Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.

Представете си, че вече сте постигнали усещането за „извън себе си”. Ако искаме да съществува това поле на връзка между нас, тогава – вътре в паденията, разочарованията и усилията да останем заедно – ще разкрием че единствената сила, която може да ни задържи заедно е Твореца.

Защо ни е нужен Творецът? Защо не можем сами да се свържем заедно? За да може една връзка да съществува между нас, ние трябва да разкрием вътрешната сила, която се крие вътре в нас. Тази сила въобще не ни принадлежи – полето на връзка между нас може да съществува само, ако тази сила (Творецът) се разкрие.

Ние трябва да разкрием Твореца, защото иначе нашето обединение ще бъде безжизнено. То ще бъде подобно на мъртви клетки, които са взети от различни тела и са съединени заедно – но откъде взимаме силата за живот? Как може отвън да вдъхнем живот в едно тяло? Ние не знаем как да направим това. Това е силата на Твореца, който е вътре в материята и ни оживява.

Може да вземем атоми или молекули и да ги свържем по удобен за нас начин. Но откъде ще вземем силата за живот, за да оживим своето създание? Ние не сме способни да направим това и никога няма да можем да го направим. Ние можем да свържем нещата, които вече са живи, т.е. да използваме нещо, което вече е готово.

С нас се случва същото: ние можем да се обединим и да създадем връзка, но кой ще я оживи? Затова ние ще потърсим Твореца! Ние вече започваме да чувстваме, че тази връзка не може да съществува без Него.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Силата на вярата е излъчване, идващо свише и се нарича свидетелство на Твореца, както е казано: „И ще засвидетелства за него Твореца, за да не се върне повече към егоизма”.

С какво свидетелства Творецът? С излъчване, което идва към нас по средната линия. Творецът ни свети със Своите свойства, с проста светлина, но идваща към нас чрез системата от светове, където простата светлина формира излъчване в трите линии и ни свети именно в средната линия.

Това дава възможност за осъзнаване на злото (съпоставяне на доброто в дясната линия със злото в лявата линия), анализ на истина/лъжа над горчиво/сладко, подем в отдаване над получаване (вяра над знанието) и формиране на себе си в средната линия на Твореца, Неговите свидетелства.

Аз виждам примера на Твореца, получавам от Него сили и изграждам себе си подобно на Него. И всичко това до този момент, докато Творецът ми свети, но никога в мен самия не ще има сила на вярата. Това се нарича свидетелство на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21408]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→