Зоар, глава “Ваехи”, п.733: „Тежка като преизподня е ревността”.

Всеки, който обича, а не изпитва във връзка с това ревност, то неговата любов не е любов.

Но само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство.

В кабалистичната група ревността се изразява в това, през цялото време аз да мисля за другите – остават ли те в правилното намерение. По време на четенето на Книга Зоар моята грижа е – за поръчителството.

Аз много се безпокоя, пребивават ли моите другари в същите мисли и намерения, грижим ли се всички заедно за поръчителството. Ако не, то моите усилия няма да доведат до никакъв резултат.

Защото в крайна сметка, всичко ми се разкрива в резултат на общите усилия на групата – във връзката между нас. Тази връзка се състои от общата грижа на всички.

Затова сега аз се грижа за свързващата ни мрежа, така че тя да не се прекъсне, а постоянно да се укрепва и расте. Това за мен е най-важното.

Ако аз желая разкритие от Книгата Зоар, то е възможно единствено при условие, че има връзка помежду ни, и тогава в тази връзка ще ни се разкрие Книгата Зоар. Единственото, което ни липсва за това разкритие е връзката помежду ни, нищо друго.

Точно за нея ние се безпокоим по време на четенето на Книгата Зоар, и това се нарича грижа за поръчителството.

От урока по Книгата Зоар, 12.10.2010

[23318]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между грижата за човека, който се намира в този тесен кръг хора, с които съм подписал условие за поръчителство, и грижа за другите?

Отговор: Той не се  намира съзнателно в системата на договореност.

Въпрос: Това означава ли, че не съм длъжен да се грижа за него?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш за всички в света, но те получават това закриляне, съгласно нивото на тяхното поправяне.

Въпрос: И ти ще се грижиш, за да не изпитват недостатък в нищо? По кой начин?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш светлината да преминава чрез групата към целият свят. Светлината ще заструи по всички канали и ще го ориентира към целта на творението.

И тогава ще им се разкрие недостатъка, но това ще стане по смекчения път и те ще разкрият, че това е лекарство за  техния проблем, ще го приемат и ще оздравеят.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”,11.10.2010

[23201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Ще направим и ще чуем”. Какво трябва да направим?

Отговор: Да се стараем да се обединим заедно, да се грижим за всички, защото всички се грижат за мен.

Дори егоистично, доколкото е възможно, да се свързваме един с друг. Това трябва да е задължително условие: „Готови ли сте да направите това, на което сте способни?”.

Ние не знаем на какво сме способни, но ще се постараем, ще се опитаме да го направим. Защото от нас не се иска нищо по-много от нашите възможности.

Но това „ще направим”, което се иска от нас, е действително сериозна и трудна работа, която само ние сме способни да извършим. Макар че, ние не сме способни почти на нищо. Но тези опити са достатъчни, за да започнем да пробуждаме светлината, скрита в нашата вътрешна система.

Ако ние се стремим към тази система, както малките деца се стремят да станат големи, – то това е достатъчно, за да пробудим силата, намираща се вътре в изправената система, сила наречена „светлина”. И тогава тя ни въздейства и ни приближава към това състояние.

Това е много проста форма на развитие, която съществува в нашия свят във всичко. Ако човек се стреми към нещо, той пробужда върху себе си състоянието, към което се стреми. То му въздейства, приближава го към себе си и той изведнъж става по-умен, повече разбира и усеща.

Казано е: „Няма по-умен от опитния”. Човек придобива мъдрост от опита. Но какво е особеното на опита? Човек се е опитал да направи: „Ще направим” – точно като детето, по същата природна методика на развитие.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”, 11.10.2010

[23225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

В нашия свят, човечеството постепенно преминава от животинското ниво (обичайното за човечеството), към нивото „човек” (духовното, Адам = подобен на Твореца) в общата система от души. В хората, освен желанието за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания се пробужда желание към духовното, стремеж да се постигне смисъла на живота и неговия източник.

Това желание се пробужда поетапно, стъпаловидно, защото общата душа се състои от различни части: Рош (глава), Тох (тяло), Соф (крайници), три линии, ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ, 10 сфирот, ГЕ, АХАП и т.н.

Разбира се, не всички части са равни. Между тях има разлика в нивата на авиюта (дебелина, грубост на желанието за наслада) – шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4). Има разлика и в това, как се работи с желанието за наслада – без екран, с екран, преди разбиването и след разбиването.

След разбиването, желанията са паднали от нивото на отдаване до нивото на получаване, размесили са се помежду си и постепенно се пробуждат за поправяне – от леките желания до тежките в своите желания.

Има такива, които са започнали да се пробуждат още във времената на Вавилон – с относително малко желание за наслада.

Тогава, за първи път настъпило масово пробуждане и тези, които усетили в себе си желанието да постигнат духовното се наричат „Исра – Ел” (Стремящи се към Твореца). Авраам ги събрал и организирал в първата група. Той им преподавал своето свойство „хесед”, милосърдие.

Но техните желания били слаби и нямало нужда от средството за поправяне, от „Тора” – методиката за привличане на висшата поправяща светлина.

За да привлекат светлината, която връща към източника, бил достатъчен собственият им стремеж – не била необходима помощта на цялостна система за връзка помежду им, наречена „Тора”.

Разбира се, всички поправяния се осъществяват само с помощта на светлината. Но слабият авиют, който имали „праотците” в периода между Древния Вавилон и Египет, бил достатъчен, за да им позволи да разкрият духовното и да се поправят по естествен начин.

Но след „Египет”,  душите вече притежавали по-голям егоизъм, желание за наслада – разделяла ги ненавистта, огромна като планината Синай.

От една страна, те се ненавиждали, а от друга – вече били постигнали осъзнаването  на злото, ненавиждали своето изгнание от духовното и силно желаели да се освободят от него.

Всичко е в големината на желанието, в разкриването на егоизма. В противовес на егото, разкриващо се при изхода от Египет, душите трябва да се съединят помежду си със силата, наречена „600 хиляди души”.

И само, когато те желаят да се съединят по този начин, приемайки условието на поръчителство, само тогава ще се разкрие светлината, която ги връща към източника, към Твореца. Това се нарича „получаване на Тора”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

«Целият Исраел са поръчители един за друг».

1. Главното е да помним, че между нас, душите, съществува вечна система, чрез която сме свързани. Ние сме обединени изначално и всеки има дълг към всички.

Тук няма свобода – изначално сме взаимно свързани и зависими един от друг. Това важи не само за Исраел, а за целия свят.

2. Ако искаме да се издигнем на духовното стъпало на разкриване на Твореца, тогава трябва да разкрием закона за връзките, действащ в тази мрежа и да го изпълним.

3. «Исраел» е малка група, решила да направи това, устремявайки се направо към Твореца. Наименованието Исраел означава Исра-Ел – направо към Твореца.

Това е била част от вавилонците от времето на Авраам, излязла от общото русло на развитие и отделила се именно по идеологически съображения.

Днес – това не е народът на Израел, а частта от човечеството, от съвременния Вавилон, която е взела същото решение. Но в крайна сметка, цялото човечество ще се присъедини към този стремеж.

4. Основно условие за постигане на Твореца е това за взаимното поръчителство. Трябва действително да се съгласим да го изпълним, следвайки пътя на процеса, който се нарича «Ще направим и ще чуем».

Ще «направим» всичко, което е по нашите сили и като следствие ще «чуем» – ще постигнем състоянието на поръчителство.

Изпълнявайки това условие, ние разкриваме правилната връзка между всички – ставаме като «един човек с едно сърце». И тогава ще ни се разкрие «Тора» – методиката за поправяне на човешката природа (на егоизма).

5. По своята същност, поръчителството е нещо много просто – аз получавам от влиянието на групата толкова силно чувство на увереност и безопасност, че напълно преставам да мисля за себе си.

Ако бях цар, щях да разполагам с пари, лекари, армия и въпреки това, не бих имал такава абсолютна увереност.

Но благодарение на всеобщата взаимна връзка между душите, желанието на човека задължително ще се удовлетвори и успокои, ако всички мислят за неговото удовлетворение.

6. Тук богатството и властта са безсилни. А и другарите ми по поръчителство няма с какво да ме напълнят. Но общата мисъл и грижа за другарите ще отворят канали за светлината и тя ще потече по тях към душата ми.

Желанието на душата ми ще се почувства наситено, ще престане да се бои от пустотата и да търси напълване, ще ми даде възможност да се повдигна над него и да се заема с отдаването на другите, без да мисля за себе си.

Затова, стремежът към Твореца се явява изначално необходим, а този към другарите е условие за постигане на Твореца.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво е безкористно отдаване към другите? Какво трябва да отдавам на своя другар извън егоистичното наслаждение?

Отговор: Не е необходимо да му даваш нищо материално. В своите желания ти му даваш подкрепа, така че той да не забрави за напредването към Твореца. Именно това е твоето отдаване. Какво могат да си дадат душите, когато са разделени? Те могат само да се пробудят една друга и да си дадат сила. Не е нужно да пълниш джоба на приятеля си или неговия хладилник. Нужна е само правилна взаимна връзка, а висшата светлина ще напълни всички потребности.

Обезпечи другаря си с енергия, участие и радост от целта, защото това е дългът ти. Без това задължение и без този дух – няма група. Творецът е направил така, за да съществуваме на едно място, т.е. едно духовно пространство, едно общо желание за всички приятели по целия свят. Но това все още не означава, че сме една група.

Групата започва с обещанието да се вдъхновяваме един друг. Нещо повече, ние не говорим за външните действия, а за вътрешното желание, в което сме свързани помежду си. Всеки един предава на другите общия импулс и увереността в пътя – това се нарича взаимно поръчителство.

Ако изгубиш способността да вдъхновяваш другите, тотава пробиваш дупка в нашата лодка. „Ако съм уморен, мога ли да си почина?” – ако го направиш, то ти си неспособен да получиш вдъхновение от другите и пробиваш дупка под себе си, в общата лодка, а заради теб – всички останали ще потънат.

Ти или участваш във взаимното поръчителство, или не. Това е начинът, по който трябва дадем сили на нашите групи. Всеки от нас трябва да види, че сме зависими един от друг все повече и повече. Това е практическа работа: ден след ден човек проверява своето желание за връзка с групата. Имено тази точка на взаимосвързаност трябва да стане основа на всички наши надежди.

Лодката ще стигне до предназначеното място, а през това време, нашата работа е да я опазим от дупки и да видим в нея, че увереността за постигането на целта и съзнанието за нейната важност се предава на всеки един. В действителност, няма нищо по-важно от обединението и разкриването на всемирната сила на отдаване – Твореца, на светлината между нас.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата в изискването към моето усилие по отношение на поръчителството между първия път, когато съм изпълнил условията на поръчителството и втория път?

Отговор: Разликата е в усещането на недостига, в това, че сега възнамерявам да постигна второто стъпало, използвайки като основа първото.

Първото стъпало се намира в мен като решимо, като състояние, в което вече съм бил и не съм могъл да се задържа, тъй като в мен се е добавило желание за получаване.

И сега, аз трябва да превъзмогна това желание, за да постигна следващото стъпало. Предишното стъпало ми помага да постигна следващото.

Тези стъпала не са стъпала на спускането, а на издигането. Тоест дори, ако съм паднал, аз разбирам защо и знам какво трябва да направя.

От собствен опит вече знам, как съм успял да постигна състоянието на поръчителство на първото стъпало и сега се готвя да направя това на второто стъпало.

Това означава, че „душата на човека го учи” – вече съм придобил опит и знам какво да правя. Днес ми е ясно, че моите падения не са състояния, в които просто изгубвам себе си. Осъзнавам, че сега се намирам в падение, че нямам сили, нямам връзка с Твореца.

Това вече е осъзнаване на факта, че именно аз се намирам в тъмнина, че именно аз съм загубил връзка с Твореца. Тоест важно е това, че не е загубена, а присъства точката на осъзнаване, контакта с духовното, решимо. И аз започвам да работя от тази точка, а не от състояние на прекъсната връзка с духовното..

Това може да бъде изразено по следния начин: ти не губиш предишното ниво, защото не си съгрешил там. Паднал си от първото стъпало, защото са ти дали желанието за второто стъпало, за по-високото.

Но големината на непоправеното желание на второто стъпало, на прегрешението, което сега се разкрива пред теб, закрива първото поправено стъпало, макар то да присъства вътре във второто в поправен вид.

И това е процес на подем, а не на падение – издигнал си се на първото стъпало и пред теб се е разкрило второто, неговата обратна страна. В този АХАП на Висшия, ти усещаш себе си като „паднал”, като грешник. Но така ти определяш себе си, там, от своето поправено първо ниво.

Именно това означава, че „душата на човека го обучава” – аз вече имам душа. Първото стъпало – това е моята душа. След това, в мен ще се появи душа, съответстваща по големина на второто стъпало, на третото и т.н.

И всеки път, в мен ще се появяват по-високи нива, които още по-силно ще скриват предишните, но аз винаги ще имам сили, връзка със светлината, необходима за издигането.

Винаги ще си изяснявам всяко следващо стъпало на подема с онова, което вече съм постигнал. Тоест ще имам възможност правилно да поставя диагноза на онова, което се случва с мен, как да привлека светлината, връщаща към източника.

Вече не се намирам в състоянието на болен, който се намира в безсъзнание, защото на мен постоянно ми въздейства силата на поръчителството.

Вече съм подписал неговите условия, изпълнявам ги и се намирам в състояние, в което не го загубвам, макар че лично на мен, това може да ми се случи. И тогава внезапно разбирам, че съм започнал да пробивам „дупка в лодката”.

Още не съм я довършил, не съм я пробил докрай, а само съм започнал да го правя. Остава ми още миг да завърша започнатото, и в този миг ситуацията започва да ми се разкрива.

Това означава, че в мен егоизмът се е разкрил на следващото стъпало. Но предишното стъпало, връзката между другарите – тя остава вътре в мен. Това се нарича „издигат в светостта, а не спускат в светостта”.

Затова Баал аСулам пише, че най-трудно е постигането на първото стъпало. А преди него – човекът има усещането за пълна бъркотия.

От урока по статията  „Любовта към Твореца и творенията“, 11.10.2010

[23208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал аСулам обяснява в статията „Поръчителство“, че без помощта на другарите, никой няма да може да достигне целта, защото той няма да има гориво, няма да има „духа на живота“.

В духовния път трябва да се запасим с желание, след като сме разкрили разбиването между нас. Силата на ненавистта ни разголва злото начало.

Дори Зоар говори за това, как другарите от групата на раби Шимон разкриват ненавистта между тях, и чак след това, светлината, предизвиквана от съвместното учене, стигат до любовта, степен след степен!

Целта също ще я узнаем чрез нашата взаимовръзка. Постепенно възстановявайки връзката между нас чрез светлината, ние разкриваме 125-те степени, до сливането с Твореца, самия Творец, силата на светлината, възвръщаща към източника.

Ако не изхождаме от разкриването на мястото на разбиването и неговото поправяне, то нашите действия няма да имат никакво отношение към духовното.

В действителност, имаме един единствен контакт с духовния свят – това е мястото на разбиването на връзката между нас. За него е казано: „Аз съм създал злото начало“. Именно него трябва да намерим, да го разкрием. Затова всичката ни работа изцяло е посветена на проявата на качеството на връзката между приятелите по пътя към разкриването на Твореца. Аз – приятелите – Твореца (Исраел – Тора – Творец).

Ние търсим между себе си такава връзка, в която може да се крие Творецът. Това е ключът, който отваря вратата към Него.

Поправяйки отношението ни към нашата взаимовръзка, ние намираме свойството отдаване и любовта, и така разкриваме Твореца.

Само в това другарят помага на другаря. Въобще, само в това се състои нашето единствено действие, а всички останали са принудителни, марионетни. Не трябва нищо да изискваме един от друг, освен желанието за помощ.

От урока постатията на Рабаш, 26.09.2010

[#21964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→