Конгресът завърши. На него ние постигнахме огромен успех, защото за първи път преживяхме съвършено ново за нас духовно състояние. Това усещане за общото новородено желание, което се намира по-високо от нас и ни държи там горе. Ако се включим към него, то се повдигаме над нашето тяло, над нашия свят.

Това желание за сега е като точка, ние още не можем да усетим в него висшите светове. От него, като от капка семе, трябва да се развие парцуф – духовно тяло, нашата обща душа.

Баал а-Сулам пише в статията си ”600 хиляди души” , че във Вселената всичко на всичко е създадена една душа, която се е разделила на 600 хиляди части.

Нашата задача е – да съберем тези парчета заедно. Съединявайки ги над нашия егоизъм, въпреки нашия егоизъм, ние започваме да усещаме в тази точка разширяването на пространството, а в това пространство – Висшия свят.

Тази точка ние разкрихме, сякаш сме намерили, усетили и сега разбираме, къде примерно тя се намира, как да се издигаме над себе си, как да контактуваме с нея, как да започнем да я усещаме и да се опитваме да живеем в нея.

Това усещане ще ни убягва, и то дотолкова, че ще мислим, че сме го загубили напълно. Но то никъде не изчезва, защото в духовното нищо не изчезва. С общите усилия на групата, даже просто така, че аз отново включвам запис от конгреса, аз ще мога с помощта на силите идващи от записа, отново да се включа към тази точка.

В нас се е зародила обща контактна точка, намираща се извън нас, от която по-нататък ще се опитаме да създадем общо кли. Това вече е следващия етап на нашето развитие.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63198]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се събудиш от дълбок сън, а не да чакаш, докато пробуждането дойде само? Вие казахте след конгреса, че трябва да се грижим,  другарите да не паднат.

Отговор: Ако ще гледаме безпристрастно на себе си от страни, на състоянията, които сме преминали, то ще съберем опит за всички бъдещи „поколения“, тоест бъдещи състояния. Ще знаем, че след подема идват падения, след насищане – настъпва мъгла, притъпеност на усещанията.

Не е страшно, затова ще знаеш процеса. Спокойно ще го изучаваш, в балансирана форма. Науката кабала – е самопостижение, и нищо повече. Освен мен, няма никой. Колкото повече опознавам себе си вътрешно – благодарение на това, разкривам Творецът, който ме е създал.

Няма човечеството, този свят, висшите светове… Нека да опозная самия себе си, преминатите от мен състояния! Това състояние в мъгла – и хубавото. А преди е било друго – също забележително. А ние искаме да го тушираме, поправим, да го преобърнем, разбием. Но защо?

Преди всичко, трябва да се изясни. Отделно слиза светлината, която изяснява, и отделно – която поправя, и не трябва в мига да се отказваш и казваш, че не искаш това състояние. Отначало погледни, какво точно не искаш!

Ако все още се намираш в състоянието от конгреса – постарай се да не паднеш от него. Но ако вече си паднал – погледни, как падаш. Ако изуча това състояние, то по нататък ще знам, как правилно да го използвам.

Ако не преминавам през тези състояния, няма да знам всички „за“ и „против“, защо и откъде идва – как ще опозная себе си? Нима някога съм казал, че това състояние трябва да се изтрие, без да се изучи? Преодоляване на падението и ускоряване на времето – означава, бързо приключване на неговото изясняване, за да дойде веднага след това поправянето – тоест подем.

Но това вече е друг подем. Знаем, че Малхут на висшия се превръща в Кетер на низшия. Това означава, че което съм считал за подем в миналото състояние, сега, в моето текущо състояние, се счита падение!

И сега трябва да се издигна качествено, осъзнато, с голяма дълбочина на анализа. Така, че моя предишен подем, сега се разглежда като падение! Това, което съм считал за отдаване – след изясняване, считам, че е получаване! Преди за мен то е било Кетер, сега виждам, че е Малхут.

И не мога да го направя, ако не проведа ясен анализ за своите състояния на подем и падение, на мъглата. Изучавам, колко съм се наситил, колко съм уморен и не желая да правя нищо – като учен, наблюдаващ за своето куче или опитен заек, проверявайки и изучавайки го.

Имам точна научна методика, нужно ми е да знам: какво означава за мен „да получавам“, и какво означава „да отдавам“, кой съм аз и моето общество – и Творецът горе. А приборите, използвани в този експеримент – са моите чувства и разум. С тях работя, за да разкрия всяко състояние.

Разбирам: какво идва от страна на получаването, и какво от страна на отдаване, какво излиза от мен, и какво от влиянието на обкръжението – и къде се намират тези параметри спрямо целта, за да бъде в средната линия. Приборът за измерване са трите линии.

От урока по учение за „Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава, урок 2

Искрата на отдаване е прикрепена към моето огромно его, мъничка искра над цялата тази планина. Тази искра е там само при условие, че аз я издигна над егото, тоест искам главата ми да е в облаците. Как да се откъсна от егоизма и да бъда в тази искра, вместо да бъде вътре в това огромно его, в качествата, желанията, навиците и възпитанието, които ме изграждат?

Разбира се, това е невъзможно; всеки вижда това. Човек открива, че той е напълно неспособен и все пак разбира, че трябва да постигне целта на живота. Той не иска да умре като животно! Иска да разкрие духовния свят, да постигне смисъла на живота и да почувства цялата вселена. Не е съгласен да пропилее целия си живот и да умре като животно, без награда, цел, знание, смисъл, разбиране или любов.

Тогава как мога да пробия този кръг? Всичко което искам е егоистично, но дори така не съм способен да поддържам тези мисли. Ежедневието ме погребва под своето тегло и то няма да ми позволи, дори егоистично, да мисля за духовната награда, да погледна дори малко над този свят.

Написано е, че „затворникът сам не може да се освободи от затвора“. С други думи, не съм способен да издърпам себе си за косата от блатото, в което съм. Обаче трябва да полагам максимални усилия и да се опитвам да направя това много пъти, за да разбера, че трябва да се обединя с обкръжението.

Това е възможно само при условие, че виждам, че нищо не може да ми помогне. Ще продължа да живея този кучешки живот, докато умра, освободя се от всякакво задоволство, любов или смисъл и без да съм постигнал дори една от своите егоистични цели. Само ако опитам всички възможни средства, ще постигна такава болка.

Не се изисква никакъв специален интелект или способност – само упоритост. Както е казано: „Прави каквото искаш, но не напускай“. Ще достигнеш пълно разочарование в своите сили и ще осъзнаеш, че само групата може да ти помогне. Това е твоята единствена надежда. Никой друг не може да те спаси. Няма да помогнат нито твоите фини усещания, разум, опит, образование, пари и сила! Просто се нуждаеш от групата.

Виждам, че съм направил всичко възможно с всички свои сили, пари, разум, желания, качества и навици. Опитал съм хиляди различни неща и нищо не е помогнало. Напълно съм загубил надежда в тях. Единственото нещо, което остава, е да променя себе си. Вместо всичко, което имам, нека групата да дойде и да ме напълни. Нека да ми даде своите желания, мисли, интелект, чувства, разум и сърце – всичко! Нека дори да трансплантира моите органи; ако остана с това, което имам, ще завърша живота си като животно.

Ако достигна такова отчаяние, това е началото на обединението с групата. Това велико постижение идва само след пълно отчаяние в своите собствени сили. Виждам, че нищо не помага. Затова съм готов да се издигна над себе си до мястото, където се намират моите приятели, до сърцето и разума на групата.

Сега всеки разбира, че нищо друго не може да му помогне и че той трябва да зависи от другите. Взаимно поръчителство е нашето спасение. Ако приятелите ме оставят, с мен е свършено. Сякаш те ме държат над пропастта. Ако те спрат да ме държат, аз ще падна в нея. Аз завися от тях на 100%! Моят духовен живот и смърт са в ръцете на групата.

В тази ситуация човек със сигурност изисква взаимно поръчителство и  е готов да го направи. Готов е да плати за него с всички сили, които има. Готов е да дава на групата, да я подкрепя и да пожертва всичко само за това, групата да го държи.

Оказва се, че индивидуалният духовен живот на всеки човек зависи от групата, а групата влияе на всичко. Това наричаме взаимна помощ. Всеки трябва да дава на групата и тази група трябва да поддържа всички. Това е взаимното поръчителство.

Взаимното поръчителство не съществува между отделни личности. Групата е по-висше понятие, не нашето взаимодействие на нашето ниво.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011
[62144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Точката на единството се усеща като огромно чувство на радост, свобода и оптимизъм, които не са характерни за нашия свят – също като отделен свят, където егото ми работи с огромна радост. Но вие казахте, че егото трябва да устои на това?

Отговор: Не се притеснявайте за егоизма си. Той ще дойде и ще те тегли за „ушите“, издърпвайки те от това състояние, а ти си длъжен да бързаш към него отново и отново. Именно егоизмът ще те отчуждава сега от точката на единството, а ти си длъжен през цялото време да я прилагаш  в себе си, т.е. да я пресъздаваш.

И я пресъздаваш не защото ти е приятно, а защото зад нея стоят твоите другари. Постепенно трябва да разработиш в себе си изцяло нови причини, защо правиш всичко това? За да подкрепяш своите другарите, защото без теб те няма да бъдат в състояние да открият тази точка.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за любов към другите, това изглежда тривиално за повечето хора. Как можем да им предадем нашето послание?

Отговор: Не им говорете за любов към другите. Вместо това, обяснете законите на интегралната система, които изискват по-силна взаимна връзка между нас. Разделението в човечеството расте, както и нуждата от връзка. Затова се чувстваме все по-зле и по-зле.

Това са прости неща, които могат да бъдат представени чрез линейна диаграма. Всеки ден трябва да увеличаваме връзката между нас. За 6 000 години ще трябва да обединим всички наши желания. Днес от нас се изисква да се свържем на определено ниво, да кажем X_2. През 2012 година изискването ще нарасне до нивото X₃. Ако не достигнем това ниво, ще изпитаме страдания в съответствие с нашата несъвместимост с природата.

Днес преживяваме криза, падение, и това е напълно естествено. Обаче можем да обърнем тенденцията, ако увеличим нивото на обединението между нас. Ако направим това, ще усетим подем, а не падение. Всичко зависи от нас.

Имаме мъдростта на кабала, която има за цел да развие разпознаването на злото в нас. Наистина, колкото повече изоставаме, толкова по-отделени ставаме. Светлината се увеличава, а ние сме по-отделени и несвързани, а това ни кара да се чувстваме все по-зле и по-зле.

Светлината ни позволява да усетим глобалния и интегрален свят, който е взаимно свързан във всички свои части. Така постепенно чувстваме, че ставаме все по-противоположни на интегралния свят. Излиза, че не говорим за любов, а за законите на природата, за нейното развитие.

След конгреса през декември, ще видим, че светът ще се влошава много по-бързо. От наша страна, ние ще можем да ускорим развитието по позитивен начин – трябва да положим максимални усилия за постигането му.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 29.11.2011
[62073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: След обединението, което почувствахме на конгреса, трябва ли човек, учещ виртуално с нас, да потърси физическа група?

Отговор: Днес, за да намерите група, не е нужно да напускате дома си и да започвате да я търсите, както е било преди 200 години. Днес човек влиза в интернет и става част от нас, от общата група. Той вече е бил на конгреси и разбира какво са те.

Трябва ли човек да търси физическа група? Не знам дали той има такава възможност. Може най-близката група да бъде на няколко часа от него.

Но той трябва да се опита да остане съединен с останалите. Понякога може да усещате до колко не желаете тази връзка. Може би идеализирате ситуацията, свързвайки се по виртуален път с другите, мислейки си, че вече напълно сте свързани с тях, а в действителност се криете зад компютърния екран. Излезте иззад него и действително се съединете. Напред, вижте дали това е възможно…

Очевидно, сега, след нашето обединение на конгреса се чувстваме объркани, отблъснати и отделени – състояния, които са противоположни на обединението, които седят едно срещу друго. Това е така, за да пораснем – трябва винаги да напредваме на два крака. Затова не се учудвайте, че изведнъж се озоваваме в противоположно състояние. Трябва най-накрая да разберем, че тези състояния трябва да се сменят и да следват едно след друго.

Затова ако човек не се намира в тясна връзка с някоя група, той не преминава през тези състояния в такава драматична, бърза и остра форма. Всичко това се размазва пред него. Той, въпреки всичко, трябва да има някаква физическа връзка с останалите. В крайна сметка ние пребиваме в този свят и не можем напълно да го отменим. Не можем да превърнем света във виртуална връзка. Ние сме тук, в своите тела и в различни видове връзки помежду си, защото е важно. Ускоряваме времето, посредством физически събирания.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011
[62923]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено „поръчителство“.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно „обятие“.

И в това „обятие“ да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме „Светлината, възвръщаща към източника“, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да насочим всички желания и мисли към Твореца? Как да присъединим Твореца към целия този процес?

Отговор: Преди всичко трябва да се присъединим един към друг, доколкото е възможно това, за да почувстваме единството. Всеки миг да се усеща това единство – над всички пречки в мислите и желанията.

Не е важно какво правя, но го правя с усещане, че групата се намира вътре в мен. И ако можеш, представи си също, че Творецът ни напълва и присъства вътре.

Предупреждавам, че не можем за дълго да удържаме това състояние на единство, каквото е било по време на конгреса. Ще настъпят много по-сериозни пречки – така, че няма да мога да се обединя с другарите, и още по-зле – ще забравя за Твореца.

Преднамерено ми се дават такива проблеми, за да се постарая да се присъединя към групата и да се нуждая от помощта на Твореца, за да осъществи Той съединението ни.

Творецът е свойството на отдаване и любов и искам свойството отдаване да се възцари между нас.

Ако не си се представяме като физически тела, а закриваме очите си и чувстваме полето, в което всички се намираме в нашето общо усещане, тогава това, което формира, напълва и удържа това усещане: основната, организираща и поддържаща всичко това сила – се нарича Творец.

Силата на отдаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът, от Неговата лицевата страна. Силата на получаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът от обратната Му страна.

А аз съм черна точка,”възникваща от нищото” (еш ми – аин) , намираща се вътре в това силово поле на отдаване и получаване.

От урока по статията на Рабаш, 11.12.2011

[62862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да пробия черупката, която не ми позволява да почувствам единството със своите другари?

Отговор: „Черупката” може да се пробие само чрез многократни удари. От собствен опит знам, че единството може да се постигне само с голяма упоритост, с голям инат и постоянна ежедневна работа в течение на няколко години. Днес този период става много по-кратък, защото светът е различен, темпът е друг. Но при всички случаи, разчупването на „черупката” се изразява в многократни действия.

Вие просто трябва да забравите за себе си и да влезете в групата. В нея чувствате смущения, желание да се отдалечите от другарите – намирате се в своеобразен вътрешен щурм. Това не е важно! Стойте вътре максимално дълго, въпреки всичко останало! Привикнете към своите усещания и останете в групата.

Направете всичко възможно, за да попаднете максимално под влиянието на другите. Няма значение, че във вас по отношение на тях има много различни отрицателни усещания, мисли и свойства. От една страна, възникващите във вас чувства, мисли и свойства идват от висшия само с една цел. А от друга страна, въпреки тях, трябва да останете заедно с всички. Това е много трудно, много тежко.

След това ще видите, че трябва да се отървете именно от всички ваши лични мисли и свойства и че цялата ви мъдрост, разбирания и лични постижения са безполезни. Просто трябва да ги изтриете, за да влезете в групата като зародиш в утробата на майката. Тогава ще започнете духовното си развитие. Затова трябва с всички сили да продължавате да се стремите да пробиете „черупката”.

Сега тя поддава, цялата трещи. Ще се разтрещи още повече, когато се съберем заедно, милиони по света, физически отделени, но обединение в сърцата. Ние действително ще съберем голяма сила, за да пробием през махсом (бариерата). Всичко се движи към тази цел.

От виртуалния урок, 20.11.2011
[61696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→