Въпрос: В кой момент Творецът решава: Край, достатъчно, потопих те в пълно отчаяние?

Отговор: Струва ли си да се тревожим за това? Творецът е неизменна сила, непроменящ се закон, съвършенство, вечност, постоянство. В него няма промени – всичко зависи от мен. С която страна се обръщам към Него, такъв отговор и получавам, в идеалното съответствие с курса към целта на творението.

Творецът – това е светът на Безкрайността /Ейн Соф/, където има съвършено кли, съвършена светлина, съвършен екран /масах/, където са събрани усилия, разочарования, успехи и всичко останало. Натам ме тласкат моите решимот.

От това съвършено състояние, от съвършените щрихи на крайната картина аз получавам активиращо въздействие, съотнесено със собственото ми състояние. Мен ме направляват напред с малки дози отчаяние и сили, осъзнаване и скриване – с многостранно и прецизно управление.

Самият аз не знам в какво съчетание трябва да идват при мен тези или онези начала. Това е обусловено от строежа на душите, който постигам постепенно, придвижвайки се все по-далеч. Именно в душата постигаме връзка с Безкрайността и тогава започваме да разбираме как цялото се съвместява със своята част, докато не станат единни.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32275]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да полагам усилия, докато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Когато четем „Зоар”, ние трябва да се отъждествяваме с разказа на книгата възможно най-много. „Зоар” говори за издигане по духовните стъпала, за свойствата, които човек трябва да притежава, за да се намира на тези стъпала.

Искаме да постигнем тези нива, за да може те да се разкрият в нас. Докато чета „Зоар”:  с какво искам да ме напълни? Какви са всички тези свойства, за които чета, като ХАГАТ, НЕХИ, Тиферет, Малхут? С какво трябва да се отъждествя?

Това се нарича желание да знам какво уча, тоест да се свържа с него. Така пробуждаме светлината от тези високи състояния и тя ни въздейства.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 09.01.2011

[32295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника“: Силите на разединението предизвикват у човека мисли, които го карат да се чувства откъснат от Твореца.

Въпрос: За какви мисли става дума? За тези, които са насочени срещу духовната работа, или за произволни странични мисли?

Отговор: Обикновените странични мисли не се свързани с разединението. Те означават, че аз съм откъснат от целта и се намирам в състояние на „този свят”  – на неживо, растително или животинско ниво на развитие.

Ако аз не мисля за подобието с Твореца, значи още не съм се изкачил на стъпалото човек (адам) и се намирам на предишните етапи заедно с целия свят. Религия, политика, философия, наука, бизнес, култура, възпитание – с каквото и да се заеме човек  в този свят, всичко се отнася към този свят, всичко служи на него.

Но ако аз имам точка в сърцето, въпроса за това, за какво и защо живея, ако този въпрос се проявява явно и отчетливо, увличайки ме нагоре, към целта, то той се отнася към човешкото стъпало в мен. Значи, аз преминавам период на подготовка преди встъпването ми в духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32388]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Талмуд Есер Сфирот”(Учение за Десетте Сфирот), част 8, п. 53: Всичките десет сфирот имат Захар и Нуква (мъжка и женска част), разделени в две различни реалности. ЗОН, който съдържа по-голямата част от понятието смърт, защото има седем царя, които умират, има мъжки и женски свойства, разделени в различни парцуфим. Понякога изглежда, че те са свързани, но това не е така, защото те са прилепени един друг, гръб в гръб, чрез една обща стена (Ахораим де Има). В „Зоар” е написано: „Докато не дошъл Хесед и не ги разделил”, тоест Хасадим и Гвурот от сливането на Аба ве Има, които се спускат в ЗОН, отрязват и разделят ЗА и Нуква един от друг. Това е така, защото те могат да се обединят само като се разделят, голям парцуф.

Преди всичко е нужно да разкрием недостига, който разделя Зеир Ампин и Нуква (Творец и творение). Тогава ние виждаме, че тази стена между тях (наречена Котел) трябва да съществува и да бъде усетена! Без нея ние не ще разберем как да направим сметка и за какво да питаме, къде да приложим усилия, за да отменим тази стена и да я превърнем в място за обединение.

Съвършенството може да бъде постигнато само от усещането за недостиг. Аз трябва да разкрия тази разделяща ни стена. Затова има обичай да отидеш и да се помолиш на стената на Храма. Ние се молим да изчезне стената, за да можем да влезем в Храма, мястото на светостта, съединението на Зеир Ампин и Нуква, което се издига в Аба ве Има, и става като едно цяло. Аба ве Има е „Светая светих” на висшия духовен Храм – нивото ГАР на светлината Хохма.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви бяха последните Ви усилия преди Творецът да Ви отговори? Какво направихте преди преминаването на махсом?

Отговор: Въпросът е неправилен, защото това се случи неочаквано. Това, което сработва, е сумата от всичките различни усилия, за някои от които дори не подозирате. Едва след това, когато подредите „събраната колекция”, започвате да разбирате, че всичко, през което сте преминали, е било необходимо за това, което постигате сега.

Но докато крайният резултат на всички усилия не е разкрит пред вас, вие не знаете колко още остава. Затова е невъзможно да кажа, че някакво конкретно усилие ви довежда към завършек.

Въпрос: По какво се отличават Вашите усилия?

Отговор: Мисля, че нищо друго освен търпение, упоритост и последователност (разбира се на фона на притесненията и всичко свързано с тях). Баал а-Сулам пише за това в известния пример в пункт 133 от „Въведение в „Учението за Десетте Сфирот”:  „И само героите измежду тях, чието търпение устоя, осуети стражите и отвори портите, и те незабавно бяха възнаградени да видят  лицето на царя.”

Кой е герой? Този, който е проявил достатъчно търпение, който е направил всичко възможно да не се отклони от пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011
[32263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем на детето да не попадне в безпочвена философия, а всичко да проверява и да изследва на действителната основа?

Отговор: Именно към такъв подход в живота е необходимо методично да се обучава детето, като му се показват примери. У детето има склонност да вярва в това, което говори възрастният. Но трябва да го научим всичко да проверява – това е много важно.

Трябва да му се обясни: „Ако ти казвам нещо – как можеш да бъдеш уверен, че си чул това правилно? И как можеш да бъдеш уверен, че аз самият го зная и правилно ти казвам? Тъй като възрастните също грешат, всеки може да сгреши! Ти си задължен да провериш сам и само на такава основа да вървиш.”

Вие можете да попитате как тогава ще порасне, ако не вярва на възпитателя? Но то трябва да ни вярва само дотолкова, че да приеме това упражнение, което му даваме. А само трябва да се научи на това упражнение: кое е правилно, а кое не. То трябва да вярва само на това, че си струва да направи това упражнение, а после само да прави изводи.

Тоест необходимо е да научите детето само да търси отговорите единствено на основата на своя жизнен опит. Иначе то ще се научи да приема всичко на вяра и ще мисли, че всичко, което е написано във вестника е безусловната истина.

Ние четем вестника и подсъзнателно възприемаме всичко написано за факти – така са ни обучили в детството – да считаме написаното слово по-високо от себе си. А ако се поровим по-дълбоко, то ще се изясни, че всичко е продиктувано от проста изгода и е написано по поръчка. Възприемаме всичко за истина и се храним от този източник. Нима е необходимо да учим на това детето?

Трябва да го научим на най-критичния подход към всичко, ставащо в живота, за да не вярва на думата на никого. Най-напред то трябва всичко да проверява! Трябва да приема мнението на другия, който се счита в нещо за „специалист”, но само за да направи една следваща самостоятелна стъпка напред.

А във всичко останало да се ръководи от принципа: да съди само на основата на очевидни факти – както е казано: „Няма у съдията повече, отколкото виждат неговите очи”.

На децата е свойствена тягата към фантазията – но тя цялата трябва да се провери. Всяка фантазия се нуждае от проверка. Прекрасно е това, че в детето е развита фантазията, но тя трябва да се потвърждава с реални доказателства.

Единственото изключение е това, което се отнася за музата, изкуството: за песните, за рисунката, за културата. Културата не се отнася към науката, там вече няма такива ограничения и може да се работи с едното въображение. Но това по никакъв начин не е свързано с жизнените принципи.

Културата се намира по-високо от знанието, от разума, защото изхожда от търсенето на висшето, на Твореца. А поради това изкуството трябва да е отделно от егоистичното желание.

От урок по статията „Кабала и философия”, 09.01.2011

[32320]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ключът към четенето на книгата „Зоар” е намерението, тъй като докато я четем, привличаме най-голямата светлина, ако знаем как да го направим. От всички кабалистични произведения, никое не съдържа по-голяма светлина от книгата „Зоар”. Затова тази книга е придобила такава голяма слава и известност през историята, и затова е скрита и с нея са се случили толкова много съдбоносни събития.

Тя се разкрива точно днес, защото е източник на поправящата светлина. Затова няма значение какво точно четем в книгата „Зоар” в момента, защото ние така или иначе не разбираме нито дума правилно. И все пак се стремим да проникнем в образа, който е описан, да го усетим, а не да го разберем, тъй като не можем да го схванем с нашия земен разум.

Стремим се да влезем в нея, да я разкрием. Написана е от кабалисти, които са постигнали духовния свят, и споделят с нас, това което са разкрили там, точно като приключенски роман, който разказва за пътешественици, които изследват нови острови и континенти. По подобен начин кабалистите ни разказват за духовния свят. Описват какви вътрешни инструменти използват, за да разкрият висшия свят, казвайки ни също какво виждат и усещат. С други думи, те ни казват какви действия извършват, и какво намират в резултат.

От наша страна, ние гледаме, четем и слушаме, въпреки че не разбираме нищо. Въпреки всичко сме мотивирани да усетим тези състояния и да живеем в тях. Катодеца, сме се вълнували, четейки приключенски книги, изживявали сме в нашето въображение това, което героят е правел. От друга страна, в нашия случай наистина влизаме в духовния свят и можем да го усетим дори повече от това, как се възприемаме в този свят. Всъщност, сегашното ни възприятие на този свят е много изопачено и замъглено в сравнение с това, какво още съществува.

В духовното има невероятна яснота и прозрачност, която е невъзможно да си представим сега, заедно с дълбоко разбиране на всички събития и сили, които стоят зад нас, включително причините, резултатите и източника на всичко, което се случва. Към това трябва да се стремим докато четем книгата „Зоар”. Трябва да спрем да се чувстваме като „възрастни” и вместо това да се чувстваме като деца, които са въвлечени в книга с вълнуващи приключения.

От урока по книгата „Зоар”, 07.01.2011

[32110]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ включва в себе си много части:

1. 1. Предисловието на самата книга, което също така е написано от раби Шимон.
2. 2. „Седмичните глави“ – коментарите на седмичните глави на Тора.
3. Части, представляващи коментарите на „Пророците” (Невиим) и „Писанията“ (Ктувим).

Книгата „Зоар“ е била пълна с коментари на цялото Петокнижие (ТаНаХ – Тора, Невиим, Ктувим). Ние сме открили само част от тази велика Книга, и по всяка вероятност, съвсем не голяма, доколкото, освен коментарите на Тора, почти няма други. И от коментарите на Тора също липсват много, Баал а-Сулам подчертава това на много места. Видно е, че текстът често пъти е прекъснат по средата.

Но очевидно, от гледна точка на Висшето Управление, на нас ни трябват именно тези части от „Зоар“, които сме получили. Затова няма какво да съжаляваме, че не се е разкрила цялата книга „Зоар“. Трябва да благодарим за това, което има, и да го използваме правилно.

Сега ние четем предисловието на книгата „Зоар“. Всички статии в това предисловие – са много полезни и важни. Но „Водачът на магаретата”, „Нощта на невестата” и „Буквите на раби Амнона Саба” – това са основополагащи статии, в които авторите на книгата „Зоар“ обясняват основите на творението.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.01.2011

[32298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до „молбата от дълбините на сърцето”?

Отговор: Задълбочаване се нарича слизане от сегашното състояние в по-дълбоки вътрешни/висши, в които се засилва връзката между нас, докато не се образува „едно сърце”. Това се нарича „дълбина на сърцето”, защото в духовното всяка по-вътрешна степен се нарича по-високо стъпало.

Ако в работата си се стремим да достигнем „дълбините на сърцето си”, то там ще разкрием обединението. И това не е просто някакво желателно допълнение, а кли, поправяне. Нищо друго не е в наша власт, защото напълването, съгласно закона за подобие на свойствата, ще се разкрие в кли в степента на напълване.

Затова следва да се грижим единствено за обединението. А то зависи от взаимното съгласие на групата и оказва положително въздействие, дори ако се установява за кратко време. Доколкото навикът става втора природа, струва си  договорката в течение на известно време всички да мислят за обединение.

В нашия свят всяко явление отслабва с времето и изчезва, защото в него действа категорията време. Тъй като ние не сме стигнали до такова поправяне, когато времето не влияе, то си струва да положим усилия в течение на няколко часа непрекъснато да удържаме мисълта за обединение – до такава степен, че всеки да почувства, че всичко зависи от него, а останалите вече са свързани.

И тогава той започва да разкрива нови явления, които вече са близки до светлината – това е напълно възможно. Най-вероятно по пътя той ще открие отблъскване, нежелание, неспособност за обединение. Заедно с това може да почувства, че посредством някаква външна сила е способен да се издигне над себе си и да се обедини, като че ли извисил се над материята. Ако тази сила се прояви, то той реално ще я почувства.

Той нищо не може да направи вътре в материята , но доколкото страстно желае да се издигне и да се обедини с другите, той чувства, че трябва да съществува някаква сила, способна да му помогне! Преминавайки през верига от разкрития и усещания, човек чувства къде и какво трябва да преминава. Той разбира причината на случващото се и разкрива стъпка по стъпка.

Нашата природа, фараонът, седи в нас и не позволява обединение. За да се издигнем над него, са необходими сили и ние всеки път трябва да молим за тях. В резултат на тези разкрития, ние пожелаваме да се обърнем към Твореца, за да създаде връзка в нас. Първото ниво на връзка се нарича „изход от Египет“.

От беседата „Въпроси относно обединението“, 31.12.2010

[32205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→