Баал а-Сулам, ”Даряване на Тора” п.8: Един богаташ довел в къщата си човек от пазара. Хранил го и го поил, и всеки ден му подарявал злато, сребро и скъпоценни камъни, и всеки път му давал двойно повече от своите дарове. Накрая богаташът попитал бедняка: ”Кажи ми, изпълниха ли се вече всичките ти желания?”

Беднякът му отговорил: ”Все още не са се изпълнили всичките ми желания. Щеше да бъде много добре, ако цялото това имущество и всички тези скъпоценности бях спечелил аз, подобно на теб, вместо да получавам милостиня от твоите ръце”. Богаташът му казал: ”Ако е така, то все още не е създаден такъв човек, който да удовлетвори желанието ти.”

Не е възможно да се очистиш от чувството за срам с каквито и да е външни действия. Единственият начин е получаване заради отдаване.

Въпрос: А нима състоянието хафец хесед (желаещ милосърдие) не неутрализира срама? Защо да се срамувам, ако желая само да отдавам?

Отговор: Да допуснем, ти си ми донесъл подарък, а аз ти казвам:

– Знаеш ли, този подарък не ми е нужен. Не обичам такова нещо. А и за какво са всички тези грижи, ако не ми трябва нищо? Остави ме на мира със своите подаръци.

– Но толкова много се старах, толкова дълго търсех, исках да ти направя добро и да изразя любовта си…

– Нищо не ми трябва. Не трябваше да идваш.

Или изхвърлям човека зад прага, ненавиждам го, или между нас няма никаква връзка и от моя страна няма никакъв зов за поправяне. А това означава, че това съвсем не е състоянието хафец хесед.

Всъщност става дума за моето желание, а не за знаците на любов, които обкръжението ми оказва. Като се намирам в състояние хафец хесед, т.е. желаейки само да отдавам, съм готов да получа от вас целия свят. Донесете ми го, аз имам нужните съсъди. Ще приема всичко с радост и любов, с безкрайно наслаждение – и при това ще остана ”желаещ милосърдие”.

Тук цялата работа е в моите желания, а не в проявата на връзката ми с останалите. Твоят подарък не ми е нужен лично, или много го желая, но се издигам и го приемам, но не заради себе си. Изкачвам се на нивото хафец хесед и още по-високо – и го получавам в съсъдите за отдаване, в отговор на това да ти доставя удоволствие.

Въпрос: Но нали целият се отдавам и се посвещавам на целите на творението…

Отговор: Да, в това състояние нищо не ти трябва, и все пак получаваш подарък, продължавайки да желаеш единствено милосърдие. Състоянието си остава – и покрай това работиш с допълнителни желания, постоянно добавяйки нови форми. Такава е духовната работа – многоъгълна и многослойна…

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 24.10.2012

[91187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Цялата реалност – това са степени на обединението между нас. Какво е следващото стъпало?

Отговор: Това е първата степен на единство. От долу ние изграждаме Шхина, обединението в най-малката степен – 1/125 и тогава в нашето сплотяване ще се разкрие светлината свише. На това стъпало ние, като един човек с едно сърце, пребиваваме в 100% единение.

А след това се изкачваме на следващото ниво, към обединение на 2/125. И там също ще имаме 100% единство – съобразно с новото зло начало.

От теб винаги се изисква максимум (max) и не по-малко. Това, което ти се дава – трябва да го реализираш напълно. Ограничения няма, тъй като всяко стъпало е Безкрайност.

От урок по статията ”Поръчителство”, 19.10.2012

[90996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона”: Човек няма право да казва, че не е подходящ за Твореца да го приближи към Себе си. Защото причината за това е мързелът му да работи. Трябва винаги да се стреми към преодоляване и не трябва да се допускат мисли на отчаяност в мозъка. И както са казали мъдреците: ”Дори ако остър меч е поднесен към твоето гърло, не се отчайвай във висшето милосърдие.”

Тоест, ако твоят егоизъм, наречен себелюбие, те е стиснал за гърлото и иска да те отдели от светостта, показвайки ти, че нямаш никаква възможност да се освободиш от неговата власт, и тогава трябва да признаеш, че това е илюзорна картина, но без да се отчайваш в милосърдието на Твореца. Тоест да вярваш, че Творецът може да те съжали и да ти даде свойството отдаване.

Ако човек се чувства безпомощен и безсилен, обхванат от отчаяние – всички тези състояния са изпратени от Твореца, тъй като се намираме напълно под Неговата власт. От мига, в който се пробужда точката в сърцето, човек попада под персоналното и интензивно въздействие на светлината, възвръщаща ни към източника, с една дума като болен в реанимация.

На него вече не му действа общото висше управление, както на цялото човечество и на цялата природа, а личното управление. И затова той трябва да разбере, че всичко това е свързано с неговата точка в сърцето. Ако тази точка загасва, той попада под властта на народите на света, Фараона и Египетското робство, така наречената ”голяма тълпа” или Амалек – всичко зависи от размера на егоистичното желание.

А ако той увеличава духовната искра, точката в сърцето, тогава се нарича Исраел, и излиза от изгнанието, освобождава се от властта на злото начало, присъединявайки се към личното висше управление.

Нашата работа, целият ни живот, всички наши състояния са между тези две алтернативи. Във Вселената няма нищо, освен работата на светлината върху материала, върху желанието за наслаждение. А докато имаме искра, сме способни да влияем на света, предизвиквайки много силна или по-слаба светлина. Това ни дава възможност за активна дейност и свобода на избор.

Ако ни наляга умора и отчаяние, то причината за това е в недостиг на величието на целта, недостатъчна сила на искрата и връзката със светлината, с духовната работа. Но можем да увеличим искрата само по пътя на съединението с други подобни искри. Обединявайки се, те могат да притеглят към себе си много по-силна светлина, възвръщаща ни към източника.

Една искра нищо не може да притегли към себе си. Тоест силата се получава само от съединението: 1+1, 2+1, 3+1, и т.н. Колкото повече единици се обединят, толкова повече светлина привличат и накрая това ще е достатъчно, за да се освободят от властта на желанието за наслаждение, да се издигнат над него.

А ако на искрата не и достига такава сила – това означава, че за сега не е достигнато нужното съединение: не се е събрало нужното количество искри и силата им на обединение за сега е недостатъчна. Тоест трябва да се повишава не само количеството но и качеството, докато не се издигнеш над своето порочно желание.

От това зависи целият успех. Затова всичко е в ръцете ни: нашето състояние, усилията, бъдещето – всичко зависещо от нас.

Казано е: ”Да отидем при Фараона”, тъй като с ожесточаването на егоистичното желание, пробуждат човек свише и го принуждават да се захване със своята искра, да притегля към нея светлината, възвръщаща към източника.

От подготовка към урока, 22.10.2012

[90902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора“, п.6: В думите на Тора, в пророчествата и изказванията на мъдреците съвършенството е изразено с простата дума „сливане“. Поради честото повтаряне, то е загубило почти цялото си съдържание. Но ако някога се замислиш за момент и се задържиш над тази дума, то ще замреш в изумление от невероятната и висота.

До сливане не достигаме изведнъж. В него има степени и всеки път, когато те се разкриват в човек, той замира поразен.

Няма как да го опишеш, не можеш да го разгледаш отдалече. Така сме устроени: когато се проявява сливане, дори в най-малка степен – тревогата и несигурността се сменят с удивление пред цял един нов свят, който внезапно избухва, разтваряйки се пред човека. И му е ясно, че той е получил това като подарък от Твореца.

От урок по статията „Даряване на Тора“, 24.10.2012

[91106]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

”Творец” е общият, най-всеобхватен закон на Природата. Той се нарича ”Добър и Творящ добро”.

В този закон има различни части от неживото, растителното и човешкото ниво. Най-общо, става въпрос за желанията за наслаждаване. И на всички тях Творецът иска да даде добро. Той желае те да достигнат до най-добрите усещания.

С какво биха могли те да се насладят сега? – С нищо по-малко от пребиваването в Неговото състояние. Всичко по-малко от това вече не се брои за ”Добър и Творящ добро”, защото тогава оставяш нещо, което е нерешено.

И затова целта на творението не е в това то да изчезне, да се разтвори в Твореца. Напротив, то трябва да съществува и в същото време да е подобно на Твореца. Това ще стане най-висшето благо за творението: ”Отлично! Ти си ми дал най-доброто, което може да бъде – сега аз в нищо не ти отстъпвам, нито по един параметър – ни по форма, нито по изразяване, ни по действие, нито по състояние.” Ето какво трябва да постигнем.

За да се докара творението до такова усещане за съвършенство, преди всичко трябва то да си остане творение, противоположно на Твореца. И в същото време, без да отменя своята самостоятелност, да стане като Него.

Затова творението трябва да премине през състояние, обратно на Твореца, да запази това състояние, т.е. да запази злото начало в себе си, противоположните желания и над тях да изгради добро отношение. Само така, запазвайки и двата полюса, творението, от една страна, си остава същото, а от друга страна, се уподобява на Твореца.

И реализираме този процес в групата – в малката част на желанията от човешкото ниво, която се нарича ”Исраел”. Тъкмо тази част трябва първа да започне процеса, да премине през недостатъците и да извърши поправянето. След това, тя трябва да предаде плодовете от своята работа на цялото човешко стъпало, а тя, поправяйки се сама, едновременно ще поправя животинското, растителното и неживото стъпало. Такава е последователността на действието.

От урок по ”Даряване на Тора”, 21.10.2012

[90828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо №47 на Баал а-Сулам: Но как да ви простя, че стълбата, спусната на Земята е празна и няма никой, който да се изкачи по нея? Вместо: ”Днес!”, вие казвате: ”Утре”… И затова, ще ви напомня още веднъж, че другарската любов е винаги и по всяко време. ”От това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва истинността на нашия успех и на близките ни.”

И затова хвърлете всичките си измислени знания и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце. Намерете начин, как да направите това и във вас явно ще се осъществи казаното: ”Възлюби ближния като себе си”. И тогава ще заживеете в любов, която ще заличи всичките ви недостатъци. И тъй като аз ви моля, направете го. Започнете да се обединявате в истинска любов и ще видите – ”и небето ще усети вкуса.”

Толкова ни е трудно да работим над връзката помежду ни, защото именно на това място е извършено духовното крушение, разбиването. Човек с всички сили и средства се отблъсва от това действие благодарение на своята природа, на егоистичното начало.

Човек трябва да премине през много състояния, докато не види, че нищо не му помага, и накрая ще се върне обратно към най-простия и близък принцип, намиращ се редом с него. И тогава, ако все още му е останало време в този жизнен кръговрат, може би ще успее да се свърже правилно с другарите си и да разбере, че само в съединение с тях ще достигне духовния свят, поправянето и всичко останало.

Затова тук трябва общо решение, остра потребност и огромна съвместна работа, за да се пробужда постоянно усещането за важността на съединението. Всеки е задължен да показва на останалите и всички на всеки, че поправянето се състои именно в това съединение, че вътре в него се разкрива духовният свят.

А всички останали занаяти, които създаваме за себе си, вместо да се обединияваме, се наричат измислени работи и изгнание: изгнание от съединението, от готовността за връзка, бягство от приближаване и контакт с другарите, от любов към ближния, която вече не е цел на всяка следваща човешка крачка и във всяко едно действие в живота.

Целта е именно в съединението, с което се измерва величината на нашия успех, докато то не се превърне в стълба на духовните стъпала, а степените на връзка се превърнат в парцуфим, сфирот, светове. И накрая се свиваме толкова, че се превръщаме в един човек, с едно сърце, което вече е нивото на света на Безкрайността, защото такова съединение е абсолютно съвършено и няма никакви граници.

А ако това става наша основна и централна цел – единствена работа, с която трябва да се заемем, и нищо друго освен това, постигаме успех. В противен случай, нашето его с радост ще ни отхвърли много далече от истинската работа, увличайки ни във всевъзможни измислени занимания.

Както пиши Баал а-Сулам: ”Започнете да се съединявате в името на истинската любов, и небето ще усети вкуса”, т.е. вкуса, разкриващ ни се от вътрешната светлина.

От подготовка към урока, 19.10.2012

[90682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Виждайки недостатъците на другаря си, всъщност наблюдавам своите собствени недостатъци. Как да разпозная в другаря си поправеното състояние?

Отговор: Работата с групата е многостенна и се провежда до самия край на поправянето, при това, моят поглед върху групата постоянно се променя. И дори групата да е от няколко човека, ако те са ценни за мен, ако ги ценя така, сякаш само те са в света, с една дума, те са цялата ми реалност, тогава групата става голяма, велика в моите очи. Всичко зависи от важността, която им придавам. Така детето се отнася към баща си – за него той е най-добрият баща в света. Тук са и количеството и качеството, преплетени помежду си.

А след това вървя нататък, и в зависимост от правилното сближаване с другарите, разпознавам в тях висшата система, в която трябва да се включа. Подобно на цялата Вселена, с всичко, което е в нея, групата съдържа в себе си всички духовни светове. Към нея се присъединяват все нови и нови души и тъкмо тя представлява света на Безкрайността. Всички светове се разкриват в нея като обединяваща ни система. А ние се сближаваме помежду си, съкращаваме, ”свиваме” ги нагоре, докато не се превърнат в света на Безкрайността.

Съответно, започвам да гледам на другарите си и на действителността по друг начин. Сега различавам даващите ми се възможности да управлявам себе си и реалността, държейки посока към същата цел. Фокусирам се върху нея, устремявам се към такава взаимна връзка между нас, която създава единното желание. И в него, съгласно подобието, разкриваме единната сила.

По този начин напредвам – като използвам себе си, групата и всичко, което е помежду ни, заради постигането на тази цел. Не е нужно да излизам извън групата – в нея разкривам всичко: кабалистите, душите, духовните парцуфим, световете… Всичко се събира и се включва в нея. Ето какво открива човек по време на своя напредък.

Въпрос: Означава ли това, че групата ”излъчва” в диапазона на отдаването и само аз, бидейки непоправен, сега улавям, друг, егоистичен диапазон?

Отговор: Вярно, все още не сме се настроили на диапазона на отдаването. Казано е: ”Всеки съди съгласно своите недостатъци”. Това се отнася към всичките ми органи за усещане – те още не са станали истински, в тях за сега все още действа егоистичното желание и затова, вместо вярната картина, възприемам размитата навигация на нашия свят.

Поправяйки своите усещания, виждам друга реалност. Но тя отново ще се управлява и утвърждава пак в петте сетивни духовни органа. И до самия край на поправянето тя все пак ще е ограничена – от духовните рамки на петте сфирот, парцуфим, светове. Във висшите светове възприятието също представлява материал и облечена в него форма. Сега ни се струва: само да стъпим на духовната стълба и ще отпаднат всички бариери. Но не, там човек също постига всичко в своите ограничени съсъди – желания.

Да, той постига връзка между явленията и това го напълва. Но и това напълване е относително. Онова, което засяга истинското, съвършено възприемане на реалността, идва след края на поправянето и ние не знаем какво ще бъде то…

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Към какво трябва да се стремя: към величието на другарите ми или към равенство с тях? Какво е истинското обединение?

Отговор: Трябва да се стремиш към единство с другарите си – като един човек, с едно сърце. Извисяваш се над тях, за да ги вдъхновяваш с вестта за величието на целта и скланяш глава пред тях, за да получиш тази вест от тях.

В противен случай това ще е псевдо равенство, като че ли сте в неутрално предаване – т.е. въобще не си въздействате един на друг. Най-лесният начин да се „изравните“ е като се обърнете с гръб един към друг: „Това е твое, а това – мое“. В този случай не сравнявам това, което има другият, с това, което имам аз. Нека да сме равни “за забавление“ – но аз живея в мир, без претенции.

Но истинско равенство означава, че искаме максимално да се обединим и да се вдъхновяваме взаимно от величието на Твореца. За тази цел отменяме себе си и колкото може повече възхваляваме групата в своите очи. И тогава всички ние, създадени от Твореца толкова различни, наистина сме равни – равни по отношение на целта.

Ако ние всички се стремим да си влияем един на друг, да се скланяме пред другарите си, ако се стремим да възвеличаваме, да прославяме Твореца в своите очи, ако ни тегли само към Него, ако искаме да се обединим, да се отречем от себе си и да се слеем с Него – по този начин ставаме равни, Тъй като в крайна сметка целта ни е да се съединим с Него. Включвайки се в Него, всички се изравняваме дори по тези свойства, които ни различават по рождение. Именно Творецът ни е създал различни и затова при включването в Него неравенството изчезва.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→