Въпрос: Ако желанието за получаване е материал на творението, тогава какво означава отдаване заради отдаването? Къде е работата с желанието?

Отговор: Работата е в това, че самото желание за получаване работи за отдаване. То поддържа ближния, помага на ближния, произвежда различни действия по отношение на него.

А въобще, за да разберем отдаването заради отдаване, трябва първо да разберем какво е това получаване заради отдаване. То означава, че аз работя със своите желания за получаване, за да може чрез тях да развивам ближния и да му отдавам, подобно на Бина, работеща в своя АХАП.

В моите желания за получаване аз включвам желанията за получаване на ближния и го напълвам с всичко, което той иска – а той иска безкрайността. Тогава с моя помощ неговите желания нарастват до безкрайна величина, а светлините идващи към него чрез мен, строят до безкраен размер НаРаНХаЙ.

Всъщност аз така работя, получавайки за да отдавам: грижа се да дам на ближния всичко, което не му достига, като използвам своите възможности и изобщо не се замислям за собствената си изгода.

Но за това ми е нужна Висша сила, каквато нямам в своята природа. Вродената природа ми позволява да осъществя само такива действия, които влекат зад себе си лична изгода – а тук става дума за абсолютно безкористни действия, които не носят никакъв доход на моите получаващи желания.

И така, аз приемам потребността на ближния в моите желания и чрез тях напълвам ближния. Най-общо става дума за желания, които се отнасят до взаимовръзката между нас, доколкото духовната работа се води на ниво на обединение на душите, където напълваме себе си с висшата светлина.

Tака че тук има още една възможност: да не задействам желанията си за получаване, а само да предавам цялото благо от себе си към ближния, да участвам в неговото напълване, а не напълване на собствените си желания. Това е чисто отдаване. Като правило, такива действия предхождат взаимното отдаване. Те поправят нашето обединение. Благодарение на тях ние анулираме егоизма си, за да се издигнем над него, към единството.

А самото единство се активизира вече чрез непосредственото използване на нашите получаващи желания.

По такъв начин отдаването заради отдаването е междинно, малко, слабо, „бледо” състояние. Но друг изход няма, трябва да преминем през него, доколкото чрез това ние очистваме в себе си желанията и се приповдигаме над всички свои егоистични свойства. Без това е невъзможно да пристъпим към работа с тях. Преди всичко, трябва да ги „почистим” – да ги напълним със светлина хасадим.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 23.03.2011

[38899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз ще отида на конгреса, както и много други хора. Искам да се съсредоточа върху това, да проникна във вътрешната мрежа на връзката между нас.

Има ли някакви правила, към които трябва да се придържам постоянно в мислите и вътрешното отношение, за да вляза в тази мрежа?

Отговор: Главното е да се стараеш да усетиш вътрешното състояние, царящо между всички. Да се стараеш! Това зависи от чувствителността на душата.

В книгата „Вяра и увереност” (автори – Хазон Иш, А. Карелиц) е написано: „Вярата е фината склонност на деликатната душа”. Всичко това са толкова неуловими понятия, че нито една дума няма типично, земно тълкуване. Но в нашия случай, то може да се изясни.

Всичко зависи от това, доколко се старая, доколко е възможно без да се намесвам със своите свойствата, да вляза в общото усещане на хората, които се съединяват заедно, желаейки да усетя тяхното вътрешно единство, състоянието между нас.

Творецът е казал: „Вътре в Моя народ, се намирам Аз”. В единството ни, искам да разкрия Шхина, царуваща там, в скриването на Твореца, защото Той се намира вътре, в добрата връзка между нас – в групата желаеща да се съедини.

И въпреки, че моите другари все още не могат явно да почувстват това и не разбират напълно за какво и защо го правят, а просто следват съветите на кабалистите, но всеки, със своето усилие, с деликатността на своята душа, доколкото постига тази деликатност в усилията си към единението, може да влезе и да започне да усеща Твореца, царящ вътре в „своя народ”.

Там, вътре, се крие състоянието (духовното място), наречено „Шхина”, нашите стремежи един към друг – мястото, което запълва Творецът – „Кадош Барух Ху” (Свят, Благословен от мен, защото светостта е свойството бина, пълното отдаване и аз я благославям).

Шхина са всички желания, стремящи се едно към друго, намиращи се в мрежата на връзката между тях. А Творецът е висшата светлина, която ги напълва. Тази мрежа иска да отдава и в отдаването си, в светлината Хасадим, тя разкрива светлината Хохма – висшата светлина, Твореца.

Ако човек се стреми да усети това състояние, да го изпита, да живее в него, той може да го разкрие, независимо от никой в света. Тази е работата, която трябва да се стараем да извършваме – особено на такива конгреси, защото това е времето да се съединим с вътрешното състояние на високото единство между нас.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[39082]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се ускори темпото на нашето напредване? От какво зависи?

Отговор: Първото, което определя правилното темпо на напредване – това е моята способност постоянно да чувствам вътрешната система, в която всички мои другари в групата са взаимосвързани. Единствено аз се намирам извън тази връзка и трябва да реша, че съм длъжен да се свържа с тях и там да намеря силата за поправяне.

А после аз трябва да проверя всички свои желания и мисли, за да разбера, ще мога ли, като паяк, да оплета всички нас с хиляди паяжинки, за да се свържа колкото се може по-здраво с другарите.

Въпрос: А кой определя темпото?

Отговор: Твоите усилия определят темпото. Тъй като същият миг, в който завършва едно духовно действие, става началото на следващо действие. В духовното няма прекъсване.

От урока по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Едно духовно действие зависи изцяло от подготовката. Затова самото действие е предварително предопределено. Нищо не може да се измени в цялата програма от началото до края на творението. Всички тези етапи са вече еднозначно определени.

В определена част от тази програма човек може да се намеси само за да промени нейната скорост. Но има също така и една част, в която той може да промени характера на програмата, която се разкрива в него, т.е. да определи как той ще усети своето развитие.

През тази част на програмата той установява своята независимост и има възможност да изрази себе си. Така той се издига като независима личност, властваща, цялостна, разбираща и постигаща цялата програма на творението, която е била замислена само за тази цел.

Затова подготовката за бъдещото действие изменя своя характер от началото до самия край. Всичко зависи от подготовката и затова отделяме толкова голямо значение на нея.

Сега, в очакване на конгреса в Ню Джърси, в толкова особено време за целия свят, е изключително важно нашата подготовка да бъде правилна и да ни донесе добри резултати от нашето обединение на конгреса.

Нека мощните вълни да се разпрострат от това място в покрайнините на Ню Йорк, от центъра на Америка като добра вълна цунами, която ще измие целия свят с любов и сила на отдаване. Това ще позволи на хората да разберат как да се отнасят един към друг в очакване на новия свят и промените, през които трябва да преминем, съгласно програмата на природата.

Това ще помогне на света да премине през тези промени спокойно, бързо и по-добър начин, подготвяйки се за тях и реализирайки случващото се, а не като пребити животни, пришпорвани напред от камшика на историята и не разбиращи какво да правим.

Затова всичко зависи от нашата подготовка за конгреса, благодарение на който ще подготвим света за промените, през които при всички случаи трябва да премине. Подготвяйки се добре за тях, светът ще може правилно да ги приеме и да види, че те са за добро.

През следващите 10 дена в оставащи часове до началото на конгреса ние трябва да извършим огромна работа. Трябва да видим всеки един момент като подготовка за изключително важно събитие и да разграничим как искаме да преминем през тези моменти, за да се сдобием, ние и целият свят, с очаквания резултат.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки човек трябва всеки ден да чувства въздействието на обкръжението върху себе си, а не една вечер по време на конгреса, когато е толкова въодушевен, че се издига над себе си, излиза от себе си навън и се включва в общото добро, забравяйки за егото си. Трябва да дадем на целия свят това усещане на увереност, въодушевление, подем и устременост към целта. Иначе как можем да предложим на света да се „присъедини към доброто”?

Но аз чувам от много хора, че те преживяват упадък и разочарование. Това означава, че ние очакваме да получим нещо за своите действия, а ние не го получаваме и тогава настроението ни е лошо. Но човек, който желае да отдава (хафец хесед), е щастлив със своята съдба. Какво има той? Нищо! Той няма дори риза на гърба си като в притчата за праведника, който живеел в гората – т.е. без обличането на светлината Хохма.

Той няма светлината Хохма или друго напълване, но въпреки това той е щастлив, защото се е издигнал над своето его. Това е поправянето, което трябва първо да постигнем. Очевидно Творецът няма никога да се откаже пред нашата упорита настойчивост и Той няма да се разкрие. Неговото разкриване означава нашето поправяне. Ако постигнем поправяне, което се нарича „получаване заради отдаване”, тогава ще започнем да Го разкриваме.

Аз съм действията на Твореца. Ако получа заради отдаване, тогава това действие, което извършвам, се нарича Творец – силата на Водещия, която действа вътре във водения. Така трябва да работим всеки път, отделяйки се все повече и повече от своето егоистично желание, от разчета: колко съм заработил?

Тогава само обществото може да ме поддържа, така че всеки път да се рея във въздуха и да не падам. Само то може да ми даде силата и стабилността да оправдая пътя, въпреки че не получавам нищо. Аз ще се гордея, защото нямам нищо и въпреки това продължавам. Аз мога да съм щастлив именно защото не получавам нищо за себе си и съм устремен към отдаване! Аз проверявам всичко това и го оценявам съобразно с обкръжението. Затова трябва да изградим това обкръжение, така че постоянно, без прекъсване да чувстваме въодушевление, така както на най-вълнуващата вечер на конгреса, а с времето дори и много повече.

От една страна, трябва да правим конгреси и срещи, но от друга – трябва да се стремим това въодушевление да остава непрекъснато в нас, вместо да се издига и пада. Написано е за съботния ден, който завършва седмицата, че целта е да постигнем състояние, което ще бъде като съботния ден, т.е. че няма да има повече падения, а ще има само един непрекъснат подем, краят на поправянето (Гмар Тикун).

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011
[38676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние работим със светлината, която ни поправя. А с какво работим по време на конгреса?

Отговор: Това се случва дори много повече по време на конгреса! Ние нямаме никакви други средства да повлияем на случващото се с нас освен светлината, възвръщаща към източника. Това е единственото нещо, което можем да пробуди.

Ние пробуждаме своите бъдещи състояния, които все още не са били разкрити в нас и които ще се разкрият. Това са състояния на отдаване навън, където всеки човек отдава навън, към своя ближен. Именно това е свойството, което искаме да разкрием – всеки човек вътре в себе си и във всички нас като цяло.

Когато разкрием свойството отдаване – това означава, че сме разкрили Твореца. Както кабалистите ни казват, това свойство ни поражда, формира, разпръсква далече един от друг, така че обединявайки се един с друг, ние отново ще го разкрием.

Междувременно Творецът е в изгнание. Какво означава това? Можем да кажем, че Той също се разпада на малки парченца и се намира вътре във всички тези разбити частици, които са далече една от друга. Когато започнете да ги свързвате, тогава започвате да пресъздавате, да възстановявате Него, общата сила на отдаване.

Ние трябва да изградим за себе си образ, който е близък до истината. Иначе ние живеем в различни религиозни фантазии, представяйки си нереални, нематериалистични картини.

Трябва да разберем, че разликата между вярванията и религиите и науката кабала е в това, че вярванията и религиите искат да си представят духовното в материалните желания, които възприемат всичко „вътре” и затова изграждат своите идеи съобразно земната действителност, в която творението е нисшо, а Творецът висш, така сякаш са разделени от някаква дистанция, вместо от свойства. Те не разглеждат поправянето на човека.

В сравнение, науката кабала казва, че всичко е вътре в човек. Така висшата реалност или измерение се разкрива във вътрешните поправяния и промени на човека. Затова най-важното за нас е да поправим човека. Поправяйки своите свойства, човек чувства, че Творецът се разкрива вътре в него.

От урока по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38657]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Между Твореца и творението, светлината и съсъда, желанието за отдаване и желанието за получаване на наслаждение, съществува закон за съответствие на свойствата и формата. Само ако между тях има подобие, творението може да усеща Твореца, да се приближи към Него, да го докосне.

Но какво да се прави, след като творението е създадено противоположно на Твореца? Наистина, материалът на творението е желание за наслаждение. Но това желание може да получи върху себе си одежда, „намерение” и да работи с този материал „в името на отдаването”. Тогава, то напълно ще съответства на светлината.

Желанието за наслаждение включва в себе си 613 частни желания и ние трябва да поправим всички така, че вместо просто желание за получаване на удоволстие, да поискаме да се наслаждаваме само от отдаването – като Твореца, светлината.

Такова поправяне на всяко желание, добавянето към него на одежда „заради отдаване” се нарича изпълняване на заповедите. Тоест поправяйки 613-те желание, ние изпълняваме 613-те заповеди.

Поправянето на желанието е възможно само със силата на светлината, която го е създала. Ако се стремим към отдаване, то нас ни водят в кабалистична група, където можем да го реализираме. Там разкриваме, че не сме способни на отдаване и сме напълно противоположни на съединението. Тоест разкрива ни се нашия реален материал – желанието за наслаждение.

И тогава, благодарение на собственото ни обучение, можем да разкрием светлината, която връща към Източника, наречена „вътрешна светлина на Тора”.

Външната част на Тора са оригиналните кабалистични текстове, в които се разкрива тази светлина. И благодарение на желанието си да се поправим, четейки тези текстове заедно, ние привличаме към себе си светлината.

Светлината разкрива още по-голямото ни зло, за да пожелаем още по-силно да се избавим от него, за да установим, че сами не можем да направим това и да поискаме да се съединим със светлината. Така удвояваме желанието си за светлина.

Първо молим светлината да ни поправи на отдаващи. А после молим, за сметка на това отдаване да се прикрепим към светлината – да стигнем до прегръдка, до сливане, което е и била целта на творението.

Човекът, които иска такова поправяне се нарича „Исраел”, от думите „направо към Твореца” (яшар-ел). Ако той учи в група и иска да се съедини с другите, тогава получава от светлината сила, която го съединява и поправя. Тази сила се нарича светлина Хасадим (милосърдие). Тя запълва цялото пространство между тях и вместо ненавист, те започват да усещат съединение и любов, а вътре в това съединение чувстват самата светлина, т.е. разкриват Твореца.

Така, желанието за наслаждение придобива одежда на отдаване и вътре в нея разкрива своя Създател.

Тоест ние трябва да се погрижим за дрехата на своята душа! Има много такива одежди, 125 стъпала на съединението помежду ни. 125 пъти трябва да разкрием: ненавист -> съединение и отново ненавист -> съединение, повишавайки все повече и повече своята чувствителност. Така се поправяме, получаваме все „по-светли” одежди за душата, докато не завършим цялото поправяне. А светлината, която ни облича, също става все по-възвишена и светла.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39058]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зад всяка дума или фраза на „Зоар” трябва да се опитаме да разпознаем форми на връзката между човека и неговото обкръжение.  Точно това е описано в „Зоар”. Няма нищо повече в реалността освен формите на връзката между човек и околните.

Дори сега когато гледам хората и стените на тази стая пред мен, или се вслушвам в шумовете отвън, всичко това са форми на връзката между нас. Няма нищо освен тези свързващи ни сили, които са сили или желания, проявяващи се пред мен по този начин в земното ми възприятие за реалността.

По същия начин, ако се опитаме, ще започнем да си представяме други видове връзка, други сили, които не действат в получаване, а в отдаване между нас. Тогава ще видим, че в действителност между нас никога не са съществували егоистични връзки. Усещали сме ги като в сън, за да може, основавайки се на тази илюзорна връзка, която е противоположна на истинската, да разпознаем действителната, единствената, която съществува в сравнение с илюзорния свят – желанието за наслаждение с цялата негова сила.

В крайна сметка, желанието съществува само за да го променим в желание за отдаване. Творецът го поддържа в тази материална форма, но тя няма реална същност сама по себе си. Само силата на отдаване съществува в света.

Затова „Зоар” ни описва цялото разнообразие от сили на отдаване, които ние разкриваме в различни форми, както и противоположните силите на получаване, като основа, върху която се разкриват силите на отдаване в процеса на вътрешната борба на човек.

Само за това трябва да мислим, докато четем книгата „Зоар”, като правим усилия, така че разкриването на тези духовни стъпала да ни помогне и да ни се открият, за да ги включим в себе си.

От урок по книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: До каква степен е необходимо да разкрием ненавистта между другарите, за да стигнем до истинската потребност от поправяне?

Отговор: Напълно трябва да се разкрие първото решимо от разбиването, отблъскващо ме от останалите.

То се разкрива до такава степен, че не просто ги пренебрегвам и не им обръщам внимание, а дори им желая злото, отделям се от всички и смятам, че за мен е по-добре да бъда сам, да се уча от дома и да не поддържам никаква връзка с останалите.

Хората дори идват при мен и ме молят да им давам индивидуални уроци. Човек не разбира, че реализирането на духовната методика се осъществява в групата.

И след такава вътрешна борба, отделяне, разочарование и отчаяние, с течение на времето, той започва да разкрива своята вътрешна връзка с другарите – като че ли престава да забелязва техните външни лица и физически тела. Започва да прониква вътре в тях и да усеща вътрешното желание на всеки към духовното. Дори онова, което самите хора не чувстват в себе си. А той сякаш се докосва до техните души.

Ето тогава може да се каже, че се е приближил към съединяването с другарите. И тук открива, че сам не е в състояние да се съедини с тях – че му е необходима помощта на висшата сила. Той желае да разкрие тази сила вътре във връзката, за да може тя да го съедини – и така постига реализацията.

Това е поетапна работа, придобиване на все по-голямо знание за себе си – все по-големи вътрешни състояния.

От урок по статия Рабаш, 25.03.2011

[39067]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→