Сутрешен урок в Москва

Въпрос: Последните три конгреса в Италия, Испания и Москва бяха специални. Какво  трябва да прави групата сега?

Отговор: Краят на конгреса означава, че сега трябва да се издигнем до нивото на конгреса в нашето „ежедневно” състояние. Ние като че ли сме издърпали себе си нагоре по лост и сега трябва да останем върху него на краката си.

С други думи, сложили сме стълба към следващото стъпало и сме се изкачили до върха. Това е моето сегашно състояние:

Ние положихме усилия по време на конгреса и едва се изкачихме. И сега трябва да се изправим на това стъпало – всички заедно.

Това е нашата ежедневна работа до следващия конгрес. Веднага след като се изправим, веднага след като овладеем това стъпало, ние ще сме готови за него.

Ние не трябва да го провеждаме автоматично, просто да поставим отметка на дата след един/ два месеца. Може би това ще назрее след седмица или две, или напротив, след половин година; всичко зависи от това, колко бързо ние ще реализираме и усвоим потенциала за нашето издигане към върха. Всеки трябва да усвои това в себе си.

Когато бях на конгреса, цялото изкачване беше въплътено за мен в световната ни група. Аз се обединих с другарите и чрез това обединение се издигнах по-високо.

Обаче това се случва под влиянието на комуникацията, на обществото, на външното обкръжение. Аз се почувствах готов да се слея с тях, да съм заедно с тях.  Поне имаше такива минути, а може би и часове.

Сега, без влиянието на другарите, аз трябва да направя това вътре в себе си: да стана от коленете си и да застана на крака. Това е сериозна и усърдна работа, когато усещам, че заряда, получен от другарите, живее в мен, помага ми с моята и със световната група в разпространението и в ученето, и през цялото време ми дава сила, така че да действам заедно с тях.

Обединението, което се случи там, на конгреса, под външното влияние, трябва да бъде отразено в моята реализация.

От урок по статия на Рабаша, 16.06.2011

[45687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Коя роля трябва да играя в групата – на Зеир Анпин или на Малхут? Или и двете?

Отговор: Трябва да напълвам другарите с всички сили. Защото това е главната заповед на Тора: „Възлюби ближния като себе си”. Аз не съм Малхут, а Зеир Анпин. Искам само едно: да получавам от всички желания и да ги напълвам.

А кой тогава представлява Малхут? Аз играя ралята на Малхут пред групата, за да получа от другарите сили за отдаване. Това вече е друг канал за взаимна връзка. Получавам от тях сили, за да бъда даващ, а след това се издигам над тях, за да им отдавам. По същия начин си взаимодействат клетките на тялото – всяка получава от другите и им отдава.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз се обръщам към Твореца, за да ми помогне Той в отдаването на ближния. Не трябва ли да се опише това на по-научен език? Защото „Творецът“, по своята същност е законът на природата…

Отговор: Както знаем, Малхут трябва да се отмени пред Зеир Анпин. Тогава З“А приема нейното желание, и техните желания заедно се издигат към майката – към Бина. В отговор, тя трябва да даде на Зеир Анпин възрастното състояние (за да стане той голям), а също и светлина за Малхут.

Ето какво постига даващият. Ако някога наистина поискаш да извършиш отдаване на другаря, то ще получиш двойно. Това, което му даваш, в теб самия ще създаде възрастно състояние, висок статус, за да породиш стъпалото на другаря си и да му го дадеш.

За него ще бъдеш духовно велик – ще бъдеш даващ. В тази роля, от него получаваш нови желания, а свише – напълване. Именно по този начин, ти се „раздуваш“ всеки път все повече и повече, получавайки желанията на другите и светлина свише.

Ето какво означава да бъдеш даващ. Но ти се „раздуваш“ в своите съсъди на отдаването – именно тук се крие психологическото преобръщане. Как може да се разширяваш в отдаването? Къде тук е печалбата? Как аз напълвам себе си? С какво се препълвам?

Такъв е нашият проблем: ние не чувстваме голяма изгода в съсъдите на отдаването. Но от чертежа, това е очевидно.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 1

Как може практически да се реализира методът на кабала и той да протече като лабораторен експеримент? В края на краищата, кабала е напълно практическа наука – тя не философства, не разказва колко ангели управляват небесата и какво се случва с човек след като умре. Не, човек получава възможност да разкрие своето следващо състояние на съществуване тук и сега.

Как постигаме това? Как постигаме равновесие между силите на получаване и на отдаване, за да разкрием висшия свят, духовния живот, нашата душа? Ние можем да го реализираме. Дори ако имам само един приятел, ние заедно можем да изградим помежду си система на взаимна връзка, която ще ни позволи да постигнем човешкото ниво, което е по-висше от животинското ниво на развитие, в което сега съществуваме.

Какво ми дава чувство за живот днес? Аз съм бил роден от майка на животинско ниво и съм бил отгледан в “животински условия”. Като бебе съм сукал мляко, след това съм започнал да ходя, увеличил съм размера си и съм всътил в света. Какви са критериите за човешко, а не за животинско развитие?

Когато моят приятел и аз – въпреки нашия егоизъм, който ни разделя – се издигнем над него, нивото, което преминаваме, докато правим това, се нарича махсом (от иврит – бариера), която ми позволява да спра да мисля за себе си и да бъда свободен от себе си, когато не съм роб на своите желания, които продължават да се стремят към изкушения, неспособни да устоят.

Този подем се нарича “духовно раждане”. След това настъпват периоди на кърмене, детство и зрялост – етапи на духовно израстване. Днес ние виждаме себе си като зрели, важни и “прави”, но тази гледна точка е напълно материална. Ако погледнем през очилата, които филтрират всичко освен духовната картина, то всичко ще изглжда пусто. В духовното ние още не съществуваме. На нас ни предстои да влезем в състояние на духовно зачатие и да бъдем родени в духовния свят.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Хората, в които точката в сърцето се е пробудила, се стремят напред към обединение. Разбира се, когато са в самото начало на своето учене, те не мислят за връзката, те нямат все още тази нужда. Но науката Кабала учи, че именно във връзката помежду ни можем да се издигнем духовно и да преминем Махсом, духовната бариера, да възстановим свойството отдаване между нас.

Ние трябва да се обединим над Махсом. От самия Махсом до състоянието, в което всички достигаме пълно обединение, от 0 до 100 процента, ние трябва да се издигнем по 125 духовни степени на обединение.

Целият път от момента, когато идваме в групата, започваме да учим и се опитваме да се свържем, се нарича подготвителен период. Кабалистите казват, че този период може да продължи от три до пет години, а може и повече, защото е много важна подготовката: без нея, хората не разбират изобщо накъде са тръгнали.

Човек трябва да се подготви за усещането на духовния свят, да създаде правилно обкръжение за себе си, да започне да го чувства и да напредва заедно с него. С други думи, той трябва да разбира нуждата от обединение с другите.

Ние трябва да се обединим отново, да се върнем в състоянието, в което сме били в света на Безкрайността, където сме били обединени и напълнени с висша Светлина. Но за да постигнем това, трябва да укротим нашето егоистично желание, а това не е лесно и може да отнеме години…

От 2-ри урока от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 1

Науката Кабала има интересен раздел за начина, по който възприемаме вселената, за това, как човек постига света, в който живее. Защо усещаме света точно по този начин? Действително ли нашият свят е такъв, какъвто го възприемаме, или е напълно различен? В действителност, след като той премине през петте ни сетива, придобива определена форма в нашето възприятие. Ние наблюдаваме точно тази картина, а нямаме директно, обективно възприятие на реалния свят.

Днес учените изследват как светът изглежда през погледа на пеперуди, пчели, змии и кучета. И всяко създание го вижда по свой собствен начин, в различни диапазони, чрез схема от цвят или аромат и т.н. Всяко творение има свой собствен вид ориентация в света и вижда своя собствена картина, която се различава от това, което другите виждат.

Така че защо картината е точно по този начин в нашите очи? И каква е тя в действителност от обективна гледна точка? Можем ли дори да постигнем истинска обективна гледна точка? За това се говори в раздела на Кабала, наречен „Възприемане на действителността”.

Въпреки това, най-важната част от Кабала не е падането отгоре надолу, от света на Безкрайността в нашия свят, а това, което се случва след това. Най-важното за нас е Махсом и последващият път нагоре. Това е, пред което сме изправени, през което трябва да преминем. Ние трябва да преминем през него на практика, не на теория, и трябва да преминем през този път заедно.

Трябва да изпълним това колкото е възможно по-бързо, така че отрицателната сила на развитие да не ни притиска отзад, давайки ни негативен стимул. В древен Рим стимул означава остра пръчка, използвана за убождане на магаретата, така че да вървят напред. Така, за нас е важно да не усещаме този стимул по нашата плът, а да се стремим сами напред с помощта на позитивната сила, която ни е дадена за сега.

Това основно е причината, поради която сме се събрали. Ние може да се съберем и да се организираме и може да започнем да се усещаме един друг вътрешно, дори без физически контакт. Нека почувстваме, че чрез обединение един с друг ставаме подобни на общата, глобална природа. Тогава, вътре в нашето обединение, ние ще разкрием общото поле и ще почувстваме, че се издигаме малко по-високо. Това е реалистично и се надявам, че вие и аз ще го постигнем.

От 1-ви урок от конгреса в Москва, 10.06.2011

[45526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „отдаване”?

Отговор: Отдаване се нарича ред от действия, когато ти напълно отменяш своите желания и мнения, проникваш се от желанията на другия човек, а след това включваш всичките си възможности, за да изпълниш/напълниш неговите желания.

Да допуснем, че ти искаш да си купиш нов i-phone, а майка ти не разбира защо трябва да похарчи толкова пари за поредната ”играчка”. Ти започваш да ѝ доказваш колко хубав телефон е това, колко много операции има: интернет, видео, фото…

Всъщност, ти искаш тя да вникне в твоите желания, да усети как ти ще се възхитиш от новата ”играчка”. Ти искаш твоето желание да имаш телефона да стане нейно, тя да се запали от твоето желание, да ти го купи и подари, като майка на любящия си син. Това се нарича ”любов към ближния”.

Така и аз трябва да усетя желанието на другаря си и да усетя, че съм задължен да го напълня с всичките си възможности, преди да напълня своите желания. Сякаш нямам мои лични желания!

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.06.2011

[46490]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→