Entries in the 'Учител и ученик' Category

Отношението към учителя, света, живота

Въпрос: Какво беше Вашето отношение към учителя Ви?

Отговор: Колкото повече постигах Висшия Свят, толкова повече уважавах, ценях и боготворях Рабаш, защото виждах, доколко този човек във всичко е пожертвал себе си, за да разпространява Кабала, да предава наследството си на идващото поколение.

Всеки ден чувствам, че всичко, което е в мен, отново оживява благодарение на него.

Въпрос: Когато започнахте да изучавате Кабала при него, промени ли се нещо в отношението Ви към света и живота?

Отговор: Не, нищо не се измени, тъй като много години още преди Рабаш, започнах да се стремя към познанието на смисъла на живота. Търсех Учител, преминах през много, но бързо се отказвах от тях, защото разбирах, че не е това, което търся. Те ми казваха: ”Научи това, пък после ще видим. Направи онова, пък после ще видим.” С други думи, всичко беше много формално. И само Рабаш беше готов да отговаря на въпроси и даде да разбера, че в методиката на Баал а-Сулам има всичко. Всъщност, в нея няма нищо ново, но е написана във вид подходящ за нашето поколение. А всички останали методики са много древни, не са предвидени за психологията на съвременния човек.

От урок на руски език 07.01.2018

[223686]

 

Как да намерим учител?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Учител и ученик – висш и нисш

И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Следвайки учителя стъпка по стъпка

Въпрос: Конгресът е винаги голям изпит за нас. Как между конгресите да проверим, дали се намираме в правилното направление, дори когато ни спохождат различни отрицателни чувства?

Отговор: Не мога да ви кажа кога се намирате в правилните чувства и кога – не. Ако сте заедно с нас, то вие напредвате и тук разстоянията нямат значение.

Повтарям, напредвате само тогава, когато се намирате в общи действия с нас, защото пропускайки няколко урока, пропускате толкова много материал, който на следващите уроци вече няма да успеете да разберете. Няма вътрешно да разберете! Няма да имате нужното напълване и насищане.

Винаги давам уроците с постепенно увеличаваща са сила: все по-нагоре и по-нагоре. Може и да ви се струва, че това е повторение или, че моментния материал, не се отнася към предходния. Не! Винаги вървя напред! Може и това да се случва под друга форма, изразяване и стил, но – винаги нагоре.

Затова изобщо не трябва да се пропускат уроци! И, ако вие по някаква причина не сте ги слушали няколко дни, то независимо от това, след това, трябва да ги изгледате. Проблемът е в това, че много наши приятели, пренебрегват ежедневното присъствие на уроците, а аз градя своето преподаване именно на това. Ученик е този, който върви стъпка по стъпка след мен.

От урока на руски език, 10. 02. 2014

[127472]

Придържане към духовния път

laitman_2005-02-23_be_park_618_wpВъпрос: Как да се отнасяме с положението на човек, който си мисли, че дори и да не достигне до духовно стъпало, то поне се движи към него?

Отговор: Това също е похвално. Всеки човек може да се почувства слаб: ”Сигурно нямам сили. Изглежда не е за мен, а е само за волеви хора.” Но в крайна сметка всеки разбира, че няма по-слаб от него самия, и няма по-успешен от него самия.

Въпрос: Какво чувствахте, когато започнахте своя път, и докато напредвахте по него?

Отговор: Когато започвах, бях абсолютно уверен, че ще разкъсам всичко на парченца и ще достигна до целта! А след това имаше кратки, но многозначителни периоди, когато достигах до пълно отчаяние.

Помня, как с моя учител пътувахме до Тверия. Той спеше нощем, а аз през цялото време стоях на терасата с изглед към езерото, слушах цикадите и изпушвах пакет цигари, усещайки, че не съм способен на нищо, и че от мен нищо няма да излезе.

Ужасно състояние! Пълна физическа, морална и духовна слабост. Но това се случва с всеки човек. Дори с учител и с група, няма къде да се скриеш. Но винаги до нас е нужно да има упора, поддръжка в тяхно лице. Нуждаем се от групата. Тя работи за теб, а ти за нея и така взаимно си помагаме.

Въпрос: Имали ли сте някога желание да се откажете и да заминете.

Отговор: Никога. Веднъж, когато бях в Канада, започнаха да ме развеждат по различни места, да ми показват имоти и да ми предлагат да си закупя дом с езеро и малка горичка. Имах такава възможност, както ми предлагаха да живея спокойно, без да се грижа за нищо.

Но дори за минута да е проблясвало такова желание, разбирах, че Творецът си играе с мен по този начин. Затова само си давах вид, че съм съгласен, но никога и не съм си помислял да се отклоня от пътя.

При такива случай, човек е нужно да се отпусне, да се залови с някаква всекидневна работа, нещо да пише, да обработва. Когато усещам, че нямам никакви сили, взимам някакъв първоизточник, Баал а-Сулам или Рабаш, и започвам да ги преработвам, да ги преписвам. Разбира се е безполезно, защото само се разваля всичко, но в същото време вникваш в тях. Смятам, че това е най-полезната работа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014

[138721]

Няма никой освен него…

Ученик и учител – обща кръвоносна система

2012-09-21_congress_sever_3525_wТъй като Надав и Авиу били големи познавачи на Тора, те решили, че съществува заповед да се постави на жертвеника още един огън, освен дадения свише. Те въвели този закон в присъствието на Моше.

Въпреки факта, че тяхното алахическо решение било правилно, те заслужили от Небето смъртна присъда, защото не може окончателно да се формулира тази заповед в присъствието на учителя си, без да се посъветваш с него. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Не може да се изпълни заповед, без да се присъединиш към учителя. Не може да се повдигнеш над него. Тази Йерархия се запазва до пълното поправяне. В момента, когато ученикът не може да се справи с това, че желае да потисне своя учител, той изгаря.

Въпрос: Какво означава да ”потиснеш учителя”?

Отговор: Да проявиш своето недоволство, критика, отхвърляне: кога най-накрая той ще умре и ние ще заемем неговото място. Това е което се описва тук. Принципно, това са естествени свойства, които трябва да се разкрият и в съответствие с които трябва да се действа.

Въпрос: Какво да прави ученик с тези усещания, когато се разкриват в него?

Отговор: В този процес не може да се намесваш. Мнозина си мислят, че не виждам, не чувам, не разбирам състоянието на ученика, но аз нямам право да се меся, за да не ги лишавам от свободната им воля.

Работата е там, че ако това се разкрие предварително на човека, той ще постъпва така, както аз му кажа. Тогава, за какво съществува той? Той няма да има свой анализ, свои изяснения, свое поправяне на душата. Ти го ограбваш, отнемаш му живота.

Ако му кажеш нещо допълнително – край, значи вече си откраднал парченце от неговия живот и той ще трябва да го попълва следващия път. Затова има такива състояния, когато бих дал всичко за да кажа нещо, и в същото време съм задължен да мълча.

Например, нима Моше и Аарон нищо не могат да направят? Но синовете винаги трябва да минават през такива състояния, когато очакват смъртта на бащите си, за да се повдигнат по-високо от тях. Без това няма прогрес. Само така нашият егоизъм направлява човека. Това са все естествени свойства.

Въпрос: Как да работим с тези свойства?

Отговор: Като се подготвиш да заемеш мястото на учителя и да станеш по-висш.

Да се подготвяш – това означава да събираш единна група, основана на принципа на взаимовръзката. Но при това, да разбираш, че когато учителят си отива, той се повдига на следващото стъпало и ти освобождава място. Това не е смърт, а възвисяване. Това означава, че ти трябва да си готов да заемеш освободената степен.

Въпрос: Надав и Авиу, пожелавайки смъртта на своите учители (в духовен смисъл), за да заемат техните места или да се придвижат, сами се удостоили със смъртта. Излиза, че не са отработили тази степен?

Отговор: Да. Но принципно, в лявата линия да желаеш смъртта на учителя – това е естествено свойство и състояние на ученика.

Цялата тяхна работа е да привлекат дясната линия, да се слеят с учителя, разбирайки, че само в него и чрез него те ще имат инфузия за получаване на висшата светлина – както поправяне, така и напълване.

В учениците през цялото време има вътрешна война. От една страна, те искат да заемат мястото на учителя, от друга, да привлекат дясната линия. Постепенно при тях трябва да дойде осъзнаването, че целият им духовен живот протича именно през него към тях, както в кръвоносната система.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136899]

За благото на духовното напредване

Д-р Михаел ЛайтманБаал а-Сулам. “Шамати”, статия 25: “Излизащото от сърцето, влиза в сърцето”. Но защо виждаме, че дори ако е влязло в сърцето на човека, той все пак духовно пада от своето стъпало? Виждаме, че даже ако човек се впечатлява от това, което му предава учителят, той после пада от това стъпало, на което е приел неговото учение, насоченост, мисли.

Работата е в това, че когато човек слуша думите на Тора от своя рав, тоест думите на учението от своя учител, незабавно се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълнява чутото от цяло сърце и душа, защото наистина желае това да се осъществи.

Но после, когато попада в друго обкръжение, тоест под чужди желания, мисли, планове, занимаващи се с всевъзможни глупости, а не с духовно развитие, в такъв случай неговите мисли и желания се подчиняват вече на болшинството, тоест на тези условия, на това обкръжение, в което той се е оказал.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите, то светът го подчинява на себе си…

Какво означава това? Ако се оказвам в чуждо обкръжение, то Творецът така играе с мен, поставяйки ми други външни условия, за да се закрепя в своите вътрешни решения, които по-рано съм взел, въпреки тези външни въздействия, в които се оказвам сега.

Да допуснем, че се връщам от конгреса у дома в Гуадалахара или в Омск, във Ванкувър или в Томск – не е важно къде. Седейки в самолета, вече попадам под влияние на друго обкръжение. Мога ли при тези, влияещи върху мен външни обстоятелства, да остана в това вътрешно състояние, което съм усещал по времето на всичките три конгреса: концентриран, устремен към целта, с приповдигнато настроение, усещащ своите другари? Ако да, то такова състояние се нарича “аз властвам над околния свят”. Ако не, то светът властва над мен.

Но после, когато попадам в друго обкръжение, моите мисли се смесват с желанията и мислите на болшинството, тоест голямото общество, занимаващо се с глупости. Тогава, ако не може да преодолее себе си, неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството.

Преодоляването на болшинството се състои от две части.

Първо, разбирайки, че се изключвам от поддръжката на другарите, вътрешно сам ги отдалечавам от себе си и се отдалечавам от тях.

Второ, вече не виждам, че всичко се управлява от Твореца и специално ми се изпраща мнението на болшинството, за да мога още по-силно да се укрепя във връзката с групата, с източниците и да възприемам върху себе си външните въздействия като игра на Твореца. Защото Той специално ми изпраща т.н. “помощници” – стражи, които искат да ме хвърлят от тази планина, по която се изкачвам трудно към Твореца.

Но, независимо от това, все пак вървя напред, въпреки тях, държейки се със зъби за това да остана да плувам в правилното направление. И колкото ми въздейства обкръжението, аз не се поддавам на неговото течение, а греба към своята цел.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите…

Нали Творецът чрез целия свят работи над него! И аз оправдавам света, понеже в действителност действа така, за да ми помогне да се движа напред – това означава “да склоня целия свят на чашата на заслугите”.

Но ако не мога да склоня целия свят на чашата на заслугите, тоест да го преместя в своето поле, съзнавайки, че Творецът специално ми изпраща такива препятствия, за да вървя напред още по-твърдо, още по-силно да се свързвам с моите другари и с целта – тогава светът става външен и от него се изгубва Творецът. Ако забравям, че Той ми е подготвил това и мисля, че светът така ми въздейства сам по себе си, тогава Творецът си тръгва от него и аз се отдавам на този свят. Светът го подчинява на себе си и той се смесва с желанията на този свят, тоест пада от своето направление.

И тогава, след като човек се е подчинил на желанията на околния свят, той става като “стадо, водено на клане”. И няма никакъв избор – задължен е да мисли, да желае и да иска това, което иска болшинството, тоест да се намира под властта на външното общество. Това също е власт – под властта на Твореца. Да не мисли, че има нещо, което въздейства, освен Него. Но това е вече напълно друго управление, не “ахишена” (ускорение), а “беито” (в своето време).

В такъв случай, той избира чуждите мисли, стремежи и низки страсти, противни на духа на учението и няма сили да противостои на влиянието на болшинството – той плува по течението, както и целият свят.

В такъв случай за него има един съвет – да се привърже към своя учител и към книгите на вътрешно ниво, което се нарича “храня се от книгите и от техните автори”. Той трябва със зъби да се хване за уроците и първоизточниците, подбирайки това, което му е по-близко и което му действа по-силно от всичко. Може би някаква статия или откъс от “Учението за Десетте Сфирот”, или песен – не е важно какво. Важното е да укрепи неговата връзка с нашето общество.

И само с помощта на сливането с тях, човек може да измени своите мисли и желания към по-добро. И никакви спорове и уловки в такъв случай не му помагат да измени своите мисли. Спасението е само в сливането, тъй като сливането се явява чудодейно свойство, възвръщащо към Източника.

И само когато се намира във връзка с тях, той може да спори със себе си и красиво да бърбори за това, как разумът го задължава винаги да върви по пътя на Твореца, но всичко това са глупости. След всички тези доводи и умувания, с помощта на които разчита да победи своя егоизъм, твърдо трябва да осъзнае, че всички негови предположения, красиви изводи, ученето, договора с другарите – всичко това не струва нищо и всичко това не е това оръжие, с което може да победи във войната с егоизма. Защото всички тези разумни доводи са само следствие на гореспоменатото сливане.

Всичко зависи от това, доколко човек се привързва към групата, защото е задължен да прозвънява на другарите, да влиза в интернет и да се свързва с тях, да подготвя някакъв материал за тях, да участва във всекидневната работа. Ако го няма това, нищо не помага.

Разпространението е необходимо за нас, а не за тези, на които ние разпространяваме. То ни кара да напредваме през цялото време, да се усъвършенстваме. Само и единствено така!

Казвам това, изхождайки от собствения си опит. За съжаление, мога да покажа 30-40 човека, които някога доведох при Рабаш. Независимо, че те и сега, в някаква степен, се занимават с кабала, ако поговорите с тях, можете да видите какво означава учене без движение напред.

И всичките му разумни доводи, с помощта на които прави своите изводи, че е необходимо винаги да върви по пътя на Твореца, се основават на неговото сливане с учителя. А щом само загуби тази основа, изчезва цялата сила на тези доводи, защото няма на какво да се опре сега. Затова човек не трябва никога да се доверява на своя разум, а само отново “да се прилепи” към книгите и към учителя. Само това може да му помогне, а не разумът и премъдростите, защото в тях няма от духа на живота.

По принцип, в тази статия се говори за това, че всичко, което ни се изпраща в живота, се изпраща специално от Твореца и не трябва да се забравя за това. Необходимо е да се използват всички препятствия, за да се върви напред, все повече укрепвайки се в своето движение.

На практика, нямаме никакви пречки. Всичко това са специално издигнати бариери, препятствия, трамплини. Преодолеем ли ги – преминаваме напред. Не ги ли преодолеем – означава, че ще се наложи да ги преодоляваме по околен път. Всичко зависи от нашето участие.

Работата е в това, че свише не поставят пред нас непреодолими препятствия. Висшата светлина действа точно според всеки от нас, според нашите лични условия. Затова възникващите пред нас определени препятствия винаги съответстват на нашите възможности. Това е същият този егоизъм, който трябва да поправим на следващото стъпало. И ако човек помни това, то все по-силно ще се прикрепва към движението напред, към Твореца, към учителя, книгите, групата.

Затова, той не попада под влиянието на външното обкръжение, а поддържайки добри отношения с него, вътрешно остава верен на себе си и на групата. Още повече, започва постепенно, без думи, да влияе на обкръжението така, че изведнъж то започва да се променя.

Хайде да държим връзка помежду си, тази седмица, която проведохме в обединение, в допълване един на друг, в прекрасно състояние, единствено само да растем! Защото ще се разотидем и на всеки ще бъдат предложени негови пречки, а ние трябва да продължаваме да се държим в духа на поръчителството и да се задължим в това, нищо да не ни откъсва от групата, че ще преодоляваме всички пречки и да се чувстваме вътре във всички останали, като че ли не сме се разотивали.

Ако препятствията не ни разпръснат на различни страни, ще започнем да усещаме още повече връзката помежду си – именно това ни е необходимо. Ако можем да направим това, то дори няма думи, на какво стъпало веднага попадаме. Това, за което мечтаем, може да се достигне в продължение на близката седмица! Ако всички ние, независимо от разстоянията, мислим нашите другари да останат в тази връзка помежду си, както сега, ни е гарантирано идването на Машиаха.

Машиах, от думата “мошех”, “издърпвам”, е явление на висшата светлина, която завършва всички поправяния, издърпвайки човека от неговия егоизъм в пълно сливане с Твореца.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129190] 

Там, където най-много боли

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Духовният път лежи единствено, на точките на препятствието – моето несъгласие с учителя и групата. Но как мога да се съглася с тях, ако виждам, че те грешат?

Отговор: Разбира се, струва ти се, че учителят греши. По твое мнение и Творецът греши, устройвайки ни такъв труден живот в този свят. Нима, Той не е могъл да го направи тих, задоволен и спокоен?

Този път върви срещу твоя егоизъм, т.е. против желанието и срещу разума. Всеки път, ти се налага да се издигнеш над точките на препятствието, които противоречат на твоето чувство и разбиране, една след друга, отново и отново. Това са самите тези точки, от които се развива духовният път, превръщайки се във „врата, пролука и вход „, в сливането на Твореца и Неговото Творение: “ Той и името му единни“.

Тази стъпка се прави, винаги над мнението на твоя разум, там, където се намира следващата степен. А всичко останало наоколо, с което си съгласен: приятните общи трапези, компанията на приятелите, увлекателните пътувания – всичко това не се отнася към духовното! Това просто са съпровождащи фактори, които са предназначени да отделят точките на несъгласие като най-важните.

2013-12-13_rav_bs-igeret-26-1927-PG-085_lesson_pic07

От една страна, имаш обичайния живот на земята, а от друга страна, живота на групата. И всичко това се върти, забележително се събира: и отляво, и отдясно. Само по средата се натъкваш на няколко пункта, с които не си съгласен и си мислиш: „Е, не е страшно, дребни неща, не съм съгласен, така не съм съгласен! А във всичко друго – и отляво, и отдясно, аз съм съгласен с тях „

В обикновения живот си се оженил, поддържаш семейството, работиш, правиш всичко необходимо. И живееш живота на групата, работиш заедно с другарите, плащаш маасер, участваш във всички мероприятия. Само в някои, отделни ситуации, изведнъж се сблъскваш с такива моменти , с които не си съгласен  и не можеш да пристъпиш през тях. Но все пак, отиваш и в лявата, и в дясната страна без всякакви проблеми. Разбира се, че в себе си нямаш проблеми, защото твоят егоизъм се съгласява с това, което се случва.

Необходимо е да разгледаш това място, което може да бъде врата, отвор и вход. И това е точно там, където боли най-много! Ти не искаш да дразниш тези точки, защото там сега се чувства триене, като болезнено убождане.

И в чувствата, и в разума, ти си заедно с всички! Обичаш да се учиш, умно да разсъждаваш на теми от духовното, също обичаш да прекарваш време с другарите, правиш им подаръци, като „подкупваш другаря“, каниш на гости. Само, понякога ти се струва, че по някои въпроси, групата взема погрешно решение. И ти не възразяваш, но тихо чакаш, докато другарите ти, най-накрая пораснат, осъзнаят и поправят грешката си, тоест да се съгласят с теб. Разбираш, че друга алтернатива няма и никъде другаде няма да отидеш, тъй като   признаваш, че това е забележителна група и велика наука, с които нищо не може да се сравни.

Това е много разпространено отношение, типично за повечето ученици. Но постепенно, след няколко години обучение, започваш да усещаш и виждаш тези камъни на препятствието, на които се спираш. Там, именно в тези точки се намира входът, който в бъдеще трябва да се разкрие. Това още не е вратата, а солидната стена. Но ако отидеш с вяра над знанието, то ще видиш вратата в стената, която веднага ще се превърне в отвор и вход.

Входът може да бъде само чрез такива точки, на несъгласието – трябва да търсиш, именно тях, отделяйки от всичко останало! Нали, всичко останало се намира във владението на твоя егоизъм. Само в точките на спънките е възможен пробивът в другото измерение със силата на вярата.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.13.2013

 [123211]

Да се почувствате малки

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Човек започва да се учи вече като възрастен с изграден мироглед. Затова частично се съгласява с това, което чува от учителя, и приема да го изпълнява, а частично – не се съгласява. Може ли духовно да се развива при такова вътрешно раздвоение?

Отговор: Това е естествено за човек, който все още не усеща духовния свят и поради това не го вижда в учителя. Казано е, че „всеки осъжда според недостатъците си“. Затова според степента на своята непоправеност, виждаш недостатъците в учителя.

В този случай ти е необходима силата на групата, която те убеждава във величието и важността на учителя. И ако цениш другарите си и работиш заедно с тях, тогава с помощта на силата на групата можеш да преодолееш пренебрежението си.

Това пренебрежение е естествено и закономерно – няма друг начин. То нарочно ти е дадено свише, но също така свише ти е даден и инструмент, с помощта на който можеш да преодолееш пренебрежението си. Трябва да се сближиш с групата, а чрез групата да се доближиш до Твореца. Затова за тебе е организиран такъв ред за работа.

Ако въпреки това не успяваш, тогава проблемът не е в това, че пренебрегваш учителя. Това е естествено, че го пренебрегваш. Но проблемът е в това, че пренебрегваш групата! Не можеш да се съединиш с другарите, за да получиш силата, която да ти позволи да преодолееш всички прегради.

От тебе се изисква поне едно първоначално преодоляване на егоистичното си отцепничество от другарите: започни да се сближаваш с тях чрез общи трапези, песни, някакви приятни моменти. Започни отдалече: от това егоизмът ти да започне да вижда изгода в това да се намира заедно с другарите. Дадена ти е възможност да получиш силата от групата, за нейната сметка да се прилепиш към учителя, а чрез учителя – към Твореца, и по този начин да започнеш да получаваш светлината, връщаща към източника.

Естествено е, че егоизмът ти инстинктивно се съпротивява на всичко, което учителят казва. Само глупак би могъл да не се съпротивява, не разбирайки, къде се е озовал. Защото цялата ти природа се бунтува срещу Твореца, както е казано: „Желанието на човека е зло от самото му раждане“, а затова си против духовния път, против учителя. Ти си противоположен и на вътрешната същина на групата, но групата има също и външна форма, с помощта на която  можеш постепенно да се сближиш с нея.

Главната трудност се състои в това, че човек не възприема групата като средство, помагащо съединението с другарите в името на целта заедно да се залепят за учителя. А учителят би се погрижил за това да ги присъедини към Твореца. Не е нужно те да се превръщат в хасиди, но все пак е необходимо да се почувстват малки спрямо учителя, а също така спрямо групата, и още повече, спрямо Твореца.

Започни да организираш правилен ред, исползвайки всички средства, дадени ти на този свят като поставиш всички по местата им: себе си, групата, ученето, учителя. А какво ще последва нататък вече не ти е известно, тъй като нататък следва Творецът, но там се намира твоят „вход в светилището“, където по-нататък внезапно ще видиш „вратата“, незабавно превръщаща се в отвор, в който да влезеш.

Без да се изпълнява това условие, няма да се случи нищо. Човек трябва да си представя всичко това, може би дори да го начертава и да го напише, и след това всеки ден да добавя и да поправя. Така от ден на ден ще изяснява този въпрос все повече, докато не го реализира.

Трябва да разбереш, че става дума за ясни закони. И ако не ги изпълняваш, можеш да се въртиш тук дори не един  живот, а още много животи. Колкото пъти и да се връщаш на тази земя – ще бъде все същото. Докато духовното решимо не бъде вкарано в специалните условия, то няма да може да се реализира етап след етап!

В природата всичко действа според закони. Само по незнание можем да мислим, че закон не съществува. Но там, където го разкриваме, виждаме, че „даден е законът и да не се престъпи“. На нас ни е нужно да разберем това, да  изучим тези закони и да ги изпълним. Егоизмът ни не се съгласява с това, но сме в състояние леко да се приповдигнем над него. Защо да чакаме страданията да ни принудят малко да се отдалечим от своето его? По-добре да направим това доброволно, с помощта на разума, тоест получавайки ценностите от групата. Групата ще ни помогне да се отдалечим от нашия егоистичен разум и да притегли към нас заобикалящата светлина, която изгражда в нас новата скала от приоритети

От урока по писма на Баал а-Сулам, 12.13.2013

[123150]

Войната с „клипат Кнаан” в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмото на Баал а-Сулам (№43): Казано е: „Изпитвай трепет пред учителя свой, както пред Небето”. За добиването на такава вяра, се изисква голяма работа, тъй като най-голям е екранът в работата, намиращ се на земята на Исраел, над който властва нечистата сила „клипат Кнаан”, принизяваща всеки до пълна нищожност, като прахта на земята, но останалите, представяйки му се са още по-ниско от прахта, а Учителят – не по-високо, от него самия.

И казва за това Творецът: „По добре е Мен да ме бяхте оставили, но да спазвате Моята Тора”, тоест да сте били привързани към истинския праведник с действителната вяра в мъдреците. Тогава има надежда, че праведникът ще ги върне към Източника и ще наклони везните на заслугите им на страната на Твореца.

В този свят са ни дадени хора, които могат да станат наши другари, за да се обединим с тях и заедно да се научим, как да излезем от самите себе си и да се издигнем с вяра над знанието, т.е. да ценим отдаването по-високо от получаването. Необходимо ни е да се съединим помежду си така, за да не действаме просто с общи усилия, а да станем една сила, вътре в която всеки губи своя личен образ и се присъединява към единното цяло, към едното сърце, заедно с всички.

За да ни помогнат да направим това, в този свят ни дават учител. Много е важно как човек се учи, чрез отношението си към групата и към учителя да изгражда своето отношение към Твореца. Не е възможно в човека да се оформи много по-висока форма за величието на Твореца, отколкото величието на учителя и дори на другарите, на групата. Всичко това му е необходимо, за да излезе от себе си и да се издигне по-високо от егоизма си.

Тук се изисква голяма работа. Защото, ако още в детството са научили човека на почит към учителя, което се нарича религиозно възпитание, то сега не би му се налагало да работи над това. Той би се чувствал съпричастен към великия човек, с една дума, като към баща, заедно с много други от неговото обкръжение. Би израснал в такава обстановка, където всички говорят за това и така се отнасят. Това се нарича хасидизъм. На човек му е леко да живее в такива условия, от него не се изисква вътрешна работа  срещу неговия егоизъм, постоянно изясняване, критичен самоанализ. Той се базира на мнението на обкръжението, виждайки, че всички постъпват така, вдъхновява се от тях и с това върви.

Така, с помощта на обществото, в човек се поддържа авторитет към някоя личност. И разбира се, това не го издига спрямо Твореца, но в такава форма можеш да се държиш равномерно без издигания и падения през целия си живот, чувствайки се приятно, комфортно и уверено. Човек усеща, че има на кого да разчита, някой се грижи за него, моли се за него.

Но ние достигаме до такъв етап от развитието на човечеството, когато голяма част от хората престават да получават религиозно възпитание от детството си, обратно, приучени са да презират останалите, да не признават никакви авторитети, смятайки се за по-умни от всички и да не уважават никого. Това се нарича „клипат Кнаан”, с която са се борели праотците, когато са влезли на земята на Израил.

Не им е било много лесно на излизащите от Вавилон или на онези, които днес излизат от своя Вавилон, да се преклонят пред предводителя, пред Авраам. Това е стъпалото на учителя, което човек е задължен да има, ако иска с помощта на групата и на учението да се приближи към входа в духовния свят. Това не се отнася лично към учителя или групата, защото човек ги вижда със своите егоистични очи и съди, съгласно своите недостатъци.

Разбира се, че всички му се струват нищожни, един от друг по-лоши. И самият учител също му се струва такъв. Той си мисли, че ако бе учил при праотеца Моисей или при раби Шимон, то разбира се, би напредвал по-добре. И така си мисли за другарите, че те са много слаби и самите не представляват нищо. Той не вярва на мъдреците, че „всеки съди по степента на недостатъците си”, а всъщност, пред него се намира светът на Безкрайността в цялото си съвършенство. И само той, самият спуска това Божествено съвършенство до своето собствено непроменливо ниво и затова вижда света толкова нищожен.

Трябва да разберем, че не получаваме разрешение да влезем в духовния свят дотогава, докато не започнем да ценим другарите, групата и учителя си толкова високо, колкото можем да си представим Твореца. Казано е: че „Исраел, Тора и Творецът са единно цяло” – с такова условие ние се издигаме отдолу-нагоре, издигайки човека до нивото на Твореца. И това същото условие действа в обратна посока, отгоре-надолу: т.е. това е същото ниво, същото уважение, същото величие, което трябва да свалим долу, от света на Безкрайността, от Твореца и да го разпространим на групата, на учителя, на всеки другар. В противен случай, няма да успеем.

Трябва да благодарим на висшето управление, че ни е организирало такава реалност, където можем с увереност да видим, колко сме далече от Твореца, съдейки по своето отношение към учителя, към другаря и към групата.

От подготовка към урока, 16.12.2013

[123232]

Урок над махсом

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Например, ако цялата централна група, напълно премине махсом, как ще се провежда сутрешният урок?

Отговор: Сутрешният урок ще премине над махсом. Аз и сега ви давам енергията, знанията за онова, което произлиза след махсом.

Учението за Десетте Сфирот“ и другите първоизточници са написани от духовното ниво. Но вие ги възприемате, за сега, на ниво на материалния свят, а след махсом вие ще усещате всичко това вече на друго ниво.

Да допуснем, разглеждам заедно с художник някаква картина и той казва: „Ето тук е можело да се добави малко охра, а тук повече светло синьо“. Той се отнася към това чисто технически, а аз се възхищавам на цветовата гама, на картината и на нейното въздействие върху мен.

Обикновено, преди да започне да рисува картината, художникът разчертава нейното поле, нахвърля с молив скица и след това вече започва да рисува. А аз не виждам това.

Така и Творецът, преди да нарисува пред нас цялата картина в цветове, прави скица с молив. И постепенно, ще започнете да виждате в тази обща картина вътрешните връзки, вътрешните сили. Ще започнете да чувствате, как Той добавя в нея някакви свежи бои, нещо осветява, нещо премахва, въвежда нови контрасти.

И всичко това чувствено ще се прелива  пред вас. Вие ще определяте нивото на взаимодействие чрез авиюта (дълбочината на желанието), чрез екрана, чрез силите, които ни рисуват нашия свят. Ще ви стане ясно, че всички те произхождат само от една сила, от едно намерение: да ви направят така съвършени, както е техният източник.

Въпрос: Какви състояния сте усещали малко преди, преминаването през махсом?

Отговор: Ония състояния, които се усещат при изхода от Египет: страшен натиск от всички страни, пълен устрем напред, страх пред неизвестността, която е напред и заедно с това страх да не излезеш от духовното постижение.

Всичко това се случва не тогава, когато изкуствено се стремиш напред, а когато реално действаш, устремяваш се към центъра на групата и едновременно се настройваш чрез разпространението на интегралната методика, както подгонват с камшик коня, за да галопира напред. Едва тогава ще преминеш!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121243]

 

Предава се от човек на човек

каббалист Михаэль ЛайтманУчителят стои отпред, вижда далеко напред и направлява учениците. Но ако ученикът има собствено мнение за своето развитие и поправянето на света, то той сам вече си е учител. Той не може да остане като ученик и да смята, че учителят бърка в посоката на развитие. Той няма да може да получи от учителя духовното постижение – максимум той може да получи теоретични познания. По такъв начин не се изучава Тора, т.е. средството за постигане на свойството отдаване.

Обучение се нарича връзката с висшето, с помощта на всевъзможни действия. Това изобщо не зависи от умствените способности, тъй като е казано, ”ученето става не с ума”. За сметка на връзката с учителя, ученикът ще получи от него силата на отдаване.

Силата на отдаване се предава по вътрешния канал, тъй като това не е философия и не е теоретическа наука. Затова всеки може да получи тази сила: и най-глупавият, и най-умният. Нейното предаване зависи само от това, доколко човек изпълнява необходимите действия по отношение на обкръжението: унижава себе си и възвишава учителя, обединява се с групата, за да могат всички да се свържат с учителя, който за тях представя доста високо стъпало, и получават поправянето от него. Това се случва на всяко стъпало.

Ако ученикът се изкачва, учителят се издига заедно с него, а ако ученикът се спуска, разбира се, че и учителят се спуска. Тъй като това не е истинското състояние на учителя, а такъв, какъвто той се възприема от ученика, от постигащия човек.

Когато човек идва да се учи, отначало той нищо не разбира. Трябва да се почака, докато той започне да се ослушва. И това може да му коства няколко години. Но когато започне да чува, групата трябва да му помогне, защото това може да продължи десетки години. Другарите трябва да му обяснят, че няма друг начин, по който да получи духовното постижение по друг начин освен от човек на човек, при условие, че между тях съществува физически контакт, т.е. може да се види, чуе, усети, разбере кой влияе и на кого, изпълнявайки някакви действия, взаимодействия. Така се е случвало с всички поколения до ден днешен, и не може да бъде променено, защото отразява духовните корени.

Чудесното свойство на този свят се изразява в това, че със своите материални действия аз мога да зарадвам духовния си наставник, склонявайки се пред него, привързвайки се към него, да се присъединя за сметка на някаква физическа помощ и за сметка на всичко това, да получа от него духовното разкриване.

Учудваме се, как е възможно това? Но аз прилагам усилия на това ниво, на което съм способен, защото няма друг начин. За сега не знам какво е това отдаване и нямам желание за отдаване, но на физическо ниво, мога да действам и за сега това е достатъчно.

От урок по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.06.2013

[109264]

Суровата добрина на Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Правото да работиш е най-голямото възнаграждение

каббалист Михаэль ЛайтманНие се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Самоотмяната е началото на всички начала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Уча се от всички свои ученици

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА“Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 28.01.2013

[100000]

’’Червена светлина’’ и ’’бяла светлина’’

каббалист Михаэль ЛайтманПоправянията се случват, благодарение на светлината, идваща от учителя. Липсата идва от обкръжението, групата. Но само ако човек се присъедини към групата, споделя живота си и работи, учейки се, следвайки целта на групата, само тогава се изпращат непоправени желания.

Тези непоправени, специални желания не са просто гордост, както другите примитивни желания, а непоправени желания, които могат да привлекат светлината за тяхното поправяне. Това означава, че човек трябва да е абсолютно противоположен на поправеното състояние. Той получава всички тези състояния от групата.

Тук се говори за човек, който прави всичко, което е по силите му, за да израсне духовно. И тогава той получава „червена светлина“ от групата, както вътре в утробата на майката. Групата е майка за него. Той получава „бяла светлина“ от бащата –  учителят. Тази белота са неговите сфирот – свойства.

Сега човек вече има две линии и трябва да работи в средната. Той не може да я получи автоматично, без да положи усилие. Човек трябва да се потруди, за да бъде включен в този вид работа. И така, до колкото се отменя пред групата, учителя, учението на Твореца, всички тези фактори работят върху него и така достига ново ниво.

 От 1-ва част на урока, 12.12.12

[95362]

Духовност и душевност

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, „трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Унизителното високомерие и високото самопринизяване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как нисшият трябва да използва връзката си с висшия по време на поправянето?

Отговор: Нисшият трябва да се самоотмени, за да получи от висшия. Сякаш потъваш в река и ти хвърлят края на въже, за да се хванеш за него и да излезеш на брега. За теб ”да се хванеш за въжето” означава да достигнеш поне минимално подобие по свойства. Това минимално подобие е всъщност самоотмяната.

А по-нататък работата става по-трудна. Отмени се пред висшия, ”хвани се за края на въжето” и вече имаш свързващата нишка. Но сега, за да започнеш да получаваш, за да отдаваш, трябва да пронижеш тази нишка с вътрешно желание, покрай самоотмяната и покрай обикновеното сливане с висшия. Тук трябва да действаме против собственото разбиране – с това внасяш своето желание във висшия и преминаваш към етапа зачеване.

Иначе нищо няма да се получи – гордостта унижава човек и това е много голям проблем.

В нашата работа групата се явява в ролята на висшия. В моите очи тя трябва да е понятие, идея за въплъщението на единството. Тъй като единството, като такова – това вече е висше свойство. И тук е необходима добавка към простото самоотменяне. Отменяйки се, аз се сливам с висшия, а ако продължавам тази работа по-нататък, установявам връзка с него.

Казано с други думи, благодарение на първоначалната самоотмяна аз се докосвам до висшия – с групата, учителя и учението. Но за да вляза в него, за да получавам от него, трябва да отменям ”плътта” на своето желание, пласт след пласт. Този период се нарича: „девет месеца бременност”, и в крайна сметка ще настъпи раждане.

 2012-11-25_rav_bs-mahut-hochmat-kabbala_lesson_n7_01

От урок по ”Същността на науката кабала”, 25.12.2012

[94679]