Entries in the 'смисълът на живота' Category

Как да намерим смисъла на живота след четиридесетте?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Навърших 40 години. През целия си живот се въртя, като катерица в колело и не е ясно какво съм постигнал. Как да намеря смисъла на живота след четиридесетте?

Отговор: Смисълът на живота може да бъде разбран, само когато се свържете с вашия Източник. В него е смисълът на живота ви. От него произлизат всички системи за управление, всички сигнали, цялото ви управление.

Когато го разбереш, тогава  ще проумееш смисъла на твоето създаване, как той те управлява, към какво те води – тогава и ще разбереш всичко. А преди това няма да знаеш нищо.

Ти си като малко опитно животно, което не знае какво ще се случи с него в следващия момент, не знае целта на своето съществуване, а просто се опитва във всеки момент да се чувства възможно най-удобно и нищо повече.

Въпрос: Това означава, че в плоскостта на този свят човек не може да намери смисъла на живота?

Отговор: Има смисъл на живота – комфортно съществуване, докато живееш.

Въпрос: Ако човек съществува  комфортно и въпреки това не мисли, че това е животът, то вече необходимо ли е да се издигане над този живот?

Отговор: Да. Тогава е необходимо да се издигне, да търси смисъл.

От телевизионната програма „Новини с Михаил Лайтман“, 29.05.2018

[229625]

 

Как да успокоим женското сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Защо страдаме? Част 4

каббалист Михаэль ЛайтманДействителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Да откриеш смисъла на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не съществува нито един признат от всички отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: За да може човек сам да търси отговор: „Смисълът на живота – вътре в този живот или в постигането на нещо извън него?“

Въпрос: Има ли изобщо такова понятие като смисъл на живота? Той трябва да бъде един за всички, или при всеки е свой?

Отговор: Ако аз нямам отговор на този въпрос, тогава животът ми няма смисъл. За какво да съществувам? В края на краищата, този въпрос се задава на нивото на човека, а не на нивото на животното.

Оказва се, че аз се питам, не за същността на животинското си съществуване, а за това, което се намира над това. И ако аз не намирам смисъл в материалния живот, то за какво тогава да съществувам, по-добре би било да не се съм раждал. А щом съм се родил, това означава, че трябва да разбера защо.

Не може да бъде така, че природа, която е предвидила всичко с такава прецизност във всяка част на своята система, не би предвидила и смисъла на своето съществуване.

От логиката на природата и от нейните велики закони, не може да произтича липсата на този процес. Той трябва да приключва и да продължава на следващото ниво. Тоест всичко това, задължава да има смисъл, само че ние за сега не можем да го разкрием.

[170513]

Тайната за здравето на обществения организъм

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на учените: На челно място в търсене на помощ от пациентите в Европа са състоянията на: тревога, паническа атака, неувереност и страх за бъдещето. Финансовата осигуровка не защитава от проблеми, свързани с разрушаването на общочовешките ценности.

Глобалните изменения водят към  промяна на съзнанието и поведението на човека. Социално-политически травмираният човек счита, че способността да не предизвикваме агресия е главно условие за оцеляване.

Травмираният човек се опитва да скрие емоциите си. Той смята, че само пълната непроницаемост ще му обезпечи спокойствие, безопасност и успех.

Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на глобализацията: човек все едно определя по интернет сайтовете кръга от познати, на кого да звъни, какви са насоките за напредък – той живее в „стъклен дом“.

Страхът се ограничава единствено от едно – от смисъла на живота, а главният смисъл на живота е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнените сили, смисъла на живота, целите и ценностите на човека. Решението на психологическите въпроси е в същата тази плоскост.

Многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота и подхода в психологията.

Така, както всички телесни болести са проява на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората. За това трябва да се даде точно определение на духовността.

Работата на психотерапевтите трябва да бъде именно на основата на възстановяване на правилните отношения и жизнени ценности.

Духовността е състояние на вътрешно единение на човека с обкръжаващия свят, усещане и разбиране на взаимовръзката между всички сътворени същества, като деца и частички на Всевишния, на Единния, на Цялостния. Духовността дава състояние на щастие.

Когато тази хармония е нарушена, тогава възникват множество проблеми и болести. Душевното здраве е основа за физическо, психологическо и социално здраве.

Чувството за вътрешно единение един с друг е все по-малко – затова хората станаха по-нещастни, макар и материално да са по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравите отношения между хората се рушат.

Може да се сравни с това, ако черният дроб, бъбреците, стомахът престанат да си сътрудничат един с друг. И обратно: обществото става здраво и силно, когато нивото на духовността е високо – когато всеки се грижи за интересите на другите, както за своите собствени интереси.

С всяка изминала година все повече учени достигат до заключението, че светът, който ни обкръжава е основан на холографски принцип. Холографският  принцип на Вселената означава, че всяка част от мирозданието във всеки един момент от времето съдържа в себе си пълна информация за всичко съществуващо.

Учените са установили, че всяка клетка от организма във всеки един момент от времето притежава ПЪЛНА информация за целия организъм – благодарение на което от всяка една клетка може да се развие целия организъм.

И точно такава връзка съществува между всичко съществуващо, между всички хора и животни. Ние сме части от Живо Единство, макар че с физическото си зрение да смятаме, че сме отделени един от друг.

Резултатите от изследването на множество съвременни учени сочат, че всички ние сме неотменни частици от единна, енергоинформационна система, която най-правилно би било да наричаме Бог.

Същността на всички религии, на всички духовни учения се заключават в това, да се трансформира егоцентризма (користта) в любов. Егоцентризмът (егоизма, користта) – е грижа за своето благополучие . Любовта е грижа за благополучието на другите.

Ние сме части от живо Единство, ние всички сме свързани един с друг като части на Единен Организъм, наречен Бог, макар с физическото зрение да възприемаме хората отделени. Причинявайки страдания на другите, ние косвено причиняваме страдания на себе си – като част от тяло, която причинявайки вреда на другите части, вреди на себе си.

Духът на потребителството е заболяване на душата. Заболяване  на социума. Здравите хора намират щастие в служба на другите. Потребителското общество е общество на нещастни хора. Организмът се разрушава когато се руши обмяната на веществата в организма. Обмяната на веществата в обществения организъм е всъщност отношението между хората.

Защо социализмът пропадна? Защото там беше забранен Бог. Хората могат без особена трудност да съхранят човешките отношения помежду си дотогава, докато те макар и само теоретично знаят, че са вечни, че те са душа, а не тяло.

Дори и да не посвещават сериозно себе си на Всевишния, достатъчно е ако на това се посвещават само няколко члена на семейството – например най-възрастните. Но в тях има знание за своето предназначение и за Бог. Социализмът е добро нещо. Но само, ако има Бог в него. Сега трябва да се върнем към това.

Клетката на тялото се свързва с организма не непосредствено, а чрез тези клетки, които ни обкръжават.

Реплика: Мислещият човек достига самостоятелно до същите тези изводи, за които кабала говори вече хиляди години. Но не му е разкрита методиката за поправяне на човека, а само това, в какво се състои неговата порочност и желателно поправяне.

Защото поправянето се извършва чрез висшата светлина ОМ, която владеят само тези, които изучават кабала. Тези които не се занимават с кабала, не са в състояние да разберат принципа на работа на ОМ, защото самото поправяне трябва да се случи първо на методиста.

[170840]

Любимата работа – призвание или предназначение?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Намирам предназначението си предимно в любимата ми работа. Кажете ми, движа ли се в правилната посока? Може би съм намерила призванието си, а съм изгубила предназначението си?

 Отговор: Наистина, да намериш интересна работа, да се включиш в нея и да се разтвориш в нея е огромно щастие. Това означава, че сте намерили призванието си.

По това време аз по същия начин се опитвах да намеря себе си. Разбира се, любимата работа увлича и напълва, но по-късно разбрах, че не в това е смисълът на живота.

Спомням си как един учен ме посъветва да взема един период от историята, например 30 годишната война и да се задълбоча в изучаването и.

 – А после какво?

 – А после, ако отдадеш живота си на нея, ще бъдеш специалист за 30 годишната война.

Аз, като голям егоист, сметнах, че не си заслужава да платя с живота си за някаква 30 годишна война, която се е случила преди 400 години. Цената ми се стори доста висока.

Животът тече, човекът се развива и изведнъж започва да разбира, че се занимава с пусти неща. Там, където по-рано е царяло напълване и възторг: „Колко е интересно, колко добре се получава!“, изведнъж се образувала пустота, разочарование и недостиг на вътрешна енергия. И това е ужасно.

Къде отлетяха годините? Защо? А сега какво да търся? Вече ги няма силите, желанията и възможностите. И се получава, че в този живот не си заслужава да се заиграваме с материални забавления, а трябва да изберем това, което ще има дълготрайна ценност, най-великата и най-голямата, която ще бъде неизменима и над нашия живот.

Но над нашия живот може да бъде само вечността. Именно тази вечност трябва да намерим, а не да си губим времето с разни дреболии.

И тук възниква въпросът: ще се отдам ли на това или не. Ако съм съгласен, то за мен не може да има никакви прегради, а само постигане на вечността! Такава трябва да бъде човешката цел, а иначе той се спуска до нивото на животно.

Затова трябва да се опитаме да разберем именно това ниво, на което се достига вечността. И не просто вечност, защото безкрайното съществуване на материалното ниво няма смисъл – на нас не ни трябва такава вечност.

Може да спрете всеки един човек на улицата и да го запитате: „Искаш ли завинаги да си останеш такъв?“ Малко вероятно е той да се съгласи. Само животинския страх от смъртта ни принуждава да живеем – по принцип всичко е напълно нецелесъобразно. Затова всеки трябва да разбере висшата си цел.

Въпрос: Но в същото време човек трябва да има професия?

Отговор: Всеки трябва да има професия, за да може нормално да бъде обезпечен, да бъде полезен за себе си и за хората, да се занимава с всяка работа и да чувства, че тя не е загуба на време. Но освен това, ако може, той трябва да направи така, че всяка една минута от живота му да бъде малка крачка към великата цел – достигане на вечността и съвършенството.

От урока на руски език, 25.10.2015

[170325]

Потребност от духовно търсене

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Доколко цялата действителност ни помага в духовния напредък? Има ли възможност осъзнато да забележим някакви знаци и да се държим според тях?

Отговор: Има само един знак, който ясно показва, че човек може да се заеме с постигането на висшия свят, това е възникването в него на сериозен въпрос за смисъла на живота и тъга по този свят, който може да му помогне да разбере за какво съществува. Иначе просто няма за какво да живее! И това не е апатия или депресия, а стремеж към разкриване на същността на битието.

В такова състояние ни се струва, че човек нищо не може да направи: „Оставете ме намира! Нищо не ми се иска“. Но това не е падение, макар че изглежда така, а състояние, когато го дърпат нагоре – там, където може да постигне източника на съществуването, източника на живота.

Въпрос: Ще се прояви ли във всички тягата към търсене на смисъла на живота, към излизането в духовния свят?

Отговор: Постепенно, във всяко поколение, все по-голям брой хора усещат потребността от разкриване на висшия свят. Когато преди четиридесет години започнах да се занимавам с кабала, от това се интересуваха единици, сега вече са хиляди. Надявам се, че в близко време ще бъдат милиони.

Виждаме това по количеството депресивни състояния, вземащите наркотици, откъснатите от живота хора. Това всичко е признак за отсъствие на смисъл на живота.

Затова смятам депресията за нормална болест, защото по принцип, физиологията на човека е здрава, а психиката, тоест душата, започва да проявява потребност от духовно търсене.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168546]

На решаващия етап от историята

laitman_2010-12-05_8711_usКонгрес в Ню Джърси „Затваряйки кръга“. Урок №1

Оскъдният венец

Всичко, което става в света, се случва само за да се разкрие истинският свят, в който се намираме.

Всъщност, всичко което се явява извън желанието на човека, когато той вижда неживата, растителната, животинската природа и другите хора – това е проявата на Твореца пред него.

Но човекът не усеща това и не разбира какво искат от него. В резултат, преживяваме доста продължителен и болезнен исторически процес, за да си зададем накрая въпроса за смисъла на живота: За какво е всичко това? Кой се наслаждава от това? Кого наслаждавам аз? Каква тайна се крие в нашето битие?

Виждаме логика и смисъл във всяка клетка, в единството на природата, във взаимовръзката на всички нейни части, но не намираме никаква логика в собственото си съществуване.

Човекът, „венецът на творението“ е най-страдащото и нещастно от всички създания. Притежавайки развит разум и чувства, се държим като последни прахосници и пропиляваме своя потенциал в спорове.

Още повече, даже разбирайки това, нищо не можем да направим със себе си. Нашата немощ е поразителна – човек знае, че извършва глупост, която ще нанесе вреда на него и на другите, но е безсилен да промени нещо.

Например, чревоугодникът не може да устои пред любимите ястия и губи чувство за мярка, отлично разбирайки колко зле ще му бъде после. Същата беда ни дебне от любимите наслади, големи и малки.

В продължение на своята история, хората са се питали: Има ли някакъв изход? Може ли да навлезем в по-зряло, „по-солидно“ състояние? Може ли да не сме до такава степен низки и жалки? Защото осъзнаваме своята нищожност и все едно, отдаваме и се, продължавайки днешния ден така, както вчерашния. Затваряме очи и се отдаваме на волята на течението…

Въпрос ребром

 Без съмнение, тук трябва да изкажем голяма благодарност на кабалистите. Те са страдали също, както и много други, но при тях се е получило. Те са съумели да открият, че целият този жалък живот е предназначен за това, да ни доведе до ключово решение.

Защото не е възможно животът ни да минава само от раждането до смъртта през такова нелепо съществуване. Не може толкова мъдрата Природа да е създала същество, развито до такава степен и в същото време да се държи по толкова жалък начин. Твърде поразително е това несъответствие между нашите възможности и нашите дела.

Още повече, че Природата сама ни тласка в пропастта. Защото аз, вероятно бих искал да постъпвам иначе, да бъда друг човек. Ако сам бих планирал и програмирал себе си, то бих действал по друг начин, със сигурност по-добре, отколкото ми е „предписала“ Природата или Творецът.

Когато достигнем до това осъзнаване, до това разбиране, то ни посочва само едно – необходимостта да се разреши поставеният въпрос. Тук се крие източникът  за разбиране на живота, на успеха в него и за успеха зад пределите на текущите рамки. Защото едва ли се ограничава с „белтъчното“ съществуване, в продължение на 60-70 години…

Водеща наука за живота 

Хората, които си задават този въпрос, са открили, че в света и в човека наистина има висша цел, разкриване на единната Сила, която ни изпраща всичко. Тя изцяло включва в себе си мирозданието и прави с него всичко, за да поискаме истински да я разкрием.

Досега, в продължение на историята, едва единици са осъзнавали възможността да разкрият Твореца.  Независимо от това, расте броят на хората, задаващи си верния въпрос. И тези хора ни казват, че това е единственото продуктивно занимание на човека в света, от този момент, когато той пораства и малко осъзнава себе си.

В детството, на 6-9 години, също сме си задавали въпроса за живота, за неговата същност и смисъл. И макар, даже да не сме се обръщали към възрастните, то е имало въпроси.

Така че, още от такава ранна възраст децата трябва да получават възпитание, обясняващо как да полагат постоянни усилия за разкриване на Висшата сила, която ни въздейства постоянно, вселява живота в нас и ни води през всичко, което се случва по пътя.

В хода на историята, хората са полагали големи старания, за да разкрият тази Сила. Открили са цяла система за постепенно запознанство с нея и нарекли тази методика „науката кабала“, буквално, „наука за получаване“.

Тя обяснява как човекът, намиращ се в нашия свят да получи разкриване на тази Сила, която му въздейства, демонстрира му цялата картина на реалността.

По думите на кабалистите, именно с тази наука човек трябва да се занимава непрекъснато, според нея трябва да проведе целия си живот, за да постигне Висшата сила в продължение на отпуснатото време. Да постигне до нивото на опознаване във всичките му детайли.

А всичко останало в живота трябва да използва само за осигуряване на насъщните нужди, в такава степен, в каквато се грижат за себе си животните. Няма смисъл да влага в материалния бит повече от необходимото и да му се посвещава повече отколкото се изисква за рационалното същестуване.

Това не означава да живеем в пещери и да носим кожи. Просто, ако не надвишаваме „жизнената летва“ и всичките си стремежи посвещаваме за разкриване на Твореца, за изкачване към Неговото стъпало на вечност и съвършенство, тогава, от само себе си няма да правим глупости и да се впускаме в излишествата от материалния свят. Ограничавайки се в това просто съществуване, с всички сили ще се отдадем на своето истинско предназначение.

От 1-ви урок на конгреса в Ню Джърси, 24.07.2015

 [163609]