Entries in the 'Свобода на волята' Category

Къде е истината?

Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Изборът е свободен, но стъпките са еднакви

Въпрос: Някога, много отдавна, в детството, баба ми  казваше, че всеки човек е надарен със свобода на избора, защото изначално е създаден по образ и подобие на Бог.

И съм запомнила, че ако използвам свободата на избора, това означава, че съм творец на живота и съдбата си. Оказва се, че  вече имам в мен тази програма? Или все пак това е просто моят избор?

Отговор: Не. Вашият избор е само да направите крачка напред, която сте длъжна да направите. Или ще я направите сега по свой свободен избор, или ще ви бъдат нанесени няколко удара и пак ще бъдете принудена да я направите.

Но всичко е абсолютно предопределено. Единствената разлика е дали вървим доброволно или под ударите – разликата е в усещанията, в състоянията, във възприятието. Но стъпките са едни и същи.

От  ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман, Даша Город, психолог“ 14.07.2020

[268445]

Как да разбудим човечеството?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казват, че кабала пробужда хората. Може би не трябва да безпокоим съня им?

Отговор: Именно това е казал Фараонът на Моисей и Аарон в Египет: «Защо безпокоите народа? Нека хората спокойно да си работят. Какво искате от тях от тях? Вижте как добре и благополучно живеят. Аз създадох на земята рай за тях».

Египет действително е бил егоистичен рай за тях. И изведнъж идва Моисей и започва да ги безпокои: «Трябва да излезем в пустинята!»

Реплика: Тоест, не трябва да безпокоим хората преждевременно, трябва да оставим всичко за сметка на Твореца. Творецът е природен закон. Той всички ще разбуди. Ще дойде време и хората ще се пробудят.

Отговор: Ние никого не безпокоим. Само разпространяваме кабала на тези, на които това е нужно.

Свободата на човека се изразява в подем над нашия свят. Там съществуват естествени основи. Като променим системата за измерване, по друг начин започваме да гледаме на живота, изменяме ценностната си система.

Затова понятието свобода се намира именно в подема над нашия егоистичен свят в обем, в който съществува само свойството отдаване и любов – свойството на Твореца. Това трябва да постигнем. Тогава ще разсъждаваме правилно.

А всички материални философии нищо не дават. Те са ограничени в рамките на човешката природа. Затова философията отдавна е изчерпала себе си. Нещо повече, всички науки постепенно се закръглят, защото човек достига до крайното състояние на своето развитие, а по-нататък го чака постигане на свободата.

От урока на руски език, 02.07.2017

[216248]

Всички желания се получават от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Кой е написал сценария на съдбата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако цялата съдба на човек е предопределена, то по какъв начин се реализира този сценарий? Кой е режисьорът, който го превъплъщава?

Отговор: Тази програма се въплащава за сметка на една сила, която се нарича „Природа“ или „Творец“, висша сила.

Това е позитивна, добра сила, вътре в която, като в силово поле съществува желание. Желанието се нарича творение, защото то първоначално не е съществувало и е било създадено от тази позитивна сила, от Твореца.

Творецът като добра сила, развива желанието, помествайки го под «валяка на развитието», задължавайки го да се развива.

Силата на еволюцията ни тласка чрез страдания или ни дърпа отпред чрез наслаждения. Тъй като материал на творението е желанието за наслаждение, за напълване.

За сметка на това желанието се развива към все по-високоорганизирани форми. Тоест, вътре в това желание, чувстващо дотогава само наслаждение или страдание, вследствие на перипетиите на живота през които преминава, се добавя още един компонент – мозък, памет.

Целият изминат път формира в творението вътрешна програма: памет за изминалите състояния и условия, довели до добри или лоши усещания в желанието за наслаждение. Всички преминати ситуации се записват в желанието, като памет за наслаждение или страдание, а също така се натрупват в мозъка, като жизнен опит.

В крайна сметка, желанието вече може да прогнозира, да строи неголеми планове, да планира предварително какво да предпочете и какво да избегне. Всичко това е основано на миналия опит.

Човек може също да се учи въз основа на опита на обкръжението: неживата природа, растенията, животните и другите хора. Така той напредва. Но независимо от цялата сложност на програмата в нея няма каквито и да е случайни елементи, които да не могат да бъдат предсказани. Ако знаехме цялата природа, всички действащи в нея сили, то бихме могли предварително точно да измерим, да изучим и да видим, че ще се случи така, а не иначе.

Както, ако сме построили машина или електронен блок и точно знаем как той би трябвало да действа в поправено състояние. Точно така е и човекът, група хора или цялото човечество, в него няма нищо неочаквано. Проблемът е само в нашата неосведоменост, но това не означава, че в системата има някакви неизвестни величини. Ако те не са известни, то те са неизвестни само по отношение на нас.

От 887 беседа за новия живот, 25.07.2017

[211903]

Какво е страхът и как е свързан с душата?

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Имаме ли охрана свише? ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Имаме ли охрана свише? ч. 5

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Преди около две години с мен се случи следното. Разхождахме се с жена ми и двете ни деца по улицата в събота, когато няма коли, всичко наоколо беше много пасторално и тихо. Стигнахме до пешеходна пътека и спокойно минахме по нея, защото наоколо нямаше никой.

И изведнъж виждаме, че нашият син малко се забавя в прехода и точно в този момент се появява кола, движеща се с бясна скорост, удря го и го изхвърля заедно с велосипеда на пътя.

Непонятно е от къде се появи, защото наоколо нямаше никакви коли? И как шофьорът удари момчето, защото виждаше целия път. Оказа се, че се е заговорил с пътниците в колата. Цялата история свърши благополучно и синът ми почти не пострада.

Това беше просто като на кино! Невероятно е как се случи, как свърши, почти без щети, защото изходът можеше да бъде фатален. В тази ситуация има ли лична охрана свише или не?

Отговор: Няма никаква лична охрана. Личното управление е насочено само към това, да доведе човека до съзнателно включване в системата на природата. А всичко останало се случва според потребността на системата от придвижване към разкриване на действащите в нея сили. Ако се е случило такова събитие означава, че то е трябвало да се случи в един от елементите на системата.

„Лично управление“ означава, че един от елементите се отделя от цялата система със своите специфични вътрешни свойства и изпреварва всички останали части в своето развитие. Това развитие го издига на друго ниво в сравнение със своето поколение, защото той трябва да се издигне и да изпълни някаква специална мисия.

А в случая с автомобила и момчето няма лично управление, а има система, която е трябвало да отработи всички тези събития в такава форма, за да даде определено знание и усещане на детето, на цялото семейство и на шофьора.

Трябвало е вие бързо да влезете във връзка между вас, може би само за този миг, а след това да се разделите и да се движите напред. Но каквото и да се случва, става само за да ни придвижи към постигането на силата, която движи системата. Няма нищо, което да се случва извън тази програма и цел.

Особена охрана свише има само за избрани хора, които достигат особено, индивидуално развитие с висшата сила. Те като че ли излизат от общата маса и започват да развиват своите усещания и разбиране, работейки в системата индивидуално и вземайки върху себе си функциите на висшата сила. И тогава те се включват в системата по особен начин и попадат под лично управление.

Но това е, защото те се издигнат над общото управление. Те вече не се отнасят към него, а искат да действат съгласно личното управление. Те имат особена мисия, това са особени хора. Подобно на няколкото хора, които стоят начело на правителството и решават за цялата страна. Въпреки че в обикновения живот на нас само ни се струва, че правителството решава нещо, а всъщност всичко е изцяло в ръцете на висшето управление.

Общото управление предполага, че всичко в този свят се случва по написаното от висшата система. А личното управление е, когато човек започва да развива собствено осъзнаване, изучава системата и взема в свои ръце ръководството над нея. Само над него има лично управление, защото той прави допълнителни действия, които може да изпълни, като ги отнема от висшата сила.

Това се отнася именно за вътрешното развитие на човека, а не за външните събития, които се случват в нашия живот. Само в това е свободата на избора на човека: да вземе кормилото на управлението в собствените си ръце.

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

 [204745] 

В точката на избора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

От пустота в пустота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

 

Имаме ли охрана свише? ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Когато науката е безсилна, отговаря кабала!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Как да станеш свободен?

Нашата представа за понятието, изразено с думата „свобода“, е много мъглива и ако се задълбочим във вътрешното съдържание на тази дума, от нея няма да остане почти нищо. [Баал а-Сулам, „Свобода на волята“]

Как да определим свойството „свобода“? Нима човек, раждайки се, избира нещо?

Например, ако оставя моя малък син или внук в сатята сам, то той сякаш се чувства свободен и обръща всичко с главата надолу. Той мисли, че аз нищо не знам и е абсолютно свободен, докато аз го наблюдавам чрез видео камера. Така че къде тук е свободата?

Възниква въпросът: какво ни ръководи? Тук влизаме в областта на изясняване, от коя точка отчитаме свободата.

Това, което ни се струва свобода е илюзия, която може да се създаде във всеки човек. Пусни го в гората, сякаш е свободен. А всъщност, трудните условия на оцеляване, ще го принудят постоянно да се грижи за себе си. Тялото му ще го задължава да се грижи за него всяка минута от своето съществуване. Така че, свободен ли е или не?

Излиза, че тези действия са му наложени от някой или нещо. Значи, той вече не е свободен.

Човекът, живеещ в нашия свят, трябва да изследва своите желания и намерения, това, което го ръководи, което го притиска, което образува в него днешната картина на света и следващата вътрешна картина на света, която иска да достигне. И тогава ще разбере, че всичките му мисли, свойства, навици, действия, му се налагат отнякъде.

Какво означава „свобода“? Ако можех да сътворя сам себе си, да се поставя в пусто пространство, а около себе си да създам нов свят, и всичко това да бъде организирано от мен, тогава бих бил свободен. Това реално ли е? – Не.

Въпрос: За какво ни е дадена илюзията за свобода?

Отговор: За да продължаваме да съществуваме и действително да намерим свободата, дори и в нашето напълно несвободно състояние.

Реплика: Тоест, сега ни уподобихте на кучето на Павлов. Лампичката светва – тича да яде. И така цял живот.

Отговор: Естествено.

Въпрос: И това за вас е разумен, мислещ човек?

Отговор: Какво означава разумен човек? Човек, който живее, за да обслужва своето тяло и мисли как да го напълни, а то го ръководи, подчинявайки го на себе си. Но над това, което има у животното, му трябва да се напълни с още някакви чувства: романтика, музика, любов, привързаност и подобни. Но и това му се диктува.

Реплика: Най-интересното е, че никой няма да се съгласи с нас.

Отговор: Как няма да се съгласи, след като това е наука? Засега говорим само за психология и физиология, а не за кабала. Обратното, аз се абстрахирам от кабала и говоря само от гледна точка на нормалното човешко битие.

За какво е предназначен нашия свят? Как се върти, функционира? Ние обслужваме нашите желания, които постоянно възникват в нас под действието на някакви вътрешни проблеми, хормони, обкръжаващата среда. Дори не съм свободен в обслужването на самия себе си, дори не знам своите лични желания!

Натъпкан съм с възпитание, всевъзможни детски, юношески идеологии, съществувам в огромния свят, потребявам голямо количество информация, искам или не, но ми влияят различни мнения и прочие. Къде съм аз? Кое тук е мое? Не знам.

Ако познавахме природата на човека, нямаше да ни е необходимо да изследваме нищо, от началото щяхме да знаем какво има в него, какво избира, как да постъпи.

Какво означава – човек избира? От къде в него има възможност да избере нещо и при това да бъде свободен? В природата не съществува такова условие, защото всичко идва и се развива от някъде, под влиянието на някакви външни условия, а след това се трансформира и обработва в нас. От какво бих избрал, ако бях такъв свободен?

Въпрос: Значи, мога да бъда свободен, ако сам съм създал този свят? Още…

Дори и да разбирате, че ви манипулират, вие несъзнателно се подчинявате

ИзследванеВ резултат на планирани експерименти станало ясно, че когато участникът знаел мнението на групата и то било повече от положително, в продължение на час той изменял оценката си на по-висока. Когато човек разбира, че не прилича на другите, той променя мнението си – най-общо, човек се поддава на влиянието на групата.

Други експерименти показали, че единственият показател, по който може да се предскаже отношението на хората към въпроса по икономиите на енергетичните ресурси – това е примерът на поведение на техните съседи.

Но на въпроса защо те икономисват – те превеждали различни доводи, но не и този. Освен това било установено, че хората се карат и оставят най-различен боклук два пъти по-често, когато наблюдават, че не се съблюдава приетата форма на поведение от другите.

Реплика:Така протича и въздействието в група кабалисти: независимо от това, че всеки играе пред другарите си роля на възторжен и устремен към духовното, към човека.

И макар всички да разбират, че той постъпва така като на игра, за да повлияе положително върху тях и да предизвика в тях ревност, завист със своя уж искрен стремеж към целта и да устреми и тях към достигането на духовната цел – независимо от „театъра“, такава игра работи и оказва мощно въздействие върху всеки!

[156984]

Пътят на доброто или пътят на страданията (клип)

Така или иначе, ние сме задължени да стигнем до зададената ни свише цел: или побутвани с огромни страдания, или по хубав, добър път, стремейки се сами към тази цел.И тогава ти започваш да познаваш цялата дълбочина на системата, която се представя пред теб. Тя се превръща за теб в поток, увличащ те напред, но ти сам управляваш неговото течение!

[155703]

С навигатор по пътя на живота

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Следващото стъпало в еволюцията е духовното

laitman_2010-12-05_8711_usВъпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Хората прекалено много зависят от чуждото мнение

laitman_2010-05_ny_70b7fd56e8_bПроучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Източник на човешките мисли

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Свобода на волята – какво е това?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]