Entries in the 'Различни' Category

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Безпристрастен поглед към света

каббалист Михаэль Лайтман 0-природаИма действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

А вие вярвате ли в истинския живот?

Изпратиха ми анекдот:

В корема на бременна жена разговарят две бебета. Едното от тях – вярващо, другото – невярващо.

Невярващото бебе: Ти вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Да, разбира се. На всички е ясно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни очаква после.

Невярващото бебе: Това е глупост! Никакъв живот след раждането не е възможен! Ти можеш ли да си представиш, как би изглеждал такъв живот?

Вярващото бебе: Аз не зная всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина и че ние може би ще ходим сами и ще ядем с устите си.

Невярващото бебе: Каква безсмислица! Невъзможно е сами да ходим и да ядем с уста! Това въобще е смешно! Имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, аз искам да ти кажа: не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашият живот е пъпната връв – и така, вече е твърде къса.

Вярващото бебе: Аз съм уверено, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Можем да си го представим.

Невярващото бебе: Но нали оттам все още никой, никога не се връщал! Животът просто завършва с раждането. И въобще, животът – това е едно голямо страдание в тъмнината.

Вярващото бебе: Не, не! Аз точно не зная как ще изглежда нашия живот след раждането, но във всеки случай, ние ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Ти вярваш в мама? И къде се намира тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние се намираме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Пълна глупост! Аз не съм видял никаква мама и затова, очевидно е, че нея просто я няма.

Вярващото бебе: Не мога да се съглася с теб. Наистина понякога когато всичко наоколо утихва, може да се чуе как пее тя и да се почувства как тя милва нашия свят. Аз твърдо вярвам, че нашият истински живот ще започне само след раждането. А, ти?

[21548]