Entries in the 'Образование' Category

Леността е заложена в гените на човека

laitman_2011-08-23_7208_wИзследване: Гените са отговорни за нежеланието ни да работим, за усещането на празнина или за унинието. Но защо са нужни гени, отговорни за леността? – В процеса на мислене мозъкът използва до 60% от енергията, изработвана от организма.

За съхраняване на енергията и силите, хората са насочвали цялата енергия за добиване на храна. Без леността няма да оцелееш дълго. Лентяите и безделниците живеят по-дълго и работят, когато поискат, но по-добре. Мнозина от тях стават дори гении.

Изобщо, по законите на природата ярките личности не бързат да разкриват талантите си. Байрон, Дарвин, Чърчил, Пикасо никога не са били любимци на учителите в училище. За Айнщайн в училище трайно се наложила репутацията му на муден човек.

В училищните характеристики на почти всички гении е било отбелязано: има способности, но е мързелив. Средни способности в детството, неблестящи успехи в юношеството, скромно начало в трудовата дейност – са сходните черти в биографиите на много известни хора.

Според данните, заложени в природата, за да може талантът да се трансформира в гениалност е нужна особена психологична среда. Ето защо древните философи са считали за главно правило на добрия възпитател да научи детето да си губи времето. Скуката е прекрасно средство за развитие на въображението. Няма гениалност без въображение. Айнщайн е казвал, че въображението е по-важно от знанието.

Реплика: Спoред науката кабала, e необходимо да се даде на висшата светлина, силата отговорна за нашето развитие, да действа, т.е. да се настроим на нея и да не и се съпротивляваме….

[158767]

Прекариатът – основата на бъдещото общество!

laitman_2011-09_6570Мнение: „В Западното общество има самостоятелна социална група наречена „прекариат“ – група в неравностойно положение, която не е обвързана с никоя държава или общество. Десетки милиони млади хора се характеризират с апатия и невежество.“

„Те пътуват през различни страни в търсене на нови преживявания и временна работа. В развитите държави те съставляват половината от населението.“

„Няма средна класа в модерното общество; има само висш и нисш слой. В Западното общество, могат да бъдат разграничени пет групи според тяхната професия.

  1. Елит – миниатюрна група богати, влияещи на правителствата.
  2. Хора на заплата – висш среден слой; имат стабилна работа; служители в държавни институции.
  3. Специалисти – наети на договор поради уменията си.
  4. Ядрото – „старата“ работническа класа.
  5. Прекариат – социално неустановена; няма сигурност в работата.“

„В Русия прекариата е в размер на 40 милиона души, които са способни да работят и които са наети в „сивия“ сектор на пазара на труда.

Страната избягва решаването на социалните проблеми; населението става все по-необуздано; хората нямат знания и желание да се вместят в постиндустриалния свят; инфантилността им пречи на интегрирането в обществото; младите хора не са склонни да се занимават с научни изследвания; научните професии не са популярни и има липса на интерес към науката (в САЩ, професиите в областта на науката са едни от най-разпространените).“

„Целият свят е изправен пред увеличаване броя на „нежеланите хора“ – прекариата. Този проблем най-вече ще възникне при замяната на хората с машини в индустрията и в офиса. Това ще доведе до унищожаване на икономиката на потреблението, която е в основата на съвременния свят, тъй като все повече хора няма да са способни да консумират в настоящите количества.“

„Отговорът на това е да се промени обществения строй: или с този от средновековието или с този от социализма, с висока степен на егалитаризъм.“

Моят коментар: Повтарянето на миналото е невъзможно и никога не се е случвало. Тези „нежелани хора“, които са над 90% от населението, ще преминат през интегралното възпитание и ще образуват основата на новото общество.

[153626]

Защо е необходим алтруизмът?

Д-р Михаел ЛайтманМнение: В съвременния свят процъфтява индивидуализмът. Идеята „да живееш за себе си“ е толкова силна, че ако направиш нещо за другите, ще се наложи да се аргументираш.

Работата е там, че всеки човек има някакво количество сили (енергия), които може да използва, за да извършва действия.

Също така, човек има някакво количество лични потребности, които могат да се удовлетворят от една или друга дейност. Причината за необходимостта от алтруизъм се явява в това, че тази енергия в човека е много повече, отколкото е необходимо за удовлетворяване на неговите лични потребности.

Тоест, ако погледнем личните потребности на човек, се оказва, че те не са големи: на него му е необходима храна, облекло, семейство, малко развлечения. Всички останали потребности се колективни, т. е. да направи нещо (егоистично) не за себе си, а за другите.

При съвременния човек остава много повече сила за алтруизъм, отколкото при предците. Тоест, съвременният човек повече се нуждае от алтруизъм, отколкото древните поколения.

Това се изразява в леност, депресия, загуба на мотивация. Бързо удовлетворявайки личните си потребности, съвременният човек не разбира какво да прави по-нататък. Тъй като са го научили да живее за себе си, той не знае с какво да се занимава и в резултат, не се занимава с нищо, оплаквайки се от загуба на мотивация.

Ако започне да прави нещо за другите, веднага се появява мотивация и тази мотивация се оказва практически безкрайна – нали да правиш нещо за другите можеш практически безкрайно – значи той ще може да се вложи изцяло в тези действия, а именно това не достига на човека за щастие – напълно да вложи в нещо цялата си енергия.

Ако погледнем хората, извършващи велики дела, ще видим, че тези дела винаги са насочени към огромна маса от хора. Тези хора никога не се оплакват от недостатък на мотивация. Те могат да се оплакват, че животът не им стига да реализират всичко намислено.

Единственият начин да бъдат щастливи е да получат мотивация за действия от всякакви величини – това е да правят нещо не само за себе си, но и за другите. Защото само в действия за другите е възможна велика мотивация и самореализация.

Реплика: А по-нататък егоистичната психология (мотивация) постепенно преминава в кабала, тъй като егоистичната мотивация да се работи за всички, също изтощава и възниква потребност от нова мотивация – заради Твореца. А тъй като Творецът е „неизтощим“, то в тази деятелност човек достига усещане за вечно действие и неограничено напълване.

[136013]

Най-изгодният бизнес

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: В бъдещето общество какво поведение ще имат хората, които нямат сила, нямат упорство за постигане на цел? Днес те нямат сили, дори да се погрижат за себе си. Как тогава ще се стараят заради другите?

Отговор: Тези хора ще получат сили, за да служат на обществото и ще ги използват за обществото. Това ще ги кара да усещат огромно изпълване. Днес те едва-едва мърдат, защото обществото не ги подхранва със сили: не им благодари, не ги пробужда, не стопля, не стимулира. Обществото просто не им обръща внимание.

Но ако човек постепенно се пробужда към дейност, тогава той може да включи много сили в работа. Ако това е човек, а не животно, той винаги може да бъде запален с помощта на завист, страст, честолюбие. Само че е необходимо тези средства да се използват разумно. В края на краищата, всеки ще се стреми да отдава на обществото колкото може повече.

Въпрос: А какво да правя, ако не съм такъв? Не се стремя да отдавам на обществото!

Отговор: Никой днес не се стреми към това, не само ти! 100% от хората са същите като тебе. Нито един не се е родил с желанието да отдава някому, който му е далечен. Това го правят само лудите.

Но трябва да демонстрираме на хората примери, методиката, даваща възможност в човек да се разкрие осъзнаването, че той ще спечели хилядократно от обединението си с останалите.

Никой, обаче, не иска, ти да се жертваш за обществото. Предлагаме ти нещо като възможност да направиш инвестиция в изгоден бизнес: колкото си вложил – ще получиш толкова, но умножено по хиляда. Струва ли си да  влагаш или не? Разбира се, че си струва!

Това е егоистично правене на сметки. Никой не те призовава: ей така да обичаш целия свят и да жертваш себе си заради другите. Нужно е само да разбереш, че в обединението се съдържа особена сила. Ако се обединяваме за общото благо, тогава според степента на вложеното, всеки започва да получава проценти, печалба и печели много. Получаваш и материалното задоволство и духовното.

Въпрос: С какво това задоволство се отличава от онова, което днес цигулар получава от своето изпълнение?

Отговор: Твоето днешно напълване е много ограничено: малко пари и мъничко слава – това е всичко. Те идват само от хората – от това, колко са аплодирали и викали, каква хвалебствена рецензия за тебе са написали във вестника.

Ако отдаваш на обществото, започваш да виждаш през него висшия свят – неговата вечност, съвършенството, висшата хармония, а не просто да се радваш на спечеления милион, на аплодисментите и виковете „браво“ от хилядната тълпа. Самият ти стъпваш на по-високо стъпало, в новия свят.

Не е възможно да се предаде с думи същината на тази награда – в нея се крие разликата между човек и животно. Сега получаваш животинското напълване, а ако служиш на обществото, ще станеш човек.

От 364-та беседа за новия живот,  04.29.2014

 [135448]

Решението на семейните конфликти е много просто!

[ 86734]

 

Защо децата не искат да се учат?

В какво преминава животът ни

каббалист Михаэль ЛайтманПресметнато е, че: Ако човек на 70 години, една трета от живота си спи по осем часа, то е проспал 22 години. 15 % от живота си прекарваме на работа – 12 години. За придвижване жител от мегаполисите губи от 5 до 8 години. Всекидневното приготвяне на храна отнема 7 години от живота, за самотните с 2 години по-малко.

4 години от живота ни преминава в хранене. Една домакиня използва за почистване 9 години от живота си, за същото, една работеща жена използва 4 години. Пред телевизора седим 8 години. За телефонни разговори – 2 години. За шопинг – 4 години и т.н.
Животът е кратък и не си струва да се хаби за глупости!

Реплика: Най-важно е не с какво се занимаваме физически, а с какво са заети нашите мисли. Възможно е и да е необходимо да се занимаваме с всичко това, но въпросът е: “Защо живеете, занимавайки се с всичко това, в продължение на определените ви години?“. Ако се занимавате с постигането на смисъла на живота, т.е. с това да се изкачите на следващото ниво на човешкото развитие, за подем във висшия свят, то не изживявате напразно годините от живота си, …въпреки че външно правите всичко както останалите. Главно е вашето намерение във всяко действие, дори и в най-обикновеното!

[129222]

Човекът – управляващ или управляван?

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: От една страна, виждаме, че човек е част от природата, и всичко, което се случва в нея, оказва влияние върху него. Но от друга страна, се поставяме на върха на цялата пирамида като венец на сътворението, като нещо по-висше, стоящо над цялата природа.

Различаваме се от другите създания с разума си, с мъдростта, със способността за планиране и развитие. В нас има някаква особена добавка, която я няма в нито една друга част от природата. Какво място все пак заема човекът в природната система?

Отговор: Човекът без съмнение е неразделна част от природата. Тялото ни принадлежи към животинското ниво, всичките му системи са подобни на тези на животните и в тях няма нищо особено. Точно така раждаме деца и се грижим за тях, както всяко животно.

Човекът започва там, където възниква неговата мисъл, образование, сила на разума, интелект, развиващ се през поколенията. А заедно с разума се развиват чувствата, осъзнаването на това, къде се намирам, кой съм. Тези въпроси се събуждат във всяко поколение, но всеки път в едно по-ново качество.

Много голяма роля тук играе образованието. Освен естественото природно развитие, ние също така се развиваме сами с помощта на специално изградени системи, предавайки научното познание и опита от поколение на поколение. Това не е просот опит за оцеляване, който животните предават на малките си.

Човек предава на своите деца мъдростта си, научното знание, мирогледа. И затова ставаме най-силните и сме способни да развиваме такива оръдия, които не са достъпни на животните. Маймуната не е успяла да използва нищо друго, освен пръчката – човек обаче изобретява най-хитрите инструменти.

Животното е напълно управлявано от природата на ниво инстинкти и не пита откъде идват заповедите, на които то се подчинява. Човек обаче може да пита: защо нещо се случва по даден начин и възможно ли е то да се направи по някакъв друг? Той търси как да излезе от различните неприятни ситуации и да достигне по-голям комфорт. Сякаш той се ръководи от същия принцип, както и животно. Но животното действа инстинктивно като машина. И макар че в човека също са заложени много много инстинкти и навици, предавани от поколение на поколение, от родители към деца, неговата особеност е в това, че той се учи непрекъснато.

Човек се учи от обкръжението, което има много силно влияние върху него, и се променя в съответствие със средата. В него живее стремежът да напусне мястото си, да се развива, да завоюва нови пространства, да се чувства властващ, разбиращ, със сила използващ всичко, намиращо се около него. Обаче виждаме, че ако човек действа по този начин – съгласно с желанието си, той е принуден постоянно да се спасява от злото, което сам си причинява. Като резултат, той се оказва най-нещастен, независимо, че стои над цялата природа.

Развиваме се под натиска на своя егоизъм, който го няма при животните. Животните действат въз основа само на инстинктите си, а човек има свобода на избор: какво и как да направи. Излиза, че във всяка жизнена ситуация имам възможност да постъпя добре или лошо спрямо другите, винаги, разбира се, изхождайки от собствената изгода. Обаче трябва добре да проверя какво именно е благо за мен. Защото човек се отличава от животните още и по това, че обладава разрушителна сила и е способен да вреди на самия себе си.

Силата на разрушението – това е властта на нашия егоизъм. И човек е длъжен да изпълнява заповедите на тази сила, дори и разбирайки, че тя го обрича на много труден живот. Той е принуден да се подчини на това вътрешно устремление. Виждайки, че стои на прага на война, той все пак не може да се спре и е готов да умре, защото егоизмът му е по-силен от инстинкта му за самосъхранение.

Животното никога не може да тръгне срещу инстинкта си за самосъхранение. Спасявайки се от преследване на лъвове или вълци, женската е способна дори да изостави малките си, да ги остави да бъдат разкъсани. Природният инстинкт ни казва, че по-големият и по-здрав индивид е по-важен от малкия и слаб, затова първостепенната задача е да се спасиш. Природата задължава животно да постъпва така, подчинявайки се на инстинкта на продължаване на рода. Докато човек може да действа съвършено различно. Майката е готова да рискува своя живот, само и само да спаси децата си, което е напълно несвойствено за животните.

Животно просто се бори за територията си, за храна и за продължаването на рода. Щом усети, че е по-слабо от противника си, веднага се оттегля без какъвто и да е срам и угризения на съвестта. Тези чувства при животно просто не съществуват, а съществува нормален инстинкт, все едно работят сили, а не биологични тела. Те просто измерват коя сила е по-голяма, като по-слабият й се подчинява. А човек е готов да воюва за „правда“, „справедливост“, „истина“, но това са само проявите на неговата гордост, на неговия егоизъм. Той трябва да докаже правотата си и чрез това ще реализира усещането си за човешка личност.

Нашите тела с нищо не се различават от телата на животните. Човекът в нас – това са нашите гордост, завист, честолюбие, именно те ни отличават от света на животните. Затова мястото на човека в природата не е такова, каквото е при останалите й неживи, растителни и животински части, и ние инстинктивно се отделяме от останалите. А освен това, ние можем да властваме над останалите части на природата: да убиваме животни, да ги заключваме в клетка, да ги правим домашни любимци, да ги отглеждаме и да ги използваме за храна. И отгоре на всичко, напълно се разпореждаме с растителната и неживата природа, смятайки себе си за нещо, стоящо над цялата природа.

Но ако погледнем човека, виждаме, че той се откроява със завистта си, жаждата си за власт и уважение, които нямат отношение към животинските инстинкти и затова го издигат над останалите. Но при всичко това, човек също е управляван от природата. Защото ако не знам, какво ще се случи в следващия миг, това ме поставя в редицата на обикновените животни. Ако не властвам над бъдещето си дори за един следващ миг, значи вече подпадам под властта на природата.

Затова ми е нужно да видя: кой съм в действителност – управляващ или управляем? Изглежда, че мога да управлявам някакви нива, намиращи се под мен. Но нямам власт над себе си и над човешкото общество, управляван съм отгоре! Тоест дали са ми възможност да властвам над неживата, растителната и животинската природа, а над самия себе си и над това, което е над мен: над съдбата и бъдещето ми – нямам власт, напълно съм управляван.

В това се състои цялата трагедия на човека, който изглежда толкова силен и преуспяващ в делата си, има развити чувства, разум, съзнание, мощни средства. Достигнали в развитието си такова ниво, изведнъж разкриваме, че не можем дори да докоснем най-главното.

От 305-та беседа за новия живот, 23.02.2014

[128375] 

Учим се да живеем в равновесие с природата

[ 83357]

Интегралните посредници

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

  • Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
  • А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

  • от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
  • а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Затвори очи и се хвърли вътре в групата

[124 862]

Кой може да бъде преподавател по интегрално възпитание

[126888]

Борба за свобода на обучението

Д-р Михаел ЛайтманПроучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Средства, които водят до хармония в обществото

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012

[124064]

Елате и вижте!

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Съвременният човек живее в много сложна ситуация, когато старите модели на поведение вече не работят. Така той интуитивно търси нещо ново. В този смисъл може да го заинтересува интегралният модел на поведение. Но, естествено, нужно му е някакво практическо значение на този модел.

Отговор: Дайте му егоистична практическа значимост. Не трябва да се стесняваме и скриваме думата „егоистична“. С какво нашият модел се явява печеливш за човека? С това, че с негова помощ той достига алтруистичното ниво на егоизма.

За да постигне алтруистичното свойство, той е длъжен в нещо да пожертва егоизма си. Но това не е жертва, защото той влиза в кръг от хора, без да се задължава с нещо и без да се подписва под нещо. Той е готов да послуша и да поговори с другите. Още повече, че там се събират съвършено непознати за него хора и срещата не е свързана нито с пиене и хапване, нито с флирт и ухажване.

И все пак е желателно да се избират хора със сходни качества, защото говорим за единство, интегралност, а към интегралността са близки хора, които са подобни един на друг, защото им е по-лесно да се обединят помежду си.

Започвайки да работим с тях, ние не им поставяме абсолютно никакви предварителни условия, а напротив, казваме им, че от това техният егоизъм само може да спечели.

Въпрос: А как да им покажем това?

Отговор: Никак. Елате и вижте! Вие ще се почувствате добре, ще усетите топлина, по-голяма увереност, безопасност, облекчение в живота си и ще се научите как да преодолявате трудностите. Психологически ще ви стане по-лесно да възприемете всичко, което е в този свят.

Най-напред ще ви дадем нова психологическа основа, с помощта на която ще преодолеете по-голямата част от проблемите, защото ще бъдете защитени. Разбира се, защитеният човек се чувства здрав, весел, при него се увеличава производствената дейност, подобряват се отношенията на работата, в семейството и т.н.

Тоест, ние не продаваме на човека нещо слепешката, а казваме, че той ще почувства именно това и дори може би още след първото практическо занятие.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 24.10.2012

[123040]

Екстаз от семинара

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Ако външната аудитория няма голямо желание да разбере нашите рецепти за щастие, как да се научим хармонично, без насилие, без натиск да работим над запитването? Как да почувстваме тази нужда? Иначе  отиваме към външната аудитория със значителна доза интегрален фанатизъм.

Отговор: Вие правите всичко погрешно, като че ли, прехранвате новороденото и то веднага повръща всичко, защото това не му доставя никакво удоволствие и у него няма да остане никакъв добър привкус. Винаги, отначало трябва да има желание, а чак след това съответстващото му удовлетворяване. Ако през цялото време работите „на пренагряване“ и вкарвате със сила лъжицата в устата, по този начин, вие заслужавате  само отвращение към вашия метод.

В никакъв случай не трябва да се постъпва така! Стратегията трябва да бъде тънко премислена. Как у тях да предизвиквате постоянно, все по-голям апетит, по какъв начин да ги въртите така, че през цялото време да се намират в безпокойство – откъде, защо и т.н.

Така натрупвате в тях всичките тези въпроси, без да им давате отговор, а след това, заедно с тях, сядате в кръг и нека самите те търсят отговорите. Това е игра, флирт. Зараждате в тях ново кли/ съсъд, желание.

Заради какво съществува флиртът? За да разкрие взаимното желание към този вид напълване, който вие искате да им дадете. Това е много прецизна работа по настройката на човека, по проявяване в него, именно на тези стремежи, които са ви нужни и които досега, може би, не са били у него.

Към това трябва да се подходи постепенно, при това с някаква тайна, която е необходимо така да се разгадае, сякаш търсиш съкровище на необитаем остров. Всичко това трябва да е предварително обмислено, не може да се “налее в главата“.

Като инструктор, вие само насочвате човека, водите го, вървите, редом с него. И ако той сам не е преминал целия път – не е страдал в желанието и не се е насладил в напълването, нищо не сте направили.

Например, най-силното физиологично удовлетворение е сексуалният акт. Представете си, че трябва да доведете публиката до екстаз, подгрявайки я в нужната посока. Първата половина от работата се състои в това, че ги възбуждате, като се въртите около тях, както младоженката се върти в танц около младоженеца. А втората половина е ответната реакция, нали вече сте довели жениха до екстаз и сега самият той работи над невестата.

Какво означава флирт? Първата част започва едната страна, загрявайки партньора, а втората част завършва той самият, до взаимната наслада на двамата.
Семинарът трябва да завърши с екстаз.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122160]

Вливайки се в ято, скакалците променят паметта

Д-р Михаел ЛайтманИзследване: В живота на скакалците има две сменящи се, една-друга фази: единична и на ятото. В едната от фазите, насекомите живеят сами, а в другата – се обединяват в ято, при това преходът между фазите произтича за няколко часа. Насекомите в различните  фази  се различават по външния вид  и по поведението.

Скакалците се обединяват в ято за търсенето на по-добри условия. При насекомите в ятото изчезва взаимната агресивност. При единичната фаза скакалците не се хранят с токсични растения,  но започват да ги приемат, когато са в ятото. Преходът от фаза във фаза предизвиква преустройване в признаците на поведение при скакалеца. Насекомите започват да виждат света с други очи.

РепликаТакива  примери от природата са показателни, тъй като чрез тях е ясно изразено, как обединението на индивидите в общество, променя природата на всеки, като му придава нови качества,  които в него самия, никога не биха се проявили. Тоест, индивидът, като един, 1 и обединението от  индивиди в едно цяло, 1,  имат различни нива на развитие и различна природа. Обединението има по-висш порядък,  при това толкова различен, че предишната отровна за него среда или храна, става полезна.

[121589]

Семейството в 21-и век: обновление

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Между нас остава, все по-малко от общото, а старите обществени традиции не водят към нищо. Изглежда, че съвременният свят е пронизан от множество взаимовръзки, „съшит“ е с мрежата от новите комуникации, но е изчезнала реалната платформа за взаимодействие, за обединение.

На основата на какво ще можем да изграждаме между нас общата „инфраструктура“? Какво обединява хората, преди всичко, на семейно ниво в условията на разпадане на предишните връзки?

Отговор: В това е и проблемът. Преди, естественото съединение на хората се е основавало на три фактора, три базисни потребности: храна, секс и семейство. Но днес всичко се е изменило.

Първо, аз с лекота мога да обезпеча себе си с готови продукти или полуфабрикати, а моята невеста, очевидно е възможно да не умее да готви. Оказва се, че ергенският живот добавя един дебел плюс за моя сметка.

Второ, сексът днес е открит и достъпен. Нещо повече, нас ни приучават към това. Дори, ако искам да имам силна и постоянна връзка, светът ще ме поведе към своите стандарти, напомняйки ми през цялото време, колко много губя заради своя „старомоден подход“. Така обкръжението поставя минус в „семейната графа“.

И трето, самото понятие „семейство“ ме плаши, тъй като ми поставя задължения, затваря ме в „затвор“ от безкрайни задължения.

Следва, че на нас, очевидно, ни е необходимо да сформираме модел за едно, напълно друго семейство, независимо от събирателния образ на скромните момичета с плитки и рокли. Вече ги няма предишните семейства с тяхната приемственост на три поколения, с домакинството, с малкия земеделски имот, кокошки, зеленчукови градини и т.н. А има ново семейство, което явно, трябва да приеме съвсем друга форма.

В семейството виждаме частичка, малка клетка от глобалната система. Ние обучаваме хората на това, как да поддържат взаимовръзката, тъй като правилната всеобща връзка, съответстваща на Природата, е необходима на съвременния свят за оцеляване. Трябва да достигнем до взаимност, до обединение, по примера на единната система, на единния механизъм, на единното живо тяло, умеещо да поддържа в себе си баланс, да управлява своята жизнена дейност и с всички части да се грижи за общото здраве. Именно така функционира здравият биологичен организъм и човешкото общество трябва да се държи, подобно на него. Трябва да се учим от неговите примери и грамотно да ги пренесем на своята степен на развитие.

Съгласно този принцип, трябва да се обръщаме към семейната клетка, представляваща частичка от общото „тяло“. Тя се състои от два противоположни полюса – мъже и жени, които са свързани един с друг и се явяват основна социална единица. Общото интегрално обучение ще покаже на хората, че самата Природа ни задължава към единството, че това е най-правилният подход към живота.

Когато хората разберат, почувстват това, тогава ще се измени общественото мнение: оказва се, че съпружеството е необходимо за взаимоотношенията и именно, от семейната клетка трябва да събираме човешкото общество, което също ще бъде като едно голямо семейство. И целият свят ще бъде едно голямо семейство. Само така ще се сдобием с настоящите успехи, ще се избавим от разочарованията и отчаянието, ще разрешим гнетящите проблеми и ще влезем в нов период, в нов, небивал живот.

Това е единственият път. Няма да успеем сами, придържайки се към тесния, личен подход. Не, всяка стъпка трябва да бъде част от общата грижа за цялото общество като в едно семейство. И повтарям: общественото мнение играе ключова роля тук – именно, то ще задължи младите да се съединят правилно в семейна двойка.

От195-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[119258]

Интегрално възпитание, беседа № 6

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Интегрално възпитание, Беседа №8

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)