Entries in the 'Мъжът и жената' Category

Мъже, жени или котки?

Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Никога не е късно да започнете живота си отново

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Разводът и изключителната лекота на битието

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Мъжът на утрешния ден

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Патент за любов и мир в дома

Светът днес е толкова поляризиран, че не можем да стигнем до съгласие един с друг. И, ако на ниво държава все още можем да се примирим (добре, не се разбираме, но ще живеем по някакъв начин, важното е, че няма война), то в семейството липсата на разбирателство и съгласие толкова отравят живота, че той се превръща в истинска катастрофа.

Споровете възникват не само поради политически разногласия (какво да се прави, днес често в едно семейство може да има привърженици както на левите, така и на десните партии) или заради липсата на пари и други подобни, но и по най-незначителни причини. Отношенията се развалят, бързо преминават от неприязън към омраза и не оставят шансове за запазване на семейството. В резултат на това страдат всички: и съпругът, и съпругата, и най-важното – децата.

Можем ли да се научим да поддържаме топли отношения в семейството, въпреки съществуващите непреодолими разногласия?

Кабалистите казват: „Любовта ще покрие всички прегрешения“. Само любовта може да донесе мир и съгласие в семейството. Когато единият не притиска другия, не го убеждава, доказвайки своята правота, както обикновено искаме, а просто не обръща внимание на съществуващите разногласия. Защото всички сме различни и разногласията между нас са абсолютно естествени.

Човек може да бъде противоположен на мен във всичко: както в характера, така и във възгледите за живота, да не говорим за политическите предпочитания. Но всичко ще бъде абсолютно маловажно, ако не изтъкваме нашите противоположни свойства, не подчертаваме разногласията, а взаимно се допълваме – изграждаме между нас мост от любов.

Такива усилия със сигурност ще бъдат възнаградени – любовта между нас няма да угасне, както за съжаление често се случва, а постоянно ще се затопля, играейки с нови, не усещани досега цветове.

В същото време в материалната плоскост ще останем противоположни, в противопоставяне и дори в сблъсъци един с друг. И над всичко, точно в противовес на разногласията, ще изградим неугасваща любов.

Как се прави? Разбира се, трябва да се научим. Но най-важното е да не се страхуваме, че в отношенията ще се появят две нива: нисше, където сме абсолютно противоположни, и висше, където се свързваме със сърцата. Това и се нарича: „любовта ще покрие всички прегрешения“.

Точно над всички прегрешения и възможно най-големи противоположности можем да изградим по-силна и здрава любов. Която не може да бъде угасена от житейските проблеми.

Всъщност, не може да има истинска любов без преодоляване на разногласия и търкания. В нея задължително трябва да съществуват двете нива: материално и духовно. Иначе не е любов. Любовта се строи само над всички пречки.

Затова никой няма право да изисква от другия да се промени. Не може да има нито религиозно, нито светско насилие, от ничия страна, за нищо. Всеки трябва да остане, какъвто е. Ако иска да се промени, нека сам да го пожелае.

А ние само трябва да се научим да изграждаме любов, която да ни покрива като с чадър, въпреки че сме противоположни. Именно поради факта, че сме противоположни, нашата любов може да стане безгранична и неугасваща.

Честит празник скъпи жени! (клип)

Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.

Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.

Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.

Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.

Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!

[20210308]

Сърцето на майката

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Как да обясним самотата?

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Кратка енциклопедия на възпитанието

Въпрос: Срещата на бъдещите родители в нашия свят предопределена ли е или не?

Отговор: Предопределена е. Това, че съм срещнал този човек, не е било случайно.

Въпрос: С каква цел се прави това? Защо двойките се събират точно така?

Отговор: В света няма случайности. Никакви случайности, в нищо! Както е казано в “Майстора и Маргарита”? “Тухлата не пада на главата на някого просто ей така”.

Въпрос: Ако е така, то  предопределено ли е раждането точно на това дете?

Отговор: На абсолютно всичко до края на времената. Няма нищо ново.

Въпрос: Може ли да се каже, че има добро време за зачеване на дете?

Отговор: Това също няма значение и това също не зависи от хората. Всичко се върти и върти отгоре, и така става. Всъщност човек нищо не избира.

Въпрос: Но когато родителите са решили, че искат да имат дете, за какво трябва да мислят?

Отговор: За това, че искат да направят добър човек, който да е полезен на света и да се наслаждава от това, че носи полза на света.

Въпрос: Какво е “да носи полза на света”?

Отговор: Сближаване на хората между тях.

Въпрос: Можете ли да си представите, че давате тази задача на родителите!

Отговор: Да мислят за това в акта на зачеване. Така, както е казано в “Еклисиаст”: “И на този ден беше казано: „Днес е заченат човек, в тази нощ.”

Реплика: Обикновено човек мисли повече за себе си, да бъде добро, приятно, сърдечно, любимо, здраво дете. Мисли повече за него.

Отговор: Не, с това правиш не дете, а животно. А ако мислиш за това, какъв ще бъде той в света, като човек за света, тогава правиш човек.

Въпрос: Какво да правят родителите, ако не могат да заченат дете, а много искат?

Отговор: Да опитват колкото могат. Нищо не можеш да направиш.  Дори днес това все още зависи от висшия замисъл.

Въпрос: А какво ще помогне повече в случая: ходенето при лечители или при лекари?

Отговор: Трябва да се обърнат към лекар, да направят всичко възможно.

Въпрос: А да помолят ли Висшия да помогне?

Отговор: Разбира се, всичко заедно.

Въпрос: В какъв случай Той ще чуе тази молба?

Отговор: Това не ни е известно. Колкото повече хората се стремят да правят добро помежду си и спрямо Твореца, толкова по-близо ще бъдат до изпълнението и на това свое желание, въпреки че няма гаранция.

Реплика: Това не е много ясно – “добро помежду си и спрямо Твореца”. Моля, обяснете този момент.

Отговор: Да действат помежду си така, както първоначално е било заложено от Твореца.

Въпрос: А как е заложено?

Отговор: Доброто е в основата на всичко.

Въпрос: Как бъдещите родители трябва да се държат в първите месеци на бременността? Изобщо по време на бременността?

Отговор: Трябва да бъдат внимателни един с друг, особено с жената. И да се опитват по време на бременността жената  да получава добри мисли, музика, четене. Като цяло, да ѝ се въздейства с положителни и по-възвишени емоции, знания. Всичко това много възпитава детето.

Въпрос: А вие за каква музика сте? Лично вие сте повече за класическа?

Отговор: Лично аз съм за класическа музика, защото тя е най-правилна, най-пълна. Разбира се, не тежка, а лека класика.

Въпрос: Какви трябва да бъдат мислите на жената през бременността?

Отговор: За това е казано в Тора, че всички мисли на жената трябва да бъдат само за това, което е в нея, което се е зародило и расте. Само за него. Природата го е предвидила, така че не трябва да се намесваме в това.

Въпрос: Кое време на бременността е най-критично?

Отговор: По принцип, това са първите месеци. Тогава се полага основата на детето.

Въпрос: Кога трябва да се даде детето на майката?

Отговор: Веднага трябва да се сложи детето върху нея, за да почувства, че все още е свързано с майката.

Въпрос: Това дава ли му по-голяма сигурност?

Отговор: И на нея, и на него. Трябва да има връзка. Тя е много важна.

Въпрос: Какво е майчиното мляко за растежа на бебето?

Отговор: Майчиното мляко не е задължително да бъде точно от тази майка, може да бъде и от чужда жена. Въпреки, че е за предпочитане бебето да получава мляко от своята майка. И това мляко е най-близката до детето субстанция, носеща такива съдържание и информация, за които дори не подозираме.

Въпрос: Какво получава детето с млякото на майката?

Отговор: Невъзможно е да се изрази. Висшата светлина, която се нарича „ор хасадим“, „светлина на милосърдието“, то  получава свише чрез млякото на майката.

Въпрос: Как майката контактува с бебето, което кърми?

Отговор: Тя разговаря с него по този начин. То я усеща чрез гърдите и тя го усеща през гърдите си. Това е невероятен механизъм както при животните, така и при човека.

Въпрос: Колко време майката трябва да кърми детето?

Отговор: Прието е до две години.

Въпрос: Никой не го следва.

Отговор: Разбирам, че не го правят. Но според духовните закони кърменето е до две години.

Въпрос: А ако трябва да ходи на работа, както сега?

Отговор: Е, така правят всички. В днешно време кой изобщо се съобразява с някакви си закони – духовни или природни?

Въпрос: Вие казвате, че всичко е предопределено и всички действия са предопределени.

Отговор: Ако съсипваш живота си,  не обвинявай природата за това.

Въпрос: Тоест, ние така ли сме съсипали живота си? Изпратили сме майката да работи след шест месеца, година и така нататък.

Отговор: Естествено.

Въпрос: Как трябва да бъде, за да е добре?

Отговор: Добре е жената изобщо да не работи.

Реплика: Това, разбира се, е невъзможно в наше време.

Отговор: А защо? Какво лошо има, ако мъжът работи и печели достатъчно за семейството и това е достатъчно, за да съществува семейството нормално, спокойно, тихо?

Въпрос: Кажете, ако майката е раздразнена или след кавга с таткото, в този момент да кърми или да не кърми детето?

Отговор: Това не е добре. Детето много ще го почувства върху себе си и затова такива състояния са абсолютно нежелани! Жената трябва да бъде защитена, изолирана от всякакви отрицателни, нежелани въздействия.

Въпрос: Значи всичко това влиза в детето: и раздразнението, и омразата, нали?

Отговор: Разбира се. Всичко това ще навреди на детето, ще се прояви в отрицателни последствия.

Въпрос: Кърмачето чувства ли изобщо, какво се случва у дома в отношенията на родителите?

Отговор: Разбира се. Всичко чувства. Всичко чувства “през въздуха”, дори ако е в съседната къща, град, не зная къде. Всичко това се предава. То е много чувствително. Майката за него е като приемник, който то слуша и възприема, дори ако тя не му говори нищо. Но то възприема всичко, което въздейства на майката.

Въпрос: Оказва се, че майката е като шести орган на чувствата за него?

Отговор: Разбира се. Струва ни се, че то е излязло от майката и пъпната връв е отрязана. Нищо не е отрязано.

ОТ ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 05.10.2020

[274965]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Кабала и отношенията между мъжът и жената

Въпрос: Когато мъжът и жената образуват двойка, съдбата им става съвместна или те изначално се намират от двете страни на барикадата?

Отговор: Няма никакви случайности. Вие нищо не избирате, включително и партньора си. Всичко е предначертано. Изборът е само да направите ли крачка напред сами или да чакате да ви тласнат всякакви обстоятелства.

Въпрос: Ако жената има трудни отношения с мъжа, кабала може ли да ѝ помогне? Все пак, тя има ли избор?

Отговор: Ще видите, че нещо може да се промени: или мъжът, или обстоятелствата, или себе си. Но това ще се изясни по-късно.

Въпрос: Оказва се, че изучавайки кабала, жената може да разбере това?

Отговор: Разбира се. Кабалистичните знания променят самата нея. По такъв начин тя чувства, че започва все повече да се приближава или отдалечава от своя партньор. Тогава решението се ражда само.

Въпрос: Това решение се ражда само, защото вече го има ли? Просто се проявава навън?

Отговор: Абсолютно вярно!

Реплика: Да го разбереш, да го приемеш и да живееш – това е и лесно, и трудно.

Отговор: Затова е интересно!

От ТВ програмата «Беседи с Михаел Лайтман, Даша Город, психолог», 14.07.2020

[268554]

Всичко е заради жените (клип)

Изследвания на учени разкриват, че в основата на всички беди стои жената.

Изследване, направено в Университета Бъркли и Университета Бар-Илан показва, че коренът на всички човешки проблеми са жените.

Попитаните над хиляда респонденти са изяснили, че съпругите, сестрите и дъщерите са виновни за усложняването на живота. Те „правят от мухата слон“!

Мъжете са по-примитивни в разбирането на живота…

[224270]

Портрет на истинския мъж

Известен психолог посочи десет признака на истинския мъж или на осъществения мъж. Ценя психологията и ми е интересно да сравня съвременните ѝ представи с тези за истинския мъж, както го вижда науката кабала.

Понятието „мъж“ на иврит е тясно свързано с преодоляването. Не случайно тази дума е еднокоренна и не случайно взаимовръзката им като цяло е в съответствие с нашата логика. Нюансите обаче са толкова съществени, че могат да променят психологическия портрет до неузнаваемост. Нека да видим кой може да се счита за истински мъж.

  1. Той разчита само на себе си.
Мъжът, който разчита само на себе си, е наистина нещастен човек. Не и ако води стадото си през прерията, разбира се. Но ако живее в обществото на ХХ век, заобиколен от други хора, който и да е той, трябва да разчита на другите за нещо, за нещо да им се довери, да разчита на тяхната подкрепа и помощ. Да разчиташ само на себе си е сигурен път към морален фалит. Истинският мъж е заобиколен от много истински приятели.

2. Той е самодостатъчен.
Всъщност, само глупакът може да бъде самодостатъчен. Какво се крие зад това понятие? Аз съм си аз и не искам нищо от себе си? Аз съм умен, уверен в себе си? Аз съм идеален? Или не съм идеален, но не се нуждая от усъвършенстване?

Когато човек е абсолютно уверен в себе си и в разбирането си за света, той спира да расте, да се развива. Истинският мъж не е доволен от себе си, изисква повече от себе си.

   3. Той  е независим.
Няма лична независимост. Или каквато и да е друга. Човек зависи от вродените си свойства, от възпитанието, от обкръжението, от обществото като цяло, от състоянието на държавата и света, от природата и нейните закони. Който не е готов да си го признае дори пред себе си, е най-податлив на факторите на влияние и гордо се подчинява на обстоятелствата с глупава усмивка на уста.

Обратно, колкото повече човек расте, толкова по-зависим става от всички. Истинският мъж разбира зависимостта си и точно благодарение на нея намира пътя към свободата.

   4. Той не иска помощ.
Което е доказателство за неговите, да кажем, тесногръдие и неблагоразумие. Човек пренебрегва слабостта си или не може да я оцени правилно и в резултат на това предпочита да не моли за помощ. Въпреки, че искането на помощ не е лошо или срамно. Понякога ти помагаш, понякога помагат на теб. Истинският мъж може да предложи и да приеме помощ.

   5. Той не прави компромиси.
Този подход винаги води до фатални резултати: или го убиват, или той убива. Компромисите са необходими, защото чрез тях стигаме до правилни изводи, до широк поглед, до по-пълна картина. Правилните решения винаги са някъде по средата между непримиримите крайности.

Компромисите изобщо не означават конформизъм или капитулация. Те ни позволяват да намерим общ език, да постигнем своето не на кървава цена, да се учим на взаимно разбиране, на взаимодействие. Цялата природа се състои от положително и отрицателно и живее в компромиси между тях.

Истинският мъж прави компромиси, за да защити това, което му е скъпо.

  6. Той не се сравнява.
Това трябва да го разберем. Ако не се сравнявам с другите, как ще раста? Какъв стимул ще ме подтикне да се издигна над себе си днес? Мога да погледна в моето вчера, но винаги има опасност, че всичко като цяло там ще ми хареса. Имам нужда от завист към другите – добра „бяла“ завист, която ме подтиква към растеж. Истинският мъж не се страхува да се сравнява не в своя полза и правилно да реализира това сравнение.

   7. Той се приема такъв, какъвто е.
Само майката приема детето си такова, каквото е. Самият аз трябва да видя какъв съм и не винаги да го приемам. Защото все още не съм този, който непременно трябва да бъда. Този аз, който е по-добър, по-качествен от мен днес. Ако просто приемам себе си, то спирам, отказвам се от диалектиката на   развитието. Истинският мъж не се примирява с това, което е.

  8. Той не бяга след жени.
Но това не зависи от човека. С това се раждат. Някои живеят спокойно в семейство, без да се нуждаят от още нещо, а други се побъркват без поредица от увлечения. Тук нищо не може да се промени. Нещо повече, това качество, дори и да се проявява в сексуалните отношения, всъщност се отнася до фундаменталните движещи сили и е заложено на ниво „софтуер“. Да, то кара някои да „бягат“, някои води през големи тръни, но в крайна сметка то води до позитив.

  9. Той избягва кризата на средната възраст или я преживява с по-малко загуби.
Ще го кажа така: „средната възраст“ е разтегливо понятие. Гледам живота си и се опитвам да намеря смисъл в него, някакво зърно. За първи път това може да се случи на шест години, но до отговора има още много време. И след това, ако този въпрос изплува, ние „махаме“ от него сурогатния смисъл или го изпращаме в далечна кутия в съзнанието. „Да преминеш кризата на средната възраст с най-малки загуби“, означава вътрешно да се съгласиш, да се примириш и да плуваш по течението, което води до последното пристанище.

Истинският мъж не се успокоява и постоянно е в „криза на средната възраст“, в криза на смисъла, която изисква да си дава сметка за свършеното и какво не е направено. Той осъзнава, че предстоят много, много неща, без които няма да стигне точно до тази „средна възраст“.

   10. Той със сигурност знае, че жената също е човек, само че  по-добър.
Съгласен съм. Жената не се води толкова лесно. Мъжът често скрива очи под „полата“, жената не скрива очи под „панталона“. Мъжът се увлича, губи разсъдък, полудява и в това е неговата слабост. Жената е естествена и в това е силата ѝ. И тъй като говорим за психология: всичко, което прави мъжът, в крайна сметка го прави заради жена.

Разбира се, от гледна точка на природата, никой не е по-добър: нито жените, нито мъжете. Ние сме различни и сме призвани да се свързваме, да съчетаваме нашите първоначални свойства. Как е отделен въпрос. Затова ще кажа просто: истинският мъж се отнася внимателно с жената, виждайки в нея равностоен партньор в израстването и самоусъвършенстването.

  11. Това е лично от мен: мъжът трябва да преодолява себе си. Мъжът вътрешно е готов да види своето несъвършенство, но не заради мазохизъм, а за да стане по-добър. Пътят на мъжа е в постоянно обновяване, постоянно издигане над себе си именно чрез осъзнаване на собствените си недостатъци. Науката кабала обяснява как наистина може да се издигне над себе си.
А ще се отнася до психолозите, не споря с тях. Просто хвърлям малко повече светлина върху качествата, за които те говорят.

[271918]

Ейлатски синдром

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Самотата убива

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата „Глобални перспективи“, 16.08.2020

 

[269705]

Пет вида любов (видео)

Знаем, че хората възприемат по различен начин  отношението на другите към себе си.  Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи,  различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който  възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.

Първият вид любов  се представя  от  хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи –  думи на одобрение, на подкрепа,  на похвала.

Другият вид любов е “време”. Тук е обратно,  думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите. 

И времето само подрежда всичко между тях.

Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те  изпитват положителни емоции.

Такива са всички:  деца, жени, животни и дори мъже.

А „времето“?

Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.

Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение:  дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.

И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост  в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.

Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то  имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…

[251557]

Девет важни правила в живота (видео)

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]

Семейството е повече, отколкото „да живеем заедно“

Когато жените са подложени на удари, безразличието трябва да се разстреля публично.

Ние сме умен и глупав народ. Нашите мозъци се станали пословични, но не ни достига ум, за да изграждаме правилно отношенията в обществото и семейството.

В резултат на това след два месеца карантина оплакванията от семейно насилие се увеличиха девет пъти. От началото на годината са убити 11 жени (в Израел), шест от тях по време на карантинните мерки, включително едно бебе.

Тези трагедии се усложняват от абсурда във властта: законодателите се опитват да формират парламентарна подкомисия, предназначена да се удостоверява финансирането на някаква реформа, която е започнала, но не е доведена до край. Съгласете се,  че трябва да бъдем големи оптимисти, за да очакваме от това поне някаква възвращаемост.

Междувременно протестиращите в Тел Авив демонстранти на акцията писаха графити: „Къде е министърът по убийство на жени?“. Не съм съгласен с  формулировката. Тя е след това, „за предотвратяване на убийствата“. Всъщност в това е смисълът на задачата, която обществото просто трябва да реши.

Въпреки това, плахите стъпки за предотвратяване и бързо реагиране на домашното насилие, все още не получават подкрепа. Има само отделни примери за такава дейност, които често се правят от ентусиасти, които с години се опитват да получат субсидии за професионална работа с рисковите групи.

Не, тази беда няма да бъде изкоренена от ентусиасти и подкомисии! Отдавна крещя, че основното и всъщност единственото средство е обучението на хората. Колкото и менторски да звучи, ако наистина искаме да спасим жените, трябва да създадем система от задължителни курсове, на които представителите на двата пола да научат най-накрая елементарни неща и да получат изчерпателен набор от инструменти, за да си взаимодействат правилно.

По време на пристъп страхът от наказание е безсилен. Това означава, че мъжът предварително трябва да бъде готов за конфликти, трябва да разбере тяхната природа и да умее да ги разрешава. А жената трябва да му помага. Тук не може без обучение. Не бягайте от тази дума, вече сте разстреляни от безразличие, нали?

Насилието в семейството е част от фундаменталния проблем на социалния антагонизъм. Всички ние, по един или друг начин, сме подхранвани от конкуренцията, от желанието да превъзхождаме другите, от взаимното отхвърляне, от време на време придобивани от шаблоните на „цивилизацията“.

В съвременното егоистично общество женствеността само пречи на растежа, заемането на ръководни длъжности. А в политиката жената просто е задължена да бъде „мъж“. Вместо да се допълваме, компенсираме един друг, ние във всяка област подминаваме слабите, а след това им правим услуги.

В действителност „слабият пол“ е стереотип, защото в много отношения мъжът е по-слаб от жената. Вече съм писал, че мъжът, особено съвременният мъж е ленив, импулсивен, не може достатъчно дълго да издържа на удари, скача от място на място и в същото време не обича промените. Не може дълго да се фокусира върху едно нещо, освен върху сериала и хладилника. Той е добър в бързата атака, в скока.

Жената, напротив, може да преодолява дългосрочни трудности. Тя се спрява с много задачи, лесно държи в главата си хиляди планове за различни цели. Бързо превключва, по-добре понася нервната динамика на съвременния живот.

Нашите естествени предимства и недостатъци не трябва да ни противопоставят. Всички раздори и конфликти са свързани с това, че просто не знаем какви роли ни е дала природата, не можем да съберем частите от общата мозайка. Взаимният баланс между нас изисква разбиране на мъжката и женската природа. Изисква обучение.

Съвременното образование е неправилно, насажда догми, но не ги подкрепя със социални реалности. В същото време равенството между половете не трябва просто да се проповядва, трябва да се възпитава, култивира, вкоренява във възприятието, в ума и в чувствата. Мъжът трябва да осъзнае, какво означава „две половинки на едно цяло“, различни, но равни така, че за него да  не бъдат само думи, лишени от дълбок смисъл.

Освен това, в някои случаи мъжът трябва да дава на жената предимство, за да съхранява равенството и равновесието.

На това и на много други неща трябва да се научим, докато вярното отношение не се „абсорбира в кръвта“, докато не се установи в поколенията, докато не се превърне във втора природа.

Но това не присъства в партийните платформи, а парламентарните министри и чиновници изглежда, че трудно си представят, как да стигнат до толкова мащабен проект, въпреки, че то е тяхно пряко задължение. Нашите лидери дори не забелязват, какъв огромен политически капитал се крие в хармонизирането на семейните отношения. Или не искат да забележат…

Жените трябва да се обединят, за да поискат точно това – общ подем на хармония на отношенията, зрялост и съгласие над противоречията. Да искат така, че мъжете да се срамуват от своето несъответствие на женските очаквания, от това, че в очите на жените те не са истински мъже такива, каквито жените искат да бъдат. Тогава мъжете ще поискат да се променят и дори ще го направят.

Не само това, тогава и децата в училище ще започнат най-накрая да получават уроци по  правилни взаимоотношения. Не, не фронтални лекции. А например класове в салоните за танци, всяко момче ще кани момиче, ще взема ръката ѝ, ще я води на дансинга и внимателно ще я изпраща обратно. Знаете ли колко ще получи той от това действие, ако то се подготви и проведе правилно. В такъв урок има необяснимо повече, отколкото в рационален, но колко семена може да посее в душата, колко негативи може да предотврати в бъдеще.

Освен, ако не се ограничи с няколко формални занятия за деца и за възрастни. Ако се мисли за семейството.

А семейството е огледало на обществото. Неговите проблеми не могат да се решат точково. Самата концепция трябва да се възроди и адаптира към условията на бързо променящият се свят.

Ако днес хората решат да живеят заедно, трябва да разберат, че ги чака много повече от „живот заедно“. Те трябва предварително да учат за този живот, за да не губят никога ориентири, с чест да излизат от всяко изпитание и да отглеждат децата с правилни примери.

Тези прости истини са възпрепятствани от косвеността и безразличието. Според мен, това не е нещо особено. Много неща започват с „не искам“, но все пак ставаш, приближаваш  се и подаваш ръка: „Разрешете да ви поканя на танц“. Няма как да се върнеш назад.

 [265527]

Ако жените не се обединят, светът ще пропадне

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]

Последното поколение е времето на жената

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]