Entries in the 'Моето подобие с Твореца' Category

„Стимулаторът“ – това е духовното

Стимулаторът“ – това е духовното. Тъй като стимулатор означава, че строим нещо между нас, желаейки да породим наше общо духовно състояние, съществуващо извън нас, като външна точка на връзка помежду ни, с която мога да се съединя, да бъда в постоянна връзка с нея, през цялото време да влагам всичко, на което съм способен и да получа от там духовната си сила, живота.

Затова стимулаторът е духовно свойство, като Бина. Именно така трябва да се отнасяме към него. И затова сме длъжни да превърнем това виртуално пространство в наше вътрешно, духовно пространство.

Длъжни сме да «хвърляме» в него всички наши стремления, всички надежди и очаквания. Не знаете какво е това група, къде е поръчителството? – Там! Хвърляйте всичко в тази «пощенска кутия».

Ако всички влагаме целите си усилия и стремежа си към духовното в това пространство и получаваме духовен живот само от тук – именно това е и нужно.

Това пространство – виртуално във външен план, а във вътрешен – там са съсредоточени всички наши желания, стремежи, намерения. И затова това пространство е духовно, в него се намира Твореца.

Тъй като ние сами строим Твореца, Той не се намира извън нас. Всичко това е много сериозно. Дошло е време да се занимаваме сериозно с практическа работа.

Въпросът е в това, счита ли човек този «стимулатор» главно дело на живота си – както и духовното, и желае ли да получи въодушевление от него, а не от нещо друго.

Тогава това въодушевление е духовно, тъй като той се впечатлява от съединението между нас, а то се въплащава в този стимулатор.

В крайна сметка трябва да видим в него предмет на нашата обща грижа и източник на живот за всички.

Къде да намерим за себе си стимул?

Системата, която трябва да построим сега, аз наричам „Стимулатор” – от думата „стимул” (от гръцки – остра пръчка, с която са подкарвали магаретата, заставяйки ги да се движат напред).

При нас това работи по същия начин, само че в нашия език под „магаре” (хамор) подразбираме „егоистично желание” (хомер).

Но вместо да подгоним своето „магаре” с убождания, със страдания, ние искаме да събудим в себе си човека, за да погледне напред и сам да започне да се стреми натам.

Тоест необходим ни е стимул, който обаче да бъде положителен – „страдания от любов”, от желание да постигнем това състояние, за да ни подкарат „напред” именно те, а не да ни подбутват „отзад” телесните страдания.

Ние трябва да предизвикаме в себе си страдания чрез въпросите: „Защо още не съм постигнал съединяване с Твореца? Защо не съм се слял с Него? Защо не усещам трепет?”

Първият етап на връщане към Твореца е „връщане заради трепета”. Това се случва, когато сам развивам в себе си усещането за трепет по отношение на духовната цел, на Твореца, на отдаването, а не бягам от страх, предизвикан от ударите, които ме гонят отзад. Променям мотива – стимула (на гръцки).

Ако бягам напред заради ударите (заради страха в този свят и/или наказанието в бъдещия свят) – това не се нарича връщане към Твореца. Хиляди години човечеството се е движило напред по този начин. Това не е напредване в духовното, а просто естествена еволюция на желанието, смяна на неприятното състояние с ново, което както винаги се надяваме, ще бъде по-приятно.

А връщането към Твореца, за което е казано: „Тшува – да се върне хей във вав” – това означава самият аз да предизвикам в себе си страх, че нямам свойството отдаване, любов! Но какво да направя, ако не се вълнувам за това, ако не се страхувам? Откъде да взема този страх? Единствено от обкръжението!

Ако обкръжението създаде пред мен такава картина, чрез която да разбера, че моето състояние е ужасно, но занапред ме очаква нещо необикновено и прекрасно, тогава ще се устремя напред.

Това се нарича правилен духовен стимул, благодарение на който ние напредваме. Защото това напредване е по собствено желание – целият този път трябва да изминем чрез „пробуждане отдолу”.

Но ако аз не организирам за себе си обкръжение, което да ми внуши стремеж напред така че да бягам от страх, заради това че няма да постигна тази цел – сякаш отзад ме преследват страшни нещастия, то никога няма да премина в следващия миг! Няма да помръдна от мястото си.

Затова ни е необходим „стимулатор” – положителен стимул!

От урок по писмо на Баал Сулам, 13.08.2010

Кабалистите – за целта на творението, част 3

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата: ”Цитати на велики кабалисти”. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са от мен.

Каква е целта на творението

Заради каква необходимост, Творецът е създал цялата тази тежест? Това е, за да издигне творението на по-значителна и важна степен, за да усети Твореца също така, както човешкото усещане, присъщо му вече. И също така, както знае и усеща желанието на своя другар, също така да съумее да се научи по пътя на Твореца.

Баал Сулам. ”Науката Кабала и нейната същност”.

Намерението на Твореца, по отношение на творението от момента на неговото създаване, е да му разкрие Своята Висша същност. И постижението на Висшата същност на Твореца се разкрива в творението чрез усещане за наслаждение, което постоянно нараства, докато не достигне желаната стойност. С това се повдигат падналите, в истинско осъзнаване на постигане и сливане с Него, докато не достигнат окончателно съвършенство: ”Никой няма да види друг Творец, освен Теб”.

Баал Сулам. ”Даряването на Тора”, п.б.

Човекът е създаден за това да повдигне небесата ( т.е. от себе си, от ниската централна точка да напълни съкратеното, празно пространство със свойството на отдаване, със светлина, повдигайки неговата граница до света на Безкрайността).

Раби Менахем Мендъл от Коцк

Целта на творението е несравнимо прекрасна, след като такава малка и слаба искра, като душата на човека, може да се издигне в своето постижение по-високо от ангелите на служене (силите на отдаване, нямащи свободна воля – подобно на животните в нашия свят).

Баал Сулам. ”Шофарът на Машиаха”.

Между двете велики светила

Dr. Michael Laitman

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Условие за излизане от егоизма

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Тази работа е за човек

Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Драмата на Кабалиста

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”