Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Движение, водещо до равновесие

Ако разберем историята на нашето развитие, неговата тенденция и осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това човекът да възстанови равновесието в нея, вместо да предизвиква обратния ефект, тогава ще знаем как трябва да се отнасяме към природата на нейното неживо, растително, животинско и най-вече на човешко, т.е. на социално ниво; как трябва да изградим нашето общество, така че то да влияе на цялата природа и да я доведе до хармония.

Когато започнем това движение, всичко около нас и вътре в нас веднага ще стане балансирано: здравето, психологията, физиологията на човека, отношенията със семейството, децата, околните, с държавата и света. И в същото време всички закони на света, включително екологията и климатът, ще се балансират.

Ще започнем да усещаме цялостното движение на природата – над материята, над времето и пространството. Днес дори физиците говорят за това по принцип: всичко зависи от всеки от нас, тоест от наблюдателя.

Ако променим наблюдателя, ако му дадем друго свойство, противоположно на омразата, т.е. любовта и той успее да управлява тези две свойства по средната линия, ще се издигне над нашата природа и ще започне да изпитва състояние на вечност, на съвършенство.

Тогава наистина ще разберем към какво ни тласка тази наша природа, защото нейният план е много по-висш от това, което собственият ни малък разум е в състояние да осъзнае. Ето до какво ще стигнем.

От беседата: „Телефонът звъни. Как да направя революция“

[308178]

Природата на вселената срещу човешката природа

В стремежа си да постигнат военно превъзходство, водещите страни в света активно разработват все нови видове оръжия.

Хиперзвукови ракети, способни да летят с пет пъти по-висока скорост от скоростта на звука, което ги прави много трудни за прихващане. Лазерни оръжия, унищожаващи различни транспортни средства, включително самолети и ракети, с насочен лазерен лъч.

Тектонични оръжия, задвижвани от енергията на литосферата, анихилационни оръжия, базирани на реакцията на анихилация на материя и антиматерия. Радиочестотни, климатични, генетични оръжия … Всички тези и много други видове оръжия се основават на използването на природни явления и физични процеси.

Обаче, ако в природата те съществуват, за да осигурят живот и еволюция, то ние, хората, ги използваме за създаването на инструменти за смърт и разрушения, за да доминираме над другите и над самата природа. Така човешката природа влиза в конфликт с природата на вселената, в резултат на което страдат всички.

Живот или смърт?

 

В природата всичко съществува в абсолютна хармония. Хомеостазата, саморегулацията поддържат динамично равновесие между всички части на природата, премахвайки възникващия дисбаланс. Затова нито едно живо същество не унищожава другите същества нарочно, а само в случай на непосредствена опасност за себе си. Като в цяло всичко в природата съществува в баланс, осигурявайки благополучното съществуване на нашата вселена и всичко, което е в нея.

И само човекът, използвайки откритите от него закони на природата, умишлено вреди и на себе си, и на природата. Целта му не е просто да се запази, а в голяма степен да доминира над другите и то колкото е възможно по-дълго. Разумът, с който толкова се гордеем, е в пълно подчинение на егоистичното желание да властва над всички. Което води до разрушителни действия, както по отношение на природата, така и по отношение на себе си.

С други думи, природата на вселената създава и поддържа живота, а природата на човека сее смърт. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Можем да подписваме мирни договори и да заявяваме, че няма да воюваме, но никога няма да можем да удържим на думата си. Нашата човешка природа, егоизмът ще ни подбужда да нарушим всяко споразумение, което подпишем, веднага щом видим възможност да получим повече от договореното, без да рискуваме предишните ползи.

Дисбалансът, който внасяме в природата с нашите действия, предизвиква негативна ответна реакция в нея. Учестяването на земетресенията, вулканичните изригвания, ураганите и цунамитата – всички тези природни бедствия са резултат от разрушителната човешка дейност.

Понеже човечеството е на върха на природната пирамида и всичко, което правим, както доброто, така и лошото, пряко влияе на нисшите нива на природата – неживо, растително и животинско. И не е трудно да предвидим как ще завърши тази конфронтация между природата на вселената и природата на човека.

Затова единственото, което можем да направим, за да спрем падането ни в бездната на самоунищожението, е да променим човешката си природа. Тази мисъл може да ни озадачи или дори да ни изплаши, но виждаме, че нищо друго не работи. В крайна сметка нямаме друг избор, освен да се съгласим да променим самата си същност – егоизма.

В крайна сметка точно егоизмът не ни позволява да постигнем хармония в живота, дори не ни дава да видим тази хармония в природата, представяйки нейното съществуване само като непрекъсната междувидова борба за оцеляване. И всичко това, само защото сме в пълна противоположност на хармонията.

Единственият ни шанс

 

Човешкото общество е вид какафония от индивиди, борещи се един с друг за превъзходство. Докато природата е съвършено организиран ред. И ако в нас имаше поне малко хармония, щяхме да видим, че всичко около нас е хармонично, освен самите нас.

Затова единственият ни шанс е да започнем да създаваме тази хармония. Можем, разбира се, да продължим да удряме главата си в стената, докато не се убедим, че никакви силови методи не работят, но можем да започнем да го правим сега.

Като решение хармонията може да изглежда неубедителна и дори непривлекателна, защото не ни дава превъзходство над другите. Но ако помислим ще видим, че ползите от нея са много повече от всичко, което всеки човек може да постигне сам. Защото хармонията означава, че всеки подкрепя всички останали и всеки подкрепя всеки. Тоест вместо да работя само за себе си, работя за другите, а всички останали работят за мен.

По принцип отдавна го правим. Защото работейки, всеки от нас произвежда много повече, отколкото потребява и произведените от нас излишъци се потребяват от всички останали. Така че в общи линии в света има изобилие. И причината да има много хора в нужда не е защото на някой нещо не достига, а защото някои хора отказват на другите това, от което те имат нужда. Това им дава усещане за власт и превъзходство. Така работи нашето его – унижавайки другите, то получава по-голямо удоволствие.

И все пак заедно можем да го променим. Можем да променим ценностната система на обществото, ако започнем да ценим и възвеличаваме не тези, които повече са взели, а тези, които повече са дали на другите. Дали са не пари, не материални ценности въпреки, че и това може да се случи, ако някой от тях има много. Трябва да се ценят тези, които са дали на другите своята грижа за тях, своите усилия, топлината на душата си.

И тогава резултатите ще надхвърлят всички очаквания. Трябва само да започнем да действаме в тази посока. Светът потъва във все по-голям хаос и вече не можем да игнорираме необходимостта от хармонизиране на нашите отношения. Природата разполага с достатъчно средства, за да ни накара да признаем поражението си в борбата с нея. Нека да не чакаме тяхното приложение и да се съгласим да започнем да променяме не природата, а себе си.

Както е било, вече няма да бъде или светлината в края на тунела

В наше време светът се променя толкова бързо, че не успяваме да следваме промените. Освен това скоростта на тези промени нараства експоненциално.

Постоянно се появяват много нови технологии. Всяка от тях обещава да направи света по-добър, но като правило тяхното въвеждане води до негативни последици за околната среда. Безконтролното добиване на полезни изкопаеми за производството на суровини води до изтощаване на земята. Добавете към това замърсяването на въздуха, водата и почвата, от които зависи живота на Земята, включително на нашия с вас и обещаното благо вече не е толкова привлекателно.

Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, промените все още се случват и не е по силите ни да спрем този процес. Виждаме, че климатът става все по-неустойчив и агресивен. По целия свят пламват войни, които могат да доведат до катастрофални последствия в планетарен мащаб. Икономиките се сриват една след друга поради рязко покачващите се цени и задаващият се дефицит. И това е само на повърхността.

Хаос или ред?
За да разберем какво се случва с нас днес и как да се справим с него, трябва да разберем каква е целта на тези промени. На първо място е необходимо да се определи тяхната посока.

Общоприето е, че хаотичните промени водят до ентропия, както научно се нарича пълният хаос. В действителност обаче промените, които наблюдаваме в природата изобщо не са хаотични, напротив, всичко се движи към хармония и баланс. Тоест към по-равномерно разпределение на всички нейни части, в това число и на хората, тоест ние с вас.

Защото затворената система може да съществува само когато е в състояние на равновесие. А дисбалансът предизвиква в нея сили, които се стремят да я доведат до състояние на равновесие. И когато това се случи, всичко се успокоява, точно както вятърът се  успокоява, когато плътността на въздуха стане по-равномерна и разликата в налягането изчезва. Следователно това, което учените смятат за ентропия, всъщност е ред от по-високо ниво.

Единствената константа в нашия живот
Нашата вселена е възникнала в момент на най-малко равновесие. В един момент налягането е надвишило прага на задържане и точката, в която е била компресирана вселената, е избухнала. Оттогава всичко се движи към увеличаване на баланса и хармонията. Това представлява еволюцията. Тоест целта на всичко, което се случва, е да ни доведе до състояние на хармония.

И тъй като това ние не го усещаме (или не искаме да го усетим), природата продължава да ни тласка с катаклизми към равновесие. Така че единственото, в което можем да бъдем абсолютно сигурни е, че днес няма да бъде като вчера и утре няма да бъде като днес. Промяната е единствената константа в нашия живот.

Природата не се предава
Защо не можем да видим този процес като хармонизиране и считаме случващото се с нас за хаос?

Факт е, че ние активно се съпротивляваме на този процес. Нашият егоизъм иска да остане в рамките на познатото и да усеща промените безопасни и контролируеми. Но тъй като светът не се държи така, както ни се иска, ние се опитваме да го променим. И когато се провалим, чувстваме света враждебен.

Ние се борим с природата, но тя няма намерение да се предава. Когато се опитваме да задържаме развитието ѝ, в нея се натрупва налягане, което в крайна сметка се взривява и ние не знаем как да го избегнем. Докато ако оставим промените да се случат с естественото им темпо, няма да ги усещаме враждебни.

Хармонията и балансът обаче са последното, което иска нашият егоизъм. Нашият егоизъм иска да бъде независим и неповторим. Той иска всичко да се върти около него. И това отново противоречи на стремежа на природата към баланс и ни води до конфликт с нея.

Светлина в края на тунела
Но колкото и да се напрягаме, природата все пак ще ни принуди да играем по нейните правила и ще доведе всичко да пълно равновесие. Днес все още се надяваме, че ще се появят мъдри владетели, които ще подредят всичко както трябва. И не разбираме, че самата концепция за власт в ръцете на малоброен елит противоречи на хода на еволюцията и затова е обречена на провал.

Въпросът не е  кой ще управлява, а как ще управлява, каква ще бъде целта на това управление. В природата няма вертикална власт и затова тя не трябва да съществува и в човешкото общество.

Всичко, което съществува в природата, е равновесие и хармония. Затова ако  приведем обществото в съответствие с начина, по който е организирана природата, ще видим светлина в края на тунела. Ще почувстваме, че природата ни подкрепя и животът ни ще се превърне в приятна разходка.

Но ако продължим да вървим срещу природата и да изстискваме сокове от нея и един от друг, то и природните катаклизми като ответна реакция, и нашите войни един с друг ще бъдат все по-интензивни и кръвопролитни. Докато тези, които оцелеят в този хаос не се откажат от своя егоизъм и не се съгласят, че равновесието и хармонията с природата и един с друг са единственият възможен начин за съществуване.

 

Когато земята гори под краката ни

Вълна от небивала жега покри планетата. В Европа навсякъде пламват пожари, броят на починалите от жегите вече е хиляди. Само в Испания и Португалия, са регистрирани повече от 1000 смъртни случая, предизвикани от жегите без да се броят тези във Франция и Италия.


Във Великобритания жегата счупи всички температурни рекорди. В страната е обявена максимална степен на опасност. В Лондон пожари, причинени от необичайната топлина, унищожиха 41 къщи за един ден. На практика вече сме стигнали до извода, че земята буквално гори под краката ни.
Учените спорят и кой е прав?
Според някои учени, ако не спрем да отделяме парникови газове, топлинните вълни ще зачестят и ще бъдат придружени от по-високи температури. Не всички обаче са съгласни с тези изводи.
Повече от хиляда учени от цял свят подписаха „Световната декларация за климата“, призоваваща за прекратяване на паниката. Според тях емисиите на парникови газове нямат толкова драматичен ефект, какъвто се опитват да представят политиците, които печелят точки от „спасяването на човечеството“.
В документа се казва още, че глобалната борба срещу въглеродния диоксид е просто глупост, тъй като CO2 изобщо не е замърсител. Допълнителният въглероден диоксид във въздуха допринася за растежа на глобалната растителна биомаса и увеличава добивите на селскостопанските култури в целия свят.
Мога да кажа, че в този спор и двете страни са прави, но само частично. Човешката дейност наистина оказва сериозно влияние върху климата и върху планетата като цяло, но не индустриалната дейност, а вътрешната. Нашите мисли, нашето отношение един към друг – това е основният фактор, който влияе върху всичко, което се случва с нас и планетата.
Планетата не е изгорена от пожари
Според Кабала светът е устроен като пирамида, на върха на която се намираме ние, човечеството. И това, че сме на върха на пирамидата на творението означава, че всичко, което правим, се спуска според пирамидалната структура отгоре надолу. И достигайки най-ниското, неодушевено ниво на реалността, нашата дейност я променя. Но това е само следствие от отношенията ни един към друг и към света.
Ние не го усещаме, но отношенията ни пряко влияят върху това, какъв ще бъде животът на нашата планета. Ако излъчваме враждебност, това създава негативни промени в цялата система, което се проявява и във все по-екстремни климатични и геоложки явления.
С други думи, когато човешките взаимоотношения излязат от равновесие, всичко излиза от равновесие. И ако отношенията ни станат екстремни, всичко става екстремно. Когато станем жестоки, всичко става жестоко. И обратното, ако започнем да се отнасяме един към друг с любов, цялата природа се успокоява, на всички нейни нива.
Но засега виждаме, че всяко лято последствията от връзката между нас и света стават все по-екстремни. И така ще продължи, докато не осъзнаем факта, че във взаимосвързаната йерархична система, в която съществуваме, който и да е отгоре, определя състоянието на останалата част от системата. С други думи, затова че целият свят е в треска, само ти и аз сме виновни. Нашата неприязън и ненавист един към друг.
Променете омразата с любов
Всъщност бяхме по-добри, отколкото сме днес. Просто преди бяхме по-малко и съответно имаше по-малко елементи, които излъчват враждебност. И освен това в миналото отношенията между хората са били по-малко токсични, отколкото днес. И въпреки че днес има по-малко войни от всякога, нивото на подозрение и отчуждение между хората се е увеличило многократно и продължава стремително да расте.
Вече е достигнато такова ниво, че хората не могат да се доверят дори на членовете на семейството си. Вижте колко много станаха разводите, домашното насилие и насилието в обществото. Всичко е на рекордно високо ниво.
Дори интернет, който привидно сме измислили, за да събираме хората, се използва за заблуда, експлоатация и злоупотреба с тях. Световната мрежа е ясно доказателство, че всичко, което създаваме, дори и с добри намерения, в крайна сметка се използва от нас един срещу друг.
Така че няма какво да се учудваме, че природата реагира негативно на нашата негативност. Затова, ако искаме времето да стане по-хладно, ледниците да не се топят и бурите да утихнат, трябва да охладим нашия огъня и да успокоим бурите между нас.
Взаимна грижа, взаимна отговорност или поне осъзнаването, че зависим един от друг и пряко влияем върху всичко, което се случва на планетата – от това се нуждаем, за да спре земята да гори под краката ни, а омразата в сърцата ни да бъде заменена с любов.

Нашата глупост има цел

Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Аз съм това, което мисля за другите

Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

На ръба на колективно самоубийство ли сме?

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Aми ако грешим за климата?

Дебатът на учените какво ни очаква – глобално затопляне или не по-малко захлаждане – не само че не отслабва, но и набира сила.

Проучване след проучване дават противоречиви резултати, оставайки без отговор въпроса: къде в крайна сметка трябва да се преместим, на север или на юг?

Затопляне или захлаждане?

Както знаем, вулканичните изригвания са придружени от отделянето на горещи газове в атмосферата, които я нагряват. Но в същото време огромно количество пепел попада в атмосферата, което блокира преминаването на слънчевите лъчи. В резултат на това планетата се охлажда. А моделирането на климата въз основа на вулканичната дейност не дава еднозначен отговор дали вулканите затоплят Земята или я охлаждат.

Не е ясно и как влияе на климата замърсяването на атмосферата с вредни промишлени емисии. Няма съмнение, че мръсният въздух е вреден. Но изследване, проведено от Националната океанска и атмосферна  администрация на САЩ, дава много интересни резултати.

През последните две десетилетия в Европа и САЩ броят на замърсяващите частици и капчици е намалял с 50%. И това е довело до увеличаване с 33% на броя на бурите в Атлантическия океан. А в Тихоокеанския регион се случило обратното. Поради аерозолното замърсяване на въздуха в Китай и Индия, в Тихия океан има по-малко урагани.

Как да се справим с климатичните промени? Да пречистим въздуха и да загреем планетата или да продължаваме да замърсяваме атмосферата, за да охладим Земята? Или може все пак да се опитаме по някакъв начин да пречистим атмосферата, съкращавайки емисиите на въглероден диоксид, но по такъв начин, че да не предизвикаме глобално затопляне?

Всички тези въпроси изглеждат неразрешими, но само защото са зададени неправилно. Задавайки ги се опитваме да „лекуваме“ симптомите, а не болестта. Но както това не работи в медицината, така не работи и с климата.

Какво казва науката кабала

Науката кабала казва, че основната „болест“, която предизвиква тези проблеми, е поведението на човека. Опитвайки се да получим максимална полза, ние безпощадно експлоатираме природните ресурси. Съревновавайки се кой ще може да експлоатира планетата по-ефективно и по-бързо, напълно игнорираме факта, че с това режем клона, на който седим.

За да излезе от климатичната криза, човечеството трябва да проведе дискусия на кръгла маса и съвместно да приоритизира дейността си. Заедно да решим от какво има и от какво няма нужда всеки човек и да осигурим на  всеки само необходимото за нормалното съществуване .

Трябва да се научим да живеем така, както живее цялата природа. Нещо повече, да се научим сами, по собствено желание. Защото ако природата  започне да ни учи, което вече на практика започна да прави със зачестилите земетресения, цунами, масови пожари, урагани и така нататък, обучението ще бъде много болезнено за нас.

Основната ни грешка

Основната ни грешка при решаването на глобалните проблеми, включително и на проблемите с климата е, че се опитваме да намерим решение поотделно. Отнасяме се към проблема като към частен. Но днес няма нито един проблем, който да не засяга целия свят.

Вижте недостига на храна в целия свят, предизвикан от войната в Украйна. Вижте глобалните прекъсвания на доставките на стоки поради факта, че товарен кораб е преградил Суецкия канал. Ръстът на инфлацията в развитите страни предизвиква скок на цените в целия свят. Появяването на вирус в една страна и мигновеното му разпространение във всички страни. Намаляването на производството на компютърни чипове в Тайван води до спиране на фабриките за електроника в целия свят. Този списък може да продължи много дълго.

Нито един от тези проблеми не можем да решим, защото всеки се опитва да  спаси себе си, вместо да се опитва да спаси всички.

Обаче ако започнем да мислим заедно, ще намерим решение на всичките си проблеми. Защото това не са климатични проблеми, епидемии или инфлация, а са проблеми на връзката между нас.

Ако в общуването си престанем да се използваме егоистично и започнем да се отнасяме към другия с братска любов, колкото и високопарно да звучи, ще открием, че нямаме никакви проблеми.

Ще можем максимално да съкратим производството и пак ще имаме достатъчно от всичко, за да задоволим потребностите на всеки. Ако спрем да се конкурираме, няма да има причина да разрушаваме планетата. Ще можем да намалим емисиите въглероден диоксид, отпадъците и да намалим аерозолното замърсяване на атмосферата без да се страхуваме, че това ще доведе до глобално затопляне или охлаждане.

Единна система и единен закон

Науката кабала казва, че цялата природа е единна, интегрална система. И нейният единен закон гласи, че всички нейни системи трябва да бъдат в равновесие.

А ние, човечеството, сме главната част от тази система, И затова именно от нас зависят всички нейни останали части: нежива, растителна и животинска.

Всички тези части функционират, ръководени от предварително зададена програма на ниво инстинкти. Само човека има свобода на волята да се отнася към другите по собствен избор. А както виждаме, този избор е направен неправилно. И системата реагира строго на внесеното несъответствие.

Ако спрем да внасяме дисбаланс в системата, тя няма да има нужда да ни подтиква към поправяне със своите катаклизми.

Ето защо не трябва да се тревожим за намаляване на замърсяването, а за подобряване на нашите взаимоотношения. Ако установим добри връзки  в целия свят, всички проблеми ще изчезнат, сякаш никога не са съществували.

Учените предупреждават: очаква ни глад

Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Ще ни спаси ли стратегическият компас на Европа

В края на март Европейският съюз одобри обща стратегия за сигурност и отбрана, наречена „Стратегически компас на Европейския съюз“.

Програмата включва защита от кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация, както и укрепване на военния потенциал на ЕС в случай на възможна агресия. Освен това е планирано и създаването на подразделения за бързо реагиране до 5 000 войници в сътрудничество с НАТО.

По този начин новите военни части ще се конкурират със силите на НАТО, въпреки че този съюз е създаден, за да защитава главно европейските страни. Очевидно Евросъюзът вече не се доверява на НАТО и САЩ и затова се опитва да създаде алтернатива в областта на отбраната и сигурността на своите граници.

Колко успешно може да бъде това?

Мисля, че тази инициатива, насочена към създаване на противовес на НАТО и САЩ в крайна сметка е обречена на провал. Тя само свидетелства колко Европа е разединена, а вътре в ЕС се води постоянна борба за лидерство. Главно между Франция и Германия, които, между другото, са антагонисти.

Германия исторически се стреми към световно господство, а във Франция националният егоизъм е твърде силен. И в резултат на това съюзът, предназначен да обедини европейските страни, на практика демонстрира само тоталното им разединение.

Колкото и тъжно да изглежда, Европа ще преживее още много удари, които ще паднат основно върху Франция и Германия преди да разберат, че стремежът към господство и решаването на проблемите със силови методи няма да доведат до нищо добро. Всъщност и никога не са водили. Стотици години Европа е доминирала в света, заливайки колониите си с кръв, но в крайна сметка колониалните империи се разпаднаха. А двете световни войни, които Европа преживя през 20 век, промениха баланса на силите в света.

Днес водещите европейски страни Франция и Германия се противопоставят на САЩ, Русия, Китай и другите азиатски страни. Тяхната икономическа и политическа мощ вече не е такава, че да могат да претендират за световно господство. И на техния фон Европейският съюз изглежда доста блед.

Ето защо Европа няма бъдеще. Европейският съюз се оказа колос на глинени крака. Той не успя да създаде трайни, приятелски връзки между включените в него страни. И ако те се окажат под заплахата от атака от външен враг, няма да могат да се обединят и да се защитят. Няма да им помогне и техният „стратегически компас“.

Единствената възможност, която остава на Европа е да разбере, че няма друг изход, освен да остави настрана всички свои егоистични амбиции и да започне да изгражда добри връзки между страните. Вместо да търсят възможност за утвърждаване за сметка на другите, да започнат да се учат да живеят в мир и съгласие, правейки тази доктрина доминираща във всички области на живота.

Разбира се, това няма да се случи от днес за утре, но е жизненоважно започването на този процес в близко бъдеще. Не само заради Европа, но и заради целия свят. Не създаването на допълнителни военни части и разработването на нови системи за въоръжаване, а мирът и братската любов между народите трябва да се превърнат в наш стратегически компас, който ще ни покаже правилната посока към щастливо бъдеще.

Въпрос за 43 милиарда долара

Илон Мъск, най-богатият човек в света, предложи да купи социалната мрежа Twitter за 43 милиарда долара. Мъск вярва, че Twitter има потенциал да се превърне в глобална платформа за свобода на словото.

Това предложение разгневи борда на директорите и Мъск получи официален отказ. Но се оказа, че битката не е приключила, тъй като Мъск заяви намерението си да купи цялата компания Twitter.

Ясно е, че въпросът тук е кой в крайна сметка ще контролира социалните мрежи и пресата. И този въпрос е много важен. Защото за обикновения човек именно медиите, както и различните видове социални мрежи са определящите фактори, които формират възприятието му за света.

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. В крайна сметка всъщност няма никаква свобода на словото и печата, в пресата няма и никога не е имало безпристрастна информация. Всеки, който плаща, поръчва „новини“, определяйки за какво ще се говори и от каква  гледна точка ще прoтичат дискусиите в обществото. По този начин се формира общественото мнение. Така е било и винаги ще бъде.

Положителното в тази история е само, че благодарение на Мъск и другите олигарси, борещи се за контрол над медиите, ни се разкри, че не съществува никаква свобода на словото. Видяхме кой е кукловодът, който дърпа конците зад кулисите и определя какви новини ще чуем днес. Ако преди това беше скрито за нас, сега се разкри и стана ясно на кого принадлежат различните вестници или информационни мрежи.

Следващият очакван етап е когато всички олигарси ще се обединят за пълен контрол над информацията. Ще бъде ли истинска катастрофа? Не е задължително. По-старото поколение със сигурност си спомня, че в бившия Съветски съюз централният вестник с най-голям тираж беше „Правда“. Той служеше като официален говорител на комунистическата партия и беше най-популярен в страната. А всички останали вестници препечатваха неговите статии. И това беше по-малка лъжа от всички слухове и спекулации, които заливат пресата днес.

И ако утре контролът над всички медии се окаже в ръцете на Байдън или Тръмп, ако се върне в Белия дом или на други лидери, това няма да промени нищо. Опитват се да ни убедят, че между нас има разлика, но всъщност разлика няма. А има и други, които финансират предизборните кампании на политиците. Те са истинските господари на световните медии. А в тази ситуация няма никаква надежда за свобода на словото.

Въпреки че дори и да имаше, какво би ни казала свободната преса? Че тук и там се водят кръвопролитни войни? Може ли тази преса да даде съвет как да ги спрем, как да спрем спускането ни към бездната и да дадем на света надежда за добро бъдеще?

За да спре поредицата от безкрайни войни и непрекъсната битка за „място под слънцето“, Twitter и другите социални мрежи, а също и медиите трябва постоянно да говорят колко прекрасен живот ни чака, ако спрем да се бием помежду си. И вместо унищожение просто да се допълваме, създавайки хармония.

Трябва да дадем примери от миналото, настоящето и бъдещето за това, което се е случило и може да се случи поради липсата на добри връзки между нас. И какво прекрасно бъдеще ни очаква, ако изградим такива връзки. Точно това са правили кабалистите от всички времена, когато са имали такава възможност. Но за съжаление както преди, така и сега, никой не слуша кабалистите.

Досега нито един лидер, нито един вестник или социална мрежа не се стремят да ни приближат до мира и хармонията. Напротив, всички търсят как да започнат някъде още една война. И затова все още не можем да осъзнаем простия факт: войните, борбата на единия егоизъм с друг егоизъм не обещават нищо хубаво. Доброто бъдеще се крие в нашата добра, вътрешна връзка един с друг, връзката между нашите сърца.

Нова форма на власт над индивида

Въпрос: Днес в епохата на неолиберализма властта на държавата над индивида постепенно намалява. Това добрo ли е или лошо за човешкото развитие?

Отговор: Не мисля, че властта намалява, защото държавата не отстъпва от позициите си, от властта си, не я прехвърля на индивида.

Реплика: Но човекът се чувства по-свободен, отколкото преди няколкостотин години.

Отговор: Той се чувства така, само защото непрекъснато изобретява всякакви механични машини, играчки, устройства, които му дават илюзията за свобода, но нищо повече. Нима сме свободни? Днес завися от всички: подслушват ме, всеки може да види къде съм, какъв съм и т.н. Къде е свободата?

Реплика: Както и да е, преди няколкостотин години всеки владетел можеше да прави с индивида каквото поиска без никакво наказание. Днес в демократичните страни не е така.

Отговор: Това не означава нищо. Свободата, която имахме преди, днес придоби друга форма. Но това не означава, че сме свободни. Когато пуснеш детето от ръцете си, то тича по тревата и му се струва, че е свободно. А ти го наблюдаваш.

Природата на човека не се е променила, просто властта над хората е приела други форми – още по-ясни, по-строги, по-ограничени. Следят те, знаят всичко за теб!

От телевизионната програма „Духовни състояния“, 22.03.2022г

[296076]

Последната война

Съвременната война е нещо повече от конфронтация между настоящите геополитически интереси на различните държави. На великия повратен момент, на прелома на епохите, тя предвещава, че връзката вече е по-силна от разединението.

Хората страдат и загиват, в новините проблясват градове, лидери, резюмета. Виждаме как се разрушават цветущи страни, как различни сили се опитват да играят своята игра, но зад тях, през тях вече прозира онази обща сила, общата, неразривна мрежа, в която се е превърнало човечеството. Докато частите на цялото се борят за власт, цялото претендира за правата си и изисква единство, каквото все още не сме познали.

Силата като слабост

В съвременния свят има все по-малко възможности да властват със сила един над друг, потискайки съпротивата с наказателни методи. Още малко и ще видим как притежаването на власт преминава в безкръвната сфера на икономически, политически, идеологически отношения. Това ще се случи не защото сме станали по-добри, а защото сме станали по-зрели. Детето взема чуждата играчка без да се замисля за последствията, но с времето се учи да преговаря. Вярно е, че е възможно да се преговаря също и от позицията на сила и слабост, но самото отхвърляне на насилствените методи вече е голяма крачка напред.

Но понякога е много трудно да се направи тази крачка. Понякога изглежда, че е много по-лесно да заграбиш, като в добрите стари времена …

Но скоро светът ще се убеди, че във военните конфликти вече няма                                                                                                                                                                                                                                победители, че съвременните противоречия не се решават със замах, с физически посегателства. Вместо това се изисква системен подход, което означава, че без значение колко си строг, ти си само част от цялостната система и твоите лични интереси могат да бъдат осигурени само с общо съгласие.

Доближихме се до необходимостта от изучаване на тази интегрална наука. От днес и нататък мирът не може да бъде постигнат с война. Самото понятие война се трансформира: кървавите битки по бойните полета отстъпват място на борба за умове, за мироглед, за начин на живот. И тук нищо няма да постигнеш с оръжие. Традиционното завземане на държава от държава, народ от народ е нещо от миналото. Меката сила побеждава твърдата сила.

И в бъдеще ще видим как някогашната твърда власт на човека над човека започва да умира. Хората се раждат не за егоистична принуда, а за взаимодействие, взаимно напълване, взаимно издигане. Вчера това беше немислимо, утре ще стане очевидно.

Ще видим, че светът, истинският свят е правилно сглобена, интегрална мозайка от всички части, тяхната общност, тяхното единство. Но по пътя към него стои човешкият егоизъм, принуждаващ ни да се отдадем на всякакви сериозни, внушителни борби, разделящи държави, народи, семейства, потапяйки ни в бездната на войните. И ако трябва да воюваме, то трябва да воюваме с него – с този вътрешен враг, който не ни позволява да действаме заедно, като едно цяло. Победата над него ще бъде победа за всички.

Така започва основната битка на човечеството – войната за единство.

Вътрешен фронт

Днес всичко в света се гради върху личен интерес, върху изгода за сметка на другите, върху насаждане на своята правота, на собствената воля. Но детството свършва. Всъщност вече свърши. Характеристиките на общата система стават все по-ясни, обратната връзка става все по-широка и по-взискателна, а старият ни локален подход е в противоречие с глобалната реалност. Една част от цялото не може произволно да властва над друга. Това се отразява негативно на всички и води до тотален крах.

И затова всички и всеки ще трябва да отстъпи, да смекчи своите претенции, да обуздае егоизма си така, че една качествено различна сила – силата на единството, неподвластна на никого поотделно – да ни помири и свърже с добри връзки. Това е същността на новата ера, тя принадлежи на всички.

И затова в съвременната война няма смисъл да се търсят добри и лоши, победители и губещи. Необходимо е само бързо да се извлекат поуките от тази трагедия: тя показва недостатък в човешката природа, който е дошло времето да се поправи. Колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще свърши кошмарът.

В продължение на хиляди години силата на армиите и успехите на бойното поле изковаваха мощ и власт за победителите. В резултат на това сме узрели толкова много, че вече сме способни да преминем от груба сила към смисъл, към същности, към категории взаимоотношения в общата мрежа. Погледнете новото поколение: купува все по-малко за статут, за потребителски обещания и все повече оценява това, което дава връзката с другите. Именно това се крие зад безкрайната и неумела досега онлайн комуникация. Посоката на развитие се промени: това, което е играчка за възрастните, е живот за младите хора.

Светът се впуска в своята последна битка – глобална война с егоизма за добра връзка и единство. И войните, които се водят в света днес, ще бъдат наистина мащабни. Те ще променят отношението на хората към живота, към действителността, един към друг. Подчинявайки се на този импулс, ние ще започнем да изграждаме отново скалата на нашите ценности така, че да съответства на единната система, която съчетава хармонично всички наши противоположности. Всъщност самата тяхна вечна борба ни води до необходимостта от единство – такова единство, в което ще бъде добре за всички.

В крайна сметка ясно виждаме горчивия пример: невъзможно е да се воюва както преди, това е безсмислено, самоубийствено. Не става, вече сме различни. Разбира се, не можем да променим собствената си същност за една нощ, но в нас се забелязва друг вид егоизъм – ферментирал, неволно израстващ от себе си. Ще мине известно време и ще гледаме на света по различен начин, напипвайки все повече и повече истинските форми на връзка в него.

И ако по този път също се наложи да воюваме, изобщо няма да е така – без да убиваме, без да довършваме, без да превръщаме в прах, без омраза, не заради унищожение или поробване. По различен начин: сякаш всеки води своята партия, но за да се слее в крайна сметка в общата партитура. А диригент ще бъде нашето единство, нашият общ стремеж към него.

С една дума, бъдещите сражения ще преминат на вътрешния фронт, в разума и чувствата и постепенно ще станат съзидателни. В крайна сметка мъдростта се умножава именно заради разнообразието от възгледи и мнения, когато всеки се стреми не към себеутвърждаване, а към истината.

Главният въпрос

За да достигнем това ниво, първо трябва да започнем да се ценим един друг, да ценя другите, които не са като мен, осъзнавайки, че ще извлечем реална полза не от раздора, а от сближаването над разногласията. Истината не е с някого, не в част от цялото, а само в положителна връзка между нас – като цяло. И за да стигне до тази истина, всеки трябва да се издигне над себе си.

Да се ​​надяваме, че човечеството ще разгледа този път. Властта на силата вече е отминал етап. Време е за взаимодействие. Вместо да унищожаваме чуждото, трябва да пренесем споровете на по-високо ниво, към източника на всички конфликти. Стигайки до корена, до изконния, егоистичен антагонизъм между нас, заложен в човешката природа, ще разберем, че егоизмът е нашият общ враг. След като се постави диагнозата, лечението може да започне.

И затова основният въпрос сега, основната тенденция, основната задача е: какво да правим със себе си? Как да установим мир (шалом), който ще се превърне във взаимно изпълнение (ашлама) на всички противоположности?

Тук ще ни помогне методиката на интегралното обединение, подготвена от кабалистите.

Да, предстоят още много трудности, пречки и неразбиране. И все пак не трябва пасивно да чакаме подходящия момент, за да преминем към други коловози, към друга парадигма на развитие. Удобният момент никога няма да настъпи. Постоянно нещо ще ни пречи, разсейва, отрича, опровергава, отлага новата ера .

Всъщност тя вече е тук, но ние не отговаряме на нейния дух и от това са всичките ни проблеми! Затова се опитах да нахвърлям щрихите, да очертая контурите на бъдещето, което е пред нас. То вече се е родило, вече проблясва напред, а грозните отблясъци на една изчерпана епоха само нюансират и подчертават идването му.

[295335]

Най-краткият път към мира

Това вече не е шега. С всеки изминал ден ситуацията в Украйна се влошава. Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия са в бойна готовност. Западните държави изпращат боеприпаси и оръжие на украинската армия. Заплахата от ядрена война става все по-очевидна.

Това вече не са само наземни боеве, улични сражения и кибер войни, това е най-лошият вид война, който може да съществува, защото може да доведе до глобална ядрена война.

Баал Сулам, великият кабалист на миналия век пише: “Когато двама човека спорят, се случва единият да вдигне ръка на другия. И когато този вижда, че не може да се справи с противника, вади нож. В отговор първият хваща пистолет. Тогава вторият взема автомат. И виждайки го, първият сяда в танк…”

Така ще продължим, докато започнем да виждаме цялостната картина на света зад локалните войни и конфликти.

В днешния свят не липсват желаещи да драснат клечката и да разпалят огъня на омразата. Вече сме виждали как един локален инцидент може да провокира кървава световна катастрофа, както се случи с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбски фанатик в Сараево през юни 1914 година, което стана причина за избухването на Първата световна война.

Духовният корен на войните
Според кабала за войните в нашия свят има по-дълбока причина, отколкото обикновено се смята. Техният корен е в духовния свят.

В съответствие със замисъла на творението, човечеството трябва да стигне до състояние, в което да се почувства “като един човек с едно сърце”. Да стане единно цяло, обединявайки се над всички различия и противоречия, над националности, пол и религии. В това единство то ще разкрие Твореца – висшата сила на отдаване и любов.

Днес тази сила е скрита от нас, защото нашето единство е възпрепятствано от егоизмът ни. Той е нашата природа и затова първоначално е по-силен от нас. И още нещо, всеки ден той расте все повече и повече, разрушава всички наши положителни начинания не позволявайки на сърцата ни да се сближат. Той е причина за всички социални сътресения и войни.

Вижте, вече е 2022 година, а ние все още сме във война, както сме воювали преди хиляди години. Само че сега над нас витае и заплахата от ядрено унищожение, когато с едно натискане на копчето можем да се унищожим веднъж и завинаги.

Какво може да бъде решението?
Войните няма да спрат, ако търсим решение само на материално ниво. Болестта трябва да се лекува в корена, а не да се приема обезболяващо. Това означава не само да изградим добри отношения, виждаме, че заради егоизма изобщо не е възможно да ги установим задълго, а е нужно да се издигнем над него.

Там, на духовното ниво ще получим сила, която ще ни обедини в единно цяло. Защото няма по-голяма сила от любовта и отдаването, тъй като тя е силата на самия Творец и се проявява, когато заедно започнем да воюваме не един с друг, а с егоизма – нашия общ, вечен враг.

Тогава ще започнем да усещаме тази висша сила вътре в нашето обединение и ядрената заплаха, както и всяка друга, просто ще изчезне. Понеже така действаме съгласно замисъла на Твореца и самият той ни помага в това.

За да се издигнем над егоизма и съединявайки сърцата да стигнем до духовно ниво ни е необходима методика, разработена от кабалистите. Те са я усъвършенствали в продължение на хиляди години, за да можем днес да се възползваме и да стигнем до това, за което са мечтали кабалистите от всички поколения –  чрез нашето обединение да получим сливане с Твореца, с висшата сила на любовта и отдаването. Тогава ще спрат всички войни и ще се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние, изпълнено с безкрайната светлина на любовта на Твореца.

Свят без елити и плебеи

Когато започнем да осъзнаваме, че целият ни живот е  непрекъснато тичане в кръг, ни се иска  да излезем от него. Но не винаги разбираме как да го направим  и затова продължаваме да живеем както преди.

          
Но днес сме стигнали до такова състояние, че е необходимо да променим предишния си живот. Иначе елитите ще започнат да решават какво да правят с 90% плебеи, които не са нужни на никого.
Глобалната световна криза доведе до това, че милиони хора от целия свят останаха без работа. Преди 100-200 години това щеше да бъде истинска трагедия. Наистина в онези времена, ако човекът не работеше, нямаше какво да яде. Но днес в развитите страни не е нужно да работиш толкова заради прехраната. Има достатъчно евтини хранителни продукти, за да не умре човек от глад.
Аналогична е ситуацията и с дрехите. Преди ако човекът нямаше пари, нямаше какво да облече. Сега в света има толкова много дрехи, че няма никакъв проблем с тях. Дрехите са достатъчно евтини (освен, разбира се, дрехите от световните брандове) и може да се вземат безплатно от  благотворителни базари.
С други думи, днес човекът не трябва да работи с пот на челото, за да удовлетвори базовите си потребности.
Днес съвременните технологии направиха ненужен трудът на хората от много професии. Роботите и автоматизираните производства замениха хората в  много отрасли и те просто станаха ненужни.
И какво да правим с тях? Наистина от почти осем милиарда население, са достатъчни 500 млн, за да обезпечат всички с всичко необходимо. А останалите какво ще правят? Излиза, че от тяхното съществуване няма никакъв рационален смисъл.
Какво бъдеще ни очаква? 
Предлагат се няколко варианта. Единият подход е фашистки, който гласи, че трябва отново да се построят газови камери и пещи и да се повтори Катастрофата, която да очисти тази земя от няколко милиарда души. Нали не са нужни, защо да се съобразяваме с тях?
Не всички са съгласни с този подход. Говорят, че е нехуманно и можем да намалим броя на населението с помощта на наркотици и лекарства, които при дълго използване ще подкопаят здравето на масите.
Съществуват и други методи. Например, да се започнат войни по целия свят, в които да загинат „нужното“ количество хора. Или да се внедри идеология, според която човек не е нужно да се жени и да ражда деца. Еднополовите бракове също могат да помогнат в известна степен. Главното е да се намали броя на населението, което не е нужно на никого.
В крайна сметка „излишните“ хора с течение на времето могат да станат голяма заплаха за съществуването на елитите. Не защото няма да има какво да ядат, макар че в така наречените страни от третия свят гладът е сериозен проблем, а защото няма да има с какво да се заемат. Те ще се окажат съвсем без работа и ще се превърнат в огромен баласт, с който няма какво да се прави. И това е огромен проблем.
Както пише Баал Сулам, великият кабалист на 20 век, в своята статия „Мир в света“: „Докато законите на обществото не удовлетворяват всички, недоволните винаги ще искат да излязат от властта на държавата и ще настояват за смяна на правителството.“
Този проблем е невъзможно да се реши, опирайки се на стари методи. Глобалният свят ни принуждава да създадем абсолютно различна парадигма на мислене. Предишната се базираше на принципа, диктуван от нашия егоизъм – „моето е мое, а твоето е твое“. И виждаме до какво ни доведе.
Без елити и плебеи 
Днес природата ни задължава да достигнем състояние, когато в света няма да има елити и плебеи. Няма да има излишни от гледна точка на капитализма хора. Обществените отношения ще се изграждат на принципите на истинското равенство. Само такава форма гарантира по-нататъшното съществуване на човечеството в съвременния свят, докато не разкрием нова форма на живот между нас.
Възможно ли е това? В крайна сметка колко кръв е пролята през цялата история, а равенство в обществото както не е имало, така няма и сега.
Сигурен съм, че е възможно да се достигне равенство. Но за това трябва кардинално да променим нашето отношение един към друг. Преди всеки се отнасяше към другите, оценявайки ги от гледна точка на получаването на лична изгода. Тези, от които мога да имам някаква полза (няма значение в какъв вид), считах значителни. Останалите се намираха на по-ниско стъпало от моята скала на жизнени ценности.
Естествено, че при такъв подход неравенството се залага в самото начало. И всички опити да се промени това положение са обречени на неуспех. Защото в този случай единият егоизъм се сблъсква с другият егоизъм и по-силният от тях побеждава. Загубилият е естествено недоволен и само търси удобен случай, за да се издигне над победилия.
Но ако променим системата на нашите оценки и започнем да използваме нашия егоизъм по обратния начин – не, за да се издигаме над другите, а всеки да се издига над своето себелюбие и по този начин да достига до равновесие с другите – тогава предишното неравенство ще се ликвидира по естествен начин. Всички ще бъдат равни в своите усилия.
Любовта ще покрие всички прегрешения  
Не трябва да мислим, че това е от категорията невъзможно. Както пише Баал Сулам в своята статия „Мир в света“: “Всички противоречия между получаване заради себе си и отдаване на ближния не са нищо друго, освен просто психология“.
В този случай ще получавам удовлетворение не защото съм се извисил над обкръжаващите, а защото се привързвам към тях все по-силно и по-силно. При това, колкото по-голям моят егоизъм, толкова повече удовлетворение ще получа, издигайки се над него. До такава степен, че между нас ще възникне истинска братска любов.
В кабалистичните книги така е и казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта“. Тогава ще изчезне всяко разделяне на елити и плебеи. Ще се издигнем на съвършено различно ниво на съществуване.

Бъдещето на рекламата е реклама на радостта

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Да затворим кутията на Пандора

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи „епохата на вирусите“, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

 

Възгледът на кабала за възпитанието

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Четвърта ваксинация

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Пандемия. Втора серия: „Омикрон“

Това се случи по-скоро, отколкото очаквахме. Преди дни се появи нов щам на коронавируса, наречен „омикрон“, който заплашва да се разпространява с още по-голяма скорост.

А големият брой мутации, открити в този вирус, предизвиква загриженост за ефективността на съществуващите ваксини. Държавите една по една започнаха да затварят границите си и да въвеждат отново карантинни ограничения.

Това не ме изненадва, защото от първия ден, когато беше обявена епидемията от коронавирус знаех, че няма да свърши бързо. Защото водим битка с природата, действайки против нейните закони.

Природата иска да ни види всички свързани в една система, в която имаме усещане един за друг, сближаване. Тя очаква от нас да подкрепим вътрешната сила на тази система – единствената съществуваща сила, която действа, придвижвайки нашето развитие към все по-силно обединение.

Но ние сме в съвсем различно състояние. Не смятаме, че имаме нужда от обединение и единство и че трябва да използваме всички наши сили, ум, чувствителност и научни знания за благото на общата система, за да укрепим единството на природата.

Затова всичко, построено от нас се проявява под форма, която разделя природата и обществото, и все повече ожесточава битката, както между всички части на обществото, така и между обществото с цялата природа. И тъй като се намесваме в нея и я разкъсваме на парчета, получаваме реакцията ѝ под формата на вулканични изригвания, цунами, включително до най-опасни вируси.

Всички явления се проявяват поради липсата на равновесие между частите на природата. И усилията на човека вместо да компенсират тази липса на равновесие, го изострят до крайност. Затова не е изненадващо случващото се в наши дни, когато според науката кабала навлизаме в епохата на така нареченото „последно поколение“.

Това е отговорът на природата на нашите действия, които все повече ни отдалечават от целта, която е общо обединение в един човек с едно сърце. В крайна сметка точно това е заложено в основата на природата. И колкото и наивно да звучи, но природата ще изисква от нас да изпълним това условия, понеже цялата природа е интегрална и глобална. И ако се развиваме в противоположната посока, ни очакват нейните удари.

Това не означава, че природата ни наказва. Въпреки, че Баал Сулам пише, че природата ще ни потърси като строг съдия.  С тези удари тя само се опитва да ни върне към равновесието. Да се надяваме, че това ще помогне.

Въпреки, че засега не виждам правилна реакция на ударите на природата, тоест по-голямо обединение и сплотяване на обществото, построено върху взаимна помощ.

Вместо да действаме за поправяне на обществото и да се стремим към състояние на един човек с едно сърце, особено сега, в последния етап от развитието на човечеството, когато трябва да постигнем съвършено обединение, ние все повече и повече се разделяме. И съответно получаваме отрицателна реакция от природата на нашите неправилни действия.

Преди тя не реагираше толкова чувствително на нашите нарушения: на войните и престъпленията. Защото те бяха в друга епоха, на неразвито общество и затова не усещахме реакцията на природата. Но сега чувстваме на всички нива: неживо, растително, животинско и между хората ужасни негативни реакции, застрашаващи съществуването ни на земното кълбо.

И тази реакция само ще се засилва и засилва. Епидемията от коронавирус няма да свърши, освен ако не се появи друг, още по-болезнен проблем. Защото не правим правилни изводи.

Новият щам ще се разпространява още по-бързо от всички предишни. И това е естествено. Ако детето не слуша, родителят първо го убеждава, след това го наказва, като леко го пошляпва, а ако и това не помага, бащата трябва да вземе колана, за да може синът най-накрая да го послуша. Бащата трябва да възпитава сина си, за да не стане престъпник.

И природата ни възпитава така. Тя е глобална и интегрална и изисква от нас съзнателно, научно обосновано и рационално да изпълняваме правилото за интегрална връзка между всички. Природата иска ние сами да изградим тези системи в човешкото общество.

Неживата природа, растенията и животните инстинктивно, естествено спазват това правило, докато човекът не се намеси в поведението им и не го разруши. Но когато човекът се поправи, обединявайки се с цялото човечество, всички останали форми на природата също ще стигнат до равновесие и светът ще се успокои. Не само ние, но и цялата Вселена изведнъж ще се успокои.

От беседа с журналистите, 28.11.2021 г.

[290453]