Entries in the 'Конгреси и събития' Category

Първият конгрес от новата епоха

След две седмици отиваме на виртуален конгрес. Това не е просто съединение, защото сме започнали да се подготвяме за него още от началото на творението, преди милиарди години. И това е само в нашия материален свят, а преди това има много действия в духовните светове.

И накрая започваме да усещаме разбиването, обратната форма на съединението, за да го постигнем.

Може да се каже, че в този момент сме в най-ниската начална точка, от която започва непрекъснат подем нагоре към програмата на творението, към нейната цел, където ние се съединяваме заедно и с Твореца. Цялата вселена, всички светове, всички звезди и галактики се съединяват заедно в точката на единство, която трябва да постигнем.

Първата станция по пътя към тази цел е виртуалният конгрес, който ще проведем след две седмици. Но трябва да  осъзнаем, че оценяваме важността според нашите непоправени егоистични желания, а всъщност стремежът да се обединят хиляди хора, които участват в конгреса в това специално време, е много важен.

Това е първият конгрес, който се провежда в периода на коронавируса. През февруари успяхме да проведем голям конгрес точно преди началото на карантината. Сякаш скочихме в последния вагон: проведохме конгреса и вратата се затвори точно зад нас.

А сега започваме да организираме нашата система в периода на коронавируса. Вече преминахме през първата му вълна и можем да разберем за какво става въпрос. Човечеството все още не разбира какво се случва. Епидемията няма да отстъпи, тя ще ни движи напред като валяк на развитието и ще извайва от човечеството нова форма.

Този огромен асфалтов валяк ще се търкаля точно върху нас и ще ни запечатва в земята, ако само по този начин можем да се свържем един с друг. Нека да не чакаме валяка на развитието, а да го направим за сметка на нашата работа. Не си струва да бъдем непослушни деца, които майката е принудена да накаже, за да се държат добре. И детето няма изход,  трябва да се подчини, както ние сега от безизходност изпълняваме това, което иска от нас коронавируса и другите вируси, които чакат на опашката.

Трябва да се издигнем до състояние, в което да разберем какво майката, тоест природата, Твореца иска от нас и да поискаме да изпълним нейните искания с нашето съгласие и добра воля.

Ние искаме да проведем този първи конгрес от новия период в ново състояние: не като преди, когато седяхме заедно, разговаряхме, прегръщахме се. Не трябва да съжаляваме, че не седим в една зала, не трябва да съжаляваме за миналото. То вече е минало. Всичко ново трябва да приемаме като благо, като даденост, с разбиране и одобрение.

Новите състояния изискват от нас още по-голямо обединение. И ако виждаме, че има материални промени, те трябва само да ни пробуждат към по-голяма вътрешна връзка, за да не ни обърква външната форма, да  не ни дава илюзия, че вече сме свързани заради това, че няколко хиляди човека седим в една зала.

Сега това го няма, ние не сме в едно помещение и дори не се стремим да бъдем заедно физически. Искаме да бъдем заедно духовно, като един човек с едно сърце! И затова този конгрес е абсолютно нов, в нова епоха. В него няма нищо от миналите конгреси: това е ново ниво, нов подход, ново отношение. И го гледаме като духовна степен, на която трябва да се издигнем.

Искам да бъда свързан с всички, но къде и как? За сметка на 8м издигането на духовното стъпало, в духовното място, където ще се проведе нашият конгрес – в пространството вътре в Твореца. Всички ще влезем вътре в това пространство и ще искаме да съществуваме там, да се обединим /помежду си/ вътре в Него. Твореца така и се нарича, „място“, и точно в това място провеждаме нашия конгрес, нашата среща всички заедно, за да се поддържаме един друг заедно с Твореца на това първо духовно стъпало, което ни очаква.

Не мога да предам чувствата, които са в моето сърце. Но да се надяваме, че заедно ще открием това състояние и ще почувстваме връзката между нас вътре в Твореца на нашия първи конгрес от новата епоха.

От урока за подогтовка на конгреса, 01.08.2020

[268661]

Ваксина срещу коронавируса

Коронавирусът се разпространи вече в осемдесет страни и ни показа колко сме зависими един от друг. Търсим как вирусите се предават помежду ни чрез самолети, физически контакт.

Всъщност те не се разпространяват така, а чрез нашите мисли. Защото сме свързани в едно поле и ако мисля лошо за теб, с моите мисли пробуждам мисли в теб, които предизвикват в теб всякакви прояви и последствия.

Това явление е познато на хората, които се занимават с международна безопасност. Науката кабала обяснява, че нашите мисли притежават най-разрушителната или най-добрата от всички сили на природата. Но за съжаление, ние действаме само с разрушителни мисли.

И затова няма да ни помогнат никакви превантивни мерки в борба с коронавирусите и изобретяването на нови антибиотици. Ако не е този вирус, ще се появи друг. Ние трябва най-после да разберем, че трябва да лекуваме отношенията между хората. Ако нашите отношения и мисли станат добри, няма да ги прекъсне никакъв вирус.

Лошите мисли за другите, разединението, се обличат в тялото на човека и се проявяват като болест. И тази болест е на най-високото ниво, от което не сме способни да се защитим, защото не властваме над мислите. Не знаем за кого и какво да мислим, дори собствените си мисли не можем да контролираме.

Това е голям проблем. Трябва да учим човека как да властва над своите мисли, да бъдат добри за всички. Само така ще можем да победим всички вируси. И затова поправяне ни е нужна науката кабала, няма друг начин.

Егоистичната природа на човека го заставя да мисли само за себе си. Затова е необходима особена наука, уникална методика, работа в група, за да се научи човек да мисли за другите. Това ни се струва много просто, но е абсолютно противоположно на природата на човека.

Когато започнем да поправяме себе си ще видим, че светът се променя спрямо нас. Ще започнем да чувстваме, че около нас има особена сила, която се нарича “висша светлина”, която действа и организира целия свят по най-добрия начин. Ние влизаме вътре в тази сила и живеем в нея, тогава не са страшни никакви коронавируси и други болести.

Неотдавна проведохме голям международен кабалистичен конгрес в Тел Авив. Всеки ден се притеснявахме, че министерството на здравеопазването ще ни забрани да се съберем на конгреса.

Това е огромно събиране, повече от пет хиляди човека в голям град, които седят заедно, прегръщат се, хранят се на едни и същи маси, дишат един и същ въздух, три дни се намират в едно помещение. Целият въздух е пълен с различни вируси, но никой с нищо не се зарази.

Това е, защото с нашето обединение направихме ваксина, дезинфекция – най-правилната и ефективната. Това може да послужи за пример на цялото човечество, как силата на единство изчиства, свързва и осветява всичко.

С това, че искаме да се обединим в една мисъл, заради една цел, създаваме силово поле, всеки със своите мисли. Мисълта е сила. Обединявайки всички наши сили, ние създаваме силово поле, което е най-висшето от всички съществуващи в света поета, физически или биологични.

Ако установим това поле над нас и искаме то да ни обедини, искаме да се свържем с него и да станем като един човек с едно сърце, всички като приятели и братя, то нищо не може да ни навреди.

Така работи, защото мисълта на човека е най-голямото въздействие, което може да се произведе. И затова то унищожава всички вируси, които се намират под него на по-ниските степени: неживо, растително и животинско. Това поле излъчва любов и единство, които заедно създават глобална положителна сила, разрушаваща всички негативни фактори.Затова няма защо да се страхуваме.

Човек може да изпие отрова, но ако се намира в правилно съединение с духовното поле, нищо не може да му навреди. Хората могат да се защитават с това, че са в добро обединение с нас и тогава през цялото време ще получават антивирус, който ще ги предпази от болести. Пожелавам здраве на всички!

От програмата “Свeтът. Епидемията от коронавируса”, 03.03.2020

[261164]

Европейски урок

каббалист Михаэль Ð›Ð°Ð¹Ñ‚Ð¼Ð°Ð½В статията „Мир в света“ Баaл а-Сулам пише: „Мирът в отделното общество е обусловен от мира в целия свят, защото ние сме достигнали такова ниво на развитие, че целият свят става едно общество, един народ.

Всеки човек в света е принуден да се грижи за благото на целия свят и да му служи вследствие от това, че обезпечава своето съществуване за сметка на цялото човечество.“

Ние започваме да го чувстваме още днес. Но то ще стане много осезаемо, когато светът започне да се разпада, което ще се случи скоро. И тогава ще разберем, че вече не можем да бъдем заедно в тази егоистична форма, която работи сега, не можем да останем в този съюз. Невъзможно е нито да се разделим, нито да се обединим.

Това е много опасно състояние, което може да доведе до война. Представете си, че Европейският съюз се разпадне и всички страни прекъснат връзките помежду си.

Нито една държава не може да съществува в изолация, не може да обезпечи дори своите насъщни нужди. Този разрив ще се отрази на цялото човечество, на обществото, на семейството, на всички социални, икономически и държавни системи във всяка страна.

И тогава хората ще разберат, че обединението не е само за да си осигурят прехрана, облекло, всички нужди. Природата ни задължава да се съединим вътрешно. Ако няма вътрешна връзка и взаимно допълване, всички останали изградени от нас системи няма да могат да работят.

Това е много труден урок. Ако го преминем с помощта на науката кабала, той няма да изисква много вътрешни търсения и усилия, война и кръв. Ако не разпространим знанието за кабала в света и не реализираме вътрешната връзка в кабалистичните групи по цяла Европа, то в Европа ще има пълен и много болезнен разпад.

Ние трябва да изградим между нашите европейски групи вътрешна духовна връзка, която ще действа като вътрешно духовно правителство на този континент. Всички ще почувстват, че в тези хора има нещо особено: има идеали, висша цел, методика, че те са способни да отговорят на насъщните въпроси.

Защото те разбират защо има криза: не заради монетарната политика или проблемите на екологията, международната търговия или увеличението на импортните такси. Всичко това не води до решение. Единственото решение е да се построят правилни и добри отношения между всички в рамките на общата човешка система.

А това не може да направи никой друг, освен кабалистите. Затова правилният резултат от конгреса е организацията на такава европейска група, която ще стане вътрешна, духовна, идеологическа основа на целия европейски континент.

Това може да изглежда фантастично и нереално, но преди десет – петнадесет години и моите прогнози за предстоящата европейска криза изглеждаха нереални. Днес тази криза, която се разрази заради това, че съюзът беше създаден без поправяне на природата на човека, е очевидно за всички. И следващият етап ще се разкрие още по-бързо.

От предварителния урок на конгреса в Италия „Всички като един“, 26.07.2018

[231026]

Най-великото чувство

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Проверка на правилното участие в конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманПодготовката за конгреса се състои в това, да се запася с желание, очакване, че отивам на среща, от която мога да получа пробуждане, вдъхновение от величието на Твореца и Неговата важност, която обикновено не чувствам заради Неговото скриване в този свят.

До такава степен, че аз съм в състояние да извърша действия над своите чувства и разум, като че ли наистина усещам, че има сила, която поддържа всичко и движи всичко, върти цялото мироздание заедно с мен, чак до най-малката клетка, свързвайки всички в една програма.

Няма никой освен Него, тоест няма друга сила, мисъл, действие, желание, освен Твореца. Но Той ни дава усещането, че ние съществуваме и дори предполагаме, че сме свободни в нашите действия, че всичко , което се случва с нас е случайно и e възможно да се промени.

Ние дори не си представяме как бихме се чувствали, ако Творецът се разкриеше. Ние бихме усетили, че във всяко дихание, мисъл, движение, събитие, във всяка клетка, орган, отношение присъства висшата сила и всичко се управлява от особена мрежа, която се нарича Творец. А ние съществуваме в нея като нейна част и освен това няма нищо.

Творецът ни дава друго усещане, за да постигнем всички Негови действия, да оценим Неговото величие, изключителност. По този начин ние се включваме в тези действия по своя свободен избор, като свободни хора и ставаме като Твореца, като че ли сами правим всичко, сами творим, включвайки се в реалността на Твореца.

Разкриването на тази реалност в нас на различни нива се нарича получаване на душа. И най-важното, което се изисква за това, е усещането на важността на Твореца, защото тя ни дава енергия, мотивация, способност да действаме, да изследваме висшата сила. Няма нищо по-важно от постигането на важността като средство за постигане на истинската реалност.

А тази значимост в условията на скриване на Твореца, може да се получи само от обкръжението. Затова конгресът е прекрасна възможност, ако ние пристигаме с огромно желание да постигнем важността на Твореца. И за това ние искаме да се включим в обкръжението, да попием от всеки всичко, което се отнася до Твореца, на всички нива и във всички форми, като гъба.

А това е възможно, ако аз вярвам, че всичко това го има там. И затова предварително се настройвам, че ми предстои да участвам във великото събрание на специални хора, които говорят за най-важните неща в нашия свят.

Целта е да излезем от конгреса препълнени с важността на духовното дотолкова, че огромната сила на Твореца, която е попита от обкръжението, да е попила всички мои желания, мисли, дори животинското тяло. Обкръжението е основният източник за придобиване важността на Твореца.

В това се състои основната подготовка и затова не е важно колко ще разбера. Може около мен да говорят на непонятен за мен език или на ниво, недостъпно за начинаещия. Но аз искам да попия всичко, като малко дете, което е между възрастни, което не разбира какво се случва, но поглъща всичко.

Аз влизам на конгреса празен и готов да абсорбирам от него цялото величие на обкръжението и чрез него – величието на Твореца. Величието на обкръжението е съсъд, а величието на Твореца е напълване. След конгреса трябва да получа такова усещане за величието на Твореца, че да мога да изпълнявам всички действия над егоистичния разум, тоест истински действия по отдаване. Това е проверка на правилното участие в конгреса.

[226007]

Да чакамe, докато „детето„ порасне

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в България. Урок №4

Въпрос: Ако аз вляза в групата като нов и започна да я критикувам, тогава мога да открия това само впоследствие….

Отговор: Ако в групата влезе начинаещ, трябва да го търпим, докато не усвои и не разбере, че тук се занимават хора, които са не по-глупави от него, че съществува цяла система и е необходимо първо малко да я разбере, да я осъзнае, преди да критикува.

Не може да дойдеш с мислите си, че всичко знаем, разбирам и трябва да преработвам всичко по друг начин. Първо трябва да разберат какво се изучава тук и да не се опитват веднага всичко да преработят според себе си, както постъпва обикновения егоист. Естествено, съществуват проблеми с адаптирането на начинаещите в групата, но обикновено затова създаваме Учебен център и класове за начинаещи.

Въпрос: Ако критикувам другаря се получава, че съм откъснат от правилната връзка. И обратното, ако им се възхищавам, тогава се приближавам към правилната връзка. Така ли е?

Отговор: Това е вярно, но се отнася за човек, който вече се намира в групата.

А ако той току-що е дошъл в групата? И какво, ако я критикува? Той нищо не разбира. Ние трябва да се примирим и да изчакаме докато усвои методиката – нищо не можем да направим.

Като малкото дете, на което е позволено всичко, докато порасне. То може да чупи всичко, да замърсява, да разбива. Така и с начинаещите в групата – трябва да се изчака, докато пораснат и не разберат, че има психология на Юнг и има кабала.

От 4-и урок на конгреса в България, 11.07.2014
[139761]

Конгресът – винаги като за пръв път

Конгресът винаги е като за пръв път, защото за човек, който се впуска в духовния път и започва да прави вътрешни промени в себе си, всеки ден е като нов.

Ето защо и тези, които идват за пръв път на конгрес, и студентите с дългогодишен опит, се чувстват еднакво – като че за първи път са на конгрес.

Кабалистичният конгрес е като ново раждане. Човек се включва в ново съединение, а това е нова духовна степен, в която всеки път очакваме разкриването на ново състояние, на нов свят. Затова хора, участвали в много конгреси, могат да почувстват всичко случващо се като напълно ново, точно като напълно начинаещите, които идват за пръв път на конгрес.

Творецът е създал желанието за наслаждение и го е разбил на множество части, което се нарича прегрешението на първия човек (първороден грях). А сега ние трябва да съберем всички тези части заедно, за да поправим душата. Колкото повече  възстановяваме нашите връзки, съединяваме се, събираме разбитите части като пъзел, толкова по-силно чувстваме вътре в него Висшата сила.

Конгресите, на които се събират много хора са особена възможност да се достигне такова обединение. Ако тази възможност се използва правилно, може да се получи огромен духовен подем, многократно превъзхождащ положените усилия.

Нужно е само да се подготвим за обединение. Ако човек е готов да се включи в общото обединение, да бъде заедно с всички, да се повдигне над себе си и да поиска да усеща другите, а не себе си, то вътре в тях ще усети духовно състояние, духовен свят, висшата сила. Да се постараем да направим такова усилие по време на конгреса.

Конгресът притежава такава сила, че човек, който се занимава само от няколко месеца може да получи тласък и да почувства духовно състояние даже по-скоро от отдавна занимаващ се ученик. Казано е, че “не умният се учи”, а всичко зависи от желанието на човека. Да се постараем на Конгреса да достигнем правилното желание.

От урока по подготовка към конгреса, 30.04.2018

[225958]

Резултатите от конгреса „Включваме се във Висшия“

Резултат от конгреса: заключение за това, че „Няма никой, освен Твореца“. Трябва да си напомняме за това във всеки миг от живота си, като бъдем уверени, че Той е добър и твори добро, това е, което Го оправдава във всички действия.

Това е най-първото условие, с което започва науката кабала със статията „Няма никой, освен Него“, и по целия път от нас е необходимо да се установява само това. Променят се само условията, нашите външни и вътрешни състояния. (А в действителност, това е едно състояние, а на нас само ни се струва, че има разделение на вътрешно и външно).

За да започнете да живеете във вътрешността на този принцип: „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“, трябва да се работи в група от десет души. И това състояние започва с етапа на „зародиша“ (ибур), на който изцяло отменям себе си относително принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“.

Това означава, че се залепвам за висшия при всякакви условия, които Той ми поставя, напълно отменям себе си. По този начин ставам духовен зародиш.

Ето това състояние искаме да постигнем, и затова на конгреса се говори само за това, как да се реализира това състояние, какви трябва да бъдат нашите взаимоотношения в групата, с какво всеки е длъжен да помогне на другите и т.н. Всичко само за това, как да се достигне до състояние на „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ на стъпалото на зародиша.

Защо толкова дълго говорим за това, което е възможно да се изрази за половин минута? Работата е там, че това състояние се реализира не в един човек, а чрез връзката между нас. А вътре в тази връзка, започват проблемите, защото там ние разкриваме своето разделение.

Цялата работа по установяването на принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ се заключава в присъединяването към него на разбитите желания, за да може Той да се реализира помежду ни. Именно „между“ нас, а не във всеки от нас.

Не е достатъчно само да се каже, че съм се залепил за Създателя: сутрин се събуждам с мисълта за Него и всичко, което се случва приемам като отправено от Него. Това е добре, но все още е само абстрактно знание, а не практическо действие. Ако искам наистина да реализирам този принцип в неговия поправен вид, то трябва да го реализирам в групата. В това се състои цялата работа.

Ето защо ни е нужен конгреса, за съвместна работа. Не е достатъчно да четете статии сами, дори и да ги научите наизуст, защото главното реализиране е между нас. Заедно започваме да извличаме от статиите, все повече информация и всеки път ги възприемаме по-нов начин: все по-дълбоко и по-дълбоко.

От урока на тема „Работа в състояние на съвършенство при вход в ибур“, 07.01.2018

[219492]

Такъв свят съществува! Светът на кабала… (клип)

Ако бихте могли да изберете, в какъв свят искате да се събуждате всяка сутрин. Бихте ли избрали свят, където всички ви се усмихват? Радват ви се? Грижат се за вас, слушат ви, действат заедно с вас, а не против вас?…

Вече десет години израелската асоциация „Бней Барух“ подготвя покани за свои гости от чужбина. От Китай, Австралия, Америка и Русия, Япония и Турция. Почти от цяла Европа. Да бъдем по-точни, представители от 70 държави по света. Наистина, географията е обширна.

Кои са тези хора, които с упорито постоянство всяка година идват в нашата малка страна?

Това са обикновени хора. И в същото време не са съвсем обикновени. Те отдавна търсят отговори на сложни въпроси. Защо сме дошли на този свят? Защо страдаме? Кой е главният режисьор на земния театър? И са ги намерили в израелската организация „Кабала ле ам“. Те са намерили тук свои съмишленици. И не са им попречили езиковата бариера и менталните различния. Защото тук те са срещнали своите братя.

Много необикновени неща могат да бъдат разказани за тези целенасочени хора. Но ще бъде по-интересно, ако те сами разкажат за себе си.

[223870]

Какво дава методиката на обединение

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Прага. Урок № 1

Методиката на обединението се основава на две линии: от една страна се развива егоизмът, а от друга страна свойството на отдаване.

И двете сили са сили на нашето развитие. Ние трябва постоянно да ги съединяваме една с друга, а след това те ще ни добавят още по-голям егоизъм, но заедно с него и още по-голяма сила за отдаване.

2016-09-09_rav_lesson_congress_n1_04

Колкото по-силно човек се свързва с групата, толкова ще бъде по-високо и така ще расте. Това са и 125 стъпала на развитие.

На първо място трябва да стигнем до осъзнаването на егоизма като зло, за да започнем да виждаме, че всичко, което се случва в нашия свят: разрушаването на семействата, проблемите с децата, между мъжете и жените, старите и младите, не е важно на какво ниво  взаимодействат хората помежду си, всичко се свежда само до едно: в нас се развива огромно егоистично желание.

При това трябва да вземем под внимание останалите, но не можем, не се получава. Ние сме свързани с тях с хиляди невидими нишки, напълно зависим от околните, но не можем да мислим за това, да им бъде добре. Всеки от нас мисли само за себе си.

Когато стигнем до това състояние в нашия затворен и интегрален свят, влизаме в криза.

Методиката за обединението е много древна методика, която идва още от Древен Вавилон. Той е представлявал събрание на почти всички народи на света. Тогава това не са били тези народи, а техните наченки под формата на огромни кланове и големи семейства. Именно в тези времена хората, които са живели във Вавилон, за първи път са почувствали своето егоистично развитие, отдалечаването един от друг.

Тогава и се е появил древно-вавилонският жрец Авраам, който е разкрил методиката на единството, която казва, че трябва да намерим сближаване именно над нашия егоизъм. Нейния девиз „всички прегрешения ще се покрият с любов“ Авраам е обяснявал на хората.

Той говорил, че и тези, които искат да реализират тази методика, и тези, които не искат, все пак, в края на краищата ще осъзнаят, че природата ни тласка към пълно обединение, ако не днес, то след известно време.

И сега това време е настъпило. Днес цялото човечество се намира в такова състояние, че ако не започнем наистина правилно да се сближаваме, изхождайки от вътрешните поправени човешки свойства, то светът го заплашват най-тежките проблеми.

Затова в наши дни се разкрива науката кабала. И ако започнем да я реализираме, то правим най-голямата крачка наред за себе си, за Твореца и за целия свят.

И най-главното, ние се включваме в това ниво, което се нарича „Творец“. С други думи, започваме да разбираме всичко, да виждаме, да осъзнаваме, да усещаме на нивото на вечността, на съвършенството, на безкрайността, където  възприемането на реалността не се случва вътре в нас, а извън нас, и става нашето нормално съществуване.

При това тялото не се променя, то остава на животинско ниво, защото най-важни са нашите мисли, разум и желания. Ако се устремяваме към ново ниво, към подобие с Твореца, то ставаме съществуващи във висшия свят. И животът на тялото, неговите страдания престават да се усещат от нас.

От 1-вия урок на конгреса в Прага, 09.09.2016 г.

[196713]

Интеграцията ще изглади всичко

Конгрес в Прага. Урок 1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

196994

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Възможност за неограничено развитие

Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

195200 1

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

195200 2

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече

Методика на любовта: от Адам до наши дни, ч. 3

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

На каква молитва ще отговори Творецът?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Поръчителството е пътят към подема

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Всичко се постига в молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

За какво живея? Ч. 4

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Практическа кабала: Как да почувстваме висшия свят?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Одеса “В кръга на единството“. Урок №1

В нашия свят съществува единственото условие, за да започнем да усещаме висшия свят, създаването на малко общество, минимум от 10 човека, които трябва да се стараят винаги да бъдат взаимно свързани, като жив организъм, в пълно, добро, интегрално съединение.

И ако ние се опитаме да създадем помежду си такава структура, то след това постепенно ще започнем да усещаме в нас нови интегрални свойства. Но те няма да се отнасят към всеки от десетте участници, а ще станат тяхно общо свойство.

Общите желания, проявяващи се между нас, ще ни съединят в един духовен човек, който ние създаваме сами, а допълването на мислите ни, ще се превърне в наш общ разум. В края на обединението ще създадем нов духовен образ, на един общ човек от всичките десет.

Всеки от нас ще може да усети в него себе си, защото, когато влизаме в този образ, го усещаме като себе си. Разтваряйки се в него, започваме заедно да се превръщаме в единна система, в един орган на усещания.

Всеки, излизайки от своето егоистичното възприемане на света, достига чрез обединението, чрез включването на всички в нещо единно, до ново, независимо от миналото състояние на възприемане на света.

И в този създаден от нас сетивен орган, ние започваме да усещаме едно ново състояние на Природата, така нареченият висш свят, системата на управление, въздействието ѝ върху нас, съвсем други свойства на света, не егоистични,  а тяхната им противоположност.

В нашия свят всичко е изградено от две противоположни свойства – плюс и минус, топло и студено и т.н. Балансът между тях създава състояние на живот, комфорт, хомеостазата (динамичното равновесие) това, към което се стремим. Балансът съществува във всичко, освен в равновесието с нашите егоистични вътрешни желания.

Но разкриването на висшия свят позволява да се изгради нова система на равновесие на нашите егоистични желания с алтруистични, не унищожавайки егоизма, а допълвайки го. При което алтруистичните желания, не се отнасят към нашия свят, защото това, което ние смятаме за алтруизъм на земното ниво, също е егоизъм.

Влизането в равновесие между егоизма и новата система, системата на отдаване, включване, излизане от себе си, в кабала се нарича „любов“. Любовта е такова състояние, когато ти напълваш желанията на другия, не искайки нищо за себе си. Това е състояние е противоположно на сегашната природа на човека.

След като ние достигнем до такова състояние, поне един път, на най-минималното егоистично ниво, ще можем да балансираме егоизъма, защото всички тези състояния се градуират, ние веднага ще усетим, къде в действителност се намираме.

Около нас ще се проявят силите управляващи нашия свят. Ще започнем да усещаме себе си намиращи се в пълната мрежа от сили и тогава ще ни стане ясно какво се случва с нас и какво трябва да направим. Това е нашата задача.

Затова човек, в който наистина има сериозно желание за постигане на смисъла на живота и системата на управление на висшия свят, веднага автоматично, неволно, като заряд в електрическо поле, плъзгайки се по своя живот, се оказва в една от нашите групи, а ако не, то ни намира чрез интернет.

Това е закон на Природата, защото в този човек има определен отрицателен заряд, който търси подходящата му положителна точка, за да се включи в нея и да получи желаното. Така е устроена цялата система на природата.

И когато той попада при нас, ние веднага започваме да го обучаваме на правилната връзка с приятелите, защото най-важното нещо, са практическите занятия. В процеса на тези занимания човек се свързва с подобните му, създава заедно с тях общ, единен сетивен орган и започва да усеща в него системата на управление или висшия свят.

Много се надявам, че ще можем да извършим велика работа и да разкрием истинската картина на нашия свят, това от което толкова се нуждаем.

Всъщност, ние практически пребиваваме в източника на всичките проблеми и намираме възможност за тяхното разрешаване, издигаме себе си на ниво по-високо от всичките недостатъци на нашия свят и влизаме в новата система – системата на пълна хармония помежду си и природата на всички нива.

[168759]

Вратата на сълзите

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]