Entries in the 'Здраве' Category

Сънищата в нашия живот

Човек прекарва в сън една трета от живота си и през цялото това време сънува, въпреки че не помни повечето от сънищата.

Много митове и приказки са натрупани около сънищата, това явление е вълнувало човечеството през цялата му история. Да разшифроват сънищата са се опитвали древните римляни и гърци. Но досега този феномен остава загадка. И така, какво са сънищата? Откъде и за какво идват?

Сънищата са сериозна работа

За сънищата се говори и в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като някакви нереални видения.

Кабалистите казват, че в съня мозъкът обобщава цялата информация, която е получена през деня и това възприемаме като сънища. Тези данни, определени вибрации, възникващи в мозъка без връзка с реалната материя, получават специални форми и затова виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие от факта, че сънят, за разлика от реалността, няма материална основа. В него всичко се случва сякаш във въздуха, без връзка с нашите конкретни желания. Освен това в съня може да се проявят желанията, които бихме искали да реализираме, но не можем. А също и страховете, от които не можем да се освободим, всякакви фантазии, преживени приятни и неприятни преживявания.

Сред тях има и такива, за които бихме искали да забравим. Може би в реалния живот сме успели, но подсъзнателно те още живеят в нас. Следователно когато спим, откъсвайки се от реалния свят и когато обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се събуждат в нас и оживяват в съня.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за неговото вътрешно състояние, желания, мисли, всякакви планове, страхове, пречки. Когато е под хипноза, той може да се изследва и да се извлече много информация от него. В това състояние човек губи контрол над себе си и се отваря за изследване.

Има ли пророчески сънища?

Във всеки от нас има вече заложена програма за всичко, което ще се случи с него до края на този живот, а може би и по-нататък. И ако човек има специални способности, които му позволяват да види бъдещето, тогава той може да го предскаже. В реалния живот бъдещите състояния още не са се проявили, но можем да ги видим в сънищата.

В историята има такива пророци. Хората през вековете са ги използвали, но накрая обикновено са ги убивали заради нежелани прогнози. И не е случайно, че бъдещето е скрито от нас. Защото ако човек знае бъдещето си, той просто ще се самоубие, защото животът му би изгубил смисъл. Затова природата ни е лишила от способността да виждаме бъдещето.

С помощта на науката кабала имаме възможност да подобрим бъдещето си. Можем да се издигнем над програмираната ни съдба при условие, че се издигнем на нивото, където е съставена тази програма на бъдещето, можем да проникнем в този „компютър“, в правилната папка и да препрограмираме живота си.

Тогава ще можем сами да планираме предстоящите междинни етапи и да променим всички състояния, през които преминаваме, с изключение на последното. Крайното състояние се отнася до по-високото ниво, което не можем да постигнем сега.

Науката кабала ни обяснява, че това е най-доброто, съвършено състояние. И ако искаме да напреднем към него по добрия път, трябва да го изучим и от това да разберем как постепенно да реализираме това прекрасно бъдеще на всеки етап от нашето развитие.

Понеже започвайки от днес, аз вече мога да привлека към мен фрагменти от доброто бъдеще и да ги реализирам точно сега в живота си. С това се занимава науката кабала, като ни обучава как да реализираме нашето добро бъдеще.

Не можем без сън

Човек не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи той започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е в състояние да функционира без почивки за сън.

Факт е, че нямаме друга възможност да преминем от състояние в състояние, без да ги разделим със сън. Ако го обясним с термините на науката кабала, то състоянието на човека, духовното стъпало, на което той се намира се дели на две части: горна, която се нарича ГАР и долна, която се нарича ВАК.

В горната част човек е буден и действа активно, получава и отдава, обменя чувствена и интелектуална информация с обкръжението си. Но за да промени активното си състояние, има нужда от почивка за сън. И сънят е като най-долната част на стъпалото, ВАК, изчезването на светлината хохма.

Това е подобно на автомобил със стандартна скоростна кутия, която през цялото време трябва да преминава през неутралната предавка при прехода от първа скорост към втора и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална скорост, това е сънят.

Не е случайно, че хората спят по 8-10 часа в денонощието. Който спи по-малко от 6-7 часа вече се чувства зле. И това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънищата са материални явления, които се отнасят към нашия егоизъм.  В тях няма нищо духовно.

Въпреки това не може да се каже, че в съня си човека става като животно, той е просто спящ човек. И няма значение дали вижда сънищата си или не, главното е, че те преминават през него. Затова той се събужда готов за следващия ден. А по време на съня природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новата задача.

Да затворим кутията на Пандора

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи „епохата на вирусите“, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

 

Четвърта ваксинация

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Пандемия. Втора серия: „Омикрон“

Това се случи по-скоро, отколкото очаквахме. Преди дни се появи нов щам на коронавируса, наречен „омикрон“, който заплашва да се разпространява с още по-голяма скорост.

А големият брой мутации, открити в този вирус, предизвиква загриженост за ефективността на съществуващите ваксини. Държавите една по една започнаха да затварят границите си и да въвеждат отново карантинни ограничения.

Това не ме изненадва, защото от първия ден, когато беше обявена епидемията от коронавирус знаех, че няма да свърши бързо. Защото водим битка с природата, действайки против нейните закони.

Природата иска да ни види всички свързани в една система, в която имаме усещане един за друг, сближаване. Тя очаква от нас да подкрепим вътрешната сила на тази система – единствената съществуваща сила, която действа, придвижвайки нашето развитие към все по-силно обединение.

Но ние сме в съвсем различно състояние. Не смятаме, че имаме нужда от обединение и единство и че трябва да използваме всички наши сили, ум, чувствителност и научни знания за благото на общата система, за да укрепим единството на природата.

Затова всичко, построено от нас се проявява под форма, която разделя природата и обществото, и все повече ожесточава битката, както между всички части на обществото, така и между обществото с цялата природа. И тъй като се намесваме в нея и я разкъсваме на парчета, получаваме реакцията ѝ под формата на вулканични изригвания, цунами, включително до най-опасни вируси.

Всички явления се проявяват поради липсата на равновесие между частите на природата. И усилията на човека вместо да компенсират тази липса на равновесие, го изострят до крайност. Затова не е изненадващо случващото се в наши дни, когато според науката кабала навлизаме в епохата на така нареченото „последно поколение“.

Това е отговорът на природата на нашите действия, които все повече ни отдалечават от целта, която е общо обединение в един човек с едно сърце. В крайна сметка точно това е заложено в основата на природата. И колкото и наивно да звучи, но природата ще изисква от нас да изпълним това условия, понеже цялата природа е интегрална и глобална. И ако се развиваме в противоположната посока, ни очакват нейните удари.

Това не означава, че природата ни наказва. Въпреки, че Баал Сулам пише, че природата ще ни потърси като строг съдия.  С тези удари тя само се опитва да ни върне към равновесието. Да се надяваме, че това ще помогне.

Въпреки, че засега не виждам правилна реакция на ударите на природата, тоест по-голямо обединение и сплотяване на обществото, построено върху взаимна помощ.

Вместо да действаме за поправяне на обществото и да се стремим към състояние на един човек с едно сърце, особено сега, в последния етап от развитието на човечеството, когато трябва да постигнем съвършено обединение, ние все повече и повече се разделяме. И съответно получаваме отрицателна реакция от природата на нашите неправилни действия.

Преди тя не реагираше толкова чувствително на нашите нарушения: на войните и престъпленията. Защото те бяха в друга епоха, на неразвито общество и затова не усещахме реакцията на природата. Но сега чувстваме на всички нива: неживо, растително, животинско и между хората ужасни негативни реакции, застрашаващи съществуването ни на земното кълбо.

И тази реакция само ще се засилва и засилва. Епидемията от коронавирус няма да свърши, освен ако не се появи друг, още по-болезнен проблем. Защото не правим правилни изводи.

Новият щам ще се разпространява още по-бързо от всички предишни. И това е естествено. Ако детето не слуша, родителят първо го убеждава, след това го наказва, като леко го пошляпва, а ако и това не помага, бащата трябва да вземе колана, за да може синът най-накрая да го послуша. Бащата трябва да възпитава сина си, за да не стане престъпник.

И природата ни възпитава така. Тя е глобална и интегрална и изисква от нас съзнателно, научно обосновано и рационално да изпълняваме правилото за интегрална връзка между всички. Природата иска ние сами да изградим тези системи в човешкото общество.

Неживата природа, растенията и животните инстинктивно, естествено спазват това правило, докато човекът не се намеси в поведението им и не го разруши. Но когато човекът се поправи, обединявайки се с цялото човечество, всички останали форми на природата също ще стигнат до равновесие и светът ще се успокои. Не само ние, но и цялата Вселена изведнъж ще се успокои.

От беседа с журналистите, 28.11.2021 г.

[290453]

Епидемия от вирус, умножена по епидемия на егоизъм

Отгоре към нас идват само добри сили, но ако не сме готови да ги приемем, ги усещаме като удари. Така е и с коронавируса. Ако бяхме готови да приемем тази сила, която като следствие дойде при нас под формата на епидемия, ако се бяхме обединили, за да станем вътрешно по-близо един до друг пред лицето на опасността, тя нямаше да се появи.

Вижте как животните се обединяват срещу общата беда. Когато бягат заедно от наводнение или горски пожар, не се нападат. Усещат, че трябва да спасят живота си, затова хищническият инстинкт се потиска от инстинкта за самосъхранение.

Сега ние сме в същата ситуация. Ударите, които чувстваме от страна на природата или Твореца, висшата сила, трябва да ни подтикнат към правилните изводи как да се измъкнем.

Хубаво е да видим как се държат животните: бягайки от опасността, не се атакуват едно друго. Инстинктът на хищника изчезва, остава само инстинктът на борбата за живот. Ако вземем този пример от животинското ниво, ще победим епидемията, правилно и успешно ще излезем от това състояние.

Но проблемът е, че не сме на животинското ниво, ние сме разглезени животни, защото имаме човешки егоизъм, който отравя всичко. Затова не можем да мислим за обединение, единство, сближаване, за да се спасим от епидемията. Дори в условията на пандемия правителствата и отделните хора се опитват да спечелят и да се възползват от другите вярвайки, че това ще им донесе богатство и успех.

По този начин те влошават бедата двойно, причинявайки двойни проблеми. Вместо да бъдат заедно с останалите и по този начин да смекчат силата Гвура, те умножават силата на злото. Затова трябва да се учим по пътя на страданието.

Епидемията не идва, за да разболее хората или да ги убие, а за да ни научи как да се държим един към друг. Но засега виждаме, че не се учим, а вървим в обратната посока, тоест по пътя на страданието. Всяка страна мисли, че може да успее да спечели за сметка на другите страни и народи. Това е грешката.

Обаче постепенно под тези удари ще се спуснем до простото оцеляване на животинско ниво и тогава ще започнем да виждаме, че си струва да си помагаме и да не причиняваме вреда на другите, когато заедно бягаме от общата беда.

От урока на тема „Разбиването като възможност за поправяне“, 16.07.2021

[284891]

Трябва ли да се страхуваме от проклятие?

Въпрос: Много хора вярват в силата на проклятието, разбира се и се страхуват от него. Имах приятел, Виталик, който ми разказваше, че в рода му по мъжка линия живее и действа проклятие вече десетилетия, почти столетие. Именно по мъжка линия. И той дори чувстваше, че идва неговият ред. Той загина буквално седмица след нашия разговор.

Какво е проклятието? Има ли го или не?

Отговор: Има урочасване, проклятие, всякакви заговори и прочие. Всичко това го трябва да го отчитаме.

Въпрос: Но има разлика между урочасване и проклятие? Урочасването може да бъде  някак случайно, а проклятието е целенасочено убийство.

Отговор: Има хора, които имат лоши очи, както се казва. Има хора, които притежават отрицателна енергия. Когато те общуват с другите по някакъв начин, не е важно какъв, дори и без докосване, не отблизо, при това те могат мислено да разрушат човек и да го доведат до болезнено състояние.

Въпрос: А ако това се прави умишлено?

Отговор: Умишлено – в наше време такива специалисти няма, освен в “органите”, както се казва. Да, да, не се шегувам. Но такива хора днес рядко се срещат.

Въпрос: А как да се защитим от проклятие или урочасване? Можем ли да се защитим?

Отговор: Само чрез връзка със свойството отдаване и любов – това, на което учи кабала. Няма друг начин

Проклятието не достига този, който се движи към светлината, към любовта? Макар да съм познавал кабалисти, които по принцип  обръщаха  внимание също и на такива действия. Хора са били в усещането за  духовните сили, все едно, са вземали това предвид, че има уроки, че дори обикновените хора, не кабалисти, които не работят върху своя егоизъм, а обратно, работят върху използването на егоизма, те имат сили.

Въпрос: Това връща ли се към този човек, който, например, проклина другия?

Отговор: Това вече е сложна система. Бих предпочел да не говоря за това, ще кажа само защо. Защото човекът, който използва тъмните сили на природата, има цяла система, по която работи, защо го прави и така нататък. Той не може да работи против Твореца, както се казва. Не може да работи против доброто, против любовта, защото тази система е по-висша, по-силна.

Но ако има някакви проблеми, неизправности в тази добра система, тогава злата система веднага може да се включи и да направи своето лошо дело.

Въпрос: Трябва ли да се страхуваме от това?

Не, трябва да мислим за доброто – само за него! В никакъв случай да не се страхуваме и нещо да правим срещу това зло, а да разбираме, че злото също е в ръцете на Твореца и ако то наистина е необходимо, то ще и ние трябва да се примирим по някакъв начин.

Въпрос: Вашият главният съвет е..?

Отговор: Любов. Тя поправя всичко.

[284051]

 

Как да спрем “омагьосания ден” (клип)

Днес много хора по целия свят се чувстват като герой от известния филм „Омагьосан ден“, който преживява един и същи ден отново и отново.

[278696]

Пет принципа на оздравяването (клип)

Петте принципа на оздравяването са:

1. Не си болен, а оздравяваш.

2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.

3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.

4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.

5. Бъди постоянен, решителен и упорит.

Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?

1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето.

2. До половин час – дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.

3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.

4.Минимум 20 минути ходене извън дома.

5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, да е свързано с някаква наука.

Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.

Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.

 

[274850]

Кое ще победи – егоизмът на човека или любовта… (клип)

Знаете ли, какво е „ваксинен национализъм”? Когато се разработва ваксина само за себе си, на първо място за себе си. Когато няма общо съгласие заедно да се създаде ваксина за всички, когато всичко се държи в тайна, когато всеки работи, не за бързото възстановяване на здравето на хората, а за политиката, за националните интереси. Това сега съществува в света, така се разработва ваксина.

Защо не се случва следното: да се съберат някъде най-великите човешки мозъци и целият свят да работи само за тях, да мисли само за тях, за да могат колкото може по-бързо да създадат ваксина. Ваксината би излязла десетки, стотици пъти по-бързо, отколкото сега…

[271995]

Мъглив проход

Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Какво ни очаква през 2021 година (клип)

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]

Незабравимата 2020 година

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата „Свят“ , 27.12.2020

[276154]

Година на зануляване

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите „защо?“, „за какво?“ не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

2021 – година на прозрения за човечеството

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Пет принципа на оздравяването

Въпрос: Имам близък приятел, а той е и ваш ученик – Юра. Той има брат – Миша. Беше толкова здрав, усмихнат, забележителен младеж! В един момент той  се разболя от болестта на Шарко, при която мускулите атрофират. Води до парализа, атрофия на мускулите и се смята за нелечима.

На Миша, разбира се, не беше лесно. Веднъж при него отишъл мъж, болен от множествена склероза в последен стадий. Оставала му година живот.

И казал на  Миша: “Погледни ме. Ще идвам при теб безплатно и ще правя всичко безплатно. Ще бъда с теб през повечето време, само трябва да се съгласиш с пет условия. И тогава ще ти кажа пет действия.” И Миша, естествено, се съгласил.

Моля ви да кажете защо тези условия работят?

Първото условие към Миша било следното: “От този момент ти, Миша, не си болен от тази болест, а оздравяваш от нея”. Има ли тук молитва, когато човек влезе в това състояние?

Отговор: Разбира се. Вътрешна увереност, че върви нагоре. Не се дава на тази болест.

Въпрос: Тази молитва достига ли до върха?

Отговор: Вътрешната увереност на човека. Разбира се. Това, което мисли човекът, там и се намира.

Реплика: Второто условие. Той казал: “Ти, Миша, трябва да спреш да четеш за болестта. Няма да гледаш новини, фейсбук, форуми на болни. Влез в друго обкръжение”.

Отговор: Това е вярно. Същото е, продължение на същата идея. Казано е много просто: “Там, където са мислите на човека, там е и той”.

Реплика: Трето: “Живей само днес.  Няма нито вчера, нито утре, а само днес, сякаш това е единственият ти ден”.

Отговор: Да. Това се нарича щастлив човек. Когато сме добре, не мислим нито за миналото, нито за  бъдещето. Живеем в настоящето, това е всичко. Това ме поглъща. Това ме напълва. Нирвана.

Реплика: Четвърто. ” Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти“.

Отговор: Това е добра тренировка.

Реплика: После му казал: „Ти трябва да имаш постоянство, решителност и упоритост. Ето това  трябва да изработиш”.  Това са петте условия.

Миша, естествено казал : “Да”. Стиснали си ръцете. И той казал: “ Тогава имаш пет действия.”

Реплика: Много ви моля да ги коментирате. „Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, вселената. В началото механично. После, когато свикнеш, ще минава през сърцето.”

Отговор: Точно това е оздравяването.

Въпрос: Но той го прави механично. Как така?

Отговор: Няма значение! Той се заставя.

Въпрос: А ако  не вярва на никого и в нищо?

Отговор: Няма значение. Той се опитва да се настрои на най-позитивното.

Въпрос: Тоест, трябва да каже: “Благодаря ти Мироздание, Природа, Създател”?

Отговор: Да.  Няма значение как ще го назове. Всичко това е Твореца, в който ние съществуваме.

Въпрос: А как да благодари?

Отговор: “Аз се  радвам, че мога да си помисля за Теб”.  Това е, нищо повече.

Въпрос: Ако се прокрадне мисълта, че съм толкова нещастен, толкова съкрушен?

Отговор: Това означава отново да се върне към същата мисъл за благодарността.

Въпрос: И през цялото време все така, нали? Както се тренират мускулите.

Отговор: Да. Разбира се. Това може да се тренира

Въпрос: Как се нарича този мускул? Какво е това? Духовен мускул?

Отговор: Това е намерение.

Реплика: След това мъжът казал: “До половин час  дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.” Защо  много хора говорят за това? Работят ли тези дихателни упражнения?

Отговор: Те въздействат на цялото тяло.  Дишането е мускулно или телесно упражнение, най-близко до духовното. С помощта на дишането се променя цялата физиология, всичко, което се случва в организма. Правилното дишане влияе на всичко.

Реплика: Трето: “Минимум едно осъзнато добро действие към някого”.

Отговор: Да. Това помага и дава насока на целия ден. Сутрин е добре да се прави.

Реплика: Четвърто: “Минимум 20 минути разходка извън дома”. И пето: “Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, желателно е да е свързано с някаква наука”. През цялото време да правиш нещо ново.

Отговор: Да.

Реплика: Представяте ли си, идва някакъв мъж, който има съвсем малко до края на живота и той седи пред Миша абсолютно здрав му дава тази програма.

Най интересното е, че той казва: “Ако спре да го прави – той сам го усеща – отново ще се разболее.”  Има такова усещане.

И добавил, за в бъдеще: “най-тежкият момент в излекуването, когато вече ще се чувстваш добре, трябва да намериш сили да продължиш да ги изпълняваш”.

Отговор: Да.

Въпрос: Какво ще пожелаете на хората, които искат да излязат от състоянията, когато им казват, че е почти невъзможно да излязат от тях, че е нелечимо?

Отговор: Кабала заменя всичко с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно бъдете в добри мисли за всички хора! И с това ще се излекувате.

Въпрос: Възможно ли е да го направи страдащ, болен човек?

Отговор: Мисля, че точно това са хората, които първо се нуждаят от това. Е, ако всички можеха…щяхме да имаме здрав свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.10.2020

[275161]

Какво ни очаква през 2021 година

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Ваксинирани, объркани

Сякаш виждаме светлина в края на тунела. Но това не е края на тунела, а просто лампичка, която разпръсква тъмнината около себе си. За да излезем на светло, е нужно нещо повече от ваксина.

Никога не съм говорил за коронавируса в медицински смисъл. Пандемията за мен е симптом на общо заболяване на човечеството, част от системен процес, който вече не може да бъде спрян. Усилията ни да го обърнем са безсмислени. Човечеството пораства и никога няма да бъде същото.

За съжаление, борбата с вируса, сама по себе си необходима, замени по-мащабната задача – хуманизиране на отношенията между хората. Искаме да сложим край на проблема, като останем такива, каквито бяхме. И това  е фаталната ни грешка: реалността се променя, а ние не.

Светът премина в  нова, глобална фаза на развитие, която изисква интегрална взаимовръзка, взаимодействие и взаимно разбиране. Без това системната криза ще продължи да расте и никаква ваксина няма да я спре. Ще има възходи и падения, но не бива да се заблуждаваме, защото на раменете си имаме товар от общ нерешен проблем – нашето вътрешно, дълбоко разединение.

Ние построихме всичко в името на себелюбието и затова сега, в края на епохата, всичко постепенно се обръща срещу нас. Такива времена настъпиха. И без ваксина, и с ваксина, ние се отдалечаваме все повече от вчерашния ден, съпротивлявайки се на всяка крачка и неохотно разкривайки прогнилата основа на нашите отношения, абсолютно непригодни за следващия етап.

Пред нас, в края на тунела, сякаш се вижда светлина. Но това е само лампичка, която разпръсква тъмнината наоколо. Ще преминем през тази ивица на нова надежда за връщане назад във времето и може би най-накрая ще разберем, че в нас има по-сериозна болест от коронавируса и изобщо не сме излекувани от него. Егоизмът се корени в  нас, разяждайки човека, обществото, целия свят. И докато не започнем да се справяме с това бедствие, няма на какво да разчитаме. Все още сме на пътя към антиутопията.

Човекът влиза в остро противоречие с глобалната реалност. В крайна сметка, глобализацията е преди всичко превръщането на човечеството в единно цяло, в обща планетарна система. Този преврат изиска изцяло нов, цялостен подход, основан на единство и издигане над противоречията. Но при нас всичко е непроменено. Промишлеността, образованието, възпитанието, приоритетите, отношенията ни един към друг и към живота – всичко е запуснато, всичко е морално остаряло, всичко върви надолу.

В условията на неразривна връзка егоизмът не може да стои на кормилото. Той няма да позволи нищо да се направи нормално. Но ние не го разбираме, бездействаме и трупаме отрицателен потенциал. Всичко, което не сме направили през 2020 г. ще премине с нас в 2021 г. и ще се прояви в още по-тежки състояния. Коронавирусът ще ни липсва.

Неприемлив аргумент

Достатъчен е прост, прагматичен поглед напред: чака ни епоха, която ще остави много хора без работа, ще срине индустрията и търговията, ще разбие обичайния живот, ще преобърне идеалите. Тази епоха вече изисква сътрудничество, взаимност, нов поглед, нови решения. Няма да помогнат демонстрациите, бунтовете, изборите и преизбирането. Няма да помогне нищо, докато не стигнем до същността –  до нашата природа, която ни разцепва, слага хората на различните страни на барикадата, разделя единната картина на фрагменти и упорито предлага точкови решения, които ще помогнат на едни за сметка на други. Този откровен, безсрамен ирационализъм вече не може да бъде покрит с нищо.

Милиони хора ще останат без препитание, но това не ме засяга, докато съм устроен и имам изгледи за бъдещето. Утре децата и внуците ми ще се окажат в разбита лодка, но днес аз старателно изхвърлям това от съзнанието си. Не виждам, не искам да видя, че светът се е променил и продължава да се променя. Сякаш съм стъпил в река, отплувал съм от брега и искам да изляза на същото място, въпреки че течението ме е пренесло напред и няма как да се върна обратно. Старият бряг го няма. Пандемията ще отшуми, трансформацията няма да спре.

Коронавирусът трябваше да ни стимулира да създадем нови социални, трудови, общочовешки отношения. И тъй като това не се случи, няма никакво приближаване, защото ние отказваме да разберем и да приемем ситуацията, нашето развитие ще мине по труден, криволичещ, опасен път с безкраен социално-икономически разпад.

Към него ще се добави екологията. Гниейки отвътре, ние окончателно ще съсипем околната среда, ще изтощим ресурсите, ще заразим Земята със себе си. В току-що излезлият фантастичен блокбостър „Аргумент“ бъдещите поколения се опитват да върнат времето назад, унищожавайки предците си. Защо? „Защото от тях океаните закипяха и реките пресъхнаха“. И въпреки че заплахата, идваща от потомците, успява да се предотврати, всъщност, ако се замислим финалът е песимистичен, защото самите ние обричаме човечеството на смърт точно сега.

И за какво? Заради потребителската оргия, вменявана ни от лъжливите медии и социалните мрежи. Заради безсмисленото „животинско“ пресищане.

Тези истини се просмукват в нашето съзнание много бавно, капка по капка. Изкусно ни отвличат от тях – понякога замлъкват, понякога алармират, но така че да не можем да слушаме повече за това. Подкупват ни със статуси, обещания, убедителност, яснота, лекомислие, илюзия за безотговорност.

Но ние сме отговорни, дори много отговорни един пред друг! Всички седим в една лодка, на една планета и бъдещето е едно за всички.

Порастването не може да спре. Хората все по-малко се водят от обещания, по-малко са склонни да прекарат целия си живот като катерици в колело. След пандемията не всеки ще иска да се върне към предишната работа и предишните забавления. Блясъкът, модата, гланца – всичко това сега разнася по-малко зловония.

След няколко месеца, ваксинирани и пуснати обратно в „нормалния живот“ ще открием, че по някаква причина нищо не се рестартира в пълен формат, въпреки всички усилия. Сякаш няма искра, сякаш батерията е свършила.

Тогава ще се погледнем в недоумение. И може би ще започнем да разбираме нещо.

[275494]

Ще ни спаси ли ваксината?

Започна ваксинирането срещу коронавирус. Пионер в това стана Русия, след нея Великобритания започна ваксиниране. Означава ли това светлина в края на тунела? Накратко: не.

Имахме достатъчно време да чуем посланието, което ни донесе коронавирусът. Той разкри нашата социална несъстоятелност – заразно разединение на всички нива. В продължение на много месеци той ни показа, че обществото, живеещо в консуматорство и  взаимно безразличие, е нежизнеспособно.

Ние обаче нe искахме да  чуем и упорито чакахме ваксината. Е, изчакахме, тя дойде. Но тя няма да реши изконния ни проблем. И затова нещастието няма да свърши, просто ще се смени. Ние не навлизаме в период на възстановяване. Навлизаме в период, който е повлиян от последствията от старата беда, които и сега са предостатъчно и е възможно да се прояви нова беда.

Казвам това от позицията на науката кабала, която вижда в настоящия етап общочовешка криза, която тепърва започва да се проявява.

Ние не сме се променили, не сме подобрили нищо, не сме се опитали да стигнем до истинските причини. Дори не сме се замислили за сплотяване на обществото, за сближаване на сърцата. Вместо това решихме да залеем пожара с пари и ваксини. Това означава нещо просто: светът все още не е излязъл от корона блатото, а  на ред e друга беда, още по-сложна, по-всеобхватна и в същото време по-дълбока и жестока във вътрешното си въздействие.

Това наказание ли е?

Смисълът на случващото се изобщо не е да ни накаже. Природата не наказва, природата показва, развива. „В крайна сметка, – казва тя, – аз ще ви доведа до интегрално единство, до добра връзка, до съвършенство. Но ще ви доведа поетапно, за да имате възможност да растете сами“.

Разбираме ли природата? Разбираме ли, че „самостоятелно“ не означава „както си искаме“? Самостоятелно означава отговорно, заедно, без извинения и оправдания. Като добри деца, еднакво послушни и инициативни, готови да учат и мислят.

Добри деца ли сме? Не сме направили нищо в правилната посока. Все още сме в обратното: егоизмът дистанцира хората вътрешно, а пандемията – външно и не можe да става дума за никакво реално сближаване. Добрите отношения в обществото изобщо не стоят на дневен ред, не се възприемат като нещо насъщно необходимо.

Ето защо ваксината, дори да помогне, няма да ни спаси. Защото пропускаме най-важното.

Трябва да се поучим от периода на дистанцирането и да спрем да се заразяваме един друг с вътрешни вируси –  раздор, равнодушие, злоба, омраза. Прекъсвайки тези вериги на заразяване, можем да се научим на истинска грижа, внимание, участие. Нека дори отначало да се преструваме, все пак с правилния подход това би било преломен момент и би запълнило нашата обща взаимозависимост със съвсем различни импулси.

Да, сам човек не може да стане по-добър. Но обществото може, ако действа смислено и целенасочено.

Фалшив прагматизъм

Задачата на ваксините,  освен забогатяването, е бързо да върне всички към обичайния живот. По-точно към обичайната работа. Последствията, усложненията, противопоказанията, липсата на елементарна информация – всичко това малко вълнува управляващите и националните системи за здравеопазване. Те мислят прагматично, статистически, икономически.

В крайна сметка ние сме в ръцете на гигантския фармацевтичния бизнес, за когото не е изгодно да излекува пациентите.

Между другото, израелските лекари не са във възторг от случващото се.

Не, аз не препоръчвам нищо във връзка с ваксинирането – решете сами. Аз само за пореден път посочвам проблемите на нашето общество, което се превърна в „пасище“ за корпорациите и паричните потоци, в дрипава тъкан от дребни интереси, които умело ни насочват към сблъсък помежду ни така, че по-рядко да вдигаме глава над безкрайната ежедневна суета.

С каквото и да ни тъпчат, в крайна сметка ни давят с хапчета омраза, тесногръдие, разделност и пристрастно мислене. С всички сили ни държат в изгнание от единството, от топлината, от любовта. И това не се отнася само за Израел.

Човечеството не се възстановява от шока и е в процес на свободно егоистично падане. То вече започва да го осъзнава, започва да излиза от безпаметността, но твърде бавно и твърде неохотно.

Всичко, което не направим днес, утре ще ни отнеме много повече усилие и страдания. Трябва да си отворим очите. Няма друго лекарство, освен обединението.

 [275217]

Светът е като чаша на Петри с коронавирус

Коронавирусът е духовен вирус, не в смисъл на някаква мистика, а защото реагира на духа, който царува между хората. Той се наслаждава и се храни с омразата, която съществува между нас, развива се и живее в нея.

Затова той се проявява и започва да набира сила, подхранван от нашите груби взаимоотношения. Колкото повече има между нас омраза, отхвърляне, конфликти, толкова по-комфортно се чувства вирусът, размножавайки се в тази хранителна среда.

Лекарите и психолозите предупреждават за сериозните последици от продължителната изолация на децата у дома. Но, за да могат децата да се върнат на училище, трябва да се променят родителите. Възрастните трябва да коригират лошото си поведение, взаимното отчуждение, омразата. Съществуващият между нас егоизъм, нечистотата, дават храна на вируса, осигурявайки му жизнена среда.

Само взаимното сближаване може да обеззарази мястото, където живее вирусът. Вирусът живее в омразата ни един към друг. Ние сме разделени от задължителна дистанция, по-близо от  която не можем да се приближим и цялото пространство е изпълнено с омраза, претенции, раздори. Това е благоприятна среда за вируса, той се размножава в нея, сякаш е в хранителен разтвор, като в чаша на Петри в лаборатория.

Ако сложим нашите отношения в чашата на Петри, ще видим как вирусите ще започнат усилено да се размножават. И докато не започнем да се променяме, ще страдаме и ще умираме все повече. Твореца няма никакъв друг начин за въздействие върху нас, освен чрез подсилване на проблемите, докато не се съгласим и не се поправим.

Трябва да помислим какво е нужно да направим, за да може цялото човечество, всички народи и всички семейства да живеят спокойно и щастливо на Земята. В противен случай просто ще сложим край на съществуването си. Времето за размисъл вече е изтекло, трябва спешно да започнем да действаме и на първо място трябва да разберем какви промени са необходими и в какъв свят трябва да влезем.

Природата ни води към ново състояние и ние сме длъжни да осъзнаем какво се случва, и да се приведем в съответствие с него. Докато не започнем да го правим, нищо няма да се промени. Как можем да върнем децата в училище и възрастните на работа, ако не съответстваме на новия свят? Ще трябва да стоим вкъщи, докато не разберем, че трябва да се държим по нов начин.

И така е по целия свят. Ту в една, ту в друга държава изведнъж избухва, сякаш е избухнал пожар и отново се успокоява. И тук причината не е във вируса, а в отношението ни един към друг.

Ние навлизаме в нов етап от развитието на човечеството, чиято особеност е, че не природата задължава човека в каква форма да живее, а самите хора с отношенията си определят в каква природа ще съществуваме. Вече преминахме през всички геоложки периоди, природата приключи с нашето развитие и дойде редът на човека. Чрез вътрешното си отношение ние определяме в какъв свят ще живеем.

От Беседа с журналистите, 27.10.2020

[273051]