Entries in the 'Заповеди' Category

Кой е създал религията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междуособна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

ГМО може да стане причина за изчезването на живота на Земята

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

Голямо желание – голямо намерение

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.65: Съществува обратен ред на светлините и съсъдите. Сред съсъдите първо израстват високите, и затова в практическите заповеди първите поколения се поправили повече от последните. А между светлините първо излизат ниските, и затова последните поколения се поправят чрез тях повече, отколкото първите.

Въпрос: Какво се подразбира под „практически заповеди“?

Отговор: Това са заповеди, които изпълняваме помежду си на физическо ниво, доколкото нашите намерения още не са изявени достатъчно. Ние нямаме достатъчна дълбочина на желанието.

Същото е характерно и за развитието на човечеството: с времето ние все повече преминаваме от физическа работа към умствена, към все по-деликатни сфери, към наномеханика, нанотехнологии, биология и т.н.

Това вече е работа на ”тежките” съсъди с голяма ”дебелина” на желанието. Когато и се съпротивляваш, на твое разположение се оказва цял един спектър от светлини, съответстващи на текущите ”дълбини” на егоизма. И ти започваш да работиш със светлините, с намеренията, с тънки и мощни инструменти, с една дума, като с лазерни лъчи вместо с подръчни материали. Дори самата мисъл става средство, позволяващо промяната на света – ние вече сме близко до това.

А по-рано, при малка дълбочина на желанието, ние нямахме възможност да проникнем във вътрешната част на света и да проявим неговите съставни. Без голямото зло начало, ние не можехме да подразделяме, сортираме и да управляваме.

По такъв начин, има работа в действието, и има работа в намерението. Първата се провежда в Галгалта ве–Ейнаим, а втората – в АХАП. Докато съсъдите са ”прозрачни” в нулевата, първата и втората степен на авиют, преобладава практиката – с други думи, намерението в такива условия се наричат ”действие“, и за това е казано: ”Всичко, което е по силите ти –  направи го”. Тази работа също не е за ръцете, но намерението засега е малко и не е подкрепено с голяма дълбочина на желанието и не е изложено на съпротивление. Аз още не изграждам намерения, противоположни на онова, което се разкрива в мен.

От друга страна, постоянното намерение ”оседлава” мощното получаващо желание на третата и четвъртата степен на авиют. Там се крие истинският егоизъм, срещу когото трябва да работя – вече не ”на дребно”, както по-рано.

Едно е когато малкото дете, макар и да не иска, се извинява на майка си, и друго, ако предложите това на петнадесет годишен тийнейджър, който вече се чувства голям и се сблъсква със силно вътрешно съпротивление. Такава е разликата между действието и намерението, а също така и между забраняващите повелителните заповеди.

Въпрос: В този смисъл, какво представляват самите ни физически действия в групата: дежурствата и т.н.

Отговор: Тези действия въпреки всичко се оценят в зависимост от намерението. Казано е, че заповедите не се нуждаят от намерение, т.е. от правилно намерение за отдаване. И въпреки това, всичко се оценя съгласно намерението, още егоистично, но целенасочено.

”Искам да достигна Твореца.”
”Какво означава това?”
”Не знам. Да стана добър.”
”Но да бъдеш добър означава да действаш за отдаване.”
”Искам да действам за отдаване!”

Изобщо, понятие си нямам, какво е това отдаване и го искам само на думи – но това вече е достатъчно, за да бъда включен в поправянето.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.02.2014

[128528]

Заповеди и закони

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

Най-неуловимата заповед

каббалист Михаэль ЛайтманДа нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Разрешаване на мъгливата загадка

каббалист Михаэль ЛайтманОт статия на Баал a-Сулам ”Предисловие към ТЕС”: В решението на тази мъглява загадка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър”.

Мъглява гатанка: в какво се състои смисълът на този живот, каква е целта? За какво съществува цялата тази Вселена, ние самите и всичко онова, което усещаме? Ако човек достига до този въпрос, то трябва да намери и неговият отговор, да открие същността на живота.

Той вече не се пита дали този живот на земята е добър или лош, не се стреми да разбере или да постигне повече. В него се ражда въпросът за неговата основа: откъде идва този живот? Защото всичко съществуващо си има своя смисъл – с каква цел природата или някаква висша Сила е създала нас и целият този живот? Какво означава това съществуване?

”И в разрешаването на тази мъглява гатанка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър. Именно изпълняващите както трябва Тора и заповедите вкусват от живота и виждат и свидетелстват, че Творецът е добър”. Тоест съществуват някакви закони, които човек като изпълнява, той сякаш настройва себе си да усеща смисъла на живота, неговите основи, източника. Това е усещането за източника на Вселената, не само на самия човек или дори на цялото човечество – а на цялата Природа: откъде и как се е появило, и към каква цел ни води.

Кабалистите казват, че това е възможно, ако човек извършва в себе си специално поправяне. Сега това не можеш да го доловиш и затова имаш само въпроси. Но самият въпрос вече означава, че си способен да намериш решение. Излиза, че самият този въпрос, плюс изпълняването на ”Тора и заповедите” , т.е. правилното калибриране към получаване в чувствата и разума – ще те доведе до решение, което звучи така: ”Вкусете и вижте, че Творецът е добър”. Това означава, че ще почувстваш и разбереш, доколко е добра силата, намираща се в основата на цялата природа.

За сега ние не разбираме смисъла на добро и зло. Смисълът на живота – е постигането на същността на творението, а не просто приятен вкус. Усещането на добрината на Твореца, означава, че аз напълвам с тях всичките си празнини, изискващи отговор.

Заповедите –  са особени, определени действия, които трябва да извършим. Изначално, в нас съществува въпрос, неудовлетвореност, празнина, която ни дърпа и ни тласка напред, към постигане на отговора. А за постигане на този отговор, ние трябва да се подготвим, за да можем да го почувстваме и разберем – да се самоиздигнем на нивото на този отговор.  

Тези изменения в самите себе си трябва да осъществим сами, доколкото усилията ни формират в нас способността да разберем отговора. Затова нямаме избор: да изпълняваме заповедите (да извършим поправянето) или не. Целият процес е построен така, че човек напредва дори без да го питат искали или не. Но ако той постоянно се стреми сам да намери поддръжка, която да му помогне по-бързо да напредне към отговора, то според тази мяра реализира своя свободен избор.

Казано е, че ”Грешниците още докато са живи се наричат мъртъвци”. Ако човек не реализира методиката за поправяне, за напредване, ако не използва светлината, възвръщаща ни към Източника, то неговият живот е достоен за съжаление. Независимо, че в материален смисъл може и да се усеща добре по различни причини, но той няма да напредва към целта. И затова, неговият живот ще остане на нивото на животинското съществуване.    

Човешкото стъпало означава, че човек използва светлината, възвръщаща ни към Източника и през цялото време се издига от животинско ниво, на стъпалото човек, Адам, което означава подобен (доме) на висшата Сила.

От урока ”Предисловие към ТЕС”, 12.11.2012 

[93863]

Да минеш през въпрос, на който няма отговор

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Издигане по стъпалата на духовната стълба

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да получим пълната и реална картина на реалността, трябва малко да се отклоним от тази, с която сме свикнали, и доколкото е възможно, да се постараем да си представим постоянното състояние – желание за наслаждение, създадено от Твореца. А всички движения се случват единствено вътре в това желание – в неговото осъзнаване. Ако това желание се старае да усети своето истинско състояние, това се нарича движение.

Ние се намираме тъкмо в такова състояние, само в своето разбиране и усещане възприемаме някаква друга, въображаема реалност. Тази изкривена картина е следствие на това, че притежаваме свойства, които са противоположни на истинските. Това е нещо като упражнение, игра, в която сме въвлечени, за да прилагаме усилия, като малки деца, опитващи се да постигнат успех в играта, а за сметка на това, получават знания, разбиране, усещания, разум и развитие.

Защото ако не са тези игри, детето би пораснало като животно: от малко животно ще стане голямо. Но точно благодарение на игрите, на които всеки път се учи, то се променя и става човек.

Ето и ние се намираме в такова състояние. Нарочно са ни дадени усещания, отдалечени от истинските, за да се постараем да се уподобим на истината, като малки деца, които подражават на възрастните. И съответно на нашите опити, започваме да възприемаме това истинско състояние, да навлизаме в него, да усещаме, че се намираме в него.

Излиза, че цялата наука кабала се състои от съвети – как да достигнем до това истинско състояние, какви закони действат в него, какви действия произтичат, какво можем да направим, че постепенно да преминем от нашето сегашно състояние в друго, по-прогресивно: за сметка на какви мисли, действия и желания.

Всичко това се нарича работа за Твореца, защото посредством нея искаме да се уподобим на Твореца. Творец е общата сила, общото желание, свойство. И затова, за да заприличаме на това свойство, наречено Творец, трябва да създадем условия за Неговото разкриване в нас. Тъкмо това правим, крачка след крачка, с помощта и съветите на кабалистите.

Поетапните ни поправяния от абсолютна противоположност на отдаването до пълно подобие с него се наричат духовна стълба, по която се изкачваме от свойството получаване към свойството отдаване. По тези стъпала на подем усвояваме духовните действия, разбирането за свойството отдаване във всичките му форми.

Такива поправяния на егоистичните свойства в отдаващи се наричат изпълнение на заповедите.

От урок по статия на Рабаш, 31.08.2012

[87347]

Заповеди – стъпала на единството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията „Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Без престъпление няма заповед

каббалист Михаэль ЛайтманКъм духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

По маршрута на поправянето

каббалист Михаэль ЛайтманНародът на Израел е получил Тора, когато тази група се е задължила да стане като един човек с едно сърце, във взаимно поръчителство. Благодарение на обединението си, те преди всичко получили 10 основни заповеди ”Десет заръки” – план за всички наши поправяния срещу пълните десет сфирот.

Тоест трябва да бъда поправен така както указват тези 10 закона: уважавай това, не прави това и т.н. – 10 условия. А след това започвам да се приспособявам под останалите, разкриващи ми се закони.

Ту ми се разкрива, сякаш съм създал златния телец, ту се открива ”водата на раздора”, ту ”грехът на разузнавача”, или съжалявам за лука и чесъна, с които се изхранвах в Египет. Тоест в човека се разкриват всевъзможни състояния, които се опитва да поправи. Задължен е да се потопи вътре в разбиването и да почувства всички тези свойства – така в Тора са описани толкова много прегрешения.

По такъв начин, вместо списъка от 10 основни закона, се получава цял разказ, описващ, как преминаваш вътре в себе си през всички нови неизправности и поправяния, едно след друго. Ако вървиш правилно, то леко те осветява светлината, възвръщаща към източника, пробуждайки в теб, показвайки и прояснявайки всевъзможните тъмни кухини.

Тогава започваш да разбираш, що за човек си и крещиш – всеки път опитвайки се да се обединиш, като един човек с едно сърце. А на теб ти се откриват формите на връзките, които трябва да създадеш.

В крайна сметка, когато приключиш с всички поправяния, се получава, че си изпълнил всичките”10 заръки”, които са ти станали ясни в целия този процес, включващ в себе си 620 поправяния – “заповеди”.

Ако си се съгласил да се обединиш в един човек с едно сърце – тепърва трябва да вървиш напред, запазвайки тази линия и на всяка крачка да бъдеш обединен в този ”един човек”. И тогава ще започнеш да разкриваш едно падение след друго: златния телец, водата на раздора, грехът на разузнавача и т.н. – да откриваш проблемите и да ги поправяш.

Това се и нарича пътя на Тора, а също така и пътя Галахи (“алиха” – ходене, вървеж), сборник от закони, които се налага да се съблюдават. Когато се натъкваш на проблем и знаеш какво да правиш, Тора ти обяснява как да направиш поправяне – и така сглобяваш съвършения съсъд за душата си.

Книгата Тора разказва за този вътрешен процес, който трябва да преминеш – за вътрешните ти разяснения и поправяния. И ако четеш тази книга и усещаш това което разказва – ще видиш пътя пред себе си.

Това още е дълъг път и даже не си започнал да напредваш по него, но можеш да четеш за него, с надеждата, че някои от тези бъдещи поправяния ще осветят и теб. И тогава оттам ще получиш светене, наричащо се обкръжаваща светлина – светлината, възвръщаща към източника.

Но това е за този случай, ако си искал всички тия поправяния и въобще разбираш за какво четеш. А може би четеш това като исторически роман или като сбор от юридически закони? Всичко зависи от отношението ти.

Това същото се отнася и за книгата Зоар, и за Учението за Десетте Сфирот – всички книги разказват за едно и също: как да разкриеш злото в себе си и как да го поправиш. Това се и нарича Тора – защото разкриването на злото, и неговото поправяне се случва благодарение на светлината възвръщаща към източника. Ако човек се занимава с такива поправяния, означава, че изучава Тора. А без това, просто получава сухи знания.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението”, 02.11.2011

[59553]

Питали сте? – Отговарям… – 69

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от английския блог: ”Нашето тяло не се нарича човек. Ние го наричаме човешко разчитайки, че в бъдеще то ще ни доведе до момента, когато станем хора” (от поста ”Молба да ме направят човек”). Вие имате предвид, че в бъдеще тялото ни ще приеме нова форма? Т.е. нивото ”получаване заради отдаване” предполага друга форма на тялото?

Отговор: Вашето (животно) тяло (месото) остава такова, каквото го усещате днес. Но по мярата на развитието на вашата любов към другите, както към самите себе си, започвате да усещате своите егоистически желания, противящи се на това  – с това вие разкривате вашия ”ецер ра” – глупавото начало. А след това, под формата на ненавист към него, вие молите Твореца, защото откривате, че тъкмо затова Той го е създал, за поправяне на егоистическите желания – откъснати от другите.

По такъв начин Творецът, със своята светлина, ги поправя от ненавист на любов, по правилото: Аз съм създал егоизма ( ецер ра, 613 -те егоистически желания) и съм създал Тора (висшата светлина) за неговото поправяне (за отдаване и любов). Тези 613 желания се наричат тяло на вашите души, в тях се разкрива светлината за отдаване и любовта, наричани Творец. При това вашето животинско тяло никак не се променя.

Въпрос от английския блог: Различават ли се заповедите по качество? Има ли заповедта определена степен по качество в зависимост от това, на какво духовно стъпало я изпълнявам? Или всички заповеди са еднакви по качество, независимо от нивото на моя духовен напредък?

Отговор: Заповедта – е поправяне на егоистическото желание на алтруистическо, неговото прилагане в полза на другите. Всичките 613 желания се отличават по силата на желанието / въздействието – на екрана и отразената светлина. В нашия свят ние изпълняваме ритуали, а не заповеди, защото ги изпълняваме, без да поправяме себе си.

[56794]

Защо Творецът е скрит?

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Панел за управление на живота: инструкция за експлоатация

каббалист Михаэль ЛайтманВсъщност, в кабала изучаваме процеса, през който трябва да преминем. Науката кабала ни обяснява какво е света, защо съществува, как съществуваме ние в него и осъществяваме целта на творението.

Кабала посочва онази част, която трябва да реализираме сами, отделяйки я от всичко останало, което не зависи от нас. Именно в областта, която зависи от нас, трябва да съсредоточим всички сили, да осъществим победния пробив и да постигнем успех по пътя към целта.

В това се състои цялата кабалистична методика: да покаже на човека онази точка – малкия бутон сред хилядите всевъзможни бутони и превключватели, които не са свързани към нищо. Ти, сякаш стоиш пред огромен панел за управление на света, но в действителност – това е макет.

Със системата е съединен само един бутон, загубен сред големите прекъсвачи, лампи и цветни табла. Цял живот натискаш бутона, щракаш ключове, дърпаш лостове, движиш плъзгачи, въртиш колела, настройваш регулатори, но резултати няма – и умираш, сякаш нищо не си завъртял.

Става обратното – всички твои усилия се натрупват в един голям отрицателен заряд, който ще ти се наложи да поправиш по-нататък. Защото егоизмът нараства във всяко поколение.

Така че, в крайна сметка, науката кабала ни обяснява къде се намира този ценен бутон, който не можем да различим, да разпознаем сред хилядите други. Именно него трябва постоянно да натискаме, за да напредваме.

Благодарение на него, започваме да разбираме системата, да предугаждаме онова, което става зад панела, да се досещаме как ни объркват останалите бутони и защо действа само един от тях. Казано накратко: при нас идва разбирането кои сме, кой се намира от другата страна на механизма и как действа самият механизъм за връзка на Твореца с творението и на творението с Твореца.

От всичко, което съществува в този свят, трябва да натиснем един бутон, наречен „любов към ближния”. Само чрез него, можем да приведем системата в действие. Всички останали бутони са бутафория, лъжа. Заедно с милиардите си съвременници, можеш да натискаш, въртиш, дърпаш тези фалшификати – така, както са го правили и предишните поколения, отишли си от този свят след напразни опити.

И затова, трябва да разберем, как да намерим този особен бутон и как да го натиснем, как да използваме своята свобода на избора, за да действаме правилно, без нищо да пропускаме. Трябва да обясним това на себе си и на другите, за да ни стане ясно всичко: останалите действия, които не са свързани с натискането на този бутон, с трансформирането на любовта към творенията в любов към Твореца, са напразни и безполезни. Нещо повече – само увеличават минуса в твоята сметка и пак ще трябва да се върнеш към тях.

Ако твоите действия водят към целта, те ти се записват като актив. Благодарение на него напредваш, като все повече разбираш и чувстваш. Ако пък действията ти са погрешни, тогава ще ти се наложи да осъзнаеш тази лъжа, да осъзнаеш грешката и щетата, която си нанесъл – за да я поправиш и след това, вече да продължиш напред. Оказва се, че сме натрупали доста нежелателна добавка, и затова, трябва да се пазим от действия, характерни за „поправящите света”.

Всички поправяния, които трябва да осъществим – т.е. натискането на правилния бутон – се наричат „прилагане на Тора и заповедите”. Аз се състоя от 613 желания, и натискайки бутона привличам някаква сила, която чрез своето въздействие ме поправя – превръща моите 613 желания в действия по отдаването.

Ако съкратя желанието, създавайки над него екран и отразена светлина чрез правилно действие заради отдаване, тогава това желание, от нарушение се превръща в заповед. По този начин съм длъжен да поправя всичките си желания на всичките пет нива на авиют на всяко от тях. Именно това е работата, която сме длъжни да извършим, натискайки правилния бутон, т.е. изграждайки правилната връзка с ближните.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47431]

Силата отвън

каббалист Михаэль ЛайтманНашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

  • или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;
  • или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Защо Творецът е скрил Себе си?

Въпрос: Защо Творецът е сътворил душа в съвършено и вечно състояние, а след това е бил длъжен да „изпразни съсъда”, оставяйки го без светлина, и скрива Себе си?

„Даряване на Тора”, п.7

Мъдреците на кабала са задали въпроса: защо първоначално Той не ни е създал в цялото величие, което трябва, за да се слеем с Него? За какво на Него му е било нужно да ни възложи това бреме и трудности на творението, Тора и заповедите (и поправянето)?

„Любов към Твореца и любов към творенията”

Ако целта на Тора и цялото творение се явява само като низина на човечеството, докато хората не станат достойни за това чудесно величие – сливането с Твореца, то на Него е било нужно да ни сътвори в това величие и да не ни притеснява с усилията на творението, Тора и заповедите?

Отговор: Всеки, който се храни с плодовете на чуждия труд, се стеснява да признае в себе си това, доколко в него няма човешки облик. А Творецът е съвършен и не може да произлезе от Него нещо несъвършено, за да можем ние да се наслаждаваме от плодовете на своя труд, Той е приготвил за нас тази работа (по своето поправяне) и създал творение в неизменна форма, за да можем ние сами, в работата посредством Тора и заповедите (поправяне на себе си), да се издигнем от неизменността на творението, и благодарение на тази работа да достигнем величието със своите собствени усилия.

Тогава цялото наслаждение и благо идващо към нас от Неговата щедра ръка се усеща от нас като притежатели, а не като получаващи.

[37846]

„Ръцете” измиват със светлина

Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.41

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.44

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.46

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.