Entries in the 'Десятка' Category

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Правилната десетка

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Предишна публикация по темата:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Мрежа от правилните сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Бихте ли могли да разкриете подробно основните принципи на методиката за възпитание в кабала?

Отговор: Първият принцип е: човек не може сам да възпита себе си! И нито един преподавател или възпитател не може да го възпита!

За това има група, така наречената десятка, чийто член е той, и има ръководител извън групата, който обяснява по какъв начин трябва да  взаимодействат помежду си, за да се устремят към висшата положителна сила. Висшата отрицателна сила вече е в нас, това е нашият егоизъм.

А как да привлечем към себе си положителната сила? Това става в резултат на правилно взаимодействие вътре в групата, доколкото десетте егоисти се стремят да се обединят един с друг. При това всеки отменя себе си спрямо другите, като се старае да възвиши, да възвеличи в очите си останалите девет другари, опитва се да направи тази връзка абсолютно равноценна, равнозначна, уравновесена.

Всичките десет човека изграждат помежду си взаимна връзка при равни условия: всеки над другите, показвайки, колко желае да отдаде на всички останали това, което има в себе си; всеки е по-ниско от другите, демонстрирайки желание да създаде правилната мрежа на взаимна връзка помежду си. По този начин в тази мрежа присъстват и положителната, и отрицателната, и неутралната сили.

И когато те постепенно, доколкото могат, култивират и регулират всичко, сякаш изплитат мрежа от правилните сили, и при това преминавайки през подеми, падения, преодолявайки всевъзможни проблеми, светлината им въздейства по положителен начин, защото те се стремят към нея. В крайна сметка светлината започва да се разкрива в тях.

Получава се така, че всеки дава от себе си отрицателна сила, и всички заедно получават положителна сила. Те започват да съществуват в този „сандвич“ между общата положителна и общата отрицателна сила, уравновесявайки ги помежду им, и по този начин образуват равновесна система от две сили, наречена „душа”.

В нея те усещат Висшия свят – циркулация на особени сили, чувства, свойства. И това е реализацията на методиката.

От урока на руски език, 03.07.2016

[199646]

Десятката като инструмент за сливане

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Милион долара за добра мисъл

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Игра, която се превръща в живот

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Работата в десятките: фиксиран праг на възприятие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?

Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.

За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила,  в Твореца, освен когото няма нищо друго.

Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.

Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.

Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.

Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.

Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.

И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.

Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.

От беседа за десятките, 20.08.2013

[115063]

Школа за най-избраните

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш „Необходимостта от любов към другарите“: Човека е задължен да се прилепи към групата, тъй като в съединението на другарите е скрита особена сила. Мислите и мненията преминават от един към друг за сметка на тяхната близост и затова всеки черпи сили от другите, и за сметка на това получава силата на цялата група. Излиза, че един човек обладава силата на цялото общество.

В материалния живот, човек подсъзнателно се привлича от обществото, тъй като неговият егоизъм го тласка в търсенето на печалба и успех, а основният успех – това е да се утвърди в очите на другите. И затова човек през цялото време проверява, кое се смята за добро от обкръжаващите и кое за лошо, на кое се предава по-голяма важност. Съгласно това, той изгражда скала от приоритети и определя отношението си към всичко случващото се.

Той дори не подозира за това, но цялото му мнение е изградено на основата на обществените ценности, а без това човек би останал животно.

Методът на кабала също издига от животинското ниво до човешкото, но това става под друга форма. Човек сам трябва да приложи усилия, за да се прилепи към правилното общество, и трябва да знае какво точно трябва да получи от него. А да приемем ценностите на обществото е възможно само като се прекланяме пред него. Освен това, той трябва да се издигне над другарите си, за да ги вдъхновява с величието на целта и да повдига общия дух.

Благодарение на тези две форми на отношение към другаря: отдолу и отгоре, човек придобива недостигащите му сили. И тези сили идват при него вече не егоистично, не предизвикващи неговото его, както в този свят, където за сметка на обществото, той получава вместо своята единична егоистична сила – десет пъти по-голяма. Тук той отстъпва и се отменя, желае да изгради добри отношения, да предаде радост и величие на целта, за да могат всички, включително и той самият, да се преклонят пред нея и да я приемат с вяра над знанието, каквото и да се случи. И за сметка на това, той получава не просто сила, по-голяма от предишната, а съвършено нова – силата на отдаване.

Благодарение на неговите усилия, при него идва силата на отдаване от висшата светлина. Ако има група от десет човека (минян), то всеки участник получава чрез нея силата на отдаване от горе, от източника на отдаване. По такъв начин човек придобива сила, която е десет пъти по-голяма, при това вече поправена, с която продължава да напредва.

В това се състои първият етап от духовния път, и човек трябва през цялото време да се самопроверява, наистина ли той се прекланя пред групата. Тъй като е възможно в него да заговори егоизмът, пречейки му под всякаква форма. Трябва да се стараем да надхитрим този коварен змей, който не позволява на човек да се включи към обществото.

Това е първото стъпало, най-трудното, за което е казано от мъдреците: ”Хиляди идват да се учат и само един достига до светлината”. Трябва да се има предвид, че нашата ”школа” е предназначена само за избраните. А можем да проверим своята пригодност само в десятката. Ако не гледаш на целия свят, на себе си, на другарите през своята десятка, то винаги ще грешиш.

Човек може да влезе в група, в комисия, в някакъв отдел, но ако не работи в десятка, то нищо няма да види, освен собствения си егоизъм.

От подготовка към урока, 30.05.2013

[108710]

Възраждането на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманЛюбовта се е превърнала в изхабено понятие, лишено от реален смисъл. Размишлявайки за нея, ние се отклоняваме от дълбоката и същност, която е диаметрално противоположна на еснафските представи. Всъщност, става дума за целта на цялото творение, на всички светове, на цялата действителност, за това, как правилно да се построят всички противоположни сили. Но в наше време самата дума напълно зачерква всяко сериозно отношение.

Всъщност любовта е силата на единството. Не я бъркайте с тези чувства и асоциации, които предизвиква нашият егоистичен свят. Тук ние „обичаме“ това, което ни наслаждава, което ни напълва, а истинската любов е същността на свързването между Твореца и творенията, между противоположните части, между „плюсовете“ и „минусите“ на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Особената сила от най-висш порядък, свързваща позитива с негатива, е самата любов. Казано е, че тя „покрива всички проблеми“, т.е. разрива между противоположностите. Тя е третият фактор, съединяваща ги в едно. Тя е средната линия, която ни се дава свише. Тя е силата на Твореца, която не се отнася нито към „плюса“, нито към „минуса“.

Именно в такава светлина трябва да се тълкува знаменития принцип за любов към ближния като към себе си. Ние с ближния сме противоположни един на друг и затова се нуждаем от трета сила, която ни съединява. И тогава ние ще се заобичаме един друг, както себе си.

А освен това, в този принцип пред нас се проявява също и задължението да разкрием Твореца, да се слеем с Него. За да преодолея ненавистта към ближния, трябва да отправя към Твореца зов за светлината, възвръщаща към Източника, за да ми бъде Той партньор, за да свидетелства за моята връзка с ближния, за да я укрепва и съхранява.

По такъв начин сливането с Твореца поначало за нас се явява средство за обединение, а след това разбираме, че всички разриви между нас са предназначени именно за да разкрием Твореца и да се слеем с Него.

При това се сливаме с Него, изхождайки не от позитива и не от негатива, а от средата между тях. И затова трябва да търсим центъра на десятката, на своята група, за да можем там и само там да изпитаме нужда от светлината, възвръщаща към Източника. Тогава тя ще свърши работата си и там ще разкрием Творецът.

В крайна сметка, всичко се съединява в едно действие…

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 29.05.2013

[108597]

Всички претенции – към Майстора, който ме е създал

каббалист Михаэль ЛайтманЗа сметка на това, че всички добри духовни качества са паднали в егоистичното желание, те започват да го обработват, правят го хитро, користно и жестоко. Така възниква непоправеният човек, способен в бъдеще да поправи себе си.

На животното не е нужно поправяне – то няма желание да отдава заради самото себе си, няма такава хитрост. Затова то и се нарича безхитростно животно. Малкото дете също няма хитрост, докато не порасне: става човек и се научава да лъже. А до две-три години то се държи като животно, още не умеейки да манипулира.

На нас ни харесва животинската форма – наивна простота и откровеност, и ние бихме искали да видим всички хора такива. Но е нужно да разберем, че сме призвани да бъдем хора и затова, обратно, колкото по-голям е човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Само трябва да се поправи този егоизъм и всичко ще бъде наред.

Цялата отрицателна, лъжлива форма, присъща на всеки от нас, само ни показва, че разрушителната сила трябва да бъде обърната в полезна. Какво може да се направи от примитивния, неразвит, наивен човек? Той не е способен да достигне големи висоти. Обикновено, великите хора по природа имат много неприятен характер, докато не поправят себе си.

Затова, в групата ( в ”десятката”) трябва да обичаме другаря, с всичките негови поправени и непоправени свойства. Защото той ги е получил от Твореца и иска да ги поправи, и всички трябва да му помогнат в това. Да критикуваш качествата на другаря – това означава да критикуваш Твореца, който го е направил такъв. ”Всички претенции – към Майстора, който ме е създал”, но ние трябва да си помогнем един на друг да достигнем поправянето. Баал а-Сулам е писал, че се радва на разкритите грешници.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.05.2013

[108485]

Духовното не се купува и не се отнема със сила

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш ”За правилото ”Възлюби ближния както самия себе си”: Ако всички потиснат своя егоизъм по отношение на другарите, то ще се появи единен организъм и малките филизи на любовта към ближния, съществуващи у всеки, ще се обединят и ще създадат нова огромна сила, която ще получи всеки от членовете на групата. А след това, човек ще може да достигне любовта към Твореца.

Всеки трябва да каже, че той е нула по отношение на другарите. Както при писването на цифри, ако първо напишеш 1, а след това 0, то се получава 10, т.е. 10 пъти повече; ако след единицата се напишат две нули, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че моят другар е единица, а аз – две нули по отношение на него, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че ако моят другар е единица, а аз съм две нули по отношение на него, то се получава 100 и нашата сила е 100 пъти по-голяма от първоначалната. Ако обратно, аз съм единица, а другарят е нула, се получава 0.1; ако аз съм единица, а двама мои другари са две нули, се получава 0.01 от първоначалните наши възможности. И така, колкото по-лошо оценявам своите другари, толкова по-лошо правя сам на себе си!  

В нашия свят, ако искам да получа нещо от някого, то трябва или да му заплатя, т.е. да извърша обмен, или да отнема със сила, както големият от малкия. В такъв случай, колкото по-горе съм от него, толкова повече мога да изтръгна от него и да получа. Така е устроено в материалния свят, когато става въпрос за получаване на егоистично напълване.

Ако става въпрос за получаването на духовни сили, то това се подчинява на обратния закон: колкото повече издигам другаря в своите очи, и колкото по-велик става той, толкова повече мога да получа от него.

Нищо не мога да получа от равния на мен, защото той се намира на същото ниво. Ако той е малко по-високо от мен, то вече мога да получа нещо от него и колкото по-високо го издигам, толкова по-голяма е моята изгода.

Това не зависи от другаря, а само от това, как го поставям спрямо себе си. Той може изобщо да не знае за това, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма, които не подозирали как учителят работи спрямо тях. Той се смятал за ”малък” спрямо учениците и затова получавал духовни сили чрез тях.

Всичко зависи от това, доколко велик е другарят в моите очи: колкото той е по–горе, толкова повече сила за отдаване мога да получа от него. Ако става въпрос за получаване на егоистични сили, то тук действа противоположният принцип: колкото съм по-висш, толкова повече мога да изтръгна от другите за своя егоизъм.

Затова, зависи само от теб, каква духовна сила ще получиш от обкръжението: 1000 или 0.001. Необходимо е да се намираш в десятка, която работи над съединението и всеки има някаква връзка с желанието за отдаване, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма. Това е достатъчно, а всичко останало зависи от теб – от това, доколко ти ще принизиш себе си!

А без получаване на сили от обкръжението, ти никога и няма да имаш никакви сили за придвижване. Затова, правилото за принизяване на себе си пред другарите, дори с практически действия – това е най-ефективното средство за придвижване. Не трябва да се мисли, че кабалистите съветват това заради красиви отношения или някакъв морал, който внушаваме на децата в нашия свят – такъв подход е противоположен на науката кабала.

Това се прави само за да получиш силата на отдаване от светлината, от Твореца чрез ближния. За сметка на това, че принизявам себе си, светлината може да достигне до мен чрез другаря. Ако смятам другите наистина за велики, то чрез тях ще получа силата на отдаване, достатъчна за това, също да се отнеса към тях с отдаващо намерение, и вътре в нашите отношения ще започна да усещам Твореца и ще мога да Му доставя радост. Тъй като чрез отдаването към другаря ще мога да почувствам как е възможно да достигна отдаване към Твореца. Той започва да се проявява вътрешно в мен с този образ на групата, който виждам в светлината на своето отдаване.

Затова правилото ”Възлюби ближния както самия себе си” – това е главното направление в нашата работа, съгласно което трябва постоянно да принизяваме себе си спрямо другарите и в тази степен да натрупаме силата на отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 24.05.2013

[108298]