Entries in the 'Движението „Поръчителство“' Category

Време е за решаване на проблема в корена

каббалист Михаэль ЛайтманИзискването за постигане до взаимно свързване не означава, че се уча, че не мога да заблуждавам хората около мен, трябва да се усмихвам на всички и да не причинявам вреда никому. Трябва да подходим с цялата си сериозност към интегралното възпитание. Цялата природа е затворена система, която се стреми към равновесие. Ако на едно място е студено, а на друго топло, то започва движение на въздушните маси, които изравняват температурата. Ако някъде има по-високо налягане, а другаде по-ниско, то започва вятър, който ги изравнява.

В тялото ни всички системи също се уравновесени. И ако нещо внезапно излезе от равновесие, веднага се чувствам зле, чувствам се болен. Всичко трябва да е балансирано. Човекът в нашия свят не е в хармония с природата. Цялата природа е в равновесие, с изключение на човека.

Неживото, растителното и животинското ниво са в хармония с природата, защото работят под контрола на природните инстинкти и нямат свобода на волята. Както им показва природата – така се и държат. Човек е свободен и той просто е груб във всички свои желания и мисли. Погледнете какво направи с тази бедна планета.

По тази причина достигнахме до кризата. Сега трябва да разберем, че причина за тази криза е нашето не равновесие с общата, затворена система на природата. И това включва не само екологията, а и всички отношения между хората. Поправяйки своите отношения един с друг, ние трябва да намерим баланс с цялата природа. С това изпълняваме човешкото ниво и привеждаме цялата природа в хармония.

Такъв е общият закон за съответствие по свойствата, законът за равновесието на всички сили. А ние – човешкото общество, нарушаваме този закон, опитвайки се да грабим всеки  за себе си и борейки се с другите. Превърнахме света в бойно поле, безкрайна война, в която унищожаваме природата и самите себе си. И колко още може да продължава така?

Водехме я няколко хилядолетия, но сега достигнахме до границата. Природата ни показва, че ние не сме в равновесие с нея – това се вижда навсякъде: в екологията, в човешкото общество, образованието, културата, науката, икономиката и финансите. Във всичко, с което човек се занимава, се намираме в дисбаланс с природата и помежду си, в резултат на което ни застига общата криза. Никой в света не знае как може да я разреши.

Погледнете проблема в ивицата Газа като на част от глобалния проблем в целия свят. В края на краищата, във всеки случай, проблемът със съседите ще се върне към нас след няколко години и за една година те ще натрупат още повече ракети, отколкото са имали  преди. Ако искаме най-накрая да разрешим този проблем, то трябва да погледнем в неговия корен.

Нека да помислим какво бъдеще готвим за децата си. Затова трябва да се задълбочим колкото може повече в корена, за да разберем, възможно ли е решаването на този проблем или не. Това е всичко – един глобален проблем от липса на равновесие в целия свят, включително и в Израел. И тази липса на равновесие може да бъде поправена само от нашата взаимна свързаност един с друг, която се нарича взаимно поръчителство.

Ето защо ние разработихме тази методика, основана на първоизточниците, и я предлагаме на всички. Тя не изисква големи разходи на пари сила: само посетете Интернет сайта http://www.arvut.org/ru/ и започнете да четете, да се учите. Обръщайте се към нас и ние ще ви помогнем във всичко! И ще видите как след няколко седмици ще започнете да гледате на света по-широко, да го виждате повече вътрешно, през него. Ще започнете да разбирате какво се случва в света, на какви закони всъщност се държи. Това е, което липсва на всички велики хора: политолози, социолози – ще можете да виждате доста по-напред от тях.

И тогава ще ви стане ясно, че действително има решение на този ирационален проблем на нашето съществуване на тази земя. Вътрешните процеси в израелското общество ще повлияят не на самите ракети, а на тези, които ги пускат.

От 1-вата беседа „Решението е в обединението“, 18.11.2012

[95296]

На какво да се надяваме?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Много хора смятат, че е по-лесно да повярват в Бога, отколкото на методиката за взаимно поръчителство…

Отговор: През цялата ни история вече видяхме, че сляпата вяра в Бога нищо не дава. Възможно е това да облекчава нечий живот, но не е това, което се изисква от нас.

От нас се изисква ясна, здрава, разумна намеса в природата. Трябва да създадем допълнителна добра сила в природата, за да балансираме злата, която е специално създадена така, че човек сам да може, уравновесявайки своята зла, егоистичната природа, да създаде в нея добро, равновесно състояние и по такъв начин да се развива и да израства.

Трябва да действаме съзнателно: в добавка към егоистичната си природа да построим втора и да ги съединяваме заедно в равновесие. Именно в равновесието между тях, без да унищожаваме егоизма си, да го използваме такъв, какъвто е, ние добавяме към него положително отношение към другите, като по този начин го уравновесяваме.

Това е цялата система, която започва да ни издига над нашия свят. Надявам се, че това ще се получи, просто защото не виждам друг изход. В крайна сметка, това ще ни изведе до вечно, съвършено и добро ниво на съществуване.

Но колко страдания още ще трябва да изтърпи народът ни, за да започне да се вслушва в това, да отвори, да речем, страницата на сайта и поне малко да вникне в този метод. Тъй като това е против нашия егоизъм и веднага отблъсква хората, те не вярват в него. Струва им се, че това е глупаво, неразумно – къде са тук ракетите, въоръжените сили? Хората винаги са се надявали на сила. Но едва сега започваме да разбираме, че това не е решение. За първи път през последните години от нашето съществуване започваме да виждаме, че решението не е във военните действия.

В крайна сметка, хората ще разберат истината, но жалко за тези страдания, които ще се стоварят на плещите им, за да докоснат поне малко сърцата им, да предизвикат страх в човек за неговото бъдеще, да го заставят да се вслуша.

От беседата за ситуацията в Израел, 22.11.2012

[94706]

Доброто бъдеще е във взаимното поръчителство

конгресс, группаВсеки човек изменя реалността чрез своето отношение. Цялата работа е в това да се организира социална поддръжка на обединението. Трябва сами да се възпитаваме. Никой друг няма да направи това. Взаимността, топлината трябва да са причинени не от ракетите, а от вътрешната работа между нас. Няма друг избор. Във взаимното поръчителство трябва да виждаме нещо специално, добро бъдеще. Защо да сме непокорни деца, които се учат само от наказанията?

[93045]

Поръчителството: щит и меч

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие говорихте за взаимното поръчителство, като за щит на националната безопасност. А през тези дни ние се намираме в търсене на защита, безопасност, опора в условието на съществуващата неопределеност и заплаха на нашата държава. Какво се подразбира под взаимно поръчителство, което може да послужи като защитен щит за нашия народ и какви практически крачки ни съветвате да предприемем?

Отговор: Бих искал да се обърна към народа на Израел, подчертавайки един много важен момент, на който обикновено не обръщат особено внимание. Става дума за обединението между нас. И не за обичайното обединение, към което се стремим, съединявайки се, за да постигнем голям успех, с общи сили да победим врага и да преодолеем препятствията, а за онази възможност, която ни се открива с особена сила, която се нарича поръчителство.

Достигайки такова особено съединение, наричащо се взаимно поръчителство, когато всички стават поръчители един на друг и се обединяват като един човек с едно сърце, с една дума, като телесните органи, ние ще придобием особена сила, която ще ни стане надеждна защита. И това не е проста психологическа защита за наше успокоение, не за успокоение, че бедата е една за всички, и щом е за всички, то не е страшна. Ние не само ще можем да се защитим по-добре от ударите и да подготвим надежден тил в случай на война, а ще получим особена сила, която ще ни стане не щит, а наше оръжие.

Ние трябва да се радваме и вдъхновяваме от това, че ни се отваря такава възможност. Ако постигнем връзка, която се нарича поръчителство, то без съмнение ще победим. До такава степен, че да премахнем заплахата от война, да отстраним от пътя си тази опасност и от своето бъдеще.

Аз разглеждам този исторически момент от живота на нашата държава Израел, като преломна точка. Ако ние сега се обединяваме, то се издигаме на друго ниво като народ, като държава, особена сила. Ние наистина ще станем народът на Израел, който някога е възникнал в условията на поръчителството, както разбираме от Тора. Съединението между нас е било предварително условие, необходимо за да станем народ, стоейки пред планината Синай. Както е казано: ”Днес вие Ми станахте народ.”

Ако народът на Израел изпълнява условието за поръчителство, то той ще може да победи във всяка област, в която се появят проблеми пред него, да победи каквато и да е криза. Тъй като всички беди и проблеми, преследващи ни от времето на падението на Храма, са предизвикани само от това, че сме отслабвали взаимното поръчителство.

Силата на поръчителството обладава с такава голяма мощ, че е способна да поправи в нас всичките ни недостатъци и да отстрани всички препятствия пред нас. Затова, дайте да гледаме оптимистично напред и да виждаме пред нас доброто бъдеще, при условие, че се стремим към съединение помежду си, чак до стъпалото на поръчителството. И тогава няма за какво да се притесняваме, освен съединението да стане на такова ниво, че да е като органите на едно тяло.

И независимо, че всеки ще действа в своята особена форма, ние ще се съединим заради постигане на хармонията, която се нарича живот на общото тяло. Нека поискаме това да се случи! За това от нас не се изискват никакви физически действия – само вътрешни, за да се усетим в такова общество.

Затова такова действие носи много бърз, може да се каже, светкавичен резултат. Ако започнем още сега да напредваме в тази посока, то веднага ще усетим как между нас се заражда някаква особена, допълнителна сила, каквато никога до сега не сме усещали. Това е огромна сила, посредством която ще можем да разрешим всички проблеми.

Вместо да спорим и да се надпреварваме, да се препираме и караме, ние като едно дружно семейство ще седнем зад кръглата маса и заедно ще решим как да преодолеем всички проблеми, възникнали в нашето семейство. Как да се погрижим за старците, за младите, новородените, за възрастните – за всички членове на семейството ни. Ако така се отнасяме един към друг, ”като един човек с едно сърце” и си припомним, че ”целият Исраел са другари”, че сме ”братя” и сме задължени ”да обичаме ближния като самия себе си”, ако се върнем към условието за поръчителството, благодарение на което станахме народ, то може да бъдем уверени, че нито един враг няма да ни навреди и дори няма да се надигне срещу нас. А ако някъде дори се появат някакви проблеми – това ще е знак, че не ни достига поръчителство.

Затова, нека от този момент да започнем да гледаме на своя живот с пълната надежда за добро бъдеще – при условие, че постоянно ще се грижим да сме свързани като братя, когато целият народ – това е едно семейство. По такъв начин ще победим.

От 56–та беседа за новия живот, 12.08.2012

[85451]

Аз искам на всички да им е добре!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво конкретно се състои нашето обединение?

Отговор: Обединението се основава на това, че ние всички принадлежим към едно общество и искаме да го направим много по-справедливо, по-добро, по-милосърдно, внимателно вслушващо се във всеки човек.

Искам на всички да им е добре! Не трябва да изпъждате или отнемате парите на богатите хора. И не трябва да пренебрегвате нито един слаб обществен слой на обществото: бедни, старци, жени. Едното не трябва да се осъществява за сметка на другото.

Това е възможно при едно условие: ако отначало изградим справедлива структура в обществото, на равни начала. И от тази гледна точка ще се отнасяме към всички – по примера на семейството, където има деца, възрастни, баща и майка, много задължения, дългове, проблеми. Но ако всички седнем зад кръглата маса, то ще разберем, че трябва да подсигурим детето, стареца с лекарства, всички домакински сметки. А след това гледаме какво ни остава, разделяме си го и преживяваме с него.

Ако под такава форма, отнасяйки се към всички с любов, действаме и решаваме проблемите на обществото, то никой не би се оплакал защо сме направили това именно така. Тъй като всички биха видели и разбрали, че всичко е направено справедливо, защото новороденото има нужда от своето, и старецът – от своето. Т.е. преди всичко, трябва да постигнем съединение, с една дума, така, както е в добро семейство.

И тогава, дори да нямаме такива големи ресурси, ще се удовлетворяваме от тях, никой няма едва да преживява и да се чувства отделен. Тъй като това е основната претенция, която обикновено има човек, защото той усеща: аз нямам онова, което има другия и при това, за моя сметка.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81126]

Достатъчно ли е да молим за ръст на БВП

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Особеност на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато се сблъсквам със закона за взаимно поръчителство и виждам неговото действие, аз веднага започвам да следя другите, да не вземат да пробият дупка в лодката и чисто егоистично настоявам да не правят това.

Отговор: От поправената, алтруистичната страна, аз действам по различен начин. Казвам си: всички те са перфектни, мога да бъда абсолютно уверен в тях, единственото, което ми липсва е да се контролирам, така че да ги допълвам правилно.

Ако съм с правилно поведение в интегралната схема, то цялата схема ще бъде правилна. Това е обратното следствие на същия закон, когато всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, се държа правилно, то задължавам цялата интегрална система да се държи правилно. Ако някой нарушава този закон, то цялата система се срива.

В техниката има примери за различни системи, включително и интегрални.

Има дискретна система, където ясно са обозначени началото и края и всички работни части чрез импулс общуват  една с друга.

А има система, която се задейства от получения сигнал, след което се успокоява, преминава в състояние на равновесие и, едва след това, вие получавате от нея сигнала като решение на проблема. Тази система се нарича интегрална, аналогова.

В тези системи става смущение и естествено усредняване, успокоение. Вие няма да видите никакъв резултат дотогава, докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение.

В началото, когато подавате сигнал, вие привеждате, да кажем, егоистичната среда в объркано състояние. Тогава идва поправяне: постепенно се постига успокоение, баланс между абсолютно всички части на системата. И след това вие получавате от нея потенциала, който е резултат от нейното съединение. Ако имаме предвид човешкото общество, то полученият резултат се приема от всички равномерно, еднакво, с добро, и всички се стараят да поддържат именно това състояние, защото то е най-комфортното за всички.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[68737]

„Любовта ще покрие всички престъпления“

каббалист Михаэль ЛайтманКак да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Човечеството като интегрална система

каббалист Михаэль ЛайтманМоже да говорим на дълго и широко за връзката между нас, която в последно време изисква от нас да общуваме помежду си емоционално, на нивото на чувствата. Трябва да започнем да се свързваме помежду си не само в съответствие с екологичното законодателство, в процеса на производство, на функциониране на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а всеки човек лично – и съответно на това, всички държави, трябва да участват в добрите отношения помежду си.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Вместо безредици – мир за всеки дом

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

  • Ние с никого не се смесваме;
  • Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
  • Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Уроци за новия свят. 80% зад чиновете

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кой ще се обучава на курсовете по интегрално възпитание: само хората, останали без работа, или изобщо всички?

Отговор: Мисля, че броя на безработните ще бъде огромен. А тъй като става дума за поправяне на обществото, то трябва да привлечем не само хората, загубили работата си, но и домакините, пенсионерите и изобщо хората, които не работят. Ще се получи, че най – малко 80 % от населението ще са готови за такива курсове.

А ако случайно човек намери работа или някаква издръжка, това не означава, че той трябва да напусне курса. Ние смятаме, че е задължение на всеки да премине през такъв курс на интегрално обучение. И хората трябва да си разпределят работата, така че всеки да работи по няколко часа на ден.

Това са много големи промени в обикновения подход, но ние не ги въвеждаме със свои решения –кризата го прави вместо нас, без да ни оставя избор. Мисля, че това ще ни отнеме не повече от една година.

Въпрос: Но какво ще става в междинния период, когато още не сме достигнали до това, да си поделим работата на по няколко часа на ден, и хората все още няма да са оставили надеждата да се върнат към предишното състояние?

Отговор: Мисля, че големият процент безработни ще доведе до безредици, до безсилие на правителствата и загубване на пътя. Това ще доведе до състояние на пълна анархия, и няма да остане друг избор, освен да се приемат такива рамки. Това ще се случи много бързо, иначе ще стигнем до пълен крах на цялото общество и до световна война.

Така както сега правителствата не могат да наложат власт над икономическите системи, така те няма да могат да управляват нищо. Ако милиони излязат на улицата, не ще може да ги спре нито армията, нито каквато и да била сила. Правителствата просто няма да знаят какво да правят. Всички видяха какво се случи в Сирия и Египет.

Във всяка страна ще се наложи да се отчита местната специфика и характера на народа. Например, в Гърция никак няма да е лесно, да се накарат хората да учат, както в една Германия. Германците старателно ще се учат, както днес старателно работят. А в такива страни като Гърция, ще се наложи хората да бъдат привличани с нещо на такива курсове,  да им се дават някакви компенсации.

Проблем за всички европейски страни е застаряващото население, живеещо между домът, кафенето, и екскурзиите. Навсякъде е нужна програма, приспособена към местните условия.

От беседата ”Уроци за новия свят”, 01.12.2011

[65326]

За глобализацията

каббалист Михаэль ЛайтманПогрешно се смята, че глобализация означава увеличаване на мащабите на световната търговия и международния обмен на технологии, идеи, преместване на хора в условията на открита световна икономика. Едни виждат в това прогрес, а други усещат сериозна заплаха за световната икономическа система.

Но глобализацията не се базира само на обмена на всичко и всички, а на интеграцията, дори до сливане и изчезване на границите.

Глобализацията не е проява на икономическия, а именно на социалния прогрес, път към новия облик на човека. А преживяваните от нас кризи, всъщност, са предизвикателства към цялото човечество, корекция.

Глобализацията не е съревнование, а обединение. И само ако си поставим за цел достигане на разумно потребление, това обединение ще даде резултат. Иначе ”неволната” глобализация ще ни доведе до разрушение (обединяване на егоистите – за тяхно нещастие и за нещастие на целия свят).

Днес глобализацията не съществува, защото между държавите в света, бариерите си остават и няма правила за следващо обединение в някакво единно общо общество. Глобализацията може да се реализира само с взаимно поръчителство, иначе това е кланово обединение на капиталистическите акули.

Не бива да ни заблуждават бизнес – обединенията, икономическата интеграция извън държавните граници, международния туризъм, международните връзки, количеството на ползвателите на Интернета, членуването в международни организации.

Глобализацията е обективен, зададен от природата на нашето развитие, неизбежен процес на взаимна зависимост (поръчителство) на всички от всички в единната, интегрална, аналогова система на човечеството и цялата природа. И това ни принуждава незабавно да създадем ново интегрално образование и възпитание, за да обединим човечеството с приближаващият ни нов свят.

[64467]

Да се научим да разбираме езика на природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В системата за интегрално възпитание на децата няма наказания, ние се обединяваме с детето и говорим с неговата човешка част: „Я да видим какво има, какво направи с нас егоизма“. Това означава, че ние се фокусираме върху разделянето между човека и егоизма. Възможно ли е да имаме такова поведение и с възрастните?

Отговор: Бих казал, че към тях поведението трябва да бъде в още „по-рязка“ форма. Именно тази дума подчертава важността на  действието.

С детето ние все още си играем, тъй като трябва да го щадим, тъй като то все още не е развито и не може да се види отстрани. То все още чувства само „аз“ и нищо друго, и   не забелязва останалите.

На определена възраст то вече е в състояние да разделя категориите „вътрешно аз“ и „външно аз“, „другите хора“ и „нашите взаимоотношения“. Съществуват такива скокове, преходни периоди – на 2 години, 3 години, 5-6 години, 9, 12 и т.н. В човека протичат процеси на натрупване, а след това, на следващия етап, мировъзрението се променя и той започва да вижда и да разбира света малко по-различно.

При възрастните хора това се случва според степента на адаптация към новата система. Това включва интегралните знания и разбирането, че всичко е взаимосвързано. Включването в тази система, в групата, когато постепенно започваме да усещаме себе си и другите като едно общо цяло, като отбор, от който е невъзможно да се избяга.  Като че ли се намираш в бурно море, в малка лодка и вашата безопасност зависи само от вашето взаимодействие. Ако вие се вълнувате, то и морето ще се вълнува; ако вие сте спокойни, то и морето ще бъде спокойно.

Оказва се, че природата по такъв начин си играе с нас. Когато иска да ни премести в следващото състояние, тя разиграва буря и ние постепенно, по неволя, се променяме. В противен случай няма да се спасим.

Ние трябва да се научим да разбираме езика на природата, да започнем да го усещаме, да разговаряме с нея, т.е. да виждаме. И ние действително можем да го контролираме.

Когато ще сме в състояние да управляваме чрез мярката за интегрална свързаност помежду си, тогава ще видим как чрез това, въздействаме на природата. Броят на ураганите, земетресенията, цунами, всевъзможните метеорологични условия, революции и въстания – всичко, което може да се случи между нас и в личния ни живот – всичко това ще бъде в пряко мигновено взаимодействие, в пряка връзка с качеството на нашите взаимоотношения. За човека е много важно да намери, да напипа това взаимодействие. Тогава той ще започне да вижда себе си говорещ с природата, влияещ върху нея.

Днес започваме да се досещаме за това, защото съществуват много теории (и дори не само теории) за взаимовръзката, за влиянието на природата върху човека и човека върху природата.

Резултатът от нашата интегрална система на обучение трябва да стане група от хора, които наистина чувстват съответстващата реакция на природата, като следствие от своето повече или по-малко правилно поведение.

Този двустранен флирт с природата „ти на мене, аз на тебе“, когато ти – това сме „ние“ по отношение на нея, издигат човека до следващото ниво на усещане на света: къде всъщност се намирам аз . Той започва вече да усеща вътрешните сили на природата, двигателя, който движи еволюцията – към какво ни води, какво желае природата.

Ние изведнъж разкриваме вътре в нея такива неща, за които никога не сме подозирали. Това не е проява на специални умения като при Волф Месинг, Ванга или други пророци. Това е наистина нивото на вътрешно съзерцание, когато човек започва да разбира замисъла на природата и осъзнава, че всичко се създава и развива не просто така, а има определена и много ясна програма. И ние се развиваме съответно на тази програма и можем активно да участваме в нея.

Това ни издига на следващото стъпало на съществуване, когато вече не сме слепи, безпомощни части на природата, които прилагат своите вътрешни инстинкти, а ставаме разумни всемогъщи същества. Ако чрез своето взаимодействие, чрез по-голямо или по-малко обединение между нас, можем да имаме различни въздействия над природата – ние можем всичко! С по-голямо взаимодействие помежду си, ще можем да се издигнем над скоростта на светлината. Няма ограничения.

Можем на практика да излезем извън рамките на всички закони на природата, които наблюдаваме сега и да се издигнем на нивото на самата природа.

От беседата по интегрално възпитание, 12.12.2011

[64239]

Когато свободата е по-лоша от робството

каббалист Михаэль ЛайтманВодещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Всемирен закон за хармонията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво имате предвид, когато говорите за хармония?

Отговор: Хармония – това е просто. Тя произтича от това, че в природата съществуват две сили – сила на отдаване (положителна) и сила на получаване (отрицателна), които на различни нива (биологично, физическо, нравствено и т. н.) се проявяват като уравновесени системи. Ако те са уравновесени в човешкия организъм, това говори за неговото абсолютно здраве. Ако са уравновесени в природата, това означава, че се намира в абсолютен покой. Неравновесието води до всевъзможни движения.

Естествено, че неравновесието е необходимо, тъй като то създава живота. Постоянното взаимодействие на двете сили в определени рамки, колебанието помежду им създават живота. Например, свиването и разширяването на гръдния кош, сърцето и на другите органи са изградени на взаимното движение на тези противоположни сили, които се поддържат и се допълват едни други. Животът – това е, което възниква между тях, вследствие на тяхното правилно хармонично въздействие.

В перспективите на нашето развитие ще достигнем това, че цялата човешка общност трябва да достигне до режим на работа, когато всичките й части взаимно се колебаят. Но тези колебания, ще бъдат като дишане, взаимно обусловени, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те последователно ще си взаимодействат: колкото отдаваме на природата, толкова трябва да получим от нея; колкото получаваме, толкова трябва да отдадем. Тогава ще живеем в хармония, в хомеостаза, в състояние на взаимна подкрепа.

Природата, която ни довежда до състояние на равновесие между двете й основни сили – силата на отдаване и силата на получаване – предполага, че сме задължени да стигнем до това. Това е нейният общ стремеж.

С този общ всемирен закон ние нищо не можем да направим. Можем само да разберем накъде отиваме и как правилно, доброволно, съзнателно да се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ закон. По такъв начин, ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, до което ще достигнем, но и на всички стъпала на развитие.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63841]

Уроците на един нов свят. Роби на работата

каббалист Михаэль ЛайтманВиждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.

Целият ни живот е фокусиран върху работата. Съвременният човек отделя малко време, за да похапне, пийне, малко да отдъхне, седейки пред телевизора, а основната част от времето си той изгаря по време на работа. Изразходваме час-два да се доберем до работа и да се върнем от нея. И цял ден прекарваме на работното си място.

Фирмите организират свои детски градини, съвместен отдих за работниците, правят всичко, за да ги привържат още повече към работното място. По този начин човек става роб на своята компания и дори не осъзнава, че има и нещо друго освен работата. Работата става за него най-важното нещо в живота и го изпълва изцяло.

Когато се срещаме с някой познат, първото нещо, което питаме: „Е, къде работиш? С какво се занимаваш? Колко печелиш?“. Накратко, се отнасяме към него не като човек, а като професионалист. Ние изглежда не виждаме пред себе си човека и не питаме какво го интересува, какво е видял, чул или почувствал, къде е почивал. Като че ли работното място за нас е по-важно от човека и главното е къде работи той и какво прави.

И самият човек е повече загрижен да не го уволнят и ще може ли да си намери друга работа. Компаниите изпращат сътрудниците си на професионални курсове – всичко се върти около работата. Минимум 10 часа на ден човек прекарва за това, но това абсолютно  не е здравословен начин на живот.

Ние унищожаваме нашата основа – светът, в който живеем, всички природни ресурси, екологията. Ние сме като заиграли се деца, които майка им трябва да спре. Тя идва и спира играта, заявявайки, че е вече време да се захванем за работа – а ние не можем да спрем.

От беседата „Уроци за новия свят“, 01.12.2011

[62556]

Уроците на един нов свят. Човеко – болтчетата на технократския свят

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]

Искам социална справедливост!

каббалист Михаэль ЛайтманБез взаимно поръчителство е невъзможно да се достигне социална справедливост.

Каква трябва да бъде социалната справедливост? Съществуват десетки всевъзможни методики, планове, които са съвършено несъпоставими помежду си. Нито в една от тях няма отговор на този въпрос, защото не е възможно да се достигне до справедливост, ако не гледаш на всички като на едно семейство.

Трябва да достигнеш до такова вътрешно състояние, когато за теб са равни всички, когато седиш заедно с всички на кръглата маса, като в семейство, обсъждаш общите проблеми и чувстваш всички еднакво близки. Само когато можеш да разпределиш общата ”баница”, спрямо всеки за всичко и съвместно с тях да решаваш проблемите, съветвайки се с останалите и взимайки под внимание всичките им мнения, защото са ти скъпи. Само тогава ще достигнеш социална справедливост. Иначе е невъзможно! Затова всичките им прекрасни лозунги, също както в Съветския съюз, са обречени на провал.

Днес трябва да се обръщаме към всички, постепенно да подготвяме населението, да се обяснява, че стачката днес не е метод и че не ”камъкът е оръдието на пролетариата.”

Искате социална справедливост – заповядайте, ще имате справедливост, ако станете равни.

По какъв начин да се достигне равенство? Ти си беден и искаш да няма богати? Давай да направим това с помощта на взаимното поръчителство.

Ти си богат и виждаш, че не можеш да управляваш нищо? Не! – можеш да управляваш и да получаваш наслаждение от управлението – само че не от парите във вид на нули в сметката, които не са ти нужни, а от чувствата на благодарност за управлението ти.

Големите индустриалци, финансисти – те са велики хора. Постигнали са всичко, благодарение на труда си и умеят да управляват големи системи. Оставете им това, което могат да правят, само им дайте друго наслаждение. Днес получават едни страдания от това, че милионите и властта им ”убягват”. Дайте им друго: почит, уважение, одобрение, възхищение от това, което правят за обществото, и ще дойдат при вас.

Тоест трябва да имаме подход към всички слоеве на обществото.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61764]

Първи проблясъци на осъзнаване

каббалист Михаэль ЛайтманНeобходимостта от всеобща взаимна връзка вече отчасти разбират политици, още повече – финансисти, икономисти, защото те са свързани с тази система. Те изведнъж откриват, че техните пари не са техни, защото се въртят в една и съща обща система и те не могат да се измъкнат с тях никъде. Те виждат, че егоистичните връзки вече не работят – стартира една различна система.

На моята банкова сметка има пари. Аз искам да си ги взема, а ми казват: „Момент господине, това не са ваши пари, те се намират в обща система. Ние сме ги вложили в промишлеността, във възпитанието, в образованието – там са в обръщение.“ Но аз искам да си ги получа обратно, аз съм ги донесъл тук. „Донесохте ги – да, но да получите – не трябва“. Това разкриват сега финансистите. Те просто са ужасени от това, в какъв свят са се оказали.

Те са готови вече да ни слушат, въз основа на тези проблеми и страдания, които преживяват поради загубата на своите милиарди. От ръцете им се изплъзва властта на парите, политическата власт, защото светът е кръгъл. А този свят те не познават, не умеят да работят в него. Защото винаги са работили с „юзди“.

Ако всички усещаха това, би ни било много по-лесно.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61762]

Просто решение на икономическите задачи

Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.

Решавайки икономическите въпроси в семейството, сядам със съпругата и децата на кръглата маса и заедно започваме да мисли как най-добре да използваме ограничения семеен бюджет. При това, вземаме под внимание потребностите и исканията на всеки от членовете на семейството: на малкия е нужна играчка, по-големият трябва да посещава кръжок, за възрастния е необходимо лекарство, колко да се отдели за храна и т.н. Тоест изхождаме от потребността на всеки и всички. Точно така трябва да се разглежда целия световен бюджет.

Обикновено всичко, което печеля, го нося в семейството, не го оставям за себе си лично, да допуснем,  30% от работната заплата, както това прави всяко предприятие. Да предположим, че предприятието пуска чаши със стойност 10 долара. От тях 5 долара взима собственикът и 5 долара отиват за заплащане на работещите, фабриката: за амортизация, застраховка и прочее.

Защо собственикът трябва да заработва 5 долара отгоре? Трябва да получава такава заплата, като всички останали. Ако се намираме в единна система, то всички получават еднакво и всички правилно взаимодействат помежду си.

В такъв случай всяка вещ ще струва 50% по-евтино и дори повече, защото всички съставни елементи: машините за изготвяне на чашите, материала, от който се изготвят, транспортните разходи и т.н. – всичко се снижава до необходимото ниво. Всеки ще получава нормална заплата за поддържане на достойно ниво на живот. И това не е най-ниската заплата!

Ще видим какво огромно количество излишък ще се освободи в света. Ежегодно изхвърляме един и половина милиарда тона добри, чисти продукти! Това е достатъчно, за да се нахрани още едно Земно кълбо.

Излиза, че неправилните ни, егоистични взаимоотношения довеждат цялото Земно кълбо до неравновесие. Ако започнем да се стремим към равновесие със себе си, по естествен път ще произтече преразпределение на всички ценности в света и ще остане огромно количество неизползвани материали, полезни изкопаеми. Вече няма да прахосваме, да изпомпваме от земята нейните ресурси, няма да се храним с плодове и зеленчуци, пропити с химия, защото ще възникне равновесие на всички системи.

Не ни е нужно да увеличаваме индустрията. Достатъчно е да въведем в порядък взаимоотношенията между нас, за да обезпечим целия свят с всичко необходимо: жилище, храна, дрехи – на нормално ниво. Променяйки себе си, издигайки се от егоистично ниво на алтруистично, ще го направим.

Преди това е звучало като фантастика: „град на слънцето“, комунизма, светлото бъдеще и т.н., но днес няма къде да избягаме. Днес към това ни принуждава природата.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61421]