Entries in the 'Въпрос-отговор' Category

Въпроси на децата към Твореца

Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

 

[247702]

 

Духовния свят и нашите страдания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Ако правилно съм разбрала, всичко води своето начало от корените в духовния свят и се спуска по клоните в нашия свят.

Тогава излиза,че всичко случващо се сега на Земята, започва своето начало от духовния свят, и всички безчинства и тежки съществувания в материалния свят, са проявления на духовния корен? Тази безграничност на Земята отначало започва в света на корените?

Отговор: Не. Работата е в това, че съществува спускане на духовните корени в нашия свят. И по пътя на това спускане (опитайте се да разберете тази дума) произтича морална деградация на всички духовни сили, докато те не преминат дори такова състояние, което се нарича “разбиване”, когато всички те се променят в противоположните им жестоки, егоистични сили, които наблюдаваме в нашия свят.

Ето това е нашия свят – най-низкия, най-жестокия, абсолютно обратен на духовния.

Въпрос: Може ли по случващото се в нашия свят да съдим за духовните корени?

Отговор: Обърни всичко обратно, омразата в любов – и ще получиш духовното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018

[229629]

Смехът помага да живея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Как да съгласуваме емоциите с разума?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 24.04.2018

[227800]

Егото не може да бъде унищожено

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Кабала предлага ли да се унищожи егото?

Отговор: Не. Кабала е методика как правилно да работим с егоизма и да го използваме с пълна сила. Ето защо тя се нарича наука кабала, от думата „получаване“.

Въпрос: Тоест, да се унищожи егоизма е невъзможно?

Отговор: Не е възможно и не е необходимо.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

Как да намерим смисъла на живота след четиридесетте?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Навърших 40 години. През целия си живот се въртя, като катерица в колело и не е ясно какво съм постигнал. Как да намеря смисъла на живота след четиридесетте?

Отговор: Смисълът на живота може да бъде разбран, само когато се свържете с вашия Източник. В него е смисълът на живота ви. От него произлизат всички системи за управление, всички сигнали, цялото ви управление.

Когато го разбереш, тогава  ще проумееш смисъла на твоето създаване, как той те управлява, към какво те води – тогава и ще разбереш всичко. А преди това няма да знаеш нищо.

Ти си като малко опитно животно, което не знае какво ще се случи с него в следващия момент, не знае целта на своето съществуване, а просто се опитва във всеки момент да се чувства възможно най-удобно и нищо повече.

Въпрос: Това означава, че в плоскостта на този свят човек не може да намери смисъла на живота?

Отговор: Има смисъл на живота – комфортно съществуване, докато живееш.

Въпрос: Ако човек съществува  комфортно и въпреки това не мисли, че това е животът, то вече необходимо ли е да се издигане над този живот?

Отговор: Да. Тогава е необходимо да се издигне, да търси смисъл.

От телевизионната програма „Новини с Михаил Лайтман“, 29.05.2018

[229625]

 

Любов към себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е „Възлюби ближния както себе си.“ Излиза, че ако не обичаш себе си, не е възможно да обикнеш ближния? Какво е любовта към себе си? Какво я отличава от егоизма?

Отговор: Любовта към себе си не е егоизъм. Истинската любов към себе си е стремеж правилно да изразиш себе си в този свят и в цялото мироздание, достигайки до най-добрите цели, които само ти можеш да постигнеш в своето настоящо съществуване.

Тя се постига само чрез връзката с другите. Именно тогава, когато започнеш да мислиш: „Какво за мен е най-предпочитаното, в какво трябва да се изразява истинската любов към себе си?“. Тя трябва да се изрази в това, че обичаш другите както себе си. По такъв начин достигаш най-висшето, най-доброто, вечно състояние. Любовта към ближния може да се нарече най-висш егоизъм и истинска любов.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.02.2018

[226380]

Какво обединение се нарича „клипа“?

каббалист Михаэль Лайтман

Въпрос: Какво отношение между другарите в групата  се нарича“клипа“? Може ли  да дадете пример?

Отговор: Клипа е първичната, базисна, егоистична сила, която действа  само  срещу разкриване на единството, в което трябва да се прояви Творецът.

Има разнообразни форми на обединение, които не изискват преодоляване на  своето зло начало, на егоизма, които не предизвикват неговата съпротива, там егото не пречи. И има такива видове обединения, които го поддържат,  например  национализма, фашизма.

Затова проверката на  земно ниво е дали в действителност действаме за обединяване и любов без граници. В това е разликата.

Ако  искаш да донесеш благо на своя народ, на своята страна, а целия свят не те вълнува и дори напротив, ти му желаеш зло, то цялото  ти обединение е против духовното и  заради това ще се разпадне и няма да може да просъществува. Затова Баал а Сулам казва, че това е проклятието на поколението.

От беседата в Исландия, 23.05.2018

[228969]

Какво общо има с това Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Всичко, което вие преподавате, е чиста проба психология на отношенията между хората. Какво общо има с това Бог, светлината и всички останали атрибути?

Отговор: Факт е, че постижението на Твореца се случва между хората, когато между тях възниква особено отношение на отдаване и любов. Не земно отдаване, не земна любов, а от по-висш порядък, т.е. над нашия егоизъм.

Затова, за да се издигнем на следващата степен, над нашия егоизъм, е необходима науката кабала, която по принцип се занимава само с това. Тоест, това е психология, но на следващата, по-висша степен.

В нашата земна психология човекът на практика не е задължен да се променя. А тук той трябва да получи висша сила и кабала му обяснява как да го направи. Получавайки тази сила, той изгражда над себе си друг човек, съвсем друга личност, която работи в отдаване и любов към другия – от себе си. Тоест на материално ниво „аз съм в себе си”, а на духовното действам „от себе си”.

Материалната психология не може да се занимава с това, тя няма тези инструменти, няма силата на светлината, която може чрез инверсия да промени човека. Затова психологията е психология, а кабала е кабала.

Въпрос: Може ли да се каже, че материалната психология ни приспособява към земната реалност, а кабалистичната психология към висшата реалност?

Отговор: Разбира се, аз се адаптирам към другата система на отношения, която е изградена върху пълното изключване от моя егоизъм и над него.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228596]

Правилната десетка

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Блиц-отговори на кабалиста, 32.12.2017, ч.2

Въпрос: Дайте, моля, определение на щастието.

Отговор: Щастието е когато мога чрез себе си да напълвам другия или чрез другия да напълвам Твореца.

Въпрос: Материалният свят постоянно ме увлича. Защо Творецът го е създал?

Отговор: За да може той да ви увлича, а вие да се съпротивлявате и да се опитвате да ви привлече Висшия свят.

Въпрос: Каква е ролята на човешкото разнообразие в този свят?

Отговор: Ние се явяваме частици на една обща система на душата – Адам, и затова толкова различни. А сега всички заедно трябва отново да се обединим в тази обща система.

Въпрос: Може ли да предразположим висшите сили към себе си, за да попаднем в необходимото време, на необходимото място?

Отговор: Това зависи от съдбата на човека, която се определя от много параметри, но основно, от неговата душа: доколко тя се е развила в предишни състояния, и до колко в момента общата душа, наречена Адам, се нуждае от участието му в общото поправяне.

Въпрос: Всички ли висши сили са еднакво благоразположени към нас? С всички ли, може да има връзка?

Отговор: Има една висша сила – Твореца, а останалите сили са Негови производни, затова трябва да се съобразяваме само единствено с Него. Всички останали сили се наричат ангели, в тях няма свобода на волята.

От урока на руски език, 31.12.2017

[226232]

Без коментар…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Неотдавна публикувахте статия за това, че жените не искат да раждат, в тях се потиска майчинският инстинкт. Само не разбрах защо обръщението е към жените и за жените? Нима жените сами се заплождат и вземат решение за раждане?

А Вие поинтересувахте ли се дали мъжете искат деца? Искат ли да възпитават, да влагат сили, пари, да им отделят нужното внимание, да се грижат за тях?! А иначе се получава сякаш има отделна страна, където живеят само жени, станали егоистки.

Отговор: В това, което се случва, са виновни не жените и не мъжете, а цялото общество, което не разбира за какво и заради какво живее.

То е станало толкова егоистично, че скоро във всичко ще ни заменят роботи. Всеки ще има свой, напълно автоматизиран дом, от който без да излиза, човек ще се чувства в Швейцария, или на Елбрус – където си поиска, ще вдъхва мириса на планинския въздух, на морето – каквото иска.

Лежейки на кревата си, ще може да усеща топлия пясък, сякаш лежи на плажа, или огъня, около който стои с приятели. И всички тези усещания ще създават в него роботите, огромните екрани от четирите стени.

При това той няма да е длъжен на никого за нищо. Няма да му е нужна нито жена, нито мъж, нито деца, никой… А още по-добре, ако му сложат на главата няколко електрода, и той ще бъде щастлив. А още по-добре, ако изобщо не бъде. Защо? По-добре е просто да не съществува.

Скоро ще видим в Интернет такава реклама: „Който не иска такава участ, не желае да съществува, моля да се запише“. Към това ни водят. А всичко започва с отсъствието на желание да се създава семейство, да се раждат деца, да се продължи рода.

Въпрос: Тоест?

Отговор: Нямам коментар… No comments…

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 22.06.2017

[210303]

Да промениш мислите на другия (клип)

Питате? Отговарям!
Може ли кабалистът да промени мислите на другия?

[201296]

Кой е създал религията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междуособна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Какво е омразата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Какво е омразата?

Отговор: Любовта и омразата са тези, които движат човека и управляват света.

Това, от което страдам, предизвиква в мен омраза към източника на страдания. Това, от което се наслаждавам, предизвиква в мен любов към източника на наслада. Така тези сили се изразяват в нашия егоизъм. Оценявам всичко само според това зле ли ми е или добре от едни или други явления, от напълването.

Реплика: Нормалният човек се плаши от думата „омраза“, за него тя е много крайно състояние: война, убийства.

Отговор: Човекът трябва малко да се повдигне на философско ниво, тъй като се намираме в природата, в която и двете усещания – любов и омраза или болка и наслада постоянно ни ръководят. Без усещането на тези две взаимно противоположни явления не можем да съществуваме.  Ние няма да се чувстваме живи, ако нямаме постоянно усещане за любов и омраза.

Въпрос: Защо винаги казвате, че истинската омраза съществува само по пътя към любовта?

Отговор: Защото тя е предназначена само за това. Ако нашето желание да се насладим не се напълва, ние страдаме. Ако се напълва, се наслаждаваме. Върху това е изградено всичко.

Много е просто. Съществува малка клетка. Ако не я напълваш, тя страда и се отнася към източника на своето не напълване с омраза. Тя иска да го промени, преобразува, унищожи, само и само да не страда. Ако се появи източник, който я напълва, то отношението към него се нарича любов. Няма нищо друго.

Наистина, в това съществуват още различни системи на памет и възпроизвеждане – това, което изгражда отношенията помежду ни и т.н.

Въпрос: Тоест, ние постоянно изпитваме любов или омраза към Твореца?

Отговор: Всичко, което усещаме в материалния свят, го изпитваме по отношение на Твореца, защото освен Него няма нищо. Всичко, което съществува наоколо са Негови прояви по отношение на нас. Той ни изпраща усещания за страдание или наслаждение, към които ние изпитваме омраза, отвращение, отблъскване или обратното – привличане и любов.

Въпрос: Оказва се, че ако мразим някого, то мразим Твореца?

Отговор: Естествено, защото „няма никой освен Него“, той ни организира всичко. Всички сметки трябва да се водят само с Твореца.

Ако човек започне да се насочва само към Твореца, осъзнавайки, че само Той съществува пред него, тогава всичко е спокойно и добре. Знае как да се държи. Знае как да се оформи в отношенията си с Твореца. Знае какво да прави така, че Творецът да стане по отношение на него добър, напълващ, любящ, любим. За това говори науката кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.01.2016

За какво са нужни страданията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че „любовта и гладът управляват света“. Затова само страданията ни тласкат напред. „За един бит, двама небити дават“ – това е точно така. Затова „през бодлите – към звездите“. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека „точката в сърцето“ възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с „тоягата към щастието“. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.11.2016
[198799]

Как да разкрием духовния свят?

Реплика: За Вас говорят, че всичко скривате. Кажете какво има в духовния свят, с какво се занимават хората там и т.н.

Отговор: Ще ви кажа само едно, но не като оправдание. За последните три хиляди и петстотин години, са написани стотици книги. Написани са от велики кабалисти, които са разкрили и изучили висшия свят. Работата не е в мен, макар че към днешния ден аз съм най-малкият и последният от тях по веригата. Така че, ако не казвам нещо, вземете техните книги. Започнете да четете!

Ще разберете по какъв начин да променяте себе си, така че да наблюдавате висшия свят, да го разтягате, да го разбирате и по-дълбоко да прониквате в него.

Затова не съм съгласен, че нищо не казвам. Опитвам да го направя.

Много хора не просто говорят, че Лайтман нищо не казва, а утвърждават, че «той нищо не знае»! Кой е той?! Що за кабала е това? И всякакви подобни.

Интересното е, че хората, които не са изучавали кабала и изобщо не познават предмета, изведнъж изказват мнение за нея! Удивително! Никой не говори за това, което се случва например в ядрената физика или за синтеза на лекарства и прочие.

Това са много сложни неща! А кабала е много, много по-сложна! Освен това, тя се намира извън рамките на нашите обикновени сетивни органи. И изведнъж всеки проявява своята «компетентност» и прави някакви изводи.

Разберете, че кабала е невъзможно да бъде обяснена. Тези, които имат претенции и говорят, че аз нищо не обяснявам, всъщност са прави! Човека може само да бъде научен да отвори очи и да види висшия свят.

Има картини, в които, за да се види изображението, трябва да се разфокусира зрението. Вглеждате се в картината, взирате се и като че ли в нея няма нищо, освен щрихи. И изведнъж започвате да навлизате в нея и там виждате обемно изображение, ходещи динозаври или плаващи патици. Случва се при пълно разфокусиране на зрението.

Науката кабала може да научи човека да разфокусира всичките си сетивни органи! И тогава с всичките си пет сетивни органа ще започнете да се настройвате на следващото, по-вътрешно ниво, да влизате в картината на света и извън неговите предели и да усещате цялото мироздание!

Как мога да ви разкажа всичко това?! Mога само да ви подскажа как да се разфокусирате, така че вместо този свят да усетите висшия свят, да влезете в следващото измерение.

Всъщност, ние съществуваме във всички светове! Нашият свят е най-нисшият и не влиза в тяхната сметка. Пет свята, състоящи се от 125 стъпала, се намират над него и съществуват тук и сега! Само ние не ги усещаме, не ги виждаме, но неосъзнато контактуваме с тях, те ни влияят.

Задачата ни е да разкрием висшия свят, разфокусирайки всичките си егоистични подходи към живота така, че да започнем да възприемаме алтруистичния свят, съществуващ с противоположни закони. Вместо егоизъм – алтруизъм. Вместо ненавист – любов. Вместо грижа за себе си – загриженост за другите. В Тора неслучайно е казано: «Възлюби ближния както самия себе си». Това е общия закон на висшия свят.

Искате да го усетите? Опитайте, потренирайте така да се отнасяте към света. Това е възможно само ако влезете в кръг от такива хора като вас, стремящи се към познаване на истинската реалност.

Когато се съберете заедно и започнете да отработвате такива отношения един към друг – отношения на любов, грижа, внимание, подкрепа, тогава като от мъгла изведнъж ще започне да се проявява обкръжаващият ви скрит свят. На това е основана цялата кабалистична методика.

А да ви разказва за висшият свят няма да може нито един кабалист, защото нямате адекватни вътрешни модели за усещането му.

В нашия свят ние вече се раждаме с модели, даващи ни възможност да го почувстваме и то не с всички. Но ние ги придобиваме! Защо новородените не чуват, а после започват да чуват? Защо не виждат, а после проглеждат? Защото тези модели се раждат в нас постепенно. Ние развиваме сетивните си органи!

Нека да се заемем с това. Кабала означава «получаване» – получаване на възприятията на висшия свят.

От урока на руски език, 20.03.2016

[188553]

Как да укрепим семейството?

Въпрос: Как в кабала се разглежда проблема с разводите, които се предават от род на род? В моето семейство например, жени от четири поколения са разведени и самотни.

Отговор: Така се случва, защото ние не можем да се поправим.

Аз съм живял не лек живот, в който всичко далеч не беше гладко. Но си дадох ясна задача: „Няма разводи, те не съществуват! Ти имаш деца, семейство, длъжен си да се грижиш за тях и нямаш право да ги оставиш“.

Взаимоотношенията могат да бъдат различни, както се случи. Но отговорностите са такива, че това е твоето семейство и с това всичко е казано.

Въпрос: Нима лошите взаимоотношения на родителите са по-добри за децата от развода?

Отговор: Мисля, че е по-добре да се живее така, отколкото в непълно семейство. Детето без баща постоянно се чувства незащитено. До него няма човек, който да хване другата му ръка. Усещането за остър недостиг на това, което трябва да бъде близо до него, се отразява на целия му живот.

Реплика: Днес броят на разведените семейства възлиза на 50% и тази цифра непрекъснато се увеличава.

Отговор: Работата е в това, че светът все повече и повече се нуждае от поправяне. За да почувства тази потребност, той влиза в толкова тежки състояния, че хората в края на краищата да решат, че трябва да направят нещо със себе си.

Въпрос: Може ли кабала да задържи човека в семейството?

Отговор: Тя помага за укрепването на семейството. Днес сме малко или повече запознати с тази методика, включваща групови беседи в десятки, семейни семинари, включващи взаимодействието между мъжа и жената. Още нямаме достатъчно сили да помогнем на всяко семейство. Но всичко това постепенно трябва да се въведе.

Въпрос: Могат ли разводите, изневерите и т.н. да повлияят на духовното развитие на човека?

Отговор: Не. Нищо в нашия свят не може да повлияе на духовното развитие на човека, освен духовните раздори. Но нашите материални, земни отношения, могат да влияят на духовните връзки.

От урока на руски език, 06.03.2016 г.

[187750]

Уебинар в zahav.ru: Подходящата възраст (клип)

Когато в човека възниква вопросът за смисъла на живота, въпрос – кой е той и за какво живее, – това означава, че той е съзрял за това, да получи отговори на своите въпроси.

[179885]

Да откриеш смисъла на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не съществува нито един признат от всички отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: За да може човек сам да търси отговор: „Смисълът на живота – вътре в този живот или в постигането на нещо извън него?“

Въпрос: Има ли изобщо такова понятие като смисъл на живота? Той трябва да бъде един за всички, или при всеки е свой?

Отговор: Ако аз нямам отговор на този въпрос, тогава животът ми няма смисъл. За какво да съществувам? В края на краищата, този въпрос се задава на нивото на човека, а не на нивото на животното.

Оказва се, че аз се питам, не за същността на животинското си съществуване, а за това, което се намира над това. И ако аз не намирам смисъл в материалния живот, то за какво тогава да съществувам, по-добре би било да не се съм раждал. А щом съм се родил, това означава, че трябва да разбера защо.

Не може да бъде така, че природа, която е предвидила всичко с такава прецизност във всяка част на своята система, не би предвидила и смисъла на своето съществуване.

От логиката на природата и от нейните велики закони, не може да произтича липсата на този процес. Той трябва да приключва и да продължава на следващото ниво. Тоест всичко това, задължава да има смисъл, само че ние за сега не можем да го разкрием.

[170513]