Entries in the 'Възпитание на децата' Category

В какво училище ще учат нашите деца?

Понятието „училище“ в съвременния му смисъл се появява едва през втората половина на XVIII вek по време на индустриалната революция. Повсеместното преминаване към машинно производство създаде огромно търсене на работници и училището започна да осигурява „на конвейр“ работна ръка за индустрията.

Но днес този модел е не само остарял, той отдавна е изживял своята потребност! И не става дума за това, че изискванията към работещите в предприятията са се променили.

Принципите на училищната система са сбъркани от самото начало. Те не възпитават у детето правилно отношение към себе си и към света. Резултатът от това е плачевен и ние го виждаме с очите си: образователното ниво е по-ниско от всякога, нивото на насилие и омраза между нас е извън граници, семействата се разпадат, състоянието на екологията е катастрофално… Можем да изброяваме дълго.

Ето защо днес се нуждаем от напълно нов подход към възпитанието и образованието. Какъв е той? На първо място, това е промяна на приоритетите – възпитанието да изпревари обучението.

Защо? Защото без това е невъзможно да оцелеем в новия, глобален, интегрален свят.

Трябва да заменим всички наши образователни програми „Опазване на околната среда“ с образователни програми „Човекът, като неразделна част от природата“. В края на краищата не става въпрос за почистване на природата от замърсяване или за възстановяване на екосистемата, а за създаване на интегрална система, в която всичко е „една природа“, а не „човек и природа“.

Нуждаем се от нова парадигма на света, която да внуши на всички разбирането, че благосъстоянието на всяка клетка и всеки орган, от индивида до държавата, зависи от сътрудничеството и грижата за общото благо.

Във всички образователни институции, от детските градини до университетите, в учебната програма трябва да се въведе нов предмет – взаимна отговорност или взаимно поръчителство.

Ето и основните му принципи:

Възпитание на индивида

Предназначението на училището не се ограничава до предаване на сухи знания за получаване на диплома. Училището трябва да възпитава човек, който разбира обективната реалност на света и който да може да преодолява отчуждението, да умее да изгражда силни и здрави връзки с другите хора.

Влияние на обкръжаващата среда

Детското обкръжение е основният фактор, който оказва влияние върху детето. Ето защо е необходимо да се създаде мини-общество сред децата, малко семейство, в което всеки да се грижи за всеки . Детето, израснало в такава среда, разбира колко е важно да се изгражда същото общество и извън класната стая. Децата растат под влиянието на родители, учители, средства за масова информация и външното обкръжение. В повечето случаи примерите, които детето получава от тази среда, не съответстват на принципите на поръчителството. Ето защо трябва да се погрижим на детето да се дават положителни примери.

Възпитателят

Не учителят е този, който управлява образователния процес, а възпитателят. Той трябва да бъде възприеман от учениците като „един от тях“. Само тогава той ще може постепенно да повишава нивото на тяхното съзнание. Принципът „един от нас“ работи добре, когато децата и възпитателите общуват „в кръг„ и разговарят като равни.

Удължен учебен ден

Учебният ден продължава в групова допълнителна подготовка. През целия ден децата са заедно във всички дейности – учене, отдих, хранене и игри.

Общият успех

Успехът на възпитателния процес се определя от постигането на уважение един към друг и интегриране в единна хармонична система. Успехът на всяко дете се измерва с приноса му към обединението на общността и с резултатите, постигнати от групата като цяло. В такава хармонична система, всяко дете може да намери своето специално място и да реализира скрития в него потенциал. Така се създава среда, в която цари приятелство и сътрудничество, вместо съперничество.

Стил на учене

Необходимо е да се редуват  традиционният стил на учене по маси и чинове, с ученето в кръг. 

Малки учебни групи с няколко преподаватели

За предпочитане е всяка група да бъде придружавана от двама преподаватели и психолог, специализиран в областта на груповата и социалната психология.

Ролята на учителя

Учителят обучава децата и заедно с тях преминава през училищната програма. Той трябва да бъде възприеман като приятел, а не като страшилище. Изкуството на учителя е да създаде особена атмосфера на любопитство, в която децата са нетърпеливи да научат повече за света. Добре работеща техника е обсъждането в общи беседи.

Учене чрез игра

Чрез играта децата се развиват и разкриват взаимовръзките в материята. Чрез играта детето опознава света по-добре, тъй като най-успешното учене е ученето чрез преживяване. Ето защо  е необходимо да се използват игрите като основен метод при работата с деца. Принципите, които са заложени в него са: моят успех зависи от другите, успехът на другите зависи от мен, за да постигнем резултат, е необходимо да вървим един към друг.

Образователни екскурзии

Веднъж седмично да се организират екскурзии: сред природата, в парка, във фабрика или завод, в зоологическа градина или земеделски район, във филмово студио или снимачна площадка, в театър, в операционна зала, в болница, в родилен дом, в държавни учреждения, в музей, в старчески дом и т.н. Полезно ще бъде всяко място, където децата могат да се срещнат с реалния живот. Екскурзията трябва да бъде придружена от обяснения, последвани от съвместно обсъждане на видяното. Такива екскурзии ще подготвят детето за интегриране в „големия“ свят.

По-големият учи по-малкия

Най-горните класове се заемат да подпомагат по-долните, а последните от своя страна учат още по-малките и т.н. Благодарение на това всички се чувстват равностойни партньори в общия процес, наречен живот. Основното знание, което трябва да се усвои, е свързано със системата на отношения между хората.

Ситуации от ежедневието

Като част от учебния процес децата трябва да упражняват всички ситуации, които възникват в реалния ежедневен живот. Те трябва да се научат да анализират проявите на завист, борбата за власт, измамата и други ситуации. Това ще помогне на детето да се отнася с разбиране и емпатия към другите. То ще осъзнае, че другите също могат да бъдат прави, въпреки че в този момент не е съгласно с тяхното мнение. То ще осъзнае, че утре и то може да се окаже в подобна ситуация и че всеки човек и всяко мнение имат място на този свят. В резултат, това ще му помогне да се отнася към останалите с търпение и разбиране.

Анализ на поведението

Дейностите, в които участват децата, се заснемат и след това се гледат заедно. По този начин децата свикват да виждат себе си отстрани и да реагират адекватно в различни ситуации. Освен това те се научават да изследват вътрешните си промени и развиват способност за самоанализ.

Родителска подкрепа

Процесът на обучение се осъществява с подкрепата и участието на родителите. Ценностите, които се възпитават в училище, трябва да бъдат активно подкрепяни в семейството. За да се заздрави веригата дете-родител-възпитател е нужно да се организират редовни срещи-дебати с родителите.

Подготовка за семеен живот от ранното юношество 

От 11-годишна възраст децата започват да се подготвят за бъдещия семеен живот. Приоритетната тема на обучението е „Разбиране на психологията на противоположния пол – основа за разбирателство в семейството“.

Курсове за възрастни

За да се адаптира към интегралния свят, човек трябва да премине през процес на обучение. Всеки човек трябва да придобие знания за тази световна интегрална система и да може да използва тези знания на практика. Дори не става въпрос за дисциплините, които ще бъдат включени в програмата за обучение, основното е подходът. Същите история и география, представени в проекцията на интегралния свят, ще помогнат за радикална промяна на светогледа на учениците.

За интеграцията в новата реалност са необходими знания по социология, психология, биология и дори физиология: „човекът като интегрална система“, „взаимодействие на системите „човек“ и „общество“. Разнообразните системи на заобикалящия свят и взаимодействието на човека с тях – всичко това ще помогне на човека и обществото да се адаптират в глобалния свят.

Основното е да се научим да виждаме пълната картина на света. В този свят не съществуват изолирано физика, география, биология, човек, правителство, общество. Всичко това е едно неразделно цяло. Всички – и преподаватели, и работници – се нуждаят от интегрално ограмотяване! Без това знание човечеството се държи като раков тумор. Ние изяждаме самите себе си. Изхвърляме храна и в същото време гладуваме. Разработваме лекарства и усъвършенстваме оръжия. Говорим за хуманност и в същото време подлагаме хората на електрически шокове.

Какво би станало, ако променим егоистичния мироглед с интегрален? Ако използваме продуктите по предназначение и следователно произвеждаме по-малко? Ако спрем да произвеждаме оръжия и отбранителни средства? Ако намалим разходите за полиция, затвори и адвокати? Защото тогава съвсем естествено ще има милиони… безработни.

Програма за заетост

Днес един от всеки трима души на планетата е беден или безработен. Безработицата е един от основните фактори за увеличаване на броя на разводите, депресията, престъпността и липсата на социална стабилност.

Икономическият спад удря не само джобовете на гражданите, но и тяхното психическо здраве. Депресията се увеличава. По данни на СЗО депресията заема първо място сред заболяванията, като изпреварва онкологичните и сърдечносъдовите заболявания.

Ето защо е необходимо да се започне работа по нов модел на програма за заетост. Същността на този модел е процесът на социална адаптация. Такива програми са необходими като инструмент за промяна на социалното съзнание на обществото като цяло. Негативният образ на безработните, който днес цари в обществото, трябва да изчезне. Това ще върне на безработните хора предишното им самочувствие и солидарност с обществото. Чувствата на огорчение, обреченост и горчивина, които могат да доведат до безпокойство и отчаяние, ще бъдат заменени с чувство за принадлежност и чувство за дълг.

Програмата на курса трябва да включва следните дисциплини: „Съвременни социални промени“, „Ново социално мислене“, „Развитие на междуличностния диалог“, „Създаване на семеен бюджет“ и др. Курсовете по интегрално образование са и място за придобиване на професията възпитател, учител, инструктор. Не е нужно да работите повече – трябва да се научите на интеграция и взаимно сътрудничество.

Курсове за служители на предприятия

Изследванията показват, че съвместните дейности укрепват връзките между служителите и носят осезаеми ползи за цялото предприятие. В същото време слабите връзки и борбата завласт водят до неуспехи и провали. Ето защо основната цел на курса за служители на предприятия е да научи на колективно мислене и съвместно вземане на решения. В резултат на това комуникацията ще започне да се подобрява, както в рамките на производствения екип, така и между екипа и ръководството на предприятието. Новата атмосфера ще доведе до повишаване на мотивацията, удовлетворение от работата, съпричастност и лична отговорност. Екипът ще почувства важността и стойността на всеки служител. Вследствие на това ще се засили връзката на служителите с предприятието, ще се увеличат икономията на ресурси и производителността на труда, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри системата на взаимоотношения с доставчици, клиенти и др.

В рамките на интегралното образование е възможно да се предлагат допълнителни курсове за предприятията: „лична, семейна и обществена психология“, „отношения между деца и родители“, „брачни отношения“, „рационално домакинство“.

Курсове за пенсионери

Населението на света застарява. Според прогнозите на ООН до 2045 г. хората на възраст 60 години ще бъдат повече от тийнейджърите под 14 години. Нараства и броят на дълголетниците на възраст 100 и повече години. През 2009 г. те са били 454 000. Експертите на ООН смятат, че след 40 години те ще бъдат над 4 000 000. Това е нормален, естествен процес. Въпросът е: как да помогнем на възрастните хора да се интегрират в новия глобален свят? Как можем да направим така, че нашите родители, баби и дядовци да не се чувстват откъснати от новата глобална реалност? В края на краищата в света няма нищо излишно или ненужно.

Отдавна е известно, че много от болестите и неразположенията на възрастните хора възникват в резултат на самотата, чувството за ненужност, откъсването от децата и внуците. Все повече доказателства показват, че социалните връзки имат решаващо влияние върху здравето на индивида и обществото. Правилните взаимоотношения в обществото увеличават продължителността на пълноценния, радостен живот. Днес това е по-актуално от всякога, тъй като светът се движи към състоянието „всички сме едно семейство“.

Курсът, който включва всички аспекти на правилното взаимодействие в интегралния свят, ще компенсира онова, което днес липсва на нашите възрастни: социална активност, възможност за предаване на натрупания опит, ефективно взаимодействие с новото поколение и най-важното – уважение и любов от страна на децата, внуците и цялото общество. Програмата на курса включва много компоненти от обичайния курс за „възрастни“, като се отчитат особеностите, характерни за хората в пенсионна възраст.

Рехабилитация на затворници

Броят на затворниците в много страни по света непрекъснато нараства. Броят на затворниците рецидивисти също нараства. Не е тайна, че вместо да се поправи, човек в затвора развива криминални умения и връзки. В резултат на това затворът се превръща в наказание не само за престъпника, но и за обществото като цяло. Необходима е специална програма за обучение, за да се реабилитират затворниците. Затворът не трябва да бъде място за наказание, а място за превъзпитание. 

Програмата трябва да включва: психология, обществени науки, икономика, брак и семейство, управление на кризи и родителство. Преподавателите трябва да бъдат опитни педагози и психолози. Учебният процес включва работа с учебни материали и полагане на изпити. На по-напреднал етап лишените от свобода, които успешно са завършили курса, могат да бъдат наети като обучители на непълнолетни затворници. Взаимодействието между реабилитирания възрастен и непълнолетните правонарушители ще бъде ефективно средство за превъзпитание. Успешното завършване на такива курсове може да бъде решаващ фактор за намаляване на присъдите или за предсрочно освобождаване.

Няма съмнение, че по този начин ще бъде възможно да се прекъсне порочният кръг, в който попада извършителят на престъпление. За това, което се случва със света, са виновни всички. Няма престъпници, няма жертви, всеки е абсолютно еднакво отговорен за лошото и доброто. Защото живеем в интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръгът“, отсъствието на начало и край. Следователно няма кой да бъде обвиняван – всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Трябва да проумеем същността на цялата интегрална система и да започнем да се отнасяме към всички по различен начин.

Вземане на решения

В идеалния случай решенията трябва да се вземат на кръглата маса, когато всеки може да погледне в очите на всеки. Днес всички ние – както правителствата, така и обикновените граждани – се налага да осъзнаем, че няма друг начин за решаване на социалните проблеми, освен да обсъдим нуждите на всички заедно на кръглата маса (ако не физически, то метафорично). На маса, на която никой не командва, всички са равни и имат еднакъв статут.

Трябва да помним, че всички зависим един от друг и сме отговорни един за друг като членове на едно семейство. Проблемите, които ни застигат на всяка крачка, не са причини, а симптоми на истинската болест – липсата на сплотеност и взаимна отговорност един за друг. Ето защо днес е най-важно да решим проблемите си във формат „кръгла маса,“ един по един, по реда на приоритетите. По този начин постепенно ще изградим общество, което ще се ръководи от принципа на взаимното спонсориране.

Под „кръгла маса„ разбираме механизъм за вземане на решения по въпроси, които засягат интересите на всички социални групи в обществото, както и място, където тези социални групи се срещат помежду си. За да решим минималния проблем и да осигурим задоволяване на потребностите на всички, трябва да седнем заедно – икономисти, политици, социолози и т.н., както и народни представители – на една „кръгла маса“ и да помислим кои са сега основните потребности на нашето голямо семейство.

На първо място е нужно да се изготви списък на националните приоритети. Механизмът на съставянето му трябва да бъде абсолютно прозрачен и ориентиран към постигане на максимално благосъстояние на всички слоеве от населението – само в този случай решението на кръглата маса ще получи широка подкрепа от обществото. Въз основа на този ред на приоритетите, следва да се формира държавният бюджет, наред с други неща.

Средства за масова информация

Изследванията в областта на психологията и социалните науки показват, че обкръжаващата среда е решаващ фактор за човешкото развитие и в крайна сметка определя ценностната скала на човека. Обществото, в което се намираме, диктува модата, потребителската култура, външния ни вид, свободното ни време. Социалните норми, според които се държим и дори посоката на мислите ни са продиктувани основно от средата. А медиите играят важна роля за формирането на общественото мнение. Днес, с напредването на технологиите, достъпността, скоростта и обхватът на разпространение на информация са наистина неограничени. Това може да донесе както безценни ползи, така и непоправими вреди.

Твърдението, че медиите са само носител на информация, а не на идеология, не издържа проверката. И ние го виждаме на всяка крачка. Един от най-острите проблеми на съвременните медии е проблемът с насилието. Сериалите, музикалните клипове, филмите и дори анимационните филми, които заливат интернет, са изпълнени със сцени на насилие и жестокост. Не толкова отдавна редица анимационни филми, с които са израснали цели поколения, бяха забранени за показване на деца.

Но забраните няма да решат проблема. Необходимо е пълно преориентиране на медиите. Жестокостта, индивидуализмът и конкуренцията трябва да отстъпят място на съпричастността, сътрудничеството и доверието. Ето защо е толкова важно медиите да вземат активно участие в разпространението на концепциите на ново социално мислене.

Става дума за един напълно различен свят, за едно различно човечество. Това наистина е интегрално взаимодействие на всеки с всеки, но то се случва най-вече с одобрението и внимателната, съпричастна подкрепа на медиите. Това е най-важното нещо. По медиите можем да преценим дали сме близо до тази цел или сме далеч от нея. Към днешна дата, уви, ние сме противоположни на интегралността.

 

 

 

Всичко ще мине, мило мое

Всички потенциални родители искат детето им да се роди здраво, красиво, да има добър характер и остър ум. Но не всички родители знаят, че това зависи в не малка степен от тяхното поведение по време на бременността на майката.

Всички чувства и мисли на майката се предават на бъдещото ѝ бебе. След като се роди, то възприема света само чрез нея. Детето през цялото време иска да „диша“ чрез нея, да чувства уханието ѝ. Майката е посредник между него и света около него.

Вътреутробното развитие определя основите за всичко, което следва. В този период можем да вложим в човека всичко необходимо така, че по-късно той вече да бъде предразположен към добър, благополучен и хармоничен живот.

За детето в майчината утроба трябва да се осигури максимално комфортна обстановка. Трябва да се напълни не само с хранителни вещества, но и с положителна информация.

В крайна сметка здравето на нероденото дете зависи не само от това дали майката пие или пуши по време на бременността. Както показват изследванията на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, психологическото състояние на майката оказва огромно влияние върху развитието на плода.

Деца, родени от майки, които не са изпитвали депресия по време и след раждането, са били абсолютно здрави. А депресивното състояние на майката по време на бременността води до факта, че след раждането децата също са депресирани и склонни към забавено психоневротично развитие.

Много важна роля в това играят отношенията между бъдещите родители. Ако те не са добри, това определено ще се отрази на детето им. А ако мъжът се отнася лошо към жената, ругае я, това ще формира в детето негативно отношение към бащата.

Няма значение, че не разбира думите. Детето и майката са единна система и негативното въздействие върху нея, виковете към майката, ругаенето и още повече физическото въздействие, ще принуди детето да защитава средата, в която се намира. И това ще създаде известно изкривяване в него.

То ще трябва да противопостави нещо на отрицателното въздействие, за да го неутрализира. И ще се наложи през цялото време да формира в себе си негативно отношение към външните негативни фактори и техните източници, към тези, които го заобикалят.

Впоследствие, когато детето порасне, това ще се изрази в него като склонност към насилие, грубо поведение. То няма да знае към кого точно да насочи тези импулси и затова просто ще се държи агресивно. И ако майка му е била под силен натиск от обкръжението, то детето ще бъде лишено от самочувствие и за него ще бъде много трудно да стане самостоятелно.

Какво трябва да се направи в такива ситуации?

Няма изход, трябва да се научим как да изграждаме между нас добри, топли отношения. От тях зависи бъдещето на нашите деца. Бебето в утробата също усеща топлината на връзката между родителите и това създава допълнителна сила, която го развива. То ще се развива по-добре, защото тогава ще се отворят всичките му органи за възприятие.

Понеже когато човек се страхува от нещо, той се свива, затваря се от външната среда, иска да се скрие някъде. И обратно, когато се отнасят с него добре, с любов, то сякаш се отваря, разкрива.

Това се случва с плода в утробата на майката. Към още нероденото дете е важно да се отнасяте като към възрастен и да се обръщате към него така, сякаш се обръщате към възрастен човек и искате да му разкриете най-големите тайни на живота, да му разкажете за най-висшите и прекрасни неща.

И не бива да забравяме, че дори родено, детето остава привързано към майката. Просто освен тази връзка, придобива връзка и с външния свят. Затова дори когато майка му остарее и умре, умира само нейното тяло, а връзката ѝ с детето остава завинаги и то остава свързано с целия свят чрез нея.

Възгледът на кабала за възпитанието

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Когато нервите не стигат

Детето капризничи. Позната картина. Майката го уговаря, обещава да му купи играчка, ядосва се и заплашва, но нищо не помага. Всички увещания минават покрай ушите на детето.

Обаче, ако непознат му направи забележка, то веднага се успокоява. Започва да се срамува. Защото усеща, че в очите на непознатия не може да се оправдае за поведението си. А мама е негова и с нея винаги ще се споразумее.

Истина е, че с дете до три години ситуацията е различна. Като правило, малките деца чувстват пълна зависимост от майката, затова я слушат и почти не реагират на другите.

Как да намерите правилните методи за въздействие върху ненагледното си чедо?

Бащата
Често, обезсилена от борбата с непослушното дете, майката въвежда в битката „тежката артилерия“: – бащата! „Чакай! Когато се прибере баща ти, всичко ще му разкажа!“ В този случай детето понякога се успокоява, а понякога не. Всичко зависи от степента, в който счита баща си за „непреодолима сила“.

Обаче, е много желателно детето да не прави разлика между бащата и майката. Не трябва единият родител да олицетворявай съда, а другият милосърдието. В идеалният случай те трябва да бъдат единна система „баща и майка“. С други думи, трябва да имат единен възглед за възпитанието, единно мнение и еднакви думи. Иначе детето бързо ще разбере, че може да лавира между родителите: баща ми не позволява, ще отида при мама и тя ще позволи.

Родителите трябва да въздействат на детето не поотделно, а заедно. Бащата не трябва да бъде полицай, а майката да бъде безсилна. В противен случай детето бързо ще се научи да ги върти както пожелае. По отношение на възпитанието бащата и майката трябва да бъдат единодушни.

Разбира се, докато децата са малки, майката се занимава повече с тях, но бащата винаги трябва да бъде в полезрението им, зад майката и близо до нея. А с порастването на децата важността на майката намалява и на детето все повече и повече влияят двамата родители.

Най-страшното наказание

Какво да правим, ако детето не слуша нито бащата, нито майката? Не действат нито уговорките, нито задушевните разговори, нито виковете. Нервите са опънати, вече изхабени, а на детето не му пука.

В тази ситуация наказанието няма да помогне. Наказание може да бъде само срамът пред околните. Като цяло, срамът е много мощно средство и ако го използваме правилно, можем да поправим всякакво поведение на човека. Понеже чувството на срам е присъщо на всеки, тъй като всеки зависи от мнението на обществото за него.

За да не чувства срам, човекът се старае да изглежда по-умен, по-силен, по-съдържателен, дори по-голям престъпник. Неговото Аз изисква задължително да се откроява с нещо. Тогава, ако не в обществото, то поне в най-близкия му социален кръг, ще го уважават.

Това е заложено в детето. Затова, ако се играе правилно с това чувство внимателно, без да се прекалява, за да не се навреди, родителите могат да постигнат добро поведение от детето.

Разбира се, това трябва да се научи и е тема за отделен разговор. Защото срамът е и най-страшното наказание. Но ако се създаде за детето обкръжение, пред което ще се срамува за своето поведение, това ще реши на практика всички проблеми.

Най-важното е да се спазват пропорциите, за да не започне детето да се ядосва и да мрази близките си. Тогава защитната реакция ще го накара да направи точно обратното. Семейството ще стане източник на неприятности за него, докато то трябва да почувства, че източникът на злото е в самия него.

Помня, как веднъж като дете направих някаква постъпка. Баща ми обиколи масата, на която седях и ми каза: „Срам“. Сякаш ме удари ток! По-добре да ми се беше развикал, по-добре да ме беше набил! Но не, той просто с невисок тон каза: „Срам“. Дори днес ме е срам да си го спомня.

Когa е необходима твърдост
Разбира се, ситуациите са различни. В някои от  тях трябва да се проявява твърдост. Например, закъснявате за работа, трябва да заведете детето в детска градина или в училище, а то още не е облечено, рови се в нещо и не иска да побърза. Или качвайки се в колата, отказва да си сложи колан, какво да се прави, днес е станало с грешния крак.

Трябва да се обърна към детето със сериозен тон, за да разбере, че при цялото ми добро отношение мога да използвам и сила. И не се шегувам, защото преминава всички граници.

Детето трябва да знае, че границите съществуват. И моето много строго лице трябва да му даде да разбере, че вече не сме приятели и се отнасям към него като към нарушител. Вече няма „заедно“, аз съм над него, голям и силен, а то е под мен  и вече не се съобразявам с него. Аз над него е като закон на природата. А законът е неумолим. Защото, ако скоча от покрива и падайки моля за милосърдие, това няма да ми помогне. Ще падна и ще се счупя. И детето трябва ясно да разбере: ако пристъпи закона, не трябва да очаква милост.

Родителите трябва да научат на това детето си, защото иначе животът ще го научи и това обучение ще бъде много болезнено.

Важно е детето да разбере, че всъщност, показвайки строгост, го предпазвам, защитавам го от проблеми и беди, които непременно ще възникнат, ако наруши границите в обществото.

И разбира се, трябва да го обясня не сега, когато капризничи и се инати, а преди това, в спокойна обстановка, подкрепяйки инструкциите с житейски ситуации. Детето трябва ясно да знае, че в отношенията с мен и с другите хора има граници, които не трябва да се нарушават и това е закон. Закон на обществото и в крайна сметка, закон на природата. Тоест детето трябва да знае, че не аз определям тези граници. А само му ги показвам, обръщам му внимание на надписите: „Внимание! Не преминавайте границата!“

Ако позволявате на детето да прави всичко, то ще мисли, че всичко му е позволено и впоследствие ужасно ще страда в живота, защото няма да има спирачки. Разглезеното дете е нещастно дете, на което ще му бъде много трудно в живота. В крайна сметка презадоволеността ще стане вътрешна програма на целия му живот.

Златната среда
Как да намерим златната среда така, че от една страна, да не разглезваме детето, а от друга страна, да не бъдем полицай за него? Тя се определя от опита. Някога може да се позволи на детето да яде повече сладко, понякога – не. Трябва да научите себе си и детето да разговаряте през цялото време. Тогава може да намерите необходимите за обяснение думи и да бъдете чути.

 Разбира се, това не винаги е лесно и възпитанието е тежка работа. Която е тежка и с това, че изисква от родителите да контролират собственото си поведение. В крайна сметка, каквото и да говорите, детето ще се учи от примера, който му дават като баща и майка.

Ода за завистта

Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?

– Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.

От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на  себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.

Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като най-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.

Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, опъвайки здраво платната на надеждата.

Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.

Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.

Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш,  да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.

Природата ни е дала съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.

„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.

На тъмно

„Душата на човека е свещ на Твореца“

Мишлей

Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.

А добра завист е, когато се запалваме един от друг.

Може да си кажем, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.

Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.

Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…

В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.

При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…

Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите,  все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…

Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?

Завистта не е порок

„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.

Марк Твен

Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки  хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.

 Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.

И спасението е само едно – единство.

Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.

Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.

Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.

Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте здравословно, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, издигайки се над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.

 [278767]

Какво трябва да дадем на децата

От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.

На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.

Реплика: Това развращава хората.

Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.

Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?

Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.

[23012021]

Осем принципа на успешните родители (клип)

В последно време широко разпространение са получили различни методики, които като че ли позволяват да се възпитат успешни деца.

[274008]

Как да отглеждаме самоуверено дете

Реплика: Известният психолог Михаил Лабковски дава пет съвета на родителите, как да възпитат уверено в себе си дете.

Първи съвет: „Бъдете щедри на похвали, но хвалете правилно. Не „ти си най-добрата от всички, погледни каква си красавица, а не като съученичките си“. Вашето послание трябва да е затова, че детето е забележително, защото е именно то, а не защото е „най-най“.

Отговор: Вярно е. Разбира се, че не трябва да посяваме в детето идеята за превъзходство над другите, а да чувства, че само по себе има стойност, а не, че е по-добър от другите. Че такъв, какъвто е, може да бъде голям, велик, уверен, добър и така нататък.

Въпрос: Тоест да не го сравняваме с другите и дори да не споменаваме неговото „аз“?

Отговор: Да. Примерите трябва да бъдат абстрактни, не в превъзходство над другите.

Реплика: А на мен ми действаше стимулиращо, когато ми казваха: „Погледни този или онзи…“ „Виж колко е печен Сашо от другия клас. И ти можеш като него. Давай!“ Така окуражаваме детето. Не разбирам какво лошо има в това?

Отговор: Това превръща човека в егоист. Състезанията са хубави, когато правят човека по-добър от другите в полза на другите. А такъв вид сравнения са за да потискат другите.

Въпрос: Тоест в мен несъзнателно изниква мисъл да потискам този Сашо?

Отговор: Да. Защо да израсна над него? Ще го принизя и така няма да ми се налага да правя никакви усилия върху себе си.

Въпрос: Това ли е естественият отговор на егоизма?

Отговор: Да. Задължително е да покажа на детето, че то трябва да работи върху себе си, за да стане по-добро, а не да принизява другите, за да бъде над тях.

Реплика: Втори съвет: „Ако детето е извършило провинение, говорете не за детето, а за постъпката. Постъпката е лоша, а детето е добро. А „непохватен, тъп, досаден, безсрамен” – надявам се, че отдавна сте изхвърлили от речта си такива думи „. Ето това казва психологът.

Отговор: Това е голям проблем на много родители, които показвайки на детето по груб начин какво не може, че не струва нищо и така нататък, го лишават от чувството на увереност, безопасност и вътрешна вяра във възможностите му. Това е много важно да се запази в детето.

Много от нас грешат с това. Потискаме детето, казваме му: „Нищо не струваш, погледни как е правилно! Защо не можеш?“ – и т.н. Тоест правим от него абсолютно несигурно човече. И така той вече пораства и през целия си живот не може да се отърве от това.

Въпрос: И все пак, ако то, например, извърши лоша постъпка?

Отговор: Замажи я. „Направил си неправилно, сгрешил си. Не си могъл по друг начин, може би. Погледни сега как може това да се направи по друг начин.” За да се научи от това, а увереността да се запази в него.

Въпрос: Тоест да не закачаме самото дете и неговото малко „аз”, нали? Най-важният принцип е да не се докосваме до „аз”?

Отговор: Да. По планетата ходят точно такива – без вътрешна увереност, „убити“ от родителите си, ощетени от детството си хора. И за да могат поне някак да отстоят себе си, създават такива проблеми, само за да се издигнат поне малко над останалите. И не знаят как да го направят, за да се почувстват нормални.

Затова им се налага да принизяват и потискат другите, да ги унищожават и т.н. Който и изрод да вземеш, който убива и мъчи другите, ръководи някаква банда, ще го видиш в него, ще разбереш защо с него е станало така.

Ще погледнеш в детството му и ще видиш как са издевателствали над него.

Реплика: Трети съвет: „Никога с никого не го сравнявайте, дори ако сравнението е в негова полза. Това е прекият път към нарцисизма. А нарцисизмът е разрушение до основата на самооценката. Тоест, това е разрушена до основата самооценка. Детето рискува да порасне човек, който винаги ще се сравнява с другите и ще страда, ако някой е по-добър от него „.

Отговор: Да. Но ние все пак трябва да си представим и да направим така, че детето да има представа какво е съвършенството. И спрямо това съвършенство трябва все някак да се съизмерва.

Въпрос: Тоест трябва да дадем на детето някакъв еталон?

Отговор: Да, но не спрямо другите. Еталонът не трябва да бъде човек, а свойство.

Въпрос: А как да обясним на детето свойството, към което трябва да се стреми?

Отговор: Някога са го правили с помощта на някакви богове или велики кумири. Но такива примери могат да бъдат в нещо, в някакъв конкретен случай, не повече.

Въпрос: Какво това трябва да бъде това свойство? Например: както тогава са обичали, така да стигнем до такава любов”?

Отговор: Да.

Реплика: Четвърти съвет: „Хвалете детето не за резултата, а за смелостта и усилията, за това, че не се е изплашил и се е изявил, пробвал се е в състезанието, положил е усилия, старал се е. Това ще го научи да се подкрепя сам в бъдеще. И между другото, много ще помага за успеха му в живота, когато стане възрастен „.

Отговор: Да, задължително трябва да подкрепяме детето и да го вдъхновяваме. Независимо от резултатите, той трябва да усеща, че зад него стои някой, който вярва в него и не иска от него повече от това, той да полага усилие, усърдие.

Въпрос: Тоест не „браво, получи първо място, какъв красив медал, колко усилия вложи”?

Отговор: Да. Не заради това. Абсолютно. Трябва да бъде самодостатъчен и щастлив в действията си.

Реплика: Но ние се гордеем с медалите.

Отговор:  Такова е нашето обществото – тесногръдо, егоистично, което по такъв начин противопоставя  хората, издига конкуренцията  до такива нива, че човек посвещава целия си живот и здравето на това. И накрая какво? Виждаме, че това не носи щастие на никого.

Въпрос: Тоест ако детето разказва за победата си, то най-важното за него трябва да бъде, колко усилия е вложил, как е тренирал преди нея?

Отговор: Разбира се. Иначе ще вземе наркотици и ще побеждава само с тяхна помощ. Ето в какво превръща егоизма всеки от нас.

Реплика: Това беше много добра забележка. Всички тези анаболи, наркотици и всичко. И спорт вече не може да се гледа, там всичко е ясно. Сега има проблем как да се скрият наркотиците, а не как да не ги използват.

Отговор: Да.  За човека най-важни са постиженията му сравнение. Освен в груповия спорт. Груповият спорт е относително привлекателен.

Въпрос: Защото победата е на отбора?

Отговор: Да. Едното „аз” се размива сред останалите и самото съревнование на единия отбор срещу другия не е същото, както един срещу един.

Въпрос: А това, че пак се откроява един играч? Например Меси, още някой.

Отговор: Това е лошо. Все пак е спечелил отборът. Но все пак. Поне така.

Реплика: Петият и най-важен съвет: „Вие самите трябва да сте уверение в себе си. Родителите често ми пишат: „Уж правя всичко правилно, хваля го, подкрепям го, но детето през цялото време се държи неуверено“. Разбира се,  всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, но ако вие наистина правите всичко за увереността на детето си, а то има нулева самооценка, това се нарича „Поздрав за родителите „. Какво мислите?

Отговор: При всички положения трябва да показваме на детето доверието си в него, любовта си към него и че го приемаме такова, каквото е. Най-важното е да не унищожаваме, да не нивелираме неговото „аз” и да не искаме от него някакви особени големи победи и постижения. Само в такъв случай може да направите от него уверен и нормален човек

Въпрос: А защо психологът започва така: „Вие самите трябва да вярвате в себе си „?

Отговор: Защото се  опитвате да превъплътите в детето това, което самите вие не сте достигнали някога.

Въпрос: Няма ли да се получи така? Дори ако играя пред него?

Отговор: Не.

Въпрос: А вие уверен ли сте в себе си?

Отговор: Не. Абсолютно уверен е просто глупакът, който е на ниво камък. Но моята увереност е, че съм неуверен, но ще успея да направя това, в което трябва да вярвам.

Реплика: Това не е лесно.

Отговор: Никой не казва, че можем да го постигнем. Но да се стремим. Животът е да се стремим.

Реплика: А изобщо целият този път от неувереност към увереност, после пак неувереност…

Отговор: Целият път на неувереност е в това, прилепваш ли се към абсолюта. И в това е твоята увереност. Така че, тук няма нищо страшно. Има Висша сила, трябва да знаеш по какъв начин можеш да се позиционираш спрямо нея и тогава ще получиш пълна увереност. Не своя собствена, а от това, че вървиш с Него.

Въпрос: Тоест тя е компас, през цялото време да държим посоката?

Отговор: Разбира се. И тогава всичко е много лесно. Държиш се като малко дете за ръката на големия.

Реплика: За учителя.

Отговор: Да.

Въпрос: А ако постоянно те изместват наляво или надясно?

Отговор: Нарочно го правят, за да се държиш все по-силно за Него, за да виждаш къде отиваш с Него и така да се учиш.

Изместват те от  Него, а ти трябва да се държиш по-здраво и да си коригираш посоката спрямо Него, след Него. И така се учиш и от превратностите на съдбата, и от Неговите реакции на тази съдба.

Въпрос: Този път на разума ли е или все пак на вяра над разума?

Отговор: Този път се върви по сливането с Висшия. Той ти показва две линии, а ти трябва да вървиш между тях.

 [275711]

Кратка енциклопедия на възпитанието

Въпрос: Срещата на бъдещите родители в нашия свят предопределена ли е или не?

Отговор: Предопределена е. Това, че съм срещнал този човек, не е било случайно.

Въпрос: С каква цел се прави това? Защо двойките се събират точно така?

Отговор: В света няма случайности. Никакви случайности, в нищо! Както е казано в “Майстора и Маргарита”? “Тухлата не пада на главата на някого просто ей така”.

Въпрос: Ако е така, то  предопределено ли е раждането точно на това дете?

Отговор: На абсолютно всичко до края на времената. Няма нищо ново.

Въпрос: Може ли да се каже, че има добро време за зачеване на дете?

Отговор: Това също няма значение и това също не зависи от хората. Всичко се върти и върти отгоре, и така става. Всъщност човек нищо не избира.

Въпрос: Но когато родителите са решили, че искат да имат дете, за какво трябва да мислят?

Отговор: За това, че искат да направят добър човек, който да е полезен на света и да се наслаждава от това, че носи полза на света.

Въпрос: Какво е “да носи полза на света”?

Отговор: Сближаване на хората между тях.

Въпрос: Можете ли да си представите, че давате тази задача на родителите!

Отговор: Да мислят за това в акта на зачеване. Така, както е казано в “Еклисиаст”: “И на този ден беше казано: „Днес е заченат човек, в тази нощ.”

Реплика: Обикновено човек мисли повече за себе си, да бъде добро, приятно, сърдечно, любимо, здраво дете. Мисли повече за него.

Отговор: Не, с това правиш не дете, а животно. А ако мислиш за това, какъв ще бъде той в света, като човек за света, тогава правиш човек.

Въпрос: Какво да правят родителите, ако не могат да заченат дете, а много искат?

Отговор: Да опитват колкото могат. Нищо не можеш да направиш.  Дори днес това все още зависи от висшия замисъл.

Въпрос: А какво ще помогне повече в случая: ходенето при лечители или при лекари?

Отговор: Трябва да се обърнат към лекар, да направят всичко възможно.

Въпрос: А да помолят ли Висшия да помогне?

Отговор: Разбира се, всичко заедно.

Въпрос: В какъв случай Той ще чуе тази молба?

Отговор: Това не ни е известно. Колкото повече хората се стремят да правят добро помежду си и спрямо Твореца, толкова по-близо ще бъдат до изпълнението и на това свое желание, въпреки че няма гаранция.

Реплика: Това не е много ясно – “добро помежду си и спрямо Твореца”. Моля, обяснете този момент.

Отговор: Да действат помежду си така, както първоначално е било заложено от Твореца.

Въпрос: А как е заложено?

Отговор: Доброто е в основата на всичко.

Въпрос: Как бъдещите родители трябва да се държат в първите месеци на бременността? Изобщо по време на бременността?

Отговор: Трябва да бъдат внимателни един с друг, особено с жената. И да се опитват по време на бременността жената  да получава добри мисли, музика, четене. Като цяло, да ѝ се въздейства с положителни и по-възвишени емоции, знания. Всичко това много възпитава детето.

Въпрос: А вие за каква музика сте? Лично вие сте повече за класическа?

Отговор: Лично аз съм за класическа музика, защото тя е най-правилна, най-пълна. Разбира се, не тежка, а лека класика.

Въпрос: Какви трябва да бъдат мислите на жената през бременността?

Отговор: За това е казано в Тора, че всички мисли на жената трябва да бъдат само за това, което е в нея, което се е зародило и расте. Само за него. Природата го е предвидила, така че не трябва да се намесваме в това.

Въпрос: Кое време на бременността е най-критично?

Отговор: По принцип, това са първите месеци. Тогава се полага основата на детето.

Въпрос: Кога трябва да се даде детето на майката?

Отговор: Веднага трябва да се сложи детето върху нея, за да почувства, че все още е свързано с майката.

Въпрос: Това дава ли му по-голяма сигурност?

Отговор: И на нея, и на него. Трябва да има връзка. Тя е много важна.

Въпрос: Какво е майчиното мляко за растежа на бебето?

Отговор: Майчиното мляко не е задължително да бъде точно от тази майка, може да бъде и от чужда жена. Въпреки, че е за предпочитане бебето да получава мляко от своята майка. И това мляко е най-близката до детето субстанция, носеща такива съдържание и информация, за които дори не подозираме.

Въпрос: Какво получава детето с млякото на майката?

Отговор: Невъзможно е да се изрази. Висшата светлина, която се нарича „ор хасадим“, „светлина на милосърдието“, то  получава свише чрез млякото на майката.

Въпрос: Как майката контактува с бебето, което кърми?

Отговор: Тя разговаря с него по този начин. То я усеща чрез гърдите и тя го усеща през гърдите си. Това е невероятен механизъм както при животните, така и при човека.

Въпрос: Колко време майката трябва да кърми детето?

Отговор: Прието е до две години.

Въпрос: Никой не го следва.

Отговор: Разбирам, че не го правят. Но според духовните закони кърменето е до две години.

Въпрос: А ако трябва да ходи на работа, както сега?

Отговор: Е, така правят всички. В днешно време кой изобщо се съобразява с някакви си закони – духовни или природни?

Въпрос: Вие казвате, че всичко е предопределено и всички действия са предопределени.

Отговор: Ако съсипваш живота си,  не обвинявай природата за това.

Въпрос: Тоест, ние така ли сме съсипали живота си? Изпратили сме майката да работи след шест месеца, година и така нататък.

Отговор: Естествено.

Въпрос: Как трябва да бъде, за да е добре?

Отговор: Добре е жената изобщо да не работи.

Реплика: Това, разбира се, е невъзможно в наше време.

Отговор: А защо? Какво лошо има, ако мъжът работи и печели достатъчно за семейството и това е достатъчно, за да съществува семейството нормално, спокойно, тихо?

Въпрос: Кажете, ако майката е раздразнена или след кавга с таткото, в този момент да кърми или да не кърми детето?

Отговор: Това не е добре. Детето много ще го почувства върху себе си и затова такива състояния са абсолютно нежелани! Жената трябва да бъде защитена, изолирана от всякакви отрицателни, нежелани въздействия.

Въпрос: Значи всичко това влиза в детето: и раздразнението, и омразата, нали?

Отговор: Разбира се. Всичко това ще навреди на детето, ще се прояви в отрицателни последствия.

Въпрос: Кърмачето чувства ли изобщо, какво се случва у дома в отношенията на родителите?

Отговор: Разбира се. Всичко чувства. Всичко чувства “през въздуха”, дори ако е в съседната къща, град, не зная къде. Всичко това се предава. То е много чувствително. Майката за него е като приемник, който то слуша и възприема, дори ако тя не му говори нищо. Но то възприема всичко, което въздейства на майката.

Въпрос: Оказва се, че майката е като шести орган на чувствата за него?

Отговор: Разбира се. Струва ни се, че то е излязло от майката и пъпната връв е отрязана. Нищо не е отрязано.

ОТ ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 05.10.2020

[274965]

Живот извън тялото

Ако внимателно и безпристрастно анализираме себе си, ще разберем, че и днес живеем, както се казва, извън тялото.

Живея с чувствата, желанията и мислите, които получавам от обкръжението. Въпреки, че са в мен, те не са мои, а ги възприемам отвън.

Оказва се, че сякаш живея извън тялото си, ръководейки се не от неговите нагласи, а от мнението на обкръжаващото ме общество, което ми е внушило как да мисля, как да живея, как да чувствам, какво да правя. Дори не осъзнавам колко различно би било моето възприятие за света, ако живеех като отшелник в гората. Обкръжението определя моя възглед за света и ме кара да гледам на него по този, а не по друг начин.

И това може да създаде големи проблеми. Защото ако човек е израснал в среда, в която е прието да се изяждат, убиват и да се използват безмилостно, той смята, че това е нормално. А други го считат за ужасно и са готови да наложат на „изяждащия“ всякакви наказания.

Чужда матрица

Ние живеем в матрица за възприемане на света, изградена в нас от заобикалящото ни общество, принуждавайки ни да гледаме света точно с по този начин. Посещавайки различни страни, понякога много се чудя, колко различно може да бъде мисленето на хората. Въпреки, че в днешно време това да се случва все по-рядко, тъй като все повече си приличаме, особено жителите на големите градове.

Но понякога виждаш, че заради това, че хората мислят различно и следват други ценности, те имат съвсем различен поглед върху живота, виждат различно от това, което виждаш ти и съдят различно. Различно е възприемането на живота, историята, доброто и злото, различна е целта на съществуването, еталонът на живота, който всеки мечтае да изгради.

Някои смятат, че добрият живот е безделие в обкръжение на много слуги. А за други, обратно, животът се състои в саможертва в името на науката и големите открития. Има различни подходи, напълно противоположни. И проблемът е, че не се разбираме.

Основната претенция, която жените обикновено предявяват към мъжете е: „Ти не ме разбираш!“  И това наистина е така, защото не сме получили необходимото възпитание и за отношенията между мъжа и жената. Изобщо не са ни учили как да живеем в семейство.

В училище не ме научиха да разбирам женската природа и не си представях какво е жената – някакво странно същество, което ще живее до мен. Оказа се, че тя има свои изисквания, свой характер. Нямах представа колко е различен женският подход към живота от мъжкия. Това е съвсем различен свят, но осъзнавах ли го? Исках ли изобщо да разбера жената? Съобразявах ли се с мнението ѝ?

Заради факта, че младежът не получава знания за вътрешния модел на женското възприятие, начина на мислене, гледната точка към живота, той не е в състояние да се съобразява с жената. Затова когато общуваме, ние се удряме един в друг като кремъци и правим искри. Само след много удари постепенно се заглаждаме и се учим да живеем един до друг. Но не сме в състояние наистина да разберем, да проникнем в чувствата и мислите на другите.

Това е огромен недостатък на нашето образование. Доказателство за това са огромният брой разводи и хората, които изобщо не искат да създават семейство.

По същия начин не са ни учили как да възпитаваме деца, как да се отнасяме към детето. И виждаме колко жестоки могат да бъдат родителите към децата си. Самият аз дълго време не разбирах децата си. Защото не бях подготвен да бъда баща – възпитател, който формира детето, който го въвежда в живота. Такова усещане и разбиране не беше развито в нас.

В продължение на десетки хиляди години се развивахме по волята на случая. Психологията, науката за човека, за човешката природа, за вътрешния му свят, се появи само преди сто години. А преди това хората изобщо не мислеха, че е необходимо да се изучава психологията на човека. Беше достатъчно той просто да живее и да се развива както успее.

Едва днес стигнахме до разбирането, че нямаме изход и трябва да изучаваме човека и обществото, за да знаем как да постигнем стабилност и какво да правим с живота си.

Друго измерение

Това не е някакъв мистичен, извънтелесен живот. „Живот извън тялото“ означава, че нашият възглед към света се формира от другите. Виждаме света с различни очи. Това е единствената причина да не се разбираме един друг и на това трябва да се научим.

Вижте колко е трудно за мъжа да погледне на света през очите на жената. Но всеки от нас живее в семейство и трябва да се разбираме по някакъв начин, иначе ще умрем като динозаври. Затова трябва да разберем психологията на противоположната страна, не просто за да се разбираме с другия, но и да се наслаждаваме на живота. Ние сме устроени по такъв начин, че получаваме целостта на живота, само ако се включваме един в друг, допълвайки се един друг.

До днес се развивахме, задоволявайки егоистичните искания на тялото си, стремейки се да грабнем колкото може повече и да се съобразяваме с интересите на  другите хора колкото може по-малко. Но днешната глобална криза ни кара да се съобразявам с ближните, да вземем предвид тяхната гледна точка, да се опитаме да разберем вътрешния им свят.

Оказва се, че сякаш излизам от себе си и се включвам в другите. И така придобивам възможностите на целия свят, всички съществуващи в него мисли и желания. Ставам равен на цялото човечеството, получавайки възможност да почувствам целия свят.

Днес сме на прага на нова ера – възприемането на съвсем различна реалност. Съзнателно сближавайки се с другите, придобиваме многостранен поглед към живота в безкраен спектър от чувства и представи. И това ни отвежда в съвсем различно измерение. Както казват мъдреците: „И видях обратния свят“.

Светът е като чаша на Петри с коронавирус

Коронавирусът е духовен вирус, не в смисъл на някаква мистика, а защото реагира на духа, който царува между хората. Той се наслаждава и се храни с омразата, която съществува между нас, развива се и живее в нея.

Затова той се проявява и започва да набира сила, подхранван от нашите груби взаимоотношения. Колкото повече има между нас омраза, отхвърляне, конфликти, толкова по-комфортно се чувства вирусът, размножавайки се в тази хранителна среда.

Лекарите и психолозите предупреждават за сериозните последици от продължителната изолация на децата у дома. Но, за да могат децата да се върнат на училище, трябва да се променят родителите. Възрастните трябва да коригират лошото си поведение, взаимното отчуждение, омразата. Съществуващият между нас егоизъм, нечистотата, дават храна на вируса, осигурявайки му жизнена среда.

Само взаимното сближаване може да обеззарази мястото, където живее вирусът. Вирусът живее в омразата ни един към друг. Ние сме разделени от задължителна дистанция, по-близо от  която не можем да се приближим и цялото пространство е изпълнено с омраза, претенции, раздори. Това е благоприятна среда за вируса, той се размножава в нея, сякаш е в хранителен разтвор, като в чаша на Петри в лаборатория.

Ако сложим нашите отношения в чашата на Петри, ще видим как вирусите ще започнат усилено да се размножават. И докато не започнем да се променяме, ще страдаме и ще умираме все повече. Твореца няма никакъв друг начин за въздействие върху нас, освен чрез подсилване на проблемите, докато не се съгласим и не се поправим.

Трябва да помислим какво е нужно да направим, за да може цялото човечество, всички народи и всички семейства да живеят спокойно и щастливо на Земята. В противен случай просто ще сложим край на съществуването си. Времето за размисъл вече е изтекло, трябва спешно да започнем да действаме и на първо място трябва да разберем какви промени са необходими и в какъв свят трябва да влезем.

Природата ни води към ново състояние и ние сме длъжни да осъзнаем какво се случва, и да се приведем в съответствие с него. Докато не започнем да го правим, нищо няма да се промени. Как можем да върнем децата в училище и възрастните на работа, ако не съответстваме на новия свят? Ще трябва да стоим вкъщи, докато не разберем, че трябва да се държим по нов начин.

И така е по целия свят. Ту в една, ту в друга държава изведнъж избухва, сякаш е избухнал пожар и отново се успокоява. И тук причината не е във вируса, а в отношението ни един към друг.

Ние навлизаме в нов етап от развитието на човечеството, чиято особеност е, че не природата задължава човека в каква форма да живее, а самите хора с отношенията си определят в каква природа ще съществуваме. Вече преминахме през всички геоложки периоди, природата приключи с нашето развитие и дойде редът на човека. Чрез вътрешното си отношение ние определяме в какъв свят ще живеем.

От Беседа с журналистите, 27.10.2020

[273051]

Повтарящи в училището на живота

Опитваме се да върнем децата в училище, но самите ние не учим, не сме в крак със събитията. Затова ще останем в същия клас за втора година.

В навечерието на излизането от карантината се оказа, че децата, въпреки обикновено несимптоматичния ход на болестта, разпространяват коронавируса не по-малко от възрастните. Това постави в безизходица израелската образователна система, която просто няма пари да организира безопасността в традиционните рамки.

„Капсулираното“ обучение изисква проветриви помещения или открити площадки, но от къде да ги вземем и как да ги приспособим към израелските климатични условия? Малките групи изискват повече учители, а те трябва да бъдат наети и подготвени.

Освен това не знаем как ще протече епидемията и какви други изненади ни е приготвила. Днес тя изисква капсули, а утре ще изисква, например учител за всеки ученик или детска учителка за всяко дете.

В тази ситуация няма добри решения. Всички ние – деца и възрастни – сме хванати в капан и не можем да се върнем в познатия свят. Не става въпрос само за училищата: затворени са цели сфери и за да ги отворим, първо трябва да отворим нещо в себе си.

От самото начало на епидемията предупреждавах, че тя ще промени обществото и света. Днес всички говорят за това. Но ние не приехме тази мисъл и упорито чакаме да се върнем в миналото. Епидемията за нас е извънредна ситуация, макар и в световен мащаб, която все някога ще свърши.

Но грешим. Това не е извънредна ситуация, а нов свят, който чука на вратата и ни променя, независимо дали искаме или не. Той има други закони и други цели, разбива „неразрушимите“ традиции, залага нови традиции и най-важното, изисква от нас да участваме в процеса. Докато не започнем да участваме, вирусът няма да ни пусне.

Театър на абсурда

Още през юни казах, че стратегията за борба с коронавируса не трябва да се ограничава само с рестартиране на схемата отпреди кризата. В крайна сметка светът преживява не само пандемия, но и качествена трансформация на отношенията. От край време самите ние с качеството на нашите връзки определяме качеството на нашия живот.

Просто казано, както се отнасяме един към друг, така и живеем. А знаете как се отнасяме един към друг. Личните, социалните, международните отношения – всичко е отровено.

Наближава година, откакто Природата ни води през тематичния парк COVID-19, показвайки ни, от какво да се откажем, какво да променим, какво да създадем. Ние неохотно влизаме в павилионите със смесено чувство на недоверие и отвращение: „Сериозно ли? Заради някакъв вирус да се откажем от егоистичната рутина, да се грижим един за друг? Да се дистанцираме външно и да се сближаваме вътрешно? Това е абсурдно!“

Всъщност е абсурдно, когато човек отказва да приеме очевидното, защото не му харесва. Започна нов етап на развитие, светът навлезе в поредица от тектонични изменения, а ние предпочитаме да ги виждаме като „коронавирусно недоразумение“.

И затова нямаме добри решения. Ако отворим училищата и предприятията е лошо, ако не ги отворим, пак лошо. Няма тактика, няма стратегия и не може да има. Правим крачка назад и със страх очакваме отговора на вируса. Така не можем да решим проблема.

Промяна на курса

Рано или късно ще трябва да започнем да правим крачки напред. А за да ги направим, трябва да разберем, че въпросът изобщо не е да отворим или да не отворим училищата, предприятията, спортните зали и т.н. Въпросът е как можем да спрем да бъдем чужди един за друг, как да отворим сърцата си. Такава е днешната ни задача – да се адаптираме, да се отворим за следващото състояние на развитие, в което да се издигнем над противопоставянето на единството.

„Променете се, – ни казва Природата, – сближете сърцата си, опитайте се да се разберете, бъдете готови да отстъпите в нещо в името на силната вътрешна връзка, както роднините в семейството постъпват един с друг. Когато установите такива отношения, ще разберете какво и как да отворите, и какво никога вече няма да се отвори, защото вече не се нуждаете от него.

И дори все още да не вярваме, дори все още да се надяваме и да изчакваме, какво ни пречи да опитаме? Какво ще загубим от това? Добрите отношения не изискват пари. Те дори не изискват особено желание, достатъчна е елементарна готовност. В крайна сметка, как по-лесно и по-бързо да се прекъсне веригата на заразяване, ако не с искрена грижа един за друг? Това е ясно. Спира ни само психологическата бариера.

Затова вирусът не си тръгва. Той е пратеник на природата, той се „храни“ с негативите между нас: равнодушие, презрение, омраза. Ние се караме и хапем и той се размножава. Сами го култивираме  и го храним  в токсичната си среда. Цялото човечество е неговата чаша на Петри.

В това има и плюс: вирусът ни показва корена на проблема –  трябва да поправим самите себе си. Въпреки това все още се опитваме да поправим коронавируса, а не себе си, без да виждаме системност и взаимосвързаност във всичко, което се случва с нас.

Някой ден, след като го разберем, ще започнем да култивираме съвсем различни, противоположни отношения и ще запълним пространството между нас с позитив.

Но защо да чакаме? Защо да се записваме като повтарящи? Нашите незавършени уроци висят над нас като мъртъв товар и ни влачат към дъното.

[273110]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Да превърнеш живота в игра (клип)

След като животът е игра, как да се научим истински да я играем? Как да се разкрият, да се разпознаят в човека тези скрити качества, скрити възможности, които природата е заложила в него? Какво е това истинска игра без губещи? Може ли играта да стане безкрайна, да не свършва?

[270079]

Защо децата не искат да живеят (клип)

Един от последните трагични случаи, разпространен в масовите медии: във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, за това, че иска да се самоубие. Той разказал със сълзи на очи: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме пребива. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Виждаме, че сега децата или извършават убийство, или искат да завършат живота си със самоубийство.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

[237305]

Ейлатски синдром

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Самотата убива

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата „Глобални перспективи“, 16.08.2020

 

[269705]

Девет важни правила в живота (видео)

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]

Защо децата вземат наркотици?

Въпрос: В Берлин 11 годишни момичета вече приемат екстази. Регистрирано е увеличение на броя на тийнейджърите и децата, които злоупотребяват с наркотици. Това предизвиква тревога и при политиците,  и при учените.

Приемайки тези препарати, хората стават общителни, чувстват се влюбени, по-отворени към другите. Когато обаче действието им премине, се появяват раздразнителност, депресивно настроение, загуба на сила, нарушена концентрация. Такъв „махмурлук“ след приема на хапчетата може да продължи няколко дни.

В същото време в Берлин се формира среда, свързана с дрогата. Можете да отидете на място, където можете да тествате наркотиците за тяхната чистота, да ги пречистят, за да избегнете леталния изход след приема.

Деца. На 11 години. Това е четвърти клас, началото на гимназията. Откъде у децата е това привличане към наркотиците, като към нещо, което предизвиква такива положителни емоции? Това  детство ли е…

Отговор: Малкият човек иска да се чувства добре, интересно. Светът около него става добър – нещо, което наистина му липсва. Светът става весел – нещо, което го няма в този свят. Светът става приятелски настроен – това, което изобщо го няма никъде. Той изгражда света си с помощта на тези таблетки. На тях им е много трудно вътре в себе си, те не могат да издържат! Някога хората са били в редиците и това ги е удовлетворявало, работили са усилено и са се чувствали на място си,  но младото поколение не е такова, не иска това. То иска да се чувства добре по друг начин. Поколенията минават, немският дух се променя.

Освен това в Германия, Франция и Великобритания 15% от населението са имигранти. А това означава, че там обществената атмосфера се променя с неудържима скорост. И младото поколение немски деца трябва по някакъв начин да се адаптира. Учат ги, говорят им, а и самите те виждат, че трябва по някакъв начин да възприемат света, който възрастните са създали за тях . Европа вече не е тази, която беше преди.

Въпрос: Казахте, че децата търсят изход от себе си, за да излязат от затворения свят, в който се намират. Как може да стане това? Какво казва науката кабала?

Отговор: Науката кабала казва, че е необходимо да направим за тях щастливо детство. Но възрастните трябва много добре да се постараят. И да знаят как да го направят. А те не го правят по никакъв начин.

Въпрос: И как да го направят?

Отговор: Да бъдат свързани чрез добри връзки помежду си и после, на тяхната основа, да създават такава атмосфера за децата, че те да се чувстват добре. Така, че на 11 години да искат да играят помежду си, а не да се потопят в призрачния си свят.

Хората трябва да изграждат обществото, а не го правят. Те се подчиняват на мултикултурата, либерализма. Резултатът е, че просто губят себе си и следващото поколение.

 Взаимодействието между хората е това, което липсва на децата и затова търсят таблетките.

Сега присъстваме на прераждане на поколението. Имаше поколение на компютри, после поколение на телефони и сега това вече преминава към следващото ниво.

Въпрос: Учените казват, че живеем във време, което е светкавично бързо. В една секунда хората изпращат шестдесет милиона съобщения в социалните мрежи. Ако преди време, гледайки филм, сме възприемали по няколко кадъра в минута, сега възприемаме няколко десетки. Тоест, ставаме абсолютно нетърпеливи.

Децата, както изглежда, също искат тук и сега резултата, към който, може би, подсъзнателно се стремят. Как да преодолеем това нетърпение? И като цяло, нетърпението по някакъв начин помага ли в нашия скоростно променящ се век?

Отговор: Не вярвам във всичко това, защото в крайна сметка човек трябва да изпита напълване на своите желания, усещания. Той мисли, че ще ги напълни с броя на кадрите в секунда. Това няма да стане. Той мисли, че ще се напълни и от това, че ще пътува по целия свят, развличайки се, разглеждайки всичко – това също ще свърши.

Всичко постепенно свършва. Освен това, кризата няма да ни позволи да  си обикаляме по света и да правим каквото си искаме. Наближава огромна криза и се надявам, че ще постави всички ни на място.

Въпрос: Как можем да заменим таблетката екстази с духовна „таблетка“ – „таблетка“ за изход от себе си?

Отговор: Замяната с духовна „таблетка“, разбира се, би било хубаво, но затова ние с вас ще трябва много добре да поработим. Ще трябва да разпространим тези знания, възможността да излезем от себе си в много по-висши сфери от екстазито, от телефоните, компютрите и т.н.

Човекът практически е неограничен в своето постижение, в своето развитие, в усещането за вечността, съвършенството на природата. Трябва да му покажем, че това е възможно. Необходимо е в него да се развие способността да  усеща висшия свят буквално в детска възраст. Надявам се, че ще доживеем да го видим.

От ТВ програмата „Новини с Майкъл Лайтман“, 14.07.2019 г.

[252652]

Какво да правим, за да не се обиждаме

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]