Entries in the 'Баал Сулам' Category

Без усилия няма резултат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли в кабала, като наука, точни предсказания? Например, Баал а-Сулам е знаел, че ще има световна война и затова се е опитал да отведе евреите от Полша в Израел. А след това е пътувал до Полша, за да пробуди стачкуващите работници към обединение. Знаел ли е, че неговата мисия е обречена на провал?

Отговор: Тук има по-различен, дори малко не научен подход от земна гледна точка, защото кабалистите взимат под внимание полаганите от тях усилия.

По принцип, и в нашия свят, за да постигнем нещо, трябва да приложим определено количество усилия.

Да допуснем, че за да разкрие нещо ново в природата, човечеството е могло, в течение на стотици години, да си блъска главата в стената, полагайки различни усилия. И ние не можем да предявим някакви претенции: „А за какво са правили те това?! Биха могли веднага с нещо да се сдобият.“ Ние разбираме, че всички тези усилия постепенно създават именно тази основа, благодарение на която някой прави откритие.

По такъв начин, съвкупността от човешките усилия довеждат света до нов етап, до нов подем. По същия начин е и в духовната работа.

Затова не мога да кажа, дали Баал а-Сулам е знаел, че усилията му няма да се увенчаят с успех. Аз видях как учителят ми, Рабаш, без да обръща внимание на каквото и да било, полагаше усилия, които, от моя гледна точка, са били съвършено нерационални. Но той така или иначе ги правеше, защото човек не трябва да разчита само на разума си – той трябва да премине сякаш на следващото ниво.

Въпрос: Тоест той е видял какво ни чака зад ъгъла?

Отговор: Не, не го е видял! Но дори и да го е видял, това не би анулирало усилията му. И въпреки, от гледна точка на нашия рационален подход, да ни се струва, че от тях няма никаква потребност, той е знаел, че при всички случаи, те са необходими.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[168374]

Какво се изисква от събирането на другарите

Откъс

Първо, на всички трябва да е ясна целта: резултатът от събранието трябва да бъде достигането на свойството на любовта към другарите, когато всеки от тях ще се пробуди за това да обича другиго. В понятието любов има 2 нива:

1. Естествена любов – за нея човек не трябва да прилага усилия. Трябва да се пази да не наруши природата.

2. Любовта, възникваща вследствие на това, че един прави добро на другия. Също е естествена, защото подаряващият подарък предизвиква с това любов към себе си. Затова, когато се събира група, която иска заедно да работи над любовта към другарите, всеки трябва доколко е възможно да помага на другия.

Всичките другари са различни, и макар всички да имат различни причини за лошо настроение, в едно всички са равни: всеки от тях има нужда от добро настроение.

Затова на всеки е възложено задължение да мисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля, за да може след приключване на срещата, всички да се усещат бодри и окрилени, заобиколени от общата обич. В противен случай, у всеки ще възникне желание повече да не идва на такива събирания.

От това следва, че всеки трябва да се старае да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, за да може всеки неин член да си каже, че сега започва нова страница в работата си. И макар че до идването на събранието той е бил разочарован, сега другарите са му предали дух на живот, пълен с надежди, че ще постигне с тяхна помощ ново състояние, защото е получил сили от групата и е изпълнен с увереност в успеха. И винаги в групата трябва да има радост, увереност, защото другарите изучават законите на природата и приложението им за постигане на най-съвършеното състояние.

Ако човекът свари групата в падение, трябва да ги оправдае и да се постарае по всякакъв начин да ги подкрепи. Да ги накара да говорят за величието на целта – за разкриването на съвършенството на природата, чрез своето уподобяване на нея в свойството на отдаване и любов, в работата срещу своя егоизъм, който им рисува неуспехи, специално с цел те се издигнат над него.

Сам човек не може да се издигне над егоизма си и тази мрачна картина на живота, която той ни рисува. Виждаме, как целия свят е потънал в проблеми и депресия. И само усещането на целевата насоченост на такива състояние ще ни издигне над това. И колкото по-голяма е групата и нейната външна (женска) подкрепа, толкова по-силно е нейното влияние на всеки другар.

Всеки трябва да се усеща като най-малък от всичките другари – тогава ще може да получи впечатление (за бъдещето) за величието на целта от всички.

Всеки трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита, сякаш те са най-великите хора в поколението – тогава обкръжението ще въздейства върху него и ще му дарява силите и важността на целта. И тогава качеството на групата ще натежи над най-голямото външно количество с ниските му цели.

Ако на някого е необходима помощта на другарите, той трябва да каже за това на най-близкия си другар, а той трябва да поговори с групата, но не по време на събранието.

Ако човек вижда, че другарят го пренебрегва и още повече, когато разбира за злословието му – той трябва да се наведе, да го оправдае. С помощта на това усилие той плаща, както е казано „купи си другаря“. Ясно е, че всички сме егоисти, но аз желая да изоставя тази природа, затова не ми е важно, че другарят говори лошо за мене и ме ненавижда. Желая да купя обичта на другарите, за да премина поправянето, да обикна другия и да стана подобен на природата. Затова, когато човек полага усилия и оправдава другаря, той получава от природата сили да обикне всеки другар.

[73443]

Да постигнем величието на природата

Ако можехме да постигнем истинското величие на природата, съвсем нямаше да ни е трудно да се откажем от егоизма си и да станем също толкова отдаващи и любящи като нея.

Трудността се състои в това, че оценката за величието на природата, която поражда и управлява всичко, зависи не от самия човек, а от неговото обкръжение. Ако неговото обкръжение е проникнато от усещане за величието на природните сили, той усеща достатъчно сили в себе си да преодолее своя егоизъм.

Но когато човек вижда колко лекомислено се отнася към природата обкръжението му, към нейните закони и целта й да доведе човека до подобие с нея, той също пренебрегва това знание и престава да го усеща като важно и после изобщо престава да го усеща.

Затова получаването на усещане за величието на целта (постигане на подобие с природата в свойството на отдаване и любов) от обкръжението, представлява необходимо условие за напредването. За целта човек трябва:

– винаги да се вслушва и напълно да цени обкръжението – затова той трябва да се усеща като най-малък от всичките другари, защото само малкият получава от по-големия;

– да се стреми да увеличава обкръжението, количествено или качествено, в своите очи, за да се впечатли чрез него от величието на целта – затова трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита като най-великите в поколението. Тогава обкръжението ще въздейства като голямо, защото качеството е по-важно от количество.

[78520]

В човека има две създания – човек и жива душа

От статията на Баал а-Сулам ”Свобода на волята” (конспект)

Прахът земен. В началото е сътворен човека в четири типа желания за получаване: неживо, растително, животинско, говорящо. И в това той е подобен на всичките части на творението, като ”праха земен”. Силата ”желание за получаване” се облича и действа в обектите, които стават желателни за получаване. А действието получаване се нарича ” живот”. До възникването в човека на човешки видове за наслаждаване, различни от другите създания, той се брои за лишен от живот, за мъртъв, тъй като в неговото желание за получаване няма място за получаване и проявяване на живота.

Душа.”И вдъхна в ноздрите му душа за живот” – човек получа ”формата за получаване”, свойствена за човека. Думата ”душа” – от думата ”вдъхнал”, предал, вложил (страдателен залог).

Живот. ”И вдъхна в ноздрите му” – т.е. привнесе в него душа – цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат в ”желанието за получаване”. И тогава силата ”желанието за получаване” на отделните желания, намира място, за да се облече и да действа в новите форми за получаване (за отдаване), което е постигнала от Твореца. И това действие се нарича”живот”.

Жива душа. За нея е казано: ”и стана човека жива душа”, – доколкото желанието ”за получаване” започнало да действа в новите форми за получаване (за отдаване) , то в него се разтвори живота, и станал той жива душа.

Мъртъв. А по-рано без да вземаме под внимание това, че е била в него силата на ”желанието за получаване”, се е броил за мъртъв, за безжизнено тяло, защото нямало в него нови форми, място, което да се изяви в действие. И без да се взема под внимание, че основата на човека е ”желанието за получаване”, но се брои за половината на цялото, защото е задължено да се облече в каквато и да е реалност, подхождаща му – когато то и придобития образ образуват едно цяло. В противен случай то няма да просъществува и един миг.

Среда за живот. По такъв начин, когато егоизмът на човека, в съответствие на неговата генетична запис (решимот), достигне пълното си развитие, човек усеща в себе си ”желанието за получаване” в цялата му пълнота и сила, т.е. желае богатства, почести и всичко каквото вижда. Това се нарича среда на живота. А след нея започва спада, всъщност смъртта – неговото его постепенно угасва и заедно с него изчезват образите на онова, което е желал да получи. Той се отказва от много удоволствия, за които е мечтал в юношеството. Материалните придобивки губят своя смисъл.

Смъртта. А през старостта, когато над него витаят сенките на смъртта, настъпва времето, което той не желае, тъй като неговото ”желание за получаване” е угаснало, изчезнало е. И не остава нищо, освен мъничка, незабележима за окото искрица, още облечена в нещо, което поддържа човека в неговия животински живот. Но вече няма никакво желание и надежди за получаване на каквото и да било.

Причина за смъртта. Виждаме, че ”желанието да получаваш” заедно с ”образа на желаемото” представляват едно цяло. При тези две съставни, техните проявления, величина и време на съществуване са равни. Разликата при отказа за насищане и при отказа за угасването – е в това, че при пресищането човек не изпитва съжаление от прекратяването.

Отказът е в следствие на отчаянието, пълен със съжаление и болка и затова се нарича ”частична смърт”. Но причината за отказа на човека от живота (от което той умира), не е в пресищането, както при сития, отказващ се от храна, а от отчаяние. Егото се свива, усеща своята слабост и смърт, усилва отчаянието и човек се отказва от младежките си надежди.

[57069]

И отново за кризата…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Някога писахте, че думата криза означава обратното, но как това се съотнася на практика с кабала, тъй като ние не виждаме, че самата криза ни поправя, а трябва за това, както пишете вие, да разкрием учението кабала?

Отговор: Вижте какво пише Баал а-Сулам: „…неправилните действия в поведението, обичайни за човечеството, се явяват причина за добри състояния, т.е. сами ги създават. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предходното лошо състояние.

И действително, оценката за добро и лошо трябва да се дава не като оценяваме състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, приближаващо човечеството към целта, се смята за добро, а отделящото го от целта – лошо. Само на това се основава „закона за развитието“, в съответствие с който, непоправеността и грехът, заключени в състоянията се явяват причина за възникване и процес на построяване на доброто състояние.

И времето за съществуване на всяко едно от състоянията е строго определено, необходимо за нарастване на големината на злото, заключено в състоянието до степен, в която обществото не ще може повече да се намира в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се сплоти, да го разруши и да премине в по-добро от гледна точка на поправеното за дадено поколение състояние. И времето на съществуване на новото състояние също продължава дотогава, докато искрите на злото в него не се издигнат и не съзреят до такава степен, че да не бъде то повече поносимо. И тогава отново ще трябва да разрушат това състояние и да построят на негово място по-удобно.

И така, едно след друго, се редуват състоянията и се проверяват едно с друго, степен след степен, докато не настъпи състояние, което е дотолкова попарвено, че в него няма да има и една зла искра.

По такъв начин откриваме, че същността на всички семена и зърна, от които ще ирастнат и от които водят началото си добрите състояние, не са нищо друго, освен самите непоправени състояния. Тоест цялото злодеяние, разкриващо се и излизащо от ръцете на грешниците в поколенията, се събират едно към друго и се измерват, докато не придобият такова тегло, което обществото не е в състояние да издържи. И тогава се дигат и го разрушават и създават по-желано състояние. Оттук е видно, че всяко отделно зло става условие за възникване на неприятни сили, за сметка на които се развива праведното състояние“.

[56552]

Защо Творецът е скрит?

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Войната между Гог и Магог – вътре или извън душата?

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.20

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.19

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.18

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  – това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.17

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.15

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние говорим, изхождайки само от своите усещания, доколкото се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е предизвикана от Неговото желание да ни наслади и доколкото тя достига до получаващите.

Например, възприемаме масата като твърда в нашите органи на осезание и в определени размери в зрителното възприятие. Но това е само в нашите усещания. И съвсем не означава, че масата ще се възприема така в усещанията на творение с други органи на чувства. То, разбира се, ще възприема масата във форма, съгласно неговите органи на чувствата. Затова, както ние не можем да постигнем същността на Твореца, така и не знаем за неговото възприятие на световете. Но ние постигаме световете само в своите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52407]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Самите светове представляват просто единство и в тях самите не стават никакви изменения, както е казано „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест в самия Творец не се различават сфироти и степени, тъй като същността на самата светлина, Творецът, е  непостижима. А става въпрос само за впечатлението на постигащия Го човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

Цялото множество от имена е единствено по отношение на получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творението“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и изменения стават единствено по отношение на получаващите, докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52272]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.12

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Няма промяна в светлината, всички промени са единствено в нашите желания, т.е. в усещанията. Всичко се оценява и измерва в нас и само в нашите възприятия. Ето защо, всеки, който постига духовен обект, го постига в своите индивидуални свойства и усещания.

И затова всеки вижда различна от другия форма. А също и самият постиган обект може да се променя от състоянието на човека – неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и не притежава никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52098]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.11

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние постигаме всичко само чрез усещанията си. А действителността, такава, каквато е сама по себе си, изобщо не ни интересува и не можем да я усетим. Висшата светлина и Творецът не можем да постигнем изобщо, а постигаме само своите усещания за тях. Всичките ни впечатления зависят единствено от нашите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Даряването на Тора

Духовната светлина не говори за своята същност, а единствено за реакцията в нас при срещата ни с нея.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията

[51984]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.10

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Както не ни е дадено да постигнем същността на Твореца, точно така в същата степен не ни е дадено да постигнем и същността на неговото творение. И дори и в материалните вещи, които можем да опипаме с ръка, и във всички наши познанства с приятелите и с близките в света на действията, който лежи пред нас, няма нищо друго освен “запознанство с действията“, което се ражда и ни дава впечатление в резултат на взаимодействието му с нашите органи за усещане. И това ни дава абсолютно удовлетворение, независимо, че нямаме никаква престава за същността.

Повече от това не ти е дадено да постигнеш, дори и същността за самия себе си. И всичко, което ти е известно за самия теб – е не повече от процес от въздействята, произлизащи от твоята същност.

Баала-Сулам. Същност на науката Кабала

[51874]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.9

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Невъзможно е да се постигне същността чрез мисълта. Нещо повече, дори и собствената същност не ни е дадено да постигнем. Аз чувствам и знам, че заемам някакъв обем в света, че съм твърд, топъл, какво мисля и т.н., вследствие на проявата на въздействието на моята същност.

Но ако ме попитат: “Каква е твоята същност, от която произхождат всички тези проявления?“, – няма да знам какво да отговоря. Тъй като Управлението предотвратява постигането на същността, и ние постигаме само проявлението и образа на действията, изхождащи от същността.

Баал а-Сулам. Въведение в Книгата Зоар. п.12

[51769]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

В нас няма никакво постижение и възприятие в нито един материал

Самата същност на човека, без материалното въплъщение, е съвършено невъзможно да са възприеме, тъй като петте органа на чувствата и въображението ни разкриват само действието на същността, но не и нея самата.

Например:

Зрението възприема само вълните от същността на видимото, съответно светлината, която то отразява.

Слухът е всичко на всичко само силата на въздействие на звуковите вълни на някоя същност, предавани по въздуха. Въздухът под въздействие на силата на звуковата вълна извърша натиск върху тъпанчетата в ушите и по такъв начин чуваме, че в близост до нас се намира нещо.

Обонянието възприема въздухът, излизащ от същността, който дразни нервните окончания, реагиращи на мирис и тогава усещаме този мирис.

Вкусът епроизводно от контакта на някоя същност с нашите вкусови рецептори.

По такъв начин, всичкитенаши четири органа на чувствата не ни предлагат нищо, освен разкриване на действията, изходящи от някаква същност, но в никакъв случай самата същност.

И дори и най-силното чувство  – осезанието, способно да различи студено от горещо, твърдо от меко, също преставлява не нещо друго, аразкритие на действието вътре в самите същности, но те са само проявления на същността. Можем да изстудим горещото, или да подгреем студеното, твърдото можем да разстопим до течно състояние, и да изпарим течността, довеждайки я до газообразно състояние така, че вече няма да можем да я усетим с нашите пет чувства. И независимо от това, тази същност се съхранява. Можем отново да превърнем газът в течност, а течността да доведем до твърдо състояние.

И е понятно, че нашите пет органа на чувствата по никакъв начин няма да ни разкрият същността, а само нейната проява и въздействие. И следва да знаем, че всичко, което не ни е дадено да възприемем в усещанията си, не може да съществува и във въображението ни. А това, което не се проявява във въображенеито ни, никога няма да съществува и в мислите ни, и ние нямаме никаква възможност да го разберем.

Баала-Сулам. Въведение в книгата Зоар. п.12

[51666]