Entries in the 'човек' Category

Тайната на здравето, според кабалистите (уебинар)

Новото разбиране за единството на човека и природата в откритията на учените през последното десетилетие разкри, че взаимодействието на наследствеността, начина на живот и обкръжаващата среда е много по-сложно, отколкото беше прието да се смята до сега. Учените вече дават съвсем ново определение за здравето. То е състоянието, когато здравите клетки в правилна геометрична форма, отговарящи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своите вълнови взаимодействия една с друга на всички нива (клетка – орган – система от органи – организъм); и чрез собствено биологично поле формите хармонично взаимодействат с другите организми.

А какво е „вътрешна хармония“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина приемат чувството за обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение един към друг: безразличието, завистта, омразата, – са вълнови процеси, които могат да доведат до дисхармония. А нарушаването на пространството на вътрешната среда на организма, от своя страна, води до тежки хронични болести, изяждащи човечеството днес.

Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да ходим и каквото и да правим, нашите мисли създават обкръжаващата реалност.

За Хокинг, Марс и Земята

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане. (още…)

Присъдата на съдията – рецепта за поправяне

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]

Източник на човешките мисли

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Глобалният процес на развитие

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Системната криза на глобалното общество става все по-мащабна и задълбочена. Методиката за опознаване на закономерностите за развитие на цивилизацията е определила целта на развитие на човешката система – да удовлетвори висшата потребност на човека, да стане съвършен в духовен, интелектуален и физически план с високо ниво на съзнание, за да реализира своя духовен и интелектуален потенциал. Всеки отделен човек трябва да достигне развитие на ниво Висш разум или да постигне образ и подобие със Създателя.

Всички проблеми свързани с кризата могат да бъдат отстранени само при условие, че всички решения осигуряват непрекъснато еволюционно (в съответствие с плановете на Природата – от автора на блога) движение за постигане на целите на развитие. Обществото трябва да се развива така, за да създаде за всеки човек равни условия за постигане на крайната цел на човека – да стане съвършен. Това е мисията на човека на тази земя, и той трябва да я изпълни.

Законите на природата и обществото са единни, светът е ценностна система, която може да бъде позната само ако се разглежда като едно цяло. Само чрез такова интегрално знание може да се разбере, че в света протича единна системна криза и всички съществуващи негативни явления са нейни съставни. От тук и решението за изход от тази системна криза трябва да бъде цялостно, системно и единно за целия глобален свят.

Реплика: Основна задача на ”Центъра за интегрално развитие на човечеството” ще се състои в оформяне на знанието за обединение и синхронизация на всички стремежи на човечеството за достигане на Единната Цел.

[136433]

Гибелната траектория на цивилизацията

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Д. Дубровский, ИФРАН, д.ф.н., проф.): Постоянното задълбочаване на екологичната криза и другите глобални проблеми показват, че нашата потребителска цивилизация стига до задънена улица. За това много се говори и пише, но не се виждат никакви решителни действия.

За да се промени гибелната траектория на развитието на земната цивилизация, трябва да се промени съзнанието на масовия човек. Това е равносилно на промяна на природата на човека.

Понятието природа на човека се изразява в комплекс от устойчиви свойства на социалния индивид, които се възпроизвеждат във всички епохи и у всички народи, което указва на принадлежността им към нашата биологична организация.

Главният въпрос е в това, как да се променят негативните свойства в природата на човека: неразумното потребление, агресията към себеподобните, прекомерните егоистични стремежи – в тях е източникът на нашите глобални проблеми.

Нямаме еднозначен отговор. Преди всичко, има само два мислими варианта:

– трябва или да се промени биологичната природа на човека по пътя на реконструкция в неговия геном, за да се промени неговата психика и методите на неговата жизнена дейност:

– или да се тръгне по пътя на въплъщаване разума и личността в небиологично самоорганизираща се система, т.е. по пътя на антропо-технологични преобразувания, по пътя на еволюционния транс-хуманизъм.

Реплика: Ученият разсъждава правилно по своему. Защото сам човекът не може да измени своята природа. Това е възможно само привличайки тази сила, която го е създала. Но тази сила няма да я намерим в нашия геном. Можем да препрограмираме човека за действия не заради себе си, а заради другите, да приема във всички жизнени ситуации важността на другите, а не на себе си. Но това ще бъде робот (ангел). Ние и сега сме такива роботи (ангели), постъпващи през цялото време заради себе си.

Но целта на нашето развитие е да ни доведе до състояние, в което ставаме притежатели на две сили, отдаване и получаване, и използвайки ги за благото на обществото, ставаме подобни на Твореца. Такова изменение може да се извърши само извиквайки в себе си скритата (несъществуваща в нас) сила на висшата светлина, свойството пълно отдаване. В това се състои и същността на науката кабала, нейната методика.

[134448]

Това странно явление – човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Можем ли да се научим да виждаме бъдещето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Много ми е близко вашето обяснение за мястото на човека, в резултат на своето егоистично развитие, оказал се по-ниско и по-нещастен от всички същества в природата. Поглеждайки към своето куче, аз му завиждам за живота му: то не се измъчва с никакви въпроси и няма никакви проблеми. Единствената му грижа е да се нахрани.

В същото време, когато човечеството се бори за своето оцеляване, то не си задава въпроси за смисъла на живота. И тъкмо сега, когато сме достигнали до някакво относително благополучие и не се борим за парче хляб, изведнъж изниква въпросът: ” За какво ми е цялата тази игра, която се нарича живот?”

Излиза, че цялата ни мъдрост, развитие, разум не струват нищо, защото не получаваме отговор на този основен въпрос. Какъв трябва да е следващият етап на нашето развитие? Можем ли да видим бъдещето си?

Отговор: Ако има въпрос, неудовлетворено желание, недостиг да видим бъдещето, то видимо сме способни да намерим и отговора. В историята дори е имало хора, способни да предсказват бъдещето. Интересното е, че бъдещето вече съществува! Въпросът е само в това, ще можем ли да се свържем с него?

Щом се развиваме посредством програма, заложена в природата, то видимо бихме могли да я разкрием, да я прочетем, почувстваме. Тъй като тя вече съществува в природата, като баланс на сили. Астрофизиците, изучаващи космическия живот, също казват, че цялата Вселена е една мисъл. И това са прекалено материални хора, учени, естествоизпитатели, и все пак те заявяват, че ние се намираме в поле на мисли.

В природата е заложена програма за развитие, на която се подчиняваме. Ние сме продукт на тази програма и цялата ни еволюция преминава по нейния сценарий. Тази програма управлява баланса на силите в природата, в резултат на което елементарните частици са се съединили в обекти и тела и така се е развила цялата Вселена, започвайки от Големия Взрив и до ден днешен.

Как тогава да разкрием този скрит пласт на природата? Известно е, че основният и по същност единствен закон на природата, определящ всичките ни усещания, разбирания, възприятия, е законът за подобие по свойствата. Законът за подобие гласи следното: ако усещам нещо, то е само защото това свойство под някаква форма съществува и в мен самия.

Ако виждам жълт, червен, бял цвят, ако чувам някакви звуци, усещам различни вкусове, ако нещо различавам в своите усещания, това означава, че в мен присъстват същите тези сили, същите свойства, както в наблюдаваното явление. Тъкмо по тази причина аз мога да го усетя. Едното определя другото – вътрешният ми модел съответства на външната картина.

Убеждаваме се в това по примера с нашите деца, които не забелязват много от нещата в този свят, докато не им ги обясним, покажем, не им помогнем да ги усетят, опитат на вкус. Излиза, че е възможно да развием усещане за бъдещето вътре в себе си.

Можем да познаем бъдещето, ако изучим каква природа се намира над нас. Ако цялата Вселена е една голяма програма, както в компютър, и ни въздейства една мисъл, един замисъл, то ще трябва да се приближим до него, да разберем неговите планове за наша сметка. Как можем да се свържем с него? Какви органи за усещане, вкусове, сензори, разсъждения ще ни се наложи да придобием, как да подготвим разума и сърцето си, т.е. желанията и мислите, за да усетим бъдещето?

И тук се сблъскваме със сериозен проблем. Тъй като природата, ако говорим за нея като за висш замисъл, който поддържа нашето съществуване и властва над нас, е напълно интегрална, кръгла, взаимно свързана. Тя не се разпада на отделни елементи: нежива, растителна, животинска, човешка, на отделни цветове, звуци. В природата всичко се съединява в едно единно цяло, неразривно свързано помежду си.

Човек, в резултат на своето развитие на планетата Земя, също постепенно разкрива все по-тясната взаимна връзка между всички. Независимо, че за нас тя не е желана и всеки би искал да се скрие в соя ъгъл, за да не го безпокои никой. Но така не  става, и ние с всеки изминат ден разкриваме все по-голямата зависимост между всички и зависимостта на всеки от всички.

Дори научните дисциплини все повече се преплитат помежду си. Навсякъде действат едни и същи закони, едни и същи действия и отношения, само че под друга форма и по тази причина разделяме: закон за твърди тела, течности, газове, плазма. Всъщност, при природата няма никакви разлики – само ние ги подразделяме на отделни раздели: биология, зоология, механика, електротехника, изучавайки всеки предмет по отделно. Ние просто не сме способни да обхванем всичко в едно цяло, цялата тази интегрална форма заедно.

За да разберем поне малко природата и да можем да я управляваме, ние я разделяме на отделни предмети. Но вече съществуват много направления, свързващи няколко предмета заедно, като например, моята първа специалност: биокибернетика. Създаваме все повече такива съвместени науки, тъй като разбираме, че всичко е единно.

В древността, когато науката все още не е била дотолкова развита, учените са притежавали универсални знания във всички области, например, Леонардо да Винчи. Всеки от великите хора е бил мъдрец, философ, тъй като философията е включвала в себе си всички знания за природата. Но в последствие така сме развили познанията си за природата, че един човек вече не е бил в състояние да усвои всичко това. А след това се е стигнало до разделяне на отделни предмети. Но по същество, това е една система.

Затова си струва да се научим да чувстваме, да усещаме, да знаем, какво е заложено във висшата програма, която ще управлява живота ни в дадения момент, в утрешния ден, през следващите години. Познавайки я, ще можем да научим, какво ще се случи с нас след смъртта ни. Тъй като нашето съзнание, чувства, знания няма да умрат заедно с белтъчната маса на тялото, когато то престане да съществува. Това е друга материя – това са сили, които не изчезват. Ще разберем за живота извън тялото, ако станем интегрални, като цялата природа, и започнем да се доближаваме до нейната програма.

За тази цел трябва да развием в себе си интегрален орган за усещане, за да може целият свят, цялата природа, всички хора, да се обединят в една единна система и да не останат никакви разлики помежду тях. Ако изградя своето възприятие така, че аз и всички останали се обединим в едно, то изведнъж бих се почувствал живеещ в много по-високо измерение, спрямо днешното. Аз ще усещам програмата на природата, нейните сили, посредством които тя ни управлява всички заедно.

Може би се страхуваш, че ще загубиш себе си като се свържеш с останалите? Но знай, че тъкмо за сметка на това ще започнеш да опознаваш самия себе си.

От 305-a беседа за новия живот, 23.02.2014

[128934]

Човекът – управляващ или управляван?

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: От една страна, виждаме, че човек е част от природата, и всичко, което се случва в нея, оказва влияние върху него. Но от друга страна, се поставяме на върха на цялата пирамида като венец на сътворението, като нещо по-висше, стоящо над цялата природа.

Различаваме се от другите създания с разума си, с мъдростта, със способността за планиране и развитие. В нас има някаква особена добавка, която я няма в нито една друга част от природата. Какво място все пак заема човекът в природната система?

Отговор: Човекът без съмнение е неразделна част от природата. Тялото ни принадлежи към животинското ниво, всичките му системи са подобни на тези на животните и в тях няма нищо особено. Точно така раждаме деца и се грижим за тях, както всяко животно.

Човекът започва там, където възниква неговата мисъл, образование, сила на разума, интелект, развиващ се през поколенията. А заедно с разума се развиват чувствата, осъзнаването на това, къде се намирам, кой съм. Тези въпроси се събуждат във всяко поколение, но всеки път в едно по-ново качество.

Много голяма роля тук играе образованието. Освен естественото природно развитие, ние също така се развиваме сами с помощта на специално изградени системи, предавайки научното познание и опита от поколение на поколение. Това не е просот опит за оцеляване, който животните предават на малките си.

Човек предава на своите деца мъдростта си, научното знание, мирогледа. И затова ставаме най-силните и сме способни да развиваме такива оръдия, които не са достъпни на животните. Маймуната не е успяла да използва нищо друго, освен пръчката – човек обаче изобретява най-хитрите инструменти.

Животното е напълно управлявано от природата на ниво инстинкти и не пита откъде идват заповедите, на които то се подчинява. Човек обаче може да пита: защо нещо се случва по даден начин и възможно ли е то да се направи по някакъв друг? Той търси как да излезе от различните неприятни ситуации и да достигне по-голям комфорт. Сякаш той се ръководи от същия принцип, както и животно. Но животното действа инстинктивно като машина. И макар че в човека също са заложени много много инстинкти и навици, предавани от поколение на поколение, от родители към деца, неговата особеност е в това, че той се учи непрекъснато.

Човек се учи от обкръжението, което има много силно влияние върху него, и се променя в съответствие със средата. В него живее стремежът да напусне мястото си, да се развива, да завоюва нови пространства, да се чувства властващ, разбиращ, със сила използващ всичко, намиращо се около него. Обаче виждаме, че ако човек действа по този начин – съгласно с желанието си, той е принуден постоянно да се спасява от злото, което сам си причинява. Като резултат, той се оказва най-нещастен, независимо, че стои над цялата природа.

Развиваме се под натиска на своя егоизъм, който го няма при животните. Животните действат въз основа само на инстинктите си, а човек има свобода на избор: какво и как да направи. Излиза, че във всяка жизнена ситуация имам възможност да постъпя добре или лошо спрямо другите, винаги, разбира се, изхождайки от собствената изгода. Обаче трябва добре да проверя какво именно е благо за мен. Защото човек се отличава от животните още и по това, че обладава разрушителна сила и е способен да вреди на самия себе си.

Силата на разрушението – това е властта на нашия егоизъм. И човек е длъжен да изпълнява заповедите на тази сила, дори и разбирайки, че тя го обрича на много труден живот. Той е принуден да се подчини на това вътрешно устремление. Виждайки, че стои на прага на война, той все пак не може да се спре и е готов да умре, защото егоизмът му е по-силен от инстинкта му за самосъхранение.

Животното никога не може да тръгне срещу инстинкта си за самосъхранение. Спасявайки се от преследване на лъвове или вълци, женската е способна дори да изостави малките си, да ги остави да бъдат разкъсани. Природният инстинкт ни казва, че по-големият и по-здрав индивид е по-важен от малкия и слаб, затова първостепенната задача е да се спасиш. Природата задължава животно да постъпва така, подчинявайки се на инстинкта на продължаване на рода. Докато човек може да действа съвършено различно. Майката е готова да рискува своя живот, само и само да спаси децата си, което е напълно несвойствено за животните.

Животно просто се бори за територията си, за храна и за продължаването на рода. Щом усети, че е по-слабо от противника си, веднага се оттегля без какъвто и да е срам и угризения на съвестта. Тези чувства при животно просто не съществуват, а съществува нормален инстинкт, все едно работят сили, а не биологични тела. Те просто измерват коя сила е по-голяма, като по-слабият й се подчинява. А човек е готов да воюва за „правда“, „справедливост“, „истина“, но това са само проявите на неговата гордост, на неговия егоизъм. Той трябва да докаже правотата си и чрез това ще реализира усещането си за човешка личност.

Нашите тела с нищо не се различават от телата на животните. Човекът в нас – това са нашите гордост, завист, честолюбие, именно те ни отличават от света на животните. Затова мястото на човека в природата не е такова, каквото е при останалите й неживи, растителни и животински части, и ние инстинктивно се отделяме от останалите. А освен това, ние можем да властваме над останалите части на природата: да убиваме животни, да ги заключваме в клетка, да ги правим домашни любимци, да ги отглеждаме и да ги използваме за храна. И отгоре на всичко, напълно се разпореждаме с растителната и неживата природа, смятайки себе си за нещо, стоящо над цялата природа.

Но ако погледнем човека, виждаме, че той се откроява със завистта си, жаждата си за власт и уважение, които нямат отношение към животинските инстинкти и затова го издигат над останалите. Но при всичко това, човек също е управляван от природата. Защото ако не знам, какво ще се случи в следващия миг, това ме поставя в редицата на обикновените животни. Ако не властвам над бъдещето си дори за един следващ миг, значи вече подпадам под властта на природата.

Затова ми е нужно да видя: кой съм в действителност – управляващ или управляем? Изглежда, че мога да управлявам някакви нива, намиращи се под мен. Но нямам власт над себе си и над човешкото общество, управляван съм отгоре! Тоест дали са ми възможност да властвам над неживата, растителната и животинската природа, а над самия себе си и над това, което е над мен: над съдбата и бъдещето ми – нямам власт, напълно съм управляван.

В това се състои цялата трагедия на човека, който изглежда толкова силен и преуспяващ в делата си, има развити чувства, разум, съзнание, мощни средства. Достигнали в развитието си такова ниво, изведнъж разкриваме, че не можем дори да докоснем най-главното.

От 305-та беседа за новия живот, 23.02.2014

[128375] 

От елементарните частици до Човека

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.35: Неживото ниво е началото за разкриване на желанието да получаваме в материалния свят. То съдържа в себе си само общата сила, движеща всички неживи видове, а частното движение на неговите части е незабележимо. Тъй като желанието поражда потребностите, а потребностите пораждат движението, което е достатъчно, за да се достигне необходимото.

От това става ясно, че желанието задвижва всичко, дори и неживото ниво.

Въпрос: Електронът непрекъснато се движи. Това какво означава за неговото желание?

Ответ: Всички елементарни частици съществуват за сметка на непрекъснатото движение. Чисто хипотетично: ако биха престанали да се движат, то те биха изчезнали.

За начало се смята Големият взрив – искра духовна енергия, дала живот на цялата Вселена. От нея произхождат неживата, растителна, животинска и човешката природа, и тя е достатъчна за непрекъснато, безкрайно движение. Всичко започва от тази искра, пробила си път в пространството на този свят, създавайки ”мястото”, което напълва.

В основата на материята няма загуба на енергия. Нейното разпространение не е изчезване, първоначалната искра си остава и действа във всичко. Ето защо не можем да спрем  нито една елементарна частица.

Въпрос: Тогава с какво поправянето на простото желание се различава от поправянето на сложното желание?

Отговор: Простото желание е невъзможно да бъде поправено. Тъй като желанията на неживото, а също така и на растителното и на животинското ниво не са способни да осъзнаят собствените си потребности.

На неживото желание в статично състояние не му трябва нищо. Ако го преместиш на място, където усеща ”дискомфорт”, ще последва реакция – да речем, камъкът ще се търколи по склона. В случая не действа той, а природата действа върху него.

Растителното ниво поражда собствени действия, призвани да обезпечат оптималните условия за работа. При растенията вече има собствен разчет, но само в едно направление: как да достигнат до определена височина и да изпълнят вътрешната си програма. Ако тази програма се ограничава от нещо, то това препятствие трябва да бъде преодоляно. Ето защо, растенията се увиват около онова, което пречи на растежа им.

За разлика от тях, представителите на животинското ниво не могат да изпълняват своята вътрешна програма, оставайки на едно място. Те се размножават различно, различно живеят и умират.

Но така или иначе, като цяло става дума за голямото желание за получаване, в което са включени тези три стъпала.

В дадения контекст не става ясно по какво се различава човекът от животните, ако той се грижи само за своето тяло, и за всекидневния си живот. Та нали и животните си осигуряват телесно и физическо съществуване, включвайки продължаването на техния вид.

Човек се нарича Човек (Адам), ако той желае да се уподоби на Твореца. В този случай няма да му помогнат навиците, ”запаметените движения на тялото”. Тъй като стъпалото Човек се намира извън тялото, то се отнася към неговата вътрешна искра, заложена по времето на Големия взрив. С нейна помощ той получава светлина от Кетер, от Даващия, съединява се с основата на Вселената, и започва да се издига.

А физическото тяло си остава там, където си е било. То не се отнася към това. В крайна сметка Човек изобщо ще изгуби всякакво усещане за съпричастност с него.

И така, Човек – това е стъпало за сливане с Отдаващия. Той излиза извън себе си и достига много по-високо стъпало. И в това е неговата особеност – той е способен да остави себе си и да се издигне нагоре.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 21.01.2014

[126071]

Човекът започва от молитвата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Отдаване заради получаване

каббалист Михаэль ЛайтманИ онзи, който похити човека и го продаде, а похитеният се намира в ръцете му – ще бъде предаден на смърт [Тора, Изход, Мишпатим, 21:16] 

На духовно ниво ”да похитиш човека” означава, че ти с твоя егоизъм похищаваш човека в себе си, поробваш го, продаваш го на своето следващо егоистично ниво. При това, се опитваш да спечелиш от този човек в теб, т.е. да го включиш към егоизма си така, че той да спечели от предходното стъпало на човека в теб.

Това често срещащо се действие, което наричаме ”отдаване заради получаване”, когато човек е готов да действа с добро, правилно, със сметка, за да спечели егоистично. В такъв случай нищо не може да се направи.

Това всъщност е ”продажба на човека”. Правейки го роб, ти печелиш от него. Затова всички така наречени ”милосърдни действия” на нашето земно ниво се осъществяват само за собствена изгода. Този, който е готов повече от всички да продаде човека в себе си, той се издига най-високо. Особено добре това се вижда в политиката. В нея основното е да изключиш чувствата, всичко трябва да е изградено само на основата на добре пресметнати решения.

От ТВ програма ”Тайните на вечната книга”, 11.03.2013

[111818]

Всички претенции – към Майстора, който ме е създал

каббалист Михаэль ЛайтманЗа сметка на това, че всички добри духовни качества са паднали в егоистичното желание, те започват да го обработват, правят го хитро, користно и жестоко. Така възниква непоправеният човек, способен в бъдеще да поправи себе си.

На животното не е нужно поправяне – то няма желание да отдава заради самото себе си, няма такава хитрост. Затова то и се нарича безхитростно животно. Малкото дете също няма хитрост, докато не порасне: става човек и се научава да лъже. А до две-три години то се държи като животно, още не умеейки да манипулира.

На нас ни харесва животинската форма – наивна простота и откровеност, и ние бихме искали да видим всички хора такива. Но е нужно да разберем, че сме призвани да бъдем хора и затова, обратно, колкото по-голям е човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Само трябва да се поправи този егоизъм и всичко ще бъде наред.

Цялата отрицателна, лъжлива форма, присъща на всеки от нас, само ни показва, че разрушителната сила трябва да бъде обърната в полезна. Какво може да се направи от примитивния, неразвит, наивен човек? Той не е способен да достигне големи висоти. Обикновено, великите хора по природа имат много неприятен характер, докато не поправят себе си.

Затова, в групата ( в ”десятката”) трябва да обичаме другаря, с всичките негови поправени и непоправени свойства. Защото той ги е получил от Твореца и иска да ги поправи, и всички трябва да му помогнат в това. Да критикуваш качествата на другаря – това означава да критикуваш Твореца, който го е направил такъв. ”Всички претенции – към Майстора, който ме е създал”, но ние трябва да си помогнем един на друг да достигнем поправянето. Баал а-Сулам е писал, че се радва на разкритите грешници.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.05.2013

[108485]

Гонка към вечността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Отстрани може да ни се стори, че сме въвлечени в луда надпревара за обединение, любов и отдаване. На какво всъщност разчитаме? Как да си представим възнаграждението?

Отговор: За тези усилия аз ще получа душа.

Или живея и умирам подобно на животно, само че без да ме изяждат другите животни, а се разлагам в прахта; или придобивам душа и живея вечно. При това, не след смъртта и не след избавяне от животинското тяло, а сега, в този живот, в този свят.

Например, растенията не чувстват това, което чувстват животните. Животинското съществуване е многократно по-богато от растителното. И точно така ”висшето двуного” не разбира, че в крайна сметка живее телесен живот, а би могло да придобие вечността.

Как да обясним, че вечният живот е безкраен: че не съм ограничен нито от тялото си, нито от своите желания, нито от времето и движението – от нищо. Издигам се над всички тези ограничения, излизам от собствените си предели.

Как така? Много просто. За мен вече всичко са приготвили: разбили са цялото на части. Всяка от тези части усеща своите граници и ограничения. Но ако тя иска да излезе извън тях – то моля. И този излаз извън ограниченията е същността на обединението с останалите.

Вървя срещу своето животинско желание, над него придобивам Човешко желание, висше желание – с други думи, нов съсъд. И в него виждам и усещам живот без ограничения. В него няма предели, поставени от времето и пространството, няма го днешното ми “аз“. Тъй като духовният свят съвсем не е моето “аз“. Там се води съревнование за повече единство, за по-голямо отдаване, водещо към безкрайността, към безкрайното измерение.

Това трябва да достигнем всички. Не можем да се ограничим с нещо по-малко. На това ни задължава целта на творението, неговата програма, съвременната криза, целият ни живот. И проблемът е само в това, как да организираме това дело. Всички необходими сили са приготвени, в очакване са – тогава какво чакаш, използвай ги. Но ние не искаме да ги привлечем и реализираме…

И все пак, каквото не е направил разумът, ще го направи времето. Така че все още нищо не е загубено и от всяко “животно“ все още може да излезе Човек.

От урок по статията “Поръчителство“, 05.05.2013

[106809]

Кон в очакване на ездача

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Неразделната двойка: човек и магаре

каббалист Михаэль ЛайтманПривързани сме към егоистичните си желания и само в тях можем да почувстваме света. За всичко съдим само по отношение на доброто и злото, които усещаме в желанието си за наслаждение, наречено „магаре“ (хамор), нашият „материал“ (хомер). И човекът в нас е привързан към същото това магаре.

Но благодарение на усилията си можем да отделим от себе си човека, намиращ се в нас и потънал в собствения си егоизъм. И тогава този човек ще започне да мисли по друг начин.

Какво би могъл човек да отреже от себе си, от магарето? Само светлината, връщаща към източника, която дава на човек свойството отдаване, милосърдие (Хесед), светлината Хасадим, светлината, напълваща тази част, която се нарича „човек“, Адам, и и придава нови свойства, за сметка на които човек се отделя от магарето, от материала – желанието да се наслади. Това отделяне от егоизма се нарича изход от Египет.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104130]

Един срещу цялата Природа

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Изкуството да работиш в средната линия

каббалист Михаэль ЛайтманНовосибирски конгрес, урок №1

Въпрос: Какво е това работа в средната линия и как да я усетим?

Отговор: Всъщност, средна линия не съществува. Тъй като в природата действат всичко на всичко две сили: силата на отдаване (на рисунката в червено) и силата на получаване (в черно). А човекът не е нито едното, нито другото. И двете сили идват свише. Има сила на отдаване, която е създала противоположна на себе си сила на получаване. И тези две сили, да допуснем, плюс и минус, са тези, които съществуват в природата. От тях произлиза всичко: неживото, растителното, животинското ниво. Човекът, в смисъла на  ”духовно създание”, съществува в съпоставянето, в съединението в него на тези два параметъра.

2012-12-07_rav_lesson_congress_n1_03                                         

Екран – това е плюс, егото – минус. Съединявайки ги правилно в себе си над егоизма, вървейки с вярата над знанието, човек формира тази средна линия. В това е цялото изкуство.

Тоест, от една страна, се сближавам с другарите въпреки егоизма си, тъй като разкриваме духовния свят само във връзката между нас (полето в жълто). А егоизмът ни (кръгчетата в черно) остава и нараства още повече.

2012-12-07_rav_lesson_congress_n1_04                           

Между нас се появяват сфирот и светове, в които всичко се проявява. Висшият свят се намира извън нас, извън нашето его, над него, над връзката между нас. И затова цялата наука кабала се основава на принципа ”възлюби ближния като себе си”. Защо? Защото когато работиш nad това, излизаш извън себе си, външно построяваш такъв сензор, с който започваш да усещаш напълващата всичко Висша сила. Наречи я Творец или Висша сила – както искаш.

Това е нашата работа и тя се осъществява в средната линия.

От 1-вия урок на Новосибирския конгрес, 07.12.2012 

[95017]

Малко е да слезеш от дървото – трябва да се издигнеш над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Днес хората вече разбират, че световните дела ще се влошават. И въпреки това, науката кабала е все така далечна за масите, както преди. Как да скъсим това разстояние? И за какво е необходимо това?

Отговор: За да предостави както на нас, така и на човечеството, възможност за прилагане на усилия. Това откъсване позволява на нас и на обществото да въведем взаимна работа по отношенията ни един към друг. Дистанцията е създадена специално – тук трябва да приложиш знанията си, осъзнаването си, своето разбиране.

Струва ни се, че това пречи за продължаването на естествения процес? Някога маймуните са слезли от дърветата. С времето те станали примитивни хора. След това следва епохата на робовладелците, средновековието, капитализма. И днес, когато той завършва своя период с крах, хората биха могли да осъзнаят необходимостта от доброволно обединение. Тогава защо развитието да не продължи автоматично?

Защото тогава няма да има човек. Това ще бъде все същата тази маймуна, слязла от дървото и задвижвана от своя егоизъм. Ние не осъзнаваме, че сме напълно подвластни на себелюбието. Ако ми бяха показали системата, в която се намирам, бих видял, че не правя нищо сам. При такива обстоятелства творение не се образува. Прекарай когото си искаш през филтъра на самостоятелността и от него нищо няма да остане – само една Висша сила, която съществува изначално.

”Как да създадем човека?” – ето в какво се състои въпросът. Да създадеш човек може само ако му предоставиш неосветено място, малко знания и малко сили, за да може именно в мрак, без да знае каквото и да е, без разбиране, той да намери начин да се издигне над своята природа и да изгради нещо противоположно на самия себе си. Тогава той ще пожелае да вземе от Твореца нужните му части, доброволно подчинявайки се на обкръжението, което ще го задължава към това. И благодарение на такава съвместна работа той ще може да придобие свръх естествена форма – онази, която лежи над неговото естество. Тъкмо тя се нарича ”човек” (Адам) – форма, която той е създал, без да използва решимот, останали в него от маймуната.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним Мейрот”, 19.09.2012

[88590]

Човек в човека

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Харков. Урок №7

Въпрос: За сметка на какво расте точката в сърцето? От какво се състои тя? От какво се образува Човек в човека?

Отговор: Точката в сърцето е наша отправна точка, от която започва раждането на Човека както от капка семе. Всичко останало се присъединява към тази точка в сърцето от онова, което човек избере от обкръжението, от своите другари.

Въпрос: Какво прихващаме от обкръжението?

Отговор: Струва си да се вземат само положителните свойства от обкръжението. Защото поръчителството е създадено, за да се вземе всичко положително от обкръжението.

Въпрос: Как може човек да измери, че това е неговата точка, и че в нея той вече е микроскопичен Човек и че расте?

Отговор: Въз основа на това, доколко той се съединява с групата и работи заедно с нея над обединението. В резултат, всичко, случващо се в обединението, се присъединява към неговата точка в сърцето.

Въпрос: Вие говорихте за това, че Творецът дава и отнема силите, а човек се чувства като парцал, развяван от вятъра…

Отговор: Светлината дава и отнема силите в съответствие с човешките действия. А ако човек се чувства като парцал – това вече е добре. Това означава, че от този момент нататък той вече може да не бъде като парцал.

Отначало идва осъзнаване на злото, ръководено от егото. След това преминава следващият етап на осъзнаване на злото, когато разбира, че ако той е егоист, то с него си играят отгоре и го друсат до тогава, докато не изтупат от парцала всичкото зло.

А след това, когато той започне да разбира кое за какво е, тогава вече придобива свободна воля и се опитва заедно с колектива да реши този проблем.

От 7-ми урок на конгреса в Харков, 19.08.2012

[86972]