Entries in the 'Творец' Category

Лице в лице с Твореца

Събитията, които се случват днес в света не оставят съмнение, че не се случват по наша воля. Всички опити да ги прогнозираме или контролираме по някакъв начин се провалят.

И става все по-ясно разбирането, че всъщност всички се управляват от някаква висша сила. В кабала тя се нарича „Творец“. И така, кой е той – Твореца, който се разпорежда с целия ни живот? Защо не го усещаме явно? Защо се е скрил от човечеството?

Всъщност Твореца е разкрит за всички, само че, за да го почувстваме, трябва да променим природата си. Затова е казано: „Не всеки, който пожелае да разкрие Твореца може да го направи“. За това е необходима сериозна работа.

Преди всичко трябва да придобием допълнителни органи на възприятие, които да ни позволят да усетим Твореца. А за това трябва да променим естествените си свойства.

Орган за усещане на Твореца

Трудно ни е да си представим какви трябва да бъдат тези нови органи на възприятие. Знаем, че животните възприемат света по различен от нас начин. Кучетата например имат необикновено развити обоняние и слух, а зрението не е толкова важно за тях. Без да вижда стопанина си, на сто метра от него кучето го чува какво прави и тича към него. А миризмите служат на кучето като карта на света.

Змиите се ръководят само от топлинни усещания. За тях няма нищо друго, само топлина и студ. Но това усещане е толкова развито в змията, че за нея е достатъчно да чувства целия свят, сякаш го вижда с очите си като нас.

Ако искаме да видим света през очите на кучето, трябва да развием слуха и обонянието си като неговото. А за да възприемем света като змията, имаме нужда от остро като нейното усещане за топлина и студ. С други думи, необходимо е да се доближим до тях по свойства.

Как можем да погледнем света през „очите“ на Твореца? В крайна сметка не съвпадаме с него по свойства и затова не го улавяме с нашите сетивни органи. Твореца има такива свойства, че просто минава през нас. Ние не го усещаме, както не усещаме радиовълните, които изпълват етера. За да се свържем с него, трябва да формираме специален орган за усещане, който ще има свойства, подобни на Твореца. Какви са тези свойства? Кой е Твореца?

Погледни света през „очите“ на Твореца

Кабалистите, които са постигнали Твореца казват, че неговото свойство е абсолютно добро, любов, даряване, което се нарича с една дума – „отдаване“. Твореца е готов да отдава всичко и на всички. Ние притежаваме противоположна природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас от всички и колкото е възможно повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки момент искаме едно, после друго, после трето. Това е целият ни живот, всяка секунда да преследваме ново удоволствие. Следователно нашият орган за възприятие най-общо се нарича желание за получаване на наслаждение.

И в това сме абсолютно противоположни на Твореца. Възможно ли е да излезем от тази противоположност и да се приближим до него? Кабала казва, че е възможно. Работата е в това, че освен желанието за получаване на наслаждение, Твореца е заложил във всеки човек желанието да го познае. И в същото време свободата на избор да развие това желание.

Това е началната точка, от която мога да започна да се движа към Твореца. За да го направя, трябва да придобия неговите свойства. Тогава ще почувствам въздействието му като добро и благоприятно.

Свойството на Твореца е отдаване, любов, а моето е точно обратното – получаване. Но ако постигна отдаване и любов, издигайки се над егоизма си – любовта към себе си – и  съм готов да отдавам тази любов на целия свят, тогава ще мога да стана подобен на Твореца и ще мога да го усетя.

Ще започна да го забелязвам във всичко, което се случва в света, във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Ще видя, че във всичко действа той: една сила, една мисъл, която през цялото време работи върху мен и постепенно ме приближава все повече и повече към себе си. До такава степен, че ще видя, че в света сме само аз и Твореца и няма никой, освен нас.

 

КОЙ Е ТВОРЕЦА?

Твореца е всичко, което обобщаваме като „няма никой, освен него“. Той няма название, име, образ, форма. Не е ограничен нито във времето, нито в пространството, абсолютно в нищо. Той е над всички ограничения и светове. Това е всичко, което съществува.

Но въпреки че Твореца запълва всичко, в безкраен диапазон, с безкраен брой звуци и форми, ние трябва да се подготвим, да го възприемем. В крайна сметка, заради връзката си с нас, той иска да ни развие така, че постепенно да пораснем, да разширим сетивата си и да можем да го усетим и разберем с цялата му сила.

За да направим това, трябва безкрайно да развиваме своите органи на възприятие, тоест да излезем от егоизма, който ни ограничава в тесни рамки, заставя ни да оценяваме само от позицията на собствената си полза или вреда. А с такъв подход е невъзможно да се приближим до Твореца, в крайна сметка той е над тази  сметка.

Човекът специално е създаден егоист, за да може, излизайки от тези ограничения, да се поправи с помощта на Твореца и тогава да разбере и почувства какво е направил Твореца за него. По друг начин е невъзможно да се постигне понятието висша сила, защото не сме в измерението, където действа тя: извън желанията за наслаждение, извън пределите на нашия егоизъм, тоест на нашето възприятие.

Ние възприемаме реалността с петте си органа на чувствата, затова виждаме светът такъв. Но Твореца не е ограничен в нищо и не може да бъде почувстван с  материалните органи, с които усещаме светът и вселената, защото всичко  се възприема за сметка на ограниченията. Твореца е силата на отдаване. Той иска да дарява, дава, обича, напълва. Така неговото желание се разкрива спрямо нас, но извън нас ние не можем да кажем нито една дума за него. Ние не знаем  има  той ли мисли и желания. По-скоро не, защото  е над всичко. Съвършеният не може да бъде подвластен на емоции: лоши или добри, в крайна сметка той не е ограничен с нищо.

Следователно  не може да има лоши или добри чувства. Всички наши чувства са предизвикани или от недостиг на нещо или от напълване. Но всичко това не е свойствено за Твореца. Твореца е абсолютното добро, той иска само да изпълни всички с добро.

От ТВ програмата „Основни понятия в науката кабала“. 20.02.2022 г.

[294439]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Чърчил: победни принципи (клип)

Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.

[255945]

Пет принципа на оздравяването (клип)

Петте принципа на оздравяването са:

1. Не си болен, а оздравяваш.

2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.

3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.

4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.

5. Бъди постоянен, решителен и упорит.

Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?

1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето.

2. До половин час – дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.

3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.

4.Минимум 20 минути ходене извън дома.

5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, да е свързано с някаква наука.

Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.

Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.

 

[274850]

Какво трябва да дадем на децата

От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.

На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.

Реплика: Това развращава хората.

Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.

Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?

Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.

[23012021]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Защо има повторяемост на събитията?

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]

Обединението на каменните сърца

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Да се учим от природата на интегрално развитие

Въпрос: Когато говорите за природата, вие се отнасяте с нея като към нещо разумно, което вече е свързано с термините “Творец”, “Бог”, “Висш разум”. Как се обяснява това от гледна точка на кабала.

Отговор: Кабала се отнася към природата като към висш разум, който има свои собствени закони. Тази система сама по себе си е в абсолютно равновесие и се стреми да приведе цялата ни малка егоистична природа до подобие на себе си, до равновесие.

Затова веднага след като се отклоним от пътя на пълно взаимодействие на всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, веднага стават лоши промени, отрицателни проявления в природата.

Те могат да бъдат малки, на които не обръщаме внимание, а могат да бъдат и големи, като урагани, земетресения, а в миналото дори и падане на големи метеорити. И така нататък.

Tрябва да разберем, че природата е съвършена. Само ние сме несъвършени, нейната малка част.

Ние постепенно се движим към добри връзки между нас, но по лош път, принудително изпълнявайки законите на природата, интеграцията и комуникацията. Затова вървим напред, както се казва, с пръчката към щастието: получаваме удар и малко променяме пътя си, още един удар – и още променяме пътя си.

Егоизмът през цялото време иска да ни обърне наляво, природата ни бие, ние се обръщаме малко надясно и сме в състояние, когато балансираме надясно, наляво. Така човечеството непрекъснато напредва с пръчка към щастието.

Но  сега  вече започваме да осъзнаваме, че сме в задънена улица. Преминахме през всички етапи на егоистичното развитие на обществото и днес можем да осъзнаем, че не можем да стигнем до нищо добро с нашата егоистична природа.

Човечеството на практика осъзна безизходицата на своето естествено развитие. То трябва да се учи от природата на интегрално развитие, защото ние всички сме в една система. Тази система трябва да изучаваме и следваме.

Реплика: Днес не е проблем да се намерят материали за глобалността на нашия свят, за връзката на човека с природата. Това наистина трябва да изучаваме. Но все пак бих искал да поговорим за коронавируса.

Отговор: И това е същото. Защото нашето движение да бъдем изолирани от общата глобална природа води до такива последици, като проява на всякакви видове вируси, които неизбежно ни връщат към нормалното състояние.

От ТВ програмата „Коронавирусът променя реалността“, 19.03.2020

[262766]

Два метра неутрална зона

Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Старият свят умря, да живее новият свят!

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: „Направете за мен отвор колкото иглено ухо „. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Песах означава край на властта на Фараона

Пасах е знакът за изход от нашия егоизъм, от властта на земната материална природа, нашият Фараон. Фараонът владее всички хора на сто процента, освен една мисъл, единствената точка в сърцето, свързваща ни с Твореца.

Трябва да се обърнем към Твореца чрез тази точка и да помолим да ни издърпа за този край на въжето от властта на Фараона.

Епидемията от коронавирус, домашната карантина, екстремните състояния, които  човекът днес преживява,  е същото като този период преди изхода от Египет и ние се готвим да излезем от египетското робство, от властта на разделящото ни желание за наслаждение към обединение.

Когато започнем да усещаме нашето единство, означава че сме излезли от Египет и сме дошли на земята на Израел, при желанието, насочено право към Твореца, Исра-ел (яшар-кел).

Египет  е нашето днешно състояние, когато всеки се намира вътре в своя егоизъм. Но има и земя Израел, желание, насочено право към Твореца. Преходът от Египет към земята Израел, от едното желание към другото, се нарича изход от Египет, състоящ се от няколко действия.

Да се надяваме, че скоро ще извършим този преход и нашето желание ще бъде насочено към Твореца вътре в съсъда, наречен душа. Така ще бъдем удостоени да видим, чувстваме, живеем на друго ниво на живота – на висшата земя.

Всеки от нас иска да излезе от Египет, от своя егоизъм, да остави стария подход към живота, принуждаващ ни да мислим и да се грижим само за себе си. Все пак това е моята природа, с нея съм се родил и с нея живея. Но събуждащата се в мен точка в сърцето ме призовава да оставя егоизма.

Отначало искам да изляза от единия свят и да вляза в другия просто, за да ми стане по-добре. Но после започвам да разбирам, че преходът от свят в свят, от Египет в земята Израел  е издигане от една степен на друга.

Египет означава грижа за себе си, а Исраел – грижа за Твореца, доставяне на удоволствие на Него. И за да се отправя наистина към Твореца, а не да се върна обратно към себе си, Творецът ми дава знак: ако мисля за другите, значи съм устремен към Твореца.

Творецът нарочно е разбил създаденото от Него желание на много части, за да ни покаже колко всеки от нас мисли само за себе си. Но ако искам да се устремя към Твореца, съм длъжен да мисля за другите и чрез мисълта за тях да стигна до мисълта за Твореца.

И тогава  ще станем равни, сходни с Твореца: Творецът мисли за мен на сто процента, и аз, в същия процент от моите желания, мисля за него. В тази степен  разкривам Твореца и Го чувствам, сближавам се с Него, съединявам се и между нас възниква връзка.

В степента на моята връзка с човечеството, с обществото се насочвам към Твореца и Го усещам. В това се състои процесът на изхода от Египет. По този път преминаваме през много промени, контролни пунктове, за които разказва Тора.

Методиката на науката кабала е да преведе човека през всички тези етапи от първичния, базисния егоизъм до сто процентово подобие на Твореца, което се нарича край на поправянето.

Ние вече се движим по този път. В началото изобщо не разбирахме, че сме във властта на егоизма, на нашето желание за наслаждение. Но постепенно  напреднахме и днес вече чувстваме, че групата е средство за постигане на Твореца, а егоизмът, който се нарича Фараон, властва над нас.

Трябва да избягаме от него, което и се нарича изход от Египет – да превърнем нашия егоизъм в отдаване с помощта на светлината, възвръщаща  към източника – Тора.

Когато желанието се смени от получаване на отдаване означава, че моят преход от Египет към земята на Израел се е случил. А по пътя има много промени, промеждутъчни станции.

Из урока на тема „Песах“, 31.03.2020

[262411]

Изход от Египет за целия свят

Ако другарите външно изпълняват изискванията към учениците, участват на уроците, в събиранията на приятелите, то аз нямам право да ги оставя. Творецът ме е довел при тях, трябва да работя с тях.

Особено сега, в наше време, да бъдеш в кабалистична група е щастлива възможност, получена свише. Творецът ни притегля към себе си.

Ако човек по някакъв начин се отнася към този процес, повече или по-малко, аз не правя никакви критики, за мен главното е да бъдем свързани с всички, в които има такъв стремеж. Повярвайте, че ние сме в особено състояние, което се нарича „изход от Египет“. И това вече е изход не една неголяма група под ръководството на Авраам, а на представители на цялото човечество, на всички народи, на всички слоеве на обществото.

Всички ние искаме да излезем от своя егоизъм, да се издигнем и да се съединим с Твореца. И Творецът ни пома: не случайно идва епидемията от коронавирус, която облекчава изхода от егоизма.

Творецът иска да ни покаже колко е неправилна нашата връзка и затова ни отделя един от друг чрез коронавируса. И сега трябва да разберем как отново да се обединим, но в правилна форма. Само когато сме готови да се съединим правилно един с друг, вирусът ще изчезне.

Но вече няма да се върнем към стария свят, а ще преминем към нова връзка, към ново общество, към нови занимания. Животът вече няма да бъде такъв, какъвто  беше преди коронавируса. Затова трябва да обясним на цялото човечество какво иска от нас Творецът: приятелско отношение един към друг, любов, за да се разкрие между нас свойството на отдаване, обединение и от любов към творенията да преминем към любов към Твореца.

Из урока по статията на Рабаш, 31.03.2020

[262417]

Нека да бъде епидемия на доброто

Тежестта в сърцето ни се дава, за да ни осигури свобода на избор. Глобалната криза, която обхваща света заради епидемията от коронавируса, разкрива как висшата сила се занимава  с всеки човек, давайки му възможност за свободен избор, за да уравновеси доброто и злото, да изгради средната линия и през цялото време да се накланя на страната на доброто.

Коронавирусът разкрива на всеки човек, на всяка страна в света и на целия свят истината за нашите взаимоотношения. Кара ни да седим заключени вкъщи и да мислим какво и защо се случва.

Ако сами осъзнаем, че можем да живеем по друг начин, не по този, по който живеехме преди, а в хармония с природата, в добри отношения един с друг, да се издигнем над егоизма си, тогава няма да се налага да преминаваме през дълга и болезнена криза. Ще можем много бързо да излезем от тази епидемия. Вирусът ни показва доколко сме извадили света от равновесие.

Творецът всеки път ни организира все по-ефективна ситуация за поправяне. Затова епидемията от коронавируса и карантината са в полза на поправянето на света. Вирусът ни показва, че не можем да бъдем заедно.

Вместо да си предаваме доброто и полезното, ние си предаваме болести и се обричаме на смърт един друг. Така че нека да се научим как да се свържем с добри вируси, наслаждение, радост, любов, единство, топлина. Това трябва да има между хората.

Нека да разберем защо си предаваме смъртоносен вирус и как да превърнем това зло в добро, за да преминем към нов свят. Много се надявам, че самите ние ще разберем това и ще можем да го предадем на всички.

От урока на тема „Песах“ 17.03.2020

[261786]

Как се чувстваш в тези трудни дни?

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Какъв ще бъде светът след епидемията?

След епидемията от коронавирус светът ще бъде друг, нов. Вирусът дойде, за да изчисти в нас всички отпадъци. В природата няма нищо вредно. Вирусът освобождава място за доброто.

Целият боклук, изпълващ построеното от нас човешко общество, ще изпадне надолу, а вместо него ще се отвори възможност да изпълним отношенията си с добро и любов, строейки прекрасен, светъл свят за нашите деца и внуци.

Да се надяваме, че ще успеем да го направим и няма да пренесем в новия свят ненавистта, конкуренцията, поведението, с което разрушаваме земното кълбо и със собствените си ръце се обричаме на смърт от климатични катаклизми и войни. Можем да изградим нов свят сега!

Правителствата днес влагат милиарди долари в надеждата да се върнат в миналото. Но Бог да ни пази да не се върнем в предишното състояние. Не мисля, че има страна, за която това би било добре. Ние и без това преди вируса си бяхме в криза, пред заплаха от война, финансов и промишлен крах. Растеше противопоставянето между Америка, Русия, Китай и Европа.

Не си струва да се връщаме към стария свят, в него нямаше нищо добро, нито за гражданите, нито за държавите, нито за армията, нито във финансите, нито в промишлеността, нито в търговията. Ние опустошавахме земното кълбо, извличайки от него всички ресурси. Не трябва да допускаме дори мисъл за връщане към вчерашния свят, за това може да мисли само безумец.

Никой не се наслаждаваше на този живот, заблуждавахме се, че се чувстваме добре. Но какво му беше хубаво? Какво видяхме от живота? Сега е точното време да почистим човешкото общество от целия боклук, в който то беше заринато. Както напълнихме океаните с пластмасови и радиоактивни отпадъци, така замърсихме и човешкото общество.

Трябва да изградим нов свят, хубав! Нека този вирус да ни помогне да се замислим и да осъзнаем докъде сме стигнали. В сравнение с проблемите, които ни заплашваха, сегашната епидемия е просто нищо. Творецът проявява огромно милосърдие, като ни поправя по този нежен начин.

В никакъв случай да не се връщаме към предишния свят – да се стремим само напред, в новия свят, в който няма да се работи по 10 часа на ден, много часове престой в задръстванията по пътищата, изоставени деца, непосилни дългове и живот във вечен минус. Нека всички заедно да направим крачка напред и да не се връщаме към стария свят. Каквато и да е цената, само напред и преди всичко, да помислим за новите взаимоотношения.

Сега стоим в домовете си под карантина и трябва да излезем оттам като нови хора, за да започнем да се свързваме един с друг по нов начин. Как по нов начин? Докато сме принудени да стоим у дома, ще получим хубава порция ново възпитание за живота в новия свят, в новото общество. Всички разбират, че това е необходимо, така че нека да го направим! Иначе какво ще оставим на децата и внуците си, какъв свят?

Из сутрешния урок на 19.03.2020

[261901]

Блиц отговори на кабалиста, 21.07.2019 г.

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]

Свобода на избора, ч.3

 

Защо обществото влияе на индивида?

Въпрос: Защо всичко е създадено така, че аз като индивид се намирам под влиянието на обществото? Какво ми дава това? Как мога да го използвам за моето духовно развитие?

Отговор: Работата е в това, че с помощта на обкръжаващото ме общество аз мога да управлявам себе си. Ако съм затворена система и не мога да направя нищо със себе си и в себе си, колкото и да се въртя  като куче след опашката си, няма да се получи нищо, защото имам определени свойства, качества и ако работя с тях, ще бъда същият аз.

Как все пак да направя така, че  да изляза от себе и да  си въздействам отвън ? Тук науката кабала ни подсказва много интересен принцип.

Тя казва, че ако имам ясно, избирателно отношение към обкръжението: “Това е добро за мен, а това е лошо. Искам едното да ми влияе повече, а другото по-малко”, тогава избирам източниците на влияние върху мен, сортирам ги и се слагам под тяхното влияние. Така се управлявам чрез обкръжаващото ме общество.

Може би, имам нужда два часа да бъда под въздействието на една група хора, три часа на друга, да слушам репортаж по телевизията, да прочета статия във вестник или да вляза в интернет.

Постоянно трябва да следя какви външни въздействия избирам, защото по този начин създавам себе си. Това е процес на сътворяване на себе си. Това е важното. В това е моята свобода на волята. Тази възможност, тази свобода ни е дадена от Твореца.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 04.02.2019

[256827]

Японски мъдрости

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

 

[241211]