Entries in the 'Свобода на волята' Category

„В системата на единния механизъм“

Действителността ни показва, че индивидът изобщо няма право на съществуване, ако се изолира и няма достатъчно голямо общество, което би го обслужвало и помагало в обезпечаване на потребностите му. 

Оттук следва, че изначално човек е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е както колелце в системата на един механизъм, в който едното колелце, отделната единица няма свободно движение. (Баал Сулам, „Мир в света“)

Около нас е създаден единен свят, който е взаимосвързан. В него няма нищо свободно. Затова, човек никога не може да бъде свободен, дори ако изведнъж се окаже на края на света и няма никой около него. Все едно, той е напълно свързан с другите хора.

Трябва да разбере, че в такова състояние, когато като че ли физически е откъснат от всички, той със своите вътрешни бурмички е свързан с всички милиарди хора по света. Ще го разкрием.

Където и да се намираме е желателно винаги да чувстваме или да се опитваме да чувстваме как наистина сме завързани за цялото човечество.

В света няма състояние, в което да се чувствам абсолютно свободен. Струва ми се, че лягайки на дивана и включвайки телевизора или сядайки пред екрана на компютъра си и край, аз съм сам, свободен. Не съм свободен! Във всеки случай, аз първоначално, като малка частичка съм завързан за цялото човечество.

Ако човек го усеща, то във всеки момент изведнъж започва да получава определени сигнали. От една страна ни се струва, че с такъв живот – постоянно да мислим за другите, ужасно се натоварваме. Но всъщност, по този начин бързо започвам да чувствам как си взаимодействам с тях, как те ми въздейтват. Чрез тях бързо намирам връзка с Твореца.

От урока на руски език, 21.07.2019

[252141]

Във водовъртежа на живота

Въпрос: Всички постъпки на човека, всички негови състояния в този живот предварително ли са предопределени, освен неговия стремеж към духовно развитие?

Отговор: Към духовното развитие  човекът също има определена предразположеност. Той чувства, че нещо го привлича.

В крайна сметка ние в нашия свят не просто се носим във водовъртежа на живота. Ако аз, например, погледна назад, от височината на моите седемдесет години, ще видя как през цялото време бях насочван нанякъде. Въпреки, че  понякога потоците бяха бурни и ме носеха от държава  в държава, от общество в общество, но това все пак беше целенасочено движение.

На някакъв етап от пътя на човека се дава възможност да вземе в ръце веслата  и да насочи лодката си в някаква друга посока. Той трябва да го разбере, да осъзнае, да определи какви платна да вдигне, как да управлява своя малък житейски кораб.

По принцип, 99.9 % от хората не го разбират. Но има хора, които се опитват по някакъв начин да се насочат нанякъде, въпреки, че също не разбират къде и защо.

Затова сега, в нашето хаотично време, когато водовъртежите ни носят неясно накъде, се разкрива науката кабала, която обяснява, че по принцип  имаш възможност да влияеш на своята съдба, имаш свобода на волята.

Въпреки факта, че ти въздействат заложените в теб първоначални данни, това няма значение. Все едно, дава ти се възможност да въздействаш на себе си чрез средата. Само е необходимо всеки път да избираш все по-правилното обкръжение.

По принцип, средата не се избира, а се намира ясно според целта и се влиза в подходящото обкръжение. Затова, на първо място трябва да се избере целта на живота.

Ако искаш да бъдеш музикант, художник или учен, в съответствие с това избираш средата, в която ще се развиваш, за да се приближиш до целта, която те привлича, която ти е необходима.

Въпрос: Значи през всички десетки хиляди години развитие на човечеството не сме имали свобода на избора. Но на някакъв определен  еволюционен етап тя се появява в човека. Той като че ли случайно намира някакво обкръжение. И това също още не е свобода на волята. Тя започва, когато той вече е в това обкръжение и работи с него?

Отговор: Да, свободата на волята на човека се проявява в степента на неговото подчинение на обкръжението, за да попива от него всички свойства и сили, необходими за постигането на целта.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи кабала“, 04.02.2019

[256830]

Свобода на избора, ч.3

 

Защо обществото влияе на индивида?

Въпрос: Защо всичко е създадено така, че аз като индивид се намирам под влиянието на обществото? Какво ми дава това? Как мога да го използвам за моето духовно развитие?

Отговор: Работата е в това, че с помощта на обкръжаващото ме общество аз мога да управлявам себе си. Ако съм затворена система и не мога да направя нищо със себе си и в себе си, колкото и да се въртя  като куче след опашката си, няма да се получи нищо, защото имам определени свойства, качества и ако работя с тях, ще бъда същият аз.

Как все пак да направя така, че  да изляза от себе и да  си въздействам отвън ? Тук науката кабала ни подсказва много интересен принцип.

Тя казва, че ако имам ясно, избирателно отношение към обкръжението: “Това е добро за мен, а това е лошо. Искам едното да ми влияе повече, а другото по-малко”, тогава избирам източниците на влияние върху мен, сортирам ги и се слагам под тяхното влияние. Така се управлявам чрез обкръжаващото ме общество.

Може би, имам нужда два часа да бъда под въздействието на една група хора, три часа на друга, да слушам репортаж по телевизията, да прочета статия във вестник или да вляза в интернет.

Постоянно трябва да следя какви външни въздействия избирам, защото по този начин създавам себе си. Това е процес на сътворяване на себе си. Това е важното. В това е моята свобода на волята. Тази възможност, тази свобода ни е дадена от Твореца.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 04.02.2019

[256827]

Реализация на духовната ДНК

Въпрос: Всички желания първоначално ли са зададени на човек или се разкриват по някакъв начин в зависимост от неговото поведение?
Отговор: По принцип това, през което трябва да премине, вече е записано в духовната му ДНК, но как ще го премине, с по-голям или с по-малък натиск, зависи от действията му.
Въпрос: Значи все пак нещо зависи от човека?
Отговор: На всеки етап от проявлението на духовния ген в човека, трябва да има абсолютно ясното му реализиране. Но по какъв начин ще усети този ген: добър или лош, бърз или бавен и така нататък, – зависи от него.

От урока на руски език 17.11.2019

[256423]

Свобода или сметка?

Цялото преимущество на човека над животните се състои в това, че човекът е способен да види далечна цел и затова е готов да се съгласи на известна доза страдание, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение. ( Баал Сулам, «Свобода на волята»)

Животното не вижда далечна цел, а човекът вижда.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка. Не. Когато, оценяйки ползата, я намираме за предпочитана пред болката и сме съгласни да понесем болка заради бъдещо наслаждение.

Така отиваме на хирургична операция и плащаме за нея много пари или сме готови много да се трудим за придобиване на изгодна специалност. Цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията от очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Ако не получаваме, не е добре. По принцип, тук няма никаква свобода на волята в нищо, което ни обкръжава. Ние сме като машини, които се стартират според определен алгоритъм, за да избираме във всеки момент оптимално състояние според нашето разбиране, свойства, според всичко, което имаме.

Какво означава оптимално състояние? Това, което ни се струва положително: когато ни е по-добре, по-приятно, по-удобно, по-надеждно. Всъщност, всичко това е условно и няма никакво отношение нито към правдата, нито към истината.

Няма никаква свобода. Аз избирам, защото така съм програмиран, такъв съм създаден: това обичам, а това не. Няма къде да избягам от това. Погледнете как седим. Всеки в удобна за него поза. А ако се преместим на друго кресло, ще изберем друга поза. По принцип как седим, как се държим, е определено отвътре. Ние не избираме тези неща.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка, когато извършваме определени усилия, а в замяна изискваме някакви блага. Както човекът, който отива на хирургична операция, плаща за нея много пари или е готов много да се труди за да придобие изгодна специалност.

Значи цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията за очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Да предположим, че съм работил с пот на челото и съм инвестирал  стоката си на борсата за сто хиляди долара. В резултат на това получавам вместо 100 хиляди долара, 120 хиляди. Това е добре. И тогава са ми казали, че всъщност за това трябва да получа 200 хиляди. И ето аз страдам.

Всичко зависи от много фактори. По принцип, предполагаемата печалба е най- важното.

От урока на руски език, 12.05.2019

[250102]

Обкръжението определя съдбата

Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?

Отговор: Желанията се спускат отгоре. И  трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.

Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.

Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви  говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.

Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

 

[249136]

Съществува ли свобода на избора?

Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Как да управляваме живота си

Реплика: Известният коуч и бизнес-консултант Ерик Бертран Ларсен е разработил технология, основана на неговия опит в армията, която се нарича „Адска седмица“.

Ларсен смята, че има три модела на високоефективни култури, това са армията, бизнесът и спортът. Армията може да ни научи да излизаме извън пределите на нашите възможности, за да разберем, че сме способни на повече.

От спортистите може да се научим правилно да вървим към целта. Освен това, спортът учи, че победата не се постига под светлините на прожекторите на финалната права, а само чрез ежедневни усилени тренировки.

А според вас, разумът само обслужва желанията.

Отговор: Не трябва да вървим срещу желанията. Човекът  нищо не може да направи с тях. Мога само да разделя моето желание: от едно да станат две, вместо две – четири и така нататък. Ще стане верижна реакция. Единственото, което мога да направя с желанието, е да предпочета по-висше желание пред него. А това зависи от обкръжаващото ме общество.

За това, ако съм в група, в която вместо моите желания си поставям за цел по-висши желания, аз спокойно мога  да се освободя от моите лоши желания и да приема техните добри желания.

Армията, спортът и бизнесът – всички те са насилие над себе си. А аз не искам насилие над мен. Слабичък съм. Защо трябва да влизам в такива страшни състояния? Тялото не ги обича.

Въпрос: Има различни рецепти. Какъв е ключът на кабалистичната методика, за да кажем: „Момчета, не търсете там“?

Отговор: Ключът или тайната са само в обкръжаващото общество. И в нищо друго! Ако попадна в правилното общество и това общество знае как да ме подразни, да ме привлече с всякакви намеци, като дете, да прави с мен такива упражнения, то тогава техните манипулации могат да направят с мен всичко, което искат.

Кабала призовава, на първо място, да се изгради правилно общество, в което всеки да може да продължи напред.

Въпрос:  Можете ли да назовете няколко правила, от които да се ръководи  това общество, за да може да се вземат за модел, който хората ще следват?

Отговор: Кабалистичното общество е много просто. То е изградено на принципа на постепенното сближаване между хората над техния личен, дребен, тесен егоизъм.

Те правят определени упражнения, наречени семинари, в които обсъждат това, опитват се да се сближат, да  се разкрият един пред друг.

Този път предполага издигане над естествения егоизъм на човека, в противоречие с неговата егоистична природа.

Човекът изведнъж започва да осъзнава, че сякаш влиза в някакъв асансьор, който го издига над нашата природа.

Той, като че ли, се отделя от Земята, влиза в такова състояние, сякаш е в „космически асансьор“, издига се все по-високо и по-високо, излиза извън границите на нашата Вселена и влиза в съвършено различна вселена – обратна на нашата, антиегоистична, където всичко е изградено върху свойството отдаване и любов, вместо присъщото ни свойство получаване и ненавист.

Тази постепенна трансформация се случва с човека под постоянното, все по-променящо се  влияние на обществото.

Този модел е постоянен, за цял живот и за всички животи, защото издига човека над нивото на живот и смърт.

Човекът чувства това, вижда, възприема! Той се издига над нашата егоистична природа и заради това се издига над нивото на нашата животинска форма на живот и смърт. Той не се възприема като съществуващ в това тяло, а започва да се възприема като енергийна единица, наричана „душа“.

Аз говоря за методиката, която позволява на човека да се издигне над себе си, да направи от себе си нещо вечно съществуващо, неегоистично,  да се запознае с Твореца,  да разкрие Висшия свят, да излезе извън пределите на малкото, тясно пространство, в което съществуваме. Ако към това той има не просто празно любопитство, а някакъв вътрешен копнеж, тогава с него може да се работи.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

 

[237937]

 

Три постулата в кабала

Въпрос: Кои са трите основни закона в методиката на кабала?

Отговор: Първи постулат: съществува единна, висша сила в природата, която се нарича «Творец / Природа». Ние не ѝ преписваме никакви особени свойства, освен че е една обща сила, която включва в себе си абсолютно всичко, което съществува в творението.

Втори постулат: висшата сила е създала неживо, растително, животинско и човешко ниво в природата, които се управляват автоматично от нея, без каквато и да е възможност за свободна воля.

При това човек се нарича тази част от природата, която може осъзнато, самостоятелно да реагира на нейните сигнали. Човек на иврит е Адам (от думата «подобен»), т.е. подобен на Твореца.

Както в Твореца/във висшата сила съществува свобода на действие, така и в човека, който се е издигнал над своята природа, съществува възможност да постъпва самостоятелно, да действа над своята природа.

Трети постулат: в резултат на особени действия и упражнения всеки може да достигне до подобие с Твореца в това, че в него се появява свобода да действа така, както и Той.

От урока на руски език, 04.02.2018

[226802]

Познаването на природата води до познаване на нейния Създател

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам „Мир“, 24.07.2018

 

[230575]

Имаме ли охрана свише? ч. 3

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

В точката на избора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

Алтруистичната клетка в егоистичния организъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако си представим, че човечеството  е огромен егоистичен организъм, притежаващ голяма сила – изведнъж почувства клетка, която е станала алтруистична, няма ли той да насочи цялата си сила за унищожаването на тази клетка?

Отговор: Ние, кабалистите, чувстваме това върху себе си. В продължение на цялата история на човечеството кабалистите са били силно принизявани и то от всички, включително и от най-близките им хора.

Такова отношение и до ден днешен е участта на тези, които изучават кабала. Трудно е да се каже, че такова занятие се одобрява, приветства и уважава от останалите. Огромен егоистичен механизъм работи за това, да се потиска алтруистичната клетка.

За съжаление, отношението на света към кабала не може да бъде положително. То е особено отрицателно, неуважително, презрително, основано върху страха и догмите. Нашият егоизъм изобретява какво ли не – различни мистики, вярвания, практики, за да отклони хората от кабала.

Въпрос: И това никога ли няма да се промени?

Отговор: Трябва да се промени. Мисля, че вече в нашето поколение. Възможно е да преживеем още няколко неприятни моменти, но в крайна сметка всичко ще се промени.

Въпрос: Но ако вие казвате, че такава е природата на човека, излиза, че не обвинявате своите противници?

Отговор: Не. Аз не ги обвинявам. А в какво да ги обвиня? Те нямат никаква свобода на волята, тях ги управлява Творецът. Разбира се, аз не обичам тоягата, която ме бие, но и да ѝ придавам някакво значение, да приписвам свобода на волята и собствени решения, аз не мога, това се управлява свише.

Затова, когато слушам нападки срещу себе си и срещу нашата световна организация, аз гледам на тях като на стимул в нашата работа и още едно подтвърждение за това, че Творецът не ни забравя.

Въпрос: Не се ли страхувате, че тези сили могат да спрат разпространението?

Отговор: Аз съм длъжен да изпълнявам работата си на фона на всичко, което се случва.

От урока на руски език, 13.03.2016
[184427]

Свобода на волята – какво е това?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]

Как да убедим човек да се промени

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Недъга на несъгласието

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир в света“: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

Темата на нашето време

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (У Цзян Мин, посланик): Преминахме от взаимно гарантираното унищожение към икономическа взаимозависимост. Харесва ли ни или не, глобализацията набира обороти и прави нашия свят дълбоко взаимозависим.

Човечеството няма друг избор, освен да се обедини в името на оцеляването.

Войната е престанала да бъде средство за разрешение на конфликти. Миналият век е бил най-кървавото столетие в историята на човечеството. Днес в света съществуват паралелно две противоположни тенденции. Това е стремежът към мир и развитие, от една страна, и жаждата за студена война, конфронтации и конфликти, от друга. Те се борят една с друга, и от изхода на тяхната опозиция ще зависи като цяло съдбата на човечеството през  XXI век.

Реплика: В това се и състои свободата на волята – по какъв път се стига до подобие с Природата, към единно човечество – принудително, чрез войни, или съзнателно, чрез интегрално възпитание. Все пак, след края на войната ние по неволя ще изберем методиката на подход към сближаване на хората и стремежът към обединение, като необходимо и важно според  законите на Природата.

[106931]

Не пропадай в блатото на живота

каббалист Михаэль ЛайтманНикой не може да ми каже какво е нужно да правя. Трябва сам да изясня и реша коя цел е фалшива и коя – истинска. Длъжен съм да поема отговорност за своите постъпки. Иначе за какво ми е даден животът?

В живота си се намирам буквално насред блато, в което има само отделни малки туфи, върху които мога да стъпя, за да не се проваля и да премина през него. И това трябва да е мое решение, никой друг не може да мести краката ми и да ги поставя на правилното място.

Ако се проваля, ще потъна в житейското блато за десетки години. И ако се случи така, трябва да разбера, че това означава, че така е било нужно да стане. Но преди това съм длъжен да направя всичко, което зависи от мен и да си изясня нещата на сто процента. А ако и след това все пак съм сгрешил и потънал за десетки години, значи така е трябвало. Сега не ми е известно, защо и за какво, но след това ще стане ясно. Както е казано за прякото и косвено управление на Твореца: „Отзад и отпред Ти ме обгръщаш”.

Въпрос: Как мога да взема самостоятелно решение, ако изцяло се намирам под влиянието на обкръжението – духовното или външното общество?

Отговор: В това точно се състои твоята свободна воля: максимално да се поставиш под влияние на духовното обкръжение, а не да ходиш с вирнат нос, смятайки себе си за по-висш от всички. Иначе няма как да получиш добро влияние.

Това не означава, че можеш да отидеш при другарите и да попиташ какво е нужно да направиш: да пътуваш зад граница, за да работиш, или не? Не бива да се оставя това да решават другите. Решението трябва да бъде резултат от твоите вътрешни изяснения, следствие на усилията, които си положил, за да се смириш пред групата, тоест пред духовното разбиране, стремежа към единство, напредъка към сливане с Твореца над знанието. Именно това е групата за теб – обща сила. И в зависимост от това, доколко се съобразяваш с това понятие, съгласно това  решаваш какво ти е необходимо в живота.

Тогава ще се огледам и няма да намеря своето тяло! То вече е изчезнало някъде в предишния живот, отдавна се е отдръпнало от моя път. Длъжен съм да му обезпеча някакво препитание и това правя. Необходимост се нарича това, че се занимавам с него само заради липса на друг избор, доколкото съм длъжен да се погрижа за него. Аз се заставям да мисля за своето животинско тяло – това се нарича насъщна необходимост. Но с всичките си останали мисли се намирам в групата, в съединението и тогава вземам правилните решения.

Това обединение ме поддържа и не ми позволява да пропадна. Аз съм толкова прилепен към него, че само насила мога да се погрижа за нещо необходимо. Това може да се провери по факта, че бих бил радостен да не се занимавам със своето тяло, а на сто процента да се грижа за групата и Твореца, не оставяйки даже и един процент за себе си.

Когато започна да се грижа за животинското си тяло само по необходимост, изведнъж разбирам, че то не е мое! И тогава грижите за собственото ми тяло и за семейството се превръщат в духовна работа. Чувствал съм ги свои, докато съм получавал някаква егоистична печалба от тях. Но от необходимите занятия не получавам никаква изгода – това е просто дадена ми игра, средство за духовно развитие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

[100012]

Сцените на насилие предразполагат към агресия

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Картинка, нарисувана във въздуха

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Науката кабала и философията”: В действителност ”силата” сама по себе си се явява материя – не по-малко, отколкото цялата материя от нашия свят.

Казваме, че духовното е ”сила”. Това означава ли, че нашият свят е материя? Не, силата това е материята. Няма нищо, освен сила. До това достигна и съвременната физика: зад атомите, частиците и квантите, материята, като усещана от нас субстанция, ”изчезва”. Задълбочавайки се, дори с традиционните методи, откриваме, че в основата, във фундамента на Вселената, материята се ”разсейва” и остава единствено само силата. Свикнали сме с материалната картина на света, но всъщност, това е само нашето възприятие, а в основите на материята е същността на силата, и нищо повече.

Тази сила се подразделя на две категории, на две желания: получаващо и отдаващо. Като цяло, множество от частни сили ни изобразяват някаква реалност, която кабалистите наричат въображаема, илюзорна. Тя е реалистична, но ефимерна, с една дума, като обемна картина, начертана във въздуха с лазерен лъч. И ние живеем в нея, сами явявайки се плод на този ”лъч”. Всички ние сме ”нарисувани” в някакво пространство, а всъщност, нашата същност е силата: двете желания и изравняващият ги екран.

Тези сили на получаващото и отдаващото желание трябва да достигнат до кръстосване, до съчетаване, съединяване, интегриране. Но не така, че едната да властва над другата, а така, че получаващото желание също да има ”достъп до властта”, за да цари между тях сътрудничество, взаимно разбирателство, взаимопомощ, общо усещане, та чак до любов, когато всяка от тях е готова да отстъпи на другата, да приеме всичко от другата.

Накрая, силата на получаване трябва да достигне до онази мощ на битието, както и силата за отдаване, да усети това, да се развие съответно и да придобие подобието на Твореца. И затова тя трябва да премине през особени състояния, които и позволяват да почувства, че тя съществува, властва, решава, планира, осъществява замисленото. И тук не може да се разминем без въображаемата картина, в която всичко си е така и го има. Ето откъде произлиза илюзията на нашия свят, в който управлява получаването.

Баал а-Сулам ни дава пример с кочияша, който живеел с жена си и децата си, изкарвал достатъчно пари, имал си къща и бил напълно доволен, докато не започнали бедите: конят осакатял, къщата му изгоряла, жената и децата умрели при поредната епидемия. И в крайна сметка, кочияшът се отправил към висшия съд, където било решено да го възмездят за несгодите, защото той наистина много изстрадал.

И какво всъщност му дали? Кон, каруца, жена, деца и къща – същото онова усещане, което се явява щастието за него. В тази ”картинка” той живее прекрасно: работи, донася в къщи отработеното, радва се заедно с останалите и всичко му е наред. Неговото желание е малко и за него това е истинският рай, в който всичко е добре и не се нуждае от повече. Идеалната илюзия.

Ние също понякога имаме такива сънища. С какво те се отличават от реалността? Какво, ако след две минути се събудиш от звъна на будилника и разбереш, че всичко видяно е сън? Тъй като всъщност, то си е така. В какво се състои разликата между съня и явното? Как да различим едното от другото?

Тук е важно да се разбере, че нашата реалност е ”нарисувана” от някаква сила и ни е дадена, за да се обезпечи илюзията на желанието за получаване за самостоятелност, власт, собствена концепция, независимост, откъсването от онзи, който управлява. Само така може да се стигне до подобие по свойства с Твореца. А иначе, какво е това подобие, ако напълно ме контролират?

Но всъщност откъсването от Твореца е илюзия, и затова нашият свят се нарича въображаем. От друга страна, духовните светове не са мними, защото там ние осъзнаваме илюзията, съгласни сме с нея и се издигаме над знанието. Там работя над своя разум, знаейки, че няма никого освен Него, все повече съгласявам се с това, все повече го приемам. Вече реално работя със силата, при това, самият аз съм ”всичко на всичко“ сила.

Въпрос: Ако целият ни живот е един дълъг сън, какви изводи можем да направим, на практика?

Отговор: В Псалмите е казано: ”Ние бяхме като в сън”. Всъщност трябва да приемам този живот с цялата му сериозност. Дали са ми го, за да се издигна над него, а не и да го отхвърля настрана. Нищо не трябва да се пренебрегва. Настоящата ”картинка” ми я ”рисува” Висшата сила и за сега, докато не премина тази подготовка, не мога да се избавя от нея. Трябва да усещам този живот до самия край на поправянето, всеки път връщайки се обратно в него за нови поправяния. Дори да съм се издигнал до 124 стъпало, и да ми е останало последното 125–то, пак се връщам тук.

Друг изход няма. Базовата ”инфраструктура” е извънредно важна – тъй като опирайки се на нея, осъществявам всичко по собствен избор. Благодарение на нея, първоначално на всяко стъпало ми се струва, че действам самостоятелно, че съм равен на Твореца и че може би дори властвам сам. Без това усещане за независимост няма никакъв шанс да се постигне сливане. Иначе аз просто не съществувам – онзи, който е способен да се слее с Него.

Ето така работим в този свят. Нека да е въображаем – аз осъзнавам това после и приемам, съгласявам се с него. Започвам реално, осъзнато да играя със своята ”самостоятелност” и тогава повече не крият от мен, че всъщност съм управляван.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 18.12.2012 

[95771]