Entries in the 'реалност' Category

Истината за трите световни религии, Част 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

За какво живеем?

Въпрос: Обяснявате, че науката Кабала дава отговор на въпроса: „За какво живее човек?“ Все още не разбирам какъв е отговорът на този въпрос. За какво живеем?

Отговор: Отговаряйки на въпроса „За какво живеем“, ние достигаме целта на живота, неговият смисъл.

Въпрос: Какъв е смисълът на живота?

Отговор: Смисълът на живота е в постигането на корена, на Висшата сила. След като го постигнеш, пред теб се разкрива нов път за развитие. До голяма степен започваш да ставаш подобен на тази сила. Тогава постигаш себе си и заобикалящата реалност по напълно различен начин, в напълно нови сетива. Разкриваш различен, по-висш свят.

Тогава нашият материален свят става за теб само средство. А най-важното е да постигнеш висшия свят в неговата пълнота, за да станеш подобни на него, за да бъдеш също като тази сила. В това е смисъла на живота.

От програмата по радио 103FM, 21.06.2015

[162481]

Смъртта не е краят

laitman_2011-09_6649Изследване твърди, че смъртта не е краят. Животът е приключение, което надвишава нашето обикновено линейно мислене. Класическият ни начин на мислене е основан на убеждението, че светът обективно съществува, независимо от наблюдателя. Но многото експерименти показват, че всичко все пак е точно обратното.

Вярваме в смъртта, защото са ни учили, че умираме. Но пространството, времето и даже свойствата на материята зависят от наблюдателя. Законите, силите и константите на вселената са идеално подбрани за съществуването на живота.

Ние осъзнаваме вселената в нашите глави. Това, което виждаме не може да присъства без нашето съзнание. Всичко, което виждате и усещате, даже вашето тяло, това е потокът от информация, преминаващ във вашия ум. Пространството и времето се явяват просто инструменти за разполагане на всичко.

Да разгледаме знаменития експеримент с двата прореза. Когато учените наблюдават преминаването на частици през два прореза на бариера, частицата се държи като куршум и преминава през единия или през другия прорез. Но ако не я наблюдават, действа като вълна и може да премине през двата прореза едновременно.

И така, как може частицата да променя своето поведение, в зависимост от това, наблюдавате ли я или не? Отговор: реалността е процес, който включва в себе си вашето съзнание.

По принципа на неопределеността, ако наоколо съществува свят, в който частиците скачат хаотично, то трябва да сме в състояние да измерим всички техни свойства. Но ние не можем. Точното положение и импулсът на частицата не могат да бъдат известни по едно и също време.

Защо за частицата трябва да има значение, че сте решили да се заемете с измерването? И как двойката „квантово объркани“, тоест, имащи общ произход частици, могат мигновено да се свързват помежду си от противоположните краища на вселената, сякаш пространството и времето не съществуват? Отговорът е прост: Защото не се намират „навън“ – пространството и времето са инструменти на нашия ум.

Смъртта не съществува в извънвремевия, извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то се намира изобщо извън времето.

Частиците на светлината, фотоните, знаят от рано, какво ще правят в бъдеще техните далечни близнаци. Ако прекъснат движението на един фотон, той трябва да реши да бъде вълна или частица.

А ако се постави на пътя му поляризатор, за да се предотврати превръщането му в частица, то по какъв начин първата частица узнава, че изследователят се готви да направи така, сякаш няма пространство и време, и е решила да не става частица дотогава, още преди близнакът й да достигне поляризатора. Нашият ум и знанието му определят как да се държат частиците. Експериментите потвърждават зависимостта от наблюдателя.

Ако насочват фотоните в апарат, действията им могат да променят със задна дата това, което се е случило вече в миналото. Когато фотоните са достигали разделителя на лъча, е трябвало да решат дали да се държат като частици или като вълни.

След като фотоните са преминали разделянето, експериментаторът е можел случайно да включи или да изключи втория разделител на лъча. Оказва се, че решението на наблюдателя в този момент е определяло как са постъпили частиците, преминавайки разклонението по-рано. Казано по друг начин, в този момент експериментаторът е избирал своето минало.

Критиците твърдят, че такива явления стават само в микросвета. Но се оказва, че квантовото поведение се проявява в нашата реалност.

Квантовата физика твърди, че наблюденията не могат да се предсказват. Има редица възможности с различни вероятности. Всяко от възможните наблюдения съответства на отделна вселена.

Не съществува смърт в тези сценарии. Всички вселени съществуват едновременно, независимо от това, какво става във всяка от тях.

Животът превъзхожда нашето обикновено линейно мислене. Животът има нелинейна размерност и продължава в мултивселената.

Разумът е завладял до такава степен повечето хора, че стените на пространството и времето им се струват твърди, реални и непреодолими, и да се говори за тях като за относително съществуващо, им изглежда признак за безумие.

Реплика: Всичко казано по-горе, го постига всеки кабалист от времето на Адам и до наши дни. При това, като открива реално всичко ставащо, вътре в себе си, в своето съзнание, извън времето, мястото и движението.

[157455]

Чувствата лъжат – и насочват

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Чувствата ви лъжат? – Не се притеснявайте, те са предвидени основно за това. Всеки от нас живее в собствен индивидуален заобикалящ го свят, който е пълен с персонални усещания.

В тази реалност съществуват оптични илюзии, странни звуци, неразбираеми чувства и миризми, псевдохалюцинации (кинематограф, компютърен монитор).

Хората абсолютно достоверно виждат, чуват и усещат такива неща, които ги е нямало и не е могло да ги има. Гледате на бяло платно, осветено от прожектор, или на панел, съставен от RGB-триади, и определено ви се струва, че там се случват събития, които ви карат да се смеете и да плачете.

По същия начин мнозина достоверно са се сблъсквали с екстрасенсорни явления, реално са „видели“, „почувствали“, „чули гласове“, за тях всичко това е истина, „друга реалност“, в която те нямат никакви причини да се съмняват.

Понякога от сложната психологическа природа на човешките чувства може да зависи нечий живот. С каква степен на достоверност може да се твърди, че свидетелят наистина е видял и чул всичко това, което му се струва, без никакви съмнения във видяното и чутото?

Странна работа: еволюцията, която по идея трябва да ни доближава да главния обект на адаптацията — реалността, в действителност в много от случаите отделя психиката от него, заключва човека в индивидуално настроения, не винаги комфортен, но винаги детайлно прочувстван свят. Защо тя прави това?

Реплика: Развитието ни върви по две линии – за да можем в края на нашето развитие (1), да разкрием пълната му несъстоятелност (2). Именно това разочарование ще ни даде възможност да осъзнаем и да се съгласим да поемем по абсолютно нов път на развитието (3), противоположен на първия (1) – развитие, целящо единството, в което ще разкрием нов орган на чувствата и чрез него ще започнем съществуването си в новия, висш свят.

[135904]

Тази странна реалност

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А. Чуличков, д.ф/м.н.): Представите ни за света постоянно се променят. Умозрителният античен модел на Вселената замени средновековната идея за божественото сътворяване на света. В Новото време се появи метод за познаване на Природата, който породи илюзията за всемогъщество на човешкия разум.

Но в мащаби, много по-различни от обичайните за човека, в света на атомите или космическите явления, нашият разум е неспособен да осъзнае наблюдаемото, защото в основата на наблюдаваната реалност лежи невидимата квантова реалност, която става видима, в зависимост от степента на взаимодействие на наблюдаемото и наблюдателя. Изучаването на квантовата реалност доведе до осъзнаване на единната картина на света и нейната връзка с човешкото съзнание.

Намираме се в процес на преосмисляне на света и човека, на образуване на нов вид реалност – всичко съществуващо (човек, общество, природа) представлява само по себе си единна система, единно цяло.

Реплика: Радостно е да се чете това, за което кабала говори от хилядолетия. Изхождайки от осъзнаване на новата картина на света, възниква необходимост от привеждане на обществото към единен общ вид, към подобие на цялата система. Това всъщност е предмет на метода за „Интегрално образование“. Тъй като само в равновесие на системите можем да се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние.

[106451]

Физиците: Вселената е гигантски мозък

Мнение: Идеята за Вселената като „гигантски мозък“ е предлагана от учените в течение на десетилетия. Но сега физиците могат да предоставят доказателства. Вселената може да расте, подобно на гигантски мозък, с електрически заряди между огледалните клетки на мозъка, под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърното моделиране показват, че естествената динамика на ръста, пътят на развитие на системите е един и същ за различните видове мрежи – било то Интернет, човешки мозък или Вселената като цяло. В резултат, учените твърдят, че Вселената действително се развива като мозък. Проучването повдига сериозни въпроси за това, как работи Вселената.

Реплика: Всички светове са устроени по еднаква схема АВАЯ: четири-степенно развитие на всичко и всяка една от частите, Единната сила на абсолютното отдаване властва в цялата система, управлява я и предопределя всичко, в това число и съдбата ни. Имаме възможност, изменяйки себе си, всеки път да вървим „в крак“ с нейното развитие и по такъв начин да се чувстваме комфортно. При това, да предчувстваме бъдещите състояния и като изменяме себе си, да ги възприемаме не като страдание, а като желани. В това се състои и предназначението на науката кабала.

[103284]

Мисълта – мениджър на желанията

Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят.

Като цяло, умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надхвърля физическите възможности, значи организмът е болен от нещо. И обратно, ако човек е физически развит, но няма силата на мисълта, той може да бъде опасност за обществото – например, когато телесната сила се комбинира с разум на двегодишно дете.

Възрастта е неизменен критерий, по който проверяваме физиологичното и интелектуалното развитие. Тези две линии трябва винаги да съвпадат, да корелират помежду си. Силата на мисълта не трябва да превишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да преобладават над силата на мисълта. Ако е изпълнено това условие, човек е в хармония: той може да изпълнява своите желания и едновременно с това да разбере кои от тях може да реализира и кои не.

По този начин, зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога и кои не мога да съживя, и кои от тях не си струва да въплъщавам. В крайна сметка, мисълта служи на желанията, които са в основата на моето „Аз“. Именно силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искам. Тя сортира желанията, проверява ги и ми представя резултата: „Ето тези желания си струва постепенно да реализираш: част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в по-далечно бъдеще“. А някои желания тя „бракува“: „Това е много опасно. Не трябва да се заемаш с тях – ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, та чак до болести и смърт“.

Мисълта подрежда всичко на мястото му: лесни и трудни желания, дългосрочни и краткосрочни, желания, затворени в мен, и такива, които зависят от обкръжението – неживото, растителното, животинското и човешкото…

Накратко, мисълта не действа сама по себе си – тя се извисява над желанията и ме насочва към правилна реализация на полезните й части. Невъзможно е да разглеждаме мисълта като такава, откъсната от реалността. Напротив, силата на мисълта е предназначена да ми помага в управлението на моите желания, които са точно моето „Аз“.

Освен това, силата на мисълта ми позволява да упорствам и да подхранвам, което и да е желание, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност, да ми оказва по-голям натиск. И обратно, мога да отслабя силата на мисълта, да „убия” желанието, като се убедя, че то не е продуктивно.

По такъв начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, чрез контролиране на мисълта, мога да контролирам желанието. Става дума за много сложна система. Всъщност, човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно – после да оформи себе си. В края на краищата, всичко останало е пряк резултат от дейността на този механизъм.

Оттук виждаме дългосрочни последици. Например, ако искам да спра да пуша, мога да го направя, като се убедя със силата на мисълта, колко вреден е този навик. Аз показвам на себе си всевъзможни нагледни илюстрации, вслушвайки се в мнението на лекарите, цитирам на желанието си такива доказателства, които всяват страх в него – и по този начин го неутрализират. По същия начин мога да контролирам всички сфери на живота. Не е тайна, че хората могат мислено да убедят себе си към положителни промени или обратно, към заболявания и дори смърт.

След като заговорихме за здравето – разбира се, аз мога да събудя в себе си такива сили, които да ми дадат жизненост и издръжливост. Изведнъж ще се почувствам силен, мощен, сякаш в мен са се проявили свръхестествени сили. А от друга страна, дори и напълно здрав човек може да се „зарази“ с такива мисли, че да се почувства като пред смърт и действително да умре. Силата на умствената издръжливост, упоритост може да убие и да върне към живота.

В такъв случай, как трябва да се справяме със своите състояния? Как да се грижим за психическото и физическото си здраве?

Преди всичко, причините, които го определят, могат да бъдат съвсем различни: отношения с близките, с колегите, със себе си, с когото и да било. И всичко тук зависи от умственото постоянство, което се получава чрез специални упражнения. За тази цел се препоръчва провеждането на семинари. Тъй като близкото общуване е най-убедителния фактор. Седя в група от десет човека, които общуват съгласно указанията на водещия, и по този начин се утвърждават в правилното мнение. За мен това е прекрасно средство за самостоятелно убеждение.

Има специални случаи, когато човек въздейства сам на себе си. Но основният въпрос е: как му въздейства обкръжението? Тъй като всички сме взаимно свързани, всички сме чувствителни елементи на природата, намиращи се под влияние на околните, които така или иначе ни убеждават в нещо. И тук има както позитив, така и негатив. Ако мисля за някого лошо, дори без да разговарям с него – моята мисъл вероятно му оказва влияние. Някои достигат големи успехи в това, благодарение на специална техника, на която се обучават в службите за сигурност и в други институции. В тази сфера се води скрита за очите война, за която не се говори на глас.

Накратко, силата на мисълта – това е една и съща сила на властта. Властта на човек над себе си, на човек над друг човек, на човек над природата. Чрез мисълта можем да имаме власт, контрол над отношенията ни с общочовешките, духовни сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в целия възможен диапазон на състоянията.

Тази система е толкова велика, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както на детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и на мен ми е нужно всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а също така те трябва да бъдат уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще ми бъде приятно и комфортно, а всеки дисбаланс в себе си мога бързо да компенсирам. Точно това е психичното здраве: това, което искам, мога да направя; това, за което мисля, мога да поискам, мога да не искам повече от това, което е възможно и подходящо; и обратно, няма нужда да се ограничавам в това, което не излиза извън тези рамки.

Ако човек може да плува в този поток, който тече между невъзможно и непрактично – той живее прекрасен живот в хармония със себе си и другите.

От 88 беседа за новия живот, 24.10.2012

[91230]

Сто процента единство

сердце - группа Въпрос: Цялата реалност – това са степени на обединението между нас. Какво е следващото стъпало?

Отговор: Това е първата степен на единство. От долу ние изграждаме Шхина, обединението в най-малката степен – 1/125 и тогава в нашето сплотяване ще се разкрие светлината свише. На това стъпало ние, като един човек с едно сърце, пребиваваме в 100% единение.

А след това се изкачваме на следващото ниво, към обединение на 2/125. И там също ще имаме 100% единство – съобразно с новото зло начало.

2012-10-19_rav_bs-aravut_lesson_03

От теб винаги се изисква максимум (max) и не по-малко. Това, което ти се дава – трябва да го реализираш напълно. Ограничения няма, тъй като всяко стъпало е Безкрайност.

От урок по статията ”Поръчителство”, 19.10.2012

[90996]

Възможно ли е да разберем „Учението за Десетте Сфирот“?

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

Как да обезцветим различните цветове на желанието

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Наука за успешно бъдеще

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

125 стъпала към Безкрайността

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Светът, през призмата на желанията

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Кабалисти, на дъската!

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Формулата за валентността на желанията

Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Не чакайте от кабалиста чудеса!

Световен конгрес в Москва, урок №3

Въпрос: Вие не веднъж сте казвали, че хората, които се занимават дълги години с кабала външно по нищо не се различават от другите и тях не можеш да ги разпознаеш.

В същото време, хората с поправено желание променят реалността около тях, притежават съвсем друга сила за привличане. По какви външни признаци можеш да познаеш кабалиста?

Отговор: Аз заварих живи няколко ученика на Баал а-Сулам, и бях редом с тях. Аз бях на 35 години, а те – на 75. Аз се чувствах, като младенец на техните ръце. Но аз не съм видял от тях проявата на никакви чудеса, не съм чул никакви особени разговори. Те бяха измъчени, но всъщност бяха обичани хора.

Кабалистът не излъчва около себе си никакви вълни. Човек, който започва да слуша кабалиста, да го разбира правилно, да адаптира думите му, неговите мисли, да реализира в себе си неговите съвети – започва да усеща себе си и света по-иначе. Не защото му въздейства кабалиста – Кабалистът не въздейства на друг човек. Не може! С това бих убил неговата свобода на волята му.

Как обучаваме детето? През цялото време му осигуряваме различни упражнения, учим го как и какво да прави, но да го направи само – иначе няма да порасне. Затова кабалиста, около себе си не променя нищо, и нищо не може да промени. Ето как стоят нещата! Тук няма никакви фокуси. Нищо, не може да се промени, ако човек сам не се промени.

Аз имам много роднини, приятели и любими ученици – на които не мога да помогна, освен още веднъж да обясня, още по някакъв начин да разкажа. А, ако човек се отвръща от мен, то аз по никакъв начин, не мога да го върна обратно. Аз също го изоставям – това е. Независимо от болката, нищо не може да се направи.

Не си мислете, че кабалиста е способен на нещо свръх естествено, на което да не е способен обикновения човек. Не. Разбира се в мярката на поправянето на своето желание, той разкрива още по-широко света за себе си. Но само за себе си! През цялата история е имало много кабалисти, които не са умеели да преподават.

Те са постигали, правили са поправки във Висшите светове, в мрежата от души между нас, подготвяли са цялата тази система за да бъде по-близка тя за човека, но нищо повече от това. Точно така, както ние подготвяме днешния свят за нашите деца и внуци, нищо повече.

Не търсете в кабалата никакви фокуси. Чудеса няма! Това е огромна и тежка работа на всеки един от нас за собственото му поправяне срещу нашата природа. Именно това предстои днес на цялото човечество да реализира.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

 [45487]

Отговорните за пробуждането на човечеството

Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

От мнозинството към единството

Баал a-Сулам, ”Свобода на волята”: В началото бил сътворен човека като ”земен прах”, т.е. като съвкупност от определен брой частици, в които се съхранява човешката същност – неговото желание да се наслаждава.

Силата на това желание се намира във всичките частици от реалността, и от тях били създадени и образувани всичките четири типа: нежив, растителен, животински, говорящ.

Желанието за наслаждение е разделено, раздробено, пръснато на парченца, и затова ние усещаме реалността толкова богата, обемна и сложна. Цялата работа е в това, че нашето желание е негодно. Ако не беше така – ние щяхме да усещаме всичко като едно цяло.

По такъв начин постигаме Твореца – единната действаща Сила, една единствена и уникална – от общото. Друг изход за нас няма, ние се учим да свързваме многото форми в една, в едно неразделно постижение.

От урока” Свобода на волята”, 13.05.2011

[42983]

Животът – това са промените

Въпрос: Как е възможно да се постигне истинската реалност, ако „изследователят“ през цялото време се изменя, и се изменят всички негови инструменти за измерване?

Отговор: Каква е разликата, дали изследвам свят, който през цялото време се променя, а аз не, или светът е постоянен, а аз през цялото време се променям? А ако не се изменя нито едното, нито другото, аз въобще нищо няма да мога да кажа за света – в мен няма да има средства за измерване. Защото измерването е възможно само между два изменящи се параметъра, на основа на техните отношения един към друг.

Аз измервам някакво отношение между тях, и то става за мен мерна единица. И с тази, приета от мен мярка за отчитане, аз вече измервам всичко останало.

Има два параметъра, неравни един с друг – две точки в пространството. Аз измервам отношението между тях, определящо тяхното различие, и го приемам за единица за отчитане: да допуснем, градус за температурата или 10 см. И с помощта на тази мярка за броене, аз измервам сега всички останали явления.

Аз съм започнал с това, че съм открил някаква разлика, и сега на тази основа, се каня да измеря всички останали различия между свойствата, силите, местата в пространството, желанията. Не е важно, между какво и какво – но аз винаги измервам различията, измененията. А ако няма изменения, то нищо не трябва да се измерва, аз просто изгубвам всички усещания.

Ако сега не се случват никакви промени, светът за мен ще застине, ще умре, и аз ще загубя цялото разбиране, осъзнаване и усещане – все едно, няма нищо.

Целият ни живот – това не е усещането на някакво състояние, а усещането на промяната от едно състояние в друго. И ако измененията между състоянията се наричат живот, излиза, че в мен могат да съществуват две форми на живот: едната – когато животът се изменя извън мен и другата – когато измененията са в мен.

Ако аз мисля, че животът върви и се променя извън мен – то това се нарича живот в този свят. Животът, който се изменя в мен – се нарича духовен живот, живот в бъдещия свят. Но винаги животът – това са промени, всичко зависи само от това, къде ги виждам.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 10.05.2011

[42693]

Думите сочат нагоре

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1, глава ” Вътрешно съзерцание”: Преди всичко, е необходимо да знаем, че когато става дума за духовни понятия, независещи от времето, мястото и движението, и още повече за божественото, ние нямаме думи за да изразим тези понятия, защото цялото богатство от думи е взето от усещането на въображаеми органи на чувствата.

Ние нещо усещаме, впечатляваме се и с тези си впечатления даваме някакви названия. Но онова, което не се улавя от нашите чувствени органи, ние не можем да опишем. То за нас сякаш въобще не съществува.

За мен е все едно – не съществува нещо в реалността или в моите усещания, та нали аз не знам, какво съществува там в скритата от мен област. И затова целият ни език описва само усещаните от нас явления.

Но как тогава да предаваме духовната информация? Докато не усетим духовния свят, няма да можем да разберем, как се наричат духовните явления. И затова въобще не разбираме, какво ни говорят кабалистите, разказвайки ни за духовното.

А ако заменим някоя дума от техния разказ, то можем да изопачим смисъла на казаното. Затова е толкова важно, всяка дума да бъде вярна и точно да изразява описаното явление. И когато кабалиста ни разказва за нещо той, не може да промени в разказа си нито една думичка.

А на нас ни се струва, че това не е толкова важно, тъй като и без това ние нищо не разбираме, какво се крие зад тези думи, и сме свободни да говорим както ни се иска. Но колкото човек напредва, навлизайки в нещо частично, а след това все по-пълно усещане на духовния свят, неговият език става все по-точен. Той е длъжен все по-точно да подбира всяка дума, за да изрази онова, което вижда и усеща, а иначе той не може да говори.

И затова кабалистите са избрали особен език за своята наука, който са нарекли ”език на клоните” – така че, всичко което съществува в нашия свят, води началото си от висшите светове и оттам постепенно се спуска в нашия свят. Затова кабалистите са намерили готов език, с помощта на който са предавали един на друг своите постижения устно и писмено от поколение на поколение, вземайки имена от клоните в нашия свят. И всяко име говори само за себе си, сякаш посочва с пръст своя корен, намиращ се в системата на висшите светове.

И затова, ако човек се стреми към духовното, то тези думи му служат като водеща светлина, някак си го свързват с невидимия свят.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42494]