Entries in the 'разум' Category

Какво да правим, за да не се обиждаме

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]

Желанията увеличават разума

Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

 

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „погълнем“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

Следва продължение:

Цитати от Айнщайн. Част 2

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Разумът от гледна точка на кабала

Въпрос: Какво е разумът от гледна точка на кабала? Единственото нещо, което различава хората от животните?

Отговор: Разумът е чисто спомагателна настройка, която ни помага да разграничим едно чувство от друго.

Сам по себе си разумът не съществува. Тъй като има различни желания с тяхно напълване, за да ги сравняваме, съществува разумът. Той само ги обслужва, като установява между тях система за сравнение и ни помага да се адаптираме. Желанието е първично, разумът е вторичен.

Колкото повече са желанията на човека, толкова разумът му е по-развит, защото тласка човека към възстановяване на мрежата от връзки. Затова е важно не едно голямо желание, а много различни и противоположни желания с всякакви видове напълвания и тяхно сравнение.

Въпрос: Може ли човек да развие желанието?

Отговор: Разбира се. Някога хората са били енциклопедисти, занимавали са се с абсолютно  всички науки, изкуства. В днешно време това е невъзможно, защото в противен случай няма да напреднеш. Но, по принцип, ако не си поставяме за цел постигане на егоистични върхове, то и днес можем да бъдем всестранно развити.

Науката кабала е против едностранното развитие, защото всички четири стадия в нас трябва да бъдат хармонично свързани.

От урока на руски език, 01.04.2018

 

[231107]

Техника за изпълняване на желанията

Реплика: Наскоро било проведено допитване: „ Вярвате ли, че ако много силно пожелаем нещо, то ще се изпълни?“ Много отговорили: „Не, разбира се“.

Тези, които вярват в неограничените възможности, ще кажат: „Разбира се, да“. Защото вярват в неограничените възможности  на разума и съзнанието.

Те казват, че има методика, която помага за изпълнението на желанията: да призовеш Вселената на  помощ. Тя се нарича „ефект на визуализация на желанията“.  Принципът на визуализацията е удивителната  свързваща нишка между безграничната сила на нашата мисъл и Вселената, която е готова да предложи дарове на всеки, който правилно я помоли“.

Отговор: Да общуваш с Вселената е полезно. По-полезно, отколкото  с хората. Да се общува с Вселената е полезно,  като се има предвид, че тя е твое отражение. Ти искаш да ѝ се наложиш, да изявиш себе си в нея. И това е възможно, но тогава, когато  напълно се отменяш и се сливаш с нея.

И тогава се получава истинското сливане със света, с Вселената: човекът чувства, че всичко наоколо е една единна система, в която той съществува, а тя изглежда, че го възприема, той може да отрази себе си в нея.

Започва да възприема цялата Вселена, цялото мироздание, целия свят като себе си. Усеща, че всичко това е самият той, целият негов вътрешен свят се изразява сега чрез цялата Вселена, чрез звездите, пространството, планетите. Всичко е израз на неговите вътрешни качества. И за това той иска да усеща всичко това единно, интегрално, вечно, съвършено, като израз на своята поправеност.

Ако човекът се адаптира, обедини се с Вселената, той започва да усеща този дух, който се рее в космоса, това състояние на мисълта, което е само по себе си е цялата вселена. Всъщност, цялата Вселена – планетите, пространството, звездите – е мисъл.

Това е овеществяване или проява на мисълта на творението по отношение на нас. И ако се опитам да се отъждествя с това, да се свържа, да се обединя с цялата Вселена, аз ще започна да възприемам нейния вътрешен смисъл, мога  по такъв начин да разговарям с него.

Реплика: Човекът се състои, като че ли от пашкули, облечени върху него: проблеми, мисли…

Отговор: Затова и се говори, че това трябва да се прави в особено състояние, постепенно. Кабала ни учи как сме длъжни постепенно да се „разсъбличаме“ пред Вселената, да сваляме от себе си егоистичните обвивки.

Това се постига с тренировки в група, когато  човекът поставя останалите вместо себе си и така става готов да се отъждестви с цялата Вселена. Това е възможно. Необходими са само усилия и сериозна работа, именно с другарите

Проникването във Вселената може да стане чрез взаимодействие с хората. Колкото и да е странно, именно „  възлюби ближния като себе си“,  се явява ключ към разкриване на Вселената.

Работата е голяма, но интересна, вълнуваща, особена. Това е и работата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.12.2018

[239822]

Как да съгласуваме емоциите с разума?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 24.04.2018

[227800]

Абсолютната сила на еволюцията на природата, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

В интегралната паяжина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Няма нищо по-силно от мислите, ч. 1

Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Силата на мислите, ч.1

Разумът обслужва желанието

Въпрос: Кабала говори за голямата сила на човешките мисли, което се потвърждава от много научни изследвания.

Известен е ефектът плацебо, при който болните получават празна таблетка, която няма никакво медицинско въздействие, а резултатът е много подобен на лечението с истинско лекарство.

Съвременната роботика произвежда роботи, които могат да четат човешки мисли и да изпълняват желаното действие. Какво е мисълта и какъв е механизма на нейното действие?

Отговор: Материалът на творението е желание за наслаждение, което се дели на четири части по своята мощност. Първите три части на желанието са нежива, растителна и животинска, които имат физически образи в този свят. Неживото ниво се проявява във вид на камъни, минерали, метали, всички елементи от таблицата на Менделеев.

Неживото желание се характеризира със своята пасивност. Цялата му сила е съсредоточена в удържането в статично състояние, без да се променя. Това желание е много малко и иска само да се съхрани такова, каквото е.

След това желанието се развива, расте, докато материалите не започнат да излъчват, както радиоактивните вещества. В тях се проявяват по-големи признаци на вътрешен живот, които дори излизат навън.

Междинната степен между неживата материя и растенията са коралите, „живите“ камъни, в които се проявява и започва да се развива усещане за живот. Растението живее и умира, променя се с течение на времето, усеща околната среда. Дори има изследвания, които доказват, че растението чувства дали към него се приближава добър или лош човек.

Растението се нуждае от въздух, храна, то има и по-активна връзка с околната среда. След това желанието се развива още, от растително се превръща в животинско. Има хищни растения, които хващат плячка и се хранят с нея. Животинско ниво са всички животни, включително и човешкото тяло.

Колкото по-голямо е желанието за наслаждение, толкова повече то се нуждае от силата на мисълта, за да поддържа своя живот в най-добро и безопасно състояние. Това много добре се вижда при самонаблюдение: как седя, лежа. Каквото и да правя, аз през цялото време мисля за това как да напълня своето животинско тяло, тоест да получа по-голямо удоволствие и по-малко страдание.

И тъй като моето желание ме принуждава да търся максимална полза за себе си при минимален резултат, то в мен започва да се развива силата на мисълта. Преди всичко ми е нужна памет, за да помня къде ми е било добре и къде зле. Аз трябва практически да реализирам силата на мисълта, за да предвидя доброто и лошото, да се приближа до полезното и да се отдалеча от вредното.

Започвам активно да се свързвам с обкръжението: търся добро общество и избягвам лошото. Необходимо е да мога да оценя, как съм спечелил в миналото, за да спечеля в настоящето и бъдещето, затова започвам да чувствам времето относително моето напълване.

Развива се силата на мисълта, която е изцяло подчинена на напълването на желанието и призвана да се грижи за това желанието да не страда, а да бъде щастливо. Това много добре се вижда при животните и малките деца, а при възрастните хора е прикрито, тъй като те скриват своите истински желания.

Ако искам да получа нещо от теб не го изисквам директно, а действам по заобиколен път, моето желание за наслаждение се сблъсква с твоето желание за наслаждение и ние започваме игра, за да не почувства другия, че аз искам да го използвам. Аз се преструвам, че искам да напълня твоето желание, а в действителност напълвам своето.

Силата на моите мисли отчита твоето егоистично желание, което естествено не ти позволява да работиш за мен. Но аз се опитвам да те изследвам и да те завъртя така, че ти все пак да напълниш моето желание.

Ако наистина е необходимо, то аз съм готов също да направя нещо за теб като компенсация. Така се развива връзката между нас и нашия разум. Вижда се как детето докато расте, се учи на всички тези хитрости. Ние не го осъзнаваме, но именно към това е насочен целият човешки ум.

От 688-та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177716]

Следващи публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.2

Силата на мислите, ч.3

Силата на мислите, ч. 2

Линейна и интегрална природа

Човекът стои на най- високото стъпало на развитие по своя разум по отношение на останалите части на природата. И заради това е способен да изследва останалите нива на природата – неживо, растително и животинско. Животинските и растителните клетки, минералите са на по-ниско ниво от човешкия разум, затова можем да ги изучаваме.

Камъкът, растението или животното нищо не могат да скрият от човека. Аз разбирам тяхното поведение, а те не са способни да разберат моите мисли и замисли, защото съм много по-хитър и развит от тях. А да изследваш мисълта на друг човек е много по- сложно. Тук се изисква специално изследване, което се нарича „психология“.

Психологията не е „наука“, защото е много трудно да изследваме мисълта на човек с помощта на мислите на изследователя, човек също като него. Затова психологията не е точна наука, а само предположения, основани на натрупания опит.

Съществува сила на мислите, по-висша от човешката и ако се повдигнем на нейното ниво, ще можем да изследваме човешкото мислене. Принципът е, че не може да изучим което и да е явление от неговото собствено ниво. Неживото не може да изучи неживото, а растителното вече може.

За да разберем бебето, трябва да пораснем поне до десет годишна възраст. Тогава тези деца се намират на различни нива на развитие, буквално както животното и растението, и на по- голямото можем да доверим по-малкото.

Проблемът с човека е, че той се явява последно стъпало над неживата, растителната и животинската природа, над което няма никой. От своето ниво не мога да проверявам и изследвам себе си, за да разбера кой съм аз. За това ми е необходимо да се издигна на по-висока степен, недостъпна за простата психология.

Ако с помощта на науката кабала се издигна на нивото на висшите сили, на общата интегрална природа, висша относно нашата обичайна „линейна“ природа, от нейното ниво ще мога да разбера мотивите на човешките мисли. Предварително ще мога да определя моите действия ще донесат ли очакваната полза или не.

Въпрос: Какво означава да се издигна на нивото на висшата интегрална природа? Каква мисъл има там?

Отговор: На това ниво се намира мисълта, която се разпорежда с нас, системата на нашето управление. Ако познаваме тази система и започнем да получаваме нейните мисли, ще разберем какво иска човек, каква е неговата природа, какво го движи.

Ще започнем да изследваме какво иска от нас управляващата ни природа, която се нарича Творец и как човек може да съответства на нейните действия и заповеди. Той ще може да провери правилно ли изпълнява нейните изисквания.

Проблемът е в това, че нашият разум не е интегрален, обхващаш цялата природа, а е линеен, ограничен, точно както при малките деца. Той винаги действа в един ограничен аспект, а не на нивото на цялата система на ръководство и управление като цяло. Затова е необходимо да се изучава науката кабала и да се проникне във висшата психология.

Всъщност науката кабала е материалистична психология, която трябва правилно и пряко да изучим, за да се разберем, че става дума за степените на човека, само че на по-високо, над обичайното ниво . Относно това ниво, днешното може да се нарече животинско.

Мисълта, която е над човека, е силата на Твореца. Творецът е мисълта, запълваща цялата природа и свързваща всичките ѝ части заедно. Затова е мисъл на единството, съединението, интегралността. Целият свят е включен в единна система и ако аз се включа в тази мисъл ще зная миналото, настоящето и бъдещето, контролирайки цялата система. Всички части на тази система са еднакво важни за мен.

Желанието, действащо в системата, всички части, които са свързани една с друга, се наричат висша сила или Творец. В степента, в която ставам подобен на общата природа, съединявайки се с всички и отдавайки на всички, мога да опозная тази висша природа и дори да я управлявам. Издигам се от степента на човека на висшето ниво, наречено Творец и мога да го изследвам. Макар че, на пръв поглед ,за това се изисква да се издигна още по-високо от него, аз имам възможност да го постигна благодарение на силата на сливането, силата на любовта. Такава чудесна възможност е предоставена на човека.

От 688- та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177868]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.3

Плацебо ефектът – вълшебната сила на вярата

eto_interesno_100_wpИзследване: Проучването на плацебо ефекта разкрива все нови и нови страни от силата на вярата. С развитието на неврологията е станало ясно, че вярата оказва върху човека конкретен физиологичен ефект.

Ефектите са няколко – освобождаване на невротрансмитерите, въздействащи върху определени области от мозъка, действащи на организма както фармацевтичните препарати.

Често се случва така, че плацебо ефектът превъзхожда новото лекарство. Пациентите получавали надежда, а разумът, очаквайки изцеление, инициирал такива физиологични процеси, които спомагали за поправяне на здравето. Малко знаем за лечебните способности на разума, но резултатите от научните изследвания сочат за неограничени лечебни възможности.

Така, плацебо ефектът точно имитира въздействието на препарата, който пациентът е приемал преди това. В случая с обезболяващи, с антидепресанти, имуноинхибиращи препарати, лекарства против болестта на Паркинсон –  плацебо ефектът е вече доказан.

Плацебо ефектът действал дори тогава, когато на болния само му говорели за това, че днес ще получи лекарството. Този феномен за пореден път подчертава важността на вярата в процеса на оздравяване.

Реплика: Не става дума за вяра във висша сила, а в силата на самовнушението, в силата на лекаря, на лекарството. Възможно е многократно увеличаване на тази сила при групово действие на участниците и въздействие на групата върху всеки един участник.

Обикновено пренебрегваме нематериалното въздействие на човека, но човекът е сложно (съставно) същество и върху него може да се въздейства по много начини.

Кабала счита, че именно нематериалните въздействия са най-ефективните за промяната както на вътрешния свят на човека, така и на неговото поведение и самочувствие.

[158910]

Влияят ли звездите на съдбата?

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче“ защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?“ Още

Това странно явление – човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Слуга на желанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.

Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.

Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай  тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.

Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.

В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014

[125232]

Сърцето, разумът и мрежата между тях

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Къде са нашите желания и мисли?

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Съвет за желаещия да поправи душата си

Въпрос: Как да се използва понятието „любов към другарите“, за да се придвижваш към него дори тогава, когато не чувстваш тази любов и съединение?

Отговор: Ако чувстваш, че си длъжен да се придвижваш в направление на любов към другарите, защото с това поправяш своята душа – то на теб е ясно, какво правиш.

Ако ти си в такова състояние, че не усещащ в него необходимост, то трябва да търсиш съвети, помагащи да се разкрие необходимостта и важността от достигане на тази любов. Освен това, няма нищо. Ако „любовта към ближния, както към себе си“ е главното правило на Тора, то не е нужно да изпълняваш друго освен него. Всяко твое действие – и в чувствата, и в разума, трябва да бъде насочено към достигане на голяма любов, голямо съединение.

Струва ни се, че това е нещо просто, и не разбираме, какво толкова особено има – не чувстваме никакъв вкус. На нас ни се искат някакви сериозни дела, и съвършено не възприемаме принципа на любовта към ближния.

Но ако разбирам, че егоизмът е целият материал на творението, и мога правилно да го обработя, само работейки над отношението между мен и другарите, то нашите с тях отношения се превръщат в поле. Ако го използвам правилно – то ще се превърне в поле, благословено от Твореца. А ако не – то ще бъде поле, по което вървят грабители и хищни зверове.

Струва ни се, че това не е важно, не е сериозно нещо, и в света има по-възвишени цели. А тук става въпрос за някаква любов един към друг, сякаш ни призовават да бъдем добри деца. Но освен това, действително няма нищо друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63378]

Получил си и предай нататък!

Въпрос: Какво най-добре ще помогне, за да отменя самия себе си?

Отговор: Да не бъдеш самоуверен и да не се надяваш на себе си. Доколкото всички твои желания, сили, мисли – всичко, което е в теб, то винаги е против отдаването, против висшето. Главната слабост на човека – това е неговият разум, който не му дава да превъзмогне своето его и да отмени себе си. А освен това, няма нищо друго.

Защото получаващите ни желания не са пригодени за духовния свят. Всичко, което можеш да правиш с тях – е само за да  отмениш себе си пред висшия. И благодарение на това отменяне получаваш неговите желания.

А в желанията към висшия започваш да отменяш себе си по отношение на останалите, и по такъв начин получаваш всичките техни желания. Така присъединяваш към себе си цялата Малхут на света на Безкрайността – именно за сметка на това, че им отдаваш.

Може да попиташ: „А кога най-накрая ще получавам?“ Но такова изобщо не съществува в духовния свят… Няма никакво получаване – има само отдаване! И дори когато получаваш, това по същност произтича във форма на отдаване. В духовната реалност просто няма такава форма, като получаване.

Точно така, както в нашия свят не разбираме, какво е това отдаване. Разбираме само, как да получаваме. Всеки миг мисля, живея и съществувам само за това. А в обратната реалност съществува само отдаване и няма получаване.

Дори когато извършваш получаващо действие, не правиш на това получаване никакъв разчет, а мислиш само, колко по такъв начин можеш да преобърнеш в отдаване.

В духовния свят думата „получаване“ има съвършено друг смисъл, в сравнение с нашия свят, където ми е известно, че това Аз ще го получа, Аз – е адресът, по който идва напълване и остава в мен. Аз – последната спирка за получаване на това напълване! А в духовното, само го предавам нататък.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 28.09.2011

[56218]