Entries in the 'Рабаш' Category

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.44

Защо не си молил?

Спомням си, когато бяхме с него в гората Бен Шемен и аз бях  много ядосан за нещо, на всичко по света! И започнах да говоря, без да се сдържам, че всичко наоколо е лошо, и всички са лоши, и аз не напредвам, и всички сили се губят напразно…

РАБАШ не ме прекъсваше, гледаше ме, слушаше и когато спрях, изведнъж каза: „А защо не си молил?”

Той ме порази. Изведнъж разбрах, че съм бил изпълнен с този гняв и не съм молил, а съм изисквал всичко около мен да се промени.  Всичко, но не и аз.

„Защо не си молил?” – това за него беше толкова естествен въпрос. Защо човек не моли за поправяне? Не на всички наоколо, а на  себе си? На своя егоизъм, който го изяжда? Крещи, възмущава се… и не моли. И не разбира, че именно в това е цялата работа. В това да почувства, че врагът е в теб и само с него трябва да се бориш. И в същото време, че „няма никой, освен Него”, и само обръщението към Твореца е ефективно. Но молбата трябва да бъде от сърцето, не както е написано, не с молитва, научена по книжка, не, а от разбитото сърце.

Аз видях как го правеше РАБАШ. Правеше го през цялото време.

Следва продължение…

[244505]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.40

Кафееното зърно

В това свое решение се държиш известно време, промиваш се с мисли за това, че всичко в нашия свят – са клони на духовните корени, но те вече се отнасят към егоистичното желание. Затова трябва изцяло да ги отрежеш в Песах…

И „режеш” – седиш, сортираш кафеени зърна, купихме кафето зелено, първо го сортирахме, гледахме да няма никакви недостатъци, буболечки, едва тогава го печахме, мелехме и след това го пиехме. И ето, сортираш тези зърна, сортираш… и изведнъж разбираш, че повече не можеш.

Помня, че по време на това сортиране аз се „счупих”. Паднах на облегалката на стола, гледах с омраза планината от непроверени зърна, пуших една след друга цигари и мислех: „Е, това е някаква глупост, глупост!..”

И тук дойде РАБАШ, седна срещу мен, взе в ръката си едно зърно, вдигна го на нивото очите си и каза: „Аз седя и проверявам зърна, ето тези малки зрънца кафе. Аз ги проверявам много внимателно, много!… Искам те да бъдат чисти и хубави, за да може кафето, което ще получим от тях, да го изпият моите другари, – остави зърното настрана, взе друго, – А това зрънце проверявам за моя учител, – каза той и ме погледна. – Моят учител много обича кафе. Правя го за него”

Това беше много трудно учение, много! Какво почувствах? Срам. В мен всичко отвътре гореше! А РАБАШ стана и си отиде.

Аз се притиснах до зърната. Думите на РАБАШ звучаха в мен, всяка дума.

Но това продължи само няколко минути.

Шокът премина  и аз отново не можех да се принудя да продължа!

Почувствах неземни препятствия.

Ако ми беше казал същото, когато току-що бях пристигнал в страната:  „Сортирай кафе и ще получиш пари за това ”,  –  бих се съгласил и бих го правил правилно и добре.

А тук – за да служиш на Учителя, когото смятам за велик, за най-великия! Седя и не мога да мръдна от мястото си.

И разбирам, че тук вече се включват неземни препятствия.

Следва продължение…

[244232]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.10

Рабаш иска да говори с теб

Аз започнах да уча през зимата, а след два – три месеца, близо до Песах, Гилел ми каза: „Михаел, РАБАШ иска да поговори с теб насаме”.

Аз не се въодушевих много, напълно ме устройваше обучението при Гилел, то беше за мен. Но Гилел така странно ме погледна, че разбрах – трябва да отида при РАБАШ.

РАБАШ ме извика в кабинета си, седна срещу мен, отвори книгата и започна да учи с мен „Предисловие към книга Зоар”/1/.

Аз и преди се бях опитвал да чета това предисловие, но ми беше трудно да проникна в него.  Баал Сулам започва статията с това, че задава цяла поредица от въпроси: „Каква е нашата същност?”, „Каква е нашата роля в дългата верига на действителността, в която сме нейните най-малки брънки?”…

РАБАШ четеше тези въпроси и в движение обясняваше. „Как е възможно  от Вечното, което няма начало и край, да произлязат творения нищожни, временни и непълноценни?” – четеше той.

Той отговаря, аз слушам внимателно, и се хващам да мисля, че наистина не разбирам за какво говори.

А РАБАШ продължава да чете по-нататък.

От втория или третия пункт на това предисловие аз абсолютно спрях да го разбирам. Не възприемах думите. Не можех да ги съединя заедно, да ги свържа в разума, а още повече в сърцето. Хващах се за мисъл и веднага я губех.

Не, това не бяха тайните на Тора или нещо отвлечено. Но аз се чувствах пълен идиот. Тъй като бях свикнал да възприемам материала, да се обличам в него, да го изяснявам, да чертая, да пиша. А тук, с моето образование, дори нямаше за какво да се хвана.

Примерно след час, РАБАШ каза: „Добре, достатъчно за днес. Ще продължим следващия път”. Аз излязох със смесено чувство на раздразнение към него, към себе си, но с решение, че следващия път вече  ще разбера всичко.

Следващият път настъпи след няколко дни.

Гилел пак ми каза: „Ако искаш, днес, след нашия урок, можеш да отидеш при Ребе/2/”.

И отново имах урок с него, и отново нищо не разбрах.

След това Гилел повече не ми предложи да отида при Рабаш.

Следва продължение…

/1/Една от встъпителните лекции на Баал а-Сулам, с която започват да изучават кабала.

/2/Ребе – уважително обръщение към равин прието у ашкеназските евреи. Съответства на думата АДМОР. Така се нарича духовния водач при хасидите. Абревиатурата на думите е адонену морену ве-раббено: господин, учител и наставник наш.

[242364]

Отношението към учителя, света, живота

Въпрос: Какво беше Вашето отношение към учителя Ви?

Отговор: Колкото повече постигах Висшия Свят, толкова повече уважавах, ценях и боготворях Рабаш, защото виждах, доколко този човек във всичко е пожертвал себе си, за да разпространява Кабала, да предава наследството си на идващото поколение.

Всеки ден чувствам, че всичко, което е в мен, отново оживява благодарение на него.

Въпрос: Когато започнахте да изучавате Кабала при него, промени ли се нещо в отношението Ви към света и живота?

Отговор: Не, нищо не се измени, тъй като много години още преди Рабаш, започнах да се стремя към познанието на смисъла на живота. Търсех Учител, преминах през много, но бързо се отказвах от тях, защото разбирах, че не е това, което търся. Те ми казваха: ”Научи това, пък после ще видим. Направи онова, пък после ще видим.” С други думи, всичко беше много формално. И само Рабаш беше готов да отговаря на въпроси и даде да разбера, че в методиката на Баал а-Сулам има всичко. Всъщност, в нея няма нищо ново, но е написана във вид подходящ за нашето поколение. А всички останали методики са много древни, не са предвидени за психологията на съвременния човек.

От урок на руски език 07.01.2018

[223686]

 

Защо киното ни харесва?

Въпрос: Защо хората харесват да гледат чуждите чувства в киното, в сериалите? Това дефицит на собствени чувства и преживявания ли е?

Отговор: Не. Това не са чужди чувства. Аз ги пренасям върху себе си и тогава съпреживявам, съчувствам на героите. Хората плащат много пари, за да изпитат чувства, каращи ги да плачат. Например, летят до Германия, за да гледат опера и т.н.

Рабаш има една статия, където той пише, че тези чувства, които в даден момент сам не преживяваш, но или си ги преживял в миналото, или можеш да усетиш от състрадание към другите, идват при тебе в състояние на така нареченото „подслаждане“.

И макар то да предизвиква в теб горчивина, но приятна горчивина, която само подсилва сладостта. Така че ние обичаме малко да поплачем, малко да потъгуваме, защото това още повече подчертава възможността да се насладим, да се радваме.

Въпрос: Някога казхте, че киното е възникнало като изкуство на състраданието. А филмите на ужасите? За какво да ги гледа човек?

Отговор: Тези филми все пак разширяват границите на представата на човека и малко разтърсват. В края на краищата, имаме много малко емоции в живота. Ние „замръзваме“ в своето ежедневие.

Реплика: Има теория, че ако детето гледа екшън филми и филми на ужасите, то на него вече са му достатъчни тези впечатления, и то няма да ги въплъщава в живота. А има и друго мнение, че това е лошо влияе върху децата, те стават по-жестоки.

Отговор: Разбира се. Те свикват с жестокостта. Освен това, лошият пример е заразителен. Смятам, че това в никакъв случай не трябва да се допуска.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217760]

Защо кабала не се изучава самостоятелно?

М. Лайтман: „Как да се придвижваме напред?” – попитах Рабаш.

Той отговори: „Нищо няма да ти помогне, ти се нуждаеш от група”.

Самият ти нищо не можеш да разкриеш. Имаш само точка в сърцето, желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти си длъжен да поставиш групата между себе си и Твореца. И тогава тя ще стане тази „подложка”, където ще усещаш Твореца”. Не можеш да го усетиш по друг начин. В противен случай това пространство остава за теб празно, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

С това Рабаш отбеляза условието за духовното придвижване на всеки от последното поколение, започвайки от 21 век до края на поправянето.

Как да намерим учител?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Как да успокоим женското сърце

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Науката на новото поколение

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Вратата на сълзите

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Какъв е смисълът на земния живот?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако в миналия си живот човекът се е занимавал с кабала, какво ще му даде това в следващия кръгооборот?

Отговор: Ако в материалния живот човекът вече е бил на някакво определено духовно стъпало, това означава, че не трябва повече да се връща в земно състояние.

А ако има определена мисия спрямо другите хора, той може да се върне тук. Но това вече е работа на висшето управление.

Човек, намиращ се на определено духовно стъпало, връщайки се в този свят или дори да не се връща, по правило продължава възвисяването си, съединявайки се с другите части на общата душа – общата система.

Въпрос: Може ли той да се погрижи за това, че да не се връща обратно?

Отговор: Не. Разберете, че когато видим истинската система на управление, ние напълно се съгласяваме с нея и нямаме възможност да се пазарим. Виждаме, че всичко се извършва по абсолютно правилни и справедливи закони.
Земният живот има смисъл само, за да можем да се издигнем на следващо ниво на съществуване, да се извисим към него и да достигнем вечността, съвършенството още докато сме в този живот.

Първо, това състояние не се подава на никакви сравнения с нашите сегашни усещания.

Второ, нашият свят („ол́ам“ – от думата „алам́а“ скриване) – е призрачен и съществува само благодарение на скриването. От нас сякаш засенчват истинската картина на света и ни показват нещо, което се намира в сянка. В действителност нашият свят не съществува. Веднага след като се поправим, вече няма да се нуждаем от състояние, наречено „земен живот“.

При това ние променяме земното си състояние в този живот без да се ограничаваме в каквото и да е, без рискове, постигайки едновременно следващото висше стъпало. И докато тялото ни е живо, ние съществуваме и в двата свята. А когато тялото умира, ще реагираме абсолютно спокойно, тъй като ще се намираме вече в друг свят.

Както казваше моят учителРабаш: „Както вечер си сваляш ризата и я хвърляш за пране, така ще захвърляш и тялото си като за пране“.

Въпрос: Какво ще се случи с материалния свят след като всички души се съединят с Твореца? Каква ще стане с планетата ни? Ще съществуват ли парите, банките, небостъргачите?

Отговор: Нищо от това няма да съществува, защото нашият свят съществува само във въображението ни. Това е илюзорна реалност, която ни е дадена в сегашните сетивни органи и се възпроизвежда само в желанията ни. А извън желанията тя не съществува. Има само една обща светлина, която може да се възприема само в съответните развити нови сетивни органи.

От урока на руски език, 01.11.2015
[170777]

Нужна ли ни е другата половинка?

Въпрос: Защо човек трябва да търси половинката си? Задължително ли е присъствието на жена в духовния път?

Отговор: Не, днес това не е важно. Виждаме, че хората са изгубили желание да се женят и омъжват.

В днешно време е много трудно човек да създаде семейство, да го поддържа, да ражда и отглежда деца. За него това е голям проблем.

Нашето поколение бе възпитано по различен начин: трябваше да се ожениш, да имаш деца, да ги образоваш, да им дадеш насока в живота, специалност и всичко останало. Затова тези въпроси винаги са стояли пред нас. Днес родителите не са особено загрижени за това.

Реплика: Но природата ни заставя да живеем в семейство.

Отговор: Така беше някога. На новото поколение не му е необходимо. Аз се срещам с много хора, които не искат да се женят, омъжват и да имат семейство. Те мислят, че така им е по-добре и по-удобно.

Дори за тези, които искат да се развиват духовно днес, не е задължително условие. Моят учител Рабаш задължаваше учениците си незабавно да се женят. Едва след това той считаше човека за свой ученик.

За съжаление, не мога да искам същото от моите ученици, защото на първо място науката кабала трябва да се разпространява по целия свят. Ако предявя към тях такива изисквания, няма да успеем в разпространението на кабала.

Затова най-важното е хората да са чували и да знаят какво е науката кабала и по този начин постепенно ще се разшири кръга на интересуващите се, знаещите и разбиращите я.

Но този, който наистина иска сериозно да се занимава с кабала и да постигне духовните стъпала, на един от етапите на духовното развитие ще трябва добре да помисли за това, как да реши проблема със семейството. Когато човек изучава природата на духовния свят сам ще усети, че трябва да бъде подобен на нея и затова му е необходима другата му половинка.

От урока на руски език, 06.12.2015

[175715]

Предсказанията на Ванга за 2016 година

Реплика: Вестниците и интернет са препълнени с предсказанията на българската пророчица Ванга. Тя е казала, че 44-ият президент на САЩ ще бъде черен американец.

Наистина, тя е заявила, че той ще бъде последен. През 1989 г. е предсказала, че „американските братя падат, изкълвани от железни птици“ и наистина на 11 септември 2001-ва година е извършен терористичен акт, потресъл цяла Америка.

През 1996 г. е предсказала, че през 2016 г. Европа ще бъде превзета от бежанци след война в Сирия, която ще започне през 2010 г. По нейните думи: “Европа ще бъде ислямски халифат. Европейците ще напуснат Европа. Столицата на халифата ще бъде Рим.“.

Отговор: Наистина, всичко казано е напълно логично. В продължение на историята са се срещали такива пророци. От гледна точка на кабала, това е напълно естествено. Разговарял съм на тази тема с моя учител Рабаш, който се отнасяше напълно спокойно към пророците. Още повече, че това могат да бъдат хора от съвсем различни религии и дори нерелигиозни, като например Волф Месинг. Те просто усещат времето и чувстват всичко, както трябва да бъде. Защото миналото, настоящето, бъдещето съществуват само спрямо нашето възприятие. Всъщност, те се намират в едно единно пространство, затова за пророка се намират заедно.

Въпрос: Какво можете да кажете по повод прогнозата на Ванга за 2016 г., която вълнува всички сега?

Отговор: Всичко е вярно. За това е казано във всички кабалистични източници още преди 2000 г. Много се надявам, че тази година ще бъде годината, когато кабалистите ще могат да обяснят на всички накъде отива света, към какво ни води общата еволюция, как във връзката между нас ще разкрием Висшия свят и ще преминем на следващото ниво на съществуване.

Ванга е предсказвала всичко, според системата на страдания, защото двата пътя за излизане на човечеството на следващото ниво са или пътя на страданията, или пътя на светлината.

Кабала също казва за пътя на страданията, но заедно с това отбелязва, че ако поискаме, то можем да използваме силата на висшата светлина, висшата сила, която ще ни увлече напред и ние ще преминем всички състояния на развитието бързо, комфортно и ще можем в най-кратък срок да достигнем новата степен.

Въпрос: Тоест, можем да преминем за един миг 2016 година?

Отговор: Относно миговете не зная, но да се осъзнае това е възможно в продължение на броени дни или седмици и по такъв начин да се премине цялото останало развитие на човечеството, чак до неговото пълно съединяване в една единна система и до разкриването в нея на Висшия свят.

Така че, бъдещето зависи от нас. Или по пътя на светлината, или по пътя на страданията, но все пак ще стигнем до него. Желателно е разбира се, не така, както го е описала Ванга, а така, както съветва кабала.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 30.12.2015

[173564]

За какво са му на кабалиста новини?

Помня, че по време на ливанската война с моя учител Рабаш постоянно слушахме новините и той споделяше впечатленията си как възприема всичко това. Тогава аз се чудех защо един кабалист дотолкова преживява за събитията в страната и света.

Но за него това беше „карта от бойното поле“. Той допълваше останалото със собствените си вътрешни разчети във висшите сфирот и това някак му се получаваше.

По време на военните действия Рабаш беше много съсредоточен и по-тих от обичайно. Той много обичаше да се шегува, но ако започнеше война, състоянието му рязко се променяше. То действително извираше отвътре. Той се разстройваше много и също много се радваше на победите и успехите на бойното поле.

Чувствах че това му е много много близко, не така както на всички останали, и особено на вярващите. По това време бях начинаещ ученик и много се учудвах доколко човек вярва или не в Твореца, в Неговата сила, в това, което се спуска свише.

Рабаш винаги искаше да е в течение на кратките, точни новини, без всякакви коментари, за да може правилно да им отреагира. И когато го питаха, за какво му е това, той отговаряше: „А ако вашите деца бяха там, вие пак ли така хладнокръвно бихте отреагирали, или не?„ Тоест, той искаше да каже, че там се намират неговите деца. Така той чувстваше това.

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.12.2015

[172657]

Без усилия няма резултат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли в кабала, като наука, точни предсказания? Например, Баал а-Сулам е знаел, че ще има световна война и затова се е опитал да отведе евреите от Полша в Израел. А след това е пътувал до Полша, за да пробуди стачкуващите работници към обединение. Знаел ли е, че неговата мисия е обречена на провал?

Отговор: Тук има по-различен, дори малко не научен подход от земна гледна точка, защото кабалистите взимат под внимание полаганите от тях усилия.

По принцип, и в нашия свят, за да постигнем нещо, трябва да приложим определено количество усилия.

Да допуснем, че за да разкрие нещо ново в природата, човечеството е могло, в течение на стотици години, да си блъска главата в стената, полагайки различни усилия. И ние не можем да предявим някакви претенции: „А за какво са правили те това?! Биха могли веднага с нещо да се сдобият.“ Ние разбираме, че всички тези усилия постепенно създават именно тази основа, благодарение на която някой прави откритие.

По такъв начин, съвкупността от човешките усилия довеждат света до нов етап, до нов подем. По същия начин е и в духовната работа.

Затова не мога да кажа, дали Баал а-Сулам е знаел, че усилията му няма да се увенчаят с успех. Аз видях как учителят ми, Рабаш, без да обръща внимание на каквото и да било, полагаше усилия, които, от моя гледна точка, са били съвършено нерационални. Но той така или иначе ги правеше, защото човек не трябва да разчита само на разума си – той трябва да премине сякаш на следващото ниво.

Въпрос: Тоест той е видял какво ни чака зад ъгъла?

Отговор: Не, не го е видял! Но дори и да го е видял, това не би анулирало усилията му. И въпреки, от гледна точка на нашия рационален подход, да ни се струва, че от тях няма никаква потребност, той е знаел, че при всички случаи, те са необходими.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[168374]

Методиката на любовта

 laitman_2010-03-10_5442Въпрос: Вие в последно време много развивате темата за любовта към ближния, а след това и за любовта към Твореца. А на мен в този момент ми идва директно да ви изключа, въпреки че аз вече няколко години съм ваш постоянен ученик. При това, аз усещам не безразличие, а неприязън към тази тема.

Отговор: Вие сте считали кабала за сериозна наука, с чертежи и формули. Както много години съм обяснявал, тя е наука за мирозданието, за поправянето на злото, но не сте предполагали, че тя цялата се свежда до любовта, тоест, до пълната връзка между всички части на природата, и особено между хората.

Разбирам ви, защото и аз така си мислех, и то години, бидейки вече ученик на Рабаш!

При това, е невъзможно да чуем. Дотолкова тази „методика на любовта” отблъсква нашия егоизъм, и нито сърцето, нито разумът желаят да възприемат, а вместо нея чуват нещо друго – сякаш когато се говори за необходимостта от любов към ближния се говори като за друго, съпътстващо кабала, действие и явление.

Наблюдавам това явление сред моите ученици в течение на всички години, през които преподавам кабала.

Интересно е, че двете групи: тези, които „възприемат достигането на любовта към ближния” и тези, които „усещат това условие като странично, за сплотяването на учебната група”, се смесват, не се отделят, и постепенно в групата на „отблъскването от любовта” се появява осъзнаване за нея не като за съпътстващо явление за поправянето на егоизма, а като за най-важното и най-желаното! И дори в по-голяма степен, отколкото в групата на онези, които изначално са били съгласни с „любовта към ближния”.

Според своите наблюдения, бих разделил учениците на такива, които „приемат необходимостта от достигане на любов към ближния” и на такива, които „не са способни да чуят това”, но те заедно изучават методиката и образуват общ „съсъд”. Те се допълват взаимно и с това, тези, които са способни, разпространяват кабала като наука за любовта – от любов между хората към любов към Твореца.

[162436]

За кого е предназначена науката кабала?

laitman_2011-06-10_2472_wВъпрос: Може ли да се каже, че Вие разпространявате популярна кабала, тоест кабала за всички?

Отговор: Кабала действително е предназначена за всички, защото в наше време това знание постепенно става необходимо на цялото човечество.

Но популярна се опитваме да я направим само за начинаещите. А след това нашите курсове водят човек до състояние, при което, занимавайки се много години, той постига много високо ниво на своето развитие.

Обучаваме всички само по оригинални кабалистични източници: „Книга на Съзиданието“ на Авраам, „Книгата Зоар“, написана преди 2000 години от раби Шимон, трудовете на великия кабалист от XVI век Ари и последните кабалисти, най-близки по методика на изложението и стил до нас, Баал а-Сулам и Рабаш.

Кабала е разкриване на висшите сили на човека в нашия свят. Всеки от нас може с помощта на правилното изучаване на кабала да разкрие цялото мироздание, включително управляващата го висша сила. Висшата сила или Твореца, по принцип е Природата, само че на нейното най-високо ниво, в което е заложена цялата програма, целият замисъл на творението.

От интервюто по RTN в Ню-Йорк, 21.07.2015

[163966]

Широко разтворено сърце

laitman_2011_0207Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

На златния път към духовното извисяване

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Разкрий Зоар в себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]