Entries in the 'общество' Category

Социалното неравенство прави хората нещастни

Д-р Михаел ЛайтманМнение: В обществата с ниско ниво на икономическо неравенство хората се чувстват по-благополучни и щастливи. В благополучните страни възприемането качеството на живота зависи не от показателите на икономическия ръст, а от наличието на неравенство, което се разглежда като социална болест.

Със задълбочаването на неравенството в обществото, расте конфронтацията и усещането за несправедливост. Това предизвиква у хората усещане за неблагополучие. Забелязаното неравенство прави човека нещастен. Отвращението към неравенството в благополучните страни е свързано именно с фактора доверие. Фактор за субективното усещане на щастие при жителите на благополучните страни се явява нивото на доверие в обществото.

Реплика: Да се създаде доверие, а значи и усещане за благополучие в обществото, е възможно само при пълно и постоянно равенство между хората – това е възможно само по методиката на Интегралното възпитание, която за промяна природата на човека използва Висшата светлина.

[136427]

Шестстотин предано обичащи

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

2014-05-28_rav_bs-aravut_lesson_pic06

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Идеалното семейство в идеалното общество

каббалист Михаэль ЛайтманСамо искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти“ в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Обществените отношения са формирали човека

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек започнал да се разграничава от животинския свят не когато се е изправил на два крака и е проходил, а когато е започнал да развива обществени връзки. Това били връзки, отношения не само вътре в неговото племе, в неговото семейство, където той усещал всички толкова близки, с една дума, като самия себе си. Той започнал наистина да усеща обкръжаващите го хора и да общува с тях.

В средата на животните такова нещо няма. Животните живеят на стада, но различните стада не общуват помежду си. Докато човек се е развил над семейните връзки. Тази връзка е егоистична, естествена, от желанието чрез нея да използва останалите, до колкото е възможно: аз теб, ти мен.

Всичко се определя от това, къде ще получа по-голяма изгода: мога да те хвана и да те изям, да те превърна в роб, да заграбя имуществото ти и да те убия, ако се съпротивяваш, или да сключим съюз. Всичките тези отношения са егоистични и са валидни и до днес. Няма никаква разлика между онова, което е било преди хиляди години, и днес – все същата форма на поведение: максимално да използвам другия за собствена полза, в интерес на своето племе, на своя народ, държава.

Така е било винаги, продължава и днес. Но сега историята достига много интересна точка. Тя все още не се е разкрила до край и продължава с голям натиск и болка, с трагични ситуации, предназначени за нейното пълно разкриване.

Внезапно всички обособени семейства, племена, глутници, държави, народи, започват да усещат, че са взаимно свързани, че зависят един от друг. И тази зависимост ги задължава да се държат коректно. От една страна, от гледната точка на взаимната изгода, аз бих искал да използвам всички. Но от друга страна, разбирам, че съм зависим от тях и се нуждая от всички.

За сега всичко това е само началото на новото развитие. Но в крайна сметка ще достигнем състояние, когато човек ще бъде принуден да възприема всички като едно семейство, тоест да види своята кръвна зависимост с тях.

При това егоизмът няма да изчезне, както е в истинското семейство. Към близките ни хора не усещаме егоистични намерения – обратно, стремим се да направим всичко, което е в тяхна полза. Действаме с абсолютно добро, защото ги усещаме като част от себе си, сякаш сме едно тяло.

Как да действаме, когато разумът ни подсказва, че чуждите хора в крайна сметка се оказват наши близки, тъй като сме зависими от тях на 100%, а от друга страна, егоизмът за сега не е изчезнал, както сред децата ни. Ние се озоваваме между две противоположни сили. Едната сила заповядва: ”Ти трябва да го обичаш!”, а втората констатира: ”Ти го ненавиждаш!”. Може ли да се направи нещо при такова разделение?

В рамките на нашия свят нищо не може да се направи и това е голямата трагедия! Понякога така се случва в семейството и това не може да се поправи. Това е такова неразрешимо противоречие, като даденото указание на Авраам от Твореца: ”От Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, а сега го принеси в жертва” – известен парадокс.

Ако такова се случва в семейството, това все още не е най-страшното, можем някак си да се приспособим и да решим конфликта. Но какво да правим, ако самата природа, еволюцията ни води към такъв конфликт, когато животът и смъртта зависят от способността да се сближим с чужд човек до такава степен, че да станем с него едно тяло, като един човек с едно сърце.

Такова откритие предстои на цялото общество, на цялата земна цивилизация от седем милиарда души. Егоизмът ми пречи и не ми позволява да се доближа до друг, а от друга страна, съм зависим от него на 100%.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130832]

Добросъседството – лекарство за гражданска война?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Учените твърдят, че за да се чувстваш щастлив, трябва да имаш петима доста близки приятели. Такива, с които не само поддържаш тесен контакт, но и споделяш душевните си преживявания, несгодите, а също така споделяш приятните жизнени моменти, имаш общи интереси и еднакво хоби.

Но възможно ли е това в съвременните реалии на сивия и агресивен мегаполис? Разпространена е ситуацията, когато съседите по етаж не се познават помежду си и не си знаят имената, но не само това, дори не знаят как изглеждат живущите във входа. Равнодушието е продължение на безотговорността. А безотговорността е причина за различни социални беди – от бардака пред входа до бардака в страната.

Защото общество, което е лошо съединено във връзките помежду си, където съседите не общуват, а понякога се отнасят враждебно един към друг, лесно може да бъде разрушено отвън или отвътре. В такова общество хората могат лесно да бъдат манипулирани, тяхното съзнание и енергия да бъдат насочвани в неправилна посока.

Самотни, без другарска подкрепа, водени от страх и поддаващи се на паника хора лесно извършват неадекватни действия, на които при други житейски ситуации никога не биха се поддали. В такова общество ценността на човешкия живот рязко пада. Защото това е животът на непознат за мен човек, дори може би и настроен враждебно към мен. Недоверието и страха, както знаете, водят до агресия.

Такова общество може лесно да бъде доведено на границата на гражданска война. В такива моменти хората не само физически, но и емоционално стават беззащитни, дезориентирани и затова лесно управляеми. Това е много опасна ситуация, когато до теб няма другар, съсед, към когото да се обърнеш за съвет, за помощ, просто да си поговорите и да се усетите в безопасност, да се усетите като част от добросъседския свят.

Реплика: Само системното интегрално възпитание, основаващо се на подобието ни с Природата, е способно днес да създаде връзки между хората, усещане за общност, да ни доведе до нова връзка, до едно единно желание, в което да се пробужда усещането за висшия свят.

[128122]

В света никой не е излишен

Д-р Михаел ЛайтманВсеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Средства, които водят до хармония в обществото

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012

[124064]

Механизъм на съпреживяване

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Д. Рицолати, неврофизик): Актьорът споделя извършваните от него движения и звуци с публиката, която по такъв начин става активен участник в събитието и внася своя принос.

Именно това съпричастие е фокус на театъра и неговото развитие. Отговорни за това са огледалните неврони, които се възбуждат, когато изпълняваме действие или когато сме свидетели на действие.

Огледалните неврони позволяват на мозъка да установи съответствие между действието, което наблюдаваме, и действието, което можем да изпълним, и благодарение на това да определим тяхното значение. Без такъв огледален механизъм в нас би имало сензорна репрезентация, ” нагледно” описание на поведението на другите, и едновременно, не бихме знали какво всъщност правят те.

Системата на огледалните неврони е необходима за възникване на форми като съвместен или споделен с другите опит, благодарение на който всеки от нас е способен да действа не само като индивид, но и като член на обществото. Различните форми на подражание, вербалната и комуникацията чрез жестове предполагат активизация на огледалните неврони.

Корелатор на способността да разбираме емоционалните реакции на другите също се оказва в групата на огледалните зони на мозъка. Разделяме емоциите с обкръжаващите ни хора така непосредственно, както и действията: възприятие на болката, мъката или тъгата, преживявани от друг човек, води до активизация на същите участъци на кората на главния мозък, които се активират, когато сами преживяваме тези емоции.

Всичко това показва колко силни и трайни са връзките, които ни свързват с другите, колко неправилно е да се опитваме да постигнем своето Аз без Ние.

Реплика: Според Кабала, в мозъка на всеки един от нас е отпечатана цялата Вселена, всички светове и напълването им, а целта на нашето развитие е в разширяване на съпричастността на всички елементи на света, както със себе си – от Аз към всички.

[116568]

Гърция, България, Испания – по-късно навсякъде!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М. Хазин,икономист): Проблемите на Гърция, България, Испания, са станали нещо обичайно. Безработицата е 60% сред младите хора – това е социална катастрофа. Ако човек до 30 години нищо не е работил, то едва ли ще започне работа после. А това означава да остане без нормално семейство (впрочем либералното западно общество, все едно, се бори с това), защото без социална адаптация, без възпроизводство вариантите не са много: кражби, тероризъм, революция или превръщане в животно по пътя на наркотиците.

Всичко това не дава на западното общество шанс за възпроизводство на повече от едно поколение. Количеството на богатите ще  намалява, ще се обират последните остатъци от средната класа, ще се разпалят социални и политически напрежения. Съкращаването на средната класа ще доведе до създаване на нови бедни.

Икономическата теория казва, че не се предвижда никакво подобряване на световната и западната икономики.

Реплика: Вярно е, че в плановете на елита намаляването на населението до 1-2 милиарда гарантира спокойствие. И главната задача в този период е спокойствието на масите. Затова се пускат наркотиците, а се въвежда борба с цигарите като истинско зло за здравето.

Но резултат от тези промени ще стане осъзнаване на необходимостта от пълното преустройство на обществото, на човечеството, на отношението към себе си и света -всичко зависи от разпространението на методиката на интегралното възпитание.

[114270]

Да престанем да играем чужди роли и да станем самите себе си

каббалист Михаэль ЛайтманПървият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]

Какво е щастие?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Родени сме, за да бъдем щастливи и за да се стремим към това. Но системата, в която живеем, е егоистична. Около нас раздухаха ”американската мечта”, която всъщност е непостижима, тъй като за да я осъществим, трябва да печелим пари. А за да спечелим пари, трябва да работим. Коренът на думата ”работа” е ”раб”. Тоест от нас са направили роби, за да изглеждаме щастливи. Но въпреки това сме нещастни.

Как може да бъде премахната горната надстройка и да дадем щастие на човека без нея? Как бихте описали това щастие?

Отговор: Смятам, че щастието е постижимо само ако има равновесие. Когато между хората се прояви правилно взаимно съчетание, когато се почувстват в правилния социум и изчезнат всичките проблеми, когато обкръжаващата среда започне да ни поддържа в хемостаза, когато човек започне да усеща, че сякаш плува, намирайки се в състояние на вътрешен и външен покой – всичко това предизвиква щастие в него.

С други думи, усещането за щастие не възниква от това, че всяка следваща минута се самонапълвам егоистично, а какво ще се случи по-нататък – не зная, защото освен мен съществуват и други егоисти, които искат да усетят щастие за моя сметка. Усещането за щастие възниква за сметка на всеобщото обединение, чувството за равновесие, така, както в здрав организъм се усеща пълноценен живот, когато той функционира правилно и се самобалансира. Така и в човешкото общество трябва да взимаме пример от природата и да се стремим към същото, и тогава ще видим какво се явява цел на нашия живот. Усещането в това състояние ще бъде нашето щастие.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106494]

Най-ефикасният похват

конгресс, группаВъпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето „аз“, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: „Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш“.

В случая под понятието „по-високо/по-ниско“ не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

С какво ни ”хранят”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

В обкръжението трябва да се гмурнеш с главата напред

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир”: Простото осмисляне показва, че на човешкия род е необходим социален живот. С други думи, без помощта на обществото, човек не може да съществува и да си доставя средства за преживяване.

Ако някой излиза от обществото и се усамотява в пустинята и живее там, изпълнен с тъга и в големи страдания, защото е слаб и не може да си обезпечава прехрана, то той няма никакво право да негодува от Висшето управление или от съдбата си.

А ако той все пак негодува и проклина своята горчива участ, с това само демонстрира своята глупост. Такъв човек не е достоен за съжаление, защото върви срещу природата си, независимо от това, че трябва да живее, както му повелява висшето управление. И затова, такъв не се жали.

Който излиза от обществото, разбира се, ще страда. Така сме създадени, че без обкръжение не можем. Никой не може сам да се подсигури с всичко необходимо. Така стоят нещата дори при животните, а какво остава за хората.

Въпрос: Но защо Баал а-Сулам прибягва до такива остри изказвания?

Отговор: Той иска да покаже, че в Природата има ясно написани истини. Ако искаш да останеш човек, то трябва да живееш между хората. А ако искаш да бъдеш като животните, живей при животните. Дете, поставено в стадо, взима пример от онова, което вижда, и става такъв във всяко едно отношение до краен физически предел, а е възможно и зад този предел.

Обкръжението решава всичко. Никой нищо не ти обещава – избирайки обкръжението, ти сам определяш своето бъдеще. Ето, решавай какъв искаш да станеш, в какво общество искаш да живееш. Тук е необходима точност: първо, вземаш решение, а след това се присъединяваш към даденото обкръжение, което ще направи от теб тъкмо това, което желаеш.

В идеален случай, ако човек напредва правилно, включвайки своето чувство, проверявайки, придържайки се към качествата си, то той винаги ще намери своето място, вярното обкръжение, което меко, с любов, ще го поведе напред.

За съжаление, ние не правим верния разчет, за да се случи всичко така. Нужното ни обкръжение се намира редом с нас, но ти не го предпочиташ особено, ти отново и отново се връщаш във всевъзможните външни кръгове и се подлагаш под тяхно влияние. Дори в случай на добро въздействие, ти го получаваш през призмата на външното пречупване – и оставаш без нищо…

Ако би се гмурнал напълно, ”с главата”  в едно от обкръженията – без значение в кое – то бързо би открил онова, което ти е необходимо и полезно. Но днес ги бъркаш, преплиташ и не знаеш къде ти е добре и къде не. Тъй като нямаш ясен поглед върху нито едно от тях – само смесица от размити очертания.

Е, излиза, че основният проблем не е в лошата среда. Напротив, скачай и опитвай, и проверявай. А смесването на средите ни прави неадекватни: самите ние вече не знаем от къде и какво сме прихванали и не можем да вземем решение…

От урока по статията ”Мир”, 11.01.2013

[98014]

Един свят, лишен от съдържание

В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Съществувам, докато е необходимо

Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става „по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Причините за съвременната икономическа криза

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

(още…)

Попитахте? – Отговарям… – 39

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Краят на фундаменталната наука.

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Път от робство към свобода.

Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.