Entries in the 'обединение' Category

Сърцето на майката

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Какво трябва да дадем на децата

От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.

На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.

Реплика: Това развращава хората.

Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.

Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?

Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.

[23012021]

Природата умира от човешки вирус

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Тайната плацебо

Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо  сериозно …

Отговор: Те просто казват: „Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.“ Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.

 „Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“  И така нататък. Разбирате ли колко  енергия  изисква това?!

А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.

Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.

Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.

Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?

Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.

„Mens sana in corpore sano“, тоест, „в здраво тяло – здрав дух“.

Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!

Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.

Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?

Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: „Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.“ Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.11.2018″, 27.11.2018

 

[242785]

Нашето бъдеще са роботите

Въпрос: Швейцарска компания, една от най-големите в света производители на промишлени роботи, строи фабрика в Шанхай, в която роботи ще произвеждат роботи. Планира се заводът на бъдещето да произвежда 100 хиляди робота годишно, а по-нататък все повече и повече.

Народът, журналистите, учените са развълнувани: „Цялото ни бъдеще е в роботите. Те ще ни управляват!“ Какво ще бъде бъдещето ни с роботите?

Отговор: Бъдещето ни върви към това, че за човека няма да  остане никаква друга работа, освен духовната. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилно вътрешно, духовно обединение между нас.

Всичко останало ще поемат роботите. Като цяло, нашият свят постепенно приближава към това, че всички ще преминем в духа. В материята ще останат само роботите. След това и те ще изчезнат.

Тоест, по принцип, нашият свят ще се прояви като свят на сили, дух, мрежа от сили, а не материя. Всъщност, няма материя. Това го виждаме от квантовата физика.

Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, ще се стремим към това, всичко с което се занимаваме да предадем на роботите, а сами да се занимаваме с нещо, което никакви роботи не могат да извършат – духовна работа, обединение между нас и ще излезем на следваща степен на съществуване – в духовния свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[239303]

Крачка вляво, крачка вдясно = крачка напред

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

 

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Тайната на женската сила, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Характерните свойства на жените са търпение, чувствителност, отзивчивост, способност да правят много неща едновременно, мекота и отстъпчивост, естетичност.

За жената е по-свойствена хармонията, по-силно е развита интуицията ѝ. Жената е по-чувствителна, семейна, духовна.

Изследванията показват, че жените са добри лидери, притежават широк поглед, гъвкавост на мисленето, умение да комбинират различни неща. С помощта на интуицията си, жените са способни да правят по-дългосрочни планове. Каква е тайната на специалната сила, която има в жената?

Отговор: Всъщност, в сравнение с мъжете, за жените са характерни по-положителни качества. Но можем ли да сравняваме женските и мъжките свойства? Всичките свои характерни качества жената получава от природата и затова те не са нейна заслуга. Има хора, които по природа притежават особена сила или ум, талантливи в музиката или живописта, а има и неспособни и слаби.

Жената по природа получава много добри, специални свойства, но само защото тя е жена. Не може да се каже, че е заработила тези качества, развила ги е в себе си. Ако аз можех по мое желание да си добавя добри свойства, то бих избрал повече женски качества, отколкото мъжки.

Въпрос: Според резултата от изследването, групата, в която присъстват жени, обикновено е по-интелигентна, способна да изпълни по-широк спектър от задачи. В какво се състои причината?

Отговор: Ако в мъжка група от изследователи добавят жени, това я прави по-съвършена от страна на природата. Защото нито един пол не е съвършен сам по себе си. И затова за групата ще е полезен женският ум и подход, по-високата им чувствителност към нещата, в сравнение с мъжете.

Въпрос: Обикновено жените повече съчувстват и съпреживяват, способни ли са на по-силно сътрудничество?

Отговор: Това зависи от ситуацията. Жените са много силни, когато трябва да се обединят за борба за своите права. Но когато изчезне общият външен враг: мъжете или държавата, с които трябва да воюват, отстоявайки себе си, при жените пропада силата за обединение.

Жената е много целеустремена и силна, когато е необходимо заедно с другите жени да се бори за своите права. Но с това нейните възможности да се свързва с другите се изчерпва. Тя не се чувства способна да се свързва с другите жени.

Във всяка жена по природа има своя собствена сфера, която не е готова да сподели. И тя не иска да се приближава и докосва до личната сфера на друга жена. Жените са много големи индивидуалистки в това.

Следва продължение…

От 946 беседа за новия живот, 14.01.2018

[220532]

Емиграцията – „брауново движение”, или…?

Огромни маси хора се движат в географското и социално пространство. Броят на международните мигранти през 2017 година възлиза на 258 млн. души, със 100 млн. повече, отколкото през 1990 година.

                             2018-02-11_emigratziya_333333_w

Днес, когато технологично и икономически светът се е превърнал в „глобално село”, това явление придобива заплашителен характер на някои места. До какво ще доведе това?

Ние се затрудняваме да разгледаме системността в безкрайното „брауново движение” на международните мигранти. Ние откриваме политически, икономически, идеологически, конспиративни обяснения.

Обаче истинските причини се крият в основите на човешкото естество. Неговите следствия понякога ни изглеждат хаотични, непредсказуеми, а в действителност всичко е точно детерминирано, няма случайности.

Всички „случайности” по света се задвижват от общия закон на Природата, според който желанията, които по-рано са били разбити, фрагментирани, трябва да се съединят отново в обща хармония.  Но, само да се свържат осъзнато, по своя воля. Чрез смесване на човечеството, историята го поставя пред нов етап на развитие и изисква да се приведе в съответствие с него.

Способни ли сме на такова нещо? Да, ние се смесваме, но нашата взаимна връзка все още не е установена. Тя е далеч от хармонията. Човечеството се състои от множество отделни, чужди, противоречиви части, които все повече се игнорират, презират, ненавиждат една друга.

Понякога конфликтите водят до кръвопролития, понякога под усмивките се крият измамни лозунги. Но същността е една: дори във външно процъфтяващи общества, вътрешно ние сме чужди един на друг. Под културните и цивилизовани модели кипи един и същ егоизъм, който към момента е успокоен, но все още непобеден. И с каквото и да го храним, той винаги ще се нуждае от повече.

В резултат на това, милиони имигранти от други култури не привикват на новите места, не се вливат, не се интегрират, остават аутсайдери, гастербайтери, безработни, създават свои анклави, островчета, огнища, а след това и цели територии на беззаконие.

Глобалното смесване до известна степен е като буре с барут: то сблъсква различни части, засилва напрежението и само по себе си не дава кардинално решение на нашия общ проблем. Какво да се прави?

Голямата миграция трябва да се придружава от правилно обучение. Невъзможно е просто да се влезе в новия свят – той трябва да бъде разбран, приет, погълнат. Трябва да се научим да живеем заедно в него. И това е издигане на следващото ниво.

С времето вълните на мигрантите ще нарастват, а междувременно, съвременното общество не е готово за подобни сътресения. Хората още не са се научили как правилно да си взаимодействат, да изграждат отношения, все още не осъзнават, че отворените граници сами по себе си не са гаранция за успех.

И това е естествено, защото тези, които са отговорни за методиката на доброто обединение все още „спят”. Еврейският народ, патриархът на човечеството, провъзгласил някога за главна цел единството и любовта към ближния, днес предпочита да не забелязва своята история и своето наследство.

За хилядолетия евреите, както никой друг, са се научили да се включват в други общества и да си свиват гнездо на ново място. Те просто не изпитват проблем от това, въпреки че нямат представа откъде имат този дар. Като следствие това, което е заложено в тях, остава недостъпно за останалите.

Ако светът осъзнае ролята на евреите в историята, той ще разбере какво трябва да изисква от тях всъщност – обединение. Нека отново да изучат законите за общуване, интеграция, взаимно отдаване и нека да ги прилагат на практика, да демонстрират на целия свят как се прави това.

С една дума, евреите трябва да се обединят не с другите, а помежду си. Това ще послужи на всички останали. Образецът на сплотено общество – многостранно и единно – ще стане отговор на комплекса от проблеми на 21-ви век.

Само тогава ще бъде възможно без страх да отключим вратите на държавите, сърцата и ще започнем да живеем заедно, по закона на Природата като единно, силно семейство.

[221551]

Равновесието в природата зависи само от нас!

Всички елементи в природата, освен човека, са способни да установяват помежду си особена връзка с особена сила, получена от обединяването в едно желание и да въздействат на природата с огромна мощ. Това въздействие е много по-силно, отколкото от ураган, торнадо, атомен взрив, изригване на вулкан или цунами.

Положителната сила на обединението, което и ние също можем да генерираме помежду си и с нея да повлияем на природата, е способна да успокои всички природни катаклизми, повтарящи се толкова често, разбиващи нашите жизнени основи.

Всичко зависи от това, ще осъзнаем ли най-накрая, че се явяваме един от видовете в природата, едно от нейните нива: неживо, растително, животинско, човешко. Ние, хората принадлежим на природата и сме включени в нейния механизъм, а не се намираме над нея. Именно ние, заради своето неправилно включване в природата, предизвикваме в нея всичките разрушения, чрез лошите отношения един към друг и с нежеланието да се обединим.

Ако започнем да се обединяваме и да се съобразяваме един с друг, то ще успеем да създадем между нас такава позитивна сила, която да прекрати всички удари на природата, вече приближаващи към нас, тъй като всичко зависи от висшето ниво, на което е способно да се издигне човечеството, тоест в нивото на мислите, съзнанието, осъзнаването, желанията.

Затова силно препоръчвам – нека се обединим, да седнем заедно, да поговорим, да помислим, как можем за сметка на нашето обединение да повлияем на цялата реалност! Това е по силите ни, затова нека извършим този опит и да изпробваме – като в лаборатория. Считам, че така ще успеем да се научим на много неща: да повлияем на природата и да видим нейната реакция.

В светлината на приближаващите ни бедствия, нека станем по-отговорни към природата и да започнем да се отнасяме с нея като към своя партньор. Тя сякаш се обръща жестоко към нас – като че ли в нея действа някаква лоша сила. Но всъщност, чрез това, тя желае да ни пробуди, за да започнем правилно да реагираме.

Нека се свържем един с друг, да съединим сърцата си и да повлияем на природата със силата на доброто! Може би тогава ще видим, как се успокояват всички урагани, торнадо, всички страшни удари, приготвени за нас от природата.

Всички ние се намираме в един механизъм. Цялото човечество всъщност се отнася към едно и също стъпало в развитието на природата – човешкото. И вече разкрихме, че се намираме в интегрална връзка един с друг. Всеки зависи от всеки. За това, нека се обединим всички заедно, независимо кой къде се намира – в Маями, Северна Каролина, Европа, Куба… Още

Ползата от стреса

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Днес в света са известни много изследванията, свързани със стреса. В Университета в Уисконсин в продължение на осем години учените са изследвали 30 000 участника и са достигнали до заключението, че стресът увеличава смъртността с 43%, но само ако човек счита, че стресът е вреден за организма.
Както се е оказало, в болшинството от изследваните кръвоносните съдове били стеснени, но при тези, на които казали, че стресът е полезна реакция на дадена опасност, кръвоносните съдове били отпуснати и всичко било нормално.
В резултат учените достигнали до много интересен извод: ако по време на стресова ситуация вие приемате решение да се обедините с други хора, то създавате устойчива защита на външните въздействия.

Отговор: Разбира се. Това е естествено.

Реплика: Но при това от стрес загиват маса хора.

Отговор: Защото не умеят правилно да го използват. Естествената защитна реакция дори при животните не е уединение, а обединение. А при хората – обратно, уединяват се, затварят се, отделят се от другите.
При това не само кръвоносните им съдове се свиват още повече, а се свива възможността човек да мисли, да взема правилни решения. Той се затваря в себе си, макар всичко да трябва да е обратно.
Проблемът ни е, че неправилно използваме първоначалните данни. Трябва да сме взаимосвързани един с друг. И колкото повече чувстваме взаимно отблъскване един от друг, толкова повече трябва да се занимаваме с взаимно привличане.
Именно за такива взаимоотношения се говори в науката кабала.

Реплика: В състояние на стрес в човека започва да работи неговото „аз“. То казва „Аз страдам, на мен ми е зле“. И действително то търси ниша, където да се скрие или сам да противостои по някакъв начин на стреса.

Отговор: То е резултат от лошата организация на обществото. Ние не сме готови за стреса, който ни се излива, за проблемите с депресиите, с отношението към света, към живота, към себе си, към домашните и т.н.
Бягаме от тях: не искаме семейства, не искаме деца, приятели – никой не искаме. Стоим пред компютрите. Постоянното задълбочаване на хората в своите смартфони е показател за депресия. Хората не искат да взаимодействат помежду си. Това е страшен проблем!

Въпрос: По принцип, стресът се дава специално, за да започне човек да се обединява с другите?

Отговор: Да. Разбира се, този проблем ще достигне до своя край. Той или ще ни доведе до голяма война, или хората ще разберат, че трябва да действат само за обединението. И тогава ще приемат науката за обединението – науката кабала, защото ще стане видно много бързо, че никакви други средства не помагат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 06.04.2016

[181335]

Единството на народа – начало на единството на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманГоворейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

  • Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
  • Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,“призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Да спасим отвлечените тийнейджъри от бедата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията „Поръчителство“, 16.06.2014

[137540]

Хармония между противоположностите в природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Обединение в името на живота

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес във Франция. Урок №1

Не трябва да си мислим, че нашето обединение ни позволява единствено да си прекарваме приятно времето или въобще да го смятаме за бреме.

Ние знаем, че първо е бил създаден един съсъд, напълнен с единна светлина. Обаче в такава форма творението (1) не усеща онова, което го напълва (2). То усеща себе си и своя живот, но не и източника на живот, т.е. съществува само на неживо ниво.

2014-05-09_rav_lesson_congress_n1_pic38

За да може творението да достигне до състояние, в което то да постигне висшата сила, която го е създала, и да стане като нея – вечно и съвършено, то трябва да получи същото свойство, същата тази природа, като на висшата сила.

Как да направим това? Висшата сила е пълно отдаване, а силата на низшия, на творението – е получаването. Излиза, че творението, състоящо се само от желание за наслаждение, ”създадено от нищото” и не мислещо за нещо друго, освен за напълване – трябва да се издигне на нивото на висшата сила, към природата на Твореца.

Затова творението се разбива на много частици – да допуснем, на седем милиарда човека, колкото е броят на човечеството. И всички те са отделени един от друг чрез егоистичната сила, намираща се в тях. Този егоизъм е пряко противоположен на силата на светлината, т.е. равен на тази сила със знак минус. Изолацията между нас е обратна на Твореца. И затова, ако всички сме обединени, то в своите свойства ще разкрием Твореца, превръщайки се в Него.

Затова Творецът (боре) се нарича ”ела и виж”, т.е. ела (бо) в такова състояние, при което ще Го виждаш (ре) в своите поправени усещания, свойства.

Затова сме се родили след разбиването на душите, за което се разказва като за прегрешението на първия човек с Дървото на познанието. А цялото ни поправяне се състои в това, да превърнем ненавистта в любов. Ненавистта – това е силата на нашата раздяла (делта). Ако я обърнем в противоположно чувство, то ще открием, че се намираме на стъпалото на Твореца.

Това е вечното и съвършено стъпало, което трябва да достигнем и до него се достига само за сметка на практическото обединение.

От 1-ви урок на конгрес във Франция, 09.05.2014

[134688]

Едно от двете, трето няма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Баал а-Сулам пише, че след демокрацията и социализма настъпва фашистки режим?

Отговор: Защото демокрацията не може да осигури задоволяване на желанието за наслаждение. Това желание расте и се нуждае от прогрес. Самото то иска да бъде все по-свързано, демокрацията го води до това състояние. Но каква полза получава то от обединението, по какъв начин да го реализираме?

Обединението може да бъде реализирано или само заради собствената ни полза, или заради Твореца. Едно от двете, трето не съществува. Ако напредваме по обикновен, естествен начин, тогава обединението се получава заради наша изгода. А това означава, че се обединяваме срещу всички останали и се опитваме да ги превърнем в свои роби.

Такъв подход можем да видим в целия свят след всеки повече или по-малко демократичен строй. Щом хората получат и капчица свобода, те веднага започват да усещат, че не им достига обединение. Но те не знаят как да го използват: добре, обединихме се – а какво по-нататък?

Необходимо е обединението да бъде използвано за някого или за нещо. И като резултат, то се използва за това да воюваме срещу другите и да демонстрираме колко сме силни, единни и сплотени като народ. Това се получава по естествен начин и задължително се случва. Дори сега тази тенденция вече може да се види в света. От ден на ден светът все повече се приближава до нацизма.

Достатъчно е да погледнем какво се случва в общия европейски пазар, при взимането на решения там, събитията в Америка, в Русия и в много държави по света. Може би вие не го усещате все още, но аз виждам, че нацизмът става все по-приемлив в обществото.

Започват да говорят за него като за нещо легитимно. Започват отдалече: от това, че трябва да се обсъди, така че да не се повтори пак. Но докато започне обсъждането, провеждат се конгреси, печатат се материали – и ето, че хората свикват с темата. Това е първият етап.

Макар да се твърди, че това явление е лошо, учените историци все пак трябва да го обсъдят. След това към обсъждането се включват философи, футуролози, изследвайки, как то се е случило и защо. Накрая те стигат до извода, че такова поведение е заложено в природата на човек и че нацисткият режим е закономерен етап в развитието на човечеството. Тоест той е заложен в природата ни и не може да бъде избегнат. Така се прави легитимация на фашизма.

После започват разговори за необходимостта от обединение на народа, за това, че са нужни санкции срещу емигрантите, за това, че ни е необходимо единство срещу враговете, защото сме слаби и губещи. Става дума сякаш за принудителни мерки, уж необходими за оцеляване. Постепенно тази идея все повече се развърта. За целта съществува специална технология, с помощта на която впоследствие – в течение на няколко години – на народа може да се продаде всичко.

Хитлер също не веднага е дошъл на власт, минали са много години от Първата до Втората световна война. И той е имал на какво да се основава, наистина е бил избран от болшинството. А днес това е още по-просто да се направи, защото обединението в наши дни е още по-търсена, още по-чувствителна тема. Защото съществува много по-голямо разочарование от нашето развитие.

Престанахме да се развиваме – цялото човечество. Нов мобилен телефон на всяка половин година – това не е свидетелство за технически прогрес. Това вече са стари технологии, няма нищо ново – просто се променя външното оформление, за да се продаде стоката. Достигнахме предела на развитието на техническата мисъл и скоро същото ще се случи с биологията и с всичко останало.

Вижда се, че има множество причини за развитието на нацизма. Тези тенденции се усилват във всички страни: във Франция, в Украйна, в Русия, в Америка и трябва да се замислим за това, докато все още не е късно.

От урок на тема „Денят в памет от Холокоста и героизма“, 28.04.2014

[133847]

Сам човек не струва нищо без останалите!

каббалист Михаэль ЛайтманКогато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Новият живот, в който истината е сладка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако от „сладко – горчиво“ трябва да преминем към изясняване на ”истина – лъжа”, то в крайна сметка се получава, че всичко горчиво е истина?

Отговор: На неживото, растителното и животинското ниво сладкото е истина, а горчивото е лъжа. В такова изясняване хората се намират във всеки един момент от живота си. Това е много забележимо при малките деца, а с израстването им става по-скрито. Лъжата маскира изясненията, правейки ги не толкова очевидни.

Излиза, че аз мога да се трудя и да изглеждам безкористен борец за правда, предан на някаква абстрактна идея, но всичко това да е лъжа. Просто тази абсурдна идея, тази висока цел ми се струва сладка, и затова съм готов да вложа силите си в нея. Всичките ни изяснения са насочени само към това да получим сладкото. А за правдата не сме готови дори пръста си да помръднем – докато, висшата светлина не ни даде такава способност, която се нарича вяра над знанието, сила за отдаване.

Дотогава нямаме никаква възможност да извършим дори и най-незначителното действие, което да не е изгодно за нашето желание за наслаждение, което се нарича сладко. Мога да сменя една изгода с друга, благодарение на своето разбиране, на осъзнаване, завист, стремеж за власт, слава, под влияние на обкръжението, общоприетото мнение, страха как ще погледнат на мен, ще ме одобрят ли другарите?

Всичко това променя поведението ми, но само защото са се променили приоритетите ми и онова, което преди ми се е струвало горчиво, вече не ми се струва такова. Тъй като знам, че ако се възползвам от тази горчивина, то ще заслужа одобрението на обкръжаващите ме. И затова, тя вече не ми се струва горчива, а става сладка.

Към такъв горчив вкус, който съм усещал в себе си, се прибавя сладостта на обкръжението, което ми казва какъв велик герой съм аз, с каква сила, и как всички искат да са ми другари. Излиза, че ми става сладко на съвсем друго ниво на вкуса. Но това все пак е сладко, за което си струва да се трудя – и затова се променям.

Струва ми се, че преминавам през някои поправяния, изменения, изкачвам стъпала, но всичко това се случва в същото това желание за наслаждение и по същество нищо не се променя. Качествена промяна може да се осъществи само за сметка на светлината, възвръщаща към Източника. Получавайки я, човек започва да усеща какво всъщност се нарича промяна.

Затова е казано: ”Вкусете и се убедете колко е добър Творецът”. Докато не опиташ – нищо няма да видиш. Ще си мислиш, че се променяш, но всъщност промени ще се случват само на нивото на този свят. Вероятно ще станеш по-човечен и по-малко загрижен за животното си състояние, но всичко това благодарение на все същото онова желание за наслаждение, само че по-сложно, задълбочено, егоистично, замаскирано, с по-зрял егоизъм.

В учебника всичко е просто: искам сладкото, а горчивото не искам. Но възрастният човек може да вземе горчивото, и ако го ценят и одобряват в обществото, то тази горчилка се превръща в сладост. А той вече се брои за велик, изключителен, мислейки, че е поправил своя вкус. Но всъщност, той си е все това егоистично дете, но много по-хитро и порочно.

Така преминава целият ни живот, докато накрая на този процес не достигаме до осъзнаване на злото. Всички тези промени, благодарение на които сме променяли горчивия вкус на детето в сладък при възрастния човек, нищо не са ни дали. По този път не ще постигнем правилното напълване на своето желание.

Тъкмо обратното, достигаме до там, че желанието се оказва напълно празно и не ни остават средства, за да се променим, за да усетим някакво напълване. Повече такива възможности не ни остават. И затова, в крайна сметка, човечеството се приближава до бариерата, до критичното състояние, когато е принудено да реши, че тук е необходима някаква висша сила, която да измени нашата реалност, да ни промени.

С други думи, нуждаем се от светлината, възвръщаща към Източника. Но хората не знаят за нейното съществуване и затова ние трябва да отидем при тях и да им обясним, че това е възможно, да променим реалността и да издигнем всички, благодарение на новото съзнание, позволяващо ни вместо горчивина, да постигнем сладостта вътре в обединението на хората. Там, вътре, в това обединение ние ще усетим новия живот.

От урока по статията ”Тайната на зачеването”, 13.08.2013

[114583]

Да облечеш думите в чувства

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Санкт-Петербург. Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че в нас още не се е сформирало окончателното желание, не ни достига още някакъв елемент или крачка. Как да направим атаката? В какво именно направление?

Отговор: В какво направление трябва да се движим, да превлечем повече светлина? В направление към обединение, за да донесе то радост на Твореца.

Извадете всичките тези думички от калъфчетата, в които са опаковани, говорете с чувствен човешки език, и тогава ще усетите какво не ви достига. Това ще бъде вашата атака.

А каква трябва да бъде атаката? С кого да се сражаваме? Само със себе си, системно вътрешно разбиване, омекотяване.

Не искам да ви успокоявам, но вие преминахте много състояния на този конгрес. Днес е третият ден от конгреса, когато ние обичайно завършваме всичко – всичко някак си отминава, хората започват да си мислят за отпътуването си. Тук това състояние липсва и не ни трябва, никой за това и не мисли. Всичко е насочено само към това, да се нанесе последният удар, последното усилие, за да се разкрие то като място, където ще се разкрие Творецът.

Мястото, където се разкрива Творецът е изход на човека към общото сливане. Тъй като във всеки от нас съществува завистта, че всички другари се намират в по-голямо обединение помежду си, отколкото съм аз с тях. Чувам един, друг, трети и усещам доколко те са обединени: „Боже мой! Какво е това?” – А аз не се чувствам такъв, аз всъщност още не съм такъв.

Страстното желание да вляза и да се загубя в другарите си трябва да е най-важното, основното, а след това – за какво правя това?

Понякога, разбира се, намерението може да се направи по-рано от действието, но сега, преди това трябва да е действието.

От 5-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 14.07.2013

[114299]

С помощта на простата психология на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманНеобходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Не създавай златен телец

каббалист Михаэль ЛайтманМного е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]