Entries in the 'Нови публикации' Category

Сбогуване с Европа

 

Тя е още тук, но нещо в нея е изгубено завинаги, и всички го чувстваме. Застаряващата Европа се спъна в това, което някога  вдъхваше живот в нея.

Старият свят е затънал в противоречия. След като се закле във вярност на демокрацията, той се подчини на брюкселските функционери, които никой не е избирал. Възхвалява равенството, но дивидентите отиват в Германия. Приютява имигранти, които не признават неговите ценности. Приятел е с Иран и се кара с Америка.

Не може да се споразумее за общ бюджет. Бори се за плурализъм, но нарича „популисти“ всички, които не са съгласни с неолибералния курс. В ход е непосредствената пропаганда и новинарството. Населението е отстъпило, но това не помага. Локомотивите се забавят, югът се разклаща, изтокът се опира. Англия вече и сама не знае какво е по-добре: да напусне или да остане.

Така свършва великата епоха. Настъпват нови времена и за първи път от хилядолетия Европа не е напълно готова за тях.

Наблюдавайки отстрани конвулсиите ѝ, някои предпочитат да подценяват значението им. Други иронизират, присмиват се, подиграват се. Трудно е да вдигнем глава и да видим истинското значение на събитията.

А в действителност не Европейският съюз се натъква на вътрешни конфликти. Този европейски дух, центърът на цивилизацията, идеологическият авангард на човечеството, умират на руините на своята мощ. Европа вече не е център на света – по-скоро е център на миграцията. Тя губи от тези, които някога е завладяла: Китай, Индия, Азия като цяло. Тръмп я избутва в ъгъла. Нейните елити и правителства предават своите народи. „Гостите“ започват да доминират.

Падението на Европа е разпад на вековни фундаменти. Основата, върху която е установен съвременния свят, е разбита. Защото Европа е източникът на култура в продължение на хиляди години, от дните на древния Рим. Много от нас, и ние също, черпихме от него. Философия, религия, мироглед, наука, образование, подход към живота, прогрес – всичко започна оттук, разпространи се на другите континенти и държави, мина през колониализма и много пъти израсна върху различни почви… Но сега умира.

Изчерпана е вътрешната, трансцендентална основа, заложена в нашите гени. Всички сме от Европа, дори и ако никога не сме били там. Изгубим ли нея, губим част от себе си.

Повече от един континент

На какво се основава Европа вече 2000 години? Какво вдъхна живот в нея, даде ѝ сили?

Ако влезем вътре, в сърцето ѝ, ще намерим еврейско наследство, заимствано веднъж и трансформирано според влиянието на времето и човешката природа. Неслучайно периодът на образуване на Европа днес се нарича „юдео-християнски“ въпреки, че това определение е объркващо. Ако махнем всички завеси, то в идеологическия, концептуален смисъл, Европа е получила първоначалния си тласък от кабала.

„Платон и неговите предшественици са похитили външната обвивка на науката кабала, посвещавайки много време на учениците на пророците. Те откраднали основите на науката на кабала и ги облекли в дрехи, които не им принадлежат“.

Това пише кабалистът от миналия век, Баал аСулам.

„Моят учител Питагор, бащата на философията, е приел своето учението от кабалистите. Той пръв е превел думата кабала, непозната на съвременниците му, на гръцки с думата философия „.

Това е казал известният немски учен и хуманист Йохан Райхлин, който е живял преди петстотин години. Той е повторен от Реймънд Лулий, писател и изследовател от XIII век:

„Науките като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от нея (кабала), затова всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила, и заради това тяхната обосновка не е достатъчна без нея“.

Не само религията, но самата сърцевина, самата същност на западната цивилизация се е родила в периода, когато кабалистичното учение е докоснало нейните кълнове. Този контакт се е превърнал в катализатор за нова епоха, нов свят, в глобалния стадий на който живеем с вас. Европа се е обединявала и разпадала, падала е и се е изправяла, но постоянно е била устремена напред, пробивайки в бъдещето, борейки се, незадоволявайки се с постигнатото.

Нейният дух на пионерство е поразявал и подчинявал другите народи. Да, той е бил жесток, ненаситен, но повеждал всички след себе си. Америка също е негово творение. Дори Европа да е наследила от кабалистите само искра и то преиначена, но дори този заряд е достатъчен за дълго време и за безпрецедентен възход.

В епохата на Ренесанса европейците преосмислят основите си и откриват, че техният корен е в кабала. Затова в прав текст пишат основателите на европейското Възраждане. Италианският учен Джовани Пико делла Мирандола, който специално изучава иврит, за да изследва кабалистични трудове, признава:

„Истинското тълкуване на Закона, което беше разкрито на Мойсей… се нарича кабала„.

Всъщност, философите неоплатоници са основали през онези времена кабалистично училище. Както казва съвременният учен Джефри Сатиновър, те „подлагат кабала на строго изследване, част от тях я изучават тайно, друга част – открито, някои дори са платили с живота си за тези усилия“. За съжаление, тяхната смелост и научна коректност не са били оценени нито от европейците, нито от еврейския народ.

По един или друг начин, Европа изминава дълъг път, по който евреите я придружават постоянно. Обменът на способности продължава векове. И тогава, с първите проблясъци на либералните свободи, еврейското участие приема колосален мащаб.

„Израел се разхожда из Европа като слънце: където свети, от земята израства нов живот, а там, откъдето се отдалечава, всичко изчезва“.

Така свидетелства Вернер Зомбат, немски икономист и един от водещите европейски социолози от началото на XX век.

Но нищо не трае вечно. Нашето време стана за Европа не просто преходен етап – то увенча нейните постижения и пише епилог. Да, все още живеем в този „епос“, но няма да има продължение. Ще има още нещо.

Как точно ще продължи процесът? Новата ера отново зависи от нас – от народа на Израел. Какво да направим, в този свят всичко е „обвързано“ с евреите.

Еврейска основа

„Винаги ни е необходима солидарност с Израел, каза президентът на Чехия Милош Земан, говорейки в Парламента пред парламентаристите. – Когато предаваме Израел, ние предаваме себе си“.

Изглеждаше, че Европа е на върха, на границата със съвършенството, на прага на пълното единство, но само след няколко години трябваше да осмисли причините за своето фиаско. И тази рефлексия подсъзнателно я води към нас – към тези, с които започна всичко.

Поддръжниците на Земан, обаче, са твърде малко. Точно както и преди хиляди години, европейците не са наясно с произхода на своята цивилизация, не разбират ролята на еврейското наследство и… не обичат евреите. Антисемитските настроения стават все по-силни по целия Стар свят. Заплахите постоянно се увеличават и идват далеч не само от мюсюлманите. Що се отнася до европейската политика по отношение на Израел, едно може да се каже в нейна защита – това все още не е BDS /Антиизраелско движение Boycott, Divest, and Sanctions/.

Нека, както и Земан, да бъдем честни: Европа постепенно стига до обичайното заключение, че за нейните неприятности сме виновни ние. Един ден тя ще го каже на глас, без колебание и ще създаде условия за нов Холокост.

Какво не сме ѝ дали? Защо всичко се връща в този кръг? Може ли това да бъде предотвратено?

Да, отговаря науката кабала. Може и трябва. Преди две хиляди години преживяхме най-тежкото духовно падение в нашата история и затова не можахме да дадем на Европа главното – разбирането за това, какво е истинско единство. Европа винаги разбира нашето послание за него не точно, извращава го, прилага го във вреда. Не е изключение и Европейският съюз, който сега преминава през осъзнаване на собственото си зло.

Така че, преди отново сочещият пръст да бъде показан на евреите, е необходимо да се вземат мерки.

Не, не можем да обясним на европейците, че не са прави. Когато ни гледат, те чувстват вътрешна правота, която категорично свидетелства за това, че евреите са виновни „по дефиниция“, поради факта на своето еврейство. Коренът на това е в подсъзнанието, в общия духовен багаж на поколенията. Цялата европейска история е наситена с тази ненавист. Подвели сме ги и въпреки, че не разбират как и в какво, те няма да ни слушат.

Въпреки това, можем да им покажем от какво те наистина се нуждаят, общочовешко единство без губещи. Истински просперитет без разплата за наивност. Когато народите го видят със собствените си очи, осъждането в сърцата им ще бъде заменено с надежда. Те ще почувстват, че си струва да се държат за нас, да вървят след нас. Защото имаме духовна основа, с помощта на която всеки ще бъде спасен.

Да, самите ние още не осъзнаваме възможността, която ни предлага кабала. В продължение на две хиляди години напълно забравихме за нея. Ами, време е да си спомним. Защото това не е просто наука, това е нещото, което ни свързва заедно, това е нашата основа – за разлика от европейската, непоколебимата. Благодарение на нея ще се обновим и ще заемем нашето място в света. Благодарение на нея сбогуването със старата Европа ще стане пролог към истинско единство.

[237949]