Entries in the 'Науката Кабала' Category

Защо децата не искат да живеят (клип)

Един от последните трагични случаи, разпространен в масовите медии: във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, за това, че иска да се самоубие. Той разказал със сълзи на очи: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме пребива. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Виждаме, че сега децата или извършават убийство, или искат да завършат живота си със самоубийство.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

[237305]

Как се чувстваш в тези трудни дни?

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Коронавирус – бумерангът на природата

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

Защо децата вземат наркотици?

Въпрос: В Берлин 11 годишни момичета вече приемат екстази. Регистрирано е увеличение на броя на тийнейджърите и децата, които злоупотребяват с наркотици. Това предизвиква тревога и при политиците,  и при учените.

Приемайки тези препарати, хората стават общителни, чувстват се влюбени, по-отворени към другите. Когато обаче действието им премине, се появяват раздразнителност, депресивно настроение, загуба на сила, нарушена концентрация. Такъв „махмурлук“ след приема на хапчетата може да продължи няколко дни.

В същото време в Берлин се формира среда, свързана с дрогата. Можете да отидете на място, където можете да тествате наркотиците за тяхната чистота, да ги пречистят, за да избегнете леталния изход след приема.

Деца. На 11 години. Това е четвърти клас, началото на гимназията. Откъде у децата е това привличане към наркотиците, като към нещо, което предизвиква такива положителни емоции? Това  детство ли е…

Отговор: Малкият човек иска да се чувства добре, интересно. Светът около него става добър – нещо, което наистина му липсва. Светът става весел – нещо, което го няма в този свят. Светът става приятелски настроен – това, което изобщо го няма никъде. Той изгражда света си с помощта на тези таблетки. На тях им е много трудно вътре в себе си, те не могат да издържат! Някога хората са били в редиците и това ги е удовлетворявало, работили са усилено и са се чувствали на място си,  но младото поколение не е такова, не иска това. То иска да се чувства добре по друг начин. Поколенията минават, немският дух се променя.

Освен това в Германия, Франция и Великобритания 15% от населението са имигранти. А това означава, че там обществената атмосфера се променя с неудържима скорост. И младото поколение немски деца трябва по някакъв начин да се адаптира. Учат ги, говорят им, а и самите те виждат, че трябва по някакъв начин да възприемат света, който възрастните са създали за тях . Европа вече не е тази, която беше преди.

Въпрос: Казахте, че децата търсят изход от себе си, за да излязат от затворения свят, в който се намират. Как може да стане това? Какво казва науката кабала?

Отговор: Науката кабала казва, че е необходимо да направим за тях щастливо детство. Но възрастните трябва много добре да се постараят. И да знаят как да го направят. А те не го правят по никакъв начин.

Въпрос: И как да го направят?

Отговор: Да бъдат свързани чрез добри връзки помежду си и после, на тяхната основа, да създават такава атмосфера за децата, че те да се чувстват добре. Така, че на 11 години да искат да играят помежду си, а не да се потопят в призрачния си свят.

Хората трябва да изграждат обществото, а не го правят. Те се подчиняват на мултикултурата, либерализма. Резултатът е, че просто губят себе си и следващото поколение.

 Взаимодействието между хората е това, което липсва на децата и затова търсят таблетките.

Сега присъстваме на прераждане на поколението. Имаше поколение на компютри, после поколение на телефони и сега това вече преминава към следващото ниво.

Въпрос: Учените казват, че живеем във време, което е светкавично бързо. В една секунда хората изпращат шестдесет милиона съобщения в социалните мрежи. Ако преди време, гледайки филм, сме възприемали по няколко кадъра в минута, сега възприемаме няколко десетки. Тоест, ставаме абсолютно нетърпеливи.

Децата, както изглежда, също искат тук и сега резултата, към който, може би, подсъзнателно се стремят. Как да преодолеем това нетърпение? И като цяло, нетърпението по някакъв начин помага ли в нашия скоростно променящ се век?

Отговор: Не вярвам във всичко това, защото в крайна сметка човек трябва да изпита напълване на своите желания, усещания. Той мисли, че ще ги напълни с броя на кадрите в секунда. Това няма да стане. Той мисли, че ще се напълни и от това, че ще пътува по целия свят, развличайки се, разглеждайки всичко – това също ще свърши.

Всичко постепенно свършва. Освен това, кризата няма да ни позволи да  си обикаляме по света и да правим каквото си искаме. Наближава огромна криза и се надявам, че ще постави всички ни на място.

Въпрос: Как можем да заменим таблетката екстази с духовна „таблетка“ – „таблетка“ за изход от себе си?

Отговор: Замяната с духовна „таблетка“, разбира се, би било хубаво, но затова ние с вас ще трябва много добре да поработим. Ще трябва да разпространим тези знания, възможността да излезем от себе си в много по-висши сфери от екстазито, от телефоните, компютрите и т.н.

Човекът практически е неограничен в своето постижение, в своето развитие, в усещането за вечността, съвършенството на природата. Трябва да му покажем, че това е възможно. Необходимо е в него да се развие способността да  усеща висшия свят буквално в детска възраст. Надявам се, че ще доживеем да го видим.

От ТВ програмата „Новини с Майкъл Лайтман“, 14.07.2019 г.

[252652]

Във водовъртежа на живота

Въпрос: Всички постъпки на човека, всички негови състояния в този живот предварително ли са предопределени, освен неговия стремеж към духовно развитие?

Отговор: Към духовното развитие  човекът също има определена предразположеност. Той чувства, че нещо го привлича.

В крайна сметка ние в нашия свят не просто се носим във водовъртежа на живота. Ако аз, например, погледна назад, от височината на моите седемдесет години, ще видя как през цялото време бях насочван нанякъде. Въпреки, че  понякога потоците бяха бурни и ме носеха от държава  в държава, от общество в общество, но това все пак беше целенасочено движение.

На някакъв етап от пътя на човека се дава възможност да вземе в ръце веслата  и да насочи лодката си в някаква друга посока. Той трябва да го разбере, да осъзнае, да определи какви платна да вдигне, как да управлява своя малък житейски кораб.

По принцип, 99.9 % от хората не го разбират. Но има хора, които се опитват по някакъв начин да се насочат нанякъде, въпреки, че също не разбират къде и защо.

Затова сега, в нашето хаотично време, когато водовъртежите ни носят неясно накъде, се разкрива науката кабала, която обяснява, че по принцип  имаш възможност да влияеш на своята съдба, имаш свобода на волята.

Въпреки факта, че ти въздействат заложените в теб първоначални данни, това няма значение. Все едно, дава ти се възможност да въздействаш на себе си чрез средата. Само е необходимо всеки път да избираш все по-правилното обкръжение.

По принцип, средата не се избира, а се намира ясно според целта и се влиза в подходящото обкръжение. Затова, на първо място трябва да се избере целта на живота.

Ако искаш да бъдеш музикант, художник или учен, в съответствие с това избираш средата, в която ще се развиваш, за да се приближиш до целта, която те привлича, която ти е необходима.

Въпрос: Значи през всички десетки хиляди години развитие на човечеството не сме имали свобода на избора. Но на някакъв определен  еволюционен етап тя се появява в човека. Той като че ли случайно намира някакво обкръжение. И това също още не е свобода на волята. Тя започва, когато той вече е в това обкръжение и работи с него?

Отговор: Да, свободата на волята на човека се проявява в степента на неговото подчинение на обкръжението, за да попива от него всички свойства и сили, необходими за постигането на целта.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи кабала“, 04.02.2019

[256830]

Коронавирусът е само началото?

Новият коронавирус 2019-nCoV парализира гигантски мегаполиси в Китай и вече проникна в други части на света, достигайки до Франция, САЩ, Канада, Австралия и други страни. За мен това не е просто епидемия, а индикатор за глобалните процеси, които се случват в човечеството.
Нашият свят не е статичен, той се развива и се развива негативно. Не става въпрос за климата, нито за епидемиите, те са само последствия. Причината се крие в първоначалния „материал“ на мирозданието – в нашето егоистично желание. Този „вечен двигател“ никога не спира и все още не сме се научили как правилно да работим с него.
Науката кабала ни разкрива света в по-дълбока перспектива. Той не е такъв, какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Бихме предпочели да растем и живеем в непроменлива, разбираема среда, в позната обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични.
Системата, чиито ресурси използваме, не е „склад“, а жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни импулси, внезапни скокове, те са внезапни само за нас. Понякога дори животните усещат приближаването им по-добре от хората.
И тъй като ние, хората, сме най-развитите създания, ключовата част от общата система, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в природата.
Обаче не става въпрос за егоизма като такъв. Неговият растеж сам по себе си е естествен, програмиран. Проблемът е друг: ние не го компенсираме, примиряваме се с това, което се случва. Или обикновено вярваме, че така и трябва да бъде. В кабала компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на противоположна сила се нарича „поправяне“. Отхвърлянето му причинява страдание. И дори и да не виждаме тази връзка, тя действа
и всъщност няма нищо изненадващо в новите вирусни щамове. Системата на мирозданието е единна. Тя реагира на различни нива на човешкия дисбаланс. И затова борбата с вирусите е борба със последствията, която в най-добрия случай омекотява удара, но не коригира радикално ситуацията. Това означава, че ни очакват нови епидемии, породени от дисбаланса в самите нас. Докато преобладава отрицателното в човека, е безсмислено да се разчита на мир и спокойствие.
Разбира се, аз не чета нотация, а говоря за реалностите, за нашите отношения такива, каквито са. Да бъдем честни със себе си. Лесно е да открием отрова във всичко, което ни свързва. Опитваме се да компенсираме изкуствено тази отрова с морал, закони, политическа коректност, добронамерени видеоклипове, фина и груба агитация. Искрено се надяваме, че доброто в нас ще възтържествува. Но това е самозаблуда. Невъзможно е да балансираме собствената си природа, действайки според нейните правила. Истинският баланс е да се издигнем над себе си към единство. Всички останало е палиатив.
На днешния етап дисбаланса в човека излиза на ново ниво и реакцията на природата ще бъде съответна. Предполагам, че системата няма да се ограничи с вирусите, които засягат тялото.
Следващият ред вируси ще бъдат от ново поколение, ще влияят на психиката ни, на психологията ни. Те ще извадят различия, противоречия, отклонения, ще предизвикат колективни ексцесии и психози на ценностна, идеологическа и социална почва. Днес такива „мутации“ обхващат различни страни на мирогледа, културата, науката, принуждавайки дори учените и специалистите да изсмукват от пръстите си напълно безпочвени постулати. Преди зад такива явления имаше користолюбие, властолюбие, елементарна глупост, но сега това се смесва с „инфекциозно“ безумие.
Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс, неправилна връзка между плюса и минуса. В термините на науката кабала това е „затваряне“ на две противоположни желания без „екран“, който тук играе ролята на съпротивление в електрическата верига. В резултат на това противоположностите не могат да взаимодействат хармонично, поддържайки здрав живот и правилен курс на развитие.
Ясно е, че с течение на времето разликата между крайностите ще се увеличава. Неслучайно признаваме като нормативни все повече форми на поведение, семеен живот, сексуална изява и
самоидентификация. Засега все още успяваме по някакъв начин да приемаме и контролираме тези изкривявания на основите. На следващия етап „вирусите“ с ново качество ще излязат от контрол и ще доведат до хаос в дома ни.
Дълго време дисбалансът между двете начала се проявяваше постепенно, без „да бърза“, което ни позволи да го „усвоим“ с различна степен на успех. Сега обаче нещата не са такива: темпът на развитие се увеличава и дисбалансите рязко се обострят. Без да се грижим за тях системно, фундаментално, няма да се справим с предизвикателствата, няма да намерим лекарство за най-новите вируси. И тогава те може би ще се превърнат в по-голяма заплаха от атомните и водородните бомби. Всъщност, защо са необходими масови разрушения, ако е достатъчно да се „разбие“ съзнанието и хората да се превърнат в безпомощни „растения“, или лишени от логика безумци и марионетки.
Като цяло ние не се борим с вирусите, а неуравновесената форма на съществуване, която се проектира на различни нива на природата. Най-яркият пример е ракът, който принуждава поразените клетки да „ядат“ обкръжението си. Онкологията е нашата обща универсална диагноза.
Време е най-накрая да осъзнаем, колко е опасен дисбалансът между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване. Тази разлика в потенциалите е необходимо да се балансира, да се поправи – в себе си. Да се допълни липсващото, така че противоположностите да станат едно цяло и да издигнат човечеството до истинско равновесие.
Всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ще посочат човека като източник на дисбаланс.
Но какво му пречи да го види сега?

[259450]

Свобода на избора, ч.3

 

Защо обществото влияе на индивида?

Въпрос: Защо всичко е създадено така, че аз като индивид се намирам под влиянието на обществото? Какво ми дава това? Как мога да го използвам за моето духовно развитие?

Отговор: Работата е в това, че с помощта на обкръжаващото ме общество аз мога да управлявам себе си. Ако съм затворена система и не мога да направя нищо със себе си и в себе си, колкото и да се въртя  като куче след опашката си, няма да се получи нищо, защото имам определени свойства, качества и ако работя с тях, ще бъда същият аз.

Как все пак да направя така, че  да изляза от себе и да  си въздействам отвън ? Тук науката кабала ни подсказва много интересен принцип.

Тя казва, че ако имам ясно, избирателно отношение към обкръжението: “Това е добро за мен, а това е лошо. Искам едното да ми влияе повече, а другото по-малко”, тогава избирам източниците на влияние върху мен, сортирам ги и се слагам под тяхното влияние. Така се управлявам чрез обкръжаващото ме общество.

Може би, имам нужда два часа да бъда под въздействието на една група хора, три часа на друга, да слушам репортаж по телевизията, да прочета статия във вестник или да вляза в интернет.

Постоянно трябва да следя какви външни въздействия избирам, защото по този начин създавам себе си. Това е процес на сътворяване на себе си. Това е важното. В това е моята свобода на волята. Тази възможност, тази свобода ни е дадена от Твореца.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 04.02.2019

[256827]

Какво да правим, за да не се обиждаме

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]

Как да предотвратим стреса на работното място?

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

 

[238953]

Разумът от гледна точка на кабала

Въпрос: Какво е разумът от гледна точка на кабала? Единственото нещо, което различава хората от животните?

Отговор: Разумът е чисто спомагателна настройка, която ни помага да разграничим едно чувство от друго.

Сам по себе си разумът не съществува. Тъй като има различни желания с тяхно напълване, за да ги сравняваме, съществува разумът. Той само ги обслужва, като установява между тях система за сравнение и ни помага да се адаптираме. Желанието е първично, разумът е вторичен.

Колкото повече са желанията на човека, толкова разумът му е по-развит, защото тласка човека към възстановяване на мрежата от връзки. Затова е важно не едно голямо желание, а много различни и противоположни желания с всякакви видове напълвания и тяхно сравнение.

Въпрос: Може ли човек да развие желанието?

Отговор: Разбира се. Някога хората са били енциклопедисти, занимавали са се с абсолютно  всички науки, изкуства. В днешно време това е невъзможно, защото в противен случай няма да напреднеш. Но, по принцип, ако не си поставяме за цел постигане на егоистични върхове, то и днес можем да бъдем всестранно развити.

Науката кабала е против едностранното развитие, защото всички четири стадия в нас трябва да бъдат хармонично свързани.

От урока на руски език, 01.04.2018

 

[231107]

Европейски урок

каббалист Михаэль Ð›Ð°Ð¹Ñ‚Ð¼Ð°Ð½В статията „Мир в света“ Баaл а-Сулам пише: „Мирът в отделното общество е обусловен от мира в целия свят, защото ние сме достигнали такова ниво на развитие, че целият свят става едно общество, един народ.

Всеки човек в света е принуден да се грижи за благото на целия свят и да му служи вследствие от това, че обезпечава своето съществуване за сметка на цялото човечество.“

Ние започваме да го чувстваме още днес. Но то ще стане много осезаемо, когато светът започне да се разпада, което ще се случи скоро. И тогава ще разберем, че вече не можем да бъдем заедно в тази егоистична форма, която работи сега, не можем да останем в този съюз. Невъзможно е нито да се разделим, нито да се обединим.

Това е много опасно състояние, което може да доведе до война. Представете си, че Европейският съюз се разпадне и всички страни прекъснат връзките помежду си.

Нито една държава не може да съществува в изолация, не може да обезпечи дори своите насъщни нужди. Този разрив ще се отрази на цялото човечество, на обществото, на семейството, на всички социални, икономически и държавни системи във всяка страна.

И тогава хората ще разберат, че обединението не е само за да си осигурят прехрана, облекло, всички нужди. Природата ни задължава да се съединим вътрешно. Ако няма вътрешна връзка и взаимно допълване, всички останали изградени от нас системи няма да могат да работят.

Това е много труден урок. Ако го преминем с помощта на науката кабала, той няма да изисква много вътрешни търсения и усилия, война и кръв. Ако не разпространим знанието за кабала в света и не реализираме вътрешната връзка в кабалистичните групи по цяла Европа, то в Европа ще има пълен и много болезнен разпад.

Ние трябва да изградим между нашите европейски групи вътрешна духовна връзка, която ще действа като вътрешно духовно правителство на този континент. Всички ще почувстват, че в тези хора има нещо особено: има идеали, висша цел, методика, че те са способни да отговорят на насъщните въпроси.

Защото те разбират защо има криза: не заради монетарната политика или проблемите на екологията, международната търговия или увеличението на импортните такси. Всичко това не води до решение. Единственото решение е да се построят правилни и добри отношения между всички в рамките на общата човешка система.

А това не може да направи никой друг, освен кабалистите. Затова правилният резултат от конгреса е организацията на такава европейска група, която ще стане вътрешна, духовна, идеологическа основа на целия европейски континент.

Това може да изглежда фантастично и нереално, но преди десет – петнадесет години и моите прогнози за предстоящата европейска криза изглеждаха нереални. Днес тази криза, която се разрази заради това, че съюзът беше създаден без поправяне на природата на човека, е очевидно за всички. И следващият етап ще се разкрие още по-бързо.

От предварителния урок на конгреса в Италия „Всички като един“, 26.07.2018

[231026]

Самозванците са готини

Реплика: 58% от работниците в сферата на високите технологии страдат от синдрома на самозванеца. Изследователите казват, че са интервюирали хора в много IT компании и 58% от запитаните почти десет хиляди и петстотин са отговорили, че имат този синдром, че се чувстват като измамници дори след 14 години работа на едно и също работно място. Те чувстват, че работата е над тях, че им дават незаслужено увеличение.

 Отговор: Като цяло това е хубаво. Работата трябва да притиска човека, да го подтиква към усъвършенстване. А какво води човека напред, ако не усещането, че няма накъде да расте и че е недостоен за позицията си?

Те чувстват, че им предстои много работа, заради която трябва още и още да учат, да придобиват допълнителни специалности, знания. Какво лошо има в това?

От друга страна, трябва да мислят, че едновременно с това трябва имат увереност, че ще могат да преодолеят своята несигурност. Но не толкова, че да се изпълнят с излишно самодоволство,  а наистина да растат през цялото време. Това е похвално.

В науката кабала това е постоянно състояние. Аз не мога да си представя, че ще съм напълно удовлетворен! Това е животинско.

Въпрос: Какво е в кабала усещането  за „синдрома на самозванеца“?

Отговор: Аз нистина чувствам, че ние в този свят сме като цяло самозванци. Ние сме получили нашите желания, нашите големи стремежи към такова съвършено състояние като някакъв подарък, който трябва да отработим. Това е аванс! И ние трябва да го отработим. Така се чувствам през цялото време, както и моите ученици, и моите учители.

Въпрос: Какво означава да отработя?

Отговор: Да отработя означава да достигна до състояние, когато в действителност ще му съответствам. Но това е моето пълното поправяне.

 Въпрос: Как правилно да го използваме, за да не попаднем в самоизяждане?

Отговор: Тук е необходимо да се придвижваме по три линии: дясна, лява и средна. Тоест, от една страна, не трябва да има самохвалство, от друга страна, трябва да има пълна проверка и осъзнаване на несъстоятелността.

И върху тези две линии трябва да има трета линия – когато се движим напред в осъзнаване на двете предишни. И винаги напред да виждаме целта, където ще се съберат и двата подхода, когато аз чувствам себе си, от една страна, съвършен, а от друга страна – несъвършен, а тяхната връзка пред мен ме дърпа напред.

Кабала обяснява как се прави. Това е цяла система. Но без нея е невъзможно да се движим напред. Може би затова хората трудно търсят нови решения. А кабала разказва как да го направим.

И възниква много интересно действие за разширяване на съзнанието. Когато вървиш в средната линия, съзнанието се разширява. Тогава ти наистина вървиш напред и дори изпреварваш задачите, които стоят пред теб.

Ти предвиждаш тях и тяхното решение. Не ги дърпаш зад теб,  не ти се предлагат, и ти нещастен, не знаеш, какво да правиш, не им съответстваш. Напротив, получава се така, че работата бяга след теб, а ти вървиш напред.

 На това трябва да се научим. Който иска, ще дойде при нас.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 12.09.2018

 

[235470]

Тайната на женската сила, ч.4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В каква посока днес жените трябва да насочат мъжете в света и какво трябва да изискват от тях?

Отговор: Днес жената сама е изгубила вярната посока, спряла е да действа съгласно своята природа, а следва изкривени ценности, които е получила в резултат на неправилно възпитание. И затова тя не изисква от мъжа това, което е необходимо.

Жената винаги е оценявала мъжа от гледна точка на това, дали е способен да създаде семейство за нея. Така е било във всички култури, във всички времена. Но днес момичетата са възпитавани по такъв начин, че не гледат това, а мислят по какъв начин да се уредят с този или друг мъж. За тях професията е по-важна от семейството, децата, съпругът.

Да се надяваме, че както е било винаги и във всички поколения, в крайна сметка злото ще бъде осъзнато и ситуацията ще се промени. Необходимо е да разберем, че от природата не можем да избягаме и въпреки всичко, ще ни се наложи да изпълним нейните закони. Ние ще бъдем задължени да създадем навсякъде нормално, добро семейство.

Въпрос: Преди се считаше, че само мъжът избягва да създава семейство и предпочита свободния живот, без задължения, а жената го задължава да се ожени. Но днес много жени също не искат да се обвързват със семейство и тази тенденция се засилва. Как ще характеризирате тази ситуация и какви са перспективите?

Отговор: Днес сме в глобална криза, която включва сериозна криза на семейството, като основа на човешкото общество. Но ми се струва, че това е временно явление и в крайна сметка отново ще се върнем към това, че природата ще поиска своето. Ще се наложи да намерим цел на живота си вътре в нашия живот, вътре в семейството, със съпругата и децата, заедно с всички професии и задължения.

Целта не е да бъдем свободни от всичко. Свободата от семейство не ни дава никаква печалба, а само загуба, и за мъжа, и за жената. На младото поколение все още му предстои да направи това откритие. Тези рамки са определени от природата и както и да се въртим, ще ни се наложи да живеем в тях. Въпросът е само как вътре в тези рамки да организираме живота си така, че да бъдем доволни от него – не свободни, а именно доволни.

Свободата, при която от никого не зависим и на никого не сме длъжни, може да стане причина за всичките беди. В края на краищата, от страна на природата, ние живеем част от нашия живот според животинските закони и се нуждаем от храна, секс и семейство. Това е необходимото изискване на нашето тяло.

Откъсвайки се днес от семейството, създаваме проблем, защото се оказваме в непознат свят, като в космоса. Човекът, който не е свързан със семейство, е свободен като вятър: днес е тук, утре – там. На мъжът, като на вечното дете, това може и да му харесва и да му изглежда игра. Но това е временно и в крайна сметка води до неприятни явления.

И сексуалните отношения не могат да бъдат напълно свободни. Въпреки, че не съм фарисей, мисля, че те трябва да бъдат регулирани, а не такива, каквито са днес, защото това води до неприятни последствия. Същото се отнася и до храненето. Всичко, което се отнася до нашето животинско тяло, трябва да бъде премерено и в норма, подходяща за здравословно съществуване.

Струва ми се, че модата на безгрижния живот скоро ще отмине. Както винаги, злото на това развитие ще бъде осъзнато, като не се налагат никакви ограничения на човека и по естествен път, изведнъж, ще започне връщане назад.

Въпрос: Как науката кабала вижда особената сила на жените?

Отговор: Кабала счита женската сила за основа на природата. Жената трябва да поеме юздите в свои ръце и да вземе по-голямо участие в управлението на света от сега. Тя трябва да използва силата на своето влияние върху мъжа, който е по-слаб от нея.

Аз не обвинявам жените, но те имат възможност хубаво да помислят над това, какво са длъжни да направят в този свят, а не да чакат кога светът сам ще се промени към по-добро.

Жената трябва да изисква от мъжа да стане мъж, тоест да обезпечава женската част от човечеството с това, което е нормално за една жена: дом, деца, семейство, храна, дрехи, мир, спокойствие – всичко, от което се нуждае женската природа.

Повече не ѝ трябва, но това мъжът е длъжен да и осигури – за това и съществува.

Предишни публикации:

Тайната на женската сила, ч.1

Тайната на женската сила, ч.2

Тайната на женската сила, ч.3

От 946-а беседа за новия живот, 14.01.2018

[225937]

Езотерика

Въпрос:  Винаги съм се интересувала от езотерика, но сега разбрах за науката кабала и осъзнах, че съм я търсила през целия си живот. Как да обясним на интересуващите се от езотерика, че има нещо, което стои много по-високо и е по-реално?

Отговор: Работата е в това, че езотериката е егоистично учение, което на практика не говори за това, че човек трябва да се променя. Необходимо е да се съсредоточиш малко, да бъдеш добър в рамките на това, което си и за вас ще бъде добре, и за останалите ще е добре, ще започнете да се чувствате комфортно.

Науката кабала казва: не, трябва да изминеш  специален път, когато напълно ще се освободиш от своя  егоизъм  и той постепенно ще умре  в теб. Ти  се съгласяваш, ти го искаш, трябва да се увериш, че то се случва, да присъстваш при постепенното му изчезване, така че вместо него, в теб да се появи свойството   отдаване и любов.

Ето защо не бих казал, че кабала е езотерика или дори висша езотерика, тя е нещо противоположно. Може би на пръв поглед това не е видимо, защото на всички езотерици им се струва, че се променят, променя се тяхната природа,  придобиват душа. В това трябва да се убедим.

Не бих съветвал директно да се започне да се разпространя кабала на всички и всичко, тя не е за всеки. Направете го внимателно, предложете им нещо допълнително към това, което учат, отколкото да практикуват. Може би някой от тях ще се заинтересува. Нека просто да разберат, че има такова учение. То ще им помогне да се придвижат напред.

Въпрос: Вие против всякакъв натиск ли сте?

Отговор: Няма натиск в духовното. В никакъв случай не оказвайте натиск. Човек, който започва да усеща за какво говори кабала, сам пристъпва към нейното изучаване. И освен това, той вижда, че по друг начин не може. Само чрез вътрешния порив на сърцето.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018

 

[ 231692]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Събрание на приятелите

Въпрос: Спортната тренировка преминава под ръководството на треньор на футболното игрище или в спортната зала, учението се заключава в четене на учебници, слушане на лекции, записки. На какво се основава „семинарът“ в кабала – върху беседа на хората един с друг?

Отговор: Семинарът е построен върху беседа между хората, но тя се води на основата на особени текстове, написани от кабалисти. Всеки път се подбират откъси по определена тема, на основата на която се строи семинар.

Семинарът не е просто обсъждане, тъй като не е толкова важно, какво говорят хората. Ръководителят може дори да помоли всички да говорят едновременно, заедно. Има значение не това, какво ще кажат, а какво се случва в техните сърца: доколко искат да се включат в групата, за да ѝ отдават, да се съединят с другите и да разкрият Твореца. Тоест важни са не думите, а вътрешният стремеж на човека по отношение на десетката.

Има особен вид семинари, които се наричат „събрание на приятелите“. В него участват вече не десет, а голямо количество хора, сякаш много десетки се съединяват заедно. Да допуснем, в света има осем милиарда човека, тоест осем милиона десетки. Това също е един вид „семинар“, което повече прилича на събрание.

„Събранието на приятелите“ е по-общо действие, което се подчинява на същите закони, както и семинарът. На събранието на приятелите ние не влизаме в изяснения, а говорим за положителни неща: за нашите успехи в придвижването, за величието на приятелите, учителя, Твореца, величието на нашата цел, за нашия подем. Събранието на приятелите винаги се провежда в „дясната линия“, тоест без всякаква критика, за да се повдигне духа в групата.

Обикновено събранието на приятелите се води в голяма група, където има много хора, и всички десетки се съединяват заедно, в един кръг: седят заедно и се чувстват една десетка.

Въпрос: Каква е целта на подобно събрание?

Отговор: Съгласно науката кабала, няма нищо друго освен АВАЯ, тоест десет свойства. И затова всяко количество хора относително общия строеж винаги ще бъде като „десетка“.

Въпрос: Кое е най-важното условие на успешното събрание?

Отговор: Събранието ще бъде успешно, ако ние всички искаме да се чувстваме съединени. Но на подобни събрания не обсъждаме своите недостатъци или някаква тема, която може да ни раздели или скара. Всичко е насочено към усилване на величието на Твореца, групата.

Когато излизаме от такова събрание и сме изпълнени с усещане за величието на групата, науката кабала, учителя, Твореца и се чувстваме много щастливи, означава, че то е било успешно. И това не е „психологическа терапия“ – и ние наистина казваме истината, не си кривим душата.

Просто си помагаме един на друг да се издигнем за сметка на тази платформа, която служи на групата, като в асансьор за издигане на групата. Не е важно на какво ниво се намира човека, групата го издига.

Събранието на приятелите е асансьорът,  който може да ни издигне на „втория етаж“, на „третия етаж“, дори на покрива.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за Новия живот, 20.07.2017

[214926]

Лъжа и истина, ч. 4

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Трансформация на възприемането на света

Въпрос: В кабала  много често  се споменава понятието „махсом” – границата между материалния  и духовния свят. Защо   наричат махсом   психологическа бариера? Как това се свързва с психологията?

Отговор: Науката кабала се занимава с трансформацията на възприемането на света, в който живеем.

Ако аз съм преживял в този свят определен брой години, то  в мен вече съществува определен запис на тази информация. Работата е в това, че моите органи на чувствата са се адаптирали  към този свят, придобили са определена посока, път на възприемане, реакции.

Моето  възприемане и  реакции са свързани  във всички пет органа на чувствата и образуват една картина, която след това се запечатва в мен, в разума и паметта, и това използвам.

Отвътре в мен изплуват някакви картини и аз ги сравнявам с това, което имам. Това сравнение  ми дава някакъв резултат. Тоест,  дори не мога да кажа как опознавам този свят, той просто живее вътре в мен и се  проектира отвън. Това  е   нашата сегашна психология.

Какво прави науката кабала? Едновременно с това, че усещаме нашия свят в обичайния му вид, както и всички животни, кабала осъществява в  нас вътрешна трансформация. Аз започвам да възприемам света не в свойството получаване за себе си, пресмятайки по какъв начин мога да  спечеля от това, което сега виждам; как мога да отблъсна  онова, което ми е неприятно и да приближа това, което ми е приятно.

Защото всичко, което е пред мен, моят егоизъм веднага разделя на две части: приятно и неприятно. Доколкото ми е приятно някакво усещане, цвят, звук, форма, текстура, не е важно какво,  аз  го приближавам към себе си. А  това, което ми е неприятно, отдалечавам от себе си. И по точи начин в мен се получава не плосък, а обемен свят.

Егоизмът  автоматично сортира абсолютно всичко, а след това ми представя картина на света, само в себе си. Докато това не се отпечата  върху моето желание, аз не го разбирам, не мога да го усетя.

На нас ни се струва, че виждаме обективно  околния свят. Но ние виждаме само това, на което реагира нашето желание, нашият егоизъм и в зависимост от  неговата реакция на нещо отвън възприемаме всичко в положителен или  отрицателен вид. Това  ни дава възможност да разпознаваме предмети, вещи и какво представляват  самите  те.

Казват, че извън нас няма нищо, освен висшата светлина. Тогава си представете, че висшата светлина, въздействайки на егоизма предизвиква у всички нас впечатления, реакции, усещания. Така съществуваме.

Това е  картината, която   получаваме в нашето нормално егоистично изображение.

Но има още и обратната картина, която може да се получи не в егоистичното, а в  моето алтруистично изображение, когато не искам да възприемам всичко така, както го вижда моят егоизъм. Аз искам да виждам нещата такива, каквито  са извън мен.

И тук науката кабала казва: извън теб има само  висша светлина и няма нито неживи предмети, нито растения, нито животни, нито хора. Тогава как виждам и чувствам всичко? Работата е в това, че твоето еогистично желание, според своята дълбочина,   се състои от четири части: неживо, растително, животинско и човешко. И  затова в тях  усещаш такива следствия.

Ако искаш да  ги усещаш в противоположен вид, се издигни над егоизма и работи над любовта към усещанията, обратни на теб. Тогава ти ще изпитваш съвсем други чувства

Тези обратни усещания ще виждаш вече не  като хора, животни , растения или нежива природа, а  в проявяването на Твореца, на светлината в твоите желания.

Над съкращението  (цимцум алеф), над екрана (масах), в този вид, в който ще можеш да се адаптираш към възприемането извън себе си, над себе си, в свойството отдаване, ти ще видиш същите  тези желания, само че в обратен вид, в отразената светлина. Съвкупността от желанията в отразената светлина ще бъде за теб образа на Твореца. Ти ще видиш своето съчетаване с Него.

В степента, в която  с твоите желания можеш да бъдеш по-близо до Твореца, у теб възниква обемна картина и ти Го постигаш  – свойството отдаване, любов, защото сам генерираш  в себе си тези свойства.

Въпрос: А сега ние получаваме плоска картина на света? Само ни се струва, че е обемна?

Отговор: Не, тя се различава по всякакви егоистични свойства. Та нали всичко, което има в света е само твоят егоизъм и висшата светлина.

Висшата светлина е аморфна, постоянна. А егоизмът през цялото време се движи или  в своите егоистически параметри, или обратно – в алтруистическите свойства на отдаване. Затова усещаш или нашия свят, или Висшия свят. И то не зависи от това, живееш ли своя животински живот или не.

От  урока на руски  език, 03.09.2017

[218330]

Какво общо има с това Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Всичко, което вие преподавате, е чиста проба психология на отношенията между хората. Какво общо има с това Бог, светлината и всички останали атрибути?

Отговор: Факт е, че постижението на Твореца се случва между хората, когато между тях възниква особено отношение на отдаване и любов. Не земно отдаване, не земна любов, а от по-висш порядък, т.е. над нашия егоизъм.

Затова, за да се издигнем на следващата степен, над нашия егоизъм, е необходима науката кабала, която по принцип се занимава само с това. Тоест, това е психология, но на следващата, по-висша степен.

В нашата земна психология човекът на практика не е задължен да се променя. А тук той трябва да получи висша сила и кабала му обяснява как да го направи. Получавайки тази сила, той изгражда над себе си друг човек, съвсем друга личност, която работи в отдаване и любов към другия – от себе си. Тоест на материално ниво „аз съм в себе си”, а на духовното действам „от себе си”.

Материалната психология не може да се занимава с това, тя няма тези инструменти, няма силата на светлината, която може чрез инверсия да промени човека. Затова психологията е психология, а кабала е кабала.

Въпрос: Може ли да се каже, че материалната психология ни приспособява към земната реалност, а кабалистичната психология към висшата реалност?

Отговор: Разбира се, аз се адаптирам към другата система на отношения, която е изградена върху пълното изключване от моя егоизъм и над него.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228596]

Правилната десетка

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Съгласието на Фараона

За да може народът на Израел да излезе от Египет, е необходимо съгласието на Фараона. Той трябва да научи и да разбере защо е необходимо това. И тогава Фараонът отваря за тях вратата и я затваря след тях, след като те излизат.

Това означава, че без разпространението на науката кабала сред народите по света, народът на Израел няма да може да поправи дори себе си. Не само няма да можем да реализираме поправянето в народите на света, но и няма да получим отгоре методиката в правилната си и съвършена форма, ако първо не се обърнем към всички народи, не попием техните желания и не ги издигнем към Твореца.

Трябва да действаме в средата на народите на света, това ще помогне на нас самите да се свържем повече, да се включим в Твореца и да станем проводници на светлината. Това е една затворена система. Разбира се,  става постепенно, но аз мисля, че вече стигнахме до такъв етап, когато народите на света трябва да приемат тази методика, разкриваща се в цялата си мощ.

По растежа на вълните на антисемитизъм, се вижда, че народите по света се нуждаят от методиката на поправяне. Щом Творецът възбужда тези вълни, значи Той по този начин, чрез народи по света, се обръща към народа на Израел и иска да пробуди в нас желание за действие. А ако не реагираме на Неговия призив, като не реагираха преди осемдесет години в нацистка Германия, то се случва катастрофа. Тъй като не искаме да забележим обръщението на Създателя към нас!

От урока на тема „Мисията на народа на Израел“, 07.02.2018

[221641]