Entries in the 'Книга Зоар' Category

Откъси от сутрешния урок 09.10.2018

каббалист Михаэль ЛайтманОт урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Какво се ражда в спора?

Въпрос: От къде са се появили всички правила на семинара: да се говори по ред, да отменяш себе си, да не критикуваш? В края на краищата, напротив, в спора се ражда истината.

Отговор: Всички правила на семинара са базирани на основите, описани от кабалистите, започвайки с книгата Зоар, когато десет велики кабалиста са се събрали заедно, намерили са подслон в една пещера и там са написали тази книга. От там и тръгва разбирането, какво е „десетка“, как да се обединяваме в нея, какво трябва да се прави с нея.

По-късно, моят учител Рабаш много подробно описва взаимоотношения в десетката, като подчертава, че всички основи на взаимодействие между хората в кръга нямат връзка с психологическите тренинги.

Твърдението, че в спора се ражда истината, е абсолютно погрешно. Как в спора да се роди истината, при положение, че всички са егоисти, всички мислят погрешно, и от това, че те ще спорят, от десет егоистични истини, ще се роди още двадесет, тридесет, четиридесет същите.

Не съм виждал в спора да се ражда истината. За това хората трябва да бъдат специални, разбиращи по какъв начин в своите ограничени възможности могат да използват този принцип.

В кабала това е напълно неприемливо. Не може да има никакви спорове, защото истината трябва да дойде до нас от следващото ниво на познание – не нашето! Няма какво да търсим в себе си. Струва ми се, че човешката история вече ясно ни показа това: не можем да изкопаем от себе си нищо добро.

Затова не е нужно да търсим нищо, в това число никаква „истина“. Трябва само да се съберем така, че да привлечем към себе си висшето светене, висшата светлина. И тогава всичко ще ни се получи.

От урока на руски език, 08.10.2017

[220875]

На прага на третата интифада, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманКакво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

Точката, където се докосват сърцата

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Свръхчувствителният датчик на обкръжаващата светлина

Всичко зависи само от намерението. Всеки може да отвори Книгата и да се учи – от философа до човека, видял тази книга за първи път, без да разбира нищо от нея. Но всеки ще я трактува по своему, както му се иска.

Разликата между нас и всички останали: умници и глупаци, учени и историци, философи и обикновени готвачки е в това, че отваряйки Книгата, ние искаме да се настроим така, че да проникнем вътре в нея. Аз искам Книгата да ми разкаже за мен и да разкрия вътре в нея своя свят.

А обикновените читатели не правят това, те не виждат по-далеч от печатните букви – търсят в това някаква човешка мъдрост. И затова изследват по всякакъв начин тези текстове: какво се говори там в понятията на нашия свят, за какви исторически събития, в какъв стил е написано – доколкото това се възприема от обичайния земен разум.

Разликата между външното и вътрешното четене е в това, че ти искаш да влезеш вътре и да разкриеш там самия себе си, своя вътрешен живот. Но не бива да се обвиняват хората за това, че така външно подхождат към тези книги/ книгата „Зоар“, произведенията на Ари и останалите/, защото в тях все още не се е разкрила вътрешната потребност, свързана с разкриването на вътрешния свят.

Все още я няма точката в сърцето – началната точка на свързващата линия, началото на духовното разкриване. Ако ти нямаш такова желание, няма да можеш да го разкриеш.

Когато имаш начална точка – за нея вече може да се закачи обкръжаващата светлина. Засега тя не може да влезе в нея, а само я обкръжава от всички страни – но от това ние вече загубваме спокойствие. Усещаме, че се намираме в силовото поле на светлината, която ни разтърсва и разклаща.

Ако нямам такава точка, тогава не чувствам никакво поле, светлина или колебания – и всичко ми е наред. Но когато светлината едва започва да дразни тази точка, веднага възниква проблем.

Възниква въпрос – как светлината може да разклаща каквото и да било след като се намира в абсолютен покой? Това е вярно, но тази точка е информационен ген, състоящ се от две части: решимо де-итлабшут /запис за бъдещата светлина/ и решимо де- авиют /запис за желанието/. Те принадлежат на две различни стъпала и затова между тях се усеща разлика, делта, която започва да се проявява, като през цялото време ни разклаща насам-натам. Това ме лишава от тишина и спокойствие и изисква да реализирам това решимо!

Но ако човек още няма такава делта, той отваря Книгата и я чете като роман, разказващ за история и география. Така хората възприемат кабалистичните книги и най-вече Тора.

Ако, обаче, човекът има точка в сърцето, на която въздейства висшата светлина, трябва да насочи себе си от тази точка – направо към светлината, за да може тя още по-силно да му влияе. В това се състои цялата работа.

Светлината се намира в абсолютен покой, а нейното въздействие зависи само от моята чувствителност. Затова аз трябва да търся, как да повиша чувствителността си именно към светлината, към нищо друго. И тук кабалистите ни дават съвети: да увеличаваме усилията и по количество и по качество. Цялата наука кабала е посветена само на това, как да направим от себе си елемент, по-чувствителен към обкръжаващата ни светлина.

И тази работа продължава до самия край на поправянето. Защото обкръжаващата светлина е светлината от следващото по-високо стъпало, което винаги ни притегля към себе си.

От урока по „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“, 03.01.2012

[65186]

Съвършеното човечество. Инструкция за сглобяване

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

За книгата ”Зоар за народа”

Въпрос: Вие опростявате книгата Зоар. Не се ли страхувате, че ще я развалите?

Отговор: Не се страхувам, защото точно знам, какво развалям! Текста на ”Зоар за народа” е основно от оригиналния текст на книгата Зоар и коментара Сулам, вплетени заедно и опростени. Тъй, че той несъмнено е развален в сравнение с източника. Много от думите (бхина и прочее), подчертаващи точността за облекчаването на текста, са премахнати от изреченията. Получава се доста груб текст, не особено точен, но достатъчно конкретен.

Реших се на това, за да приближа текста на Зоар до читателя за негово улеснение. Разбира се, такъв текст в никой случай не заменя оригинала. А е предназначен за масово четене на книгата Зоар.

Има такива, които изучават кабала, като механика, има такива, които изучават кабала като мъдрост, има и такива – учат я, просто за да я запаметят, други – за да пишат книги, има и такива, които я изучават, за да я преподават – но има и такива, които я изучават за да се променят и под въздействието на светлината, която се спуска върху тях в процеса на четенето на книгата „Зоар”, за да започнат да усещат висшия свят, а чрез усещанията да започнат да го разбират. Това е истинското изучаване на кабала. За такива е предназначена книгата ”Зоар за народа”.

[46774]

Пулт за управление на всички души

Въпрос: От момента, когато започнахме да изучаваме статията „Няма никой, освен Него”, аз съвсем се обърках във всичко, отнасящо се към намерението. Ако висшата светлина действа постоянно, на 100%, то какво е „светлина възвръщаща се към източника“? Къде да я търся? От кого да я искам?  Какво работи тук, ако всичко е вътре в мене?

Отговор: Да допуснем, че имам пулт за управление. Натискам бутон и пускам някакъв механизъм. В днешно време има много подобни устройства, но ако преди 100 години беше показал това на някого, той щеше да помисли, че просто си ангел, творящ чудеса – ти натискаш бутон и изведнъж стъклото се превръща в картина…

Т.е. чрез дистанционно управление, аз мога да привеждам в действие различни системи. Да кажем, че натисна копчето, а ти гледаш в екрана и започваш да се впечатляваш – да плачеш или да се смееш, да изпитваш тревога или радост. Оказва се, че посредством едно обикновено натискане на бутон, оказвам върху теб толкова силно въздействие. Аз съм повлиял на своя приятел.

Кабалистите казват, че четейки Зоар, ти все едно, че държиш в ръцете си пулт за управление на всички души и те зависят от тебе. Мисли, че ги пробуждаш! Това се нарича „натискане на копчето”. Ако ти мислиш за това, то „натискаш копчето” и задвижваш такова въздействие, от което те започват да се пробуждат.

Всичко зависи от силата на твоето желанието това да се случи и колко още хора също се стремят да пробудят другите. Наистина, усилията трябва да бъдат качествени и количествени.

По този начин, ние се пробуждаме един друг. И никой не може да се пробуди сам. Всеки може да постигне тази духовна общност наречена „група”, само за да пробуди другите. Иначе той дори няма да се докосне до групата, подобно на Малхут в света Ацилут.

От урока по  Книгата Зоар, 27.04.2011

41610

Вкусът на наслаждението

Всичко, което трябва е да развиваме желанието. Помня, една от работничките в моята поликлиника носеше от дома си храна от йеменската  кухня .

Отначало  не можех да я вкуся, просто не разбирах какво е това – толкова далечен беше този вкус от това, с което съм свикнал. Но с течение на  времето започнах да помирисвам, да пробвам – и постепенно в мен възникна вкус към тези неща.

Така и  бебето, раждайки се в този свят, още няма никакви вкусове. След това, в зависимост от обичаите и пристрастията на обществото, то започва да свиква и получава вкус към храната. Та нали без вкус и без желание да опитаме именно това ястие, ние няма да можем да му се насладим.

Може, разбира се, да се храниш, за да не умреш от глад, но ние говорим за наслаждения. Ти можеш да получаваш като насъщна необходимост наслажденията в този свят, но всичко над това, е достъпно само ако се стремиш да се насладиш, при това – да се насладиш от отдаване.

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че за това е необходим само психологически преход. Какво значи това?

Отговор: Ние не разбираме как може да се наслаждаваш на това, че обичаш и напълваш любимия. “Любим“ – това не е просто моето дете, грижата за което ми доставя удоволствие “по определение”. Не, става въпрос за някой чужд, много чужд, далечен, противоположен и ненавистен.

Това е като храната от чужда кухня, която ме отблъсква. И ето, аз съзнателно започвам да развивам в себе си вкус, да търся подход, близост, разбиране. Постепенно в мен се зараждат съответните желания – и тогава внезапно чувствам, че аз обичам този човек.

Тук възниква въпросът: ако аз го обичам – тогава моето отдаване към него не е ли все пак егоистично? Нали аз се наслаждавам от това?

Вярно, но обичайки, аз не отменям предишната ненавист. Тя постоянно е с мен, тя расте, както е при учениците на раби Шимон, които пишат в книгата „Зоар”, че в началото те се ненавиждат един друг, а след това стигат до любов. Всеки път ние напредваме в две линии, издигайки се над ненавистта с любов, която както е казано,“ще покрие всички престъпления”.

Именно заедно ненавистта и любовта придават вкус, “сок”, сила на наслаждението.

Те са като двама водачи. Ако анулираш ненавистта, то от цялата висота на наслаждението в теб ще остане само малка материална полза. Затова, ако се издигаш над ненавистта, всеки път покривайки я с екрана на любовта, ще имаш голям съсъд с огромно наслаждение.

От урока по “Въведение в науката кабала” ( Птиха), 23.05.2011

[ 43755]

 

Ключове от книгата „Зоар“

Въпрос: С какво е толкова особена книгата „Зоар“, защо именно тя се ползва с такава известност и се счита за източник на голяма сила?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че нито до книгата „Зоар“, нито след нея, е имало кабалистично произведение с такава огромна мощ, с такова голямо разкритие. Тъй като за написването на тази книга са се събрали заедно 10 кабалисти, подходящи за създаване на един съсъд ( кли ), и са се съединили в пълните 10 сфирот на стъпалото  на Края на поправянето ( Гмар Тикун ), тоест всичките 125 стъпала, по-които трябва да се издигне душата, за да поправи напълно себе си .

Те са се издигнали до състоянието на окончателно поправяне, Гмар Тикун, и оттук са написали за това разкритие. Затова тази книга се нарича  “Зоар “ – висше сияние ( зеира илаа ) – повече от което няма и не може да има.

Тази книга е написана като коментарии на цялото Петокнижие на Тора. Тоест всичко, което е било разкрито от всички велики кабалисти, от Първия и до Втория Храм, е представено в тази книга на нивото на  Края на поправянето.

А също, тя е била написана в много необичайна форма: Раби Шимон е говорил, Раби Аба е записвал, а всички останали другари са разказвали за своите разкрития. Това означава, че тя дава описание от различни гледни точки, и поради това, подхожда за всички души, които някога ще я разкрият и ще поискат да поправят себе си за сметка на светлината, връщаща към източника.

Самата история на  Книгата е особена и трагична – тя дълго време е била скрита и се е разкрила през 11 век в Испания, благодарение на Раби Моше де Леону. А след това последвали още няколко етапа на скриване и разкриване, докато през 20 век не се  появил Баал а-Сулам.

През това време вече е започнало завръщането в земята на Израел, и всички кабалисти започнали да чувстват, че е дошло време за реализацията на тази книга – т.е. поправянето на душите и изхода от последното изгнание, към окончателното освобождение. Поради това Баал а-Сулам получил разрешение да напише коментарите на тази книга, под названието “ Сулам “ ( Стълба ).

Самата книга “Зоар“ е заключена с множество различни ключове, на множество различни катинари, и написана така, че обикновения човек изобщо не може да я докосне. Можеш да купиш книгата “ Зоар “ и да я четеш – но ти няма да знаеш, какво да правиш с нея, как правилно да я използваш. Със своите четири предисловия, написани към тази книга, своите коментари “ Сулам “, в чест на които той получил своето име, Баал а-Сулам ни дава ключ, определя отношение, направление, как да я разкриеш, как да гледаш в нея.

И от този момент вече може да се каже, че ние действително сме получили книгата “Зоар ” за да може да я реализираме. Тя става източник на огромна светлина, която може да се използва ден след ден.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[ 43619 ]

Поправянето не започва отвисоко

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако нашето разпространение не обхване хората, притежаващи сила и власт, това ще бъде ли достатъчно за успеха?

Отговор: Написано е: „Сърцата на управниците и царете – са в ръцете на Твореца“. Нито един властимащ не е способен да направи нещо в света. На вас само ви се струва, че те действат по свое желание и променят нещо.

Аз се опитвам да убедя хората, че поправянето не започва отвисоко. Поправянето започва с това, че хората с точка в сърцето, а след това и тези, които са близки до тях  разбират в какво се състои поправянето на света. Те започват да се обединяват помежду си в единна вътрешна система.

А управниците са глухи и не са способни да изменят системата. Те са задължени пред своята свита, управляващия апарат, парламента, членовете на коалиции, и не могат да изменят нищо, защото тутакси ще ги свалят. Те зависят един от друг.

Ние виждаме, как стават промените сега: половин милион души излизат на площада, и режимът пада. Но това не излиза от правителството- отвисоко не може да стане изменение.

Какво може да промени правителството? Когато се събират главите на правителствата, какво могат да решат? – Нищо. И така продължава през всичките последни години – те са просто безсилни.

Не очаквайте, правителствата да направят каквото и да е. Това са марионетки, движещи се на сцената, за които пишат във вестниците, не повече.

Изменението, за което говорим ние, става в свойствата на човека. Как може правителство, в което са събрани най-егоистичните и твърди хора, да може да разбере това и да започне да се изменя? Нито при едно правителство в света няма за това никакви вътрешни данни.

Затова, аз въобще не мисля за тази възможност. Чрез някои организации, такива като ЮНЕСКО, може да се разпространява науката кабала в завоалиран вид. Но и на това аз не възлагам големи надежди.

Не ви казвам да не действате в това направление – сред вас има хора, които смятат, че е необходимо да се обърнем към висшите ешалони на властта и към известните учени. Опитайте! Ще видите, доколко това са кукли на конци, играещи в куклен театър.

На всички е ясно, че нито парите, нито силата, нито армията помагат, защото в природата действат други закони. Страните воюват, и изведнъж с течение на времето се оказва, че силният е загубил. Инвестират пари, а после всичко пропада. И даже, ако не пропада, то къде ще отиде? Кой ще остане с тях?

Необходимо е да се гледа на нещата с по-зрял и широк поглед, а не чрез средствата за масова информация или това, което вижда обществото. Гледайте чрез науката кабала, а не така, както мисли света. И тогава няма да сгрешите, подобно на целия свят.

А докато ние напредваме по своя път и ще гледаме, какво ще стане. Аз никога не съм чул от Рабаш, колкото и да съм говорил с него, че си заслужава да се обръщаме към лидерите. Написано е, че когато човек достига духовния свят и гледа нашия свят, то казва: „аз видях обратния свят”.

Властниците не са велики, просто така е устроена системата в нашия свят, но в нея няма никаква реалност: всичко се управлява от съвършено други сили, а не от правителствата. Вие виждате, че всичко става по такъв начин, че и самите те не знаят, защо и как.

Оставете ги да действат сами. Създайте силен портал в Интернет: на английски език, с нашето масивно разпространение, без споменаване на думата кабала, за целия свят. Преди всичко, трябва научно да обясним на хората законите на природата: какво е това глобален и интегрален свят, какво означава всеобща връзка, какъв закон съществува в интегралната система, как всички трябва да се обединим.

Обяснете на хората простите неща – законите, които са ни известни от физиката. Тогава на всички ще е ясно, какво трябва да правят със себе си. Ние трябва да бъдем „като един човек с едно сърце”. Способни ли сме? – Не! Ето тогава обяснете, че има сила, която ще изпълни това поправяне и ние ще станем способни.

Тоест, отначало обяснете на хората истинската реалност, доведете ги до това, че те ще застинат, отворили уста: „Какво ще правим, ако това условие действително стои пред нас?” Тогава им обяснете, че ние съществуваме в тази система и можем да извадим сила, ако привлечем светлината. Как? Трябва да се опитаме да се обединим и заедно с това да четем книгата, обясняваща тази система, за да извлечем сила от там. И това е Книгата „Зоар”!

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41301]

Стълба в небето

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Тишината на обтегнатата струна

От външния свят се показва човечеството, а от човечеството – човекът (адам) и неговата точка в сърцето. Зелената линия на чертежа по-долу обозначава „разреза”, над който лежи вече духовния свят.

Ако човекът иска да работи със своята духовна част, той трябва да открие в другите хора тяхната духовна част – групата. Тогава в него се появява възможността за напредване, посредством взаимното въздействие един на друг и първоизточниците, също представляващи външен фактор, в който човек намира вътрешната си същност.

Ако всичко това се спои в едно цяло, то ние намираме в нашия свят средствата, които не се отнасят към него. Те задават свой темп на развитие – съгласно желанието, пробуждането, подема, който те и предизвикват.

И така, има три съставляващи: човек, група и първоизточник (Книгата „Зоар”). А темпът, времето се определят от взаимното пробуждане между човека и групата, а също и от техния подем към първоизточниците, свързани с кабалистите, т.е. с вече поправените души, които имат светлина и келим. Благодарение на тях, към нас идва светлината, възвръщаща към Източника (ор макиф – О”М).

Долу лежи материалния свят, а над него – човечеството. Тук всичко се развива съгласно нашия „пулс”, т.е. усещането на света в нашия материален, „животински” живот. Истината е, че в този процес участва не само „животинското”, но и човешкото стъпало: ние започваме да се пробуждаме, преминаваме на собствен темп, искаме да ускорим своето развитие в технически и човешки план. Но, всичко това е по старому, в рамките на материалния свят.

Няма никаква връзка между духовното време и материалното време. Понятията време, движение, пространство и поддържане на реалността придобиват съвършено различен смисъл в материалния свят и в духовния свят. Те нямат отношение едно към друго и се съотнасят само по закона на клоните и корена.

 

Духовното време се определя от количеството на нашите духовни действия тогава, когато в материалния свят пулсът не прекъсва, Земята се върти, всичко се намира в движение, и животът тече. В духовното нищо не тече само, там аз го „подтиквам”, пробуждам светлината към действие – и отново всичко спира. Още един тласък – и пак спиране.

Какво става по време на тези спирания между действията? Става натрупване на желания, което ме притиска чрез материалния свят. В духовното всичко затихва – пълна тишина. Но, чрез материалното тя така въздейства на мен, че именно на материалната степен, която продължава движението напред, в мен се натрупват беди и проблеми, провали, войни, разрушения… Тук всичко зависи от това, доколко аз съм чувствителен към тях, към източника и причината. Едва докоснал се до тях, аз мога веднага да се обърна към поправянето им.

Злото се разкрива само в материала, но то произтича от духовното. Докато материалната система пропуска през себе си злото, духовната система е неподвижна и е готова към активизиране от страна на човека.

Оттук е разбираемо, защо на нас ни е нужна реалността на този свят и неговите импулси, преминаващи през материалното тяло. Неживата, растителната и животинската природа около нас и в нас трябва да бъде именно такава, че чрез тези стъпала ние да усетим желанията, които не можем да усетим в техния духовен вид.

Защото в духовното, за да проявим желанията, трябва първо да приложим усилия. Аз трябва да поискам да ги разкрия. А в материалния свят на мен ми се откриват желания, от които бих искал да избягам. В това е цялата разлика.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37568]

Стани режисьор на своето лазерно шоу

Кабалистите ни разказват за Твореца, за Неговото съвършенство, и затова в нас възниква въпросът: „Ако Той е велик, вечен и съвършен, как е възможно да ни е създал толкова нищожни?“

Защото ако някой е съвършен, как е възможно да сътвори нещо неизправно, в което да има нещо нередно или дори мисъл и възможност за дефект?

Излиза че, всъщност, ние не сме неизправни, а вечни и съвършени създания, съществуващи в безкрайната реалност. А тук се намира само нашето животинско копие. И всеки от нас трябва само да изяви своята истинска форма.

И когато се разкрие новата действителност, висшето измерение, всеки ще види себе си не тук, а в него, и ще се облече в своята душа, в новата действителност. Той като че ли ще се избави от сегашното одеяние, от егоистичната форма, която усещаме върху себе си, и ще премине в нова, висша, духовна форма.

Това ни се струва твърде мъгляво, фантастично и нереално. Ние все още не разбираме, доколко нашето възприемане на действителността е относително.

Известно ни е, че в природата съществуват две сили: положителна и отрицателна, сила на получаване и сила на отдаване. Именно съчетанието на тези две сили и създава цялата материя. Ние също се състоим от тези две сили, които се намират в различни форми на взаимно включване, като два вектора, намиращи се във всевозможни съчетания на състояния.

Ние възприемаме и чувстваме картината, която те ни представят, и виждаме пъстрия свят, пълен с предмети, тела и различни ситуации.

Точно като на телевизионен екран, в нашия свят ние виждаме съчетание на две сили, действащи на екрана. Но за разлика от телевизионния, този екран е разположен около нас, той е триизмерен, и ние живеем вътре в него.

Подобно на поток от лазерни лъчи, които се проектират във въздуха и създават изображение. Ние с вас също чувстваме себе си и всичко наоколо, защото се намираме вътре в триизмерния екран, а всички отрицателни и положителни вектори на силите създават формата на нашата действителност.

Затова, че ни заобикаля действителността, фактически ние чувстваме вътре в себе си, в главата, а извън нас тя не съществува, е казано още в книгата «Зоар» преди повече от 2000 години. Така че науката кабала ни открива правилното възприемане на действителността.

Тя казва, че затова ние тряябва да излезем от тази триизмерна картина и да я видим отвън, т.е. да придобием екран, който се намира между положителните и отрицателни вектори на силите (желанието за получаване и желанието за отдаване). И тогава ние ставаме режисьори на действителността, която, от този момент, ще се разкрие пред нас.

Ето защо „човек“ (адам) означава „подобен“ (едаме) на Твореца. Тъй като сега той започва да създава и строи отдолу нагоре новата действителност и я разкрива на своя екран.

Притежавайки двете сили: положителната и отрицателната, той събира реалността отдолу нагоре, строи светове, докато не дойде до съвършенния свят, наречен свят на Безкрайността. Посредством тази работа човек опознава Твореца, и в това се състои същността на науката кабала.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38498]

Факторът на напредъка

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Живата книга за разкриване на Твореца

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

За предстоящия конгрес в Северна Америка

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36428]

Когато нежеланото стане желано

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Вълшебен научно – приключенски роман

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

В духовното няма опрощаване

Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]