Entries in the 'желания' Category

Честит празник скъпи жени! (клип)

Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.

Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.

Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.

Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.

Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!

[20210308]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Слуга на желанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.

Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.

Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай  тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.

Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.

В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014

[125232]

Семейство, в което всички са любими

каббалист Михаэль ЛайтманНашите желания се разделят на две групи:

– „животински” – насочени към храна, секс и семейство;

– „човешки” – насочени към пари, почести и знания.

Във всеки случай, и едните, и другите желания се отнасят към този свят и в тях няма нищо духовно.

2013-03-17_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n14_01

По-ниската група желания на този свят могат да бъдат наречени „лични” желания, а по-високата – „социални”. На върха, всички ние сме едно семейство. Във всеки случай се стремим към това.

Въпрос: Кои желания пораждат сред нас сплетни и злословие?

Отговор: Като цяло, желанието за почести, власт.

Въпрос: И как да се борим с това, за да станем едно семейство?

Отговор: Грубо казано, да затворим уста и уши, да опазим сърцето. В това се състои и работата. Никой не иска от другия да бъде поправен, но трябва да разберем необходимостта от поправяне и да искаме и поне да се устремим към това желание. Защото ако желанието го има – от страна на светлината няма да има забавяне. А засега, както се казва, отправям „молитва, предхождаща молитвата” – искам да желая.

2013-03-17_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n14_02

Въпрос: Как моите лоши мисли за някого разделят семейството, което искаме да изградим?

Отговор: Това е все едно да пробиеш дупка в общата лодка. Достатъчна е една дупка, за да потопи всички. Нещо повече, даже ако не добавям своите усилия, своята поддръжка, това вече е вреда. Трябва с всички сили да искаме да бъдем едно семейство. В него няма красиви и грози, умни и глупави, добри и лоши. Творецът ни е събрал и трябва само да се обичаме един друг. Всички са прекрасни, всички са умни, всички са добри, всички са любими.

Въпрос: Нашата група представлява един парцуф. Съществува ли в него аналогично разделение на желанията?

Отговор: Ако ние заедно представляваме един парцуф, то всички наши частни желания са смесени помежду си, включени едно в друго. Като цяло, работим над общия разчет и, изхождайки от него, всеки получава друг парцуф, не такъв, както по-рано. Благодарение на това, във всеки тези желания се съчетават по нов начин. Така се смесваме в мислите и получаваме мощен импулс за издигане – както в негативно, така и в позитивно отношение.

Въпрос: Какви са материалните, минимално необходими желания в групата?

Отговор: Няма откъде да получа нови, духовни желания, ако не се включа в група и не започна да приемам от другарите нов „шаблон”, нова форма. Други варианти нямам. Изобщо, в напредването ние постепенно формираме общ парцуф, който включва, обхваща всички заедно.

Малхут на света Ацилут сама по себе си е точка, в която няма нищо, пусто място, където влизаме и се включваме един към друг. Всеки се старае да работи за другите, и тогава в нас има обща молба за поправяне (МАН).

Да допуснем, събрали са се пет човека, и у всеки има част, желание, готово за обединение с другите. Малхут на света Ацилут съединява всички тези части, грижи се за тях, помага им да съкратят всичко останало и изгражда от тях едно общо желание, засега нереализирано. Тя и повдига екрана за получаване, който в резултат обхваща всичко. И от този екран в отговор всеки получава толкова, колкото е вложил.

2013-03-17_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n14_03

По този начин, всичко работи съобразно желанието. По тази схема въздействат невроните в мозъка, клетките в тялото, синапсите, с всяко действие, състоящо се от различи съчетания, и т.н. Принципът навсякъде е един: да се акумулира общо желание, да се отработи и преустрои за следващо действие. Всяко състояние, всеки миг по този път не прилича на предишния, и по този начин поправяме всички желания.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар”, 17.03.2013

[102957]

Къде са нашите желания и мисли?

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Как да копираме образа на световната душа

каббалист Михаэль ЛайтманВзаимно включване означава, че всеки се включва към останалите. Съкращавам своето желание, т.е. съществуващите в него форми, и се старая да приема формите, съществуващи в другите. Гледам и виждам как всички около мен получават удоволствие от различни неща. А аз не съм усещал, че всичко това може да ми носи наслада.

Ако човек остава безучастен на уроците, това означава, че той не може да приеме желанията на другите. Виждам, че някои горят от желание, а други заспиват. Всичко зависи от впечатлението, което можем да приемем един от друг. Тъкмо това се нарича взаимно включване. Опитвам се да проникна в другия и да се впечатля от неговото желание.

За тази цел, първо, трябва да принизя себе си, като малко дете, в противен случай не мога да се включа в него – трябва да направя от себе си нула, черната точка на Малхут. Сега мога да вляза в другия и да погледна какво има там вътре. Той се възхищава от нещо и аз искам да се възхищавам заедно с него. И тогава ще мога да попия неговите мисли и желания – всичко каквото има в него.

Ще мога да преформатирам своето желание, което съм съкратил и превърнал в суров материал, и да му предам форма съгласно онази, която съществува в другия човек. Излиза, че копирам върху себе си онова, което има в неговата душа, и сега моята душа получава неговия вътрешен образ.

Отпечатъл съм върху себе си неговото копие, както копират данните от един компютър на друг, от една памет прехвърлена на друга. За това трябва първо да отменя себе си, да освободя в себе си празно място. А след това да вляза в друг, да взема неговите данни и да ги пренеса върху себе си, в моята “памет“. Така моята “памет“ се запълва с неговите данни. Но за това трябва отначало да е празна, готова за приемане на нови данни. Това се нарича взаимно включване.

Какво ще постигна по такъв начин? Имах собствени желания, а сега допълнително имам още и желанията на другия човек. След това ще се присъединя и към някои други желания, а след това, към още нечии желания. В крайна сметка, ще включа в себе си целия свят. Но това ще се случи при условие, че се поставям по-ниско от всички, и тогава ще мога да ги включа към себе си, ставайки по-умен от всички. Израствам и ставам по-голям от всички – благодарение на това, че се смятам за по-малък от всички останали. Така работи това.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот“, 09.10.2012

[90099]

Да разкриеш не подаръците на Твореца, а неговата доброта

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Нагоре и надолу – от връх на връх

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Когато дойде духовно падение, аз мога ли веднага да разбера, че трябва да го премина  и да се потопя в него?

Отговор: Ти се стремиш към изправено състояние и само тогава падаш. Иначе, ако ти максимално се опитваш да постигнеш добро състояние, няма да можеш да разкриеш своето егоистично падение.

Падението не е грешка по пътя, а е разкриване на допълнителен нов егоизъм в себе си. Това е все едно да си вдигнал щанга: събрал си всичката си сила, за да я вдигнеш, вдигнал си 100 кг, и изведнъж – тя пада! Какво се случва? Ти изведнъж осъзнаваш, че са добавили 10 кг, по 5 кг от двете страни. Затова си залитнал и паднал – почувствал си тяхната тежест.

След като си почувствал допълнителната тежест, вече знаеш каква сила ти трябва, за да я преодолееш. Тази аналогия в духовното е това, да знаеш над какво трябва да се издигнеш, да знаеш какво да искаш от силата за поправяне. Ти си паднал с тези добавени желания, допълнителните 10 кг. Почувствал си тежестта на добавените желания, които са ти разкрити и които се противопоставят на твоето желание. Сега имаш тези нови Келим (духовни съсъди, инструменти). Ако  сега помолиш за допълнителна сила за тях, ще можеш да повдигнеш 110-те кг.

Това означава, че не може да получиш тежестта в сърцето, докато не успееш! Само когато успееш, можеш да получиш допълнително егоистично желание. Разбира се, че ще паднеш. Това, обаче, е знак за твоя успех! Сега ти си успял да получиш допълнителна сила за поправяне.

Може да попиташ „Кога успявам, ако всеки път, когато се изправям,  веднага ме хвърлят обратно надолу? Защо не ми позволят да прекарам малко време, наслаждавайки се на постиженията си? Защо не получавам медала, който заслужавам?А след това мога да продължа“.

Това е невъзможно. Това се прави с цел да се научиш да се наслаждаваш от самата работа и да виждаш награда в това, че са ти дали възможност да дадеш още малко .

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.05.2010

Как великите кабалисти от вишите духовни светове се свързват с нас?

Въпрос: Баал Сулам пише, че е помолил Твореца да го понижи от високите духовни нива, за да може  да предаде Кабала на хората. Какво означава това?

Отговор: За да може човек да предаде Кабала на хората, той трябва да е на възможно най-високо ниво, но в същото време той трябва да може да се спусне до най-ниските нива, за да може да предаде всичко необходимо на останалите.

Когато избирам учител за децата си, аз не избирам някой ученик, а избирам квалифициран педагог, въпреки че, всичко което той трябва да направи, е да ги научи на азбуката. Това е, защото той е по близо до източника на Светлина. Следователно, ако кабалист иска да слезе от своето духовно стъпало, това не означава, че той се отказва от него, защото това би значело, да се откаже да отдава заради Твореца. На колкото по-високо духовно стъпало се намира човек, толкова повече отдава той на Твореца.

Обаче, за да може човек да отдава на тези, които са по-ниско от него, той е готов да създаде допълнителен Парцуф Сеарот (коса). И все пак,  той самият не слиза от степента си, подобно на това, както възрастен играе с дете и през това време се държи като дете. Когато той се спусне от нивото си,  не губи нищо.  Това е единствено, за да е във връзка с по-ниските нива,  да е по-близо и в контакт с тях.

В духовния свят, постигането на някакво ниво, е много трудно действие, защото то е обратно на движението към Твореца – нагоре. Човек трябва да е в контакт с непоправените си желания и да предпочете тяхното поправяне повече, отколкото обвързването с нещо по-више. Това изисква включване в общия план за връзката между душите; човек трябва да усеща важността на тяхното общо поправяне.

От урока по статията на Баал Сулам „Мир в света”, 22.04.2010

Да придобиеш власт над цялото мироздание.

Книга Зоар, глава Беаалотха, пункт 118: …Разяснявайки първите две знамена, представляващи средната и дясната линии, сега разяснява третото знаме – лявата линия.

От броя на живите същества тя се назовава с лика на “бика”, а от броя на ангелите – Гавраил.

Известно е, че след като средната линия е съгласувала и обединила дясната и лявата линия една с друга, в лявата линия останала само светлината Малхут – светене нахохма отдолу нагоре, ВАК и А ГАР изчезнали от нея.

Отгоре към нас слизат две пълни линии – дясна и лява, Хасадим и Хохма.

Но доколкото разбиването е произтекло от това, че творението се опитало да обедини заедно Хохма и Хасадим напълно, но не могло да стори това поради отсъствието на толкова голям екран, да получи цялата светлина Хохма облечена в светлината Хасадим заради отдаването, затова намерението за отдаване (кли) се разбило и екранът изчезнал.

Сега ние сме длъжни да поправим това разбиване, а поправяйки го, ще започнем също така да разбираме, какво се случва вътре в творението, защо Творецът го е създал по такъв начин, какво е целял с това самият Той.

Разбиването не е нещо лошо, а подготовката към това, да започнем да съставяме нашия свят в едно цяло – с разбиране, осъзнаване, усещане. Защото, ако се намирахме в един готов свят, ние не бихме го разбирали.

Но доколкото Творецът е създал Света на Безкрайността, а след това го е разбил, Той ни е дал възможност отново да съберем в едно цяло света на Безкрайността, самите ние да се включим в Действието Съзидание (Маасе Меркава) и Първоначалното Действие (Маасе Берешит) и по този начин да Го разберем и да Го усетим, да станем като Него.

Разбира се, не строим всичко това от нулата, от нищото, та нали самите ние сме създадени “от нищото”. Но частите, които събираме в едно цяло ни дават пълно разбиране и усещане за това, какво ни е необходимо, за да станем подобни на Твореца, т.е. цялата информация за всички части, елементи и дълбините на мирозданието.

Затова цялата книга Зоар, всички коментари, цялата наука Кабала ни говорят за това, как да поправим разбитите желания (келим), как правилно да ги съединим помежду им и да върнем в едно цяло желание (духовен съсъд, кли) всичката светлина, изпълваща по-рано света на Безкрайността.

Но всичко това творението трябва да извърши със собствени усилия. По такъв начин то достига разбиране, усещане, възприемане и власт над цялото мироздание.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Пример за разкриване кода на Зоар в себе си.

Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:

Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.

Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.

Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).

Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.

Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.

Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.

Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.

Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.

Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.

А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…

И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Движейки се през пустинята.

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Позволете ми да бъда заедно с всички!

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

 

Ценете възможността да бъдете на път.

Ако аз реша да премина към отдаване, започвам да се уча и да използвам всички средства, за да получа това свойство, то разкривам, че аз не искам това! Аз не мога заради това да се уча!

Аз съм съгласен да се уча само при условие, че разчитам да получа нещо – а да се уча за това, щото да отдавам на другите и да присъединя техните желания към себе си – аз на това не съм способен.

Но аз продължавам да се уча, мислейки: но да видим, може пък нещо и да излезе…И в това време ми действа обкръжаващата светлина, а също ми влияе и моето обкръжение и ми внушава, че отдаването и духовното – това са велики неща.

Разкривам, че духовното означава отдаване, а аз такова духовно не искам! Забележително, аз вече достигам състояние на скриване – единично или двойно, аз вече съм на път, присъствам в картината на духовният възход..

Но преди всичко, нужно е това усещане и осъзнаване, че не искам да отдавам, да обичам, т.е духовното така и не го искам. Но в мен вече живеят двама човека!

„Единият казва;“Ти си длъжен да се придвижваш към Твореца, иначе какво ще стане с теб?!“А другият казва:“За какво ти е нужно това, какво ще получиш с това?“

И в мен започва вътрешна борба, усещане на тъмнината. Целият свят започва да се променя, когато аз мисля “така или иначе“ – нали целият свят е вътре в мен.

Състояние на скриване – това е когато се скрива свойството отдаване. И така аз искам да го скрия, аз не го искам! А в същото време, аз го искам, въпреки всичко, а то се крие от мен.

Тогава в мен има вече раздвоение: аз искам да отдавам и едновременно не искам. И това ми се разкрива като тъмнина относно светлината – едното не може да съществува без другото.

Така ти искаш ли да отдаваш или не искаш?! Аз бих искал да отдавам, но вътре в мен няма такова желание. Какво мога да направя, ако такъв съм създаден?

.Tова се нарича сриване, несъвършенна работа – състояние „ло лишма“, когато аз съм готов за нещо, някаква част да отдам на Твореца…или или на другите, но обезателно съм длъжен нещичко да получа за себе си. Без това аз никак не мога.

.Това скриване не може да съществува без разкриване – това е особено състояие. Кабалистите пишат, че ако можехме да знаем, много бихме ценили състоянието на сриване, ло лишма.

Ние мислим, какво е лишма – това е много високо състояние, а ло лишма е нещо несериозно. Но това не е правилно, ло лишма е също много голямо състояние и да даде Бог векиму да го достигне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 23.12.2009

Стани съсъд за светлината.

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Почувствайте книгата Зоар на вкус!

Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Кой стои зад думите на книгата Зоар?

Четейки книгата Зоар ние трябва не само да се стараем да си представим нашите вътрешни желания и свойства, които стоят зад думите, но и да видим през тях всички тези вътрешни определения на една висша сила, която желае да я разкрием по този начин.

Тук има три плоскости:

1. Аз – този, който усеща, чете и разбира тези думи в проста форма;

2. Тези думи, които аз искам да си представя под формата на моите вътрешни сили и свойства;

3. Висшата сила, скриваща себе си зад всички тези сили, през които прониквам към нея, стараейки се правилно да ги изтълкувам.

Както казва Баал Сулам в статията „Прякото и косвено въздействие на Твореца”, в разкриване и скриване, във всичко, което усещам и искам да си представя, във всички свои усилия, аз искам да разкрия една единствена сила – Твореца, под чиято власт постоянно се намирам.

Но Той иска да Го разкрия съгласно подобието на свойствата, стараейки се да се уподобя на Него, и затова Той действа така.

Ето защо книгата Зоар представлява сборник от упражнения, които ние трябва да изпълняваме непрекъснато, започвайки от първата дума.

След това ще започнем да възприемаме всички тези думи чувствено, а не чрез разума и затова няма да е трудно. Текстът ще започне да ни се прояснява през формата на буквите, на техните съчетания, и няма да бъде необходимо да мислим над това.

Така както се учи малкото дете. То не се замисля защо предметите се наричат именно така, а не иначе, защо си ги представя и ги разпознава по този начин. На него му е ясно. Така е и с нас.

Но освен, че се стараем да разпознаем зад всяка дума някое наше, ние трябва да видим зад тях и целта – онази сила, която ни поддържа и по този начин ни дава възможност да я разкрием.

Това наподобава на възрастния, който играе с дете. Така играе с нас Творецът. Той ни дава тези упражнения и само от нас зависи доколко успешно ще ги изпълним. Системата съществува, законът е установен и не може да бъде нарушен.

Затова чрез всичките думи, които четем в книгата Зоар, трябва да се постараем да видим една единствена сила – Твореца.

И макар да четем за различни сили – чужди, противоположни една на друга, добри и зли, ние трябва да разпознаем зад тях единствената съществуващата сила – добра и творяща добро, която управлява всички само в наша полза, за да ни приближи към целта.

Откъс от подготовката за урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Бунт на кораба на егоизма.

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Духовна центрофуга.

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце“ – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: „Тук ще бъде мястото на вашето погребение“, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът „кой е към живота и кой е към духовната смърт“.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

“Коя е тази, издигаща се от пустинята”

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.