Entries in the 'екран' Category

Истински диамант

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: „Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?“ И веднага отговарят: „Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация“.

Кажете, какво е за човека – „Аз притежавам това, което другите не притежават“?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са „кесеф“ („кисуф“ – „покриване“) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето „гърненце“, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

От Дървото на Познанието до нашите дни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват връзките между нас, в които се разкрива Творецът?

Отговор: Ние обновяваме връзката, съществуваща между нас до разбиването, стараем се да я усилим. Работата, макар и да изглежда сложна, всъщност е доста проста.

Имало е четири-буквена структура АВАЯ с всевъзможни видове вторични частни АВАЯ. Тя е била построена от първите 9 сфирот. В тях е имало светлина, екран, 288 части, светлините /РАПАХ/. Към тези 9 първи сфирот се е присъединила Малхут, за да извърши Пълното поправяне /Гмар Тикун/.

Тоест, към РАПАХ се добавили още 32 части, за да се получат 620 – съвършената структура. Но това не е успяло, защото се е разкрило допълнително желание за наслаждение, за което не е било известно по-рано, както при разбиването на съсъдите в света Никудим.

Така се е извършило разбиването – прегрешението с Дървото на Знанието. Тези 32 части, Малхут, която е невъзможно да ги поправи с намерение заради отдаване, се е смесила с всичките 9 сфирот, включвайки всичките техни частни подсфирот, и цялата структура се е разбила заради нея. Разбила се, означава че е придобила желание за получаване заради получаване.

Тоест, разбило се е намерението, а не връзката. Мрежата от връзки е останала. Но видът на връзките на тази мрежа е станал заради получаване, и затова се нарича разбиване. Разбил се е добрият устрем един към друг, и вместо него се е разкрило злото.

Сега ние трябва да го поправим. Но ние не трябва да търсим между кой и кого се установява връзката. Творецът е довел човека в група, до Учител, до добра съдба и казал: „Избери си това!” Ние сме длъжни само да променим намерението: за какво се свързвам с другите, какво искам от тази връзка. Тоест, ние поправяме не връзката между нас, а само типа на тези връзки. И в това е цялото поправяне.

Връзки между всички хора има. Трябва само да се поправи качеството на връзките – от намерение заради „себе си” на „заради отдаване”. Според това ще открием все по-големи възможности и повече връзки, но те вече се разкриват по пътя на поправянето.

Затова всичко, което трябва да направим, е само да придобием алтруистично намерение вместо егоистичното, което ще се разкрива. Ние трябва само да полагаме усилия, за да приведем същите връзки в отдаващи. Затова изучаваме Книгата Зоар и цялата останала наука кабала.

От урока по Книгата Зоар, 20.12.2017

[218529]

Система на защита от висшата светлина

Въпрос: До колко е важно да дозираме наслаждението, идващо от Твореца. Не е тайна, че ако дълго се намираш под слънцето, можеш да изгориш, а не да хванеш тен.

Отговор: Първо, трябва да подготвим своето желание за правилния контакт и в съответствие с това, да отстраним от себе си всяко удоволствие, да направим на него съкращаване (цимцум) – да не го допускаме в себе си.

След това, е необходимо да се изгради екран (масах), който отразява това удоволствие. И едва след това, да влезем в контакт с него и да започнем да получаваме постепенно дозирани порции на наслада, които се наричат нефеш, руах, нешама, хая, йехида и така нататък.

Защото всичко идва постепенно, в степента на това как ние изграждаме в себе си съпротивление, наречено „екран“, можем да разкрием това удоволствие, което се намира между нас.

Над нас е системата, която допуска до нас висшата светлина, само в този обем, в който в нас съществува определена система за защита от него, наречена „екран“.

Въпрос: Как мозъкът и нервите на кабалиста издържат усещането за наслада на милиони пъти по-голямо, отколкото при обикновения човек? Това не се ли отразява върху психиката?

Отговор: Това не се отразява на психиката, защото има система, която предпазва всичко и не дава на човека в никакъв случай да бъде поразен от висшата светлина. Така наречения „пулса де-нура“ (светлинен удар) – това е само кабалистични „истории на ужасите“. Така че не се притеснявайте, нищо няма да се случи. Още никой не пострадал от кабала и само нейните ненавистници специално разпространяват такива слухове.

От урока на руски език, 28.08.2016

[196697]

Блиц с отговори на кабалиста, 17.01.2016

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От какво се определя напредъкът в духовното?
Отговор: От степента на издигане над егоизма.
Въпрос: Творецът доверява ли се на човека?
Отговор: Творецът се доверява на човека до степента, до която човекът е подобен на Твореца, тоест равен му е по свойства.
Въпрос: Какво е правилната жена?
Отговор: Правилната жена е правилното желание в човека.
Въпрос: Защо и за какво живее човекът?
Отговор: За да достигне подобие с Твореца, тоест пълна връзка с висшата сила, самият той да достигне нейното ниво.
Въпрос: Как може този свят да е не поправен, ако природата е Творецът?
Отговор: Работата е в това, че природата на този свят е поправена, освен човека. Щом човекът се поправи, веднага ще започнем на усещаме Твореца, който напълва целия свят.
Въпрос: Будизмът препоръчва да намерим своето истинско аз, а суфизмът да забравим за себе си. Кабала може ли да ми помогне да разбера кой съм изобщо и дали моето аз съществува?
Отговор: Кабала прави такива промени в човека, когато той открива в себе си Твореца. Това е всичко.
Въпрос: Шестият сетивен орган, това екранът ли е или духовното зрение?
Отговор: Шестият сетивен орган е екранът.
Въпрос: Как да се справя с постоянната неудовлетвореност от обкръжаващата действителност?
Отговор: Много добре, че действителността не ви удовлетворява! Търсете над тази действителност и ще получите удовлетворение!
Въпрос: По какво намерението се различава от желанието?
Отговор: Намерението е реализацията на желанието в определен вид.
Въпрос: Нужна ли е прошката и трябва ли да прощаваме?
Отговор: Задължително трябва да прощаваме, разбирайки, че човекът, в това число и ти самия, е само едно слабо същество, в което играе егоизмът. Затова в никакъв случай не трябва да се обиждаме на никого и на нищо, трябва да усещаме, че зад всяко действие на другите хора се намира Творецът. Ако така се отнасяш към него, бързо ще Го разкриеш без никакви проблеми в отношенията с хората.
От урока на руски език, 17.01.2016
[179429]

Силата на Книгата Зоар. Екран между мен и Твореца (клип)

Между мен и Твореца има някакъв екран, изобразяващ нашите съвместни свойства, които през цялото време се менят в зависимост от измененията в мен. На мен ми е необходимо постоянно да търся, по какъв начин мога все повече и повече да се уподобя на Него, и в това се заключва цялото мое съществуване…

[151676]

Пропуск до пулта за управление на съдбата

laitman_2011-12-06_8039_wВъпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Скриване заради разкриването

каббалист Михаэль ЛайтманСкриването започва с това, че аз възприемам важността на групата и важността на Твореца като забулени. Но постепенно започвам да чувствам, че скриването ме поддържа. Тоест, усещам в него някаква скрита сладост. Чувствам, че това изгнание, което ме отделя от висшата светлина, лишава ме от връзка с Твореца, усещане за Него – това е за моя полза!

И тогава това изгнание става сладко за мен, тъй като благодарение на него, работейки с него, аз все повече строя своите желания, формите на отношение, на разбиране на Твореца. По такъв начин обръщам святата сянка в разкритие. Скриващият екран се превръща в разкриващ.

Има още една сянка, която се нарича сянка на егоистичните сили (клипот). Намирайки се в тази сянка, аз се чувствам в скритие и не мога да се свържа с Твореца. Не мога да започна да правя каквото и да е там, тъй като не усещам целенасоченост на своето състояние. Затова такава сянка се нарича клипот (ситра ахра). Ситра ахра е всяко едно състояние, в което не чувствам връзката с Твореца, а се отдръпвам в противоположната посока – към желанието ми да се насладя.

Именно в това се състои разликата между сенките на светостта и клипот, между всички наши състояния. Трябва постоянно да сме уверени, изцяло, на 100%, че се намираме в Безкрайността и Творецът иска да се разкрие в нас в цялата своя пълнота. Но проблемът е само в усещането за скриване, което трябва да развиваме все повече, за да може накрая да се превърне в разкриване. И тогава „сенките ще се разбягат“ (Песен на песните), ще се преобразят, т.е. ще си отидат и ще се превърнат в екран, с помощта на който ще мога да се отнасям към Твореца така, както Той се отнася към мен.

Всичко, което практически се иска от нас, е всеки един момент да се насочваме към Твореца. Преди всичко моята действителност зависи от Него на 100%. Всичко, което получавам – получавам от Него. От една страна, получавам усещане от Него и независимо от това, че това усещане е неприятно, съм длъжен да свържа себе си с Твореца като с добър и носещ благо. Мога да го направя само ако придобия правилно отношение към Него, което се нарича намерение за отдаване.

Макар и в много аспекти да се чувствам неприятно, но веднага след като пожелая да оправдая Твореца и да се отнеса към Него с любов, с това достигам намерението за отдаване. И това намерение за отдаване ми позволява да превърна усещането си за страдание в сладко чувство, в усещане за добро.

Намерението, благодарение на което се свързвам с Твореца, подслажда всички мои лоши усещания вътре в желанието да се насладя. Започвам да възприемам празнотата или страданията в егоистичното си желание като необходимост. Тъй като именно за сметка на тази опустошеност строя себе си в новия свят с намерение за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.08.2013

[114040]

Към любов над ненавистта

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар ла-ам, гл. Вайера, п.453: Човекът бе създаден със всичкото зло и низост. Както е казано: „Подобен на диво магаре се ражда човек”. И всички органи на тялото, чувства и свойства, и най-вече мисълта, му служат единствено за зло и нищожество през целия ден.

А за този, който се е удостоил да се слее с Твореца, Творецът не създава нови келим вместо тези, които биха били пригодни и достойни за получаване на предназначеното за него духовно благо, а същите тези нисши келим, използването на които до този момент е било лошо и отвратително, се преобръщат и стават за него съсъди за получаване на вечна приятност и нежност.

Нещо повече, тези келим, които са притежавали най-големи недостатъци, сега стават най-важните. Тоест степента на разкритие в тях е най-голяма.

Колкото повече работим, толкова по-надълбоко проникваме в „дебелината” на желанията и откриваме все повече проблеми – цял комплекс смущения. Всичко е заради това да придаде достатъчно „плът” на това зло, което е заложено в нас и между нас – казано с други думи, да се прояви разбиването.

Сега ние работим за единство и откриваме противоположни на него сили – докато не постигнем разбиването на първото, най-ниско ниво.

Тогава ще ни се отдаде да го преодолеем. Как? Съкращаваме всички сили на разединението и тъмнината. При това те се съхраняват, защото злото е невъзможно да бъде анулирано – ние просто се повдигаме над него. Не трябва да се поправя всичко това, което е в нас – ще стане още по-лошо. Не, ние затваряме своето зло вътре и се издигаме над него. За това е казано: „Любовта покрива всички престъпления”. Тя именно покрива, а не поправя пороците.

Злото трябва да остане, то не се превръща в добро – но доброто се издига над злото. Всичко в природата е устроено така, и в това е ключът към съвършенството.

Така ни се иска да се избавим от злото. Ние не разбираме, кое е хубавото в това, че вълкът изяжда овцата. Човек реагира на своите качества, съкрушава се от това, което е извършил в живота… Не бива да се самоизяждаме по този начин. Напротив, трябва да приемем фактите и да се замислим за друго: как сега да формирам противоположни качества над тях? В това е въпросът: къде е светлината, възвръщаща към Източника? Защото ако се е разкрило злото, то безусловно аз мога да изградя над него благо.

При това доброто и злото трябва да бъдат съразмерни – и тогава между тях възниква средната линия. А без нея не можем да постигнем нищо, по никакъв начин не можем да влезем в духовно взаимодействие (зивуг).

И затова е необходимо пак и пак да достигаме нужното състояние, търсейки сбособ за достигане на първия контакт с Твореца.

Преди срещата в Санкт Петербург и по време на самия Конгрес ще се сблъскаме с всевъзможни смущения, отвличащи обстоятелства, странични впечатления или ще „летим в облаците”, вместо да извършваме правилна работа. Свише ще ни изпратят всевъзможни „изненади”, в зависимост от нашето състояние. И даже ако всички се устремим към единство, все едно ни чака падение. Може да го усетим още в първия ден на Конгреса, при това по по-силен начин, при наличие на добра подготовка. Да допуснем, че след като се регистрирам в девет сутринта, още по обед ще почуствам умора и ще се замисля: „А защо, въобще, дойдох? Какво правя тук?…”

И това е много добре. Защото тогава ще ни се наложи да работим над себе си, да „целуваме палката”, която раздава удари, и да благославяме злото, като благо.

Оттук човек вижда в каква степен той е достоен в този момент да построи екран (масах). Защото екранът се формира над всички чувства, смущения и незгоди, които се появяват. И главна в този набор е ненавистта. Точно нея и покрива любовта. Без тези „престъпления” няма да достигнем до висшата, духовна любов – тя се изгражда само върху ненавистта.

Ето защо в съвременния свят процъфтяват технологиите за виртуална връзка и се умножават средствата за комуникация – именно за да разкрият ненавистта. За да не се превърне тя във война, паралелно трябва да предоставим на хората методика за поправяне. Всички трябва да знаят и да разбират какво да правят при тези условия.

Средството тук е едно – единство над разединението, любов над ненавистта.

Oт урока на тема „Подготовка за конгреса в С. Петербург. Урок 2”, 04.072013

[111542]

Да разкъсаме завесата на скритието

каббалист Михаэль ЛайтманИ стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Творецът поддържа само тези, които имат поръчители

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир”:  Мирът – това не е открит безпризорен магазин без стопанин. Има хора, които се разбират със стопанина: вземайки нещо от магазина, те не просто вземат, а вземат назаем, обещавайки на стопанина да заплатят определената цена.

Въпрос:  Що за заем е това?

Отговор: Това е комплекс от сили, желания, мисли и действия, които са построени  правилно към отдаване. Такава ”индивидуална поръчка” е именно това, което трябва да правиш в твоето състояние. Предоставят ти всичко необходимо, пълен ”пакет услуги”.

Но тук е проблемът – вече си излязъл от това състояние, вече ти се иска да ”дебитираш”, да вземеш част от този заем. Така е и обикновено: някаква организация изисква финансиране за добри дела, а след това се занимава с ”благотворителност” на страна.

Никого не обвинявам, само трябва да си извлечем урок. Така е устроен човек, такава е нашата природа, и така става навсякъде, във всяка страна по света. Случва се дори, че пламенният оратор искрено е уверен, че се разпорежда със средствата, които се оказват на негово разпореждане, правилно, но след това идва друго желание и заедно с него – друго изпълнение. Това е естествено: човек получава милиони, и неговите желания се разпалват.

Изобщо, кражбата и корупцията са закономерни неща, те винаги са съществували. Само че преди управниците не е трябвало да се отчитат пред никого и са правели каквото искат, а днес все нещо излиза на повърхността. Само дето до този момент не разбираме къде да намерим поправяне.

Проблемът тук е в липса на обкръжаваща среда, която ще те подкрепя и държи в правилно състояние. Ако обкръжението е достатъчно силно, ти би използвал правилно правото на заем, който идва в отговор на одобрената молба. Сам не си виновен – просто си лишен от подходящата среда, а само тя е способна да съхрани в теб верен подход.

И следователно, на първо място трябва да построиш правилно обкръжение. Без него няма шансове. Оставете човек да подаде обосновано, искрена молба и да получи средства по справедливост – минават години и при него се откриват сметки в чуждестранни банки, или скрита недвижима собственост, или още нещо… И виновни сме ние самите. Затова, че не сме проверили всички условия – на даване и получаване на заеми.

От друга страна, в духовното няма такива грешки. Там, ако не си си приготвил обкръжение, твоята молба просто не се приема. Стоиш пред вратата колкото искаш – никой не ти отваря.

Въпрос: Означава ли, че без приятели-поръчители аз не мога да разчитам на никакъв заем?

Отговор: Правилно. Тъй като ти по начало се каниш да го използваш в неизгодни условия.

Въпрос:  Излиза, че моята молба за заем трябва да мине през групата?

Отговор: Да. Аз така искам да помогна на приятелите, да ги обединя, да ги видя в едно цяло, че просто трябва нещо да направя. И издигам тази болка на повърхността – издигам я чрез групата. Става въпрос не за ”транзит”, а за безсилие, което ме разкъсва на части. Аз съм като майка, страдаща заради това, че не може да нахрани децата си. Ето с какво се обръщам за помощ – и тогава получавам заем.

Само че това не е заем в нашето разбиране. Тъй като Творецът сам иска да помогне на приятелите, и затова за ”Тора” се казва: получавам светлината, възвръщаща към Източника, и светлината, напълваща съсъда. Получавам при условие, че в мен действително има желание, зов към отдаване, но нямам възможност. Аз не зная как ще бъде. И тогава ми помагат: дават ми разбиране, инструменти, средства – и всичко необходимо.

Въпрос: Как да искам в действителност? Към кого да се обърна?

Отговор: Това не е моето вътрешно обръщение. Не всички са способни да изразят любовта, горяща вътре. Понякога тя е отвън, или обратно, отхвърлена с пренебрежение.

Любовта не излиза от нас, както лавата от вулкан. Напротив, съгласно висшия корен, тя идва в ограничение, скрита е в обвивка, в скромност. Не чакай от другарите обятие. Любовта полъхва отвътре, а отвън имаме екран (масах) и отразена светлина, т.е. нещо съвършено противоположно. Защото екранът с отразената  светлина се строи над егоистичното желание, мрачно и ужасно до смърт. И затова любовта винаги е покрита от скромност. Самият екран – това вече е скриване.

Връщам се към заема на Твореца: аз получавам от Него сили за отдаване към групата. Помагам на приятелите, обединявам ги, за да се сплотят от цялото си сърце, и чувствам, че в единството между нас се проявява Творецът със смеещ се, щастлив лик.

В това се  състои и цялата реализация. Неговите сили действат и вътре в мен, и отвън. Построявайки съсъд, виждам, когато Той се разкрива. Какво да направя сам? Аз само съм подготвил мястото за това разкриване.

От урока по статия  ”Мир”, 19.04.2013

[105545]

Всичко се познава в подобието

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

„Светове“ е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

2013-04-14_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n22_01

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

2013-04-14_rav_bs-akdama-zohar_lesson_n22_02

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Играй – и ще излезеш във висшия свят

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Жива статуя на каменен постамент

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

”Човек на светлината”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В ”Учението за десетте Сфирот” е казано, че човек, започвайки да се поправя, ”свети”. Какво е това действие?

Отговор: Човек започва да ”свети”, ако желанията му станат отдаващи. Светенето е вече собствено движение, на което е способен само човекът. Нито едно създание от неживата, растителната или животинската степен не могат да светят, защото не се обединяват по никакъв начин с Твореца, не извършват самостоятелни действия към отдаване, подобно на светлината.

Светлината просто изпълва всички творения и по такъв начин свети. Но човек се нарича този, който сам се пробужда срещу светлината, и затова светлината свети в него повече от своята естествена мощност, с която пристига. Човек става усилвател на светлината – той сам свети благодарение на това, че светлината го изпълва.

В светлината има допълнение, направено от човека! Тъй като той е преодолял своето егоистично желание, превърнал е цялото си желание за наслаждение в гориво, във възпламеняващ се материал. И когато пристига светлината, този материал се възпламенява като свещ! Затова се казва, че човек свети.

Той се нарича ”човек на светлината”. Нима той може да излъчва светлина? Но той е подготвил своето желание за наслаждение така, че то да бъде подобно на светлината. И сега светлината, преминавайки през това желание, свети в него, като в луминесцентна лампа, напълнена със специален газ или с фосфор, който започва да свети под въздействието на светлината.

Когато светлината идва, желанието започва да се възбужда и да свети отвътре – същото се случва и с човека, отъждествяващ се с нея. Тъй като той не поглъща светлината егоистично, а иска да продължи нейното действие.

Знай, че за да започне да свети твоето желание, трябва да направиш съкращение на него и да го поместиш под екран. Така че то да не изпитва нужда да погълне светлината за собствени нужди, а да желае да се обедини в едно действие със светлината, към отдаване и да продължи тази светлина към останалите. Тогава ти ще светиш и ще се наричаш човек на светлината!

А доколко силно ще светиш се определя от духовното ти стъпало.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 23.08.2012

[86386]

Проверка на връзката ни с групата

каббалист Михаэль ЛайтманTрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Екран – това е максимално подобие на Даващия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Не слушай разузнавачите и върви напред

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от „нищо“!

А светлина – „има“, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между „съществуващо“ и „нищо“ – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича „екран“ (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Към конгреса – силата на поръчителството!

Намираме се в предверието на голямо обединение – декемврийския конгрес. За да се подготвим за него, трябва постоянно да се грижим за съединението, за това, между нас да се разкрие общо желание. В тази степен, в която желанието ще бъде действително общо, ще можем да усетим в него духовна сила, защото общността между желанията създава условие – така наречения „съсъд“, отразена светлина, екран, понеже се съединяваме заедно в противовес на своето его.

Колкото сме по-егоистични в отношенията между нас, толкова повече всеки въпреки своето его влияе на себе си, моли, светлината да му подейства и да му помогне да се съедини с другите, толкова е по-силен екранът, голямата сила на преодоляване привеждаме в действие, издигайки се над разделящото ни его, отблъскващо ни един от друг.

Тази обща сила на преодоляване, наречена сила на поръчителство, става наша обща сила. Творецът специално, с помощта на разбиването, е създал между нас силата на отблъскване, както е казано: “ Аз създадох злото начало“, и усещаме, как се отблъскваме един друг. Но се стараем да преодолеем тази сила на отблъскване в съвместни действия и в учение, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, желаем да се съединим въпреки тези сили, които, като малки дяволчета са между нас, през цялото време ни отделят един от друг. Трябва да удържим връх над тези зли сили  и да се съединим.

В тази степен, в която се стараем с всички сили да бъдем заедно, за да няма никаква разлика между нашите желания, мисли и действия, – наистина като един човек с едно сърце, – разкриваме, че само ние можем да си помогнем един на друг и да намерим този общ стремеж да се съединим, както е казано: „човек да помогне на ближния“.

Тогава в този общ стремеж откриваме, че не сме способни да се съединим. Но вече разкриваме нашето съвместно желание да се обединим, а не отделните желания на всеки като връзка с другите. Това общо желание се нарича молитва на многото, обществена молитва. И тогава именно от тази обща молитва от нас се издига молба към светлината, към Твореца. И само при тези съвместни усилия идва помощ свише. Свише – означава отвътре, от единството на по-високото ни стъпало. Това се нарича МАД – поправяща светлина, която създава връзка между нас, въпреки силата на отблъскване.

Тези сили на отхвърляне се наричат „авиют/ дебелина на желанието, а силите на съединение – „екран“. Тези две сили заедно, които формираме за отдаване на по-висока степен, Твореца, – се наричат отразена светлина, понеже желаем да бъдем точно такива, както поправящата ни светлина, – отдаващи. И тогава осъществяваме условието, при което в нас се разкрива Творецът – Отдаващия.

Всички тези етапи извършваме само с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Или  ни свети, дори и нищо да не молим от нея, подобно на младенец, който вика неизвестно за какво, но за него се грижат. Или започваме да разпознаваме, какво именно ни е нужно, и тогава молитвата ни започва да става по-насочена, обмислена. Или действително издигаме молбата си – осъзнато, в правилната посока, с ясно знание, че молим способност да отдаваме на висшето стъпало.

Но всичко прави светлината, възвръщаща към източника. Истина е, ако бихме могли през цялото време да четем книгата Зоар и да извършваме всички тези действия – какво по-добро… Това е идеалното състояние. Действителността е устроена така, че човек трябва да ходи на работа, потапя се в ежедневните дела, а след това минава някакво време – и тогава издига своята молитва. Отначало натрупва в себе си всевъзможни проблеми, желания, стремежи и надежди, а след това идва Зоар. И тогава, с помощта на съвместното учене, се съединяваме заедно и издигаме общата ни молитва.

От урока по Книгата Зоар, 23.11.2011

[61527]

Светът страда заради мен

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Да изпревариш желанието с намерение

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

                                       

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]