Entries in the 'Възпитание' Category

Осем принципа на успешните родители (клип)

В последно време широко разпространение са получили различни методики, които като че ли позволяват да се възпитат успешни деца.

[274008]

Природата умира от човешки вирус

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Промяна на отношението към света

Въпрос: Някои хора, усещайки недостиг на нещо, несъзнателно се чувстват нещастни. Тоест, в обществото е разпространен модела, че щастието е непрекъсната радост, наслаждение. И тогава в живота ми не трябва да има никакви страдания. Откъде идва този модел?

Отговор: Това е неправилна формулировка на щастието, неправилно поставяне на въпроса и неправилното възпитание. Ние не познаваме нашата природа и затова, за съжаление, сме нещастни.

Ако разбирахме кои сме ние, какви сме, то бихме могли така да се формираме, че нашата конструкция, отношението към всяко състояние да бъде съвършено.

И това прави кабала. Тя не променя света, не говори, че ти си задължен да променяш нещо около себе си. Трябва да промениш твоето отношение към света. И тогава ще бъдеш щастлив. При това, в абсолютно състояние.

От урока на руски език, 15.12.2019.

[258058]

От „Аз“ към „Ние“

Реплика: Специалисти от университета в Калифорния са изяснили, че основният признак за щастливи и успешни отношения е използването от партньорите в разговор на думата „ние“.

Употребата на местоимението „ние“ свидетелства за тясната връзка на хора, които, както се пише, не са податливи на егоизъм в отношенията си и възнамеряват да развиват ползотворно сътрудничество.

Човечеството през цялото време живее в „аз“, с „аз“. И продължава да живее така. Това състояние на  безизходица ли е?

Отговор: Не, „аз“  не е състояние на  безизходица,  защото говори за моята основа: „на какво стоя, накъде се движа, какво искам да направя, да преобразувам на Земята. Затова не мисля, че „аз“ не е добра частица от нашата реч. Напротив, зависи какво  залепвам към това „аз“.

Въпрос: Какво трябва да залепим към „аз“?

Отговор: Аз имам мнение, имам сила, имам възможност, имам добро отношение към другите, искам всичко това да въплътя в себе си. Тогава „аз“ е положителен елемент.

Въпрос: А лошият „аз“  какъв е?

Отговор: Естествено, обратното: когато в името на моето „аз“ искам да използвам другите и така нататък. Точно „аз“ трябва да бъде ясно осъзнато от човека: кой е   неговото „аз“?

Въпрос: Какъв е пътят на човека от „аз“? Накъде  се движи?

Отговор: От „аз“ се придвижваме към „ние“. Но „ние“ съществуваме само и винаги като общност от нашите „аз“. Няма друг начин.

Когато започвам да принизявам себе си пред „ние“, но аз го правя, а не някой друг ми казва безцеремонно „ние“, когато принизявам себе си и казвам „ние“, т.е., готов съм да се свържа с другите хора, знаейки, че заедно ще се получим едно общо „Аз“ – това е вече друго ниво.

Това вече е издигане над малкия „аз“ към големия „Аз“, който включва в себе си „ние“.

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

 

[242951]

Как да управляваме съвременните роби?

Реплика: В своето  време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Сурогатното майчинство

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

От миналите срещи: Ървин Ласло

Ървин Ласло, основател и ръководител на Будапещенския клуб, инициатор на създаването на Международната академия за системни изследвания многократно ме е канил да говоря на конференции на Световния съвет на мъдреците, посветени на оформянето на картината на бъдещия свят.

                                2018-12-16_laitman-laslo

Той често казваше: „Китайска поговорка предупреждава: “ Ако не променим посоката, най-вероятно ще завършим пътя си там, където отиваме. „

По отношение на съвременното човечество, това би било катастрофа. Така че, ако не променим посоката, ще се окажем на пътя към хаоса. И днес е настъпил решаващият период, когато е необходимо да се формира нов начин на мислене и актуализиране на модел на поведение, без тях нашата глобална система ще бъде погълната от хаос.

Всеки път, говорейки пред световната научна общност с предложение за решаване на кризата, се надявах, че ще ме чуят.

Говорех, че формирането на ново мислене изисква радикална промяна в образованието и възпитанието на човека. Тъй като, намирайки се само в усещанията на нашия свят, вътре в нашия егоизъм и не разбирайки целта на развитието на цялото човечество, никой не може да мисли за нищо.

За да се разработи наистина ефективна програма за развитие на човека, трябва да се тръгне от смисъла на неговото съществуване в този свят, от по-висшия смисъл.

Ние ще трябва да се издигнем над този живот, над този фрагмент, който се нарича наш живот, на друго ниво. Да се издигнем над егоизма. Егоистичните цели вече не ни удовлетворяват, и колкото по-далеч отиваме, те са повече.

Трябва да разберем системата, в която се намираме. Взаимосвързаната система, в която всеки от нас трябва да намери своето място, за да стане неразделна, хармонична част от нея.

Трябва да разберем основния Закон на Природата, в който съществуваме, да го приемем, да го приложим и да възстановим отношенията между хората в съответствие с него.

За да го направим, ще трябва да се движим един към друг.

Прилагането трябва да се извършва в няколко канала. Трябва да вземем предвид манталитета, диференцирания подход към всяка група от населението, да вземем предвид вида на професията, възрастта и т.н.

Да включим всички медии, постепенно да ги развиваме, да провеждаме ежедневни семинари на работните места.

Неработещите хора трябва да присъстват на специални събития, клубове, където и да се обучават. Като Световен университет, в който всеки землянин е длъжен да премине този курс „нов човек“.

И това няма да е залепване на раните с лейкопласт, когато хората се събират в клубове, където просто общуват, за да не се изгубят от самотата. Това ще бъдат други „клубове“, където хората ще се обединяват на основата на Закона за Единството, осъзнавайки, че са вътре в него и е необходимо да му съответстват. Ние също се нуждаем от всякакви практически занимания.

Половината от учебните часове трябва да бъдат за такива занимания. Това трябва да стане най-важното в обществото. От всички страни човекът трябва да бъде проникнат от тази идея, общуване, връзка, взаимодействие, взаимопомощ. На първо място, той трябва да е вътрешно настроен към нея. Трябва постепенно да възстановим цялата система.

Промишлеността трябва да бъде реформирана, защото ние не сме в съответствие с природата не само в мислите си, но и на материалното ниво. Необходимо е да се премине към разумно потребление, като се взима от земята само това, което е необходимо за съществуването. Не в ограничен вид, а на нивото на консумация на нормалния човек. Но не и над това, съхранявайки нашата „майка земя“.

Трябва да научим хората на това. И постепенно, чрез училището, работата, телевизията, интернет, всеки ще започне да разбира какво означава да живееш в съответствие с основния Закон на Природата, закона на любовта и отдаването.

И тогава ще се открие добрата сила, която е скрита в природата, която ни чака само да се обърнем към нея. И тя, тази добра сила, ще ни издигне на друго ниво на свързване. И тогава наистина ще разберем, че сме родени, за да бъдем щастливи. Да започнем да живеем в хармония с всичко, което ни заобикаля.

[237880]

Накъде върви Европа?

Въпрос: Днес  Европа се превръща в горещ континент. Във Великобритания – страх от неуправляемия хаос след окончателното излизане от ЕС. Във Франция „жълтите жилетки“ започват да завладяват Франция.

 В Германия  преход от епохата Меркел  към нещо друго, все още неразбираемо. В  Испания  на регионалните избори в Андалусия преди всички излитат ултра десните.

Полша, Унгария, Чехия, Словакия изглежда ще излязат от Европейския съюз. Какво става там?

Отговор: Нищо не става. Колкото по-бързо се разбягат, толкова по-добре. Аз съм говорил за това много пъти?

Реплика: Вие понякога казвате, че да се разбягат не е изход.

Отговор: За егоистите? Това  непременно е изход. Така и е казано, ”сборище от  негодници – лошо за тях, лошо и за света“. Негодници – има се предвид егоисти. Напротив, нека да се разбягат – тук един егоист, там един, там един.

Въпрос: Вие смятате, че ако сега Европейският съюз сега приеме решение – „Хайде сега мирно да се разделим“, това би било най-гениалното решение?

Отговор: Те няма да могат да го направят. Те ще го направят чрез световна война.

Въпрос: Предполагате, че може да бъде така?

Отговор: Мисля, че ще бъде така. Те не са в състояние, те не могат да управляват себе си и своя егоизъм. Аз виждам как се разделят с Англия. Виждам с каква злост те ще освободят държавата от себе си, с какви контрибуции!

Въпрос: Тоест, те смятат това за предателство.

Отговор: Разбира се!

Ако аз съм осъзнал, че това е във вреда на моя народ, аз искам доброволно да изляза  и ние така сме се договаряли по принцип помежду си, на доброволни начала и така нататък, то защо сега ми поставят такива глоби, такива условия, че буквално, аз трябва  да изляза разорен от това състояние. Кой би се съгласил с това?

Въпрос: Тоест няма да се съгласят и така ще се приближават към война?

Отговор:  Те ще направят такъв своя развод, че нито една държава, включително Германия,  няма да може да спечели от това!

Нито една държава! И обратното – тези, които най-много са спечелили от тази работа, те най-много ще пострадат. Ще останат разрушени, в руини!

Въпрос: Защо му трябва това на Твореца, кажете, моля?

Отговор:  Да покаже егоизма, какво струва той. За да демонстрира егоизма на всички свои ползватели … какво  е това ”аз ”. А-а, искате да си имате работа с мен? Ето какво ви нося!”

Въпрос: Тоест аз винаги ви довеждам до война, да?

Отговор:  Да, иначе няма да могат правилно да се  разпръснат.

Въпрос: Какъв е изходът от това състояние? Може ли да бъде  нещо мирно?

Отговор:  Аз не мисля, че ще имат сили, разум, воля. От къде ще я вземат ?! Това  са природни закони!

От къде  ще я вземат? Те няма да могат правилно да се разделят, спокойно. Това е като семейство, което се развежда.

Въпрос: И после наемат адвокат, едната страна унищожава  другата.

Отговор:  Да. От това печелят Америка, Русия, Китай. Тези, които наблюдават схватката.

Реплика: Ако сега изведнъж там биха били някакви умни глави, стратегически …

Отговор:  Там ги няма. Ние го виждаме…

Реплика: Времето на лидерите  някак си завърши…

Отговор:  Разбира се. Като цяло завърши, особено в Европа. Настъпва времето на събранията, на великото събрание. На човечеството му трябва могъща група от хора ( 100-200 човека). Нито тори, нито комунисти, нито социалисти и така нататък, заседаващи там някъде, с такива тоги, с които се представят пред всички.

Нужни са наистина могъщи,  духовно силни хора, които ще могат да се договорят, да се издигнат над своя егоизъм, да се съединят помежду си и да построят помежду си такава система от сили, която ще може да управлява човечеството.

Въпрос: Как човечеството ще се съгласи с  това?

Отговор:  То няма да има друг изход. Или  ще се съгласи, или световна война. И след това ще се съгласят.

Въпрос: В какво изразява   се  Изходът за Европа, ако тя изведнъж намери сили?

Отговор: Европа е най–напредналият континент, мешана туршия такава от езици, страни, нации.

Изходът от това състояние може да е само в по-голямото обединение, правилното, наистина  доброволно обединение, а не така както те са го създавали –  привличали, завличали страните и поставяли условия.

Тук те трябва да се съединят при други условия – при условието на абсолютно единство не  ”аз на теб – ти на мен“ и по средата там някъде се договаряме”, такова няма. Никакво диктуване, нищо!

Но това може да бъде само след като е създадено такова единно правителство, европейско, което може да влияе на цяла Европа, което със своя първи декрет ще заяви всеобщо задължително, възпитание на всички европейци.

Въпрос: На единния европеец?

Отговор: Дори не на  единния европеец, а на единния човек.

И когато те направят това, ще разберат при какви условия могат да приемат емигранти, въобще какво да правят. Тогава у тях  всичко ще се преобразува. И тези, които не съответстват на това ще преминат, превъзпитание.

Въпрос: Ако има такъв обединен, единен европеец, няма ли да обезцени това характера на  всяка страна, всяка нация? Не отнема ли?

Отговор: Нищо няма да обезцени. Създава се една единна общност – европеец. А не просто там французинът се хвали пред италианеца, а немецът пред Източна Европа и така нататък.

Това го няма, не. Трябва да има сериозно възпитание в единство. Самата структура е готова за това, само е необходима методика и нея я има. Напред европейци! Иначе… иначе лошо!

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[239120]

Ден на усмивката

Въпрос:  5 октомври e Международен ден на усмивката.

През 1963 година, един посредствен художник рисувал картини и нищо не предвещавало влизането му в историята, докато към него не се обърнала рекламната служба на  една голяма компания и го помолила да измисли лого  на компанията.

Той веднага измислил жълтия емотикон, усмихващото се жълто лице. Тя толкова допаднала на вкуса не само на самата компания и на нейните служители, че те започнали да я поставят върху тениски, писалки, чанти.

Оттук са тръгнали емотиконите и веднага са се разпръснали десетки хиляди копия. Ние виждаме как те набират скорост и усмивката е най–популярният емотикон.

Каква роля играе усмивката в живота на човека? Защо я използваме толкова рядко в наши дни?

Отговор:  Не, ние я използваме навсякъде. Ако хората искат нещо да рекламират, да ви излъжат, да спечелят за ваша сметка, да направят нещо, изгодно за тях, то, естествено, те се усмихват.

Ако ние се усмихваме един на друг, както се усмихваме на нашите малките деца, тогава, разбира се, светът щеше да бъде друг.

Въпрос: Може ли да се използва усмивката като инструмент, който ще стартира механизма на положителните отношения между хората?

Отговор: Не. Само, ако на хората се заплаща за това.

Въпрос: Творецът може ли да се усмихва?

Отговор: Творецът не се усмихва, ако може така да се каже. Той има толкова открито сърце, от което постоянно произтича само добро, че тук няма място за усмивка.

Въпрос:  А може ли през Международния ден на усмивката да се пусне някаква образователна, тренировъчна програма, за да се научат хората да се отнасят един към друг така, както майката към детето си? Защото майката се усмихва на детето си искрено, с цялото си сърце.

Отговор:  Не. За това трябва да чувстваме, че сме  наистина взаимно свързани, че сме много по-близки, отколкото братята и сестрите, че сме толкова свързани един с друг душевно, че всеки от нас действително  е като майка с дете. Всеки от нас!

Това ние можем да почувстваме, но трябва и да го разкрием. Но, когато почувстваме нашето истинско състояние, тогава ще видим, че тук има място не само за усмивка, а също за много внимателно, нежно отношение към другия, за да се постараем да създадем в него максимален комфорт.

Въпрос:  Как да разкрием това?

Отговор: Това е невъзможно да се разкрие самият човек. Трябва и втори, за да го разбере, трябва непременно да е в сътрудничество, в развитие на такива взаимоотношения. Това не е лесно.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората в деня на усмивката?

Отговор: Нека да се опитаме на тази вълна да им обясним, как наистина да преминат от усмивки към такова вътрешно общуване един с друг, че да се стопли сърцето, да се отпусне и да позволи в него да влезе топлия, добър поток.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

[234772]

Игрите на бога – побеждаваш ти!

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Неприкритата любов на обществени места

 Въпрос: Местните власти в Гуадалахара са приели закон, който разрешава сексуалните контакти на обществени места. Какъв е този етап  в развитието на обществото, когато се иска всичко да бъде на показ?

Отговор: Мисля, че това е само стъпка, за да се успокои напрегнатата обстановка.

Въпрос: Какво е сексът от гледна точка на кабала? Защо хората са толкова привлечени от него?

Отговор: Сексуалната потребност е най-високата в човека. “От наслажденията в живота, на любовта и музиката отстъпва.” Тя идва от нашата духовна потребност да бъдем свързани с висшата сила, т.е. има много дълбок корен.

Ние все още не разбираме целия проблем, не сме осъзнали необходимостта от развитие на сексуалната култура, за да направим в обществото такива правилни рамки,  в които човечеството  да не се чувства в нещо като капан, пренебрегнато. В края на краищата, ако сексуалната енергия не се изразходва, възникват огромно количество проблеми – чисто физиологични, обществени и т.н.

Всичко това се нуждае от много точни изследвания.

Въпрос: Може ли да се каже, че решението на този проблем може да обърне движението на цялото човечество по хармоничния път на развитие?

Отговор: Безспорно! Във всеки случай, ще можем правилно да организираме цялото човешко общество по коренно различен, нов начин.

Реплика: Вие често казвате, че реализацията на многото желания, които се проявяват в човека: стремежът към изкуство, към музика, а в този случай към сексуално удовлетворение, – всичко това е стремежът на човека към връзка.

Отговор: Към връзка със себе си, с другите и с Твореца.

Въпрос: Как да разкрием и съкратим тази дистанция?

Отговор: Затова е необходимо възпитание. Трябва наистина да разберем, че сексът  не е само секс. Той е съвпадане, сливане, съединение, единение, предаване един на друг на определени чувства, енергия, вяра в другия човек, усещане на другия като своя част, като партньор.

Но това изисква възпитание, правилно осъзнаване какво е сексът. Той не е само удовлетворяване на сексуалното желание независимо с кой, къде или как. За човекът няма да е достатъчно просто да задоволи себе си.

За него ще бъде важно да знае с кого може да го направи, за да остане в него правилното впечатление, вътрешно напълване, за да усеща, че се намира в специален вътрешен висококачествен контакт с другия човек.

Защото според кабала телесният коитус е следствие от духовния коитус между хората, когато  има обединение и се създава основа, място за разкриване на Твореца. Както е казано: “Мъжът, жената – и разкриване на Твореца между тях.” Ето това се нарича правилен контакт.

Това вече е контакт на духовно ниво, но той произлиза от животинското, което трябва да издигнем на тази степен. Това е възможно. Трябва да се учите и да бъдете наистина духовни партньори.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.08.2018

[234567]

Самозванците са готини

Реплика: 58% от работниците в сферата на високите технологии страдат от синдрома на самозванеца. Изследователите казват, че са интервюирали хора в много IT компании и 58% от запитаните почти десет хиляди и петстотин са отговорили, че имат този синдром, че се чувстват като измамници дори след 14 години работа на едно и също работно място. Те чувстват, че работата е над тях, че им дават незаслужено увеличение.

 Отговор: Като цяло това е хубаво. Работата трябва да притиска човека, да го подтиква към усъвършенстване. А какво води човека напред, ако не усещането, че няма накъде да расте и че е недостоен за позицията си?

Те чувстват, че им предстои много работа, заради която трябва още и още да учат, да придобиват допълнителни специалности, знания. Какво лошо има в това?

От друга страна, трябва да мислят, че едновременно с това трябва имат увереност, че ще могат да преодолеят своята несигурност. Но не толкова, че да се изпълнят с излишно самодоволство,  а наистина да растат през цялото време. Това е похвално.

В науката кабала това е постоянно състояние. Аз не мога да си представя, че ще съм напълно удовлетворен! Това е животинско.

Въпрос: Какво е в кабала усещането  за „синдрома на самозванеца“?

Отговор: Аз нистина чувствам, че ние в този свят сме като цяло самозванци. Ние сме получили нашите желания, нашите големи стремежи към такова съвършено състояние като някакъв подарък, който трябва да отработим. Това е аванс! И ние трябва да го отработим. Така се чувствам през цялото време, както и моите ученици, и моите учители.

Въпрос: Какво означава да отработя?

Отговор: Да отработя означава да достигна до състояние, когато в действителност ще му съответствам. Но това е моето пълното поправяне.

 Въпрос: Как правилно да го използваме, за да не попаднем в самоизяждане?

Отговор: Тук е необходимо да се придвижваме по три линии: дясна, лява и средна. Тоест, от една страна, не трябва да има самохвалство, от друга страна, трябва да има пълна проверка и осъзнаване на несъстоятелността.

И върху тези две линии трябва да има трета линия – когато се движим напред в осъзнаване на двете предишни. И винаги напред да виждаме целта, където ще се съберат и двата подхода, когато аз чувствам себе си, от една страна, съвършен, а от друга страна – несъвършен, а тяхната връзка пред мен ме дърпа напред.

Кабала обяснява как се прави. Това е цяла система. Но без нея е невъзможно да се движим напред. Може би затова хората трудно търсят нови решения. А кабала разказва как да го направим.

И възниква много интересно действие за разширяване на съзнанието. Когато вървиш в средната линия, съзнанието се разширява. Тогава ти наистина вървиш напред и дори изпреварваш задачите, които стоят пред теб.

Ти предвиждаш тях и тяхното решение. Не ги дърпаш зад теб,  не ти се предлагат, и ти нещастен, не знаеш, какво да правиш, не им съответстваш. Напротив, получава се така, че работата бяга след теб, а ти вървиш напред.

 На това трябва да се научим. Който иска, ще дойде при нас.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 12.09.2018

 

[235470]

Шимпанзето и ние

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Да поговорим за друго бъдеще

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Психолингвист и невробиолог, професор от Петербургския университет Татяна Черниговская: „Бъдещето вече е тук. Това е друг свят, а не този, в който живяхме преди пет години. Съвременните деца трябва да се обучават как да тренират паметта си, да задържат вниманието си, как да класифицират информация и къде да търсят тази, на която може да се вярва, как да се държат в ситуация на безкраен стрес и натиск“ (goo.gl/8ECcpn)

Отговор: На пръв поглед е правилно. Но проблемът е, че такъв свят не е нужен нито на нас, нито на нашите деца. Защо да живеят в постоянно напрежение и недоверие към всякаква информация?

Защо да се подготвят за отрицателното и предварително да го приближават към себе си?

Не, аз искам да подготвя децата за по-светло бъдеще. Искам да им обясня как да го направят светло, вместо да се подчиняват на „съдбата на новото време“. Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре.

Това е възможно и кабала ни показва как да го постигнем чрез правилното сближаване между хората, въпреки егоизма. Ето на какво бих учил днес децата. Сближаването предизвиква положителните сили на природата, дори и тези, за които не подозираме. То ще доведе човечеството до щастие.

На децата и не само на децата, трябва да се обяснява как да изграждат правилната връзка, в която ще разкрием добрата сила на Природата, доброто за човечество, добрия живот, безопасността, радостта, светлината. Това трябва да бъде цел на нашето възпитание. Това трябва да усещат децата, с това трябва да растат. Иначе ние ще получим мрачни, затворени, комплексирани егоисти, готови за бой и нещастия.

Рисувайки правилното бъдеще, доброто бъдеще между нас, ние предизвикваме в децата положителни свойства, положителни сили. И тогава те вдъхват живот на този нов свят.

В крайна сметка ние изграждаме света. Той е резултат от нашите взаимоотношения.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 13.02.2018

[225937]

Въоръжаване на учителите

Въпрос: Сенатът на Флорида с болшинство на гласовете е приел законопроект, съгласно който, учителите имат право да носят оръжие. До какво може да доведе това? Изведнъж учителят може да реши да стреля?..

Отговор: Тук нищо не може да се направи. Правилното възпитание не се заменя с нищо. Могат да се построят още хиляди затвори – нищо няма да помогне. Единствено и само възпитанието, а с него никой не се занимава. Това е световен проблем.

Въпрос: Какво трябва да се случи, за да може необходимостта от възпитанието да се появи в сърцето като искра и човек да започне да се занимава с това?

Отговор: Осъзнаването, че без правилното възпитание, човек носи само зло и на себе си, и на другите. Това трябва да бъде дотолкова осъзнато – отчитайки колко ще ни струва в страдания, в пари, и във всичко – че да сме готови да се превъзпитаме.

Първата стъпка към правилното възпитание е изучаването на природата на човека. Трябва хората да бъдат запознати с нея чрез средствата за масова информация, в учебните заведения, навсякъде.

Въпрос: Но как може да се преодолее планината от неразбиране?

Отговор: Това е стена, която стои пред цялото човечество. Но иначе не можем да направим нищо.

Въпрос: Може ли Творецът мигновено да измени мисленето на човека?

Отговор: Не може. Няма право! Иначе цялото творение не би имало смисъл. Дадена е методиката за поправяне, тя се намира в теб – моля, действай. Ако сам не го търсиш, да го реализираш сериозно в себе си, да изградиш себе си и обществото, то няма да може да достигнеш ново ниво на възпитание.

Човек е длъжен да осъзнае, че ако не се промени, то нито за него, нито за света ще има добро бъдеще и животът ще бъде изпълнен с големи страдания – и за неговите деца и за всички.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 13.03.2018

[ 226392 ]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 4

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

За какво са ни дадени талантите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е духовният корен на талантите?

Отговор: Зависи от това, какъв е талантът. По принцип, талантът е особено използване на личните  склонности.

Хората не могат да бъдат равни. Всички ние сме различни, бих казал, че всеки  има свой талант. Просто човек не го разкрива, може би дори забравя за него.

А по принцип всеки има талант. Ако правилно възпитаваме хората, то във всеки ще се разкрие нещо особено, каквото няма в никого другиго. И в тази своя особена точка човек ще бъде подобен на Твореца.

Затова талантите са ни дадени именно за да стигнем до подобие с Твореца.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216225]

Възпитанието определя съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1