Entries in the 'Бина' Category

Духовните корени на материалните обекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява „духовният корен“ на обект от нашия свят? Например, ако океанът има духовен корен, къде се намира той и какво е океан?

Отговор: В духовния свят няма „къде“? Океан – това са определени свойства, множество сили, свързани помежду си.

Водата символизира свойството отдаване (Бина), в което се проявяват различни животни (Малхут). Тоест Малхут се издига в Бина и във взаимодействието с нея привнася живот там, заставяйки Бина да се обърне към Кетер и да получи светлина.

Тази светлина се разпространява в Бина, произвеждайки в нея определени действия и се заражда животът: морски, речен – воден. Затова всичко произлиза от Бина, а след това постепенно се спуска в Малхут, тоест от водата, на земната повърхност постепенно излизат всички твари, започват да се размножават, да се обосноват и да живеят на нея.

Това е взаимодействието на Бина и Малхут – това, което изучаваме като Цимцум Бет (Второто съкращение).

Взаимодействието на силите дава такава картина в нашия свят, до такава степен, че намирайки се в духовно постижение човек гледа света и вижда какви сили стоят зад тези обекти, как те го управляват и как неговите определени духовни действия влияят на висшите корени.

Въпрос: Защо в нашия свят има планини, равнини, падини? Какъв е техният духовен корен?

Отговор: Това изучаваме в науката кабала. Всичко произтича от свойствата на две сили: Малхут и Бина или светлината Хохма и светлината Хасадим – свойството получаване и свойството отдаване. Изхождайки от техните взаимни свойства, в нашия свят се проявяват такива проекции.

И не е нужно нищо повече. Свойството отдаване и получаване рисуват помежду си абсолютно цялото множество свойства, характери, обекти на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко.

В природата няма нищо повече от тези две противоположни сили: електрон и позитрон, плюс и минус.

От урока на руски език, 14.08.2016

[199992]

Две духовни действия

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Корах е желание за по-голямо напредване

И рече Моше на Корах: „Чуйте синовете на Леви! Малко ли ви е това, че Всесилният на Израел ви е избрал от обществото на Израел и ви доближи до Себе си за извършване на службата в Шатрата на Откровенията на Бог, за да стоите пред обществото, за да им служите и доближи теб, и всичките ти братя, синовете на Леви, с теб, а вие молите още и за свещенослужение?“

[Тора, ‘’Числа’’,’’Корах’’,16:08 – 16:10]

Проблемът е в това, че ние възприемаме Тора както увличащ роман, докато тя се обръща единствено само към човека, разказвайки, какво се случва вътре в него, и той трябва да провери кой в него е Моше, Аарон, Корах и целият народ.

На него му е необходимо да изясни, какви са тези желания, какви са свойствата в човека. Защо те се намират в такова противоречие помежду си? Кога именно се проявява това противоречие? С какво Корах е по-добър или по-лош от Моше?

Тора обяснява, че всеки трябва задължително да премине тези състояния. Затова искам да ги изясня в себе си. Да допуснем, преминавам състояние, когато се обръщам към Моше в мен: „Аз мога да водя народа по-добре отколкото ти.“

– Добре, договорихме се, отиди и донеси лопатка с разпален в нея огън.

Но защо трябва да го слушам?! Нали казвам, че по-добре разбирам движението. Обаче все пак в нещо се покорявам на свойството Моше. Тук има много различни въпроси, защото вътрешният свят на човека се намира в пълна бъркотия.

От една страна, сякаш се противопоставям на Моше, но от другата страна, не знам защо, но му се покорявам, слушам всичко, което ми указва.

Ако се задълбочим в това, то става ясно, че Корах говори само за реализиране на някакво определено състояние, а не за пълно постигане на стъпалото на Моше, защото това е стъпало на абсолютната Бина, пълната връзка с Твореца. Затова, естествено, Корах няма претенции за нея.

Работата е там, че ако се намирам на нивото на Бина, то с това е възможно да прекъсна връзката с Малхут – отделям се от народа. И затова Корах в нещо е прав. Виждам, че всички мои останали неегоистични, вече поправени желания, също разбират, че тук няма някаква връзка между Бина и Малхут. И макар, че Моше тук може да командва, но нещо в неговите команди, в това свойство, не работи с моя егоизъм.

Тора обяснява, че вътре в нас няма зли свойства. Това не е зло – просто свойството „Корах“ постоянно иска все по-голямо напредване. Цялата Тора говори само за това, как повече да отдадеш, да се възнесеш, да дадеш всичко за сливането с Твореца, за да ускориш този процес.

От ТВ програмата „Тайните вечната Книга“, 20.05.2015

[167120]

Ангелски разбори

laitman_2014-04-09_6493_wДобрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Начало на поправянето в трите линии

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Бина: Навлизане в зряла възраст

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.53: Очиствайки животинската част на получаващото желание, човек го превръща в даващо желание дотолкова, че Знаещият тайната свидетелства, че няма да се върне повече към своята глупост…

Какво поддържа човека, ако не светлината, която му вдъхва живот? Без светлината не би могла да съществува противоположната на нея форма – ”съществуващото от нищото”.

Бина, намираща се сред всички сфирот, е точката на поврата, на преобразяването. На стъпалото Бина човек се очиства от получаващото желание, а след това отново започва да използва това желание, но вече с намерение за отдаване. Ако досега човек постоянно се е сражавал с получаващото желание, то сега се обръща към него за помощ.

По такъв начин, на нивото Бина човек придобива подкрепа от страна на висшата светлина, която позволява желанието на партньора да се променя.

Стъпалото Бина е като преход от детството към зрялостта. Досега човек се е поправял по отношение на онова, което е най-важно за него: отново и отново той се е издигал над егоизма си, предпочитайки Твореца пред него. Сега, когато е придобил стъпалото Бина, светлината твърдо го задържа там и човек вече не ще се завърне към глупостта си, няма да попадне в плен на получаващото желание. Такова “обещание“ му се дава отгоре – това е “свидетелството на Знаещия тайните“.

И тогава човек получава разрешението и способността да работи по новому със своето желание – получавайки заради отдаване.

По-рано дори не можех да погледна към тази “примамка“, аз само се отвръщах, стараейки се да стоя настрана от нея, колкото се може по-далеко от нея – докато не се изкача на стъпалото на Бина. Тук получавам подкрепата и гаранцията на Твореца – Той свидетелства, че с мен няма да се случи нищо лошо. И тогава аз внимателно се оглеждам към Малхут, търсейки възможност да я обърна в отдаване – с помощта на Твореца, който постояно ме удържа от падения.

Тази точка на преход от алтруистично отдаване към алтруистично получаване е много важна. Тук човек има нужда от съюз с Твореца, доста здрава подкрепа от Негова страна. Тъй като напред е работата с егоизма към отдаване…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 01.08.2012

[84458]

Имало кесия и изчезнала

Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Не се бой от страха си

Въпрос: Как правилно да се отнеса към този страх, който изпитвам, обръщайки се към хората, за да им разкажа за кабала?

Отговор: Този страх не изчезва до самия край на поправянето. Почетете Псалмите и ще останете поразени, че даже цар Давид, намиращ се на такива високи,  духовни стъпала, е изпитвал страх. Разбираемо е, че това не са такива страхове, както нашите, а страх от това, ще можеш ли да отдаваш, ще изпълниш ли правилно действието или не, постоянните съмнения.

С такива страхове и съмнения започва всяко духовно стъпало. И това същото се отнася и до нас, всичко започва със страха, отблъскването, неприемането, опасенията. Това е Малхут, която разкрива в себе си недостатъка на всичко. Това е стъпало на навлизане в състоянието на отдаване заради отдаване, на Бина (хафец-хесед).

Състоянието на отдаване заради отдаване не е състояние на безстрашния герой. Той засега само се е повдигнал над егоизма си, над всички страхове и може само да отдава заради отдаването. И да се издигнеш на това стъпало на отдаването можеш само от страха, опасенията, чувствайки, че у теб няма нищо: нито сили, нито разбиране, но това не е важно!

Главното е, над всички тези страхове да се прилепиш към висшето и да достигнеш до най-малкото, начално сливане, което се нарича състояние на ”зародиш”, три дни на абсорбция на семето – над всички тези неприятни усещания.

Това е състояние на криза, отдалечаване, безсилие. То е по-лошо от смъртта, защото смъртта е някакъв изход, а тук няма такъв, само да скочиш нагоре! Това не е обикновено състояние.

От урок по вестника ”Народ”, 16.08.2011

[51490]

Подготовка за получаване на светлината

Баал а-Сулам „Свобода на волята”: Преди получаването на кабалистичната методика, народът на Исраел са приели да изоставят всяка частна собственост до степента, изразена с думите „царство на Свещеници”, и целта на цялото творение е да се слее с Твореца по свойства: тъй като Той е отдаващ, а не получаващ, те също ще са отдаващи, а не получаващи. Това е последната степен на Двекут (сливане), изразено с думите „Свят народ”…

Как ние излизаме от този свят? Ние влизаме в период на подготовка. След това преминаваме Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) и се издигаме до нивото наречено „Хафец – Хесед”, тоест отдаване заради отдаване. Това е степента Бина.

След това се издигаме до степента Кетер, получаване заради отдаване, и получаваме светлината Хохма (Мъдрост), докато на предишното ниво получаваме само светлината Хасадим (Милосърдие).

На степен Бина се отказваме от „частна собственост”, тоест достигаме до състояние Хафец – Хесед, където не се предполага да използваме нашето получаващо желание. Това също е подготовка, етап на поправяне на съсъда. А на следващата степен става получаването на светлината.

 

От урок по статия „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46359]

Да разчистим място за разкриването на Твореца

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]

Ако отдадеш – ще получиш двойно!

Във „Въведение в науката кабала“ се обяснява, че ако човек произлизаше само от Малхут – желанието да се насладиш заради себе си, той не би имал възможност да достигне до каквото и да било отдаване.

Но целта на сътворяването е била да извиси човека до нивото на Твореца, тоест да издигне желанието за наслаждение до висотата на отдаването като действие, намерение. (Ние обръщаме внимание не на самата природа, а на това какво човек иска да направи с природата си).

Но това е възможно само благодарение на смесването на Малхут с Бина, от което в Малхут също проникват искрите на отдаването. И така човек придобива способност към отдаващи действия.

А това смесване довежда до Второто съкращаване (цимцум Бет). Преди всичко е необходимо да се разделят Малхут и Бина, а след това да се съкрати Малхут. И когато тя се намира в съкратено състояние и не проявява желанието си за наслаждение, може да се съедини с Бина.

Защото те започват в нещо да си приличат: Бина желае отдаване и Малхут също не иска да използва желанието си да се наслаждава. И сега те не си пречат една на друга. Като зародиша в утробата на майката – желае да получи от майката, но се отменя пред нея. И затова той може да съществува вътре в майката, Бина.

И така ние можем постепенно да получим от Бина силата на отдаването и да се научим да отдаваме.

Но между получаването и отдаването се простира огромна пропаст. Те са абсолютно противоположни едно на друго и едното не разбира другото, затова не са възможни никакви връзки помежду им и съвместни действия.

Обаче те се съединяват чрез такова егоистично действие като „отдаване заради себе си”. Това е егоистично действие, но още по-значително от простото егоистично получаване.

Бина, включвайки се в Малхут, ѝ дава особена способност за „хитро” получаване, обяснявайки, че ако дадеш ще получиш двойно! И така може да се даде малко и в замяна да се получи много. Тоест такова отдаване осигурява гарантирана печалба. И затова Малхут се устремява към Бина, за да разбере как да отдава за да получи.

Но и в Бина, в чистото свойство на отдаване прониква свойството на получаване на Малхут. Тоест тяхната връзка една с друга вмъква отдаващите желания в Малхут и получаващите в Бина. Сега Бина иска да получава, за да отдава, а Малхут – да отдава, за да получава.

Затова ние много се стараем да извършим някакви алтруистични действия, но всичките те се получават егоистични, макар и да не подозираме това. И затова ние не разкриваме в тях никаква светлина! Иначе ние бихме я получили за себе си и бихме нарушили забраната на Първото съкращаване.

Това ограничение ще престане да действа само тогава, когато намеренията ни станат отдаващи.

Но все пак, макар още и да не сме получили правилно намерение и очите ни да не са се отворили, тялото ни вече е съгласно да работи за отдаване, защото вижда в това егоистична изгода. А ако човек иска да работи само с цел да отдава, тялото веднага се противопоставя и пита: ”Защо ми е такава работа?” – с други думи, „какво ще получа за нея?”

Тоест необходимо е да получаваме някакво удоволствие, без това ние никога не бихме могли да се приближим към духовното.

Материалният свят – това е получаване заради изгода, духовният – отдаване заради отдаване и получаване заради отдаване. И как да ги свържем заедно? – Само чрез включване на Малхут в Бина, а Бина в Малхут, след което получаването и отдаването сменят направлението си. Сега съм готов да отдавам, защото е изгодно. А Бина разбира, че е възможно получаване заради отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 23.06.2011

[46238]

Източник, отсичащ душите от светлината

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1: ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 28: Какво е това източник, отсичащ душите (махцевет а-нешама)?

Желанието да получаваш наслаждение, присъщо на душите от природата, ги отделя и ”отсича” от висшата светлина, тъй като различието по свойства разделя в духовното. Понятието отсичане на душите – това е преход от света Ацилут към света Брия.

Творецът е създал една душа, една структура – желание, което иска да се наслади, ”създадено от нищото”.

Това едно единствено свойство. В духовното не съществува място, затова едно свойство означава точка, капка семе, един параметър. Това е просто желание да получи наслаждение и затова в него има само един атом, ”елементарна частица”.

А всичко останало, което съществува вътре в желанието, идва при него от желанието на Твореца за отдаване. Когато Творецът напълва желанието на творението, Той също му предава своето свойство – свойството отдаване, усещането на Твореца. И от това желанието на творението започва да се развива.

Същото става под табур на Галгалта, където е невъзможно да се работи, защото там се оказва желанието за наслаждаване, неспособно да действа за отдаване. Затова силата на Бина, силата за отдаване (Некудот де- СА”Г ), внася себе си, своето свойство за отдаване, като се разпространява под табур на Галгалта и се слива с Малхут.

От тава Малхут се разделя на две части: горна, в която се е разпространило свойството отдаване, и долна, която така си остава с желанието за наслаждаване. В тази част е забранено да се получава светлина, защото тя не може да работи за отдаване и на нея може да се направи само съкращаване.

Така възниква границата, наречена ”парса”, отделяща горната част, която се нарича свят Ацилут (което означава ”при Него”- „ецло” ). След това, когато се спуснала Бина, тя осветила и поправила това място така, че в него е станало възможно получаване заради отдаване – с една дума над табур на Галгалта.

Получава се, че от света на Безкрайността до Парса желанията могат да приемат светлина с цел отдаване. И затова съществува такава огромна разлика между Ацилут и световете БЕА (Брия, Ецира, Асия), намиращи се под Парса. Тази разлика (условие) се нарича ”Източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама).

Защото над тази граница, душите са съединени в едно. И ако ние издигаме своите непоправени желания от световете БЕА през Парса в света Ацилут, то попадаме в Шхина (събранието на всички души ) и се обединяваме с останалите. Това означава да се достигне Малхут на света Ацилут.

В Малхут на света Ацилут няма разсичане между душите – там съществува една, цяла душа, която се нарича Адам. Но по-ниско от Парса се намират нейните раздробени части – разбъркани, повредени, разпръснати, отделени една от друга със своя егоизъм.

Тоест ”източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама ) е линията, под която се намират частиците от душите, а по-високо от нея – обединената душа. Границата, разделяща световете, се нарича „Парса”. А условието, по което тя се е образувала, се нарича ”източник, отсичащ душите”. Тоест това е причината, по която общата душа се разделила на множество души – границата относно душите.

От урока ”Учението за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46248]

Раздробено възприятие

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Произходът на Авраам e от народа, който обучавал всички на идолопоклонничество

Фрагмент от Мишна, ”Авода Зара” 4.7:

В Рим (под Рим се подразбира всички противници на Кабала) попитали старците (мъдреците/кабалисти): Ако Творецът не желае идолопоклонничеството, защо не унищожи идолите? – Получили отговор (от кабалистите): Ако се покланяха само на това, което съвсем не е било нужно на света, Той би го унищожил. Но се покланят на слънцето, луната и звездите – и какво, светът трябва да загине без слънце, луна и звезди, заради тези глупци, които им се покланят?

Попитали ги (кабалистите) тогава (противниците на кабалистите): Ако е така, нека Творецът унищожи това, което не е нужно и да остави това, което е нужно? Казаха (отговориха кабалистите): това само ще укрепи идолопоклонниците, които ще кажат: сега виждате, че слънцето, луната и звездите – са богове, затова не са унищожени.

(Авода Зара – има се предвид отношението на човека към Висшата сила/ Твореца/ Бога, не заради това, че тя го поправя, а заради това тя да се поправи и на човек да му стане по-добре в този свят или в другия, след смъртта му).

Коментар на Рамбам:

Оттук следва да се знае, че истинските философи (целта на които е да достигнат Твореца) не вярват в иконите, т.е. в амулетите, а се присмиват над тях и над тези, които вярват в силата им. Аз говоря това, което зная, че болшинството хора, ако не и всички, изпитват много голяма съблазън към амулетите (вярват в присъствието на особени сили в определени неща и действия) и други подобни неща, предполагайки, че в тях има нещо истинско (висша сила на късмета). Но това не е така.

Даже много добродетелните и богобоязливи (вярващи) хора, предполагат (вярват), че тези неща (амулетите) действат (че в тях има сила на късмета), но са забранени от Тора (имено за това, че в тях има сила на късмета), – не знаейки, че всичко това е лъжа и глупост (че това са само предмети или действия, без особени действия), и Тора предпазва от тях (не защото не желае да се обръща към тези сили, а), подобно на това как се предпазва от лъжи.

Тези вещи са придобили голяма известност у идолопоклонниците (още в древността), особено при сабеите. От този народ (племе) е произлязъл Авраам и се възпротивил на изопачените им представи (за света и неговото управление), (не защото бил по-умен от другите, а) доколкото е вложил Творецът мъдрост в сърцето му (това се нарича, избраният от Твореца за определена мисия).

Те възвеличавали и почитали звездите, приписвали им действия (сили на късмета), които не се отнасят към тях. И имено те са написали книги по астрология, магии, заклинания и духовно щастие, а също така и за звездите и злите духове. От тях са излезели гаданията, пророците и врачки от разни видове, въпросите към покойниците и многото неща, които произтичат от това (които винаги са толкова популярни и особено в наши времена – благословии, амулети, червени конци, светена вода, поклонението на особени места и др.). (Рамбам, Тълкуване на Мишна, трактат ”Идолопоклонничеството”).

Състояние на света до Авраам

Цялото простолюдие, жени и деца, знаели само изображенията от дърво и камък и каменния храм, приучени от детството си да му се кланят и да му служат и да се кланят (на изображението) на неговото име.

А мъдреците на този народ, такива като жреци и тем подобни, си въобразили, че божество се явяват звездите и планетите, които съответстват (по силата на влияние върху човека) на направените от тях изображения (които жреците правели и доста добре продавали).

И никой от хората не признавал Създателя на световете (Единният Творец, абстрактната сила) и не Го е знаел (не Го е постигал), с изключение на единици по целия свят, като например: Ханох, Метушелах, Ноах, Шем и Евер (20 поколения от Адам до Авраам).

По такъв път е вървял светът, докато не се е родил на света стълба на света – Авраам (който първи започнал да разпространява Кабала сред всички хора по света).

(Рамбам, Закони за идолопоклонничеството)

Начало на търсенето и разкриването на Твореца

От ранна възраст Авраам се впуснал в размисли. Бидейки още млад, той вече си задавал въпроса: Как е възможно да се върти (съществува и развива) това колело (Вселената и всички нейни напълнения) без управител (план, сила, цел)? Кой го върти (кой го съживява и управлява)? Защото той не може да се върти сам (само да се роди, съществува и развива без причина, сила и план-цел)?

Никой не го е учил и вразумявал, и той бил въвлечен в град Ур Халдейски, в средите на глупави идолопоклонници (не опитващи се да разкрият причината за съществуването, а просто кланящи се на явленията на природата). И неговият баща, и майка, и целият народ служили на идолите (приемали света като даденост, не стремейки се към разкриването на неговата причина, път и цел). И той е служил заедно (външно, в обичаи-действия) с тях. Обаче сърцето му (тайно от другите) търсело (в природата – причината, процеса и целта на творението) и се развивало, – докато не достигнал той истинския път (човекът в този свят към Твореца) и не разбрал линията на справедливостта (управлението на света от Твореца) с вярно разбиране (неизказаното си, необективно, егоистическо отношение).

И разбрал, какво има там (в скритата природа, зад видимата за нас реалност) единен Бог (свойство и сила), и Той (един) върти колелото на Вселената (управлява всичко), и Той сътворил всичко (от нищото – т.е. освен Него до сътворението не съществувало нищо), и във всичко съществуващо няма Друг (управляващ силата и причината), освен Него.

И разбрал, че целият свят (независимо от религиите и вярванията) се заблуждава. И причината за тази заблуда е в това, че хората служели на идолите (на своите желания, а не на волята на Твореца, на свойството на отдаване и на любовта към другия), докато истината (усещането за Него, свойството на отдаване и любовта към другия) въобще не е изчезнала от техните постижения (от съзнанието и от усещанията).

И за четиридесет години (достигайки свойството Бина, свойството на отдаване, ”Не причинявай на ближния това, което не искаш да се случи на теб”) познал Авраам (съвпадението на свойствата на отдаване и любовта към Твореца) своя Създател.

Начало на разпространението в Ур Халдейски

Познал и разбрал (разкрил) Твореца, той започнал да отговаря на жителите на Ур Халдейски и да спори с тях, говорейки, че не се явява истински път този, по който те вървят (не с тази цел са създадени те). И разбил изображенията (разубеждавал хората да не се обръщат с молба да им се подобри участта) и започнал да съобщава на народа, че следва да служат само и единствено на един Творец на света (свойството на отдаване и любов) и на Него (на това качество) следва да се покланят (да го признават по-високо от всички други качества, да принасят в жертва егоизма си) и да гуляят (да се уподобят на Него), за да Го признаят всички следващи поколения (за да се молят за поправянето си в бъдещите си състояния). И следва да разрушат и унищожат (в себе си) всички изображения (желания за получаване на възнаграждение), за да не изпада след тях целия народ в заблуждение, подобно на тези, които си въобразяват, че тези изображения (егоистическите възнаграждения) са Божество (напълващо егоизма на човека).

Когато той удържал победа над тях с доводите си, царят (Нимрод) възнамерил да го убие, но станало чудо и той се отправил към Харан.

Разпространение по света

И станал, и започнал гръмогласно да възгласява по целия свят, съобщавайки на хората, че има един единствен Бог на целия свят и че на Него следва да се служи. И ходил, свиквал и събирал народа, от град на град, от царство в царство, докато не пристигнал в Ханаанската земя. И възгласил, както е казано:”И зовал там името на Твореца към света”. Когато народът се събирал около него и го разпитвали за думите му, той съобщавал на всеки, според разбиранията му, докато не го връщал по пътя на истината. Така се събрали около него хиляди и десетки хиляди, и това са – „хора от дома на Авраам”. И посадил той в сърцата им този велик корен.

Продължение на разработването на методиката

И съставил книги за това и възвестил на сина си Ицхак. И стоял Ицхак, обучавайки и възвръщайки хората. И Ицхак възвестил на Яков, и го назначил за учител, и стоял Яков, обучавайки и възвръщайки всички, присъединяващи се към него. И обучил Яков всички свои синове, и от всички тях отделил Леви, и го назначил за главен, и го посадил в дома на учението, за да изучава пътя на Твореца, съблюдавайки заповяданото от Авраам. И повелил Яков на синовете си, за главен неизменно да назначават от потомците на Леви – за да не се забравя наученото.

Тази основа крепяла синовете на Яков и присъединяваща към тях, и така възникнал на света народ, познаващ Твореца.

Но много дни прекарали синовете на Исраел в Египет, и отново започнали да вземат пример от египтяните, и подобно на тях, служели на идоли – с изключение на коляното на Леви, което устояло на заповедите на праотците и никога не служило на идоли.

Произход на думата ”иври” от думата ”евер”

„И казал на Авраам – иври…” (Тора, Берешит, 14:13) Рав Йехуда казва:„Целият свят е само преход (маавар – евер), и той (Авраам – иври) е – един преход (евер)”. (Мидраш Рав, Берешит, 42:8)

Център на разпространението

Авраам проповядвал мир. И ако срещал гости, то ги канил в своя дом… И освен това, той построил голяма шатра на пътя и оставял храна и напитки. И всеки минаващ влизал, ял и пил, и благославял небесата, както е казано ”и насадил тамарикс в Беер-Шева”(Берешит, 21:33).

(Авот де-рав Натан, гл. 7)

Групата на Авраам

Казал рав Зеир, от името на рав Йехуда бар Симон:”Тамарикс – това е Санедрин, както е казано: ”Шаул седял в Гива под тамарикса на хълма”(Шмуел, I, 22:6). По мнението на рав Нехемий, тамариксът – това е дворът за гости на Авраам” (Ялкут Шимон, Берешит , гл. 1,95).

Методика на разпространението

„И зовал там името на Твореца към света”. Казал Раш Лакиш:”Чети не зовал, а влагал в устата”. Това означава, че Авраам слагал името на Твореца, в устата на всеки пътник”.

„Сеещият благодеяние намира истинска награда” – това е Авраам, сеещият благодеяние и хранещият пътниците. Казано е: ”посадил тамарикс в Беер-Шева и призовавал от там по име Твореца към света”.(Мидраш Танхума, Лех леха, гл.12)

Коментаторите, Раши, ”Сота”, стр.10

„Насадил в него” – за да услажда пътниците.

„двор за гостите” – за да приема гости с преспиване.

„Тамарикс” (אש“ל) – абревиатура на думата ядене, пиене, съпровождане (אכילה שתייה, לוויה).

„Влагал в устата” – учил хората там да се обръщат по име към Твореца на света.

[45150]

Силата на високия идеал отдаване

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

„Кой“ е създал „Това“?

Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: „За какво живея?“ И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: „А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?“

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича „Кой (Ми) е създал това (Еле)“. „Ми“ – това е Бина, а „Еле“ – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: „Кой е създал това?“ – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – „Кой“ (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това „Еле“. Защото „Еле“ се изяснява само в съединяването с „Ми“.

И тогава той стига до името „Елоким“ (Името на Твореца, състоящо се от „Еле“ и „иМ“), което се облича в него, както е казано: „Да бъде на теб името на Твореца“. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Откъсни очи от плоскостта и погледни нагоре

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Колко светлинки са нужни, за да осветяват нощта?

Разпространението на науката кабала е много важно. Всъщност, това е и реализацията на нашето отношение към Твореца. Можем да Му доставим удоволствие, ако приближаваме към Него хората, които не могат да се приближат към Него сами.

За това ти трябва да ги обикнеш, да се съединиш с техните желания, като един човек с едно сърце. Те нямат точка в сърцето – и ти, посредством своята точка, ги повдигаш заедно със себе си. Така трябва да се действа по отношение на цялото човечество – по примера на горната част на парцуфа (ГЕ), въздействащ на неживата част (АХАП).

Може също да наречем това частно и общо поправяне, или вътрешна и външна част на света: неговата вътрешна част се присъединява към външната и я повдига заедно със себе си. Такава е правилната реализация на поправянето.

Разбира се, то се разделя на етапи. Отначало ние даваме на хората само материали, начални знания, довеждаме ги на учебните курсове. Но като цяло ние се стремим към обща реализация на глобалния процес: да укрепваме всички точки в сърцето по целия свят и да ги обучаваме, за да повдигнат заедно целия свят към духовното разкриване.

Само тези, в които има точка в сърцето, са способни и задлъжени да изпълнят действието по разпространение на науката кабала и поправянето на света. Защото, само за това те и съществуват. Ако желание, непритежаващо точка в сърцето, би могло да се повдигне на степента на Твореца – така и би вървял процесът. Но това е невъзможно. Ако в егоистичното желание нямаше трошица отдаване, Бина – то нямаше да има сили да се пробуди, да се издигне и да се поправи.

И затова в света има малко количество хора с точка в сърцето. Не трябва да са повече. Колко искри светлина трябва да има в човечеството? Минималното възможното количество, което ще позволи да се разбуди получаващото желание, ще го присъедини и повдигне нагоре. Ако искрата се запали дори и малко повече, това вече няма да бъде работа, осъществявана отдолу.

Ето защо количеството хора с точка в сърцето, които се стремят към поправянето и се наричат „Исраел“, е много малко.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42090]

Прокарвайки път към светлината

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]

„Седер” – последователността в раждането на световната душа

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]