Твореца е всичко, което обобщаваме като „няма никой, освен него“. Той няма название, име, образ, форма. Не е ограничен нито във времето, нито в пространството, абсолютно в нищо. Той е над всички ограничения и светове. Това е всичко, което съществува.

Но въпреки че Твореца запълва всичко, в безкраен диапазон, с безкраен брой звуци и форми, ние трябва да се подготвим, да го възприемем. В крайна сметка, заради връзката си с нас, той иска да ни развие така, че постепенно да пораснем, да разширим сетивата си и да можем да го усетим и разберем с цялата му сила.

За да направим това, трябва безкрайно да развиваме своите органи на възприятие, тоест да излезем от егоизма, който ни ограничава в тесни рамки, заставя ни да оценяваме само от позицията на собствената си полза или вреда. А с такъв подход е невъзможно да се приближим до Твореца, в крайна сметка той е над тази  сметка.

Човекът специално е създаден егоист, за да може, излизайки от тези ограничения, да се поправи с помощта на Твореца и тогава да разбере и почувства какво е направил Твореца за него. По друг начин е невъзможно да се постигне понятието висша сила, защото не сме в измерението, където действа тя: извън желанията за наслаждение, извън пределите на нашия егоизъм, тоест на нашето възприятие.

Ние възприемаме реалността с петте си органа на чувствата, затова виждаме светът такъв. Но Твореца не е ограничен в нищо и не може да бъде почувстван с  материалните органи, с които усещаме светът и вселената, защото всичко  се възприема за сметка на ограниченията. Твореца е силата на отдаване. Той иска да дарява, дава, обича, напълва. Така неговото желание се разкрива спрямо нас, но извън нас ние не можем да кажем нито една дума за него. Ние не знаем  има  той ли мисли и желания. По-скоро не, защото  е над всичко. Съвършеният не може да бъде подвластен на емоции: лоши или добри, в крайна сметка той не е ограничен с нищо.

Следователно  не може да има лоши или добри чувства. Всички наши чувства са предизвикани или от недостиг на нещо или от напълване. Но всичко това не е свойствено за Твореца. Твореца е абсолютното добро, той иска само да изпълни всички с добро.

От ТВ програмата „Основни понятия в науката кабала“. 20.02.2022 г.

[294439]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Наричат мултимилиардера Уорън Бъфет „вълшебникът от Омаха“. Неговото състояние днес се оценява на 110,5 милиарда долара. Той е известен също като един от най-големите дарители в историята на човечеството.

През 2006 година Бъфет основал компанията The Commitment to Give (Ангажимент за даване), чрез която предал 30 милиарда долара в благотворителния фонд на Бил и Мелинда Гейтс. Но това не е всичко. Заедно с Бил Гейтс се обърнал към други американски милиардери с предложение да пожертват за благотворителност нито повече, нито по-малко от половината си състояния.

Не всички милиардери възприели този призив с ентусиазъм, въпреки това Бъфет и Гейтс бил подкрепени от Марк Зукърбърг, Тед Търнър, Джордж Лукас, Маккензи Скот и други. Те заявили, че се задължават да пожертват за благотворителност по-голямата част от своите състояния приживе или след смъртта си, подписвайки завещание.

Приятно е, разбира се, да видиш, че най-богатите хора на планетата предават част от своите богатства за нуждите на човечеството, но е тъжно да гледаш как тези средства се използват на практика. В един град за тези пари отварят училище, в друг – болница или още един благотворителен фонд… Но тази целенасочена помощ не подобрява ситуацията като цяло.

Получавайки даром пари или някакви блага, човекът не се променя. Нашето общество не се променя. Ние не ставаме по-дружелюбни и общителни, а в крайна сметка именно добрите отношения са необходими между нас, ако искаме светло бъдеще.

Самото подобряване на материалните условия не ни тласка към духовно развитие. Напротив, веднъж получил нещо безплатно, човекът започва да иска още. По примера на Африка виждаме как милиардите, излети в нея, в крайна сметка, не решиха проблема с бедността, не повишиха образователното ниво на населението, не подобриха медицинското обслужване… Безплатните блага само поквариха хората. Вместо да се възползват от тях за по-нататъшен подем, местните жители очакваха все нови и нови вливания.

Така че, като цяло, благотворителността на милиардерите не само не донесе добро, а напротив, провокира много негативни процеси. Следователно светът би бил много по-добър, ако милиардерите не хвърляха пари, а държаха ръцете си в джобовете.

И намеренията на милиардерите в действителност не бяха да донесат добро на света. Техните пожертвования им позволяваха да се чувстват уважавани и специални. Измислени праведници, които целият свят трябва да носи на ръце. Въпреки, че половината от даренията им ще отидат за реклама на тези дейности, а останалите ще бъдат пропилени.

И спомнете си думите ми, с такива намерения ние ще получим по-голям ад от този, който вече имаме. Защото ако не изграждаме добри отношения между нас, не се грижим да създадем човешки съобщества като интегрална част на природата, в отговор от природата ще дойдат  сурови сили, които ще ни покажат, че действаме неправилно.

За да се превърне светът в общ дом за всички нас, мил, топъл, грижовен и безопасен, трябва да проведем цялостно възпитание. Това е единственото наистина полезно действие. Всички благотворителни милиарди трябва да бъдат насочени към него.

Не само за образование, в което човек е натъпкан с безполезни по същество знания, а за възпитание на сърцата, на човешките взаимоотношения, когато болката на друг се чувства като моя и аз физически не мога да навредя на другия. Защото всички ние, цялото човечество сме едно цяло и любовта към ближния е абсолютно естествена норма на поведение.

И така, ако използваме всички десетки милиарди, дарени за благотворителност, тогава да създадем центрове и медийни канали, които разбираемо да обясняват законите на природата на всеки човек на неговия език и във форма, която той разбира и да го обучават на обединение. Защото обединявайки се, ние постигаме равновесие с цялата природа. По много проста и отдавна известна формула – „възлюби ближния като себе си“.

От реализирането на този закон в живота зависи успеха на всеки от нас поотделно и на целия свят като цяло. И това е първата реална стъпка към промяната на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание | Add Comment/Ask Question→

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи “епохата на вирусите”, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Израел днес, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Изследвайки човешкия мозък, учените се опитали да намерят там механизъм, който контролира човек и използва всички възможности на мозъка. Но така и не намерили отговор. Може би са търсили на грешното място?

Отговор: Разбира се, на грешното. Нашият мозък е много сериозна предавателна връзка както между нас, така и между всеки един от нас и външния разум на Вселената.

Реално всички души са свързани в много сложна мрежа от взаимно общуване, nе само хората и не просто на нивото на нашия свят по количеството на неговата информация, а на ниво на много по-дълбока и по-обемна информационна връзка.

Затова да се говори, че бихме могли да открием в човекa източниците на неговите действия, мисли, чувства, решения, желания, всичко, което му се случва, е напълно погрешно. Всички тези невидими, незабележими връзки минават през нас, през милиарди други души и тела и се връщат отново. Това е огромен общ цял организъм, когото не познаваме и не усещаме.

Но кабалистите го усещат. Те  се намират в пълно постигане на работата на този организъм. Нарича се сияние на Шхина, сияние на цялата Вселена, общо желание и обща мисъл, където цялото човечество се обединява в стремежи и мисли на най-високо ниво в поправеното си състояние заедно с Твореца.
И в крайна сметка това трябва да  постигне всеки човек. И тогава ще знаем това, което са искали да разберат учените. В противен случай никога няма да имаме пълна информация.

Въпрос: Можем ли да кажем, че изучавайки мозъка, учените търсят корена на нашия произход?

Отговор: Да. Но в мозъка като цяло няма нищо. Мозъкът е много малък приемник на информация. По принцип работата на всяка клетка в тялото се определя от организма, но за да знае клетката какво изисква тялото от нея, в нея има малко устройство, което я адаптира към общия организъм. И това е нашият мозък.

 [291223]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си.

Попитах я кое е основното чувство, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.

И тя отговори: „Между тях усещах любовта. Въпреки че през цялото време крещяха и изясняваха нещо помежду си, но всичко беше само за да пробудят любов. И започнах да разкривам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята…“

Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов. И се оказва абсолютно права.

Любовта не се купува с пари
Тук обаче имаме огромен проблем. Любовта съществува в природата, но как да я постигнем между нас? И ако не любов, то поне добри отношения, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е възможно да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, но не и любов. За пари можем да получим вежливо отношение, почит, но любовта е абсолютно особено чувство, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки чувства.

Доброто отношение възниква между хората, когато се нуждаят един от друг и с общо съгласие се използват взаимно заради постигането на някакви цели. При това между тях може да възникне и взаимно доверие. Но ако на някой от тях му струва да плати повече или да даде по-голямо напълване и наслаждение, всяко доверие и преданост могат моментално да изчезнат. В живота има много такива примери.

И това наше поведение в крайна сметка доведе до факта, че заставаме един срещу друг с ядрени бомби зад гърба си. А в космоса кръжат спътници, пълни с оръжия, готови да бъдат използвани при първа заповед. Дори не говоря за конвенционалните оръжия. Добавете към това международния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички основания сериозно да се тревожим за живота си.

Докато животът не е свършил
Картината обаче няма да изглежда толкова мрачна, ако разберем причините за появата ѝ. Приближихме се до ръба на пропастта, за да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме друг избор, освен да променим отношенията си от омраза към любов.

И това вече не е някакъв частен проблем, който може да бъде отхвърлен. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, породени от омразата. Все по-нарастващата пропаст между богатите и бедните рано или късно ще доведе до това, че бедните ще излязат на улицата и ще започнат да мачкат богатите, като същевременно ще разрушат и самата държава.

И няма значение колко пари и хранителни резерви имат в запас държавите. С липсата на ангажираност, която съществува между нас, имаме свят, в който половината просто умират от глад, а другата половина изхвърлят повече продукти, отколкото са необходими, за да нахранят първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Ето защо днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противен случай животът на Земята ще свърши.

Седем милиарда чаши чай
Но ако това е общ закон за съществуване на човечеството, как да започнем да живеем според него? За да го направя, трябва да се чувствам свързан с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, но вътре в мен трябва да имам усещането, че сме заедно и се грижа за всеки като за себе си.

Наливам си чаша чай и се тревожа, дали всички останали също имат. До  такава степен, че ако другите нямат колкото искат, да не взема и за себе си. Като майка, която докато не нахрани детето си и не се убеди, че е сито, здраво и доволно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в състояние да мисли за себе си, докато то има нужда от нещо. Нужно да се научим как да преминем от нашия пълен егоизъм към това противоположно състояние.

Колко много добро можем да направим заедно
Виждаме, че живеем в специална епоха. Никога досега в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са изисквали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с нарастващия си егоизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си.

И сега, за първи път в историята, трябва да приспособим себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което ще ни научи да мислим един за друг и да бъдем „добри деца“, както в детската градина. Защото без това, нашата „градина“ вече не може да съществува.

Ако се обърнем към специалисти: социолози, психолози, те ще кажат, че трябва да започнем с малки групи. В тях да се провеждат разговори, обучения, съвместни мероприятия, за да видят хората колко е добре да бъдат заедно, колко печели човек, ако около него има грижовни хора. Колко много добро можем да направим заедно: да се отпуснем, да прекарваме приятно времето си, да се подкрепяме взаимно.

Благодарение на взаимното участие, на добрата връзка между нас, можем да се освободим от много проблеми и грижи. Ще изградим друга промишленост, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме съвременния технологичен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развитие. Сега заемайки се с вътрешното развитие, ще изградим нов свят между нас – вътрешен.

Там ще има нови технологии, всякакви иновации и всички ще бъдат в отношенията между нас. Ще видим, че в тези добри, мили отношения се открива цял свят, изпълнен с най-различни усещания. И за такъв контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за комуникация. Ще бъдем свързани на чувствено ниво. До такава степен, че ще започнем да се усещаме един друг както майка дете.

В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще постигнем взаимно участие и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудол и много други, че любовта е наистина всеобщ, световен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата любов, която царува в природата.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Това се случи по-скоро, отколкото очаквахме. Преди дни се появи нов щам на коронавируса, наречен „омикрон“, който заплашва да се разпространява с още по-голяма скорост.

А големият брой мутации, открити в този вирус, предизвиква загриженост за ефективността на съществуващите ваксини. Държавите една по една започнаха да затварят границите си и да въвеждат отново карантинни ограничения.

Това не ме изненадва, защото от първия ден, когато беше обявена епидемията от коронавирус знаех, че няма да свърши бързо. Защото водим битка с природата, действайки против нейните закони.

Природата иска да ни види всички свързани в една система, в която имаме усещане един за друг, сближаване. Тя очаква от нас да подкрепим вътрешната сила на тази система – единствената съществуваща сила, която действа, придвижвайки нашето развитие към все по-силно обединение.

Но ние сме в съвсем различно състояние. Не смятаме, че имаме нужда от обединение и единство и че трябва да използваме всички наши сили, ум, чувствителност и научни знания за благото на общата система, за да укрепим единството на природата.

Затова всичко, построено от нас се проявява под форма, която разделя природата и обществото, и все повече ожесточава битката, както между всички части на обществото, така и между обществото с цялата природа. И тъй като се намесваме в нея и я разкъсваме на парчета, получаваме реакцията ѝ под формата на вулканични изригвания, цунами, включително до най-опасни вируси.

Всички явления се проявяват поради липсата на равновесие между частите на природата. И усилията на човека вместо да компенсират тази липса на равновесие, го изострят до крайност. Затова не е изненадващо случващото се в наши дни, когато според науката кабала навлизаме в епохата на така нареченото „последно поколение“.

Това е отговорът на природата на нашите действия, които все повече ни отдалечават от целта, която е общо обединение в един човек с едно сърце. В крайна сметка точно това е заложено в основата на природата. И колкото и наивно да звучи, но природата ще изисква от нас да изпълним това условия, понеже цялата природа е интегрална и глобална. И ако се развиваме в противоположната посока, ни очакват нейните удари.

Това не означава, че природата ни наказва. Въпреки, че Баал Сулам пише, че природата ще ни потърси като строг съдия.  С тези удари тя само се опитва да ни върне към равновесието. Да се надяваме, че това ще помогне.

Въпреки, че засега не виждам правилна реакция на ударите на природата, тоест по-голямо обединение и сплотяване на обществото, построено върху взаимна помощ.

Вместо да действаме за поправяне на обществото и да се стремим към състояние на един човек с едно сърце, особено сега, в последния етап от развитието на човечеството, когато трябва да постигнем съвършено обединение, ние все повече и повече се разделяме. И съответно получаваме отрицателна реакция от природата на нашите неправилни действия.

Преди тя не реагираше толкова чувствително на нашите нарушения: на войните и престъпленията. Защото те бяха в друга епоха, на неразвито общество и затова не усещахме реакцията на природата. Но сега чувстваме на всички нива: неживо, растително, животинско и между хората ужасни негативни реакции, застрашаващи съществуването ни на земното кълбо.

И тази реакция само ще се засилва и засилва. Епидемията от коронавирус няма да свърши, освен ако не се появи друг, още по-болезнен проблем. Защото не правим правилни изводи.

Новият щам ще се разпространява още по-бързо от всички предишни. И това е естествено. Ако детето не слуша, родителят първо го убеждава, след това го наказва, като леко го пошляпва, а ако и това не помага, бащата трябва да вземе колана, за да може синът най-накрая да го послуша. Бащата трябва да възпитава сина си, за да не стане престъпник.

И природата ни възпитава така. Тя е глобална и интегрална и изисква от нас съзнателно, научно обосновано и рационално да изпълняваме правилото за интегрална връзка между всички. Природата иска ние сами да изградим тези системи в човешкото общество.

Неживата природа, растенията и животните инстинктивно, естествено спазват това правило, докато човекът не се намеси в поведението им и не го разруши. Но когато човекът се поправи, обединявайки се с цялото човечество, всички останали форми на природата също ще стигнат до равновесие и светът ще се успокои. Не само ние, но и цялата Вселена изведнъж ще се успокои.

От беседа с журналистите, 28.11.2021 г.

[290453]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Детето капризничи. Позната картина. Майката го уговаря, обещава да му купи играчка, ядосва се и заплашва, но нищо не помага. Всички увещания минават покрай ушите на детето.

Обаче, ако непознат му направи забележка, то веднага се успокоява. Започва да се срамува. Защото усеща, че в очите на непознатия не може да се оправдае за поведението си. А мама е негова и с нея винаги ще се споразумее.

Истина е, че с дете до три години ситуацията е различна. Като правило, малките деца чувстват пълна зависимост от майката, затова я слушат и почти не реагират на другите.

Как да намерите правилните методи за въздействие върху ненагледното си чедо?

Бащата
Често, обезсилена от борбата с непослушното дете, майката въвежда в битката „тежката артилерия“: – бащата! „Чакай! Когато се прибере баща ти, всичко ще му разкажа!“ В този случай детето понякога се успокоява, а понякога не. Всичко зависи от степента, в който счита баща си за „непреодолима сила“.

Обаче, е много желателно детето да не прави разлика между бащата и майката. Не трябва единият родител да олицетворявай съда, а другият милосърдието. В идеалният случай те трябва да бъдат единна система „баща и майка“. С други думи, трябва да имат единен възглед за възпитанието, единно мнение и еднакви думи. Иначе детето бързо ще разбере, че може да лавира между родителите: баща ми не позволява, ще отида при мама и тя ще позволи.

Родителите трябва да въздействат на детето не поотделно, а заедно. Бащата не трябва да бъде полицай, а майката да бъде безсилна. В противен случай детето бързо ще се научи да ги върти както пожелае. По отношение на възпитанието бащата и майката трябва да бъдат единодушни.

Разбира се, докато децата са малки, майката се занимава повече с тях, но бащата винаги трябва да бъде в полезрението им, зад майката и близо до нея. А с порастването на децата важността на майката намалява и на детето все повече и повече влияят двамата родители.

Най-страшното наказание

Какво да правим, ако детето не слуша нито бащата, нито майката? Не действат нито уговорките, нито задушевните разговори, нито виковете. Нервите са опънати, вече изхабени, а на детето не му пука.

В тази ситуация наказанието няма да помогне. Наказание може да бъде само срамът пред околните. Като цяло, срамът е много мощно средство и ако го използваме правилно, можем да поправим всякакво поведение на човека. Понеже чувството на срам е присъщо на всеки, тъй като всеки зависи от мнението на обществото за него.

За да не чувства срам, човекът се старае да изглежда по-умен, по-силен, по-съдържателен, дори по-голям престъпник. Неговото Аз изисква задължително да се откроява с нещо. Тогава, ако не в обществото, то поне в най-близкия му социален кръг, ще го уважават.

Това е заложено в детето. Затова, ако се играе правилно с това чувство внимателно, без да се прекалява, за да не се навреди, родителите могат да постигнат добро поведение от детето.

Разбира се, това трябва да се научи и е тема за отделен разговор. Защото срамът е и най-страшното наказание. Но ако се създаде за детето обкръжение, пред което ще се срамува за своето поведение, това ще реши на практика всички проблеми.

Най-важното е да се спазват пропорциите, за да не започне детето да се ядосва и да мрази близките си. Тогава защитната реакция ще го накара да направи точно обратното. Семейството ще стане източник на неприятности за него, докато то трябва да почувства, че източникът на злото е в самия него.

Помня, как веднъж като дете направих някаква постъпка. Баща ми обиколи масата, на която седях и ми каза: „Срам“. Сякаш ме удари ток! По-добре да ми се беше развикал, по-добре да ме беше набил! Но не, той просто с невисок тон каза: „Срам“. Дори днес ме е срам да си го спомня.

Когa е необходима твърдост
Разбира се, ситуациите са различни. В някои от  тях трябва да се проявява твърдост. Например, закъснявате за работа, трябва да заведете детето в детска градина или в училище, а то още не е облечено, рови се в нещо и не иска да побърза. Или качвайки се в колата, отказва да си сложи колан, какво да се прави, днес е станало с грешния крак.

Трябва да се обърна към детето със сериозен тон, за да разбере, че при цялото ми добро отношение мога да използвам и сила. И не се шегувам, защото преминава всички граници.

Детето трябва да знае, че границите съществуват. И моето много строго лице трябва да му даде да разбере, че вече не сме приятели и се отнасям към него като към нарушител. Вече няма „заедно“, аз съм над него, голям и силен, а то е под мен  и вече не се съобразявам с него. Аз над него е като закон на природата. А законът е неумолим. Защото, ако скоча от покрива и падайки моля за милосърдие, това няма да ми помогне. Ще падна и ще се счупя. И детето трябва ясно да разбере: ако пристъпи закона, не трябва да очаква милост.

Родителите трябва да научат на това детето си, защото иначе животът ще го научи и това обучение ще бъде много болезнено.

Важно е детето да разбере, че всъщност, показвайки строгост, го предпазвам, защитавам го от проблеми и беди, които непременно ще възникнат, ако наруши границите в обществото.

И разбира се, трябва да го обясня не сега, когато капризничи и се инати, а преди това, в спокойна обстановка, подкрепяйки инструкциите с житейски ситуации. Детето трябва ясно да знае, че в отношенията с мен и с другите хора има граници, които не трябва да се нарушават и това е закон. Закон на обществото и в крайна сметка, закон на природата. Тоест детето трябва да знае, че не аз определям тези граници. А само му ги показвам, обръщам му внимание на надписите: „Внимание! Не преминавайте границата!“

Ако позволявате на детето да прави всичко, то ще мисли, че всичко му е позволено и впоследствие ужасно ще страда в живота, защото няма да има спирачки. Разглезеното дете е нещастно дете, на което ще му бъде много трудно в живота. В крайна сметка презадоволеността ще стане вътрешна програма на целия му живот.

Златната среда
Как да намерим златната среда така, че от една страна, да не разглезваме детето, а от друга страна, да не бъдем полицай за него? Тя се определя от опита. Някога може да се позволи на детето да яде повече сладко, понякога – не. Трябва да научите себе си и детето да разговаряте през цялото време. Тогава може да намерите необходимите за обяснение думи и да бъдете чути.

 Разбира се, това не винаги е лесно и възпитанието е тежка работа. Която е тежка и с това, че изисква от родителите да контролират собственото си поведение. В крайна сметка, каквото и да говорите, детето ще се учи от примера, който му дават като баща и майка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

Икономическата пропаст между различните слоеве на населението не е новост. Обаче през последното десетилетие сериозно се задълбочи. И това нарастващо неравенство породи друго, не по-малко закономерно явление – омраза към богатите.

Доскоро изпитвахме уважение към финансовата върхушка, независимо дали са успешни предприемачи или наследници на големи богатства. Те се появяваха в новините, за тях пишеха статии и книги.

Но днес отношението към тях драстично се промени. Започнаха да ги ненавиждат заради богатството им, заради пренебрежението им към стоящите по-ниско на социалната стълбица. До такава степен, че започнаха да ги възприемат като врагове на човечеството.

И все по-често, като символ на откъсването на богатите от народа, си спомняме известния израз от времето на Френската революция, приписван на кралица Мария Антоанета: „Ако народът няма хляб, нека да яде пасти“. В миналото тази враждебност доведе до създаването на революционна ситуация. Очаква ли ни революция днес?

Двигател на  желанията
На първо място обществото трябва да се разглежда през призмата на развитието на неговия егоизъм, на желанието за получаване на наслаждение, което е нашата природа. Това желание непрекъснато расте и се увеличава в най-различни форми и посоки. И в резултат на това наблюдаваме промяна на егоистичните етапи.

Някога хората се радвали да попаднат в робство, защото това осигурявало храна и подслон, не са мечтали за повече. По-късно робите се борили с желания някога ярем, искайки да станат свободни хора. Човекът вече не е можел да остане в плен. Желанието за наслаждение в него нараснало и променило реда на приоритетите. Свободата станала по-желана и човекът бил съгласен да понесе трудностите и несгодите на живота, като сам си осигурява подслон и храна.

Но свободата не била крайната точка от развитието на егоизма. Защото човекът се нуждаел от работа, за да се нахрани. И отново го поробили, но не като роб, а като работник, който има определени свободи.

Така че, нараствайки количествено и качествено, нашият егоизъм ни стимулира да променяме живота си.

Революционна безизходица

Някога богатството и благородството са били на голяма почит. Обикновените хора са били щастливи да угаждат на богатите, за да получат остатъците от храната им. Самата близост до „голям човек“ вече се възприемала като огромна чест.

Но с времето раболепието в народа избледняло и хората започнали да си задават въпроси: „Защо не можем да заемем същото положение? Защо те имат, а ние нямаме?“

А това е съвсем близо до революция. И бедните започнали да ограбват богатите, като често ги убивали и се опитвали да заемат местата им. В крайна сметка, това предизвикало огромни проблеми.

Всяка революция в крайна сметка „се изяжда“, издигайки съвсем не тези, които се стремят към висши идеали. Вместо тях идват съвсем различни хора, които обират плодовете на революцията. Така се случи и във Франция, и в Испания, и в Русия, и в много други страни. По различно време и в различна степен цялото човечество е преминало през този процес.

Преврат на върховете
Какъв е източникът на омраза към богатите? Като правило, в обществото винаги има определени кръгове, които искат да извършат революция и водят настроенията на омраза. И като правило, те самите също са богати. Само ценностите са преобърнати за тях: богатството ги е откъснало от хората, но те искат да споделят с хората, да направят нещо за страната и сънародниците си.

Оказва се, че революциите се ръководят от интелигентни и не бедни хора, приближени до царя или друг владетел. Точно те увличат след себе си народните маси. Техният егоизъм спрял да се задоволява с придобиването на богатства, власт и почести. Напълването за тях станало преустройството на обществото.

Те искали да установят нов ред – да обуздаят човешките пориви, да установят по-справедливо разпределение на ресурсите, за да не умират хора от глад, за да имат възможност да се приобщят към културата и изкуството, да придобият определена икономическа независимост и т.н.

Така от революция до революция, човечеството се движи напред по пътя на своето развитие.

Тихата революция
Дали революцията е единствения начин за развитие? Сигурен съм, че не е. Нашето развитие може да стане по много по-мек начин. Но за да се е случи, е необходимо просвещение на хората – и на богатите, и на бедните. Необходимо е хората бъдат обучени на принципите и формите на обединение между тях.

Понеже, по неволя, живеем в тясно взаимосвързано общество и трябва ясно да си представим какви трябва да бъдат връзките между нас, за да стане животът ни комфортен за всички.

Достатъчно е поне малка част от обществото, около 10% да започнат да изграждат тези връзки на практика. И тогава този здрав подход към живота ще се предаде на всички, включително на „куфарите с пари“.

Така ще се осъществи революцията, още по-кардинална, но безкръвна, „тиха“ и надеждна, в сравнение със силовите методи. Тя ще има успех там, където всички радикални опити в крайна сметка са завършвали без положителен резултат.

Защото основният двигател на тази революция няма да бъде сляпата омраза на бедните към богатите, която води само до насилие и разрушения. А стремежът към висока цел е благополучен и безопасен живот а всички. Живот без войни и насилие, в благоденствие и радост, която се постига само с правилно обединение на хората помежду им.

Тогава хората с очите си ще видят, че могат сами да се защитават от житейските колизии, като изграждат съвместно всякакви системи за взаимопомощ и поддръжка. Ще изчезне безизходността, измамната безучастност на обречените, която всъщност заплашва с огромен взрив.

“Из основи” не е нашият метод
Използването на интегралната методика ще доведе до това, че разривът между богатите и бедните ще се свие, ще стане приемлив и няма да изглежда непоносим за никого. Ще изчезнат познатите на много от нас усещания, че богатите ни ограбват.

В рамките на новите взаимоотношения, без никакви отрицателни стимули, богатите сами ще бъдат готови да споделят много повече, отколкото можем да си представим днес. Техният принос към обществото ще бъде огромен.

Става въпрос за успешните хора, които в новите условия ще могат правилно да се интегрират в обществото, като се грижат не само за своето благополучие, но и за интересите на слабите слоеве от населението.

И постепенно бедните ще разберат, че се нуждаят от уменията и способностите на богатите, а богатите ще разберат, че трябва да служат на бедните. В резултат на това и двете части на обществото ще бъдат пропити с единство и любов, ще се появи абсолютна увереност в утрешния ден.

Освен това новите взаимоотношения ще донесат на всички слоеве на обществото нова „печалба“, ново напълване. В правилната връзка хората ще разкрият Висшата сила, живота на степента „Човек“ (Адам – подобен на Твореца). Те ще почувстват, че откриват нов свят, над живота и смъртта, над бедността и богатството.

И това ще напълни човека вместо предишните наслаждения. Няма да го топлят парите, банковите сметки и „заводи, вестници, параходи“. Защото всичко това дава само преходно, постоянно угасващо наслаждение. Тук човекът ще започне да получава директно напълване.

Висшата светлина
Това напълване кабалистите наричат висша светлина. Интегралната методика за обединение позволява да се напълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Това не може да бъде заменено с нищо. В сравнение с него, всичко останало е заместител.

От нас се изисква само да бъдем правилно свързани един с друг. Тогава заедно ще създадем единна система, чиито свойства са подобни на свойствата на висшата светлина. И ще го почувстваме в себе си.

По този начин нашето единство е само условие, при което получаваме вечно, съвършено напълване и чрез него разкриваме живот на по-високо стъпало.

Тогава ще спре омразата на бедните към богатите и на богатите към бедните. Заедно те ще действа за благото на единното, цялостно общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Груповият егоизъм в рамките на държавата е възможно да се превърне в национален егоизъм, което води до конфликти на национална основа. След това се превръща във външен държавен егоизъм, когато отделна държава започва да се смята за специална.

Колко е правилно положението, при което една страна може да поеме отговорност за света, следвайки своя егоизъм? Трудно е да се повярва, че тя наистина се грижи за света.

Отговор: Разбира се. Ако не поправим в съответствие с някакви идеални параметри човека, групата хора, народа, държавата, никога няма да можем да се грижим за света. Винаги ще имаме проблем, че трябва да се притискаме, да се потискаме един друг и в малката група хора, и в държавата, и между държавите.

Въпрос: От друга страна, елитите също са група. Днешните елити във всяка държава съществуват въз основа на негласен обществен договор, когато основната част от хората приемат позиция, при която преимуществата и преференциите на тази малка група сякаш се приемат за даденост. Какво мислите за това?

Отговор: Тук няма какво да се мисли. Наистина тези неща съществуват и нищо не може да се направи.

Реплика: Но основната маса от населението на Земята може да наруши този договор, може да не се съгласи.

Отговор: Как? Тя е абсолютно неорганизирана, няма нито сили, нито възможности, нито средства, затова трябва да се подчини.

Въпрос: Но тази маса приема правилото, при което малка група хора във всяка държава ползва основните блага, икономическите възможности, а всички останали са принудени да живеят според това, което получат. Мислите ли, че това състояние на нещата може да продължи дълго?

Отговор: Това продължава хиляди години. Няма никакъв изход. Няма решение! Тези, които държат парите и армията,  никога няма да се съгласят да дадат своите печалби и привилегии на масите.

А масите изобщо нямат възможност да ги вземат и да управляват, тъй като държащите властта се обграждат с правилните хора и светът спокойно се върти напред. Защо трябва да се променя?

Въпрос: Това означава, че не вярвате в съществуването на някаква висша справедливост, която да доведе хората до равномерност на достъпа до материални блага. Как можем да говорим за любов един към друг? Как може да обичам ближния, който има по-големи възможности от самия мен?

Отговор: Това не зависи от богатството и от тези, който ръководят бизнеса и разпределят доларите помежду си.

Всичко зависи само от това, доколко масите ще разберат, че промяната на света е в промяната на човека, че не зависи нито от религиите, нито от парите, нито от силите, а само от самите хора. Ако хората поискат, могат да променят света чрез новата си настройка.

Из ТВ програмата “Беседи”, 01.11.2021

[289906]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Когато болният има треска, трябва не само да свали температурата, но и да се потърси причината за болестта. Когато планетата има треска, не е достатъчно да се намалят емисиите, трябва да се разбере от какво е болна.

Облакът дим и газове, който се издигаше от пожара край Атина, се виждаше на стотици километри. В града се наложи да затворят прозорците въпреки 40 градусовата жега. В цялата страна хиляди хора останаха без подслон, а огнищата се увеличават.

Горите това лято горят с особен размах. Гърция, Турция, Италия, Америка, Русия и още по списъка… Е, ясно. Какво следва в новините?

Екологичните предизвикателства ни се струват твърде мащабни. Не виждайки възможност да повлияем на случващото се, отхвърляме тежките кадри от екраните. Напразно. Глобалните проблеми на човечеството предполагат глобални решения и някой ден, под натиска на Природата, ще трябва да ги осъществим. Защо не сега?

Ето нагледна илюстрация от сайта на NASA – световна карта на горските пожари за последния месец. Подобна картина се повтаря всяка година.

Съвсем наскоро излезе подробен, шести по ред доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за дългосрочните последствия от глобалното затопляне. За първи път то е признато като „установен фактор“. Индустриалното въздействие върху климата също вече не се подлага на съмнение.

Според учените днес почти всички страни се сблъскват с екологични проблеми. Екстремните метеорологични явления се увеличават. Предстои топене на ледниците, покачване на нивото на океана, повишаване на средните температури, засилване на ураганите, суша, наводнения, аномални топлинни вълни и други „прелести“.

Водещият автор на доклада Майкъл Уенър казва: „Опасните климатични промени се случват тук и сега. Ако мислите, че това лято е лошо, тогава лятото, когато светът ще се стопли с 3 или 4 градуса, ще ни накара да си спомним настоящата година с носталгия. Сега е трудно да си представим колко зле може да бъде. Някои части от света ще станат негодни за живот“.

Като цяло не става въпрос за спиране на процеса, а само за опит за смекчаване. Как? С намаляване на емисиите на парниковите газове. Категорично не съм съгласен с това.

Човекът и Природата
На първо място, предупрежденията за предстоящи бедствия не са страшни истории. Днес не се отрича глобалното затопляне, а неговите антропогенни причини и предлагани начини за борба с него. Няма да навлизам в тези спорове, защото оставят същността на въпроса извън скобите. Ще кажа следното: от една страна, заинтересованите са нетърпеливи да яхнат надигащата се климатична вълна, от друга страна, тя не може се подценява.

Трябва да се действа. Но как?

Невъзможно е да се понижи температурата на планетата, без да ѝ се постави вярна диагноза. А за да го направите, трябва да видите цялата картина. Понеже говорим за единна глобална система, включваща четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. На първите три нива системата умее да поддържа перфектно динамично равновесие съгласно изискванията на настоящата ситуация. И само човека е изхвърлен от общия ред.

Но тук не става въпрос за индустрията като такава. В края на краищата сме хора за да се развиваме, да изучаваме природата и да използваме законите ѝ за нормален живот на планетата. Това е предвидено от системата – Природата, която ни е създала.

Защо тогава тя потъва в такъв страшен дисбаланс? Какво всъщност я изважда от равновесие?

За да разберем това, трябва да погледнем извън черупката на догмите, в която сме затворени от ранно детство.

Да, човекът е висше звено, но не е завоевател на Природата. Човекът не е този, който подчинява нисшите нива на своите прищевки и капризи. Не е този, който потъпква земята в горделивия екстаз на самодоволството. Човекът е повече от това. И той е роден за съвсем различно нещо.

Задържахме се твърде дълго във фазата на израстване. Вече усвоили знанията за света, оставаме в плен на инфантилни и безцелни търсения. Удовлетворявайки ги, пренебрегваме истинския си потенциал – потенциала на духа, а не на тялото. Не познаваме граници в насищането на материалните потребности, а истинските човешки нужди, напротив, обезценяваме и пренебрегваме. В резултат на това не сме господари на Природата, а роби на собственото си естество.

Преди, това беше в реда на нещата, защото растяхме, а растежът отнема време. „Роденият да пълзи не може да лети“, но на родения да лети му предстои труден път, преди да може да полети над себе си.

По този път Природата води човека до точката, в която трябва да стане човек. Трябва да се промени, да поеме отговорност и да влезе в зрялата възраст. Няма връщане назад в детството. Колкото и да отказваме, ще става все по-лошо. Защото Природата това са закони и те са неотменими.

Човешкият потенциал
Човек е този, който знае как да сложи благото на другите над своето добро. Който цени взаимното отдаване повече от себелюбието. Който изпитва наслаждение – не бутафорно, не „спасяващо душата“, а истинско наслаждение, служейки на другите в общество, което се чувства като сплотено семейство. Точно такова трябва да бъде човешкото общество, нали? Ето към какво ни води Природата.

И затова е безсмислено да прехвърляме икономиката „на нови релси“. Енергоспестяване, „зелени“ технологии, борба с въглеродния диоксид, с изчезването на флората и фауната, с топенето на ледовете, с окисляването на океана, всичко е само опит да се спогодим с треската, вместо да я излекуваме. С други думи, опит за ограничаване на нисшите нива на Природата в решаването на човешките проблеми.

Безсмислено. Преди всичко трябва да направим това, което наистина зависи от нас – да променим отношенията между хората, да поправим себе си. Само човешкото ниво може да го направи и по този начин ще поправи всичко. Няма друг начин да разрешим конфликта си с Природата. Ние я унищожаваме не с емисии изгорели газове, а с отношенията си един към друг и към нея.

Пред очите ни елитите променят курса, определят нови климатични „ценности“. Но дисбалансът е предизвикан от нашия егоизъм! А него предпочитаме да не пипаме.

Затова цялата ни борба е измислица. Както е казал великият сатирик: „каквото пазиш, това имаш“. Всички „бойци“ се интересуват не от победата, а от продължаването на борбата. Автомонтьорът чака дъжд или сняг, защото хлъзгавите пътища увеличават клиентите. Лекарят чака болни. Политиците – конфликти и кризи.

Всичко се основава на лошо начало, всичко е прогнило. Надяваме се да се откажем от изкопаемите горива, докато всички източници на нашата енергия, всички наши стимули всъщност са изкопаеми, архаични, пропити с егоистична представа за света. Независимо дали са три пъти „зелени“, в системен смисъл това не променя нищо. Ние сме си същите.

Какво можем
Винаги са се случвали природни бедствия. Климатът на Земята постоянно се променя. В действителност това е колосална система и на първите три нива на Природата сме нищожни пред нея.

Но има и човешко ниво. Нивото, на което бързо се превръщаме в глобално планетарно цяло, но живеем по стария закон на силата, враждата, омразата и отчаяното желание да превъзхождаме другия.

Реагирайки на това, Природата рязко излиза от равновесие, подлагайки ни на глобални заплахи. Това вече не са отделни катаклизми, а поредица от катастрофални бедствия, които са се подредили на прага на нашето бъдеще. Поотделно бихме ги преживели, но всички те идват наведнъж, както по време на египетските наказания. Поединично нямаше да носят ясно послание, но днес от погледа ни не трябва да се скрива  тяхната глобалност, тяхната системност, ясното им съответствие със състоянието на човечеството.

Нека да признаем, че имаме обща беда, но не климатична, а човешка и без правилно решение не можем да се измъкнем от нея. В крайна сметка Природата ще ни притисне до стената на собствения ни егоизъм. Ще ни притисне здраво, безпощадно. Но все още имаме време да го избегнем. Имаме време за промяна в себе си, в обществото, на човешкото ниво на системата, от което всички останали са напълно зависими.

Планетата гори в огъня на егоизма. Планетата се тресе от човешки кавги, конкуренция, консуматорство и глад, хедонизъм и нищета на духа, равнодушие, непримиримост, взаимно отблъскване, меркантилизъм. Някъде всичко това е скрито, някъде, напротив, е показано. Но въпросът е, че с такъв багаж не можем да пробием в бъдещето. Заседнали сме в решаващата фаза на човешкото развитие и чрез отказа си от промяна потапяме в хаос нисшите нива на Природата.

В същото време можем да върнем равновесието в системата, ако уравновесим себе си – ако на човешкото ниво започнем да изграждаме човешки отношения. Никой няма да го направи вместо нас. И това е единственото, което ни е нужно. Климатът в обществото определя климата на планетата.

[286097]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Как обкръжението и информационните гени, решимот, определят съзнанието и кръговрата на нашия живот.

Ние винаги следваме желанията си. А какви ще бъдат те зависи от това, кой е в моето обкръжение. Моето обкръжение определя до каква степен ще се развият моите желания и кое от тях ще излезе на преден план: естествените, телесни желания или желанието на ниво Човек.

Например ако родителите сложат дете, което все още нищо не разбира в среда, в която много се почита науката, то ще възприеме от обкръжението колко е важна и уважавана. И въпреки, че по природа то може да няма голяма склонност към науката, за сметка на обкръжението ще започне да се развива в това направление.

Оказва се, че обкръжението може напълно да промени баланса в нашите естествени наклонности, развивайки една част от тях повече, а друга по-малко.

Моите родители, например, много искаха максимално да развия способностите си и затова ме записваха на различни кръжоци. Благодарение на тях се занимавах със спорт, по-късно бях в музикално училище, където се запознах с класическата музика, която уважавам и до днес, обичам и разбирам всички останали музикални жанрове.

Родителите ми не отдаваха голямо значение на театъра, затова и до днес нямам голям интерес към него. Но науката и техниката бяха много важни за тях, затова станаха много важни и за мен. Освен това имах естествено вътрешно желание да се занимавам с наука. Дори сам отидох в детски кръжок, където изучавах задълбочено физика и астрономия. Доста дълго време бях увлечен от тях.

Виждаме, че развитието на детето става под въздействието на обкръжаващата го среда в съответствие със съществуващите в нея възможности. В крайна сметка в него едни способности се развиват повече, други по-малко, а някои обикновено се потискат. И се оказва, че свободата на избор на човека е много ограничена.

Освен това, както обяснява кабала, човек носи в себе си опит от минали животи и информация за развитието на цялото човечество. Раждайки се всеки път в по-развито общество, детето не започва развитието си от нула. Във всяко поколение вече са заложени новите способности, информационните гени, които се наричат „решимот“. Благодарение на тези „решимот“ се развива човека.

Днес всички го забелязват. Наблюдавайки децата виждаме, че се справят с нововъведенията много по-бързо от нас. Изглежда, че са родени с друго разбиране и свойства, които са необходими за възприеманото на съвременния свят. Малкото дете мигновено усвоява мобилния телефон, компютъра и всички съвременни джаджи.

Наблюдаваме колко лесно децата се ориентират в новия свят и ни става ясно, че това се дължи на информационните гени, които се развиват и предават от едно поколение на друго.

В кабала това се нарича кръговрат на живота и в него няма никаква мистика. Просто всички се намираме в общо поле и затова сме тясно свързани един с друг. Точно както съществуват гравитационното и електромагнитното полета, действащи във всяка точка на земното кълбо, има и информационно поле, поле на мислите и желанията, което ни свързва извън времето и разстоянията.

Затова не е изненадващо, че намирайки се в това поле, ние попиваме новата информация и по този начин следващото поколение се ражда вече готово успешно да се впише в новия живот, в новата епоха.

Разкривайки за себе си информационното поле, ние получаваме възможност да излезем в съвсем различна, все още непозната за нас реалност.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Когато говорим за ненамеса в неживата, растителната и животинската природа, казваме: „Не можете да пускате лапите си в природата, да унищожавате горите, птиците, животните и всичко останало. Трябва да правите всичко грижливо, внимателно“.

А когато говорим за човешката природа, сме слаби, защото по някакъв начин трябва да работим със себе си. Но никой не иска да го прави. Това е проблемът.

Науката кабала не говори за екология, а как да изградим равновесие с природата, тъй като причиняваме особена вреда на общата, глобална хомеостаза. А най-вредният обект в природата е човекът.

Но как човек, който мисли само за себе си, може да стане интегрална част от природата?

На неживо, растително и животинско ниво има закони, които гарантират хомеостазата, вътрешното съгласие, хармонията на всички части. В човека това го няма. За да го доведем до осъзнато постигане на равновесие с природата, той трябва да разбере какво е то и как да го постигне.

За да постигне равновесие с другите, всеки човек трябва да вземе предвид желанията на другите, а те неговите. Това се нарича закон на взаимното поръчителство, взаимната отговорност, взаимното съгласие.

По принцип човечеството иска да го направи по някакъв начин. Защото всички закони, които приемаме сякаш искат да компенсират непознаването на закона за взаимното поръчителство, но тази компенсация е слаба, едностранна и изкривена.

Факт е, че прилагането на този закон ще осигури на човечеството и на всички останали по-ниски слоеве на природата – неживо, растително и животинско, пълно равновесие. Нужно е да стигнем до него.

Нещо повече, когато започнем да го постигаме, ще открием законите на  естествената комутация. И тогава ще можем да направим големи пробиви във всичко, защото ще разберем как да организираме правилно отношенията между хората на всички нива – между съпрузите, родителите и децата, ръководителите и подчинените, подчинените помежду си, ръководителите помежду си и т.н.

Ще можем ясно да разберем, как в съответствие с природата да изградим тези взаимоотношения.

[288630]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Светът днес е толкова поляризиран, че не можем да стигнем до съгласие един с друг. И, ако на ниво държава все още можем да се примирим (добре, не се разбираме, но ще живеем по някакъв начин, важното е, че няма война), то в семейството липсата на разбирателство и съгласие толкова отравят живота, че той се превръща в истинска катастрофа.

Споровете възникват не само поради политически разногласия (какво да се прави, днес често в едно семейство може да има привърженици както на левите, така и на десните партии) или заради липсата на пари и други подобни, но и по най-незначителни причини. Отношенията се развалят, бързо преминават от неприязън към омраза и не оставят шансове за запазване на семейството. В резултат на това страдат всички: и съпругът, и съпругата, и най-важното – децата.

Можем ли да се научим да поддържаме топли отношения в семейството, въпреки съществуващите непреодолими разногласия?

Кабалистите казват: „Любовта ще покрие всички прегрешения“. Само любовта може да донесе мир и съгласие в семейството. Когато единият не притиска другия, не го убеждава, доказвайки своята правота, както обикновено искаме, а просто не обръща внимание на съществуващите разногласия. Защото всички сме различни и разногласията между нас са абсолютно естествени.

Човек може да бъде противоположен на мен във всичко: както в характера, така и във възгледите за живота, да не говорим за политическите предпочитания. Но всичко ще бъде абсолютно маловажно, ако не изтъкваме нашите противоположни свойства, не подчертаваме разногласията, а взаимно се допълваме – изграждаме между нас мост от любов.

Такива усилия със сигурност ще бъдат възнаградени – любовта между нас няма да угасне, както за съжаление често се случва, а постоянно ще се затопля, играейки с нови, не усещани досега цветове.

В същото време в материалната плоскост ще останем противоположни, в противопоставяне и дори в сблъсъци един с друг. И над всичко, точно в противовес на разногласията, ще изградим неугасваща любов.

Как се прави? Разбира се, трябва да се научим. Но най-важното е да не се страхуваме, че в отношенията ще се появят две нива: нисше, където сме абсолютно противоположни, и висше, където се свързваме със сърцата. Това и се нарича: „любовта ще покрие всички прегрешения“.

Точно над всички прегрешения и възможно най-големи противоположности можем да изградим по-силна и здрава любов. Която не може да бъде угасена от житейските проблеми.

Всъщност, не може да има истинска любов без преодоляване на разногласия и търкания. В нея задължително трябва да съществуват двете нива: материално и духовно. Иначе не е любов. Любовта се строи само над всички пречки.

Затова никой няма право да изисква от другия да се промени. Не може да има нито религиозно, нито светско насилие, от ничия страна, за нищо. Всеки трябва да остане, какъвто е. Ако иска да се промени, нека сам да го пожелае.

А ние само трябва да се научим да изграждаме любов, която да ни покрива като с чадър, въпреки че сме противоположни. Именно поради факта, че сме противоположни, нашата любов може да стане безгранична и неугасваща.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Отгоре към нас идват само добри сили, но ако не сме готови да ги приемем, ги усещаме като удари. Така е и с коронавируса. Ако бяхме готови да приемем тази сила, която като следствие дойде при нас под формата на епидемия, ако се бяхме обединили, за да станем вътрешно по-близо един до друг пред лицето на опасността, тя нямаше да се появи.

Вижте как животните се обединяват срещу общата беда. Когато бягат заедно от наводнение или горски пожар, не се нападат. Усещат, че трябва да спасят живота си, затова хищническият инстинкт се потиска от инстинкта за самосъхранение.

Сега ние сме в същата ситуация. Ударите, които чувстваме от страна на природата или Твореца, висшата сила, трябва да ни подтикнат към правилните изводи как да се измъкнем.

Хубаво е да видим как се държат животните: бягайки от опасността, не се атакуват едно друго. Инстинктът на хищника изчезва, остава само инстинктът на борбата за живот. Ако вземем този пример от животинското ниво, ще победим епидемията, правилно и успешно ще излезем от това състояние.

Но проблемът е, че не сме на животинското ниво, ние сме разглезени животни, защото имаме човешки егоизъм, който отравя всичко. Затова не можем да мислим за обединение, единство, сближаване, за да се спасим от епидемията. Дори в условията на пандемия правителствата и отделните хора се опитват да спечелят и да се възползват от другите вярвайки, че това ще им донесе богатство и успех.

По този начин те влошават бедата двойно, причинявайки двойни проблеми. Вместо да бъдат заедно с останалите и по този начин да смекчат силата Гвура, те умножават силата на злото. Затова трябва да се учим по пътя на страданието.

Епидемията не идва, за да разболее хората или да ги убие, а за да ни научи как да се държим един към друг. Но засега виждаме, че не се учим, а вървим в обратната посока, тоест по пътя на страданието. Всяка страна мисли, че може да успее да спечели за сметка на другите страни и народи. Това е грешката.

Обаче постепенно под тези удари ще се спуснем до простото оцеляване на животинско ниво и тогава ще започнем да виждаме, че си струва да си помагаме и да не причиняваме вреда на другите, когато заедно бягаме от общата беда.

От урока на тема „Разбиването като възможност за поправяне“, 16.07.2021

[284891]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Спомням си много добре когато станах дядо. Видях внука и сърцето ми изведнъж се напълни с любов. Държах го в ръце и исках да си играя с него, да му подаря нещо, да направя за него нещо хубаво и приятно. До този момент не бях изпитвал толкова силни емоции.

Гледайки милото крехко същество в ръцете си, помислих, че ненапразно се казва, че светът се управлява от любовта. Защото светът наистина е създаден само за нея. Ние идваме на този свят, за да усетим любовта. И не само естествената, инстинктивната, като дядо към внук, но и по-възвишената – към всички хора на планетата без изключение.

Истина е, че постигането на такава любов не е много лесно. Нещо вътре в нас ѝ се противопоставя, не позволява да отворим сърцата си, за да се обединим с другите. Трябва да преодоляваме тази съпротива. Въпреки, че по принцип всичко в нашия свят е изградено върху преодоляване на съпротивлението.

Преодолявайки топлината на разтопената повърхност, на Земята се е образувала твърда кора. Процесът на формиране на планетата също е придружен от много „войни“, в резултат на които са възникнали уникалните условия,  които са позволили зараждането на живота. Но, когато е възникнал, животът е бил принуден да се бори за правото си на съществуване. Растенията, животните и човека, всъщност всичко, са се развивали в процеса на преодоляване на съпротивлението на околната среда.

По същия начин човекът, неговата вътрешна същност, се формира на фона на непрекъснато противопоставяне на другите. Още от раждането постоянно се борим „за място под слънцето“ – конкурираме се, състезаваме се с другите, опитваме се да ги контролираме, защото в противен случай те ще ни контролират.

Но тези отношения просто ни свеждат до животинското ниво. Животните си взаимодействат, като се подчиняват само на инстинктите. На човека е даден разум, така че нека да го използваме и да започнем да изграждаме други отношения между нас. Над отношенията на животинското ниво – добри, приятелски, сърдечни.

Да, ще се наложи да преодоляваме вътрешната си съпротива, но в крайна сметка затова сме наречени Хора, за да можем сами да се сътворим.

Ясно е, че не можем да се обичаме по заповед. Не можем да кажем на сърцето си: „Обичай!“ – то просто няма да ни послуша. Желанието трябва да се подхранва, за да разцъфти отвътре. И тук е необходимо пълно съгласие, защото е безполезно да се съпротивляваме на природата си. Не можем да обичаме чрез сила, това е лицемерие. Но и не говоря, че трябва да променим природата си.

Когато говоря за преодоляване, имам предвид борбата с апатията към липсата на любов. Виждаме колко болка има по света, колко войни и страдания, бедствия и епидемии, и всичко е заради липсата на любов. Като не изпитваме любов към нашата планета, ние на практика я разрушаваме.

Като не усещаме другите хора близки до нас, ние си позволяваме да ги мамим и ограбваме. И смятаме, че това поведение е нормално. „Се ла ви“, както се казва, такъв е животът. Всички го правят, аз също – така  е устроен светът.

Ето срещу този вътрешен звяр, който седи в нас, който ни приспива, спирайки всякакви опити да променим нещо към по-добро, трябва да се борим.

Ако не се съгласяваме с апатията, преодолявайки я, ще видим, как животът ни ще започне да се променя. Ще почувстваме, че всъщност другите хора изобщо не са ни далечни. Само ни се струва, че са враждебни и груби, и искат само да ни дразнят, и  да тровят съществуването ни.

В действителност когато в нас се събуди чувството на близост ще видим, че всички сме един организъм, едно голямо семейство, в което никой не иска да навреди на другия.

Това ще бъдат първите кълнове на любовта. Любовта не е просто естествена, както на дядото към внука, а е безкрайна, вселенска, която прониква в сърцата ни, свързвайки ги в единно, живо, биещо сърце. И то ще ни издигне на ново, абсолютно различно ниво на съществуване, в което няма място за омраза, страдание и болка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→