Война, в която ще победи само любовта

В цяла Америка има масови протести срещу расизма, но трябва да разберем, че противоречията и сблъсъците между всички четири раси са неизбежни, докато не покрием всички различия с любов.

Има четири вида хора, според мястото им на произход: бяла раса (европейска), жълта (Азия), черна (африканци) и червена (коренно население на Америка).

Така са били разпределени хората по земята, докато не са започнали да мигрират от място на място след откриването на Америка от Колумб и други събития. Четирите вида съответстват на четирите нива на желанието за наслаждение, защото от кореновия стадий, Кетер, излизат първият, вторият, третият и четвъртият стадии: Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Конфликтите, които днес се проявяват между расите, не могат да бъдат решени с обичайните материални средства. Точно сега, преди окончателното поправяне, ще се разкриват все повече и по-големи проблеми. Европа също я чакат големи сътресения заради проблема с бежанците.

Омразата между всички ще расте и ще се разпространява до такава степен, че както са казали пророците за това време: „Ненавистниците ще се заселят в собствения ти дом“. Това означава, че най-близките роднини ще се ненавиждат един друг, защото егоизмът започва рязко да расте и не позволява на хората да се търпят.

Човек не може да понася дори себе си. И всичко това се случва, за да извършим поправянето. Поправянето не е да правим красиви жестове, да падаме на колене и да молим за прошка. Нищо няма да помогне, само любовта, покриваща всички престъпления е единственото поправяне.

Има методика, която води до обединение на всички хора независимо от цвета на кожата и освен нея нищо няма да подейства. Сега навлизаме в критичен период: епидемия от коронавирус, нарастваща омраза между всички народи, проблеми в икономиката и търговията. В нито една област няма да можем да създадем нормален живот, ако не използваме методиката за изграждане на правилна, духовна връзка между нас, която да ни издигне на ново ниво.

Време е да се издигнем и затова сега се проявяват всички тези проблеми, така се разкрива потребността от висшето ниво, от правилното обединение между нас.

Увеличават се безработицата, пропастта между бедните и богатите, между децата и родителите, епидемията от коронавируса, расизмът, сблъсъкът между различните типове хора. Проявяват се много негативни явления, които могат да се решат само с едно средство: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Нуждаем се от по-висша сила, която да дойде и да разреши всички противоречия. Освен нея, нищо друго не може да помогне.

В този спор няма прави и виновни – причината е егоистичното желание, което се разкрива в човека. Ако черните бяха на мястото на белите преди стотици години, нямаше да действат по-добре. Затова не трябва да гледаме към миналото, а да се стремим към добро бъдеще, към обединение, към любов, покриваща всички прегрешения. Ако не го направим, ще водим непрекъснати войни, в които няма да има победител. Защото егоизмът е нашият общ враг.

Не поглеждайте назад, търсейки прави и виновни, а само се движете напред и покривайте всички престъпления с любов. Любовта е взаимна връзка без всякакви условия. Ако не се стремим към такава любов, светът ще пропадне, ще влезем в поредица от ужасни катастрофи, които ще ни научат на правилното отношение един към друг.

Гледайте само напред. Няма какво да ровите в миналото, там няма да намерите решения и американците го разбират много добре. Невъзможно е да се установи хармония между толкова различни народи живеещи в Америка: афроамериканци, латиноамериканци, немци, англичани, евреи – това е истински Вавилон. Единственият изход е да започнем да се учим какво е обединение, любов.

Любовта е издигане над всички прегрешения. Така, че ако има прегрешения и взаимна омраза означава, че имаме основа, фундамент, върху който да градим любовта.

Любовта трябва да покрие всички прегрешения и е добре, че ги има. Твореца е подготвил за нас основа за работа, давайки ни възможност да изградим над нея любовта, в която ще разкрием самия Него, висшата сила. Затова не трябва да плачем, че Твореца е създал такъв свят, а да му благодарим, защото сега можем да го напълним с любов.

Същото важи и за конфликта между Русия и Украйна, където през цялото време има спорове, както обикновено се случва между съседи. Въпреки, че тези народи са толкова близки, все още не могат да установят отношения.

Това може да звучи парадоксално, но колкото повече се развива човечеството като става по-образовано, развито в науката и културата, толкова повече ще расте ненавистта между всички, за да ни задължи да изградим любовна връзка между нас. Защото това се иска от нас в края на поправянето.

И затова живеем в свят, който става все по-лош и по-лош. Но това не е, защото самият свят пада все по-ниско. Висшата светлина все по-силно въздейства на желанието за наслаждение, съществуващо в света, искайки да се доближи до творението. И докато светлината не влезе вътре в желанието, все повече се засилва тяхното противопоставяне, разкривайки злото егоистично желание.

Затова няма друго решение за всички междурасови или междунационални конфликти. Навсякъде ще се проявява все повече ненавист и отблъскване и никакви мерки няма да помогнат, докато любовта не покрие всички престъпления. А любовта може да дойде само от нашето обединение, което изграждаме по методиката на интегралното образование.

Америка бушува, Европейският съюз се разпада, но Твореца има свой общ план за поправяне, който не е разкрит за нас и ние трябва да изпълняваме нашата работа. Не избираме с кого да се съединим, съединяваме се с тези, който Твореца води при нас съгласно строежа на общата душа Адам Ришон, с тези, с които трябва да  изграждаме обединение и взаимна любов.

Не зависи от нас в каква последователност се случва това: когато работим над общото обединение, постепенно ни се разкрива как цялата тази система се събира на части. Това не сме ние, а Твореца, който си играе сглобявайки този пъзел, а ние трябва само да Го подтикнем, да поискаме, да помолим.

Болезнено е да погледнете развалените отношения между Украйна и Русия. Ще се разкрият още много други междунационални проблеми, които изведнъж ще се проявят между европейските страни, както беше през Средновековието. Мислим, че вече сме формирали Европейски съюз, „общ пазар“, но това е само пазар,  няма никаква общност. Само чадърът на любовта ще ни спаси от трета световна война.

От сутрешния урок 07.06.2020

[265930]

Епидемията от самота е по-страшна от коронавируса

Емоционалната устойчивост е сериозен проблем в периода на коронавируса след карантината и стресовите ситуации в семействата. Все повече хора се нуждаят от психологическа помощ, чувствайки се изолирани и страдащи от самота, както никога досега.

Още преди коронавируса медицинските експерти обявиха епидемия от самота в САЩ. Коронавирусът рязко обостри този проблем, който засяга 28 процента от американските домове: тоест около 36 милиона човека живеят в самота, без семейство и деца.

От друга страна има надежда, че коронавирусът ще ни принуди да обърнем внимание на проблемите на самотата и да търсим път как да установим в бъдеще повече социални връзки.

Както се оказа, по-лесно е да избегнем заразяването с коронавирус, отколкото да се предпазим от емоционален стрес и ментални отклонения във връзка с карантината. Как обществото трябва да се бори с последствията от социалната изолация след коронавируса?

Усещането за самота ще се запази и след епидемията, то само ще расте. Обществото ще се раздели на много части и хората все по-малко и по-малко ще имат контакт един с друг. На работните места ще има по-малко възможности за срещи и общуване. Спортните клубове, ресторантите, баровете, театрите ще се посещават от по-малко хора. Ще се чувстваме все по-отделени един от друг, далечни.

Новата вълна на коронавируса и другите проблеми ще ни принудят да се отдалечим един от друг и освен това, всеки ще се занимава с проблемите на собственото си здраве  и проблемите на обществото. И ще видим, че не само 36 милиона човека живеят сами и страдат от самота, а много повече.

Драстично ще нарасне броят на разводите и другите проблеми в семействата. Предстои ни много тежък период, в който човечеството ще трябва  да разбере, че вече е невъзможно да съществува по стария начин и трябва да установи нов ред в живота.

Проблемът е в това, че днес  човекът се чувства много самотен в този огромен свят. И дори този свят да  е толкова богат и многоцветен, той не може да намери себе си в него. Дори ако има добър доход и може да си позволи много неща в материален план, той все още страда от самота. Защото не сме научени как да установяваме правилни връзки, не ни възпитават за живот в глобалния интегрален свят.

Ние не чувстваме, че живеем вътре в една сфера, където неживият, растителният, животинският свят и хората съществуват заедно, в една интегрална система на земното кълбо.

Напротив, всички се изправяме един срещу друг и в личните отношения, и целите народи, държави. И тогава идват много други проблеми, които са неизбежни при това наше поведение и разбира се, не можем да се чувстваме по-добре.

Учителка от щата Мисури описва състоянието си по време на карантината: “В някои дни се държа и се чувствам добре, а в други ми се струва, че ако тази карантина продължи още малко, просто няма да издържа и ще се побъркам. Мога ли да запазя здравия си разум и да продължа да живея в самота месеци, години?”

Защо връзката между хората е толкова важна за тях? Защо хората се нуждаят от постоянно общуване с другите хора, а ако не могат да го правят правилно или се побъркват от самота, или живеят заедно и се побъркват един друг?

Работата е в това, че човекът е социално същество. Ние не можем да живеем като животните, които се срещат за кратко време, за да създадат потомство и след това се разделят. Човекът се нуждае от семейство, общество, роден дом, град, страна, където може да живее заедно с другите.

Човекът се нуждае от духовна връзка, каквато не съществува в неживата, растителната или животинската природата: не е химическа, хормонална, а именно чувствена. А тази връзка не ни се получава и ние се опитваме да заменим чувствените отношения с делови или конкурентни.

И всички страдат. Дори най-богатият човек няма това, което трябва да получи от обществото. Той трябва да получи от обществото повече, отколкото от майка си.

Но ние го нямаме, защото не изграждаме такова общество, което да даде на всеки усещане за топлина, увереност, поддръжка. А без това човек се чувства като във вакуум и дори още по-зле, във враждебна среда. Той излиза на улицата и възприема всеки срещнат като свой враг.

Човечеството много страда от това. И вследствие на тези отношения между нас ние, с нашите егоистични мисли и желания създаваме място, от където излизат всякакви вредители като коронавируса и поставяме живота си в опасност.

В крайна сметка  трябва да разберем за какво живеем, кои сме, защо се държим така, можем ли да се отнасяме един с друг по друг начин?

Нека да помислим, как да изградим такова общество, което да съответства на цялата Вселена. Защото цялата природа е интегрална, всичките ѝ части са свързани помежду си. И човешкото общество трябва да бъде приятелско, изградено на взаимна подкрепа. Ние го изградихме върху егоизма точно наобратно.

Дойде време да направим пълна ревизия и да решим, че ще вървим срещу егоистичната ни природа, за да изградим над нея правилна връзка между всички. Само от това зависи доброто ни бъдеще.

Ясно е, че самият човек, който е в тежка ситуация, не знае какво да прави и е объркан под натиска на средата, която го затрупва с дългове и отговорности. Остава само да го съжаляваме. Но има обществени системи, които трябва да мислят за това. Вече е ясно, че е невъзможно да продължим, защото се приближаваме до тотално разрушение.

Необходима ни е система от интегрално образование, за да възпитаме новия човек, по-приятелски настроен. Природата ни задължава да го направим. Ние сме вътре в сферата като единна симбиоза, където неживата природа, растенията и животните, всички се подкрепят и допълват. Всички, освен човека.

Човекът иска сам да властва над всички без всякакви граници. Не му пука, че вреди на цялата система. Ако не спрем човека, той ще разруши земното кълбо.

Затова и от гледна точка и на общата природа, и на нашата вътрешна природа, трябва да осъзнаем, че се отнасяме към една интегрална, взаимосвързана система и да се образоваме отново.

[265121]

Американският бунт

Когато се събере пълнo  буре с  барут, е достатъчна малка искра, за да се взриви. Така започна Първата световна война, така започна „Арабската пролет“, така започна и сегашният американски  бунт. Какво ще правим с този барут, с тоновете омраза, пламтящи между хората?

Разбира се, тук  е замесена  предизборната  борба между демократи и републиканци и като цяло, борбата за власт в съвременния свят. Но нека да се абстрахираме от моментните интереси. Не това е важно.

Омразата  в американското общество е  заложена отдавна и колкото и да се опитват да я ограничават, тя се разпалва с нова сила. Позитивната дискриминация, пропагандата на ценности, „вълшебната сила на изкуството“ – от десетилетия хората се опитват да обяснят, че различията вече са заличени или предстои да изчезнат. Омразата обаче все още е тук – омразата на различните, на неспособните да  се приобщят или дори просто да съжителстват. Човешка природа се бунтува.

Възможно ли е да се справим с нея? Възможно е, но не по начина, по който си мислим. Не сме в състояние да изгладим, да компенсираме различията, защото не разбираме тяхната същност, техните духовни корени. Не става въпрос за цвета на кожата, националността, мисленето, чертите на характера или социалните различия. Не става въпрос за това.

Всички ние произлизаме от единна духовна система, в която противоречията се съчетават хармонично. Но в нашата егоистична реалност тези изконни противоположности не са балансирани, не са споени заедно от обща цел, която е по-висша от тях. Ние се варим в собствения си сок, в собствената си природа, неспособни да се издигнем до онова, което ни обединява над нея. И никога няма да бъдем равни, ако не се решим на този подем.

Различията само ни объркват, затварят очите ни, отвличат вниманието ни от същността. В резултат на това отиваме при тях или се опитваме изкуствено да помирим непримиримото.

Не е необходимо да тушираме цветовете, да унифицираме нюансите, да мимикрираме, да маскираме или, напротив, да замажем всичко със своя цвят. Зад отделните щрихи и фрагменти трябва да видим общата картина, в която всички цветове са на своите места и всички са равни. Именно тази картина ще ни свърже истински. В крайна сметка тя не е просто сума, тя е на  по-висше ниво от всички свои части. Тя е тяхното единство и пълната им реализация.
«Целта на творението е възложена на целия човешки род: независимо дали е  черно, бяло или жълто, без никаква разлика по същество.» (Баал Сулам)

Възможно ли да се сравнят два цвята и да се избере обективно най-добрият? По същия начин не може да  да се сравнят две качества в един човек, в двама души, в два народа. Не може нито да се съпоставят, нито да се изравняват изолирано от общата гама, от общия ансамбъл, от общото цяло. Неслучайно децата в междуетническите семейства са склонни неволно да избират едната страна или да останат във вътрешен дисонанс за цял живот.

Истинското човешко единство може да се формира само над противоположностите, над разединението, над омразата. Любовта в истинския ѝ смисъл е плод на кризата, причинена от взаимното отхвърляне. Точно това, което ни разделя, в крайна сметка създава неразривно цяло от нас.

И затова различията, контрастът, антагонизмът съвсем не са зло. Всички наши претенции един към друг, всъщност произтичат от общата система, която вече е узряла, за да установи мир над противоположностите. Неслучайно е казано: „ще ни донесе мир.“ Чуваме зова на бъдещето, готово да се роди.

Разбира се, омразата няма да се претопи по чудо в любов. Омразата е началото на любовта, нейната обратна страна. Тук ще помогне само стремежът към общото, към тази възвишена цел, която изравнява всички на фона на безкрайното многообразие.

Това няма да се случи от само себе си. Това трябва да се научи. Затова разработваме интегралното образование като платформа за общ възход към единство. Днес, когато човечеството се занимава със самите основи на мирозданието, вече можем да разберем как те действат и към какво всъщност ни подтикват.

[265748]

Роби през 21 век

Въпрос: Преди научно-техническата революция през 19 век хората са работили по 16-18 часа на ден само, за да се изхранват. Ако нямаше техническа революция,  откъде бихме имали възможност да работим по 2-3 часа и да имаме всичко необходимо?
Отговор: Не казвам, че съм против развитието на технологиите,  на всички науки и техники. Казвам, че това, което човек създава, се превръща в нещото, което го контролира. От господар той се превръща в роб.
Вижте в  какво се превърнаха нашите банки и финансови институции. Те поробиха човека.  Той не трябва да се работи толкова много.
Давате ми пример с 19 век, а аз ще ви дам пример за 21 век. Какво се случва с  човека днес? Работи ли по-малко часове? – Не. Чувства ли се по-свободен? – Не.
И къде е неговата производителност? –Използват я специално, за да поробват човека все повече и повече и да изхвърлят  продуктите на неговия труд в морето. В крайна сметка, ако не работи, какво ще прави?
Той ще има много свободно време! Това е опасно. Ще започне  едно свободомислие, ще започнат всякакви неподходящи или неудобни за властта събирания, ще се появят нови тенденции и т.н. Не ни е нужно това!
Нека  хората да работят по 15-20 часа на ден или поне 10. Но ако човек работи 10 часа, ще му дадем още два часа, за да стигне до работа и два часа, за да се върне от работа  и ще се получи добре. Той ще се прибере вкъщи, ще вечеря, ще погледа телевизия половин час и ще се бухне в леглото. И така през цялото време.
Ще му резервираме почивка на някое отдалечено места. Той ще отиде, а ние ще го обградим с реклама:  ти още не си видял това, още не си купил и това т.н.  И така ще работи  през целия си живот. Човекът е бил роб през XIX век, ще бъде роб  и през XXI век.

Но тук възниква проблемът: така биха искали  нашите стопани, но природата не е съгласна. И затова се появяват всякакви коронарни вируси и други неща. Влязохме в състояние, наречено „последно поколение“, когато трябва да постигнем интегрална, правилна, приятелска зависимост и разбиране между нас. Ако това не се случи, ще започнат да ни наказват не само с вируси, а и с всичко друго.

[265326]

Цената на мъдростта

Светът, в който се върнахме, стана някак малък и неуютен. От какво преболедувахме? И наистина ли се поправяме?

От началото на пандемията на лекарите се наложи да работят според нейното темпо, без всякакви отстъпки и уговорки. Те сменяха различни лекарства и подходи, събираха данни, изучаваха симптоми и последствия, и правеха изводи. Например, не от само себе си се получи така, че Израел избягна дефицита на  апарати  за Изкуствено Вентилиране на Бял дроб – зад това стои ежедневен труд и постоянен анализ на полетите. Като резултат, мнението за лечението на коронавируса днес  вече не е такъв, какъвто беше в началото на годината.

Обаче кризата не се ограничи с болниците – в добавка той рязко промени целия ни живот и свали в нокдаун  световната икономика. И защо  не се учим? Защо обществото и неговите лидери не  вземат уроци за бъдещето? Защо цялата „стратегия” се сведе до  пускане на предкризисната схема?

Вирусът отвори очите на мнозина, изяви предателските слабости на глобалния свят, постави пред нас най-наболелите въпроси. Мимоходом ги ”озвучаваха”, малко ги „посмекчаваха” и радостно ги забравяха, предвкусвайки връщането към „нормалния живот“.

И след всичко това ние мислим, че сме възрастни, трезвомислещи хора? Все още нищо не сме разбрали и затова  се поставяме под следващия удар.

Недописаната диктовка
Парадоксът на днешната ситуация е: от една страна  в народите и правителствата се появи реален общ интерес – възстановяване на разрушеното, а от друга страна – тези очаквания са пагубни, защото не съвпадат с тенденцията на развитие. Такава е цената на всеобщата взаимна връзка: когато непоправимите егоисти дружно се съгласяват с нещо, чакай беда.

Добре е все пак, че властите, въвеждайки отслабване на мерките се колебаят и склоняват глава пред това, което е по-силно от тях. Това е по-добре от изсмуканите от пръстите  рецепти, приети под натиска на заинтересовани кръгове или, да кажем, заради идеологически подбуди. Вчерашните покорители на природата несигурно я поглеждат, страхувайки се от нови неочаквани „директиви”. Но все едно, отстъпват!

Ето и първият урок за нас: с природата повече не бива да се отнасяме господарски, от високо, пренебрежително. Тя просто демонстрира какво може да направи с едно щракване с пръсти. И затова от сега нататък трябва да отчитаме нейните изисквания. А по-точно, да ги изпълняваме съвестно.

Вижте сами: решенията, които сме вземали през последните месеци бяха, всъщност, нейните решения спуснати ни отгоре като вирусни ”окръжни документи”. Пари, власт, честолюбие – всичко, което открай време движи елитите и им придава сила, изгубиха своята действеност при първия глобален удар. Всички седнаха на чиновете и започнаха да „пишат под диктовка”.

Но нас няма така лесно да ни отклонят от вече изминатия път, на нас все още ни се струва, че той води нанякъде. И затова парите се леят като река в опита да потушим пожара, докато все още не е унищожил „всичко, което е натрупано с непосилен труд”. При това всеки счита, че държавата му е длъжна, сякаш тя е пуснала вируса. И  пет пари не дава, че не стига за всички, главното е да стига за мен. Като резултат, нашата „справедливост“ е шантаж от страна на силните и безмълвие от страна на слабите, за които с цяло гърло викат политическите интересчии и техните  подвластни. Единственото спасение  е в правителството, там също седят хора врели и кипели…

Ние сме свикнали с това и не си представяме нищо друг. Но това е глупост! Точно това не трябва да се прави, когато сме под общ удар. Проблемът дори не е в парите, а в нашите отношения, изцяло построени на съперничество – явно и скрито. Всъщност, в тях не е останало нищо адекватно, съзидателно. Всичко добро, което правим, в крайна сметка ние правим за себе си. И смятаме това за правилно, прикривайки се със заучени фрази.

Обаче това, което за нас е естествено, е само фрагмент от човешката история. Бъдещите поколения ще гледат на нас така, както ние гледаме   времето на феодализма.

Прекрасното бъдеще…

В основата на Западния свят лежи капитализма, а в основата на капитализма лежи конкуренцията (competition). Глаголът compete (състезавам се, съревновавам се, конкурирам се) произхожда от късно латинското competere, което означава да търсим заедно. А по-рано на латински тази дума е означавала да се събереш, да се съгласиш, да съвпаднеш. Изглежда като лоша шега, но това е истината. Ето така растящият егоизъм във времето извращава понятията, добавяйки им противоположен смисъл.

Коронавирусът сломи нашата коронна тенденция за безкрайно съперничество. Той показа колко всички зависят един от друг. Показа, че огромната част от съвременния бизнес е откъснат от реалността, от здравия смисъл. Това са само прекрасни, въздушни замъци в залеза на епохата, но лишени от всякаква опора и разсейващи се под ветровете на промените.

За няколкото последни десетилетия са построени гигантски „хранителни вериги“, които хранят милиони хора и организации, ненужни абсолютно на никого, освен на самите тях. Тяхната сила е в кръговите поръчки и незнанието на оглупелите маси.

Но в това е и тяхната слабост. Според степента на глобалните удари излишният бизнес, едър и дребен, ще започне да отпада. Да отпада  заради  безполезност. Никакви милиони няма да го спасят – обратно, ще притеглят към дъното мъртвия товар. А, ако и това не ни отвори очите, то целия капитализъм ще се изсипе на главите ни като един  крах на системата. Та той не е пригоден за кризи, той е високомерен, надут и стар. Границите на неговата трайност са почти изчерпани.

Някога той гордо провъзгласяваше своите идеали за свобода и стремеж към щастие. Но с времето свободата се изроди в потребителство, а правото на стремеж към щастие, както се оказа, съвсем не гарантира неговото постигане. Измината е поредната обиколка по спиралата, на изхода на която всичко прекрасно за пореден път е извратено и покварено.

Това е още един урок: в периода на глобалните катаклизми е нужна система, базираща се не на конкуренцията, а на съвсем други отношения. И не е важно как ще я наречем, важното е как да я разберем и да въплатим  в живота точно сега, докато не сме  прахосали последните ресурси в старанията си да спасим умиращия.

Сега ни е нужно постепенно да построяваме такава структура на социални отношения, която не оставя никого в беда и поставя като най–важен човека, а не неговия портфейл. Борбата за пазари, за джобове, за умове – всичко това остава в миналото. Бавно, но си отива. А напред излиза борбата за сърцата, за възможността да се живее в единно общочовешко семейство, за подема на духа, за новите отношения между хората, които не трябва да се налагат със сила, а могат само да се отгледат.

И в такова общество ние ще построим нова икономика, като основа за по-нататъшното развитие. То вече ще бъде не комерсиалност и търговия в чист вид, изцеждаща от нас всички сокове, а система от позитивни социални връзки, икономическа база, която не доминира, а е спомагателна, обслужваща, балансирана.Простичко казано, ние ще преобърнем обществото да стои на краката, вместо на главата си.

Не, това съвсем не са мечти. Това е назряла необходимост, здрава прогноза, заповед на времето. И ако по начало е трудно да се приеме сериозно, то представете си мнението на бъдещите поколения, за които ние сме  неразумни предци, с всички сили спиращи неизбежното и заплащащи кошмарна цена за своите грешки.

… Не бъди жесток към мен

На нашите потомци отлично им е известно: в единен свят всякакви опити да живееш за сметка на другите бързо води до обратното. Затова ключовите думи днес са равновесие и рационализъм. Равновесие между нас, равновесие с природата, рационално използване на ресурсите, истински стратегически поглед напред, набелязващ започнатата работа, която трябва да се довърши за общото добро бъдеще, а не общо гробище за миналото.

Този подход не възниква сам по себе си. Той трябва да се формира, а на него трябва да се обучават. Особено младежта, която още не се е омърсила, не е закостеняла и е готова за промени. А след нея,  мърморейки, с недоволство ще тръгне и старото поколение.

И изобщо ще се учат на новото – на нормалното и необходимото. Защо толкова се  отвращаваме, когато слушаме за обучение, за възпитание? Винаги трябва да се учим на нещо, да се променяме в нещо. От всички видове труд най-важния е работата над себе си.Тя задава тон на всичко останало.И ако я правим заедно,  целенасочено, осъзнато,  в живота ни ще има и приятни изненади.

Още повече, именно тогава ще се излекуваме истински, ще оздравим обществото, ще се избавим от несметните запаси оръжие, ще разрешим купища неразрешени до днес въпроси.

Главното е да разберем, че с каквото и да се сблъскваме, се сблъскваме със себе си. Нашите взаимни връзки и отношения определят всичко, включително реакциите на природата. Днес тя реагира на растящия дисбаланс, утре ще реагира на вътрешното сближаване между хората. Когато говорим за „глобално село“, за „една лодка“, става дума не само за човечеството, а за цялата планета, за цялата система, която ни предстои да изучим. Тя цялата е свързана с нас и тази връзка с нищо не може да се отреже.

И ето, излиза, че конкуренцията вече не е актуална. Не трябва да се развива бизнес и всякакъв вид дейности, който в действителност не са нужни на обществото. Не трябва повече да вървим под юздите на нашия егоизъм. Всичко, което излиза извън рамките на рационалното равновесие, на общите интереси на поколението, стремително се обръща срещу нас. И вместо да се ужасяваме, измервайки ситуацията със старите критерии, хайде вече да вдигнем очи и да признаем, че процъфтяването, развитието, подемът са нещо много повече, отколкото са ни вдълбали в мозъка.

В крайна сметка ще се изясни: това, което „губим“ –  съвсем не е загуба, а това, което придобиваме, е истинско съкровище – мирен, балансиран, истински живот, наситен с бездънен потенциал за самореализация.

Тихото начало

Човечеството бяга нанякъде.

– Накъде?

– Не ми пречѝ, нямам време! Като стигна, ще си поговорим.

– А кога ще стигнеш?

– Вече ти казах: не пречѝ!

Всичко велико винаги  започва с малко и няма да се чуе силен глас, ако не го предхожда фина тишина. (Баал Сулам)

Нека си представим, че периодът на самоизолацията е станал тази „тишина“, когато разгръщането на живота е затихнало, оборотите рязко са паднали, светът почти е спрял, природата малко е живнала в наше отсъствие. Сега, чувствайки този момент, ние можем да започнем от малкото – от простите, натрапващи се неща.

Вижте: наложи се да се грижим един за друг, за да спрем разпространението на пандемията. Дистанцирахме се и си седяхме по къщите не само за да не хванем вирус, но и за да не го предадем по-нататък.

Междувременно постоянно предаваме един на друг множество други вируси – главно социални. Така че, нека проявим отговорност и в тази сфера. Нека не се заразяваме един друг с негативи от различни видове, нека да следим за чистотата на нашите отношения. Ето така: не искам да предавам лошо на обкръжението, а те – на мен.

Вирусът буквално ни тика под носа нуждата от взаимна грижа, от кардинално решение на всички предизвикателства, стоящи пред човечеството. Той показва началото на път, който ще ни изведе от безизходицата, ако просто вървим по него без да си намираме извинения. Такова „тихо“, комфортно начало е шанс, който трябва да се цени.

Ако не приемем призива днес, то все едно, новите глобални беди ще ни накарат да помъдреем утре. Въпросът е в цената на мъдростта. Ние сами я повишаваме със своето бездействие.

 [264875]

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Грешката на еколозите

Остава впечатлението,  че Израел е сложен на котлон и добре го сваряват. Въпреки, че не помним такова нещо, не сме и учудени. Учените отдавна вече съветват да свикваме с екстремните природни условия. По данни на професор Ури Шейнас от университета в Хайфа, ръстът на средните температури в Израел почти два пъти превишава общите световни темпове.

От момента на началото на замерването от преди два века е фиксирано повишаване с два градуса. До края на това столетие, казва професор Шейнас, целият Израел ще се превърне в пустиня. Обичайната температура днес в Беер-Шева (град в южен Израел) ще стане обичайна в Галилея (град в северен Израел).

Много се надявам учените да грешат, но засега всичко свидетелства в тяхна полза. Крайностите нарастват. Още повече, че природата няма „стандартно“, „типово“ състояние. Глобалното затопляне само по себе си не може да се нарече отклонение от равновесието, макар че за човечеството може да се окаже смъртоносно предизвикателство.

Има и друг ракурс, който позволява да се погледне на случващото се от по-широк ъгъл.

Еволюцията далеч не е хаотична и спонтанна. Милиарди години е вървяла от простото към сложното чрез неживата, растителната и животинската природи, докато не е създала човека в неговия сегашен вид. Фактически се намираме на пика на процеса, макар морално все още да не сме готови за това и да не искаме да осъзнаем своята роля.

Защото колкото си по-голям си, толкова по-голяма е твоята отговорност. Много е трудно да се примирим с това, че именно човекът, като най-висше произведение на природата, е нейното „мерило“ и основен фактор за промените в нея. Така или иначе, всичко се извършва във връзка с човека, в зависимост от темпа на неговото развитие.

Ако човек иска и на него, и на флората, и фауната да бъде комфортно да живеят на планетата, ако се стреми да уравновеси средата на своето обитание, той настина е способен на това. Само че, съвсем не така, както мислят еколозите.

Природата откликва не на замърсяването, а на замърсяващият. Не на резултатите от нашата дейност, а на самите нас. Човекът е нейна неотделима част, развитието на която още не е завършено. Ако човекът започне правилно да участва в процеса, ще включи верига от позитивни промени.

Как? За това е нужно да се влеем в природата, да се интегрираме с нея. Не на примитивно, пещерно ниво, а на социално. Трябва да станем толкова интегрални и глобални, каквато е тя.

Човечеството като че ли вече се е превърнало в глобално село, но само „технически“. Вътрешно то е разпокъсано, още доузрява до степента на общи взаимовръзки. Дисбалансът между вътрешното и външното, между „състоянието на умовете“ и „състоянието на душите“, между всеобхващащата природна система и разпокъсаните човешки отношения, предизвиква бедствията и катаклизмите.

Вместо да води неравна борба със себе си за спасяване на околната среда, трябва да се заеме със себе си. Това съвсем не означава да се „пречупи“ човека, за да върви въпреки своето естество. Разбира се, че не. Всеки е уникален. Всеки се ражда със своите качества. Същността е в друго, в това, което е между нас.

Нужно е да поправим само връзката. Само това, което днес неправилно ни свързва, а утре обратно – създава в обществото хармонични, балансирани, интегрални отношения. Самата тенденция, самият интегрален принцип, встъпвайки в права, ще започне да поправя дисбалансите на всички нива, придавайки на всеки усещането за мир и съгласие в обществото и в цялата природа.

Такава е ролята на човека в общата система: от най-висшата степен еднакво можем да разклатим и да уравновесим всички останали нейни нива.

Нека да го направим правилно. Иначе наистина ни очаква пустиня, включително и социална. Ако не пораснем, няма да видим добро. Природата има огромни възможности да ни принуди „да разберем“ и тя ще се възползва от тях. Та ние сме нейни деца и тя няма да ни позволи напразно да изгаряме своя потенциал и нейните ресурси.

[265104]

Ако жените не се обединят, светът ще пропадне

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]

Последното поколение е времето на жената

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Вярата над знанието изисква специален ум

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Обществото на бъдещето – единно човечество

Въпрос: Какво трябва да бъде обществото на бъдещето?

Отговор: Обществото на бъдещето е общество, в което хората ще започнат да усещат едновременно всички форми на живот. Човекът няма да чувства, че съществува само в една част на мирозданието – в най-нищожната, най-малката, наречена „наш свят”.

Освен него съществуват още много степени и  можем да разберем, да осъзнаем, да почувстваме всички тях още в живота ни в този свят. Нашият свят е егоистичната част от мирозданието, а останалите му части са алтруистични. И всички тях ние можем да съединим в себе си.

Но за да започнем да усещаме останалите нива, е необходимо да излезем от нашия егоизъм. Тогава ще видим, какво в действителност е Вселената.

Въпрос: Сега съществува такова понятие, „мислене в измерение 5D”.  3D  е когато мислиш егоистично, сам за себе си, а 5D – когато чувстваш този свят като единен разум, като обединено човечество.

Към какво трябва да се стремим, за да мислим като единен организъм?

Отговор: Трябва да се издигнем над нашия егоизъм, да придобием свойството отдаване, любов. Вие трябва да излезете от себе си, да престанете да се чувствате като център, а обратното, да чувствате другите като център, като цел, на която отдавате всичко. А самите вие само заради това и съществувате. Тогава ще усещате нивото 5D и следващите нива.

От програмата „Срещи с кабала. Виктория Боня, 29.03.2020

[264869]

Да се запознаем със себе си

Въпрос: Сега, в периода на пандемия, човекът е изправен пред сериозен проблем. Той е свикнал да бяга нанякъде, понякога бяга от себе си и много се страхува да спре, да погледне страховете си в очите и да се запознае себе си.

Сега е идеалното време да се срещнем със себе си, със страховете си. Какво бихте ни посъветвали? Какво е страх и как да се справим с него?

Отговор: Страхът е следствие от неизвестното. Откъде е иначе? Човек, който разбира същността на явлението, дори и да е нещо ужасно, има различно отношение към него.

Проблемът с днешното състояние е, че хората не знаят какво и защо се случва с тях. Не знаят какво ще им се случи утре. Освен това, тези въпроси висят във въздуха и никой не може да ги докосне, за да ги разреши по някакъв начин.

Въпрос: Мислите ли, че е необходимо и важно да се запознаем със страховете си?

Отговор: Вярвам, че всеки за да живее като човек, трябва да разбере защо се е появил на този свят, защо е създаден светът, какво има отвъд смъртта и т.н. Той трябва да разкриете отговорите на всички тези въпроси, иначе животът му е някак неспокоен: просто да не мисли за това.

Въпрос: Виждам две категории хора: едните са сковани от страх, а другите  не приемат проблема сериозно. Къде е златната среда?

Отговор: Мисля, че тук не може да има златна среда. Човекът трябва да разбере защо вирусът се разпространява, как го засяга лично и всички заедно трябва да разберем  с каква цел ни го изпраща природата.

Тоест, можем да се възползваме от сегашното състояние, да го изследваме и да разберем защо живеем, защо природата ни наказва по този начин, заслужили ли сме го, как да се избавим от вируса.

Трябва да използваме това състояние докрай. Освен това, всички седят вкъщи и не знаят какво да правят след това: нито управниците, нито обикновените граждани. Трябва да разберем и сега имаме тази възможност.

Трябва да спрем безкрайното тичане наоколо и да се опитаме да разберем защо съществуваме. В противен случай животът ни ще се окаже твърде глупав.

От програмата „Срещи с Кабала. Виктория Боня“, 29.03.2020г

[264158]

Варвари  в дома  

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]

 

 

Човечеството  на изхода

Всичко, което сега няма да разберем благодарение на вируса, ще се върне при нас като бумеранг. Затворени сме между четири стени, но пък най-после сме свободни от ежедневието. И това е само началото на разкрепостяването.

„Нищо, скоро кръвта в Нил ще изчезне и ще заживеем както преди“, (чуто по време на египетските наказания).

Ние всички – хора и страни – живеем сега за сметка на бъдещето. Финансирайки гражданите и държавните ведомства, поддържайки частния бизнес, държавите разчитат на бъдещи постъпления, чийто поток ще се възобнови с победата над коронавируса. Всички извънредни бюджетни програми се базират на това послание.

Вярно е, че и по-рано  живеехме за сметка на бъдещето – и във финансов, и в екологичен смисъл – но сега това извратено кредитиране  стана очевидно  и с това оголи цялата крехкост и несигурност на днешната система на отношения. В сложните периоди нейните недостатъци  се оказват фатални.

Войната за медицински маски, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и друго оборудване е в разгара си. Страните се оплакват една на друга, а техните служби продължават да се състезават в прихващането на стоки и информация. Доставчиците се договарят с тези, които плащат повече. Производителите на първо място обезпечават „своите хора“. Има, разбира се и красиви жестове, но в края на краищата, те не биха били нужни, ако не беше хищничеството на силните!

Можем да разберем и правителствата: те нямат много варианти. В глобалния свят производствените връзки се простират над държавните граници и тяхното преплитане  не може да се промени бързо. Налага се импровизиране.

Особено опасна е тази ситуация в сферата на продоволствието – в края на краищата и тук егоизмът работи с пълна сила. Не са застраховани дори и проспериращите страни. Например, израелските фермери за пореден път са „притиснали„  Министерството на селското стопанство за внос на чужди краставици, което ще позволи подбиването на цените. Според логиката на земеделците, дори в този труден период е необходимо да се гарантира печалбата им за сметка на населението. Още по-лошо, напълно не осъзнавайки символиката на случващото се, фермерите демонстративно унищожили незакупената им продукция: „Няма да принадлежи на никого“.

Затворени в своите домове, ние скептично гледаме тази суета и разбирането в нашите очи е повече от възмущението. Да, научиха ни на „пазарни отношения“, заставиха ни да повярваме, че само така може. Но какво ще стане ако повече „така“ не може?

Вирусът като изцеление

Сегашната  „спирка на света“ е първата по рода си, разкрила основния недостатък на цивилизацията: изградихме система, която при екстремни обстоятелства заплашва да се превърне в общо „гробище“. Тя отлично знае как да пилее, забавлява, разсейва, баламосва, налага ненужното, мотивира за зловредното, дискредитира полезното, обезоръжава логичното, обожествява изсмуканото от пръсти, канонизира меркантилното,  идеализира преходното, опошлява вечното… С една дума, разделя.

А истински да сближава – това, не че не го може, тя не го понася. И разбира се, когато на света са му нужни общи съгласувани усилия, когато трябва не алчност, а взаимодействие, цялата тази система се разпада върху нас.

Вярно, не веднага. Първо тя надвисва, както сега: насъщното е още с нас, а останалото изведнъж се оказа безполезно и дори вредно за общото благо. И ние започваме да разбираме това, да свикваме с него, бавно, но необратимо.

Нямаше нито преход, нито подготовка. Вятърът на промените обърна изписаната страница и отвори чист лист. С един замах вирусът смени ракурса и ето ние гледаме същия свят, а виждаме нещо съвсем различно. Виждаме външния затвор и вътрешната… свобода. Да, свобода от призраци. Миналото сега не властва над нас и това удивително чувство, което се зароди, сега капка по капка прониква в съзнанието.

Хората няма да излязат същите от самоизолацията. В крайна сметка те видяха обратната страна на декора, свалиха VR-очилата. Това няма да изчезне незабелязано. Малко ще се промени подходът към живота, към бизнеса, ще се променят критериите, целите, отношенията, надеждите. Струва ни се, че вирусът лекува изоставената от нас природа, но всъщност лекува нас.

Обновяване без натиск

Епидемията  COVID-19 не е просто случайно препятствие. Глупаво и безотговорно е да разчитаме на това, че подобни кризи няма да се повторят. Напротив, сега едва влизаме в тяхната последователност.

При това влизаме като едно глобално цяло. Погледнете: достатъчен е лек тласък, слаб импулс на едно място – и целият свят падна на колене, а и по гръб ще легне. Всъщност сега ние сме безумно уязвими и отчаяно беззащитни заради своя користолюбив мироглед. Всичко, което до вчера сякаш беше играчка в ръцете ни, днес се обръща срещу нас.

Сега всички сме в обща лодка и тя не може да плава с обичайните стимули. В общата лодка не може да се гребе в различни посоки. В общата лодка не може да печели един за сметка на друг, да игнорира, да спъва, да враждува.

Общата лодка обезценя предишното богатство и придава ценност на съвсем друго нещо –  на това, което не ще позволи да потънем в бурното море.

Ясно е, че при обща беда, такава като сегашната, са нужни кардинални мерки: замразяване на парични разплащания и сметки, обезпечаване на всички по равно със  стоки и услуги от първа необходимост, поддържане на всеки човек, всяко семейство, всяка страна. И всичко това за неопределен срок.

Още по-ясно е, че нашите социално-икономически отношения са наситени с алчност и не позволяват да се осигури подобно ниво на защита. Те имат само определен запас  на сигурност, отвъд прага на която ще започне „обсадна ситуация“, строг контрол, привилегии за елита, пропуски за останалите, танкове по улиците, принудителна национализация, отчуждаване, нулеви спестявания, хаос, безредици, варварство, зверства – накратко, кой къде.

С други думи, ако епидемията не приключи в „необходимите“  времеви рамки или например, ако тя се засили /бъде заменена от друг мащабен взрив/, нашата нестабилна система ще се срине като Вавилонската кула, без възможност за презареждане и рестартиране.

Всъщност ние живеем върху бурето с барут на нашия егоизъм и всяка искра може да се окаже съдбоносна.

Така, че на човечеството ще му се наложи да се промени – да достигне  равновесие със себе си и с природата, да се сбогува с единството на властта и капитала, да изкорени консуматорското си отношение, да се издигне над нуждите на тялото  и да задоволи търсенето на духа. А най-важното – да поправим връзките между нас така, че на лодката да плава не банда разбойници, а дружно, неразделно семейство.

Ние просто нямаме друг изход. Не можем вече да се върнем нито във вчерашния ден, нито в миналия век – още по-малко в детството. Което е било, е минало.  Ние пораснахме.

И продължаваме да растем. Заселихме цялата планета и вече не знаем къде да се скрием от самите себе си. Нашата кула е по-висока от Вавилонската и затова срутването ѝ би било по-катастрофално. Всъщност бяхме спрени в последния момент и изведнъж видяхме, че издигнатите ни до небето  амбиции  окончателно са ни отделили един от друг.

Сега на всяка цена трябва да предотвратим краха, да си вземем поука, да хванем края на нишката, спусната от утрешния ден на човечеството. И  всъщност няма нищо сложно: утре сме единни. Държейки се за този ориентир, без да го изпускаме, заедно ще излезем от всички препятствия, ще се издигнем над всичко, което ни разединява.

Такова е посланието на коронавируса, Подобно на египетските наказания, освободили народа на Израел, той ни насочва към изхода от егоизма. Този път всички, без изключение.

[262924]

Превключване на първа духовна предавка

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Защо има повторяемост на събитията?

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]

Сбогом, страна на чудесата

Не, няма да се върнем към нормалния живот. В най-добрия случай ще го започнем.

Рано е да празнуваме победа. Вирусът не е отстъпил. Бързайки да се освободим от затвора, рискуваме да попаднем в капан. В крайна сметка тази криза има вектор, епидемията не просто ни удря, тя насочва човечеството. А опитът да се върнем назад – срещу течението, против тенденциите в развитието – ще ни струва скъпо. Много по-скъпо от самоизолацията.

На първо място, изобщо не сме постигнали победа над болестта. Дори не сме я проучили добре и тя продължава да ни изненадва всеки ден. Човекът може само да гадае, как коронавирусът ще се държи по-нататък.

При тези условия връщането към наистина необходимите сфери на дейност е частично оправдано. Въпреки това, дистанцирането вкъщи един от друг е все още най-сигурната стратегия. Така поне ограничаваме природата си, неразрушимото си желание да разваляме всичко, до което се докоснем.

Разбирам правителствата, които въвеждат отпускане на мерките, за да спасят икономиката от рязък спад, бизнесът от фалит, гражданите от безработица и реколтата от изгниване. Но всъщност ние не сме готови за това и вярвам, че ще видим негативните резултати от нашето бързане през следващите седмици.

Коронавирусът ще си отиде, само когато научим социалните му уроци.

Не знам дали всички усложнения ще ни бъдат разказани и дали обикновените хора ще могат да видят голямата картина без ретуша на цензурата и политическата заблуда. Очевидно навсякъде ще бъде различно. Но, по един или друг начин, ситуацията ни притиска и от двете страни: не можем повече да седим вкъщи и не можем да се върнем към безразсъдството на миналия живот. Сякаш ни изстискват, прокарват ни през тясна стресова фуния към нещо непознато. И това ни се струва като избор на най-малкото зло.

Можеше и по друг начин. В идеалния случай универсалната изолация си струва да продължи, докато не намерим медицинско и социално решение на проблема. И ако първото принадлежи на системата на здравеопазването с всички нейни партньори, второто се отнася преди всичко до науката кабала. Точно тя дава ясен отговор на по-дълбоките и по-мащабни въпроси, повдигнати от епидемията. Всички други науки изучават природата от човешка гледна точка – кабала изучава Природата в откъсване на нашите егоистични представи.

„Моите мисли не са вашите мисли“

Природата с всички сили ни насочва към интегралност, към единство, към обща система, в която няма нито лидери, нито изоставащи. Бавно започваме да го разбираме, но все още не отчитаме намеренията на Природата, опитвайки се да преодолеем призивите, които слага пред нас. Ето защо коронавирусът няма да изчезне толкова лесно.

Жалко е, че не използваме принудителното карантинно безделие за работа – за запознаване с мислите и плановете на Природата. Времето, предоставено от нея, може да се превърне в ползотворен период, „Болдинска пролет”… Но импулсът  назад, към миналото ни заслепява. И затова няма да се учудя, ако след известно време отново се наложи да се приберем по домовете.

Коронавирусът всъщност ни сложи на място: раздели ни далеч един от друг и в същото време ни събира в общо нещастие. Сега, разделени от „вакуумни черупки“, бихме могли да помислим как да запълним този вакуум, така че да можем истински да се свържем, без да заразим другите. Нека копаем малко по-дълбоко от нуклеиновите киселини и протеиновите обвивки.

Истинското изцеление от болестите на човечеството ще бъде поправянето на нашите отношения. И затова са създадени всички условия: между нас са скъсани извратените връзки на потребителското общество и остава „само” да ги заменим с топлината на сърцата си. Може би не е веднага, но поне да се движим в тази посока.

Ние обаче, както обикновено, подценяваме даровете на Природата и надценяваме нейното търпение …

А тя повече не чака, тя изисква. И с  времето ще изчисти всичко – всякакви области на човешката дейност, които не са жизненоважни. Коронавирусът, както и последвалите глобални предизвикателства, са лостът за преобръщане на човечеството от главата за краката. Всички те проправят път към глобалната  общност на хората. Неправилните отношения помежду ни само засилват натиска на Природата, засилват болестта, а правилните връзки, напротив, я неутрализират. В резултат на това можем да се сближим само в това, което не вреди на интегралността. Останалата част от територията ще се превърне в „минно поле“.

Какво загубихме и какво намерихме

Време е за преосмисляне. Всички послания и стимули от отминаващата епоха, всички нейни „прекрасни“ възможности се появяват днес като измамнически набор от печати и лъжи. Тя възвеличи незначителното и смири великото. Тя обезсмисли живота ни и го превърна в колело на катерица.

Стига, израснахме от това царство на карти. Сбогом, „вълшебна“ страна. Всичките ти „чудеса“ бяха лъжа, самозалъгване, тесте с маркирани карти.

Още ни викат обратно, още ни предлагат да се върнем в детството: „Нека се изтеглим и да се върнем в страната на чудесата …“ Няма да се върнем. Не можем да се върнем назад, да се впишем в тази илюзия. Тя така или иначе ще се пръсне по шевовете.

Пуснете я. Не я оплаквайте. Имаме съвсем различно бъдеще – с необятни хоризонти от възможности, с неразривна взаимна свързаност на сърцата, с безкраен потенциал за човешко развитие. Отвъд четирите стени, в които прекарахме няколко седмици, има океан,  очакващ открития и пробиви. Общи открития. Общи  пробиви.

Необходимо е само да се научим да живеем в равновесие помежду си и с Природата. И това обучение вече започна. Без да знаем, ние се променяме. Коронавирусът, подобно на програма за актуализиране, се изтегли в общия компютър, в човечеството и започна да работи в него.

И следователно, след като се връщаме към света отвъд границите, трябва да го правим с поглед към бъдещето, а не към миналото. Обратно към постоянната криза ни тегли болният егоизъм, а не здравият разум. Към задънената улица. А предстои трансформация: отсега нататък е важно човек не само да не се зарази сам, но и да не зарази другите. Просто да не се заразиш вируса, е копнеж към миналото. Именно такава взаимна грижа ще ни предпази от болестта. Така се изработва общият имунитет.

Алтернативата е страшна. Обичайната конкуренция на хора, компании, държави ни дърпа към дъното, няма да има победители в тези конфликти. След като се включи в икономически и идеологически размирици, човечеството ще се търкаля надолу по  наклонената топка от неразрешими глобални противоречия – чрез катаклизми направо към световна война.

Или да пораснем. В крайна сметка царството на картите така или иначе ще се разпадне.  Пред очите ни губи сила, хватка, влияние. В резултат на това то ще има само скелет от неотложните нужди, върху който ще трябва да формираме нова социална система – равна, грижовна, справедлива, балансирана. Как? За това трябва да помислим сега..

Нашето добро бъдеще е в съвместната грижа един за друг, в социалната отговорност, в общността на интересите. Обществото трябва да се превърне в силно семейство, в което всеки е ценен, обичан, щастлив. Не, не както при Оруел, а истинско. Природата постоянно ни води към това. „Трябва да се научим“, казва тя, „трябва да се сближим, да се съгласим, да се издигнем над себе си към единство. Да си помагаме един на друг. Да сме съпричастни. Да обичаме. „

Не приемайте това като проповед или нравоучение. Не обожествявам Природата, тя просто е нещо повече, отколкото сме мислили досега. И днес тя нарочно сложи „корона“ на човека, за да демонстрира колко той не съответства на ролята на неин “венец“. Без никакви революции, без Ленин на бронирана кола, тя свали „непоклатимите” основи и ни отвори очите: всички дисбаланси се коренят в нашите развалени отношения, всички неприятности произтичат от неправилните отношения между нас, всичките ни изкуствени задръжки и баланси спират да работят.

Какво следва? Днес се нуждаем от рестартиране на цялата социална платформа, за да я приведем в съответствие с Природата. В действителност, екологията на обществото и екологията на околната среда са две страни на една и съща монета, една „операционна система“, интегрална и всеобхватна.

Вярвам, че в близко бъдеще ще започнем да “смиламе” тези послания, да се примиряваме с тях и да ги приемаме. Влакът ни се движи към други коловози, светогледът ни промени гледната си точка, погледът ни смени фокуса. Не временно – завинаги. И колкото по-бързо осъзнаем, осмислим тези промени, толкова по-лесно ще можем да изградим нови социални и трудови отношения, нова икономика, нов подход в образованието, нов живот.

Главното е да вървим в хармония с Природата, не да ѝ се подчиняваме сляпо, а съзнателно, целенасочено да изучаваме нейните закони. Това вече е степента на Човека, а не на потребителя, който философства в свободното си време. На човека, а не на догматика, на когото всичко е ясно веднъж завинаги. На човека, а не на онова недъгаво, недалечно съществуване, в което за мнозина се превърна предишният начин на живот.

Ако ние самите не се съгласим да се върнем в миналото, Природата с радост ще отвори вратата към бъдещето за нас.

[263508]

Природата умира от човешки вирус

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Новата история, съгласно програмата на природата

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема „Обединение на света в последното поколение“, 20.04.2020

[263422]

Обединението на каменните сърца

Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]