Как да нахраним гладуващите деца?

Въпрос: Какво могат да направят кабалистите, за да нахранят деца, които на всяка пета секунда умират на нашата планета?

Отговор: Нищо не могат да направят, както и всички останали. Творецът дава на всички ни тези ситуации, за да можем въз основа на тях, да достигнем до правилното взаимоотношение помежду си –“възлюби ближния като себе си“, в противен случай няма да можем да преобразим нашия свят. Това означава, че  трябва постепенно да вървим към това.

Кабала обяснява как да го направим. Ако разкажем за това на останалите хора, ако покажем методиката, която развиваме в кабалистичните десетки, тогава ще имаме шанс, светът да достигне до разкриване на правилното си състояние по добрия път.

От урока на руски език, 22.01.2017

[207851]

Защо киното ни харесва?

Въпрос: Защо хората харесват да гледат чуждите чувства в киното, в сериалите? Това дефицит на собствени чувства и преживявания ли е?

Отговор: Не. Това не са чужди чувства. Аз ги пренасям върху себе си и тогава съпреживявам, съчувствам на героите. Хората плащат много пари, за да изпитат чувства, каращи ги да плачат. Например, летят до Германия, за да гледат опера и т.н.

Рабаш има една статия, където той пише, че тези чувства, които в даден момент сам не преживяваш, но или си ги преживял в миналото, или можеш да усетиш от състрадание към другите, идват при тебе в състояние на така нареченото „подслаждане“.

И макар то да предизвиква в теб горчивина, но приятна горчивина, която само подсилва сладостта. Така че ние обичаме малко да поплачем, малко да потъгуваме, защото това още повече подчертава възможността да се насладим, да се радваме.

Въпрос: Някога казхте, че киното е възникнало като изкуство на състраданието. А филмите на ужасите? За какво да ги гледа човек?

Отговор: Тези филми все пак разширяват границите на представата на човека и малко разтърсват. В края на краищата, имаме много малко емоции в живота. Ние „замръзваме“ в своето ежедневие.

Реплика: Има теория, че ако детето гледа екшън филми и филми на ужасите, то на него вече са му достатъчни тези впечатления, и то няма да ги въплъщава в живота. А има и друго мнение, че това е лошо влияе върху децата, те стават по-жестоки.

Отговор: Разбира се. Те свикват с жестокостта. Освен това, лошият пример е заразителен. Смятам, че това в никакъв случай не трябва да се допуска.

От урока на руски език, 13.08.2017

[217760]

Прекрасното свойство – мързел

Въпрос: Какъв е духовният корен на мързела?

Отговор: Мързелът е прекрасно свойство! Много ви съветвам: бъдете по-мързеливи, по-малко глупости ще направите. Работата е там, че мързелът е правилното претегляне на необходимостта от действия.

Въпрос: Какво е, ако нямаме сили, и заради мързела се занимаваме само с най-необходимото и важното?

Отговор: А след това, това в действителност се превръща в нещо неважно и не необходимо. Затова е казано: „Да седиш и нищо да не правиш е за предпочитане“. Мислете, четете, опитвайте се да осъзнаете всичко в себе си – точно затова сте родени, а не за да направите много физически движения, от които нашият свят само се замърсява.

От урока на руски език, 09.07.2017

[216146]

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Егоизъмът – източник на енергията за човека

Въпрос: Човечеството няма друг инструмент за напълване, с изключение на егоизма. Това е източникът на неговата енергия. Но всички посоки, от които сега би могло да се храни егото, се изчерпаха. Какво може да се предложи на егоизма в социален план, за да може той да намери изход? С какво можем да заинтересуваме егото на съвременния човек?

Отговор: Егоизмът е основополагаща материя на природата, нейната основа. Ако ние не намираме за него нормален източник на захранване, тъй като той трябва през цялото време да се храни като животно, то тогава нашият живот излиза изпод контрол, и ние ставаме нещастни, загниващи хора. Затова трябва да намерим за него следващото развитие.

Работата е там, че егоизмът в този смисъл, в който се развивал всички хилядолетия, завърши своето развитие. Егоистичното напълване напълно реализирало себе си, и човек не може да изпълни себе с наслада от това, което идва отвън, тъй като вътрешното развитие на егоизма, което му даваше това наслаждение, вече не съществува.

Разбира се, може да се дадат на един човек големи страдания, и тогава той ще бъде щастлив, че има чиния супа и поне някакви дрехи, но това не е напълване, а бягство от страданията. И това също е изход. Социолози и икономисти, също се възползват от това и изчисляват такива възможности.

Обаче, следващото развитие на егоизма е изход в съвсем ново пространство „извън себе си“, когато човек не се занимава с добиване в себе си, а с добиване извън себе си и става интегрален, взаимосвързан. Но за това се изисква съвсем друга методика на възприемане на света, в който ние съществуваме.

Виждаме, че днес човек се затваря в себе си, нищо не му трябва, освен мобилния му телефон. Дай му пица, бутилка кока-кола на ден и възможност да сърфира в интернет, да обменя в чата празни съобщения, и това е.

По този начин, следващият етап е загубата на вкус към всичко, което ни заобикаля, затова възниква стремеж към наркотиците. Те винаги са били известни на човечеството, но никого особено не са привличали. Хората са имали други цели и стремежи, на тях не им било до това. А сега, когато няма нищо, те стават панацея от всички проблеми, болести, вътрешна празнота.

Следващият етап не може да бъде вътре в човека, той трябва да работи за разширяване на егоизъм. Но разширяването на егоизма се заключава в това, че аз виждам другите като себе си, в тяхното напълване виждам и себе си също. Отдаване на другите се превръща в моето напълване и тогава пред мен се разкрива целият свят.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217731]

Жива инструкция

Въпрос: Да речем, искам да разкрия висшата сила на природата, на Твореца, но нямам никакво желание да бъда с никого в никакви отношения и комуникации. Това желание може ли някъде да се придобие и изкуствено да се развие?

Отговор: Разбирам ви. И аз не исках да бъда свързан с никой, исках да работя само с Твореца, да Го разкрия и да имам работа само с Него. А всички останали — нека дори изобщо не съществуват за мен. Аз съм много голям индивидуалист, егоист.

Дойдох в кабала без нито една мисъл за това, че ще бъда длъжен да се обединявам с някого и не можех дори да седя близо с другите! Не можех да чувствам никого.

Но постепенно, под въздействието на обучението, статиите, под влияние на висшата светлина, която ти свети в мярката на занятията и усилията, ти започваш да разбираш, че това трябва да работи именно по този начин и няма друг начин. При което, това идва, може би след десет, а може и след двадесет години.

Изведнъж тези статии, които си чел хиляда пъти, започваш да ги виждаш по съвсем различен начин. Сега ти ги възприемаш не само схоластически, защото „писано е красиво“, а защото всъщност така трябва да бъде, ти трябва да го реализираш.

Това не е просто красиви думи, не са нравоучения, а наистина ръководство за действие. Това е жива инструкция, която трябва да се реализира в момента, в групата, помежду ни. По абсолютно практически начин.

Когато започнах да осъзнавам това, то, разбира се, отношението ми към всичко се промени. На мен не ми остана никакъв избор. Добре, че Творецът ме държеше толкова много години, докато не започнах да усещам, че наистина така е необходимо.

Това го виждам по своите ученици. Затова не ги карам да бързат. Има такива, които десет, петнадесет години и повече са в състояние, в което още не са готови за сериозна колективна работа.

От урока на руски език, 11.06.2017

[214666]

Абсолютната сила на еволюция на природата, ч.1

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Победа в Макавейската война

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Националности, религии и кабала

Въпрос: Може ли да се каже, че кабалистите не делят хората по националности?

Отговор: По времето на Вавилон, както и по времето на Адам не е имало никакви националности. Те са се появили много по-късно. Доколкото кабала се е превърнала в очите на хората във всевъзможни физически действия в нашия свят, то и от това са възникнали религиите и всичко останало. Но сама по себе си тя няма никакво отношение нито към религиите нито към националностите.

Въпрос: В природата има две сили, получаване и отдаване. Така е и в човека. Но при някои те са уравновесени, а при други не. Затова ли има егоисти и алтруисти?

Отговор: Може да се каже така с малки корекции, силата на получаване в човека е огромна, а от силата на отдаване има малък зачатък, наричащ се „точка в сърцето”.

Хората с точка в сърцето се наричат „Израел”, т.е. „насочващи се към Твореца”. А останалите са „народите на света”. Това няма никакво отношение към националностите. И сред евреите почти всичките днес са „народи на света”.

От урока на руски език, 10.09.2017

 [217447]

Пустинята, част 1

Въпрос: Земята е единствената планета във Вселената, на която е възможен живот. И въпреки това, на Земното кълбо има области, които са непригодни за живот, както например пустинята. Защо на Земята съществуват такива места, в които почти няма вода и е много трудно да се оцелее?

Отговор: На Земното кълбо има места, които не са предназначени за съществуването на човека: Северния и Южния полюси, както и зоната около Екватора, където основно са разположени пустините. Очевидно за хомеостазата, равновесието в природата, е необходимо да съществуват такива екстремни условия: с екстремен студ и екстремна топлина.

Точно по същия начин може да ме попитате защо има четири сезона, не е ли по-добре да има постоянна температура от 25 градуса? Но ние разбираме, че външните условия са отражение на нашето вътрешно състояние. Отвън се случват същите процеси, които са и вътре. Вътре в мен се сменят зима, лято, пролет, есен: студени и горещи състояния, състояния на сухота на душата и живителен дъжд.

Затова всички условия трябва да приемем като необходими за особения кръговрат на климата, промяната в настроението, в неживото, растителното и  животинското в света и в човека. Цялото мироздание е изградено от четири стадия. Понеже в света има само две сили: силата на отдаване (свойството на Твореца) и силата на получаване (свойството на творението), а също и прехода от едното към другото и обратно.

Не сме способни да бъдем само в едната сила за получаване – в нея е невъзможно да се живее. Сега най-после се убеждаваме, че не можем да продължим да съществуваме в такъв егоизъм. Но и само в силата на отдаване също не може да се живее, необходимо е комбинирането на двете сили.

Дори и в духовния свят, който е съвършен, не можем да оцелеем без нашия егоизъм: той ни е необходим за лявата линия, в противовес на светостта. Без него е невъзможно да се изучи, представи, измери духовното – то винаги се измерва относно другото. Затова са необходими и плюс, и минус, правилната комбинация на които трябва да се постигне.

Въпрос: Какво е вътрешната пустиня?

Отговор: Вътрешната пустиня е гореща и суха. Това са много тежки условия, когато я няма втората сила –влагата и прохладата. Няма равновесие в двете сили и затова е толкова трудно.

В противоположните условия, когато е много студено, също е невъзможно да се оцелее. В пустинята може да бъде 70 градуса жега, а на полюса – 70 градуса студ. И едното, и другото е проблем.

За нас е необходимо да стигнем до равновесие на двете противоположни сили, както ни учи науката кабала. И тогава постигаме средната линия, тоест равновесието между силата на отдаване и силата на получаване, и можем да живеем добре: в мир между нас, и всеки със себе си.

Ако някога успеем да постигнем такова вътрешно поправяне, за което говори науката кабала, то с това ще повлияем и на външния климат, и на природата, на животните, какво е казано, че вълкът мирно ще живее с агнето.

Следва продължение

Пустинята, част 2

Пустинята, част 3

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217359]

От нашия свят да постигнем Висшия

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияят върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, въздействието му на нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшия корен и нисшия клон: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшият корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руские език, 09.07.2017

[215146]

Как да разбудим човечеството?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казват, че кабала пробужда хората. Може би не трябва да безпокоим съня им?

Отговор: Именно това е казал Фараонът на Моисей и Аарон в Египет: «Защо безпокоите народа? Нека хората спокойно да си работят. Какво искате от тях от тях? Вижте как добре и благополучно живеят. Аз създадох на земята рай за тях».

Египет действително е бил егоистичен рай за тях. И изведнъж идва Моисей и започва да ги безпокои: «Трябва да излезем в пустинята!»

Реплика: Тоест, не трябва да безпокоим хората преждевременно, трябва да оставим всичко за сметка на Твореца. Творецът е природен закон. Той всички ще разбуди. Ще дойде време и хората ще се пробудят.

Отговор: Ние никого не безпокоим. Само разпространяваме кабала на тези, на които това е нужно.

Свободата на човека се изразява в подем над нашия свят. Там съществуват естествени основи. Като променим системата за измерване, по друг начин започваме да гледаме на живота, изменяме ценностната си система.

Затова понятието свобода се намира именно в подема над нашия егоистичен свят в обем, в който съществува само свойството отдаване и любов – свойството на Твореца. Това трябва да постигнем. Тогава ще разсъждаваме правилно.

А всички материални философии нищо не дават. Те са ограничени в рамките на човешката природа. Затова философията отдавна е изчерпала себе си. Нещо повече, всички науки постепенно се закръглят, защото човек достига до крайното състояние на своето развитие, а по-нататък го чака постигане на свободата.

От урока на руски език, 02.07.2017

[216248]

Прогнози за 2018. Какво очаква човечеството и какво очакват кабалистите? (уебинар)

Любопитно ли ви е да разберете накъде се движи светът, без да прибягвате до помощта на хороскопи, гадатели, предсказатели и др.? Защото всичко, което е описано в науката кабала, се сбъдва точно чак до наши дни. И това не са фантазии и дори не е научна фантастика в стила на Жул Верн, който е успял да предвиди много неща. Кабалистът вижда бъдещето, вече съществуващата форма и я проектира в нашето време, за да знаем, как се променя тя.

Научният прогрес и природните катаклизми, революциите и промяната на климата – какво очаква човечеството и планетата като цяло през 2018 година?

Уебинар с Михаел Лайтман на 24 декември 2017г.

Как да усетим вечната любов?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Ханука – спирка по средата на пътя

каббалист Михаэль ЛайтманНие влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Лъжа и истина, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всъщност, ние лъжем почти постоянно и всеки ден: започвайки с малки уловки и премълчавайки малки недостатъци – до най-голямата измама и клевета. Лъжата е част от нашия живот.

Детето започва да лъже от ранно детство, дори без да осъзнава, че го прави. Ние се умиляваме, когато на въпроса: „Кой изяде бонбона?“, детето, с изцапана с шоколад уста уверено отговаря: „Не съм аз!“ Какъв е смисълът на лъжата и как тя развива човека?

Отговор: Лъжата е заложена в основата на творението, като противоположност на истината. Истината и лъжата са равнозначни по важност, защото не могат да съществуват една без друга. Ние трябва да оценяваме едното спрямо другото, иначе нищо няма да почувстваме. Няма зло без добро и няма добро без беда, няма тъмнина без светлина и т.н.

Затова винаги вътре в истината присъства лъжата и обратно. Ако се задълбочим в основата на творението, то там има светлина, която се явява истина. В края на краищата светлината е единственото нещо, което съществува – само отдаване и обединение на всичките части на творението. А лъжата, тъмнината идват всеки път, желаейки да разделят, разединят и дори да разбият цялото творение.

Именно това се е случило при прегрешението с Дървото на Познанието. Написано е, че лъжата може да съществува само в случай, че е израснала от някаква истина. И затова в началото Адам и Ева опитали ябълката, бидейки уверени, че могат да я ядат, и да ѝ се наслаждават заради отдаването, и не може да има никаква забрана. И действително това било истина.

Но когато те продължили да ядат, вече не можели да избегнат изкушението и се оказали в лъжа. Тоест, лъжата израства от истината, и ние, резултатът от лъжата, на онова на огромното разбиване, което се е случило с нашите души в самото начало.

И затова, ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се като че ли през тъмна гъста гора и тогава, малко по малко е възможно да достигнем до истината.

Именно „възможно“, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Освен това, тази възможност зависи от нашето развитие, което осигурява науката кабала за сметка на светлината, възвръщаща към източника. Защото иначе ние въобще не виждаме къде е истината и къде е лъжата, точно като детето, което ни уверява, че не е изяло бонбона, въпреки очевидните доказателства. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство.

Затова е необходимо да прощаваме за лъжата, отнасяйки се един към друг с разбиране и да се научим да се издигаме над цялата тази измама, възприемайки я като мили детски лудории. В края на краищата, това е нашата природа…

Светът не може да съществува без лъжата и именно в наличието на лъжата може да съществува истината. Хубаво би било, ако бъдат по равно, защото сега ние живеем в свят на непрекъсната измама. А тези зрънца истина , които има в него, са предназначени само, за да представят лъжата за истина.

Следва продължение…

От 918-а беседа за новия живот, 16.11.2017

[216837]

Всички желания се получават от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.за

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Намерението е действие

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

каббалист Михаэль ЛайтманТрапезата на кабалистите

Въпрос: Какво е особеното в трапезата на кабалистите?

Отговор: Трапезата е най-трудното действие в кабала, защото докато тя тече, човек трябва да се чувства заедно с всички, в обща връзка, да обича всички. Иска всички да се насладят на тези вкусове, които той усеща сега.

Между тях трябва да възникне такава обща връзка, при която човек да се наслади не на самия вкус на храната, а на това, че всички се хранят заедно и именно това да го напълва. Главният вкус не е в самото угощение, а в това, че сега ние се напълваме един друг от нашето взаимно отношение на любов, съединение, единство.

Получава се така, че на трапезата човек се намира в огромно вътрешно напрежение. Тъй като той постоянно трябва да контролира с какво намерение отхапва всяка хапка и внася лъжица в устата си, дъвче и гълта, чувства вкуса при дъвченето на храната, при поглъщането и усвояването й.

По такъв начин той се намира в процес на получаване на светлина в своя духовен съсъд, в съединение с всички останали, доколкото духовното поглъщане на храната е общо за всички, а не е за всеки по отделно.

Затова всеки трябва да чувства, че вкусва храната заедно с всички като един човек, със същата тази уста, с един език, небце и гърло. Той предъвква с 32 зъба, тоест произвежда изясняване на 32 потока на мъдростта (светлината Хохма).

А когато поглъща, то чувства не вкуса на храната, а вкуса на това, което прави съвместно с всички. Той превръща това материално действие в получаване на светлина в духовния парцуф заради отдаване. И ако прави така по отношение на всички, може също да се смята, че го прави заедно с Твореца. Затова трапезата е много трудно духовно действие.

И така има три действия,  извършвани в кабалистичната група, насочени към нейното обединение: семинар, събрание на другарите и трапеза.

Целта на всички тези действия е човек да се съедини с останалите, за да престане да се чувства като отделен елемент, а да се разтвори в групата и да се включи във всички. По този начин той губи своята егоистична индивидуалност и получава цялото общо кли/съсъд/, свойството отдаване, което притежават всички останали.

Той излиза от своя егоизъм и се включва в другарите, усещайки, че няма нищо друго, освен тях. Според степента, в която губи себе си, той встъпва в духовния свят, в усещане на Твореца, тоест подем в другата природа на отдаване и любов.

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

От 885-та беседа за новия живот, 20.07.2017

[215211]

Живот в епохата на стрес, ч. 4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]