Имаме ли охрана свише? ч.5

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Преди около две години с мен се случи следното. Разхождахме се с жена ми и двете ни деца по улицата в събота, когато няма коли, всичко наоколо беше много пасторално и тихо. Стигнахме до пешеходна пътека и спокойно минахме по нея, защото наоколо нямаше никой.

И изведнъж виждаме, че нашият син малко се забавя в прехода и точно в този момент се появява кола, движеща се с бясна скорост, удря го и го изхвърля заедно с велосипеда на пътя.

Непонятно е от къде се появи, защото наоколо нямаше никакви коли? И как шофьорът удари момчето, защото виждаше целия път. Оказа се, че се е заговорил с пътниците в колата. Цялата история свърши благополучно и синът ми почти не пострада.

Това беше просто като на кино! Невероятно е как се случи, как свърши, почти без щети, защото изходът можеше да бъде фатален. В тази ситуация има ли лична охрана свише или не?

Отговор: Няма никаква лична охрана. Личното управление е насочено само към това, да доведе човека до съзнателно включване в системата на природата. А всичко останало се случва според потребността на системата от придвижване към разкриване на действащите в нея сили. Ако се е случило такова събитие означава, че то е трябвало да се случи в един от елементите на системата.

„Лично управление“ означава, че един от елементите се отделя от цялата система със своите специфични вътрешни свойства и изпреварва всички останали части в своето развитие. Това развитие го издига на друго ниво в сравнение със своето поколение, защото той трябва да се издигне и да изпълни някаква специална мисия.

А в случая с автомобила и момчето няма лично управление, а има система, която е трябвало да отработи всички тези събития в такава форма, за да даде определено знание и усещане на детето, на цялото семейство и на шофьора.

Трябвало е вие бързо да влезете във връзка между вас, може би само за този миг, а след това да се разделите и да се движите напред. Но каквото и да се случва, става само за да ни придвижи към постигането на силата, която движи системата. Няма нищо, което да се случва извън тази програма и цел.

Особена охрана свише има само за избрани хора, които достигат особено, индивидуално развитие с висшата сила. Те като че ли излизат от общата маса и започват да развиват своите усещания и разбиране, работейки в системата индивидуално и вземайки върху себе си функциите на висшата сила. И тогава те се включват в системата по особен начин и попадат под лично управление.

Но това е, защото те се издигнат над общото управление. Те вече не се отнасят към него, а искат да действат съгласно личното управление. Те имат особена мисия, това са особени хора. Подобно на няколкото хора, които стоят начело на правителството и решават за цялата страна. Въпреки че в обикновения живот на нас само ни се струва, че правителството решава нещо, а всъщност всичко е изцяло в ръцете на висшето управление.

Общото управление предполага, че всичко в този свят се случва по написаното от висшата система. А личното управление е, когато човек започва да развива собствено осъзнаване, изучава системата и взема в свои ръце ръководството над нея. Само над него има лично управление, защото той прави допълнителни действия, които може да изпълни, като ги отнема от висшата сила.

Това се отнася именно за вътрешното развитие на човека, а не за външните събития, които се случват в нашия живот. Само в това е свободата на избора на човека: да вземе кормилото на управлението в собствените си ръце.

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

 [204745] 

Два етапа на духовната работа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво се нарича работа на Твореца? Творецът работи вместо мен ли?

Отговор: Да, върху нас работи светлината на Твореца, която променя нашата природа. Ние само молим Той да го направи.

Нашата молба се състои от две части. Първата е физическата работа, когато се опитваме да се съединим в десятка, желаем да направим от себе си правилна схема на връзка между нас, за да стане тя готово поле за работата на Твореца в него.

Втората част от работата е молбата ни към Него: „Ела и създай правилна връзка между нас. Помежду си ние направихме всичко, което можахме.“ Тези два етапа са нашата работа.

От урока на руски език, 18.12.2016

Кой управлява света?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понякога в медиите се появяват съобщения, че кабалистите управляват света. Това факт ли е или измислица?

Отговор: Светът се управлява само от единната сила на Природата. А да въздействат на нея могат абсолютно всички хора, но само в степента на тяхното положително влияние.

Не можем да влияем отрицателно на нищо. В нашите сили е само да ускорим нашето развитие със своите положителни действия. Именно за това разказва кабала.

Всички ние, в края на краищата, ще достигнем до своето окончателно състояние, но да се доближим до него по добрия път можем само с помощта на кабала. Затова и ни е дадена тя.

Именно кабалистите оказват положително влияние на света, ускорявайки неговото развитие. Но при това те и нищо не променят. Не трябва нищо да се променя, може само да се ускори.

Въпрос: Ако не можем да влияем отрицателно на придвижването на човечеството, нима всички злодеи и тирани, масово унищожавайки хората, не са го правили?

Отговор: Всички отрицателни сили на природата, които ни се представят във вид на исторически фигури в минали години или в настояще време, движат историята към положителен, предварително зададен край. Само в това направление и става нашето движение.

Но с помощта на кабала можем да съкратим нашия път, да го направим много по-лек и приятен.

От урока на руски език, 22.01.2017

[206640]

В точката на избора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

Егоизмът в служба на света

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Желанието е едно, намеренията са различни

каббалист Михаэль ЛайтманНо ако човекът бъде враг на своя ближен, и го издебне, и се нахвърли върху него, и го убие, и избяга в един от тези градове, то нека изпратят старейшините на неговия град, и го вземат оттам, и го предадат в ръцете на кръвни отмъстители, за да умре.

Не го жали, изкорени вината за кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.  /Тора, Дварим, Шофтим, 19:11/

Ако в човека се разкриват желания на нивото на умишлено егоистично действие, когато той иска да навреди чак до убийство на някакво желание, то той се нуждае вече от съвсем друго поправяне, отколкото при не предумишлено използване на анти духовното желание.

Става дума дори не за желанието, а за намерението, с което се използва желанието. Ако някое от намеренията на желанието на човека, в човека действа именно така, то това намерение трябва да се убие, т.е. да се изкорени от неправилното проявление на неговата дейност. В това е неговото поправяне.

Ако анти духовното желание е непредумишлено,това означава, че то не е имало никакво намерение. Тогава човекът трябва да прибави към него правилното намерение заради отдаване, любов и взаимна връзка.

Ако това е егоистично желание, с грубо намерение заради себе си, то първо ти трябва да убиеш това желание, а след това вече „да го родиш” с ново намерение. В Тора е казано, че това задължително се прави чрез съда. Ти нямаш право да убиваш никого и нищо: нито желанието, нито намерението. Желанието въобще не може да се убие, само намерението. А това всичко действа само чрез съда.

С други думи, ти трябва да създадеш вътре в себе си съдебна система и чрез нея да съдиш самия себе си, а след това да решиш, кои желания с намерение, насочени заради себе си, подлежат на смърт, т.е. трябва да се изкоренят, а кои желания са просто неутрални, без анти алтруистично намерение.

Желанията с неутрално намерение трябва да се поправят, а при желанията с егоистично намерение първо трябва да се унищожи това намерение, а след това да се добави правилното. Това се нарича възраждане на мъртвите души.

И това действие може да се извърши в човека на всички степени, незадължително,  което се нарича, в „края на дните”.

Когато се концентрираме в правилното отношение към всеки и разбираме, че това са само егоистични желания, които трябва с помощта на изменение на намерението от „заради себе се” на „заради другите” да се обърнат в алтруистични желания, то ние нямаме никакви проблеми. Нас ни интересува само, с помощта на какво можем да променим намерението, а желанията си остават същите.

Те трябва да се проявяват в нас според степента на възможността да ги възстановим  с  правилно намерение, и затова тези желания са скрити. Но с появата на възможността да се промени намерението от получаване на отдаване, те постепенно се разкриват. Въпросът е само в това, как се включваме към източника на силата, поправяща нашите намерения.

Въпрос: Оказва се, че поправянето на намерението идва от Твореца? Аз не мога ли сам да го поправя?

Отговор: Не, в никакъв случай. Нашата задача се състои в издигането на молба да станем алтруисти, за да може всяко наше желание вместо с намерение „заради себе си”, да бъде с намерение „заради другите” и чрез тях – на Твореца. Защото Творецът е съвкупността от всичко, което е извън мен. Такава е нашата работа.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга”, 07.09.2016

[201440]

От пустота в пустота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

 

Поколенията Х, Y и Z, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Как постигаме природата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

„Тази жена взех“

каббалист Михаэль ЛайтманАко човек вземе жена, и влезе при нея, и я възненавиди, и говори за нея неверни обвинения, и разпространи за нея лоша слава, и каже: Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея„. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:13-22:14]

Сред тези, които се занимават с кабала, има такива, които казват: „Защо дойдохме тук? Учим от няколко години и къде са резултатите?“

Желанието, с което човекът е дошъл, е и „тази жена“, с която той е започнал да работи. Но не виждайки резултати, той захвърля всичко. Вместо да се свърже с мечтата си и да върви по-нататък, той започва да я ненавижда и избягва.

Това и означава „да говори неверни обвинения“ за това, че тази методика не работи и „да разпространи за нея лоша слава“.

„Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея“ означава, че тя не е моя. Не мога да я използвам, за да мога заедно с нея да създам своя бъдещ свят, тъй нареченото потомство. Това желание не се отнася към мен, не мога да го управлявам.

Нека вземат бащата на девицата и майка и, и да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:15]

Това вече се явява висшето ниво, на свойството Аба ве-Има. То се отнася към тези, които започват да се сблъскват с изясняване и анализ на духовния път. Те не бягат от възникналия проблем, но за тях съществуват такива сложности.

„Девствена девица“ – това е личното егоистично желание на човека, а не това, което той е получил от някого. Това и трябва да се докаже.

Да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите„, означава да издигнат желанието от Аба ве-Има на следващото ниво.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 05.10.2016

[204615]

Защо е създаден такъв богат свят?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо правим толкова малко действия в материалния свят? Творецът е създал толкова богат свят, а ние се занимаваме само с вътрешна работа.

Отговор: Тъй като все още не сме построили такова общество, в което чрез материалните действия ще можем кабалистично да влияем един на друг.

Въпрос: Всичките действия на кабалиста се състоят в това, че ти учиш, слушаш учителя, седиш в кръга и говориш ли? Няма ли нищо друго? А светът е толкова разнообразен, може толкова да се направи.

Отговор: Най-добре е нищо да не се прави. От това, което правим, няма нищо добро за човека, нито за света.

Въпрос: Тогава за какво е създадено всичко това?

Отговор: За да можеш спокойно да съществуваш и да се стремиш към това, връзката ти с останалите да бъде идеална.

От урока на руски език, 11.12.2016

[204798]

Защо кабалистите са скривали своите книги?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо да се скрива учебник по математика от добра или лоша котка? Тя така или иначе нищо няма да разбере от него. Защо е трябвало да се скрива кабала?

Отговор: Само за това, човечеството да не се обърка. И днес, ако вземем учебник по кабала, то хората нищо няма да разберат от него, защото за тази цел човек трябва да се издигне на по-високо стъпало и да започне да използва действащите там сили.

Затова кабалистите са скривали своите книги. Няма смисъл да откриваш това, което самата природа скрива. Например, природата е разкрила атомната енергия преди 2000 години, а започнахме да я използваме едва през миналия век. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако това се беше случило по-рано?

Въпрос: За да уравновесим нашия егоизъм, трябва да постигнем положителната сила на природата. Как човек я разкрива?

Отговор: Само ако следва интегралната методика, работи в групата, правилно отменя себе си спрямо приятелите, изучава заедно с тях самата наука, предизвиквайки върху себе си влиянието на тази положителна сила, която е скрита в природата.

В нашия свят всичко е основано на взаимодействието между плюса (положителната сила) и минуса (отрицателната сила). На ниво човешка природа плюсът е скрит и трябва да го извлечем от нея. А за тази цел трябва да се устремим към положителната сила.

Това е възможно само ако човек изпълнява всички условия, за които казах по-горе. Тогава той предизвиква върху себе си проявление на положителната сила и изгражда себе си за сметка на нейното равновесие с отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198940]

Духовният геном ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Равносметката от 2016 година: Светът търси нови пътища

каббалист Михаэль ЛайтманЕволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Да промениш мислите на другия (клип)

Питате? Отговарям!
Може ли кабалистът да промени мислите на другия?

[201296]

Защо хората лъжат

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Имаме ли охрана свише? ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Еволюцията е на финалната права

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Когато уравновесим себе си, уравновесяваме света

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата „Кризата и нейното решение“ (форумът в Ароса, Швейцария – 2006 г.):

Развитието на човешкото общество, глобализацията ни е принудила да разглеждаме света като състоящо се от противоположности едно, общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи.

Това се постига само със съвместно съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човека, строго изпълнява своето предназначение, то е очевидна висшата цел на природата – задвижването на човека към съвършенство, към свойството отдаване. Това е програмата за управление на природата.

Изследвайки еволюцията на вселената, развитието на живота на повърхността на Земното кълбо, изясняваме, че всичко е излязло от една точка. Въпреки че процесът на развитие винаги включва в себе си две противоположни сили.

Силата на растежа кара всички частици да се отделят една от друга и всяка една да се развива индивидуално в своя уникален егоизъм, противоположен на останалите. А заедно с това има втора сила, която през цялото време  връща природата към свързване и единство на всички части.

Всяка форма на живот: дишането, биенето на пулса, съдържа в себе си две противоположни сили, намиращи се в съюз една с друга. Ние не винаги виждаме тази хармония и наричаме едната сила лоша, а другата добра. Но всъщност всичко е относително.

Тези две сили действат във всичко. Дори вътре в миниатюрния атом има две противоположни сили, пребиваващи в единство и затова структурата, наречена „атом“ може да съществува. А още повече, по степента на усложняване на материала, в него се появяват все по-противоречащи една на друга частици.

Затова, изследвайки природата, виждаме, че за всяко явление задължително съществува противоположното на него, и тези две форми се поддържат една друга и си позволяват да съществуват.

Всяко явление съществува именно за сметка на своята противоположност. Затова, за да разберем творението, трябва да разберем закона за единството, по който в крайна сметка всичко се свързва и природата се разглежда като едно цяло. Не е правилно да се приема само едната страна и да се отхвърля другата.

Ако предпочитаме едното пред другото, то това само показва нашата вътрешна неуравновесеност: в чувствата, в разума, в подхода, в нашето вътрешно развитие.

Излиза, че човешкото същество не съответства на цялата природа. Неживата материя, растенията и животните съществуват в равновесие с природата и през цялото време се стараят да го запазят. Природата ги защитава и те сами се грижат за себе си. Ако не беше намесата на човека, то всичко би живяло в хармония.

Човекът първоначално излиза от животинската степен и се издига на степента Адам, тоест „подобен на Твореца“ (доме), за сметка нарушаването на този вътрешен баланс. Това му е разрешено, за да може сам да възстанови своето вътрешно равновесие и да поправи света около себе си.

Със своето вътрешно поправяне той ще възстанови общото равновесие в природата на всички нейни нива: неживо, растително и животинско, които сега са повредени само вследствие намесата на човека.

Програмата за управление е много проста: да позволи на човека да се развива от една сила, наречена зло, егоистично начало, а след това да му даде възможност да уравновеси този егоизъм със силата на доброто, алтруистичното начало. Това добро начало човек трябва да заработи със своя труд, така както си набавя храна, дрехи, строи дом, обезпечава семейството, стреми се да напълни своите телесни желания.

И същото се случва на по-високото стъпало: злото начало ни извежда от равновесие и изисква да го балансираме. А това е възможно само ако заработим доброто начало – силата, противоположна на егоизма. Така ще постигнем равновесие. Това е, което се изисква от човека и е записано в програмата на природата, програмата на висшето управление. А дали ще се случи по-рано или по-късно зависи от нас, от това доколко използваме науката кабала.

Използвайки  науката кабала, достигаме до разбирането, че нашият живот зависи от равновесието, а не от увличането само по едната сила. С това ние само привличаме противоположната ѝ негативна сила и никога няма да достигнем добър живот.

Може да се трудим без да скръстваме ръце, от сутрин до вечер, да се съревноваваме и развиваме, да се стремим да получим напълване за своя егоизъм: желание за храна, секс, семейство, пари, почести, знания. Но никога няма да можем да напълним тези желания.

Защото тяхното напълване е възможно само при условие, че придобием втората, противоположна на егоизма сила, която ще го уравновеси. И тогава егото ще се удовлетвори и ще стане съвършено, работейки заедно със силата на доброто, допълвайки се едно друго и достигайки до средната линия.

Всичко това е записано в програмата на природата и ние постепенно ще стигнем до него.  Ще трябва да преживеем доста удари, за да разберем, че надеждата да се напълним егоистично е горчива заблуда. В крайна сметка, ще разкрием, че силата на злото се поправя само с противопоставянето й на силата на доброто. Тази добра сила съществува в природата, но ние трябва да я извлечем и поставим срещу силата на злото и с това да възстановим равновесието.

Вътре в човека, намиращ се във властта на злото, ще започне да управлява и добрата сила, а тяхното равновесие се нарича „средна линия“. И тогава наистина ще стигнем до съвършен живот. Природата ни задължава да реализираме тази програма и разбира се, ще ни се наложи да го направим.

Науката кабала ни обяснява целия този процес и неговото завършване, и ако се вслушаме, и се стараем да го изпълним, макар и частично, ще се предпазим от много удари по този път. Защото, в противен случай, ще ни се наложи да се движим по пътя на естествената еволюция, пътя на страданията, за да си изясним, че само със силата на злото е невъзможно да балансираме живота си и се нуждаем от противоположната сила.

Целта на природата, програмата на нейното управление, не е в това да ни доведе от силата на злото към силата на доброто или обратното, а в установяване на равновесие между тях.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2016 г.), 16.01.2017 г.

[201152]

„Да няма мъжка дреха на жената“

каббалист Михаэль ЛайтманДа няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]