Как да си върнем контрола над живота

Докато се грижехме един за друг, като спазвахме изолацията, страната се справяше отлично с епидемията. Когато много хора се отегчиха от това, статистиката със заразените тръгна нагоре.

Хепи ендът не се състоя, страстите се нажежават, нервите и политиката се превръщат във възпламенима смес от народно недоволство. Убеждават ни, че сме недоволни от правителството. Всъщност сме недоволни от природата. Тя не отговаря на нашите очаквания. И няма да отговори. Тя има други планове.

От месеци предупреждавам, че няма да има щастлив край. Многократно говорих за напразните надежди на всяко правителство. За последен път тук. Друг кабинет, какъвто и да е той, ще трябва да действа аналогично, а неговите експерти ще ни обясняват, че сега всичко е правилно.

Влязохме в пряка конфронтация с природата, но по инерция се опитваме да разрешим кризата с политически средства. Това само ще влоши нещата. Защото пандемията е природно явление. Тя се отразява на обществото, на икономиката, на политиката, но няма да победим последствията, ако не стигнем до причината. А причината е дисбалансът.

Всяко заболяване се поражда от общото състояние на организма, в което е нарушено равновесието на системата. Ние се разболяваме, още докато се чувстваме здрави. Днес вирусът ни показва социалния дисбаланс, който мислехме  за здрав образ на живота на обществото. Самата природа стои зад епидемията и ни призовава да се погрижим за корена на проблема, за това, как се отнасяме един към друг.

Кирка и копие

Народът на Израел винаги е бил упорит. Нашите източници го отбелязват от хилядолетия. Да, знаем как да отстояваме своето до последно. Не ни трябват никакви правила и предписания. Всеки сам знае какво да правим. И всеки изисква да признаят правотата му.

Меко казано, това никога не ни е довело до добро. И XXI век няма да бъде изключение. Вирусът не се интересува от нашите битки, има собствена програма и ще победи по един или друг начин. Ще победи, като ни принуди да реорганизираме отношенията и живота си.

Нямаме друг избор. Нашето общество е изградено така, че е невъзможно да се контролира ситуацията с епидемията. Карантината спира процеса, но не лекува, а ние както обикновено се хапем помежду си. Хапем се толкова, че някои са готови да се разболеят, само и само да не усещат никакви ограничения. Те търсят свобода за себе си от другите: „Никой няма да ми казва какво трябва да правя“.

Но това свобода ли е? Това е пълна капитулация пред собствената упоритост и нищо повече.

Светилище на потребителите

Човек е уникален точно с ползата, която може да донесе на другите, а не със способността да киха върху тях и да им ходи по главите. Светът съществува за мен не за да го използвам, а за да го поддържам.

Това ни казва природата чрез корона вируса. А ние, недоволни от нея, изкарваме гнева си върху другите, без дори да разбираме, без дори да искаме да разберем с какво си имаме работа.

„Вашето здраве и благополучие е във вашите ръце, – казва тя. – Започнете да се отнасят по различен начин един към други и ще разберете как заедно да подредите живота си. Разберете какво наистина ви е нужно и какво е излишно. Това е изцелението“.

Ако погледнем съвременния свят не като ползватели, ще видим, че почти всичко в него е излишно. Затрупали сме го с планини от боклук, безполезни стоки, безсмислени проценти, неудържимо производство, абсурдни индустрии, „здрава“ конкуренция и корпоративни империи, пропили всичко с токсични отпадъци, а на върха сме сложили машината на финансовата хегемония. Над цялата планета, като над резерват от нелепости, гордо се лее логото: „Как да убием времето за нищо“.

И когато епидемията най-накрая позволи да се види тази картина на невменяемост, хората ще поискат отново да вдъхнат „живот“ в нея.

Разбирам, че когато човек вижда как бизнесът му умира, си мисли, че той самият умира. Не знае как да продължи напред. Невъзможно е да му се обясни нещо в тази ситуация. Той ще започне да разбира по-късно, когато болката утихне.

Но тогава ще е твърде късно. Ще разрушим последното. Затова сега се нуждаем от преформатиране, от преустройство.

Прости истини

Въпреки разсейването на мненията,е необходимо общо съгласие за най-важното: няма причина да се възстановява банкрутиращата система, време е не да се грижим за нея, а за това, което ще я замени.

Преди хората работеха, за да живеят. Сега – за да консумират. Но природата не се е променила, тя все още изисква равновесие, а не работа за всички на всяка цена. Не можеш да я убедиш в противното.

Днес дори не се нуждаем от карантината като такава, нужно ни е спиране и преоценка на ситуацията: какви сфери на социалната, културна и икономическа дейност  наистина са необходими? Какво ще оставим, за да осигурим за всички оптимално комфортни условия? Как ще разпределим ресурсите? С какво ще се заемат хората?

Тези въпроси няма да изчезнат, колкото и да ги игнорираме. На дневен ред са нови приоритети. Те не могат да се въведат със сила, трябва да се обясняват, преподават, да стигнат до умовете, а после до сърцата. Новото не се приема веднага: първо свикваме с мисълта за него, след това започваме да разбираме какво е и как да живеем с него, а след това, в процеса на работа осъзнаваме какви преимущества сме получили.

И така, тези етапи трябва да обмислим и да започнем да  преминаваме в близко време. Или те ще минат през нас. Природата няма да отстъпи, тя изисква от нас вътрешна промяна, готовност за взаимна грижа, за консолидация на обществото, така че в крайна сметка то да стане добро за всеки. Този дом няма да се построи сам върху останките на стария, ще се наложи заедно да изработваме чертежи и да ги реализираме. Практическото обучение за живот в здраво, сплотено, единно общество е това, което стои на дневен ред.

Ако приемем предизвикателствата на епохата, ако се държим като възрастни хора, които могат да учат, а не като деца, които искат играчките си, ще можем да си поемем дъх и дори да излезем на улицата без тежки ограничения. Вътрешната отговорност ще направи това, което не може да се постигне нито със страх, нито с глоби.

Ако продължим да отхвърляме фактите, вирусът ще ни обучава по свой начин, не чрез убеждаване, а чрез принуждаване. Ще продължи, докато не ни доведе до същата проста истина: ние губим контрол не над него, а над себе си. И изцелението ще дойде само чрез единството на нашите сърца.

[267930]

Инвалидността не е непълноценност

Добре би било най-накрая да осъзнаем това, което са разбирали мислителите от всички времена: идентифицирането с тялото е една от най-горчивите грешки на човечеството.

Редакцията на списание за хора с физически и сетивни ограничения се обърна към мен с въпроси за чувството на самотност и социална изолация, която тази общност изпитва постоянно, особено в периода на масова епидемия.

Можем ли да се справим с отчуждението, без да го компенсираме с алтернативи или палиативи, а да го неутрализираме фундаментално?

Науката кабала разглежда това предизвикателство в глобален контекст и предлага всеобхватен, фундаментален подход. Отчитайки съвременните средства за комуникация, всеки човек, дори ограниченият в нещо, може да стане пълноценна част от социалното обкръжение, при абсолютно равни условия да се присъедини към общата дейност и да усети как се връща към живота.

Защото истинската социализация е преди всичко духът, връзката на сърцата. Всичко останало израства естествено от тази връзка и се оценява само в нейния контекст. И затова съм дълбоко убеден: човек, който има физически ограничения, изобщо не трябва да съжалява за тях. В общество, в което се поддържа истинско единство, всички различия между нас стават платформа за възход и подем за всеки и във всичко.

Рано или късно ще стигнем до това. Защото живеем в глобална природна система, чиято програма е зададена първоначално и днес ни води към ключов момент. През последните сто години човешкият егоизъм окончателно изчерпа своите възможности и вече не е в състояние да ни тласка напред. Напротив, той ни пречи адекватно да посрещнем новата епоха на алтруистично развитие, която ни издига от тесния, закостенял светоглед до реалността на взаимоотдаването.

Промяната вече започна. Виждаме, че природата все по-тясно ни свързва един с друг и настойчиво изисква от нас качествена, добра връзка. Интегралното човечество е истинската повеля на времето. В резултат на това тези, на които не достига чувство на принадлежност към човечеството, към човешкото общество, точно сега получават възможност да се влеят в общото цяло. Още повече, след като самоизолацията показа на всички нас, какво е да бъдеш ограничен в ежедневието. Корона кризата ни изравни в много отношения.

Домашният компютър днес позволява на всеки да бъде в интегрална връзка с близките си, включително с близките по дух, с обкръжението. Всички можем да се занимаваме с обща работа, да си помагаме, да се подкрепяме. В тези условия възможностите на тялото не диктуват правилата на играта и като цяло не играят никаква роля! Всъщност нищо не ни пречи да създадем общност от души. Нищо, освен собствената ни природа.

За да победим самотата и изолацията, трябва да се научим да разширяваме връзката над всичко външно, над всички ограничения. Това е единственият начин да се справим с нашите различия: физически, психологически, полови, възрастови, всякакви. Издигането над материалния облик, над чертите на характера, над земната  природа ни открива необятния свят на вътрешните взаимодействия.

В науката кабала тяло изобщо не се нарича биологичния организъм, а комплексът от желания, устрем, стремежи, чувства и мисли. Това е съвсем различно ниво, тук няма непълноценност, ограничение, тук всичко може да се използва правилно, органично, в общ интерес, за благото на всички. Човекът тук се оценява  не по физическа сила, красота или ум, а по напълването, което дава на другите. Това и е истинската духовност, истинската човечност – истинската грижа за другите. Не, не „диктатура на доброто“, а мъдри закони на единното семейство.

Ето върху какво трябва да прехвърлим акцента. Тогава материалното постепенно ще изгуби своята острота, горчивина, тежест и ще се съсредоточим върху най-важното, което покрива всички различия.

Зная, че това все още изглежда като нещо невъзможно. Всъщност, всички хора сме с ограничени възможности. Ние сме притиснати и задушени в пашкула на общоприетия светоглед. Нашите доводи са непробиваеми и дори в света да се случват абсолютно нелепи неща, сме готови да ги търпим, само, за да не излезем от обичайните си представи.

Но има методика, има виртуална връзка и има насъщна необходимост. Всичко, което не може да се обясни веднага с думи, малко по малко ще легне на сърцето и ще създаде нова система от ориентири, благодарение на която не просто ще се опознаем, а и ще се почувстваме един друг, както никога преди не сме се чувствали. И ще разберем как да живеем и да просперираме заедно, свързвайки се в ритъма на общото сърце, променяйки тъмнината със светлина в непрекъснатото дихание на взаимните отдалечавания и сближавания.

В това сливане на душите има място за всеки и всички са равни, не защото са еднакви, а защото са еднакво важни. Ние ще влезем в сърцата си не като нашественици, а като любими и любящи. И тази любов, този дух ще премахне всички телесни ограничения.

[266548]

Ръстът на егоизма определя еволюцията

Въпрос: С какво е свързан фактът, че хората са изгубили връзката помежду си, страхуват се да се обединят в семейство, не могат да си намерят партньор?

Отговор: Егоизъм. Няма друга сила, която да противодейства на всички наши уж добри намерения, пориви. Само нашето его ни кара да искаме повече от другите, въпреки другите, срещу другите. Нищо не можем да направим с него. Борбата е безполезна.

Ето защо трябва да знаем, как да получим висша сила, за да балансираме егото. В това е същността на методиката за издигане над егоизма, която ни позволява да го използваме не за собствена полза, а за другите, за да постигнем нивото на Твореца.

Цялата еволюция е нарастване на егоизма в нас. От хиляди години, ежедневно, егоизмът в човека се увеличава все повече и повече.

А науката кабала ни обяснява, как можем да го използваме правилно. В това ни помага най-вътрешната, най-могъщата висша сила, която управлява всичко и ни учи, как да видим, как да оценим, как да се свържем с всички, как правилно да използваме егоистичната сила. Когато работим по този начин, променяме съдбата си.

Въпрос: С еволюцията нашият егоизъм всъщност расте ли?

Отговор: Разбира се! Именно ръстът на егоизма определя еволюцията.

Въпрос: До какво ще ни доведе?

Отговор: Или до смърт, или до правилно възприемане на егоизма.

Въпрос: Какво да направим, за да не ни доведе до смърт?

Отговор: Всичко вече е заложено в програмата на природата. В крайна сметка няма да загинем и няма да изчезнем. В последната минута нашият егоизъм ще се превърне в обратното на себе си. Той ще види, ще усети – но това е на последната степен -, че ако не направи тази крачка, ще умре. Това егоистично ще го доведе до обратното действие, до противоречие със себе си.

От урока на руски език, 24.05.2020

[267652]

Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Вдругиден

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

 

 

Как оценяваме света

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Търпение и осъзнатост

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Пет вида любов (видео)

Знаем, че хората възприемат по различен начин  отношението на другите към себе си.  Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи,  различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който  възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.

Първият вид любов  се представя  от  хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи –  думи на одобрение, на подкрепа,  на похвала.

Другият вид любов е “време”. Тук е обратно,  думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите. 

И времето само подрежда всичко между тях.

Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те  изпитват положителни емоции.

Такива са всички:  деца, жени, животни и дори мъже.

А „времето“?

Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.

Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение:  дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.

И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост  в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.

Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то  имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…

[251557]

Спасение от страховете

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Девет важни правила в живота (видео)

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]

Просто бизнес

Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]

Алтруизмът в нашия свят

Въпрос: Десет процента от хората в света се считат за алтруисти. Те се грижат за другите, за природата, но със скрита полза за себе си. Как да се отнасяме към това?

Отговор: Скритата полза за себе си, без да се нанася вреда на останалите, не представлява никаква опасност нито за човека, нито за обкръжаващия свят.

Но ако умишлено нанасяш вреда на света и обществото, това вече е сериозно.

Въпрос: Много хора смятат, че трябва да взимаме пример от така наречените алтруисти. Но те все пак се считат за егоисти?

Отговор: Егоизмът – това е експлоатацията от един на друг. А ако човек живее нормално в нашия свят, ходи на работа, отглежда деца, ходи на почивка, това не се счита за егоизъм.

Егоизъм е използването на другите за лична изгода.

Реплика: Интересно, че не го усещаме. Никой няма да каже за себе си, че е егоист.

Отговор: Затова трябва да възпитаваме човека, да обясняваме, да даваме примери, упражнения. А иначе природата няма да издържи нашето общество и обществото няма да издържи само себе си.

 

От ТВ програмата „Епохата след коронавируса“, 23.04.2020

[265916]

Бездетните лидери (видео)

Днес сме поверили света и нашето бъдеще на хора, които нямат деца и не изпитват никакви чувства към бъдещето.

[237388]

 

Епидемия от лъжи

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че лъжливите новини се разпространяват по-бързо и са по-заразни от коронавирусa. Така че трябва да се борим не само срещу епидемията, но и срещу  инфодемията.

Генералният секретар на ООН каза, че инфодемията е наш общ враг и предложи да се борим с него с общи сили. Какво кара човека да дава невярна и объркваща информация?

Факт е, че всички живеем в свят на лъжи. Лъжата се разпространява по света и се предава от един на друг съзнателно или несъзнателно. Всеки  извърта информацията  както му е по-удобно, скривайки това, което не  е полезно за него. Всички правят така.

Това е като детска игра на развален телефон: когато новините се предават по веригата, нито една дума от това, което първият е казал, не достига до десетия човек. Но когато пораснем, продължаваме същата игра, само че лъжата става много по-сериозна.

Затова не е изненадващо, че нашият свят е пълен с лъжи и не можем да разчитаме на новините, които защитават или десните, или левите, убеждавайки противоположната страна. Днес вече няма независими медии.

Коронавирусът ни доведе до факта, че никой на никого не вярва заради лъжливите новини, които се разпространяват във всички посоки. Проблемът е, че медиите вече не са ориентирани към обществото, а са политизирани и водят война между десни и леви, между едни и други заинтересовани групи. Те винаги имат пари за тази война, вече не зависят от това, дали читателите ще си купят този вестник.

Днес вестниците изобщо не зависят от купувачите, а получават финансиране от финансовите и управляващите кръгове. Затова няма никакво доверие към информацията, разпространявана в медиите.

Печатат се  някакви непотвърдени от медицината  съобщения за лекарства против вируса, но защо хората вярват в тази лъжа и като че ли, дори се нуждаят от нея? Има шега, че ако сега започнем да ядем само чиста, органична храна, ще се отровим, защото вече сме отвикнали от добрите, натурални продукти, каквито бяха преди стотици години.

В тази шега има голяма доза истина и същото се отнася и за медиите. Не сме свикнали с истината, а всяко поколение  получава това, което заслужава. Приемаме лъжата и се наслаждаваме. Ние дори не плащаме за тези лъжливи новини, а ги получаваме даром. Лъжите пораждат лъжи: и поколението е покварено, и се храни с развалена храна.

Но иначе няма да има какво да ядем. В магазина купуваме зеленчуци и месо, осъзнавайки, че вътре има само химия и антибиотици, но нямаме избор. Трябва да се храним с нещо. Живеем в синтетичен свят.

Никой не се нуждае от истината, защото какво ще стане, ако човекът я научи? Истината не може да бъде предадена, продадена на някого, използвана, ако всичко наоколо е лъжливо. Истината в нашия свят е като чуждестранна валута, която не се приема в нито един магазин в тази страна.

Ако казвам истината в този свят от лъжи, тогава минавам за лъжец. Така се случило по време на Първия храм с цар Соломон, когото никой не искал да го признае за цар. Той произнасял мъдри речи, но всички наоколо били толкова глупави, че никой не вярвал на думите му. Докато стигнал до Санедрин, където заседавали великите мъдреци, и там вече го разбрали и признали.

Имало едно единствено място в цялата страна, където разбрали, че той е мъдрец  и си струва да се вслушат в думите му. Но сега  нямаме дори едно такова място: нито в правителството, нито в банките, в нито една организация или партия – никъде. Всички играят една и съща фалшива игра.

А кабалистът живее в своя малък свят на истината и всички наоколо  смятат за неразумен, откъснат от реалността и не слушат какво казва. И това е  добре, защото в миналото времена са били изгаряни на клада.

Как може да се определи дали новината е вярна или лъжлива?  Следя новините, но само, за да усетя от тях тенденцията на развитие и скоростта ѝ. Тоест, не вземам предвид самите новини, а тяхната посоката.

Хората са ужасно объркани от новините, които медиите разпространяват. Всъщност те не са средства за комуникация, а средства за разединяване.

Какво поправяне трябва да се направи в обществото, за да се върнем към истинските новини? Това изисква много и усърдна  работа. В крайна сметка вече сме свикнали да ядем развалени продукти, научили сме се да ги усвояваме и да се  чувстваме добре. Тялото е свикнало да  поправя храната така, че дори и развалена, да се възприема от нас като сравнително свежа. И ако се храним с пресни продукти, ще имаме лошо храносмилане.

Така че, тук е необходим много дълъг път. И не става въпрос само за храната за стомаха, но и за ума, душата и сърцето. Човек трябва постепенно да се измъкне от тази лъжа с помощта на интегралното образование, за което говорят кабалистите. Необходимо е да обясним на всички, че живеем в свят от лъжи, от който е време да се измъкнем, защото така повече не може да се живее.

Коронавирусът ще ни отведе до точката на истината, до окончателното разкриване на фалша в живота. Ще видим, че този живот е безсмислен и безнадежден за нас и за нашите деца. Вече  се приближаваме  до това прозрение. Ако продължаваме  по стария начин, ще се унищожим.

И този край вече е близо, защото човечеството разбира, че е загубило пътя и посоката и няма никакви средства  да  поправи ситуацията, няма лекарство за вируса. Или решаваме, че нямаме избор и сме длъжни да разкрием смисъла и целта на живота, правилния начин на съществуване, да открием къде е истината в живота ни.

Човекът е най-интелигентният, развит, знаещ и направи живота си такъв, че напълно се обезцени. И това е така, защото се ръководи не от разума, а от чувствата и не може с разума  да преодолее емоциите си. Затова чувствата си играят с него, дърпайки се в различни посоки, както се казва: „Хайде да ядем и пием, защото утре така или иначе ще умрем“. Да се ​​надяваме, че това отношение ще се промени.

От програмата „Свят“, 26.05.2020г

[266669]

Човечеството е атомна електроцентрала или атомна бомба?

Човечеството сега е в много интересно състояние. От една страна, коронавирусът направи толкова големи пробиви в живота ни, че много не му достига, за да бъде съвършен. Но от друга страна, никога не сме били толкова близо до съвършенството, като че ли бяхме отделени от него с тънка преграда, като хартиен екран.

Усещаме, че духовната реалност е точно пред нас зад тънка стена. Почти сме в духовния свят и това „почти“ е в нашето сърце. Ако се свържа с десетката, вече съм в духовното. Струва ми се, че духовният свят е далеч, но той е точно там, където е моята десетка. Ако попадна в ръцете на моите другари и се предам,  попадам в духовното. Прекланям се пред тях – оказвам се в духовното.

Благодарение на тези действия влизаме в духовния свят, Творецa е създал тези условия в нашия свят. И днес го виждаме чрез коронавируса, който ни тласка към духовното. Страхуваме се, че вирусът иска да ни убие, а той слага пред нас духовния свят.

Струва ни се, че вирусът ни отдалечава един от друг, принуждавайки ни да стоим на разстояние, но това не е вярно. Отдалечаването е следствие от нашия егоизъм, а желанието да се отдадем един на друг ще ни сближи. Ако сега можем да се съединим заради отдаване, с взаимна грижа, никой вирус не може да ни навреди. Не бихме открили никакви вредни вируси, напротив, вирусът ще ни направи по-здрави, лекувайки всички заболявания.

Коронавирусът разкрива злото в нашия егоизъм, което винаги е съществувало в нашия свят. Просто сега се разкри ясно, за да разберем какво поправяне е необходимо да се направи.

Всичко зависи от нашето намерение. Ако се събираме и се мразим, между нас се получава атомна бомба. Ако искаме да се свържем, въпреки всички различия, вече не сме бомба, а ядрен реактор, който не избухва, а произвежда добра, полезна енергия за нас.

Всичко зависи от това, как използваме вътрешната енергия на желанието за наслаждение, заложено в нас. Егоизмът трябва да съществува, без него няма да усещаме себе си. Но разликата е в това, за сметка на какво се свързваме. В ядрения реактор има радиоактивно гориво и графитни пръчки, които забавят верижната реакция. Те не позволяват на елементите да се сблъскват един с друг, слагайки екран между тях, за да се прояви отразената светлина, тоест да се изгради правилната връзка.

Резултатът е полезна енергия, която можем да използваме. И така е във цялата природа.

Човечеството ще напредне толкова много, че ще се нуждае от обяснение за всеки детайл от живота си. Някаква част от работата човек трябва да свърши сам, а друга част само да изучи, за да има представа как работи цялата система.

Исраел се отнася към главата на общата душа и затова той е отговорен за провеждането на светлината от Твореца до всички народи, които се отнасят към тялото на душата и получават светлина. Но всички народи трябва да разберат принципа на работа, като шофьорът на автомобил, който знае как да го управлява и има обща представа как работи, но сам не може да проектира и създаде нова кола.

Цялото човечество е като атомен реактор, а групата  Бней Барух е графитните пръчки в него. И ако си свършим работата, можем да спрем ядреният взрив, която вече се подготвя, приближавайки света към трета и дори четвърта световна война. Да се ​​надяваме, че можем да спрем тази експлозия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.06.2020г

[266571]

 

Трансформация от вселенски мащаб

Как обикновеният човек, който до март 2020 година имаше работа, кариера, доходи, перспектива за бъдещето, сега може да приеме, че всичко това вече е в миналото и животът поема съвсем различна посока? Той не иска да се съгласи, още не е готов за тази картина и затова трябва да се учи да живее нов живот.

Нямаме друг избор, защото така ще бъде, тази промяна вече започна да се проявява в нашия свят все повече и повече и трябва да го обясняваме, да го обсъждаме във всички медии. Ако не приемем тези промени сега, по-късно ще бъдем принудени да го направим, но вече в много по–строги, критични условия, защото процесът ще продължава.

Всички сме различни и много хора не могат да приемат промените със скоростта, с която се случват, затова възникват толкова конфликти. Необходимо е всички да се учим как да се отнасяме един към друг с любов и разбиране. Изправени сме пред общ, национален и световен проблем. Може да се каже, че дори не е световен проблем, а глобална революция от вселенски мащаб.

Човешкият род в наши дни достигна до своето най-голямо развитие и сега преминава през трансформация, каквато историята не познава. Засега това е само първият етап. От материалния живот, който човекът е започнал преди хиляди години от преследването на мамути, преминаваме към нов живот – колективен, обществен. Връзката между хората ще определи новата организация на обществото.

Необходимо е да се учим на този нов живот, както и да изучаваме стария си живот, за да разберем защо ни доведе до тази момент. Това не е случайност, а законите на природата, които определят развитието и ни въздействат – това не зависи от нас. От нас обаче зависи как ще приемем това състояние, за да страдаме по-малко, ако осъзнаем какво се случва и работим заедно, ръка за ръка с природата.

Тогава ще стигнем до добрия живот, който е определен за нас. Защото природата ни води към добро, но не според нашите обичайни представи за благополучие като за богатство и власт, а към спокоен живот в материалната сфера и живот, пълнен със смисъл, съдържание, напълване в духовна, вътрешна форма.

Всички ще спечелим. Освен това трябва да разберем, че природата е по-силна от нас и  ще ни води през този процес. Така че, нека да не се съпротивляваме, а да вървим заедно с природата.

От програмата „Глобални перспективи”, 14.05.2020

[266375]

Злата сила ще изчезне (видео)

Човечеството не вижда пряката връзка между нашето поведение един към друг и към обкръжаващия ни свят, към природата и вирусите. Не разбира, че вирусът е природна частичка, която ние сме принудили по този начин да започне да се разпространява и да ни вкарва в ред.

Отворили огромен магазин Hermes в Китай, след като хората там излезли от заточението, от своите стаи, апартаменти, вече като че ли освободени малко от вируса. Знаете ли, че за един ден в този магазин са направили оборот от около 2,7 милиона долара.

Какво се е случило там? Доставили  красиви чантички, покрити с диаманти, освен това и  много кожени изделия. И хората започнали да плащат. Ето в Италия сега се готвят за летния сезон. Тоест, те подготвят такива, знаете ли, шезлонги, покрити с кабинки. В ресторантите подготвят закрити кабинки, за да може човек да отиде и спокойно да продължи живота си, само че в затворено състояние. Никой не мисли за това, че човек трябва да се промени, тези обикновени хора.  Ето тази ваша мечта, че ще се промени мисленето на човека, че ще започне да мисли  по различен начин – как ще стане? Човекът, изглежда не се променя особено…

Изпит за независимост

Когато дойдат сътресенията в края на епохите, най-важното е да се разбере посоката на процеса. На стръмните завои на историята се провалят тези, които се държат за миналото, а не за бъдещето.

Развитието на човешкия род на планетата Земя се определя от развитието на обществените отношения. Промяната на формата всеки път води до смяна на социалната формация, строя, начина, светогледа. Грубо казано, както се отнасяме един към друг, така живеем.

Досега развитието беше естествено и въпреки, че цивилизациите не знаеха предварително какъв ще бъде следващият етап, промените настъпваха и се прилагаха според необходимостта на самата човешка природа. Те бяха неочаквани и в същото време закономерни.

Сега сме в противоположната ситуация: бъдещето е очаквано, но не е закономерно. То вече е изчислено логически, но противоречи на нашата природа. То вече назрява, но някак странно – иска от нас осъзнато, доброволно участие в раждането си. Никога досега не е имало такава фаза на прехода.

Краят на релсите

Защо се сблъскахме с това точно сега? Какво се промени?

Ние се променихме. За първи път човечеството се почувства като неразривно, противоречиво цяло, затворено в конвулсиите на глобализацията. За първи път общото съгласие, по дефиниция недостижимо, се превърна в насъщна необходимост. Историята ни доведе до безизходица и не иска ситуацията да се разреши, както досега. „Разберете се сами“ – казва тя.

Ситуацията е изключително проста: във време на глобални заплахи единственият шанс за нормален живот за нас и нашите деца е способността за взаимодействие и намиране на баланс. Няма друг  начин. В крайна сметка, никой не печели от бедите на другите и няма да изчака в бункер урагана. Невъзможно е да се заключим от глобалните проблеми, те са пагубни за всички. Коронавирусът е просто цвете.

Което означава, че трябва да се научим да живеем заедно.

Но проблемът е, че не искаме да бъдем заедно. Заедно е точно това, в което се проваляме на изпита. „Заедно с тях!? Всичко друго, освен това!“

Какво ще правим?

Да спрем да се държим за миналото. Оковани сме в една верига, но не сме свързани с една цел. И проблемът изобщо не е в първото, а във второто. Него трябва да решим.

Точно така, човекът не може да се промени. Но връзката между хората е променлива величина. Преди тя се променяше под натиска на природата, по нейния указ. Природата включваше в нас вътрешни пориви, слагаше външни ограничения, подреждаше ситуацията.

Това беше вчера, но днес промените придобиха качествено различен характер. Образно казано, ако преди бяхме обучавани с диктуване на решения, сега оставиха решенията на нас: „Изградете връзка – или ще изчезнете“. И въпреки, че не сме свикнали с това, няма да има милост.

Защото имаме работа с Природата. И сега тя иска от нас да се променим не по необходимост, а по желание, иска предварително да разберем промените, да се съгласим с тях, да помогнем да се реализират в живота и освен това, да застанем начело на тези промени. Отсега нататък ясно трябва да си представим откъде и накъде вървим, какво искаме, как да се разбираме, как да си взаимодействаме, как да създаваме равновесие.

Това е съвсем различен разговор. Нищо добро няма да се случи с нас, докато сами не се протегнем напред. И ако продължим да се дърпаме назад, няма да има нищо добро.

Такава е съдбата на независимите създания. Човекът става решаваща част от природата и сам определя развитието си. Релсите свършиха, пред нас е свят, толкова огромен и толкова тесен, и ние сами подготвяме съдбата си. Отсега нататък каквото и да се случва с нас, е наш избор, наше решение, наш успех или провал. И колкото по-бързо започнем да се учим по този път, толкова по-лесно ще бъде да изградим нови отношения, нов свят между нас.

Да се удържим на завоя

Преди време живеехме като семейство, племе. След това дълго и трудно преминахме през епохата на робовладелството и феодалното поробване. После се освободихме, усетихме апетит, обиколихме цялото земно кълбо  и… се сблъскахме със себе си. Светът сега е огледало на нашите отношения. Всички вируси, кризи, изблици на вражди, са отражение на нашата егоистична природа. И те все по-широко обхващат човечеството, защото с цялата ни цивилизованост, сме пропити с плътната жлъч на себелюбието. Ходим по главите си, конкурираме се, търсим възможност не просто да превъзхождаме другите, но и да ги стъпчем в калта, поне морално. Всичко наводнихме с любимото себе си.

Но точно това ни помага да се освободим от последните илюзии, да признаем фиаското на стария преход и да се устремим напред към новия. Самостоятелността започва със самооценка.

Днес започваме да осъзнаваме, че от незапомнени времена сме били водени от слепият егоизъм, който хвърля всеки от нас от една на друга страна. Отново и отново следваме неговия повод, а след това се справяме с резултатите.

Сега всичко е различно: първо трябва да разберем, а след това да действаме. Съгласете се, че това вече е друго ниво. Въпреки, че заплахите са големи, те винаги се случват при порастването.

И затова просто трябва да разберем законите на интегралната, взаимосвързана, затворена система, в която се превърна човечеството на планетата Земя. Те са коренно различни от всичко, с което сме свикнали. Старото сега не просто е безполезно, то носи вреда, нарастваща ден след ден. Защото във всички сфери на живота постоянно се издигаме от индивидуалното към общочовешкото, от частната полза към общите интереси.

Всъщност вече сме достигнали до такова ниво, когато целият свят е единно общество. Казано по друг начин, всеки човек, осигурявайки своето съществуване за сметка на цялото човечество, по този начин става задължен да обслужва и обезпечава целия свят. (Баал Сулам)

Тук е заложен коренът на трансформацията, която трябва да направим. Взаимосвързаността е взаимозависимост и отговорност един за друг. В общата лодка не трябва да мислим за себе си, а за другите. Например, да се опитаме да не заразим другите в период на епидемия. Само по този начин за всеки е гарантирано, че самият той няма да се зарази.

Това изисква Природата от нас и това означава независимост за нея. Идва епохата на общността, взаимността, емпатията, издигането над различията и истинското единство. Дори вирусът ни подтиква към това.

Но ние продължаваме да харчим астрономически суми, за да се върнем там, където е невъзможно да се върнем. Всички наши субсидии и компенсации не отчитат прекъсването на тенденцията, не са насочени към неотложните задачи на общата система. На завоя на историята упорито се държим за старото и рискуваме да останем без нищо.

План за действие

„По-добре да вземем закона за развитието в свои ръце и под свой контрол, защото тогава ще се спасим от всички страдания, които историческото развитие ни подготвя от този момент нататък.“(Баал Сулам)

Очаква  ни рецесия, голяма рецесия, която ще сложи край на безумното свръхпроизводство на стоки и услуги. В идеалния случай, трябва да се спуснем от „блестящата висота“ на консуматорството внимателно, постепенно, забавянето се случва и много внимателно трябва да се грижим за хранителната индустрия, която е изпълнена с неприятности за много милиони. Като цяло неотложните нужди, включително образованието, сега трябва да станат приоритет.

Тогава рецесията няма да се превърне в катастрофа. А след това, стабилизирайки ситуацията, ще видим в нея спасение, щастлива възможност да избегнем краха. Вземайки нещо от нас, ни дават друго, несравнимо по-ценно.

Но, за да приемем този дар, да използваме дадената възможност, трябва да се заемем с работа, с изграждане на нови отношения, на ново общество. Умира парадигмата, която кара хората да живеят, за да печелят от другите. Дойде време да живеем, за да растем, да обичаме, да се грижим за другите. И тази революция ще стане не на улиците и на площадите, а в сърцата, между нас.

Само трябва да осъзнаем, че това е изискване на Природата, чиито закони за насочени към нашето развитие. Тя е мъдра: осигурява ни независимост, въпреки че може да настоява на своето. А нашата мъдрост е да не ѝ пречим и сами да действаме по нейния начин, на освободената от нея „територия“. Тогава всичко ще се подреди и ще живеем добър, ползотворен живот.

Този живот вече ни чака, просто не е такъв, какъвто изглеждаше вчера. Външно той тече спокойно, умиротворено, а вътрешно е пълен със съдържание, действие, смисъл, възходи и падения, предизвикателства и радост. В него се крие много повече, отколкото в лъскавите обещания на отминаващата епоха. В него всеки ще намери себе си. В него ще станем единно човечество на общата Земя.

[266332]

Ще стане ли човекът венец на природата?

Въпрос: Как стана така, че царят на природата е в състояние заради илюзорни идеи да унищожи не само чуждите хора, но дори и себе си? Как това се свързва с високите идеали, културата, изкуството, моралните принципи и могъщия  интелект?

Отговор: Трябва да разберем, че сме създадени такива. Удивително е, как природата ни е създала, от една страна привидно разумни,  а от друга  – дала ни е такъв егоизъм, който не може да се съобразява с нищо.

Ако вземете някакво животно и сложите пред него купа с храна, то ще почувства дали е добра за него или не. А ако сложите пред човека купа с вкусна храна, той ще яде, дори  и да не се чувства добре.

Този проблем  е с  всичките ни чувства. От една страна искаме, а от друга  не разбираме какво искаме.  Тоест, не можем да се справим с нашите желания. Те ни командват.

А  при животните командва инстинктът. Добро или лошо  – само инстинктът.  Няма нито привързаност, нито любов, нито  ненавист,  няма приятно-неприятно, а само добро или лошо, които са записани в техния организъм. А у нас го няма.

Въпрос: Значи човекът е венец на природата, но само в потенциал?

Отговор: Човекът ще стане венец на природата, само след като стигне до осъзнаване на своето зло и завърши своето поправяне.

От ТВ програмата „Епохата на посткоронавируса“, 16.04.2020

[266209]

Многоцветен живот

Въпрос: Много хора сега са в депресия. Как да преодолеем това безпокойство? Правите впечатление на весел човек. Какъв съвет можете да дадете?

Отговор: Не е лесно. Не бива да се отнемат проблемите от хората. Животът е изграден от цветове. Всички цветове се определят на фона на другите: светло на фона на тъмно.

Ето защо, не можете да премахнете тъмните тонове. Просто трябва постоянно да постигате светли тонове на фона им. И това се прави само, ако сте в група.

На първо място е групата. В никакъв случай не оставайте сами! За начинаещи това е просто задължително.

От урока на руски език, 26.04.2020

[266172]