Урок от Америка

Никога не сме и мислили, че физиката ще граничи с мистиката, с нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можеш да видиш, усетиш, помиришеш и т.н. В крайна сметка, науката е нещо солидно и сериозно, обосновано, достойно за доверие, измеримо и проверено.

Въпреки това, през последните десетилетия, квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до изненадващ извод: материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва, изпарява се и става нищо.

В началото на миналия век физиката откри проблема корпусколярно-вълнов дуализъм на материята. А днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на  получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме в „по-твърда“ форма, това е само резултат на възприятието.

Баал а-Сулам, „Шамати“, статия 98, „Духовното е вечно“: Духовно се нарича това, което не ще изчезне никога. Поради това, желанието за наслаждение в сегашния си вид на получаване за себе си, се нарича материално. То ще загуби тази форма и ще придобие нова – за отдаване.

Тук става дума за фундаментална сила, действаща в реалността. Обаче, ние с вас се придържаме към егоистичното свойство: целият ни живот, всички усещания са въз основа на получаването, пропиване, поглъщане за себе си. От това, което чувстваме, да възприемаме вътре, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска – защото ние не сме запознати с тази енергия, с тази сила, която съществува около нас. Като даваща, алтруистична, тя е противоположна на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка нейна проекция.

Ето защо нашата реалност е толкова малка, нисша и серна, както я описват кабалистите, постигащи истинската, широка реалност, която съществува вечно. Няма нищо по-долно и зло от нашия свят – и това е успокояващо: без значение какво има там, отвъд, то е по-добро от това, което имаме тук.

И така, ние ще постигаме духовния свят по степента на придобиване на втората сила – силата на отдаване. Но засега, от цялата реалност, простираща се от горе на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт, изцяло проявяващ се в желанието за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием желание за отдаване, което е разделено на 125 степени.

Желанието за отдаване е огромно и ние го откриваме постепенно, стъпало след стъпало, докато не достигнем до пълно алтруистично възприятие на реалността наречена „светът  на Безкрайността“. И тогава материалният ни свят – всичко, което усещаме в егоистичното желание – ще изчезне.

Макар да трябва да приемем това като предположение: цялата сегашна картина на света – е временна, подлежаща на големи промени. В крайна сметка, всичко ще се промени, без да остави и следа от това, как сега усещам себе си и света.

За това вече говорят и учените – в частност физиците – в множество статии. Приближавайки се до границата между материалния свят и духовния свят, те правят предположения за това, какви могат да бъдат противоположните свойства. Но те нямат средства, за да преминат тази граница, бариерата между нашата, сегашна реалност на получаване и външната реалност на отдаване. Тук действително има бариера, или Махсом. За да я преминем, е нужна специална методика. Това е точно науката Кабала, обясняваща как трябва да получаваме, да възприемаме реалността, лежаща от тази страна на Махсома – „обърнатия свят“.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2012

[77551]

Въпрос:

Отговор: Разбира се, иначе няма да можем да се изкачим на него. Получавайки не поправени желания, ние ги поправяме и построяваме от тях следващото поправено стъпало.

Това стъпало още никога не е съществувало, създаваме нещо съвършено ново. Получаваме само материала и от него строим нови стъпала. Защото издигайки се, пробуждаме във всичките светове светлината НАРАНХАЙ, независимо, че до сега те са имали само най-слабата светлината Нефеш. Защото внасяме там своите изяснения, желания. Прибавяме към желанието за отдаване своето егоистично желание за наслаждаване, пробуждайки го и поправяйки го.

В нас се разкрива порокът, а ние го поправяме. И сега в тези желания, които всеки път се получават с 620 пъти повече, образували се при спускането отгоре надолу, получаваме светлината, възвръщаща към Източника, а след това светлина, напълваща съсъда/ желанието.

На каквото ниво и да се намирам, да допуснем на 30-то стъпало отдолу, получавам 620 пъти по-голяма светлина, отколкото е самото стъпало, защото прибавям своето желание, духовната жажда и своята работа. И така се случва на всички стъпала.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”16.05.2012

[78059]

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Урок от Америка

Въпрос: Ако Творецът се разкрива помежду ни, а не във всеки отделен човек, как все пак се получава така, че всеки усеща това поле на единната сила?

Отговор: Духовното – това е отдаване. Отдаването е това, което се разкрива извън всеки човек, а не вътре в него. Вътре в себе си можем да усетим само това, което сега усещаме – картината, която наричаме този свят.

Излиза, че ако искам да разкрия нещо над моето земно съществуване, извън случващото се в моето животинско тяло, трябва да построя ново, друго тяло. Това тяло се нарича съединение между хората. Тъй като те също са създадени от животински тела, то строим помежду си ново тяло, възникващо между нас, и в него усещаме новата извън телесна реалност. Тази реалност се нарича духовен свят или висша реалност, доколкото там се намират всички сили, всички свойства, програмата на творението, неговата цел. Всичко съществува там – между нас. Това поле, тази висша сила ни управлява и се нарича „Светлина“, „Творец“, „Елоким“ и множество други имена.

За това нямаме избор освен да построим съединение помежду ни. Стремейки се към това съединение, даже егоистично, предизвикваме от него върху себе си някакво въздействие и започваме да го усещаме на степен, наречена „ло лишма“. След това то все повече ни въздейства и започваме да го усещаме на първото духовно стъпало, след това – с все по-голяма и по-голяма сила. Силата на нашето съединение определя силата на светлината, възвръщаща към източника, усещането за проявяващото се отдаване. Но всичко това се разкрива помежду ни.

Такава е нашата работа. Трябва само да се стараем през цялото време да си представяме това състояние колкото се може по-вярно, реално и да присъединим към него всичко, което ни е известно от науката, психологията, отношенията помежду ни. И ще видите колко вярно е това. Изведнъж всички ще се съединят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 10.05.2012

[77445]

Доклад на ООН

В доклад принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала точката на кризата. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „идеална буря”: съчетание от замърсяването и прекомерното потребление на ограничени природни ресурси, много реалната опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.”

Генералният секретар на ООН, Пан Ги Мун, във встъпително слово отбеляза: „Брутният национален продукт (БНП) дълго време бе мерило за процъфтяването на икономиката и политиката. Независимо, че не отчита социалните и екологически издръжки на така наричания прогрес. Необходима ни е нова икономическа парадигма, която признава паритета между трите основи на устойчивото развитие: социално, икономическо и екологическо благополучие – взаимнозависими. Заедно те определят световното брутно щастие.”

Реплика: Щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот и с духовното усещане на равенство, на увереност, на доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото: без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането на необходимостта от живот на нивото на разумно потребление и добри взаимоотношения. Ще страдаме, докато не поумнеем и не създадем системата за интегралното възпитание.

[77392]

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Различието между членовете е от полза за верните решения, разширява виждането за проблема, подтиска разрушителните процеси.

Група от експерти и новаци винаги се справят по-добре с работата, отколкото група само от експерти. Произволно събраната група, не търси експерти, но не са и невежи, ще си свършат работата по-добре.

Успешната група трябва също да се състои от специалисти. Участието на поне няколко начинаещи ще постигне по-добри резултати.

Група от хора, които са подобни е трудно да усвоят нова информация. Членовете на еднородни групи успяват в познати за тях дейности, но губят в колективното умение да проучват алтернативите. По този начин, без значение колко знания и опит е имал специалистът, за да се постигне по-добър резултат, неговите съвети и прогнози трябва винаги де се съпоставят с други становища.

Колективните решения са ефективни, когато се приемат от хора с различни възгледи, които идват от независими заключения на базата на нашата информация.

Групите са по-ефективни в избора на възможни решения на проблеми, отколкото в тяхното генериране. Изобретателността е присъща на индивида, но избора на най-добрите иновации – на екипа.

Ако се изгради една голяма група от независими участници, без да се насочват усилията им, тяхното съвместно решение ще бъде успешно.

Групата показва мъдрост, само, когато има баланс между информацията, съхранявана от  всички членове на групата и информацията, която те имат лично.

[77639]

Становище

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

Става дума за пълен поврат в отношението на човек към обкръжението, към другите хора, към себе си и природата. Това не е просто и сам човек не може да го направи. Тъй като крайната цел се състои в това, човек да се обедини с всички, аналогично на разкриващата ни се днес глобална, интегрална система, в която всички ние сме взаимно свързани.

Образователната част също е посветена на връзката между нас, но тук във възпитателния раздел ще говорим за това, как да я претворим в живота, как да сближим човека с ближния, за да стане той пълноценна част от обществото и да му бъде предан. Обществото да му стане дом, среда, в която той да се развива, чувствайки, че социума – това е самият той.

Тази практическа част и съпровождащите я обяснения реализираме в колективите, с помощта на социални мероприятия. Ако първата и втората част може да се научат индивидуално, самостоятелно, то третата се осъществява в особени групи, под наблюдението на специалисти. Възможно е виртуалното включване с помощта на интернет, но е желателно да се събират физически; в културните домове, клубове и т.н. в присъствието на компетентен наблюдател.

Така човек започва своята първа вътрешна трансформация, за да стане интегрална част от новия социален двигател, който ще замени стария. Като гориво сега се явява силата отдаване, а двигател, т.е. цялото човешко общество, работи с новите принципи на правилно взаимодействие, на взаимна помощ, съобразно със силата отдаване.

Подразбира се, че тук трябва да се обясни на хората на какво стъпало се издигаме, благодарение на това, което постигаме в новия живот, както лично, така и обществено, в социални мащаби, какви чувства ще разкрием, когато всеки от нас придобие интегрално усещане. Тогава цялото човечество ще стане достъпно за всеки. Повдигайки се, човек излиза на просторите на безкрайността, откъсва се от егоистическите ограничения на времето и пространството, утвърждавайки в себе си вечната, съвършена основа…

Възможно е днес това да не ни се вижда съвсем реално – но то е, защото все още сме подчинени на старото, егоистично възприемане на реалността, ограничени от личните си желания. Обаче от учените, социолозите и т.н. вече имаме емпирически доказателства, че ако всеки човек се обедини с ближния, той наистина ще получи новото възприятие на реалността.

Бих нарекъл това квантов скок – тъй като лежи извън веществото, над днешната ни природа. Квантовата физика, астрономията и другите науки, проникващи през материята, откриват там някаква си граница, зад която не можем да се промъкнем. Но зад нея нещо съществува – нова реалност, друг нов живот. И все пак можем да пробием тази граница, тази бариера – с помощта на новите усещания.

При това, не се разделяме с това, което имаме. Обществото, семейството, индустрията – всичко си остава. Само разширяваме своето възприятие, правейки го безкрайно, повдигайки се над индивидуалните и личните ограничения на всеки към безбрежното битие. Когато човек излиза от себе си чрез обществото, той става като бездънен съд…

Такава е третата част, в която основно се намират груповите мероприятия. В тях има психологически елемент: при помощта на масата от разяснителни материали, човек се учи на практическо взаимодействие с обкръжението, с обществото.

Но това все още не е всичко: тук се крие още един, доста напредничав елемент, а може да е дори и в четвърта част. Ако човек вече е готов да подържа новата връзка с обществото в равновесие и обединение между всички, то му обясняват как да развива своите собствени, нови желания, за да извърши там своя ”квантов скок” в съзнанието, в чувството, във възприятието – скок в новото измерение, което се развива зад пределите на егоистическия свят. Такава е вътрешната работа на човека относно обкръжението и относително универсалната сила, царяща в цялата природа. Тя ръководи всичко, подрежда и планира всичко. От началото на Вселената и по-отрано – до нейния край и след него, тя властва над тях и ни управлява.

Зад границите на нашата Вселена, преди и след нея, лежи ”територията” на силите за отдаване. А самата Вселена изцяло е построена от силите за получаване. И затова, развивайки се посредством обществото и при правилно взаимодействие с ближните, със своята лична сила за отдаване, се откъсваме от границите на нашата Вселена, намираме се от другата страна на точката на Големия взрив, поставил нейното начало, и се потапяме в другата материя, където получаващото и отдаващото желание се намират в наша власт. Тогава действително ще можем да станем съвършени, вечни, като самата всеобхващаща Природа.

И затова в сегашния момент трябва да виждаме особената точка на началото на промяната. Трябва да се порадваме, че най-накрая сме стигнали до това и не трябва повече да преследваме всевъзможни временни цели. Сега наистина стоим в предверието на вечното, безкрайното измерение, плътно приближено до нас.

Пожелавам на всички нас успешно да реализираме първите два раздела: образованието и възпитанието, т.е. вътрешното преобразяване. Нашият успех зависи само от това, ще бъдем ли сплотени един с друг, ще се организираме ли помежду си в големия колектив на цялото човечество или в групи, които го образуват, ще изградим ли топли взаимоотношения и ще напредваме ли, разкривайки онзи прекрасен етап, който ни предстои.

Уверен съм, че с всеки изминат ден все по-ясно ще виждаме колко е прекрасен нашият живот, към какви прекрасни промени пристъпваме. И само от нас зависи с какво темпо ще го изминем, толкова леки и приятни ще бъдат етапите на този път към раждането в новия свят, призван да допълни това, което имаме тук и сега.

От 20-та беседа за новия живот, 28.03.2012

[77039]

Мнение

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Въпрос:

Отговор: Това няма да послужи за нищо. За това можете да говорите само косвено, съвършено осреднено, че нито ти, нито аз, а всички ние преминаваме през такива състояния.

Във всичките страни за интегралното възпитание се казва, че в процес на преход от егоистическо състояние в алтруистическо започваме да разбираме, да усещаме и осъзнаваме, че има неща, които в действителност не възприемаме – нещо като ”бели петна”.

А всъщност те съществуват. Обкръжаващите могат да ги видят в нас, могат да разбират доколко ние не осъзнаваме, че съществуваме в това ”бяло петно”. Сякаш ме огрява огромен фенер, заслепяващ очите ми и аз нищо не виждам, а останалите добре виждат и мен, и останалите, които ме обкръжават.

Принципно, в човек винаги има такова състояние, но конкретно можем да разкажем за него само в съответствие на неговото ниво. Не можем веднага да го насочим към това ”бяло петно”, а можем косвено да го предвижим към това състояние, направлявайки го алтернативно. Но не направо – това няма нищо да даде, а тъкмо обратното, ще усложни състоянието.

Човек трябва да го осъзнае чрез другите, косвено, и да го преживее. Отначало той трябва да намери към това състояние необходимите чувства. Трябва да разбере, че някъде тук той не улавя нещо, че съществува нещо, което той не усеща, и че това трябва да го боли.

И когато това в него започне да го боли, той ще усеща разочарование, неразбиране, разсеяност, да вижда, че с другите нещо се случва, а той все още го няма, т.е. в него трябва да се възпламени завистта, ревността, гордостта. А то, ката правило, го заслепява и не му дава да види това.

Такива състояния имат всички. Те съпровождат човека до пълното му поправяне. Винаги!

Но трябва да разберем, че тъкмо тези ”бели петна” са онези състояния, които трябва да поправим. И всеки път това ”бяло петно”, като бяло кръгче от фенерче, трябва да ни води напред.

Затова групата и всички останали трябва по някакъв начин, със свои свойства, отношения, да ми рисуват усещането за онова, което не забелязвам в себе си, това ”бяло петно”, че тъкмо то ме заслепява: моята гордост, моят глупав егоизъм, моята ограниченост – и точно тук трябва да се издигна над себе си.

Това съвсем не е проста методика. Още ще говорим за нея и ще изясним какви могат да бъдат подходите и решенията към нея.

Трябва да помогнем на всеки човек и на цялото човечество да видят пред себе си това „бяло петно”, когато тази още не включена област на осъзнаването се явява твоето следващо стъпало, осъзнаване на злото, на доброто, т.е. когато след злото започне да се усеща доброто.

Но по принцип ”бялото петно” – това просто е нашият явен егоизъм, който не ни позволява да усетим, че се намираме в него. Смятаме, че всичко е правилно и нормално, и не се усещаме, че изглеждаме глупави, ограничени в очите на другите. Ако бяхме усетили това и нас би ни изгорило чувството за завист, ревност, гордост – то би ни накарало да излезем от егоизма.

Затова трябва много внимателно да опишем щадяща човека методика за разкриване на ”бялото петно”.

От беседата за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77355]

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата „Зоар“ и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2012

[77374]

Съобщение

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Въпрос:

Отговор: Имам предвид това, всеки от нас да живее постоянно грижейки се за другите.

Също както в групата, където започваме да работим по такъв тренировъчен план, в който всеки от нас желае да създаде за другите максимално комфортно състояние. Тоест трябва да разбирам другите хора, да ги усещам. Трябва всеки път да им изпращам съответстващи сигнали: вербални, физически, мислени и т.н.

Трябва да бъда във взаимно поръчителство с тях, когато всеки от нас обезпечава всички останали с такова отношение, усещане помежду си, че да съм уверен, че въздействайки им, получавам такова въздействие и върху себе си. И затова постоянно се повдигаме заедно над нашия егоизъм в обратните на него свойства.

Такава е взаимната работа – най-важната работа в групата.

След усвояване на тази методика, винаги ще усещаме нееднократни падения в егоизма, тежест, възникване на някакви пречки – до пълното поправяне, до пълния подем над егоизма.

Но във всички състояния вътре в групата и даже и извън – и вкъщи, и с другите – вече веднага ще превключвам на тази идея, на тази практика. И в крайна сметка, по такъв начин правилно ще взаимодействам с целия свят.

От беседи за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77260]

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че „любовта ще покрие всички престъпления“.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: „Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!“ Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]