Това се е превърнало в истински бизнес, и ние загубихме към него доверие. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства, само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо това, да отида при един лекар който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Аз, така го усещам.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците – са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно, или даже вредно, ако от това може да спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големия проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано, ние сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Аз чувам как хората казват: ”За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?” На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина, си взема кученце. Погледнете почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мене – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят, и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – към душевна топлина, към родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че ние не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Но сега стигнахме до ситуация, в която ние виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен сухата пресметливост, нужно е и отношение което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да работи. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мене, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Това е така, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя е започнала в най-суха форма – с пари и започва да расте като снежна топка, добавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата на семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарства все повече и повече, докато не достига до икономиката.

И докато тя не се добра до това ниво, най-отдалеченото от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да разнищваме този възел в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Въпрос:

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство -

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Въпрос:

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и така усеща, разчитайки на голям брой примери, колко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко няма избор и колко е добре да бъде в правилна връзка с другите. Това означава,че човек трябва да види какво печели и какво губи. Това е етап от убеждаването.

След това преминаваме към практическа работа с групи от хора. Те трябва да включват въпроси и отговори, игри, песни, филми – трябва да преведем човека през емоционалното възприятие на плюсовете и минусите на поръчителството и обединението, да му покажем, в истинската му форма, до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

Третият етап, трябва да използваме това, което се нарича „навикът става втора природа“ – вече говорихме за това в предишните беседи. Ако човек свикне да се съобразява с другите и да бъде свързан чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това му е изгодно, той пренася това към все повече и повече хора, докато достигне до едно състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Трябва да привлечем към сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледна точка на природата това, което се случва и какво ще се случи във всеки конкретен случай, както и един лекар, който казва: „Вие сте с такова заболяване и само това лекарство ще ви помогне. Но това лекарство е постижимо.“ Наистина е трудно, но човек е готов да се откаже от всичко за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човек във всичко. Мога да кажа на черното – бяло. Ако до мен стоят 20 души и в продължение на 20 часа ме убеждават, че то е бяло, аз ще започна да мисля, че е бяло. Мозъкът ми променя програмата и като резултат от външното убеждаване, аз започвам да виждам, че това е бяло! Това е практическо потвърждение.

Влиянието на обкръжението променя свойствата на човека, променя всичко, с което сме свикнали. Все пак, това е начинът, по който сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става около нас, на това са ни научили! И сега само трябва да разберем, че човек може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият стереотипите му, но ние не правим това, а само поправяме егоистичното му изкривяване, за да може, като отдава на другите, сам да се наслаждава.

В крайна сметка, той получава правилната егоистична печалба, а и как може да бъде иначе?! Грижат се за него, обещават му най-доброто, само че за това трябва да отстъпи, и какво от това? За всичко в живота трябва да платиш! Все пак, това не е чак толкова голяма отстъпка, понеже още щом човек започне да се отнася само с добро, с любов към другия, той започва да се наслаждава от това, което отдава.

Човек не трябва никога да чувства натиск и напрежение: „Нямам изход, аз ще се отнасям добре към теб, въпреки че това изисква от мен огромни душевни сили, вътрешни усилия…“ В никакъв случай! Трябва да създадем такива медии, такива външни въздействия върху човек, че той да се промени и на него изведнъж ще му стане по-леко! Той ще започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. Ще се намери в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре с него и той се отнася добре с тях!

Трябва да преминем от релсите на принудата в релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало принудително, а след това – по желание.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[68225]

Въпрос:

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш, на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, дали са ни това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащият ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по Книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Истинската любов се изгражда над ненавистта. Иначе тя не може да бъде усетена. И затова в нашия свят няма любов, тъй като става дума за човешка любов, а не за животинско привличане, което ми доставя егоистично удоволствие, без да имам реална основа.

Въпрос: Това ми напомня на мултипликационен филм, в който героите се озовават във въздуха над пропаст, но продължават да бягат още известно време, преди да погледнат надолу.

Отговор: Вярно, те откриват, че са увиснали над пропастта – и тогава падат. Точно това се случва днес и със света. Това е напълно адекватна илюстрация на кризата. Ето защо власт имащите се страхуват да погледнат надолу.

Въпрос: Как да се хвана за нещо в такава ситуация? Как да достигна до истинската любов?

Отговор: Всъщност аз съм малък човек, не усещам висшите материи, в създалата се ситуация само се обърквам. Какво да правя? Отговорът е прост – трябва ми група. Това е едновременно и диагноза на болестта, и лекарство.

От урока ”Предисловие към учението за десетте сфирот”, 31.01.2012

[68209]

Въпрос:

Отговор: Можете да се опитате самостоятелно или с помощта на психолог да разкриете своята същност. Просто да откриете себе си, така да се каже, да направите дисекция и да изложите своята същност пред себе си с всичките й свойства, желания и мисли.

Свойствата са ни дадени от природата, желанията се формират под влияние на обкръжаващата среда, а мислите се формират за да изпълним и реализираме тези желания, да достигнем желаното. Такива сме създадени.

Когато виждате пред себе си цялата картина на вашия психологичен вътрешен  свят, тогава можете да се отнасяте обективно към нея, сякаш това не сте вие, и можете да работите над самия себе си.

Ако при това се присъединявате към някаква особена цел, която искате и можете да постигнете и започвате правилно да работите с вашите вътрешни дадености, свойства, получени от родителите или от далечни прадеди, да работите с желанията, които сте получили от обкръжаващата среда в процеса на възпитание и с мисълта, как максимално да реализирате тези свойства и желания, ако виждате пред себе си някаква много сериозна, голяма, грандиозна цел – значи, вие можете обективно да започнете работа със своите дадености, за да постигнете тази цел.

Тази цел се поддържа от обществото около вас. Вие можете с помощта на обществото, с помощта на тяхната критика, одобрение, с помощта на тяхната поддръжка, получавайки от него сила, енергия, да започнете да работите с всичко това. И това общество постоянно ще ви показва вярната посока към целта, защото целта е вътре в самото общество – внедряването ви в това общество като органичен елемент.

В такъв случай вие се издигате над себе си и гледате на себе си отстрани – от страната на това общество, от страната на тази цел. И естествено, започвате правилно и обективно да се променяте, при това независимо, какво усещате в своите егоистични желания, мисли и свойства. Основната проверка е , че при това се интегрирате с обществото и още повече се доближавате до  целта си.

Ако това е така, на вас ви е напълно безразлично, какво правите със себе си. Това означава да се ”издигнете”.

Човек сам трябва да дойде до тази цел, до това ниво. Защото всеки от нас трябва осъзнато да постигне състоянието на интегрално взаимодействие с останалите, използвайки при това всичките вътрешни и външни ресурси на обкръжаващото общество и своето собствено. Но той трябва сам да се промени , а не само да популяризира тази методика.

От 7- та лекция за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68075]

Съобщение: За пръв път в историята на интернет бунтът и протестите започнаха в самата мрежа. Много уеб-сайтове прекратиха своята работа, потапяйки мрежата в „информационно затъмнение“.

Протестите са предизвикани от два законопроекта – Sopa и Pipa, подготвени от правителството на САЩ. Официално тези законопроекти са предназначени да преустановят пиратските продукти и да защитят авторското право на уеб-сайтовете извън границите на САЩ. При това, проектите вече са подложени на критиката на такива уважавани източници като Google, Wikipedia, Tumblr и Twitter. Членовете на интернет-съобществото са убедени, че тези закони ще задушат всички признаци на свобода и откритост в мрежата.

Единственото място в света, където винаги можеше да се намери безплатна и свободна информация, вече е под ударите на Американското правителство. Никой от тези, които са подготвяли този закон, дори не е помислил да се поинтересува от мнението на средностатистическите потребители.

Световната криза се добра и до мрежата, но ни се иска да вярваме, че прогресивната част от човечеството все още може да повлияе на хода на тази история.

Реплика: Има два пътя – цензура или възпитание. Цензурата не е поправяне. Ако не започнем да се поправяме, да се възпитаваме – мрежата, създадена от нас, ще ни „изяде“, защото представлява нашето собствено уродливо отражение. Необходимо е не ограничаване на мрежата, а възпитание на човечеството. Ето с какво трябва да се заеме мрежата! Ако някой извънземен влезе в нашия интернет и види какви сме – не бихме ли се засрамили от себе си…?

[67185]

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Въпрос:

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към „развод“, защото „развод“ между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив“, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

Въпрос:

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

Въпрос:

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предлога да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения, или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която в резултат е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме своето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от своя жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори, когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Ние сме привързани към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега, е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

До сега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то на него му става много неприятно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. Вследствие на това взаимно отблъскване произхожда процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малък и не разбиращ какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

От предаването „Нов живот“ – беседа 1, 27.12.2011

Въпрос:

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]