Entries in the '' Category

Движение, водещо до равновесие

Ако разберем историята на нашето развитие, неговата тенденция и осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това човекът да възстанови равновесието в нея, вместо да предизвиква обратния ефект, тогава ще знаем как трябва да се отнасяме към природата на нейното неживо, растително, животинско и най-вече на човешко, т.е. на социално ниво; как трябва да изградим нашето общество, така че то да влияе на цялата природа и да я доведе до хармония.

Когато започнем това движение, всичко около нас и вътре в нас веднага ще стане балансирано: здравето, психологията, физиологията на човека, отношенията със семейството, децата, околните, с държавата и света. И в същото време всички закони на света, включително екологията и климатът, ще се балансират.

Ще започнем да усещаме цялостното движение на природата – над материята, над времето и пространството. Днес дори физиците говорят за това по принцип: всичко зависи от всеки от нас, тоест от наблюдателя.

Ако променим наблюдателя, ако му дадем друго свойство, противоположно на омразата, т.е. любовта и той успее да управлява тези две свойства по средната линия, ще се издигне над нашата природа и ще започне да изпитва състояние на вечност, на съвършенство.

Тогава наистина ще разберем към какво ни тласка тази наша природа, защото нейният план е много по-висш от това, което собственият ни малък разум е в състояние да осъзнае. Ето до какво ще стигнем.

От беседата: „Телефонът звъни. Как да направя революция“

[308178]

Сънищата в нашия живот

Човек прекарва в сън една трета от живота си и през цялото това време сънува, въпреки че не помни повечето от сънищата.

Много митове и приказки са натрупани около сънищата, това явление е вълнувало човечеството през цялата му история. Да разшифроват сънищата са се опитвали древните римляни и гърци. Но досега този феномен остава загадка. И така, какво са сънищата? Откъде и за какво идват?

Сънищата са сериозна работа

За сънищата се говори и в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като някакви нереални видения.

Кабалистите казват, че в съня мозъкът обобщава цялата информация, която е получена през деня и това възприемаме като сънища. Тези данни, определени вибрации, възникващи в мозъка без връзка с реалната материя, получават специални форми и затова виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие от факта, че сънят, за разлика от реалността, няма материална основа. В него всичко се случва сякаш във въздуха, без връзка с нашите конкретни желания. Освен това в съня може да се проявят желанията, които бихме искали да реализираме, но не можем. А също и страховете, от които не можем да се освободим, всякакви фантазии, преживени приятни и неприятни преживявания.

Сред тях има и такива, за които бихме искали да забравим. Може би в реалния живот сме успели, но подсъзнателно те още живеят в нас. Следователно когато спим, откъсвайки се от реалния свят и когато обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се събуждат в нас и оживяват в съня.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за неговото вътрешно състояние, желания, мисли, всякакви планове, страхове, пречки. Когато е под хипноза, той може да се изследва и да се извлече много информация от него. В това състояние човек губи контрол над себе си и се отваря за изследване.

Има ли пророчески сънища?

Във всеки от нас има вече заложена програма за всичко, което ще се случи с него до края на този живот, а може би и по-нататък. И ако човек има специални способности, които му позволяват да види бъдещето, тогава той може да го предскаже. В реалния живот бъдещите състояния още не са се проявили, но можем да ги видим в сънищата.

В историята има такива пророци. Хората през вековете са ги използвали, но накрая обикновено са ги убивали заради нежелани прогнози. И не е случайно, че бъдещето е скрито от нас. Защото ако човек знае бъдещето си, той просто ще се самоубие, защото животът му би изгубил смисъл. Затова природата ни е лишила от способността да виждаме бъдещето.

С помощта на науката кабала имаме възможност да подобрим бъдещето си. Можем да се издигнем над програмираната ни съдба при условие, че се издигнем на нивото, където е съставена тази програма на бъдещето, можем да проникнем в този „компютър“, в правилната папка и да препрограмираме живота си.

Тогава ще можем сами да планираме предстоящите междинни етапи и да променим всички състояния, през които преминаваме, с изключение на последното. Крайното състояние се отнася до по-високото ниво, което не можем да постигнем сега.

Науката кабала ни обяснява, че това е най-доброто, съвършено състояние. И ако искаме да напреднем към него по добрия път, трябва да го изучим и от това да разберем как постепенно да реализираме това прекрасно бъдеще на всеки етап от нашето развитие.

Понеже започвайки от днес, аз вече мога да привлека към мен фрагменти от доброто бъдеще и да ги реализирам точно сега в живота си. С това се занимава науката кабала, като ни обучава как да реализираме нашето добро бъдеще.

Не можем без сън

Човек не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи той започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е в състояние да функционира без почивки за сън.

Факт е, че нямаме друга възможност да преминем от състояние в състояние, без да ги разделим със сън. Ако го обясним с термините на науката кабала, то състоянието на човека, духовното стъпало, на което той се намира се дели на две части: горна, която се нарича ГАР и долна, която се нарича ВАК.

В горната част човек е буден и действа активно, получава и отдава, обменя чувствена и интелектуална информация с обкръжението си. Но за да промени активното си състояние, има нужда от почивка за сън. И сънят е като най-долната част на стъпалото, ВАК, изчезването на светлината хохма.

Това е подобно на автомобил със стандартна скоростна кутия, която през цялото време трябва да преминава през неутралната предавка при прехода от първа скорост към втора и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална скорост, това е сънят.

Не е случайно, че хората спят по 8-10 часа в денонощието. Който спи по-малко от 6-7 часа вече се чувства зле. И това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънищата са материални явления, които се отнасят към нашия егоизъм.  В тях няма нищо духовно.

Въпреки това не може да се каже, че в съня си човека става като животно, той е просто спящ човек. И няма значение дали вижда сънищата си или не, главното е, че те преминават през него. Затова той се събужда готов за следващия ден. А по време на съня природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новата задача.

Мъже, жени или котки?

Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Приближаване до истината

Човек не може да оцени истинското си състояние и да определи дали е в състояние на духовен подем или обратното – в духовно падение.

Понеже той може и да чувства, че е в духовно падение, но всъщност с това Твореца иска да му покаже неговото истинско състояние, че без самонаслаждение той не е в състояние да направи нищо и веднага изпада в униние или дори в депресия или гняв, защото тялото му не получава достатъчно наслаждение от такъв живот.

Но всъщност това е духовен подем, тъй като човек по това време е по-близо до истината, отколкото преди, когато просто се е чувствал добре като дете на този свят.

Затова е казано: увеличаващият разума увеличава скръбта. И обратното, когато той мисли, че е в духовно извисяване, може би е във фалшиво състояние на обикновено самонаслаждение и самодоволство.

И само този, който чувства Твореца и единствено неговата власт над всички създания, може правилно да оцени състоянието, в което се намира.

Изхождайки от казаното по-горе не е трудно да се разбере, че колкото повече човек се движи напред, работейки над себе си в опити да поправи собствения си егоизъм, колкото повече усилия полага, толкова повече с всеки опит, с всеки изминал ден, с всяка премината страница, се разочарова от възможността да постигне нещо.

И колкото повече се отчайва в опитите си, толкова повече са неговите претенции към Твореца с искане да го спаси от тази черна бездна (затвора на желанията на собственото тяло), в която усеща, че се намира.

И това се случва до момента, когато опитвайки всичките си възможности, правейки всичко, което е по силите му, човек не се убеди, че не е в състояние да си помогне, че само Твореца, единственият, който създава всички тези препятствия, може да направи така, че човека да бъде принуден да се обърне към него за помощ, да иска да намери връзка с него.

И затова молбата трябва да дойде от дълбините на сърцето, което е невъзможно, докато човек не премине през всичките си възможности и не се убеди, че е безсилен. Едва тогава той е способен на молба, идваща от дълбините на цялото му същество, която се е превърнала в единственото му желание, тъй като е убеден, че само чудо свише може да го спаси от най-големия враг – собственото „аз“. Само на такава молитва отговаря Твореца и заменя егоистичното сърце с духовно, „каменното сърце с живо сърце“.

И докато Твореца не го поправи, колкото повече напредва човека, толкова по-лош става в собствените си очи и усещания. Но всъщност той винаги е бил такъв! Просто вече разбирайки до известна степен свойствата на духовните светове, той все повече чувства колко е противоположен на тях в своите желания.

Но ако човек, въпреки чувството на умора и безнадеждност в опитите си да се справи със собствени сили със своето тяло, както и след като е направил всички изчисления и не вижда изход от собственото си състояние, все пак може с усилията на разума, с осъзнаването на истинската причина за тези чувства, да създаде в себе си оптимистично и радостно настроение, свидетелстващо за това, че той вярва в справедливостта именно на такова устройство на света и в добрината на Твореца, то с това той става духовно подходящ за възприемане на светлината на Твореца, тъй като изгражда своето отношение към случващото се над чувствата на егоистичния разум.

И в живота на духовно напредващия няма по-ценен момент от този, в който той усеща, че е изчерпал всичките си сили, като е направил всичко, което може да си представи и не е постигнал това, което желае. Защото само в този миг е в състояние искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си, защото окончателно се е убедил, че всичките му усилия вече няма да му помогнат с нищо.

Но преди да изчерпи изцяло силите си в търсенето на изход от своето състояние, той все още е сигурен, че има възможност сам да постигне желаното и не може да излъже себе си, и искрено да се моли за спасение. Тъй като егоизмът изпреварва мислите му и го убеждава, че трябва да укрепва усилията си.

Следователно, омаловажавайки собственото си „аз“, човек просто се привежда в съответствие с истинското състояние на света, в който не съществува нищо, освен волята на единственият Творец. Но ако човек не е стигнал в своите усещания до такова състояние, той няма право да действа така, сякаш в света съществува само Твореца и да стои със скръстени ръце.

Следователно е възможно да стигне до усещането, че в света няма никой, освен Твореца единствено след упорита работа и развитие на съответните стремежи в себе си. И само достигайки във всички свои усещания до явно сливане с Твореца, тоест издигайки се до нивото на света Ацилиут, човек постига единствеността на Твореца и тогава, разбира се, действа в съответствие с тази истинска реалност.

Преди да достигне това състояние, той е длъжен да действа в съответствие с нивото, на което се намира, а не с това, което може само да си представи в своите фантазии и мечти.

Истинската работа над себе си в такова състояние трябва да бъде съчетана с вяра в собствените сили в началото на работата и с факта, че постигнатото в резултат на неговите усилия би било постигнато и без тях, тъй като от самото начало цялата вселена се развива според плана на Твореца, неговия план на сътворението. Но човек трябва да мисли по този начин само след като е изпълнил всичко, което е зависело от него.

Освободи ни!

Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: „Как да се освободим от нашите привързаности?“ Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: „Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?“ “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. „Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите „вериги“. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях“, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с „вериги“ към тази „колона“. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под „колона“?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: „Освободи ни!“ И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]