Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment →