Въпрос: Генът е единица за наследственост в живия организъм, а геномът е съвкупността от цялата ДНК, която носи цялата информация за живия организъм. Какво представлява геномът на душата?

Отговор: Нашият свят се състои от всякакви физически сили, работещи по такъв начин, че всяка иска да доминира над другата. Мрежата от тези сили, преплетени на ниво нежива, растителна, животинска и дори човешка природа, тоест мислите и чувствата, е егоистична, в която всяка иска да подчини другите.

А има сили, които действат в обратен ред, само че ние не ги забелязваме, не ги виждаме, не ги усещаме. Те действат в обратна посока и са готови не да се състезават помежду си, а да спазват определени взаимодействия, да си помагат. Ние обикновено наричаме тези сили духовни, защото не наблюдаваме такива сили в материалния свят.

Ние виждаме плюс и минус, но това са материални сили. Но отношенията между хората могат да бъдат положителни и отрицателни.

Нашият свят е съвкупност от отрицателни сили, защото го възприемаме по този начин. А ако поискаме да усетим неговата втора, положителна половина, тоест, положителните отношения на силите и мислите един към друг, тогава би трябвало да се променим.

Науката кабала обяснява как да се променим, за да започнем да чувстваме положителните сили, тоест силите на доброто, правилното отношение един към друг, обединението на един с друг. Това е целта на изследванията в кабала: как го правим, изучаваме, как достигаме до това и се развиваме в него.

[300360]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Дебатът на учените какво ни очаква – глобално затопляне или не по-малко захлаждане – не само че не отслабва, но и набира сила.

Проучване след проучване дават противоречиви резултати, оставайки без отговор въпроса: къде в крайна сметка трябва да се преместим, на север или на юг?

Затопляне или захлаждане?

Както знаем, вулканичните изригвания са придружени от отделянето на горещи газове в атмосферата, които я нагряват. Но в същото време огромно количество пепел попада в атмосферата, което блокира преминаването на слънчевите лъчи. В резултат на това планетата се охлажда. А моделирането на климата въз основа на вулканичната дейност не дава еднозначен отговор дали вулканите затоплят Земята или я охлаждат.

Не е ясно и как влияе на климата замърсяването на атмосферата с вредни промишлени емисии. Няма съмнение, че мръсният въздух е вреден. Но изследване, проведено от Националната океанска и атмосферна  администрация на САЩ, дава много интересни резултати.

През последните две десетилетия в Европа и САЩ броят на замърсяващите частици и капчици е намалял с 50%. И това е довело до увеличаване с 33% на броя на бурите в Атлантическия океан. А в Тихоокеанския регион се случило обратното. Поради аерозолното замърсяване на въздуха в Китай и Индия, в Тихия океан има по-малко урагани.

Как да се справим с климатичните промени? Да пречистим въздуха и да загреем планетата или да продължаваме да замърсяваме атмосферата, за да охладим Земята? Или може все пак да се опитаме по някакъв начин да пречистим атмосферата, съкращавайки емисиите на въглероден диоксид, но по такъв начин, че да не предизвикаме глобално затопляне?

Всички тези въпроси изглеждат неразрешими, но само защото са зададени неправилно. Задавайки ги се опитваме да „лекуваме“ симптомите, а не болестта. Но както това не работи в медицината, така не работи и с климата.

Какво казва науката кабала

Науката кабала казва, че основната „болест“, която предизвиква тези проблеми, е поведението на човека. Опитвайки се да получим максимална полза, ние безпощадно експлоатираме природните ресурси. Съревновавайки се кой ще може да експлоатира планетата по-ефективно и по-бързо, напълно игнорираме факта, че с това режем клона, на който седим.

За да излезе от климатичната криза, човечеството трябва да проведе дискусия на кръгла маса и съвместно да приоритизира дейността си. Заедно да решим от какво има и от какво няма нужда всеки човек и да осигурим на  всеки само необходимото за нормалното съществуване .

Трябва да се научим да живеем така, както живее цялата природа. Нещо повече, да се научим сами, по собствено желание. Защото ако природата  започне да ни учи, което вече на практика започна да прави със зачестилите земетресения, цунами, масови пожари, урагани и така нататък, обучението ще бъде много болезнено за нас.

Основната ни грешка

Основната ни грешка при решаването на глобалните проблеми, включително и на проблемите с климата е, че се опитваме да намерим решение поотделно. Отнасяме се към проблема като към частен. Но днес няма нито един проблем, който да не засяга целия свят.

Вижте недостига на храна в целия свят, предизвикан от войната в Украйна. Вижте глобалните прекъсвания на доставките на стоки поради факта, че товарен кораб е преградил Суецкия канал. Ръстът на инфлацията в развитите страни предизвиква скок на цените в целия свят. Появяването на вирус в една страна и мигновеното му разпространение във всички страни. Намаляването на производството на компютърни чипове в Тайван води до спиране на фабриките за електроника в целия свят. Този списък може да продължи много дълго.

Нито един от тези проблеми не можем да решим, защото всеки се опитва да  спаси себе си, вместо да се опитва да спаси всички.

Обаче ако започнем да мислим заедно, ще намерим решение на всичките си проблеми. Защото това не са климатични проблеми, епидемии или инфлация, а са проблеми на връзката между нас.

Ако в общуването си престанем да се използваме егоистично и започнем да се отнасяме към другия с братска любов, колкото и високопарно да звучи, ще открием, че нямаме никакви проблеми.

Ще можем максимално да съкратим производството и пак ще имаме достатъчно от всичко, за да задоволим потребностите на всеки. Ако спрем да се конкурираме, няма да има причина да разрушаваме планетата. Ще можем да намалим емисиите въглероден диоксид, отпадъците и да намалим аерозолното замърсяване на атмосферата без да се страхуваме, че това ще доведе до глобално затопляне или охлаждане.

Единна система и единен закон

Науката кабала казва, че цялата природа е единна, интегрална система. И нейният единен закон гласи, че всички нейни системи трябва да бъдат в равновесие.

А ние, човечеството, сме главната част от тази система, И затова именно от нас зависят всички нейни останали части: нежива, растителна и животинска.

Всички тези части функционират, ръководени от предварително зададена програма на ниво инстинкти. Само човека има свобода на волята да се отнася към другите по собствен избор. А както виждаме, този избор е направен неправилно. И системата реагира строго на внесеното несъответствие.

Ако спрем да внасяме дисбаланс в системата, тя няма да има нужда да ни подтиква към поправяне със своите катаклизми.

Ето защо не трябва да се тревожим за намаляване на замърсяването, а за подобряване на нашите взаимоотношения. Ако установим добри връзки  в целия свят, всички проблеми ще изчезнат, сякаш никога не са съществували.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - No Comments→