Учените предупреждават: очаква ни глад

Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed