Как се самозалъгваме

В психологията съществува понятието вътрешен диалог със себе си. В същото време някои смятат, че разговорът със себе си  е нещо като полезна процедура, в която може да изясним някои важни неща за себе си. А други мислят, че вътрешният диалог е отклонение и дори признак за лудост.

Кое е повече в разговора със себе си – позлата или вредата?

Ако отхвърлим наистина патологичните случаи, разговорът със себе си не е нищо друго, освен самозаблуда. Аз винаги съм вътре в егоизма си, затова оценявам всичко само от неговата позиция и не мога да направя друго.

Аз лъжа също и себе си. Културата и възпитанието,  получени от моето обкръжение, по същество са фалшиви ценности. Заради тях се отнасям към себе си като към враг, защото другите през цялото време ме учат как трябва да изглеждам.

Защо ми е диета? Защо трябва да изглеждам красиво? Защо правя усилия в работата? За да умират другите от завист, защото имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?

Кой съм всъщност?
Използвам целия си живот, за да служа на другите. През цялото време се самозалъгвам, защото не знам какво наистина е добро за мен. Живея по чужди заповеди, вместо да разбера за какво трябва да живея и да се насоча към истинската цел на моя живот, наистина важна и скъпа, която ще изпълни сърцето и желанията. В противен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е реализирал и половината от своите желания.

На практика животът, който живея, не е моят живот. Другите си играят с мен от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Всъщност аз съм просто техен роб. Дори сам със себе си съм принуден да служа на тези ценности, да изпълнявам тези закони и указания, които другите са вградили в мен.

В същото време дори не зная кой съм всъщност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предишните поколения, от родителите, училището и те са създали в мен лъжлива личност. И всъщност не знам кой съм аз.

Всички желания, които усещам, са на така нареченото животинско ниво, те обслужват само животинското ми тяло. Дори стремежът към богатство, власт и знания е предназначен, в крайна сметка да осигури комфортно съществуване на тялото ми. Не чувствам в себе си желания от нивото Човек, защото не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да извършва определени действия.

При такива условия мога ли да имам връзка с истинското си Аз? Разбира се, че не. Въпреки че във всеки човек тази точка съществува. Но тя е скрита под слой от нагласи, получени от другите. Нагласи, които ме карат да разбирам отношенията с други хора, докато аз все още не съм разбрал себе си.

Раждането на Човека

 В резултат на това през цялото време се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да забравят, те се обръщат към наркотиците, влизат „в обувките на Сатаната“, опитват се да се задържат на повърхността, но нима някой от тях наистина е доволен от живота си?

Милиард фанатици искат да поробят целия свят, милиард други искат да го унищожат с война, а трети милиард искат да подчинят всички с помощта на парите. До какво ще ни доведе това, ако не осъзнаем злото в нас, което ни заставя да извършваме всички ужаси, които виждаме днес в света и не започнем да търсим в себе си Човека?

Разбира се, няма да е лесно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее само неговият зародиш, така наречената малка точка в сърцето. Човекът се появява само при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение въпреки омразата, завистта, желание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто трябва да се отърсим от тази повърхностна обвивка.

И тогава съединяването на нашите сърца ще създаде съвсем различна реалност. Истинска, а не лъжлива, рисувана днес от нашето зло начало, от нашия егоизъм.

 

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: