Последната война

Съвременната война е нещо повече от конфронтация между настоящите геополитически интереси на различните държави. На великия повратен момент, на прелома на епохите, тя предвещава, че връзката вече е по-силна от разединението.

Хората страдат и загиват, в новините проблясват градове, лидери, резюмета. Виждаме как се разрушават цветущи страни, как различни сили се опитват да играят своята игра, но зад тях, през тях вече прозира онази обща сила, общата, неразривна мрежа, в която се е превърнало човечеството. Докато частите на цялото се борят за власт, цялото претендира за правата си и изисква единство, каквото все още не сме познали.

Силата като слабост

В съвременния свят има все по-малко възможности да властват със сила един над друг, потискайки съпротивата с наказателни методи. Още малко и ще видим как притежаването на власт преминава в безкръвната сфера на икономически, политически, идеологически отношения. Това ще се случи не защото сме станали по-добри, а защото сме станали по-зрели. Детето взема чуждата играчка без да се замисля за последствията, но с времето се учи да преговаря. Вярно е, че е възможно да се преговаря също и от позицията на сила и слабост, но самото отхвърляне на насилствените методи вече е голяма крачка напред.

Но понякога е много трудно да се направи тази крачка. Понякога изглежда, че е много по-лесно да заграбиш, като в добрите стари времена …

Но скоро светът ще се убеди, че във военните конфликти вече няма                                                                                                                                                                                                                                победители, че съвременните противоречия не се решават със замах, с физически посегателства. Вместо това се изисква системен подход, което означава, че без значение колко си строг, ти си само част от цялостната система и твоите лични интереси могат да бъдат осигурени само с общо съгласие.

Доближихме се до необходимостта от изучаване на тази интегрална наука. От днес и нататък мирът не може да бъде постигнат с война. Самото понятие война се трансформира: кървавите битки по бойните полета отстъпват място на борба за умове, за мироглед, за начин на живот. И тук нищо няма да постигнеш с оръжие. Традиционното завземане на държава от държава, народ от народ е нещо от миналото. Меката сила побеждава твърдата сила.

И в бъдеще ще видим как някогашната твърда власт на човека над човека започва да умира. Хората се раждат не за егоистична принуда, а за взаимодействие, взаимно напълване, взаимно издигане. Вчера това беше немислимо, утре ще стане очевидно.

Ще видим, че светът, истинският свят е правилно сглобена, интегрална мозайка от всички части, тяхната общност, тяхното единство. Но по пътя към него стои човешкият егоизъм, принуждаващ ни да се отдадем на всякакви сериозни, внушителни борби, разделящи държави, народи, семейства, потапяйки ни в бездната на войните. И ако трябва да воюваме, то трябва да воюваме с него – с този вътрешен враг, който не ни позволява да действаме заедно, като едно цяло. Победата над него ще бъде победа за всички.

Така започва основната битка на човечеството – войната за единство.

Вътрешен фронт

Днес всичко в света се гради върху личен интерес, върху изгода за сметка на другите, върху насаждане на своята правота, на собствената воля. Но детството свършва. Всъщност вече свърши. Характеристиките на общата система стават все по-ясни, обратната връзка става все по-широка и по-взискателна, а старият ни локален подход е в противоречие с глобалната реалност. Една част от цялото не може произволно да властва над друга. Това се отразява негативно на всички и води до тотален крах.

И затова всички и всеки ще трябва да отстъпи, да смекчи своите претенции, да обуздае егоизма си така, че една качествено различна сила – силата на единството, неподвластна на никого поотделно – да ни помири и свърже с добри връзки. Това е същността на новата ера, тя принадлежи на всички.

И затова в съвременната война няма смисъл да се търсят добри и лоши, победители и губещи. Необходимо е само бързо да се извлекат поуките от тази трагедия: тя показва недостатък в човешката природа, който е дошло времето да се поправи. Колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще свърши кошмарът.

В продължение на хиляди години силата на армиите и успехите на бойното поле изковаваха мощ и власт за победителите. В резултат на това сме узрели толкова много, че вече сме способни да преминем от груба сила към смисъл, към същности, към категории взаимоотношения в общата мрежа. Погледнете новото поколение: купува все по-малко за статут, за потребителски обещания и все повече оценява това, което дава връзката с другите. Именно това се крие зад безкрайната и неумела досега онлайн комуникация. Посоката на развитие се промени: това, което е играчка за възрастните, е живот за младите хора.

Светът се впуска в своята последна битка – глобална война с егоизма за добра връзка и единство. И войните, които се водят в света днес, ще бъдат наистина мащабни. Те ще променят отношението на хората към живота, към действителността, един към друг. Подчинявайки се на този импулс, ние ще започнем да изграждаме отново скалата на нашите ценности така, че да съответства на единната система, която съчетава хармонично всички наши противоположности. Всъщност самата тяхна вечна борба ни води до необходимостта от единство – такова единство, в което ще бъде добре за всички.

В крайна сметка ясно виждаме горчивия пример: невъзможно е да се воюва както преди, това е безсмислено, самоубийствено. Не става, вече сме различни. Разбира се, не можем да променим собствената си същност за една нощ, но в нас се забелязва друг вид егоизъм – ферментирал, неволно израстващ от себе си. Ще мине известно време и ще гледаме на света по различен начин, напипвайки все повече и повече истинските форми на връзка в него.

И ако по този път също се наложи да воюваме, изобщо няма да е така – без да убиваме, без да довършваме, без да превръщаме в прах, без омраза, не заради унищожение или поробване. По различен начин: сякаш всеки води своята партия, но за да се слее в крайна сметка в общата партитура. А диригент ще бъде нашето единство, нашият общ стремеж към него.

С една дума, бъдещите сражения ще преминат на вътрешния фронт, в разума и чувствата и постепенно ще станат съзидателни. В крайна сметка мъдростта се умножава именно заради разнообразието от възгледи и мнения, когато всеки се стреми не към себеутвърждаване, а към истината.

Главният въпрос

За да достигнем това ниво, първо трябва да започнем да се ценим един друг, да ценя другите, които не са като мен, осъзнавайки, че ще извлечем реална полза не от раздора, а от сближаването над разногласията. Истината не е с някого, не в част от цялото, а само в положителна връзка между нас – като цяло. И за да стигне до тази истина, всеки трябва да се издигне над себе си.

Да се ​​надяваме, че човечеството ще разгледа този път. Властта на силата вече е отминал етап. Време е за взаимодействие. Вместо да унищожаваме чуждото, трябва да пренесем споровете на по-високо ниво, към източника на всички конфликти. Стигайки до корена, до изконния, егоистичен антагонизъм между нас, заложен в човешката природа, ще разберем, че егоизмът е нашият общ враг. След като се постави диагнозата, лечението може да започне.

И затова основният въпрос сега, основната тенденция, основната задача е: какво да правим със себе си? Как да установим мир (шалом), който ще се превърне във взаимно изпълнение (ашлама) на всички противоположности?

Тук ще ни помогне методиката на интегралното обединение, подготвена от кабалистите.

Да, предстоят още много трудности, пречки и неразбиране. И все пак не трябва пасивно да чакаме подходящия момент, за да преминем към други коловози, към друга парадигма на развитие. Удобният момент никога няма да настъпи. Постоянно нещо ще ни пречи, разсейва, отрича, опровергава, отлага новата ера .

Всъщност тя вече е тук, но ние не отговаряме на нейния дух и от това са всичките ни проблеми! Затова се опитах да нахвърлям щрихите, да очертая контурите на бъдещето, което е пред нас. То вече се е родило, вече проблясва напред, а грозните отблясъци на една изчерпана епоха само нюансират и подчертават идването му.

[295335]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: