Как да се научим да управляваме времето си

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: