Entries in the '' Category

Четвърта ваксинация

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Как да се научим да управляваме времето си

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Мозъкът е връзка с разума на Вселената

Въпрос: Изследвайки човешкия мозък, учените се опитали да намерят там механизъм, който контролира човек и използва всички възможности на мозъка. Но така и не намерили отговор. Може би са търсили на грешното място?

Отговор: Разбира се, на грешното. Нашият мозък е много сериозна предавателна връзка както между нас, така и между всеки един от нас и външния разум на Вселената.

Реално всички души са свързани в много сложна мрежа от взаимно общуване, nе само хората и не просто на нивото на нашия свят по количеството на неговата информация, а на ниво на много по-дълбока и по-обемна информационна връзка.

Затова да се говори, че бихме могли да открием в човекa източниците на неговите действия, мисли, чувства, решения, желания, всичко, което му се случва, е напълно погрешно. Всички тези невидими, незабележими връзки минават през нас, през милиарди други души и тела и се връщат отново. Това е огромен общ цял организъм, когото не познаваме и не усещаме.

Но кабалистите го усещат. Те  се намират в пълно постигане на работата на този организъм. Нарича се сияние на Шхина, сияние на цялата Вселена, общо желание и обща мисъл, където цялото човечество се обединява в стремежи и мисли на най-високо ниво в поправеното си състояние заедно с Твореца.
И в крайна сметка това трябва да  постигне всеки човек. И тогава ще знаем това, което са искали да разберат учените. В противен случай никога няма да имаме пълна информация.

Въпрос: Можем ли да кажем, че изучавайки мозъка, учените търсят корена на нашия произход?

Отговор: Да. Но в мозъка като цяло няма нищо. Мозъкът е много малък приемник на информация. По принцип работата на всяка клетка в тялото се определя от организма, но за да знае клетката какво изисква тялото от нея, в нея има малко устройство, което я адаптира към общия организъм. И това е нашият мозък.

 [291223]

Откажете се от лошия навик да бъдете нещастни

Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си.

Попитах я кое е основното чувство, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.

И тя отговори: „Между тях усещах любовта. Въпреки че през цялото време крещяха и изясняваха нещо помежду си, но всичко беше само за да пробудят любов. И започнах да разкривам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята…“

Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов. И се оказва абсолютно права.

Любовта не се купува с пари
Тук обаче имаме огромен проблем. Любовта съществува в природата, но как да я постигнем между нас? И ако не любов, то поне добри отношения, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е възможно да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, но не и любов. За пари можем да получим вежливо отношение, почит, но любовта е абсолютно особено чувство, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки чувства.

Доброто отношение възниква между хората, когато се нуждаят един от друг и с общо съгласие се използват взаимно заради постигането на някакви цели. При това между тях може да възникне и взаимно доверие. Но ако на някой от тях му струва да плати повече или да даде по-голямо напълване и наслаждение, всяко доверие и преданост могат моментално да изчезнат. В живота има много такива примери.

И това наше поведение в крайна сметка доведе до факта, че заставаме един срещу друг с ядрени бомби зад гърба си. А в космоса кръжат спътници, пълни с оръжия, готови да бъдат използвани при първа заповед. Дори не говоря за конвенционалните оръжия. Добавете към това международния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички основания сериозно да се тревожим за живота си.

Докато животът не е свършил
Картината обаче няма да изглежда толкова мрачна, ако разберем причините за появата ѝ. Приближихме се до ръба на пропастта, за да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме друг избор, освен да променим отношенията си от омраза към любов.

И това вече не е някакъв частен проблем, който може да бъде отхвърлен. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, породени от омразата. Все по-нарастващата пропаст между богатите и бедните рано или късно ще доведе до това, че бедните ще излязат на улицата и ще започнат да мачкат богатите, като същевременно ще разрушат и самата държава.

И няма значение колко пари и хранителни резерви имат в запас държавите. С липсата на ангажираност, която съществува между нас, имаме свят, в който половината просто умират от глад, а другата половина изхвърлят повече продукти, отколкото са необходими, за да нахранят първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Ето защо днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противен случай животът на Земята ще свърши.

Седем милиарда чаши чай
Но ако това е общ закон за съществуване на човечеството, как да започнем да живеем според него? За да го направя, трябва да се чувствам свързан с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, но вътре в мен трябва да имам усещането, че сме заедно и се грижа за всеки като за себе си.

Наливам си чаша чай и се тревожа, дали всички останали също имат. До  такава степен, че ако другите нямат колкото искат, да не взема и за себе си. Като майка, която докато не нахрани детето си и не се убеди, че е сито, здраво и доволно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в състояние да мисли за себе си, докато то има нужда от нещо. Нужно да се научим как да преминем от нашия пълен егоизъм към това противоположно състояние.

Колко много добро можем да направим заедно
Виждаме, че живеем в специална епоха. Никога досега в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са изисквали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с нарастващия си егоизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си.

И сега, за първи път в историята, трябва да приспособим себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което ще ни научи да мислим един за друг и да бъдем „добри деца“, както в детската градина. Защото без това, нашата „градина“ вече не може да съществува.

Ако се обърнем към специалисти: социолози, психолози, те ще кажат, че трябва да започнем с малки групи. В тях да се провеждат разговори, обучения, съвместни мероприятия, за да видят хората колко е добре да бъдат заедно, колко печели човек, ако около него има грижовни хора. Колко много добро можем да направим заедно: да се отпуснем, да прекарваме приятно времето си, да се подкрепяме взаимно.

Благодарение на взаимното участие, на добрата връзка между нас, можем да се освободим от много проблеми и грижи. Ще изградим друга промишленост, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме съвременния технологичен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развитие. Сега заемайки се с вътрешното развитие, ще изградим нов свят между нас – вътрешен.

Там ще има нови технологии, всякакви иновации и всички ще бъдат в отношенията между нас. Ще видим, че в тези добри, мили отношения се открива цял свят, изпълнен с най-различни усещания. И за такъв контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за комуникация. Ще бъдем свързани на чувствено ниво. До такава степен, че ще започнем да се усещаме един друг както майка дете.

В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще постигнем взаимно участие и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудол и много други, че любовта е наистина всеобщ, световен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата любов, която царува в природата.

Пандемия. Втора серия: „Омикрон“

Това се случи по-скоро, отколкото очаквахме. Преди дни се появи нов щам на коронавируса, наречен „омикрон“, който заплашва да се разпространява с още по-голяма скорост.

А големият брой мутации, открити в този вирус, предизвиква загриженост за ефективността на съществуващите ваксини. Държавите една по една започнаха да затварят границите си и да въвеждат отново карантинни ограничения.

Това не ме изненадва, защото от първия ден, когато беше обявена епидемията от коронавирус знаех, че няма да свърши бързо. Защото водим битка с природата, действайки против нейните закони.

Природата иска да ни види всички свързани в една система, в която имаме усещане един за друг, сближаване. Тя очаква от нас да подкрепим вътрешната сила на тази система – единствената съществуваща сила, която действа, придвижвайки нашето развитие към все по-силно обединение.

Но ние сме в съвсем различно състояние. Не смятаме, че имаме нужда от обединение и единство и че трябва да използваме всички наши сили, ум, чувствителност и научни знания за благото на общата система, за да укрепим единството на природата.

Затова всичко, построено от нас се проявява под форма, която разделя природата и обществото, и все повече ожесточава битката, както между всички части на обществото, така и между обществото с цялата природа. И тъй като се намесваме в нея и я разкъсваме на парчета, получаваме реакцията ѝ под формата на вулканични изригвания, цунами, включително до най-опасни вируси.

Всички явления се проявяват поради липсата на равновесие между частите на природата. И усилията на човека вместо да компенсират тази липса на равновесие, го изострят до крайност. Затова не е изненадващо случващото се в наши дни, когато според науката кабала навлизаме в епохата на така нареченото „последно поколение“.

Това е отговорът на природата на нашите действия, които все повече ни отдалечават от целта, която е общо обединение в един човек с едно сърце. В крайна сметка точно това е заложено в основата на природата. И колкото и наивно да звучи, но природата ще изисква от нас да изпълним това условия, понеже цялата природа е интегрална и глобална. И ако се развиваме в противоположната посока, ни очакват нейните удари.

Това не означава, че природата ни наказва. Въпреки, че Баал Сулам пише, че природата ще ни потърси като строг съдия.  С тези удари тя само се опитва да ни върне към равновесието. Да се надяваме, че това ще помогне.

Въпреки, че засега не виждам правилна реакция на ударите на природата, тоест по-голямо обединение и сплотяване на обществото, построено върху взаимна помощ.

Вместо да действаме за поправяне на обществото и да се стремим към състояние на един човек с едно сърце, особено сега, в последния етап от развитието на човечеството, когато трябва да постигнем съвършено обединение, ние все повече и повече се разделяме. И съответно получаваме отрицателна реакция от природата на нашите неправилни действия.

Преди тя не реагираше толкова чувствително на нашите нарушения: на войните и престъпленията. Защото те бяха в друга епоха, на неразвито общество и затова не усещахме реакцията на природата. Но сега чувстваме на всички нива: неживо, растително, животинско и между хората ужасни негативни реакции, застрашаващи съществуването ни на земното кълбо.

И тази реакция само ще се засилва и засилва. Епидемията от коронавирус няма да свърши, освен ако не се появи друг, още по-болезнен проблем. Защото не правим правилни изводи.

Новият щам ще се разпространява още по-бързо от всички предишни. И това е естествено. Ако детето не слуша, родителят първо го убеждава, след това го наказва, като леко го пошляпва, а ако и това не помага, бащата трябва да вземе колана, за да може синът най-накрая да го послуша. Бащата трябва да възпитава сина си, за да не стане престъпник.

И природата ни възпитава така. Тя е глобална и интегрална и изисква от нас съзнателно, научно обосновано и рационално да изпълняваме правилото за интегрална връзка между всички. Природата иска ние сами да изградим тези системи в човешкото общество.

Неживата природа, растенията и животните инстинктивно, естествено спазват това правило, докато човекът не се намеси в поведението им и не го разруши. Но когато човекът се поправи, обединявайки се с цялото човечество, всички останали форми на природата също ще стигнат до равновесие и светът ще се успокои. Не само ние, но и цялата Вселена изведнъж ще се успокои.

От беседа с журналистите, 28.11.2021 г.

[290453]