Детето капризничи. Позната картина. Майката го уговаря, обещава да му купи играчка, ядосва се и заплашва, но нищо не помага. Всички увещания минават покрай ушите на детето.

Обаче, ако непознат му направи забележка, то веднага се успокоява. Започва да се срамува. Защото усеща, че в очите на непознатия не може да се оправдае за поведението си. А мама е негова и с нея винаги ще се споразумее.

Истина е, че с дете до три години ситуацията е различна. Като правило, малките деца чувстват пълна зависимост от майката, затова я слушат и почти не реагират на другите.

Как да намерите правилните методи за въздействие върху ненагледното си чедо?

Бащата
Често, обезсилена от борбата с непослушното дете, майката въвежда в битката „тежката артилерия“: – бащата! „Чакай! Когато се прибере баща ти, всичко ще му разкажа!“ В този случай детето понякога се успокоява, а понякога не. Всичко зависи от степента, в който счита баща си за „непреодолима сила“.

Обаче, е много желателно детето да не прави разлика между бащата и майката. Не трябва единият родител да олицетворявай съда, а другият милосърдието. В идеалният случай те трябва да бъдат единна система „баща и майка“. С други думи, трябва да имат единен възглед за възпитанието, единно мнение и еднакви думи. Иначе детето бързо ще разбере, че може да лавира между родителите: баща ми не позволява, ще отида при мама и тя ще позволи.

Родителите трябва да въздействат на детето не поотделно, а заедно. Бащата не трябва да бъде полицай, а майката да бъде безсилна. В противен случай детето бързо ще се научи да ги върти както пожелае. По отношение на възпитанието бащата и майката трябва да бъдат единодушни.

Разбира се, докато децата са малки, майката се занимава повече с тях, но бащата винаги трябва да бъде в полезрението им, зад майката и близо до нея. А с порастването на децата важността на майката намалява и на детето все повече и повече влияят двамата родители.

Най-страшното наказание

Какво да правим, ако детето не слуша нито бащата, нито майката? Не действат нито уговорките, нито задушевните разговори, нито виковете. Нервите са опънати, вече изхабени, а на детето не му пука.

В тази ситуация наказанието няма да помогне. Наказание може да бъде само срамът пред околните. Като цяло, срамът е много мощно средство и ако го използваме правилно, можем да поправим всякакво поведение на човека. Понеже чувството на срам е присъщо на всеки, тъй като всеки зависи от мнението на обществото за него.

За да не чувства срам, човекът се старае да изглежда по-умен, по-силен, по-съдържателен, дори по-голям престъпник. Неговото Аз изисква задължително да се откроява с нещо. Тогава, ако не в обществото, то поне в най-близкия му социален кръг, ще го уважават.

Това е заложено в детето. Затова, ако се играе правилно с това чувство внимателно, без да се прекалява, за да не се навреди, родителите могат да постигнат добро поведение от детето.

Разбира се, това трябва да се научи и е тема за отделен разговор. Защото срамът е и най-страшното наказание. Но ако се създаде за детето обкръжение, пред което ще се срамува за своето поведение, това ще реши на практика всички проблеми.

Най-важното е да се спазват пропорциите, за да не започне детето да се ядосва и да мрази близките си. Тогава защитната реакция ще го накара да направи точно обратното. Семейството ще стане източник на неприятности за него, докато то трябва да почувства, че източникът на злото е в самия него.

Помня, как веднъж като дете направих някаква постъпка. Баща ми обиколи масата, на която седях и ми каза: „Срам“. Сякаш ме удари ток! По-добре да ми се беше развикал, по-добре да ме беше набил! Но не, той просто с невисок тон каза: „Срам“. Дори днес ме е срам да си го спомня.

Когa е необходима твърдост
Разбира се, ситуациите са различни. В някои от  тях трябва да се проявява твърдост. Например, закъснявате за работа, трябва да заведете детето в детска градина или в училище, а то още не е облечено, рови се в нещо и не иска да побърза. Или качвайки се в колата, отказва да си сложи колан, какво да се прави, днес е станало с грешния крак.

Трябва да се обърна към детето със сериозен тон, за да разбере, че при цялото ми добро отношение мога да използвам и сила. И не се шегувам, защото преминава всички граници.

Детето трябва да знае, че границите съществуват. И моето много строго лице трябва да му даде да разбере, че вече не сме приятели и се отнасям към него като към нарушител. Вече няма „заедно“, аз съм над него, голям и силен, а то е под мен  и вече не се съобразявам с него. Аз над него е като закон на природата. А законът е неумолим. Защото, ако скоча от покрива и падайки моля за милосърдие, това няма да ми помогне. Ще падна и ще се счупя. И детето трябва ясно да разбере: ако пристъпи закона, не трябва да очаква милост.

Родителите трябва да научат на това детето си, защото иначе животът ще го научи и това обучение ще бъде много болезнено.

Важно е детето да разбере, че всъщност, показвайки строгост, го предпазвам, защитавам го от проблеми и беди, които непременно ще възникнат, ако наруши границите в обществото.

И разбира се, трябва да го обясня не сега, когато капризничи и се инати, а преди това, в спокойна обстановка, подкрепяйки инструкциите с житейски ситуации. Детето трябва ясно да знае, че в отношенията с мен и с другите хора има граници, които не трябва да се нарушават и това е закон. Закон на обществото и в крайна сметка, закон на природата. Тоест детето трябва да знае, че не аз определям тези граници. А само му ги показвам, обръщам му внимание на надписите: „Внимание! Не преминавайте границата!“

Ако позволявате на детето да прави всичко, то ще мисли, че всичко му е позволено и впоследствие ужасно ще страда в живота, защото няма да има спирачки. Разглезеното дете е нещастно дете, на което ще му бъде много трудно в живота. В крайна сметка презадоволеността ще стане вътрешна програма на целия му живот.

Златната среда
Как да намерим златната среда така, че от една страна, да не разглезваме детето, а от друга страна, да не бъдем полицай за него? Тя се определя от опита. Някога може да се позволи на детето да яде повече сладко, понякога – не. Трябва да научите себе си и детето да разговаряте през цялото време. Тогава може да намерите необходимите за обяснение думи и да бъдете чути.

 Разбира се, това не винаги е лесно и възпитанието е тежка работа. Която е тежка и с това, че изисква от родителите да контролират собственото си поведение. В крайна сметка, каквото и да говорите, детето ще се учи от примера, който му дават като баща и майка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment →